Откритията в световен аспект продължават. В 1891 г. лекарят Йожен Дюбоа (Eugène Dubois) открива Anthropopitecus javanensis и го кръщава Pitecanthropus erectus. Мануврие (Manouvrier) впоследствие открива прилики между черепа на човекът от остров Ява и Неандерталеца и Хекел (Haekel) стига до заключението, че тези два фосила са форми на прехода от маймуната към човека. През 1896 г. Даниел Кунингам (Daniel Cuningham) предлага за първи път антропологическата верига – Питекантроп – Неандерталец – Модерен човек (Homo sapiens). Густав Швалбе (Gustave Schwalbe) в началото приема тази идея, но след като прочита Бул (Boule) и се запознава с мнението му, че Неандерталецът е съвсем диво същество, той заключава, че Модерния човек и Неандерталеца съставляват два разделени вида, произхождащи и двата от Питекантропуса. И тази теза се смята в повечето случаи за валидна до днес, докато тезата на Гунингам не беше възродена през 1970 г. с реабилитацията на Неандерталеца.
В 1924 г. лекарят Реймонд Дарт (Raymond Dart) открива близо до Таунг (Taung) в Африка черепа на едно бебе и според него това е липсващата брънка, за която е мечтаел Дюбоа. Дарт кръстил бебето си Australopithecus africanus. Научната общност обаче преценява, че малката вместимост на черепа на този Примат го прави възможен прадед на някои маймуни. Един от редките привърженици на Дарт обаче станал палеонтологът Роберт Брум (Robert Broum), който през 1936 г. открива първият възрастен Австралопитек и го кръщава Plesianthropus transvaalensis, познат и от един череп, открит 11 години по-късно и наречен от целия свят Мадам Плез (Madame Ples Mrs. Ples ).
Малко по малко събирането на все нови и нови фосили, откривани в Европа, в Китай, но преди всичко в Танзания (Tanzanie, в Кения (Kenya) и в Етиопия (Ethiopie) [това е “напорът към костите”, отбелязан от фамилията Лики (Leakey)]. Напредва и техниката на датиране и се стига до приемане на Австралопитека и другите Питекантропуси като клон в нашето генеалогично дърво. И при откриването на всеки нов фосил, откритите преди това отново се прегрупират и отново се систематизират.
Питекантропосът от Ява е оценен като подобен на Синантропа (Човекът от Пекин), открит в Зукудиан (Zhoukoudian) през 1921 г. и на Homo heidelbergensis, открит в Мауер (Mauer) през 1907 г.. През 1964 г. тези антропоиди са обединени в един род – Homo erectus от Уйлфрид Льо Гро Кларк (Wilfrid Le Gros Clark). Plesianthropus, Maganthropus и Praeanthropus са обединени във рода Australopitecus и Zinjanthropus в общия вид Paranthropus като всеки род е съставен от много видове и най-известният е Australopithecus afarensis – този на прочутата фамилия Луси(Lucy), скелет AL288-1, открит през 1974 г. от Ив Копенс (Yves Coppens) и неговите колеги и наречен Динкинеш (Dinkinesh) - селище в неговата родна Етиопия (Ethiopie). Името Луси е дошло от пристрастието на Ив Копенс и неговите колеги Доналд Джохансон и Морис Тайем към Битълсл Заедно те слушали песента на Битълс Lucy in the sky with diamonds.
От 1959 г насам кости на Хоминиди (Hominidés) с черепна вместимост от 510 до 675 кубически см. Бяха открити в Олдувай (Olduvai) в Танзания. Луис Лики (Louis Leakey) през 1964 г. нарече този човек Homo habilis. Тези фосили обаче в началото бяха възприети като Австралопитеци именно защото не бяха преодолели “Мозъчния Рубикон” от 900 куб. См. Поставен през 1955 г. от Льо Грос Кларк в дифиницията му на Човек (Homo). Чак през 1968 г. Homo habilis беше възприет от научната общност след откриването на Twiggy. Този череп обаче прилича на Australopitecus Africanus. Този спор беше подет отново в 1999 от Уд и Колард (Wood et Collard), които причисляваха Homines habilis към рода на Австралопитека под предлог, че те приличат повече на него отколкото на модерния човек.
Едновременно с това концепцията за линеарна еволюция продължава като следва схемата: Австралопитек (africanus ou afarensis) Homo habilis Homo erectus Homo sapiens. Мястото на Неандерталеца не е точно осъзнато – някои го вмъкват между erectus и sapiens, но напоследък той се възприема като наш братовчед, но не като наш прадед.
Всички обаче са единодушни, че Неандерталския човек не може да се интегрира с нашия род. Много приемат, че Неандертолците и ние съвременните хора съставляваме два подвида човеци и говорят за Homo sapiens neandartalensis и собствено нашия род – Homo sapiens sapiens. Други учени ги класифицират като два различни вида. – Homo neardantalensis и Homo sapiens, изключвайки всякаква хибридност между тези две популации.
След като сведоха фосилите до редуциран брой на видовете антрополозите се ръководят от откритията на последните две и половина десетилетия. И те определиха нови видове на Австралопитека и на човека (Homo). Дори през последните дванадесет години те обогатиха тези видове.
Най-нов и едновремено най-стар е откритият през 2001 г. в Чад (Tchad) от Мишел Брюне (Michel Brunet) череп ТМ266-01-060-1, наречен «Тумай» (TOUMAI) и труден за класификация: основата на черепа, челюстта са като на Хоминидите еволюирали Австралопитеци. Но задната част на черепа напомня по-скоро «палеогорила». Sahelanthropos tchadensis може да бъде разположен в линията на днешния човек, или най-малко в близост до неговия произход.
Впрочем Тумай е засега труден за класифициране и само следните видове са регрупирани в ансамбъла на Австралопитеците: Орорен (Orrorin, Кениантропос (Kenyanthropus), Ардипитекус (Ardipithecus) и Парантропус (Paranthropus). Те вече могат да се поставят хронологично и таксиномично.
Парантропосите представляват като Homo един род произлязъл от Australopithecus. Но докато човешкият род е еволюирал, увеличавайки вместимостта на черепа си и придобивайки една всеядност по-скоро, а не само месоядност по отношение на храненето, Парантропите са станали пак всеядни (omnivores), но по-скоро вегетарианци. Според класификацията съществуват от три до пет вида Парантропоси. И всички те са изчезнали без да имат сега наследници.
Но откъде идва човешкият род? През 80-те години на ХХ век идеите изглеждаха ясни: само два вида Австралопитеци бяха познати: Australopitecus africanus (детето от Таунг и Мадам Плес) и Australopitecus afarensis (видът определен през 1978 г., за да се регрупират фосилите от Хадар, като Луси (Lucy), заедно с фосилите от Лаетоли (Танзания) като LH 4 и челюстта Гарузи І(Garusi) на Praeanthropus africanus. Всеки от тези два вида представлява възможният предшественик на рода Homo. Те датират от епохата на Луси (Lucy) и следователно нашата прамайка е живяла преди 3,180 000 години.
През 1994 г. Auatralopithecus ramidus (прекръстен после на Ardipitecus ramidus от своя откривател Тим Уайт – Tim White) детронира Луси, защото датираше много по-рано и беше на 4,500 000. Последва откриването на Ardipithecus ramidus kadabba – 5,200 000 до 5 800 000 години. Впоследствие този вид придоби името само Ardipitecus kadabba. Още тогава тези хоминиди рязко се отличават от маймуните. Следователно Kadabba се е появил веднага след разделянето между линиите на големите маймуни и линиите на човека.
Това не изчерпва откритията на антрополозите. През 1995 г. излизат Australopithecus anamensis и Australopithecus bahrelghazali, които също стават кандидати за титлата предци на човека.....
Australopithecus bahrelghazali, наречен Авел (Abel) от своя откривател Мишел Брюне (Michel Brunet) е първият австралопитек, открит на запад от Rift Valley. Открит в Чад, както по-късно Тумай, той нюансира тезата East Side Story (Иист сайд стори Side –страна) на Ив Копенс (Yves Coppens). Ramidus, Australopithecus anamensis и Авел и трите веда са живеели в гориста среда и трите вида са били вече изправени (bipède). И това прави съмнителна идеята, че правия стоеж се е появила в саванните области.
През 1999 Australopithecus garhi е открит недалеч от каменно оръдие. Бързо провъзгласен за вероятен предшественик на човека, той започнал да се интерпретира като Paranthropos.
В 1924 г. лекарят Реймонд Дарт (Raymond Dart) открива близо до Таунг (Taung) в Африка черепа на едно бебе и според него това е липсващата брънка, за която е мечтаел Дюбоа. Дарт кръстил бебето си Australopithecus africanus. Научната общност обаче преценява, че малката вместимост на черепа на този Примат го прави възможен прадед на някои маймуни. Един от редките привърженици на Дарт обаче станал палеонтологът Роберт Брум (Robert Broum), който през 1936 г. открива първият възрастен Австралопитек и го кръщава Plesianthropus transvaalensis, познат и от един череп, открит 11 години по-късно и наречен от целия свят Мадам Плез (Madame Ples Mrs. Ples ).
Малко по малко събирането на все нови и нови фосили, откривани в Европа, в Китай, но преди всичко в Танзания (Tanzanie, в Кения (Kenya) и в Етиопия (Ethiopie) [това е “напорът към костите”, отбелязан от фамилията Лики (Leakey)]. Напредва и техниката на датиране и се стига до приемане на Австралопитека и другите Питекантропуси като клон в нашето генеалогично дърво. И при откриването на всеки нов фосил, откритите преди това отново се прегрупират и отново се систематизират.
Питекантропосът от Ява е оценен като подобен на Синантропа (Човекът от Пекин), открит в Зукудиан (Zhoukoudian) през 1921 г. и на Homo heidelbergensis, открит в Мауер (Mauer) през 1907 г.. През 1964 г. тези антропоиди са обединени в един род – Homo erectus от Уйлфрид Льо Гро Кларк (Wilfrid Le Gros Clark). Plesianthropus, Maganthropus и Praeanthropus са обединени във рода Australopitecus и Zinjanthropus в общия вид Paranthropus като всеки род е съставен от много видове и най-известният е Australopithecus afarensis – този на прочутата фамилия Луси(Lucy), скелет AL288-1, открит през 1974 г. от Ив Копенс (Yves Coppens) и неговите колеги и наречен Динкинеш (Dinkinesh) - селище в неговата родна Етиопия (Ethiopie). Името Луси е дошло от пристрастието на Ив Копенс и неговите колеги Доналд Джохансон и Морис Тайем към Битълсл Заедно те слушали песента на Битълс Lucy in the sky with diamonds.
От 1959 г насам кости на Хоминиди (Hominidés) с черепна вместимост от 510 до 675 кубически см. Бяха открити в Олдувай (Olduvai) в Танзания. Луис Лики (Louis Leakey) през 1964 г. нарече този човек Homo habilis. Тези фосили обаче в началото бяха възприети като Австралопитеци именно защото не бяха преодолели “Мозъчния Рубикон” от 900 куб. См. Поставен през 1955 г. от Льо Грос Кларк в дифиницията му на Човек (Homo). Чак през 1968 г. Homo habilis беше възприет от научната общност след откриването на Twiggy. Този череп обаче прилича на Australopitecus Africanus. Този спор беше подет отново в 1999 от Уд и Колард (Wood et Collard), които причисляваха Homines habilis към рода на Австралопитека под предлог, че те приличат повече на него отколкото на модерния човек.
Едновременно с това концепцията за линеарна еволюция продължава като следва схемата: Австралопитек (africanus ou afarensis) Homo habilis Homo erectus Homo sapiens. Мястото на Неандерталеца не е точно осъзнато – някои го вмъкват между erectus и sapiens, но напоследък той се възприема като наш братовчед, но не като наш прадед.
Всички обаче са единодушни, че Неандерталския човек не може да се интегрира с нашия род. Много приемат, че Неандертолците и ние съвременните хора съставляваме два подвида човеци и говорят за Homo sapiens neandartalensis и собствено нашия род – Homo sapiens sapiens. Други учени ги класифицират като два различни вида. – Homo neardantalensis и Homo sapiens, изключвайки всякаква хибридност между тези две популации.
След като сведоха фосилите до редуциран брой на видовете антрополозите се ръководят от откритията на последните две и половина десетилетия. И те определиха нови видове на Австралопитека и на човека (Homo). Дори през последните дванадесет години те обогатиха тези видове.
Най-нов и едновремено най-стар е откритият през 2001 г. в Чад (Tchad) от Мишел Брюне (Michel Brunet) череп ТМ266-01-060-1, наречен «Тумай» (TOUMAI) и труден за класификация: основата на черепа, челюстта са като на Хоминидите еволюирали Австралопитеци. Но задната част на черепа напомня по-скоро «палеогорила». Sahelanthropos tchadensis може да бъде разположен в линията на днешния човек, или най-малко в близост до неговия произход.
Впрочем Тумай е засега труден за класифициране и само следните видове са регрупирани в ансамбъла на Австралопитеците: Орорен (Orrorin, Кениантропос (Kenyanthropus), Ардипитекус (Ardipithecus) и Парантропус (Paranthropus). Те вече могат да се поставят хронологично и таксиномично.
Парантропосите представляват като Homo един род произлязъл от Australopithecus. Но докато човешкият род е еволюирал, увеличавайки вместимостта на черепа си и придобивайки една всеядност по-скоро, а не само месоядност по отношение на храненето, Парантропите са станали пак всеядни (omnivores), но по-скоро вегетарианци. Според класификацията съществуват от три до пет вида Парантропоси. И всички те са изчезнали без да имат сега наследници.
Но откъде идва човешкият род? През 80-те години на ХХ век идеите изглеждаха ясни: само два вида Австралопитеци бяха познати: Australopitecus africanus (детето от Таунг и Мадам Плес) и Australopitecus afarensis (видът определен през 1978 г., за да се регрупират фосилите от Хадар, като Луси (Lucy), заедно с фосилите от Лаетоли (Танзания) като LH 4 и челюстта Гарузи І(Garusi) на Praeanthropus africanus. Всеки от тези два вида представлява възможният предшественик на рода Homo. Те датират от епохата на Луси (Lucy) и следователно нашата прамайка е живяла преди 3,180 000 години.
През 1994 г. Auatralopithecus ramidus (прекръстен после на Ardipitecus ramidus от своя откривател Тим Уайт – Tim White) детронира Луси, защото датираше много по-рано и беше на 4,500 000. Последва откриването на Ardipithecus ramidus kadabba – 5,200 000 до 5 800 000 години. Впоследствие този вид придоби името само Ardipitecus kadabba. Още тогава тези хоминиди рязко се отличават от маймуните. Следователно Kadabba се е появил веднага след разделянето между линиите на големите маймуни и линиите на човека.
Това не изчерпва откритията на антрополозите. През 1995 г. излизат Australopithecus anamensis и Australopithecus bahrelghazali, които също стават кандидати за титлата предци на човека.....
Australopithecus bahrelghazali, наречен Авел (Abel) от своя откривател Мишел Брюне (Michel Brunet) е първият австралопитек, открит на запад от Rift Valley. Открит в Чад, както по-късно Тумай, той нюансира тезата East Side Story (Иист сайд стори Side –страна) на Ив Копенс (Yves Coppens). Ramidus, Australopithecus anamensis и Авел и трите веда са живеели в гориста среда и трите вида са били вече изправени (bipède). И това прави съмнителна идеята, че правия стоеж се е появила в саванните области.
През 1999 Australopithecus garhi е открит недалеч от каменно оръдие. Бързо провъзгласен за вероятен предшественик на човека, той започнал да се интерпретира като Paranthropos.
Няма коментари:
Публикуване на коментар