Ново златно тракийско съкровище от Свещари

Уникална по размери епископска базилика откриха археолози в древна Залдапа

Копирано от standartnews.com

Само за месец и половина работа екип от археолози от Добрич, Варна и Силистра откриха уникална по размери епископска базилика. Тя се намира в римо-византийския град Залдапа, който е бил най-големия град във вътрешността на Добруджа и се е намирал на главния път между Марцианопол и Доросторум, съобщи директорът на историческия музей в Добрич Костадин Костадинов. Ръководители на екипа са доц. Валери Йотов от варненския музей и колегата му от музея в Силистра проф. Георги Атанасов.

"Обектът до село Абрит е отдавна известен на науката, като дълго време се е мислело, че това е град Абритус и по тази причина е дошло и името на селото, което се намира недалеч от тук - Абрит. Но с откриването на Абритус край Разград, тогава се стига до извода, че това е древния град Залдапа. Той е известен и отначало е бил на вниманието на румънските археолози и на основателите на българската археология Херман и Карел Шкорпил. Основно Карел Шкорпил е извършвал проучвания, като е ползвал данни и на румънските археолози. По-късно обектът е проучван и от варненски историк и археолог, но най-голямата заслуга е на Сергей Торбатов от Добрич, които има издадена и книга, която се нарича "Залдапа", в която той събра всички известни до един момент данни за Залдапа" - разказа доц. Йотов. През есента на 2011 г. е подаден сигнал в музея в Добрич, че тук има иманярски набези, което е и причината за оглед, при който специалистите хипотетично предполагат, че иманярите са попаднали на голяма антична сграда, което е и основание да се стигне до разкопките днес. Залдапа е с 25 ха укрепена площ и две селища с площ около 15-20 ха, това е агломерация от над 40 ха, казва проф. Атанасов.

"Това е един от големите римски градове, които са атакувани най-безжалостно от иманяри. Това е лошият аналог на Рациария. Това, което е Рациария в Северозападна България, това е тази крепост в Североизточна България. Разкопките бяха буквално наложителни за спасяването на този действително голям център. Залдапа се свързва с бунта на Виталиан, който се обявява тук някъде за император. Този град е отбелязан и като епископска резиденция във втората половина на 6 век в един списък на епископиите, публикуван от Жан д'Русе - известен френски специалист" - заявява професорът. Разкритата епископска базилика той сравнява с най-големите храмове от това време - в Одесос, Томи - дн. Констанца и в Истрия.

"Параметрите на храма са впечатляващи - основната й част е 37 м, широка е 21 м. Това е най-широката ранно християнска базилика, по-широка е от тази в Одесос и Марцианопол" - казва още проф. Атанасов. Сред оригалните елементи на мащабната находка той отделя внимание и на мощните фундаменти, изградени с хоросан, дълбоки над 1.5 м, което, според него говори, че сградата е била двуетажна. "Тя е трикорабна, едноабсидна с триделен притвор. На страничните кораби е имало и абсида. Много мощни кораби - 1.30 м, което показва голяма височина на църквата. Тази базилика има рядка по красота и финес изпълнение олтарна преграда. Пред всички олтари в базиликите е имало мраморни олтарни прегради, които отделят наоса от неговата сакрална част - олтара, където е неговата олтарна маса. Те обикновено са с големи мраморни плочи. Забележителното тук е, че тази е ажурна, като брюкселска дантела, изплетена и изрязана от мрамор, който като се измие, става прозрачен. Има само един аналог - единствено в голямата базилика на Истрия - най-богатия град в Добруджа, той е гръко-римски, това е втората олтарна преграда, която е така изпълнена в християнския свят" - разкрива още от тайните проф. Атанасов. Сред интересните находки е и намерената от екипа колона от бреча каролина - това е червен мрамор с бели ивици - много красив, който се е използвал за големи катедрали и се нарича още кралска бреча.

Копирано от standartnews.com

Намериха амфора с 1202 монети край Добрич

Монетите са с нисък номинал и вероятно са били църковна лепта, събирана от миряните. Снимка Дарик Добрич

Византийска амфора, пълна с бронзови монети, беше открита край добричкото село Дебрене.

Имането било намерено при разкопки на археолози от Регионалния исторически музей в Добрич в местността Славната канара. Амфората е от 6-и век и в нея има общо 1202 монети с нисък номинал. Според учените подобна находка е рядкост за България и толкова монети от този тип досега не са били намирани на едно място.

Керамичният съд вероятно е принадлежал на духовник и в него се е събирала църковната лепта от местните миряни, обясняват археолозите. Предполага се, че парите са били открити по време на варварско нашествие. В края на 6-и век крепостта край Дебрене е била разрушена от авари и славяни.

Учените се натъкнаха още на двуметрови крепостни стени, голям ров, останки от късноантична базилика, както и три римски кавалерийски меча. Смята се, че в местността Славната канара е имало голям религиозен комплекс. В близост до крепостта има и скален манастир, който още не е проучен.

ИЗТОЧНИК: В-к Новинар

Намериха средновековна лечебница

Снимка "Марица"

Уникална малка лечебница с място за вечен покой откриха археолози от Пловдивския университет.

Тя се намира до манастирския комплекс при първомайското село Драгойново, който е бил намерен при студентски разкопки преди няколко години, пише "Марица". Според експертите първите лечебници в Европа възникват през ранното Средновековие и по време на кръстоносните походи. Тогава имало голямо движение на войскови части. Рицари преминавали и по нашите земи.

Следи от кръстоносците останали и при Перперикон. "Крепостите около него свидетелстват за масови движения на кръстоносци към Божи гроб", обясни ръководителят на разкопките доц. д-р Иван Джамбов. Според него такива лечебници към църквите или манастирите не са толкова типични за нашите географски ширини, а по-скоро за Италия и датират от VIII-IХ век.

ИЗТОЧНИК: в-к Новинар

Керамичен съд с изображение на африканска антилопа откри екипът на проф. Николай Овчаров край Търговище.

Новите находки от древния Мисионис.

Керамичен съд от днешен Тунис изникна в древния Мисионис

Керамичен съд с изображение на африканска антилопа в бяг откри екипът на проф. Николай Овчаров и Ангел Конаклиев при разкопките на древния град Мисионис край Търговище.

Учените предполагат, че находката е донесена от земите на днешен Тунис, които преди 15 века все още са били част от Римската империя.

Керамичният предмет е украсен с помощта на техниката "тера сигилата", която е използвана за най-изящните трапезни съдове, дело на римляните. Находката е много рядка за българските земи и показва размаха на търговската дейност в античния Мисионис. Сред откритията на учените има и множество фрагменти от изящни стъклени чаши - голяма рядкост за епохата.

Учените попаднаха и на масивен сребърен пръстен на млада жена от XIV век, която вероятно е била съвременничка на османското нашествие. Освен пръстена жената е носела и позлатени обеци. По това време Мисионис вече е носел името Косово. Той е завладян от турците през 1393 г. след жестока обсада, от която учените вече намериха множество следи.

източник: В-к Новинар

Преславният дворец на хан Омуртаг - Новини - Регионални - Новини | TV7

Преславният дворец на хан Омуртаг - Новини - Регионални - Новини | TV7

Откриха луксозна римска крайпътна станция край Троян

Подчертаният лукс на комплекса може да бъде оприличен с богат днешен петзвезден крайпътен мотел. Снимка: НИМ

Археолози от Националния исторически музей, водени от доц. д-р Иван Христов, откриха отдавна търсената римска крайпътна станция Состра - на пътя Ескус – Филипополис. Станцията е била важен пункт за почивка на високопоставени лица /включително на императорски особи и на техните роднини/, които са преминавали по пътя от Ескус /днешното село Гиген, Плевенско / за Филипополис /Пловдив /, съобщи директорът на НИМ Божидар Димитров.

До този момент от крайпътния комплекс са открити и проучени античен мавзолей, некропол, укрепен лагер /кастел /, светилище на Тракийския конник, сгради от цивилното селище /викус /, трасе от античен път. Изброените структури маркират плътно застроена площ от 6 кв. км в долината на река Осъм в землището на троянското село Ломец, което е предпоставка Состра да бъде определена, съгласно съвременната историческа терминология, като селище с полуградски статут.

Останките от крайпътната станция са открити в махалата Ломешки ханчета, в близост до водослива на река Ломешка с Осъм. Става дума за три големи, верижно подредени, помещения в североизточната част на станцията, която, според предположенията на учените, е имала обща площ от 2 декара.

Помещенията са били отоплявани от различни разновидности на т. нар. хипокаустна система, при която топлият въздух затопля не само подовете на сградите, но и стените им. Към тях е бил построен басейн за топла вода /калдариум/, запазен до естествената си височина от 1.20 м.Той разполага със седалки и пейки в ниши /екседри/.

Иван Христов е открил и сложна система от зидани с тухли канали, по които е течала вода, която е била пренасочвана от минаващата наблизо река Осъм. На дъното на един от каналите са открити ценни предмети, сред които теракотена глава на бог Пан, костни игли, част от златен накит, множество монети.

Подчертаният лукс на комплекса може да бъде оприличен с богат днешен петзвезден крайпътен мотел.

Освен добре запазени, постройките са и добре датирани с изключително запазена монета на императрица Фаустина Млада, отсечена в град Филипополис. Тя е поставена от неизвестен майстор в бетона на пода на южно от басейна помещение, с цел да се датира построяването на комплекса – около 169 г. Известно е, че именно съпругът на Фаустина - император Марк Аврелий, възстановява със собствени средства старите крайпътни станции, изградени по римски образец при управлението на император Нерон.

В средата на III век готите за първи път опожаряват станцията и свидетелство за това е малка колективна находка от бронзови монети, отсечени от градските управи на няколко града в провинция Долна Мизия и Тракия.

източник: http://novinite.bg/articles/69650/Otkriha-luksozna-rimska-krajpatna-stanciya-kraj-Troyan

Намериха римски мост от II век след Христа до Лъвов мост

Римски мост от II век след Христа откриха археолози при ремонта на кръстовището до Лъвов мост. Ценната находка ще се запази в тревните площи до бул. "Сливница".
Това е единственото място в столицата, където все още са останали находки от римско време, обясни археологът д-р Александър Станев от Музея за история на София. Той следи откриването на антики при ремонта. Това е вторият подобен мост, който специалистите откриват у нас. Първият е бил намерен случайно при строежа на брега на река Марица в Пловдив, но не е съхранен. Този обаче ще бъде запазен.
Римският мост вероятно е бил част от по-голям комплекс, обясни д-р Станев. Всички останали места по трасето на строителството са проучени, но други находки сега не са открити. Заради строителството след Освобождението по-старите пластове не са запазени, обясни археологът.  
За да не се навреди на находката обаче, строежът на кръговото кръстовище е малко затруднен. За по-бавния ремонт допринасят и редица други обекти като новото метро, самият Лъвов мост, коритото на река Владайска и издигнатите в непосредствена близост сгради. Проблем за строителите се оказаха и проливните дъждове от началото на пролетта. 


Наталия Малчева
източник: в-к Стандарт

Некропол от V в.пр.Хр. откриха археолозите в Созопол

©

Изграждането на Водния цикъл на Созопол е съпътствано със спасителни археологически разкопки, които се извършват от ръководителя на екипа Явор Иванов от НАИМ-БАН Явор Иванов и зам.-ръководителя Димитър Недев, директор на Археологическия музей в Созопол.

Макар и да са имали податки за много артефакти в района на ул. "Републиканска" в Новия град, археолозите остават приятно изненадани от богатите археологически пластове, на които се натъкват по време на работата си. В сектор от 180 метра са открити 20 погребения и керамични съдове ,бронзови стригали и парчета керамика от чернофигурна и червенофигурна керамика. В четирите гроба археолозите попадат на запазени големи съдове- сиви и амфори. Интересните открития са датирани към V в.пр.Хр. Този участък се оказва некропол, където са извършвани погребения от най- древни времена до средата на 19 век. , като освен трупополагане, археолозите откриват и изгаряне на трупове, чийто останки са погребани в глинени съдове. Детски погребения разкриват древния ритуал , при който са полагани около трупа керамични съдове, на някои от погребенията съдовете предварително са начупени и поставени над главата и до краката на погребаното лице. Открити са близо 40 цели съда и стригали,с които древните аполонийци са почиствали тялото си след спорт или по време на баня, а в случая със кожения уред са обработвали тялото на починалия.

Това, което е уникално при последните археологически разкопки са съдовете от червено фигурна и черно фигурна керамика, сподели Явор Иванов. Червенофигурната керамика е позната и има открити екземпляри ,които са познати на широката публика. Чернофигурната керамика е изключително ценна, защото много рядко се среща, обясни Явор Иванов. Тя е била "модерна" и се е използвала масово поне два века преди откритите в археологическите пластове на некропола. Две керамики наистина са впечатлили археолозите.На едната чернофигурна керамика е изобразена млада жена, която пече хляб,за която ръководителят на археологическите разкопки твърди, че има само една подобна в света и тя се намира в Лувъра. Друг древен съд впечатлява с рисунката си на две момчета с ловни дрехи и кучета. Всички открития по време на археологическите разкопки са изследвани, ценните се реставрират.

Археолозите продължават своята работа по ул."Републиканска" в посока пл. Черно море. Те ще продължат да търсят артефакти и в района на общинската сграда, след като започнат строителните дейности за полагане на колектора по проекта за водния цикъл на Созопол. Другият участък, който ще обследва екипът е в района на къмпинг "Златна рибка".

Източник: News.Burgas24.bg

Откриха тракийски конник в Несебър

©

Изключително добре запазен оброчен релеф на тракийски конник бе открит преди дни в Несебър. Едва започнали, археологическите проучвания на северния бряг на полуострова, на ул. "Крайбрежна", зарадваха с много важна находка екипа на доц. Анелия Божкова и Петя Кияшкина. При сваляне на ребро, в насипа, бе открит релеф на тракийски конник с четириредов посветителен надпис на старогръцки език. След обичайната формула "На добър път" надписът продължава с името на посветителя Папиас, син на Хераклейдас.

В четириъгълното дълбоко релефно поле е изобразен конник в ход надясно с развято наметало. Конят е повдигнал предния си ляв крак по посока на каменен жертвеник и дърво, около което се извива змия.

Това е първият релеф на тракийски конник, който се открива в рамките на самия античен град. Досега са известни няколко подобни паметници от района, но те са от землищата на Свети Влас, Кошарица и Горица. Паметникът се датира във втори век и е доказателство за почитането на тракийския Херос в антична Месамбрия през римската епоха. Новооткритият релеф е в отлично състояние и в най-близко време ще намери своето място в археологическата експозиция на Музей "Старинен Несебър".

източник: http://news.burgas24.bg/457181.html