Етапи на антропогенезата в Азия, Африка и Европа

Антропогенезата има един твърде дълъг път на развитие, който френският католически мислител Пиер Тейар дьо Шарден разделя на два етапа. Когато разсъждава върху “Човешкия феномен” у него най-напред се проявява геолога и в първата част от книгата му, носеща това заглавие “Човешкият феномен”, се спира на периода преди възникването на живота - “Предживот” - така той е озаглавил първата част на книгата. Пренасяйки се преди милиони години, той стига до най-простите елементи, които съставят тъканта на универсума и още на този етап констатира една целенасоченост при съчетаването на първичните елементи. Тази целенасоченост довежда до възникването на Живот, до експанзия на живота и на Майката-Земя, която по-късно древните гърци ще нарекат Деметра, ще се появи Мисълта, т.е. мислещото същество човекът, който съставлява Ноосферата на тази земя (в превод - “сферата на духа”). Друг също сполучлив израз за обозначаване на това е употребен от руския етнограф и етнолог Лев Гумильов, който нарича “ноосферата” -“антропосфера”. Всъщност това е земният пласт, който ще ни интересува в курса “Религия и изкуство”. В тази антропосфера ние ще открием следите и белезите на човешката религиозност още в “нощта на историята”, ще открием също така и първите творби на изкуството, които вече можем да наречем паметници, защото те носят информация за паметта на човечеството, за състоянието на човешкия дух още в първия момент, когато той се е откъснал от божествената утроба на Майката земя, т.ест за човека, попаднал сред планините и полята, треперещ под звездното небе и призван от Господ да мисли и твори, да се възторгва и ужасява пред загадките на Мирозданието и пред не по-малко тайните бездни на собствената си душа.
Антрополозите приемат следните главни етапи на антропогенезата: Най-древният етап, при който хомоноидно същество вече умее да обработва камъка и познава огъня това е т. н. австралопитек, който според откривателя си английския антрополог Лики през 1959 г. в Южна Африка и оттам носи името си австралопитек, но проф. Лики вече го нарича Zinjanthrope, по името на самото място, където е открит. Този етап от антропогенезата се отнася към геологическия период, наречен плиоцен. Той се появява в края на този период и в началото на плейстоцена. Хронологически това е някъде преди около 2 - 3 милиона години. На нас ни е трудно да си го представим, но за илюстрация ще спомена, че маришкия въглищен басейн е от този период. Други прадревни кости на примата синантроп (sinanthrope) са открити в Китай от цитирания вече антрополог-йезуит Тейар дьо Шарден. Наблюденията на други антрополози върху раздробените черепни кости на синантропи, или върху пробити черепи, ги карат да мислят, че в случая се натъкваме на ритуален канибализъм. Правещите това тълкуване смятат, че при синантропа по-младите поколения чрез този канибалски магически обряд - консумацията на мозъка на предците - се стремят да наследят техните качества, тяхната сила. Но това не се възприема от мнозина, защото в този ранен етап на антропогенезата сложният култ към предците едва ли е бил възможен.
Никой не оспорва обаче факта, че т. нар. Неандерталец, появил се преди около 150 000 г. вече е изработвал предмети, в които е влагал символно значение. Череп от този вече “европейски човек” е открит за първи път през 1856 г. в една пещера в западната част на Германия, в областта Северна Вестфалия (Rhenanie-du-Nord-Westphali) в долината Неандертал (Neanderthal). Впоследствие неандерталци са били открити на много места. Той все още доста се е различавал от сегашния човек, но вместимостта на черепа му вече била 1450 кубически см. Обработвал е дърво и кожа, камък. Неандерталецът умеел да прави доста съвършени сечива, но творби на изкуството не са известни от него. Този Homo sapiens neanderthalensis, произлязъл от предхождащия го Homo erectus, преди около 35 000 години е станал Homo sapiens sapiens - модерния човек. Това вече е твореца на ранната палеолитна култура, в която съществено място заема палеолитното изкуство.