Късната старокаменна епоха

Късната старокаменна епоха започва преди около 40 000 години и трае до 10 000 г., когато настъпва мезолитът в България. Хронолжгичискш тя съвпада с последната вюрмска или късноледникова епоха. Тогава ледниците били по-малки, отколкото през риското максимално заледяване. Смята се, че в Европа те покривали само басейна на Балтийско море и неговото крайбрежие. Климатът бил сух, рязко континентален с много малко годишни валежи.

За измененията във физическия тип на човека през преходния период между среднокаменната и къснокаменната епоха вече казах.

През втората половина на плейстоцена, значи късния палеолит от една разновидност на неандерталския човек в Европа се оформил т. н. Homo sapiens fossilis – Разумен изкопаем човек», който е нопосредствен предшественик на неоантропос или съвременния Homo sapiens.

Вече ви говорих, че класическият неандерталец се изключва от почти всички антрополози като пряк предшественик на неоантропос, равен на самите нас.

Според една възприета в българската наука хипотеза неоантропос или Homo sapiens sapiens трябва да се изведе не от австралопитека, ило палеоантропоса (неандерталеца), а от Homo sapiens faber, живял през долния (късния) плейстоцен.

Измененията в техниката на производство на оръдия се изразявала в следното: кремъбното ядро (нуклеусът) с дисковидна форма от средната старокаменна епоха било сменено от нуклеус с удължена призматична форма. От него били отцепвани тънки и продълговати пластинки с правилни паралелни ръбове, които без ретуш били използвани за рязане. А когато ги ретуширали произвеждали други оръдия като стъргалки, резци, тесли, ножове, пили, остриета, върхове на копия и стрели и др. Новата техника била икономична и позволявала да се усъвършенства дифепенцияцията на оръдията. Най-употребявани през късния палеолит били резецът и стъргалката. Резецът бил използван за обработване на твърди материали, а стъргалката за по-меки. Появил се и нов начин за ретуширане на двете плоскости на оръдията посредством натискане с костен предмет (рог). При прилагането му били ретуширани салютрейските върхове на копия. Те имали правилна форма на лавров лист и се възприемат като шедьоври на кремъчното производство. Такива остриета са открити и в Българи. В нашия случай те са разновидност на унгарската култура селета – наречена на едноименната пещера Селета.

Рядко, но при каменните оръдия вече се прилага шлифоване и полиране. Пробиването на дупка за поставяне на дръжка при оръдията от кост и по-рядко от камък. Много по-широко започнали да се използват костите и рогата на убитите животни при изработването на оръдия особено през мадленския период. Костта, рогът и слоновата кост разширили кръга на суровинете за оръдия, оръжия и наките. Започнали да се изработват игли, шила, върхове на копия. В края на периода се появили костени харпуни, въдици, мотики от кост за различен вид изкопни работи, но все още не за обработване на почвата с цел земеделско производство. Към края на късния палеолит се появили композитните (съставните) оръдия: в жлеба на дървета или костена ръкохватка посредством смола били закрепвани кремъчни зъбци. Този композитен вид се използва много по-широко през следващите две епохи – мезолита и стария неолит повишили ефективността на производството.

През Късния палеолит продължава и се усъвършенства лова на големи бозайници: мамут, северен елен, див кон – за северните географски ширини, а за южните – газели и др. Едри представители на южната фауна. Все по-често се лувуват дребни животни и птици. Тогава се зародил и риболовът, играл още по-голяма роля през мезолитната епоха.. Събирателството се разнообразява с нови диви плодове и семена, корени и треви

През този период човекът започва да изгражда временни, сезонни жилища – землянки или полуземлянки върху льосовите тераси, близо до водни източници, които привличали дивите животни.. Все пак обитаването на пещери и скални навеси продължава. Останки от жилища са открити в Костенки, Мезин и на други места в Русия, в Павлов, Чехия, в Полша и на много други места. Жилищата са изградени от каменни плочи, дърво и кости на мамут. Това са първите признаци, че човек започва да се стреми към оседнал живот. В жилищата или близо до тях се откриват следи от огнища. За осветление на жилището започнали да служат освен огъня от огнището и съвсем примитивни лампи и факли.. Облеклото се усъвършенства и кожените елементи започнали да се прикрепват един към друг чрез съшиване с игла.

През Късния палеолит се появява и изкуството., но у нас и в съседните страни не са открити сигурно доказани предмети на изкуството.

През късния палеолит населението в нашите земи се увеличило значително. Пещерните находки от България и Румъния се отнасят главно към ориняшкия подпериод т. ест с ранната фаза на къснопалеолитната епоха. Салютрейският период не е представен, а мадленския все още не е установен със сигурност.