Според новооткрити следи от огън човекът е започнал да го използва още преди 700 000 години (LE MONDE | 07.05.04). Заедно с умението да се обработва камъка и да се правят сечива, откриването на огъня една от най-големите революции в човешката праистория. Огънят е дал възможност на човека да пече храните си, да отблъсква дивите животни, да осветява нощем (пък и денем) обиталището си, да се топли, когато е студено. Освен всичко това, огънят е дал тласък и в развитието на комуникациите между хората.
Началото на едно такова революционно нововъведение като въвеждането на огъня е трудно да се датира точни, защото следите на огън, принадлежащи на човек се запазват съвсем слабо. Това е така, защото, при запалването на огън най-често се използват растителни горивни материали и впоследсвие те изчезват без да оставят следа. Само когато се открие добре идентифицирано огнище, придружено със сечива, с пепел, с въглени от дърво и с изгорели кости праисториците са сигурни, че са открили следи от огън. Такива огнища често са били откривани и в литературата те са многобройни като най-ранните от тях достигат до възраст 400 000 – 500 000 години
През 2004 г. екип от израелски археолози, ръководен от Г-жа Наама Горен-Инбар (Naama Goren-Inbar) от Института по археология при еврейския университет в Ерусалим откри в палеолитното обиталище Гезхер Бенот Яков (Gesher Benot Ya'aqov) в Северен Израел следи от употреба на огън от човека в отложения на възраст 700 000 години. Тази тата е получена по доста точния физически метод за датиране, който се базира на палеомагнетизма.
Тя всъщност е разкопала едно ниво от терена, разположено на 13 метра над пласта (страта),датиращ отпреди 790 000 г. На това ниво праисториците открили малки обработени кремъци (silex) и много остатъци от дърво, от ечемик и дива лоза, засегнати от огнен пламък. Те са публикували тези резултати във френското списание Наука (Science) от 30 април 2004 г., където са констатирали, че обгорелия материал е попаднал на температура 350 – 400 градуса по Целзий. Те обаче са били открити разпръсната.
Хипотезата за естествена причина за тези обгаряния е отхвърлена от изследователите. Това не би могло да бъде резултат от въздействието на светкавица, защото при естествените пожари, предизвикани от нея температурата достига до 550 градуса по Целзий и е достатъчно, за да повреди кремък. При разкопките в Израел само 2 % от сечивата и дървото имат следи от огън, а не всичките. Заключението е, че това обгаряне не е предизвикано от светкавица. Освен това откритото количество дърво при естествен пожар би образувал цяла клада, която щеше да остави съвсем друг вид следи.
Изследователите приемат, че хоминидите, оставили тези следи от огън са били представители на Homo erеctus или Homo ergaster, а дори и може би Homo sapiens архаичен. Във всеки случай този хоминид е ловувал и е изпичал месото на огън, отцепвал е ядра от скалите, за да си приготви каменни оръдия
Катрин Перлез (Catherine Perlès), парижки професор по археология смята, че резултатите от разкопките в Израел трябва да се приемат предпазливо, защото не може да се разбере защо няма струпване от въглени и пепел на огнище. Защо всичко е разпръсната. Ако това е огън от човек, вероятно се касае само за един опит, според проф. Перлез, но все още не за редовна, всекидневна употреба на огъня. Идеално би било, ако се открие едно огнище от този период с всичките му компоненти.
Мария-Антоанит дьо Люмлей (Marie-Antoinette de Lumley CNRS, département de préhistoire du Muséum national d'histoire naturelle) от Центъра за научни изследвания при френския национален музей по естествена история от своя страна смята, че работата на израелските учени е “интересен принос” в изучаването на историята на огъня. Като антрополог обаче тя се учудва защо горелите кремъци са всъщност малки и не надвишават 2 см дължина. Люмлей съжелява, че нейните израелски колеги не са намерили горели кост. “По всичко изглежда, че човекът е познавал огъня много преди 500 000 години, или поне често се е срещал с него” – пише тя. Вероятно има много случаи на използване на огън от човека преди да завърши неговата пълна доместикация т. ест регулярното му въвеждане във всяко човешко обиталище, ако проявим предпазливост да използваме днешното понятие “дом”.
Най-старите свидетелств за употребата на огъня от човека трябва да се приемат предпазливо, защото все още са дискусионни. Обгорени кости с дата 1.5 милиона години са открити в пещерата Суарканс (Swartkrans) в южна Африка и в Чесованя в Етиопия (Chesowanja, en Ethiopie). Тук археолозите са събрали фрагменти от глинени плочки от горяла глина. Те датират отпреде 1.4 милиона години. Но трябва да изминат стотици и хиляди години преди да се образуват първите “истински “ огнища, които вече споменах – огнището от Зокудиан в Китай (Zhoukoudian, en Chine), de от Вертесцьолос в Унгария (Vertesszöllös, en Hongrie), в Солана дел Заморио в Испания (Solana del Zamborino, en Espagne) и още в Менец Дреган в Бретан (Menez Dregan (Bretagne) и в Тера Амата в Крайбрежните Алпи във Франция (Terra Amata (Alpes-Maritimes). (Christiane Galus)
Сигурни палеолитни останки от началото на ранния палеолит в Западна Европа са открити в пещерата Валоне в Югоизточна Франция. В Средна Европа се намира находището Вертешьольош в Унгария.
Началото на едно такова революционно нововъведение като въвеждането на огъня е трудно да се датира точни, защото следите на огън, принадлежащи на човек се запазват съвсем слабо. Това е така, защото, при запалването на огън най-често се използват растителни горивни материали и впоследсвие те изчезват без да оставят следа. Само когато се открие добре идентифицирано огнище, придружено със сечива, с пепел, с въглени от дърво и с изгорели кости праисториците са сигурни, че са открили следи от огън. Такива огнища често са били откривани и в литературата те са многобройни като най-ранните от тях достигат до възраст 400 000 – 500 000 години
През 2004 г. екип от израелски археолози, ръководен от Г-жа Наама Горен-Инбар (Naama Goren-Inbar) от Института по археология при еврейския университет в Ерусалим откри в палеолитното обиталище Гезхер Бенот Яков (Gesher Benot Ya'aqov) в Северен Израел следи от употреба на огън от човека в отложения на възраст 700 000 години. Тази тата е получена по доста точния физически метод за датиране, който се базира на палеомагнетизма.
Тя всъщност е разкопала едно ниво от терена, разположено на 13 метра над пласта (страта),датиращ отпреди 790 000 г. На това ниво праисториците открили малки обработени кремъци (silex) и много остатъци от дърво, от ечемик и дива лоза, засегнати от огнен пламък. Те са публикували тези резултати във френското списание Наука (Science) от 30 април 2004 г., където са констатирали, че обгорелия материал е попаднал на температура 350 – 400 градуса по Целзий. Те обаче са били открити разпръсната.
Хипотезата за естествена причина за тези обгаряния е отхвърлена от изследователите. Това не би могло да бъде резултат от въздействието на светкавица, защото при естествените пожари, предизвикани от нея температурата достига до 550 градуса по Целзий и е достатъчно, за да повреди кремък. При разкопките в Израел само 2 % от сечивата и дървото имат следи от огън, а не всичките. Заключението е, че това обгаряне не е предизвикано от светкавица. Освен това откритото количество дърво при естествен пожар би образувал цяла клада, която щеше да остави съвсем друг вид следи.
Изследователите приемат, че хоминидите, оставили тези следи от огън са били представители на Homo erеctus или Homo ergaster, а дори и може би Homo sapiens архаичен. Във всеки случай този хоминид е ловувал и е изпичал месото на огън, отцепвал е ядра от скалите, за да си приготви каменни оръдия
Катрин Перлез (Catherine Perlès), парижки професор по археология смята, че резултатите от разкопките в Израел трябва да се приемат предпазливо, защото не може да се разбере защо няма струпване от въглени и пепел на огнище. Защо всичко е разпръсната. Ако това е огън от човек, вероятно се касае само за един опит, според проф. Перлез, но все още не за редовна, всекидневна употреба на огъня. Идеално би било, ако се открие едно огнище от този период с всичките му компоненти.
Мария-Антоанит дьо Люмлей (Marie-Antoinette de Lumley CNRS, département de préhistoire du Muséum national d'histoire naturelle) от Центъра за научни изследвания при френския национален музей по естествена история от своя страна смята, че работата на израелските учени е “интересен принос” в изучаването на историята на огъня. Като антрополог обаче тя се учудва защо горелите кремъци са всъщност малки и не надвишават 2 см дължина. Люмлей съжелява, че нейните израелски колеги не са намерили горели кост. “По всичко изглежда, че човекът е познавал огъня много преди 500 000 години, или поне често се е срещал с него” – пише тя. Вероятно има много случаи на използване на огън от човека преди да завърши неговата пълна доместикация т. ест регулярното му въвеждане във всяко човешко обиталище, ако проявим предпазливост да използваме днешното понятие “дом”.
Най-старите свидетелств за употребата на огъня от човека трябва да се приемат предпазливо, защото все още са дискусионни. Обгорени кости с дата 1.5 милиона години са открити в пещерата Суарканс (Swartkrans) в южна Африка и в Чесованя в Етиопия (Chesowanja, en Ethiopie). Тук археолозите са събрали фрагменти от глинени плочки от горяла глина. Те датират отпреде 1.4 милиона години. Но трябва да изминат стотици и хиляди години преди да се образуват първите “истински “ огнища, които вече споменах – огнището от Зокудиан в Китай (Zhoukoudian, en Chine), de от Вертесцьолос в Унгария (Vertesszöllös, en Hongrie), в Солана дел Заморио в Испания (Solana del Zamborino, en Espagne) и още в Менец Дреган в Бретан (Menez Dregan (Bretagne) и в Тера Амата в Крайбрежните Алпи във Франция (Terra Amata (Alpes-Maritimes). (Christiane Galus)
Сигурни палеолитни останки от началото на ранния палеолит в Западна Европа са открити в пещерата Валоне в Югоизточна Франция. В Средна Европа се намира находището Вертешьольош в Унгария.
Няма коментари:
Публикуване на коментар