Translate

23 август 2009

Никополис ад Иструм

Никополис ад Иструм - Римси и ранновизантийски град, основан от имп. Траян по случай победите му над даките през 101-102 и 105-106 г. в провинция Тракия. В края на ІІ век градът преминава към провинция Долна Мизия. Развалините му се намират при с. Никюп, Великотърновско. Градът има правоъгълен план с дъговидна извивка на североизток. Планиран е по т.н. ортогонална система: прави улици, ориентирани по световните посоки и пресичащи се под прав ъгъл. Всички улици са постлани с варовикови плочи. Под тях минават глиненият водопровод за питейна вода, която идва по зидан акведукт от пещерата при с. Мусино, Великотърновско, и зиданият канал за нечистите води. Комплексът на градския площад се състои от две части: източна и западна. Тържественото влизане е ставало от запад през пропилеи в коринтски стил, построени между 145 и 161 г. по решение на Градския съвет и Народното събрание на града. От пропилеите през малък правоъгълен перистилен двор в йонийски стил се излиза на агората. Южно от двора е разположен одеонът, който се състои от сцена, полукръгла орхестра и каменни седалки за зрителите (350-400 души). Долният етаж на трите му страни е зает от магазини. На север от двора се намира булевтерионът - сградата на Градския съвет, западно от който се простира голяма правоъгълна обществена сграда. Агората е почти квадратна. Четирите й страни са обиколени от монументални варовикови колонади в йанийски стил. Източната и южната част са заети от магазини. Върху варовиковите плочи на агората личат местата на множество бронзови статуи. Северната част на агората е заета от гражданска базилика. На изток се намира важна обществена сграда, наречена в гръцки строителен надпис термоперипатос, построена през 184-185 г. по времето на имп. Комод. На север от агората се намират различни обществени и жилищни сгради: баня, палестра и др. На юг от агората са разкрити жилищни сгради с йонийска колонада от северната страна. По време на управлението на Марк Аврелий градът е защитен с каменна крепостна стена. Разкрити са северната, източната и южната порта. През ІV-VІ век градът е разширен в ЮИ посока. Градът бележи икономически и културен разцвет при Траян, Хадриан, Антонините и Северите - 98-235 г. Той сече собствени бронзови монети от Антонин Пий до Гордиан ІІІ. Върху тях са изобразени забележителни обществени сгради от града. Официалният език и старогръцки, но има и надписи на латински език. Почитани са божества от гръко-римския и отчасти от тракийския пантеон. Некрополите на града се простират извън крепостните стени.
Градът загива от нашествието на аварите и славяните в нач. На VІІ век. След известно прекъсване на територията му възниква старобългарско селище.
Публикуване на коментар