Най-ранната праисторическа епоха на български наричаме старокаменна, или палеолит. Думата “палеолит” има същото значение и е създадена от праисториците на базата на старогръцките думи palaióß – стар и líqoࡋß – камък.
Палеолитът започва още в първия момент на това, което нарекохме антропогенеза, т. ест с първия човек (наякои го наречат хуманоид) и преминава през два главни, според едни учени, или през три подпериода: според първите тава са ранен (долен) и късен (горен) палеолит като първата фаза се датира от 1 800 000 години до 35 хиляди години, а вторият съответно от 35 хиляди години до 10 хиляди години пр. Хр.
Изучаването на палеолитните култури, както изтъкнах, е тясно свързано с естествената история на планетата Земя. Геологията – науката за земята определя няколко големи ери в нейната история. Петата, съвремената ера се нарича кайнозойска, или неозойска – това ще рече “ерата на новия живот”, “на новия човек. Именно през неозойската ера са се развили висшите форми на живот – млекопичаещите, сред които попада и “венецът на сътворението” – човекът. Последният период от неозойската ера се нарича кватернер или преведено “четвъртичен период. Той от своя страна се разделя на плейстоцен (ледников) и и холоцен (следледников) периоди.
През първата половина на кватернера, четвъртичната епоха се образували големи ледници. Климатът по цялата земя търпял драстични колебания. Непрекъснато се редували глациални – ледникови с интерглациални - междуледникови периоди. Изследователите А. Пенк и Е. Брюкнер на базата на изследвания в Алпите разделят плейстоцена на четири ледникови и три междуледникови епохи: първата се казва гюнц, последвана от междуледниковата - гюнц-миндел; втора – миндел, последвана от миндел-рис; трета – рис, последвана от междуледниковата епоха рис-вюрм и четвърта, последна ледникова епоха – вюрм.
В българската археологическа наука палеолитът се дели на три периода: стар (ранен), среден и късен, като всеки от тях има по няколко подпериода. Синхронизирани с палеолитните находки от Западна Европа и по-точно във Франция тези подпериоди са получили в праисторията имената на селищата, където са открити характерните за тях каменни оръдия.
Това се прави според класификацията на френския праисторик Габриел дьо Мортиле (Gabriel de Mortillet; 1821 – 1898). Неговите изследвания са направени още през ХІХ век. Той се счита за адепт на антрополигическата школа на Пол Брока (Paul Broca – 1824-1880, Paris). Този френски хирург и антрополог от ХІХ век е открил мозъчният център на речта. Той е основател на Обществото на антрополозите във Франция, на неговото списание и на френската школа по антропология (Ecole d’anthropologie). Публикувал е една от първите книги върху характеристиките на праисторическия човек).
Палеолитът започва още в първия момент на това, което нарекохме антропогенеза, т. ест с първия човек (наякои го наречат хуманоид) и преминава през два главни, според едни учени, или през три подпериода: според първите тава са ранен (долен) и късен (горен) палеолит като първата фаза се датира от 1 800 000 години до 35 хиляди години, а вторият съответно от 35 хиляди години до 10 хиляди години пр. Хр.
Изучаването на палеолитните култури, както изтъкнах, е тясно свързано с естествената история на планетата Земя. Геологията – науката за земята определя няколко големи ери в нейната история. Петата, съвремената ера се нарича кайнозойска, или неозойска – това ще рече “ерата на новия живот”, “на новия човек. Именно през неозойската ера са се развили висшите форми на живот – млекопичаещите, сред които попада и “венецът на сътворението” – човекът. Последният период от неозойската ера се нарича кватернер или преведено “четвъртичен период. Той от своя страна се разделя на плейстоцен (ледников) и и холоцен (следледников) периоди.
През първата половина на кватернера, четвъртичната епоха се образували големи ледници. Климатът по цялата земя търпял драстични колебания. Непрекъснато се редували глациални – ледникови с интерглациални - междуледникови периоди. Изследователите А. Пенк и Е. Брюкнер на базата на изследвания в Алпите разделят плейстоцена на четири ледникови и три междуледникови епохи: първата се казва гюнц, последвана от междуледниковата - гюнц-миндел; втора – миндел, последвана от миндел-рис; трета – рис, последвана от междуледниковата епоха рис-вюрм и четвърта, последна ледникова епоха – вюрм.
В българската археологическа наука палеолитът се дели на три периода: стар (ранен), среден и късен, като всеки от тях има по няколко подпериода. Синхронизирани с палеолитните находки от Западна Европа и по-точно във Франция тези подпериоди са получили в праисторията имената на селищата, където са открити характерните за тях каменни оръдия.
Това се прави според класификацията на френския праисторик Габриел дьо Мортиле (Gabriel de Mortillet; 1821 – 1898). Неговите изследвания са направени още през ХІХ век. Той се счита за адепт на антрополигическата школа на Пол Брока (Paul Broca – 1824-1880, Paris). Този френски хирург и антрополог от ХІХ век е открил мозъчният център на речта. Той е основател на Обществото на антрополозите във Франция, на неговото списание и на френската школа по антропология (Ecole d’anthropologie). Публикувал е една от първите книги върху характеристиките на праисторическия човек).
Няма коментари:
Публикуване на коментар