Технология и обща характеристика на праисторическите каменни оръдия на труда

Дълго време в науката е смятано, че оръдията на труда са слабоинформационни. Към тях е проявяван спорадичен интерес, поради факта, че са често срещани при археологически разкопки и не представляват изключителни находки. Най-често те са публикувани заедно с останалия археологически материал от дадено селище, без да са предмет на специални изследвания.

По различно време и в различна степен в българската историография с оръдия на труда се занимават: Карел и Херменгилд Шкорпил, Рафаил Попов, Васил Миков, Ара Маргос, Атанас Милчев, Георги Ил. Героргиев, Хенриета Тодорова, Румен Катинчаров, Ана Радунчева, Богдан Николов. Първият, който прави по-сериозен опит за функционална и типологическа характеристика на отделните видове оръдия е Петър Детев. Той има публикувани няколко статии за различията между отделните видове, както и за технологията на изработката им. При Детев, обаче, има и някои слабости: използва материали без сигурна стратиграфия; подобно на Миков, бърка средния неолит с ранната бронзова епоха (РБЕ), което затруднява хронологическото диференциране на типовете оръдия.
Оръдията на труда са обект на специален научен интерес от страна на Кънчо Кънчев. Той е автор на публикации относно халколитните и неолитните оръдия на труда (дисертации съответно за присъжданите в близкото минало степени “к. и. н.” и “д. и. н.") Оръдията на труда от РБЕ са сравнително слабо изследвани, което е обяснимо с малкия брой проучени и публикувани обекти – основно селищната могила Езеро. Публикация върху каменните брадви от РБЕ има Стоилка Терзийска.
За изработка на оръдия на труда са използвани различни видове суровини: амфиболити; диорит; габро; сиенит; пясъчници; мрамор; мергели; варовита глина и глинести скали; макар и рядко, дори и обсидиан. Ако трябва да се посочи някаква закономерност, то това е подбирането на скали, които са достатъчно твърди, но едновременно с това – лесни за обработка. Видът на суровината е съобразен и с функционалното предназначение на оръдието. Предпочитани за брадвите, мотиките, клиновете, длетата и теслите са андезита и серпентинита. От базалтов туф се правят предимно длета и тесли; клиновете са изработвани от гнайс или скарноид. Гладилките, точилата и хромелите са правени от варовик, а чукалките и хаваните – от гранит.
Основните техники за изработване на каменни оръдия през праисторическите епохи са: пикетажна, шлифовъчна, полираща и пробиване на дупка. Изработването на дадено оръдие минава през няколко етапа:
- избира се подходящ каменен блок за изготвяне на оръдието
- той се очуква грубо, за да се създаде формата (т нар. „пикетаж”)
- дооформя се, като се заглажда чрез абразивен материал
- блокът се доочуква с каменарски чук (т. нар. “бучарда”) с цел заглаждане на неравностите
- така оформеното оръдие се шлифова изцяло, за да се отстранят по-малките неравности
- полира се до блясък, отново чрез абразив
При по-трайни каменни породи се използва и друг метод: каменният блок се изпилява с помощта на кремък, докато се получат два срещуположни, биконични по форма жлеба. На мястото, където те са свързани, блокът се счупва чрез удар. Следват дооформяне и полиране.
След като е получена желаната форма на оръдието, работната му част се заостря едностранно или двустранно чрез абразив. Има два подхода:
- острието се трие върху абразива
- острието се закрепя неподвижно, а абразивът се движи. Този начин се приема за по-ефективен.
Техниката за провъртане на дупки се появява още през неолита, но става масова практика едва през халколита. За целта оръдието се закрепва неподвижно в пробивачен стан. Пробиването се извършва чрез куха кост, която е задвижвана около оста си или чрез лък и ремъци. Поради това движение полученият отвор има леко конусовидна форма. (Има и опити за пробиване от двете страни, но начинът не е предпочитан, защото осите могат да не съвпаднат). Отворът се полира. Обикновено диаметърът му варира от 1,5 до 1,8 см. При по-голям диаметър, всяко натоварване в частта на дръжката би довело до счупване.
При поставянето на дръжката също има варианти:
- коленеста дръжка от еленов рог. В рога е издълбан жлеб, в който се втиква оръдието. Използва се най-често при теслите.
- дръжка от дърво, която в горната част има вертикален прорез – там се вмъква тилът на оръдието. Използва се при по-големите каменни оръдия.
- коленеста дръжка от дърво – мястото за вмъкване се разцепва на две половини за тила на оръдието. Пристяга се чрез кожа или жили на животно.
- муфа от еленов рог, в чиято задна половина има отвор за дръжка, а в средата – отвор за тилната част на оръдието. Вероятно за пристягането са използвани растителна смола и лико.
- привързване на оръдието към късата страна на дървена дръжка. Използва се при тесли, длета и мотики.
Каменните оръдия могат да се разделят на две големи групи според степента на обработката си: огладени и неогладени. Към първите спадат теслите, длетата, мотиките, брадвите, клиновете, чукалките и гладилките, а към втората – абразивите (точилата), хаваните и хромелните камъни. Огладените оръдия, от своя страна, в зависимост от надлъжните си профили могат да бъдат разпределени в три категории: теслообразни (или асиметрични) – тесли, длета, мотики; брадвенообразни (симетрични) – брадви и клинове. Чукалките и гладилките попадат в третата категория – тази на оръдията с разнообразни форми, - тъй като към тяхната морфологична характеристика няма специални изисквания (най-често те са преизползвани оръдия).

Тесли
Теслите са най-често срещаните оръдия на труда през по-късната праистория. Те имат асиметричен надлъжен профил, т. е. едната от двете широки страни е издута в различна степен, защото трябва да преодолява значително съпротивление. Използват се основно в дървообработването – чрез тях се отнема определена част от площта на обработвания предмет. Острието може да бъде косо, право или дъговидно извито; почти винаги е много добре загладено. Тилната част може да е загладена или отсечена. Ширината в горния край е по-малка от максималната. Теслите не са масивни и тежки. Изработват се от много твърди скали. Нерядко някои са преупотребени като чукалки, т. е. те са полифункционални.


Длета
Длетата по устройството си приличат на теслите и спадат към теслообразните оръдия. Имат удължен профил, малка ширина, сравнително голяма дебелина. Остриетата са винаги едностранно заострени. Ширината при острието и при тъпия край е еднаква. Обикновено ширината е равна на половината от дължината. Теглото им е малко. Срещани са много често – заедно с теслите образуват ¾ от общия брой каменни оръдия в България. По длетата не се откриват следи от вторична употреба – те са тясноспециализирани дърводелски инструменти. Длетата са статични оръдия – получават работната си сила от удари с чук, поради което по тилната им част много рядко има следи от употреба.

Мотики
Устройството им е близко до това на теслите и длетата. Мотиките имат асиметричен надлъжен профил, но тялото им е удължено. Острието е косо, добре загладено и сравнително затъпено, т. е. непригодно е за дялкане на дърво. Шлифовката е груба. За разлика от теслите, мотиките могат да бъдат изработени и от меки скали. Мотиките се използват за обработка на почвата – с тях се разкопава земята. Най-често се срещат в селищните могили от късния неолит – ранния халколит. Понякога в научната литература се срещат като „сохи”.

Клинове
Клиновете винаги имат симетричен профил и равномерно заострено от двете страни острие, поради което се определят като брадвенообразни оръдия. Те са с по-голяма дължина и неколкократно по-малка ширина от брадвите. Обикновено са по-лошо изработени от другите оръдия – шлифовката е груба, страничните ръбове са лошо оформени, резците са сравнително тъпи. Клиновете спадат към сечащите каменни оръдия. Дългите им страни често са успоредни, а тилът – равен. Ширината при острието е равна на ширината при тила. Използвани са за цепене на дърва и трябва да преодоляват голямо съпротивление, което предопределя масивността им. Срещат се ставнително рядко – най-често се откриват в Северозападна България, където се появяват още през неолита. Определят се като статично (механично). Имат три работни страни: тъп край, който понася ударите на чука; дълги страни, които поемат натиска от двете разцепени части на дървото; острие, което по-скоро направлява, отколкото реже.

Брадви
При брадвите режещият ръб е успореден на остта на дръжката. Надлъжният профил е симетричен. Тилът може да е заострен или затъпен. Използвани са за отсичане и разчленяване на дървета и за други начални операции в дърводобива. Т. е. брадвите не са дървообработващо оръдие като теслите, а дърводобиващо. Срещат се доста по-рядко от теслите, което, според К. Кънчев, се обяснява с мястото им на използване - вероятно счупените брадви се захвърляни в горите, а теслите се използват в селищата.
Дълго време в научната литература се използва понятието “калъпест тип” брадви. Отличителната особеност на тези оръдия е техния несиметричен надлъжен профил и план-конвексно напречно сечение. Но, от друга страна, за брадвенообразните оръдия е характерен единствено симетричният надлъжен профил, т. е. всички “калъпести” брадви всъщност са теслообразни оръдия, както доказва П. Детев е своя публикация.
В началото на халколита се появяват бойни брадви с дупка за дръжка, както и т. нар. брадви-чукове. За тях се смята, че са използвани като инсигнии на властта, защото острието е доста затъпено.
През халколита и РБЕ брадвите са счупени най-често в областта на дупката и са преизползвани като клинове. Брадвите с дупка получават най-широко разпространение през РБЕ.

Чукалки
Използват се за обработка и оформяне на оръдия на труда или за счукване на различни продукти. Изработват се от твърди вулкнични скали. Чукалките са ръчноударни оръдия без дръжка. Имат големи размери и тегло и разнообразна форма. Често за чукалки са използвани счупени каменни оръдия. Някои плоски чукалки са използвани и като горни хромелни камъни, т. е. те са полифункционални. Това, както и разнообразните им форми ги прави много предпочитани и често срещани.

Гладилки
Използват се при обработка на други оръдия или на керамични съдове. Повърхността им е силно излъскана от употреба. Най-често са речни камъчета с различни форми и размери. Имат малко тегло. Понякога като гладилки са използвани преупотребени оръдия.

Точила (Абразиви)
Оръдия за вторична обработка на оръдията. Често работните им страни са вдлъбнати от продължителна употреба. Имат различни форми. Делят се на:
- подвижни (активни) – имат жлеб. Формата най-често е трапецовидна или цилиндрична. Наричат се още “брусове”.
- неподвижни (пасивни) – плоски каменни плочи.

Хавани
Използват се за стриване (счукване) на различни продукти и имат конкавна повърхност. Често се изработват от гранит.Срещат се по-рядко от хромелите.

Хромелни камъни
Използват се за стриване на различни продукти (зърнени храни, охра). Стриването става върху долния хромелен камък, а с горния хромелен камък се упражнява натиск. Горни хромелни камъни се намират по-рядко и вероятното обяснение за това е, че са преизползвани за чуклки.Могат да бъдат чифт преносими хромели, а може долният хромелен камък да е вграден.

Оръдията на труда се нареждат на едно от първите места сред най-често намирания по време на археологически разкопки инвентар. Внимателното им проучване, тяхната технологическа и типологическа характеристика, изясняването на хронологическото и пространственото им разпространение могат да дадат нови данни за материалната култура на праисторическото население.