През 2000 година Мартин Пикфорд (Martin Pickford) и Бриджит Сенут Brigitte Senut откриват Orrorion tugenensis, alias Millenium ancestor. Двукрак и живеещ по дърветата (arboricole), с плоско лице и още по-стар от Австралопитеците с 6 милионна отдалеченост от нас, но с трети кътник (molaire) по-очовечен от този на Луси и това му дава преимуществото да спечели ново място в скалата на антропогенезата. Неговата възраст потвърждава хипотезата на генетиците за старинността на разделянето на човека от маймуните, а също така и теорията за East Side Story. Той позволява също така да се забележи, че двукраките отиват в още по-ранни времена.
Накрая в 2001 г. са открити Kenyanthropos platyops и Sahelanthropos tchadensis. Те са отритие на Меаве Лики (Meave Leakey). Kenyanthropos (3.5 милиона године) би могъл да е вероятен предшественик на KNMER 1470 смятян за Homo rudolfensis с плоско лице (“platyops”) и по този начин се стига до извода, че един праотец на човека според монофилетичната догма (monophilétique): един род не може да има двама праотци. Но да се направи от един KNMER 1470 един Kenyanthropos съживява старите несогласия върху нашето място в дървото на антропогенезата: Homo habilis, Homo rudolfensis, Australopithecus?
Homo rudolfensis е един вид фиксиран през 1978 г. от Алексеев на базата на вида KNMER 1470. По-едър от Homo habilis с несигурно положение във веригата. Мнозина го разглеждат като подвид на Homo habilis. През 1999 Wood Collard предлага трета хипотеза, според която habilis и rudolfensis са в действителност от рода на Australopithecus.
Habilisit-е са ниски (1.30 м). Те са се появили преди около 2.4 милиона години. Най стара е мандибулата UR 501 (Malawi) и може би темпоралната (слепоочната) кост KNM BG1 (Kenya). Повечето от учените смятат, че тяхното географско разпространение се ограничава на изток и на юг в самата Африка. Но Yves Coppens е убеден, че Homo habilis е бел интелегентен и подвижен и един ден останките му могат да се открият извън Африка. Истина е, че Homo habilis е най-стария вид, показващ значително и важно развитие в сферата на мозъка и на език. Bernard Wood се пита през 1992 г. дали някои фосили от Израел и Индонезия не принадлежат на този наш човек. Откриването на един череп с вместимост 400 куб. См. в Дманиси (Dmanisi), Грузия през 2002 г. противоречи на хипотезата на Coppens: най-старият европеец на повече от 1,750 000 години има вместимост на черепа по-близка до Homo habilis отколкото до Homo ergaster, на когото принадлежат другите два черепа, открити в Дманиси през 1999 г. Ако се следва хипотезата на Wood и Collard следва заключението, че и в в европа е присъствал един Хоминид твърде близък до Австралопитеците и това представлява революция. Но тази важна мобилност от Африка към Европа говори, че habilis е много повече човек отколкото Австралопитек.
През октомври 2002 г Мари-Антоанет дьо Люмлеи (Marie-Antoinette de Lumley и нейни трима колеги геолози публикуват заключенията си, касаещи мандибелата D 2 600, открита в Дманиси през септември 2000 г. Тя не е сравнима с никоя позната мандибула и те решават да приемат съществуването на нов вид Homo georgicus. D 2 600 e на мъж на около 40 години, висок 1.50 м. Една друга мандибула (D 211) от Дманиси вече е била позната. Тя е на жена и е много по-крехка. Следователно Homo georgicus вече притежава един важен сексуален диморфизъм (различие). Скалите, заобикалящи D 2 600 са датирани от геолозите на 1,810 000 години. Тази мандибула силно прилича на Homo habilis и на Homo rudolfensis и напомня вече на Homo ergaster Определянето на този нов вид тласка към тезата по-скоро за пунктуални равновесия, отколтото за една линейна еволюция. Следователно тя налага да дефинираме отново родът Homo, защото с малката си глава иголямата си челюст Homo georgicus се отдалечава от определението на Howel, касаещо Homo през 1978 г.
Терминът Homo ergaster е предложен през 1975 г., за да се обособят някои фосили, първоначално интерпретирани като представители на стария Homo erectus. Черепната кутия на Homo ergaster има вместимост 900 кубични см. фрондалната му кост е заоблена, но доста полегата и височината му не минава 1.70 м. Преди 1985 г. преобладаваше хипотезата за една стъпаловидна еволюция водеща от малките Австралопитеци и първите Homo habilis към днешния човек. Но откриването през тази година на “Turkana Boy”, юношата от Нариокотом (Nariokotom) с кодовото име KNM WT 15 000 показва, че появата на Homo ergaster не е продукт на една стъпаловидна еволюция, но представлява значителен еволюционен скок. Tim White смята обаче, че Homo ergaster евариант на Homo erectus. Така става ясно, че черепът BOU-VP-2/66 “Daka”, открит през 1997 г. в Бури (Bouri) в Етиопия много прилича на черепите на Homines erecti от Азия.
Терминът Homo erectus след Льо Гро Кларк (Le Gros Clark) хоминидите Homo erectus в Азия – Синантропа и Питекантропа и европейските популации на пренеандерталците Homo heidelbergensis от Мауер (Mauer) и Човекът от Таутавел – градовете Tautavel и Mauer са впрочем близнаци, “Roger” – тибията от Боксрове и т. н.), а също и фосилите от Африка. Това регрупиране е напълно правдоподобно, защото вериода между 800 000 и 400 000 BP всички тези Човешки същества със степента на развитие на производството на сечива са на един и същ стадий на еволюцията.. Те са съвсем сравними и, ако се държи сметка на разпространението им. Но те не са идентични един на друг. Някои от африканските, близкоизточните и южноевропейските останки от хоминиди съставляват подразделението на Homo ergaster. Homo heidelbergensis като цяло е близък до Човекът от Кабуе (Kabwe – стария Broken Hill в Замбия), който е на възраст 400 000 години. И е открит през 1921 г. Формата на черепната му кутия с капацитет 1 280 куб. См е твърде различна от формата на азиатския Homo erectus. Тази група обхваща фосилите от Бодо (Bodo) в Етиопия, датирещи от 600 000 години, Салданха (Saldanha) в Южна Африка, Ндуту (N’dutu) в Танзания и Сале (Sale) в Марока и стои в основата на разновидностите Homo sapiens и Homo neandarthalensis. Други специалести смятат, че се касае за най-архаичните африкански представители на Homo sapiens и че те формирът един и същи вид с техните наследници Homo sapiens sapiens и Homo sapiens neandertalis. Терминът Homo heidelbergensis обаче предизвиква конфузия, защото есъздаден на базата на мандибулата от Мауер. Всъщност този фосил вече има свое място по пътя на еволюцията на Неанерталците (Ив Копенс – Yves Copens впрочем не се колебае да създаде термина erectus-hedelbergensis или преднеандерталец при употреба на термина “Неандерталец”. Ето защо някои автори запазват името на Homo heidelbergensis за тези преднеандерталци-европейци ивъвеждат името Homo rhodesiensis, създаден през 1921 г., за да обозначат Човекът от Брокен Хил (Broken Hill) за тези за тези африкански прадеди на Homo sapiens.
За много специалисти като Ян Татерштал (Ian Tatterstal), Homo erectusq не е нищо повече от азиатска популация от Тринил, Сангиран, Зукудиан и няколко африкански фосили (ОН 28). Тези популации на съответстват на дефиницията ergaster и hedelbergensis и rhodesiensis.
Следвайки Groves и Rightmire много автори разделят родът Homo на седем вида: rudolfensis, habilis, ergaser, erectus, heidelbergensis, neanderthalensis и sapiens. Други автори, които държат на мултирегионализма поставят в една група sapiens и neanderthalensis и ги обединяват под надслова sapiens като включват и hedelbergensis. За така обединения вид те употребяват “Homo sapiens archaïque”.
Създадени са и други термини от антрополозите. Освен Homo rhodensiensi и Homo georgicus ще спомена Homo antecessor, въведен, за да се номинират шест индивида, открити през 1994 г. в пещерата Гран Долина (Gran Dolina), разположена в Сиера де Атапуерка в Испания. Те датират отпреде 780 000 години. Техните премоларни зъби (предни кътници) имат два корена и това ги прави различен вид. Но дали те са прадеди на Антенеандерталеца, иле се касае за вълна от популация, която е различна? Откриването на Homo antecessor тласка към оценката, че той е прадядо на Неандерталците и на Модерния (съвремения) човек.
Накрая в 2001 г. са открити Kenyanthropos platyops и Sahelanthropos tchadensis. Те са отритие на Меаве Лики (Meave Leakey). Kenyanthropos (3.5 милиона године) би могъл да е вероятен предшественик на KNMER 1470 смятян за Homo rudolfensis с плоско лице (“platyops”) и по този начин се стига до извода, че един праотец на човека според монофилетичната догма (monophilétique): един род не може да има двама праотци. Но да се направи от един KNMER 1470 един Kenyanthropos съживява старите несогласия върху нашето място в дървото на антропогенезата: Homo habilis, Homo rudolfensis, Australopithecus?
Homo rudolfensis е един вид фиксиран през 1978 г. от Алексеев на базата на вида KNMER 1470. По-едър от Homo habilis с несигурно положение във веригата. Мнозина го разглеждат като подвид на Homo habilis. През 1999 Wood Collard предлага трета хипотеза, според която habilis и rudolfensis са в действителност от рода на Australopithecus.
Habilisit-е са ниски (1.30 м). Те са се появили преди около 2.4 милиона години. Най стара е мандибулата UR 501 (Malawi) и може би темпоралната (слепоочната) кост KNM BG1 (Kenya). Повечето от учените смятат, че тяхното географско разпространение се ограничава на изток и на юг в самата Африка. Но Yves Coppens е убеден, че Homo habilis е бел интелегентен и подвижен и един ден останките му могат да се открият извън Африка. Истина е, че Homo habilis е най-стария вид, показващ значително и важно развитие в сферата на мозъка и на език. Bernard Wood се пита през 1992 г. дали някои фосили от Израел и Индонезия не принадлежат на този наш човек. Откриването на един череп с вместимост 400 куб. См. в Дманиси (Dmanisi), Грузия през 2002 г. противоречи на хипотезата на Coppens: най-старият европеец на повече от 1,750 000 години има вместимост на черепа по-близка до Homo habilis отколкото до Homo ergaster, на когото принадлежат другите два черепа, открити в Дманиси през 1999 г. Ако се следва хипотезата на Wood и Collard следва заключението, че и в в европа е присъствал един Хоминид твърде близък до Австралопитеците и това представлява революция. Но тази важна мобилност от Африка към Европа говори, че habilis е много повече човек отколкото Австралопитек.
През октомври 2002 г Мари-Антоанет дьо Люмлеи (Marie-Antoinette de Lumley и нейни трима колеги геолози публикуват заключенията си, касаещи мандибелата D 2 600, открита в Дманиси през септември 2000 г. Тя не е сравнима с никоя позната мандибула и те решават да приемат съществуването на нов вид Homo georgicus. D 2 600 e на мъж на около 40 години, висок 1.50 м. Една друга мандибула (D 211) от Дманиси вече е била позната. Тя е на жена и е много по-крехка. Следователно Homo georgicus вече притежава един важен сексуален диморфизъм (различие). Скалите, заобикалящи D 2 600 са датирани от геолозите на 1,810 000 години. Тази мандибула силно прилича на Homo habilis и на Homo rudolfensis и напомня вече на Homo ergaster Определянето на този нов вид тласка към тезата по-скоро за пунктуални равновесия, отколтото за една линейна еволюция. Следователно тя налага да дефинираме отново родът Homo, защото с малката си глава иголямата си челюст Homo georgicus се отдалечава от определението на Howel, касаещо Homo през 1978 г.
Терминът Homo ergaster е предложен през 1975 г., за да се обособят някои фосили, първоначално интерпретирани като представители на стария Homo erectus. Черепната кутия на Homo ergaster има вместимост 900 кубични см. фрондалната му кост е заоблена, но доста полегата и височината му не минава 1.70 м. Преди 1985 г. преобладаваше хипотезата за една стъпаловидна еволюция водеща от малките Австралопитеци и първите Homo habilis към днешния човек. Но откриването през тази година на “Turkana Boy”, юношата от Нариокотом (Nariokotom) с кодовото име KNM WT 15 000 показва, че появата на Homo ergaster не е продукт на една стъпаловидна еволюция, но представлява значителен еволюционен скок. Tim White смята обаче, че Homo ergaster евариант на Homo erectus. Така става ясно, че черепът BOU-VP-2/66 “Daka”, открит през 1997 г. в Бури (Bouri) в Етиопия много прилича на черепите на Homines erecti от Азия.
Терминът Homo erectus след Льо Гро Кларк (Le Gros Clark) хоминидите Homo erectus в Азия – Синантропа и Питекантропа и европейските популации на пренеандерталците Homo heidelbergensis от Мауер (Mauer) и Човекът от Таутавел – градовете Tautavel и Mauer са впрочем близнаци, “Roger” – тибията от Боксрове и т. н.), а също и фосилите от Африка. Това регрупиране е напълно правдоподобно, защото вериода между 800 000 и 400 000 BP всички тези Човешки същества със степента на развитие на производството на сечива са на един и същ стадий на еволюцията.. Те са съвсем сравними и, ако се държи сметка на разпространението им. Но те не са идентични един на друг. Някои от африканските, близкоизточните и южноевропейските останки от хоминиди съставляват подразделението на Homo ergaster. Homo heidelbergensis като цяло е близък до Човекът от Кабуе (Kabwe – стария Broken Hill в Замбия), който е на възраст 400 000 години. И е открит през 1921 г. Формата на черепната му кутия с капацитет 1 280 куб. См е твърде различна от формата на азиатския Homo erectus. Тази група обхваща фосилите от Бодо (Bodo) в Етиопия, датирещи от 600 000 години, Салданха (Saldanha) в Южна Африка, Ндуту (N’dutu) в Танзания и Сале (Sale) в Марока и стои в основата на разновидностите Homo sapiens и Homo neandarthalensis. Други специалести смятат, че се касае за най-архаичните африкански представители на Homo sapiens и че те формирът един и същи вид с техните наследници Homo sapiens sapiens и Homo sapiens neandertalis. Терминът Homo heidelbergensis обаче предизвиква конфузия, защото есъздаден на базата на мандибулата от Мауер. Всъщност този фосил вече има свое място по пътя на еволюцията на Неанерталците (Ив Копенс – Yves Copens впрочем не се колебае да създаде термина erectus-hedelbergensis или преднеандерталец при употреба на термина “Неандерталец”. Ето защо някои автори запазват името на Homo heidelbergensis за тези преднеандерталци-европейци ивъвеждат името Homo rhodesiensis, създаден през 1921 г., за да обозначат Човекът от Брокен Хил (Broken Hill) за тези за тези африкански прадеди на Homo sapiens.
За много специалисти като Ян Татерштал (Ian Tatterstal), Homo erectusq не е нищо повече от азиатска популация от Тринил, Сангиран, Зукудиан и няколко африкански фосили (ОН 28). Тези популации на съответстват на дефиницията ergaster и hedelbergensis и rhodesiensis.
Следвайки Groves и Rightmire много автори разделят родът Homo на седем вида: rudolfensis, habilis, ergaser, erectus, heidelbergensis, neanderthalensis и sapiens. Други автори, които държат на мултирегионализма поставят в една група sapiens и neanderthalensis и ги обединяват под надслова sapiens като включват и hedelbergensis. За така обединения вид те употребяват “Homo sapiens archaïque”.
Създадени са и други термини от антрополозите. Освен Homo rhodensiensi и Homo georgicus ще спомена Homo antecessor, въведен, за да се номинират шест индивида, открити през 1994 г. в пещерата Гран Долина (Gran Dolina), разположена в Сиера де Атапуерка в Испания. Те датират отпреде 780 000 години. Техните премоларни зъби (предни кътници) имат два корена и това ги прави различен вид. Но дали те са прадеди на Антенеандерталеца, иле се касае за вълна от популация, която е различна? Откриването на Homo antecessor тласка към оценката, че той е прадядо на Неандерталците и на Модерния (съвремения) човек.
Няма коментари:
Публикуване на коментар