Разкриха богато погребение на боляркa

Японци снимат филм за перперикон

Повече от 100 милиона японци ще гледат филм за свещения град на траките Перперикон. Екип на Японската национална телевизия започна снимките на 90-минутната документална лента, която ще се излъчи на 11 септември. През тази година интересът на световните медии към Перперикон е много голям - преди двайсет дни централната Шанхайска телевизия от Китай засне в каменния град поредица от десетминутни клипове за траките, а в началото на август екип на Чешката национална телевизия  започва работа по друга документална лента.

Режисьорът Рео Ямада се занимава с документално кино от 35 години, автор е на повече от 100 филма. През тези години с него работи операторът Исаму Осада. Те са в България заради големия интерес на японците към една от най-древните цивилизации в света.

Рео  Ямада, режисьор: „След като у нас бяха показани златните съкровища на този изчезнал народ и след откритията на българските археолози от последните десет години хората искат да научат нещо повече за траките – кои са били, в какво са вярвали, как са живели.”

Във филма, освен Перперикон, ще бъдат показани разкопките в Свещари, тракийските гробници край Казанлък, пещерата -утроба и скалната гробница в Татул. Интерес на големите световни телевизии не учудва археолозите.

Проф.Николай Овчаров: „Перперикон е един от няколкото изобщо в света скални градове, който крие много тайни от своята 6 000 годишна история и е с много добре запазени части от него.”

Рео Ямада е прочел хиляди страници исторически сведения за траките и не иска да повярва, че тези хора са изчезнали.

Рео  Ямада, режисьор: „Все още работим върху филма, но вече може да се направят паралели между траките и съвременните българи. Може би във вашите вени тече доста тракийска кръв.”

Една от общите черти с траките е несекващата вече три хилядолетия любов към виното и други алхоколни напитки, шегува се Рео. Той също е любител на българската ракия и мешаната салата.

източник: БНТ, Автор: Красимир Ангелов, Кърджали

Отварят реликвария, с предполагаемите мощи на Свети Йоан в неделя

На 20 юли научен екип с Ръководител проф.д-р Казимир Попконстантинов и Зам. ръководител н.с. Цоня Дражева започна новия археологически сезон за проучване на средновековния манастир "Св. Йоан Предтеча" на остров "Св. Иван" до Созопол, предаде репортер на Burgas24.bg. Бяха извършени сондажни изкопи в основите на най- старата църква на острова, построена в края на ІV - нач. на V в.

На 28 юли в 13,30 ч при разчистването на основата на олтарната маса на дълбочина 0,6 м под пода беше открит мраморен реликварий / мощехранилница/ с форма на малък саркофаг, дълъг 18 см и висок 14 см. Той беше внимателно изваден от леглото му и пренесен в касата на Археологическия музей в Созопол. Според характеристиките му и другите находки в пласта около него, той се датира в края на ІV век.

При проучване на хоросановата му подложка беше открита втора малка кутийка, изработена от бледожълт пясъчник / характерен за територията на Палестина / . По външните й стени има надпис на старогръцки, който все още се разчита от проф. Попконстантинов. Засега със сигурност е разчетено името на Св. Йоан , което означава , че в тази кутийка са пренесени мощи на светеца и са поставени в реликвария при издигането на раннохристиянския храм.

Това откритие ни дава уникалната възможност за първи път в България да проследим целия процес на свещенния ритуал , извършван в зората на християнството в нашите земи. То доказва голямото значение на древния град Аполония- Сизиполис/ града на спасението / и в частност най- стария манастир по Черноморското крайбрежие и единствения , който носи името на "Свети Йоан Предтеча и Кръстител".

На 1 август в 11 часа във Археологическия музей, Созопол, реликварият ще бъде отворен от специална комисия от специалисти и в присъствието на Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Йоаникий и Министър Божидар Димитров, отговарящ за вероизповеданията в Република България.

източник: Burgas24.bg

Тракийските племена

Древна Тракия била обитавана от многобройни племена, големи и малки, които често воювали помежду си. Племенната действителност била нестабилна и се променяла с времето. Поради непълните и често не особено прецизни и достоверни данни в достигналите до нас извори тя не може да бъде възстановена с всички подробности за нито една историческа епоха.

За планинското население на Родопите например са известни различни имена, сред които най-често срещано е това на бесите. На висок връх в земите на бесите се намирало прочуто в древността светилище на бог Дионис. Планинците били храбри и свободолюбиви, воювали въоръжени с мечове и успешно отстоявали своята независимост. Южните склонове на Родопите и крайбрежието на Егейско море обитавали племената сапеи, бистони и кикони.

В района на горното течение на река Стримон (Струма), около днешния град Перник или западно от него, е била територията на агрианите. В Кюстендилско се разполагат дентелетите, в района на Благоевград – медите, около Петрич и Сандански – синтите. Много имена на тракийски племена се споменават за района около долното течение на Стримон, в близост до Егейското крайбрежие; сред тях по-важна роля са играли едоните, бисалтите и одомантите.

В Югоизточна Тракия, в района на Странджа Херодот поставя племенната група на тините; по-късно в този район се налага името на астите. Северозападна Мала Азия пък била обитавана от витинците, които били родствени на европейските тини.

В земите на днешна Североизточна България господства името на гетите, едно голямо племенно обединение, което е обитавало и Добруджа чак до устието на Истрос, а е имало своите разклонения и на север от реката. Гетите били коневъден народ; от техните съставни племена са ни известни имената на теризите и кробизите.В Северозападна България, западно от река Искър, се разполага територията на друго голямо племенно обединение – това на трибалите. Между териториите на гетите и трибалите, в Централна Северна България едва в епохата на римското проникване се налага името на мизийците. Най-важни от тракийските племена на север от Истрос били дакийците, които обитавали Южните Карпати.

 

Българското Съкровище от село Вознесенкa

Созопол става Ерусалим II

Созопол става малкият Ерусалим. Хиляди поклонници от цял свят ще се стекат към древната Аполония, ако откритите вчера мощи на остров Свети Иван са на Йоан Кръстител.

Мраморен реликварий от края на IV-началото на V век намери екипът на проф. Казимир Попконстантинов. В него 100% има мощи на велик мъченик на християнската вяра, категоричен е археологът. Той и проф. Божидар Димитров са убедени, че мощите са на Предтеча, защото кутията е била вградена в центъра на олтара на храм, носещ името на светеца.

Реликварият е непокътнат. Капакът му е запечатан с червен хоросан. Той ще бъде отворен пред комисия до дни и изложен в созополския музей.

източник: в-к Стандарт

При разкопки на остров Свети Иван е открит мраморен реликварий

© Burgas24.bg На остров Свети Иван, където работи в момента археологът проф. Казимир Попконстантинов, при разкопки в църквата "Свети Иоан Предтеча" е открит изящен мраморен реликварий, вграден в центъра на олтара на църквата. Реликвиарият е запечатан и днес ще бъде изваден и пренесен в музея на Созопол. Той ще бъде отворен в присъствието на журналисти след няколко дни, след като се създадат необходимите условия и се извършат необходимите религиозни церемонни. Това каза историкът Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, а в момента - министър без портфейл с ресор българите зад граница. По думите му - още от сега може да се каже, че най-вероятно в реликвария са мощи на Свети Йоан Предтеча - светеца, който е предсказал появата на Исус Христос, и който го е кръстил във водите на река Йордан. "Предположението идва от факта, че манастирът "Свети Йоан Предтеча" е един от най-големите средновековни манастири в българските земи и в зависимост от принадлежността на Созопол към България или Византия, съответно е имал царски и императорски статут. Много от игумените му са ставали патриарси на Вселенската патриаршия. Други - висши дипломати на България. В скриптория на манастира са се преписвали книги за църкви и манастири за целия Балкански полуостров, включително и за манастирите в Света гора. Манастирът е бил разрушен в 1629 година след едно нападение на пирати - казаци и никога повече не е възобновяван", каза още историкътБожидар Димитров. Източник: Burgas24.bg

Разярен грифон в герба на Шишман

Проф. Николай Овчаров и доц. Хитко Вачев показаха най-важните находки от църквите "Св. св. Петър и Павел" и "Св. Иван Рилски"

Фото Антон Чалъков

СОФИЯ. Старините около Царевец и Трапезица продължават да бълват съкровища. За трите години на разкопките в средновековния манастирски комплекс "Св. св. Петър и Павел" във Велико Търново са открити 840 монети, от които 9 златни и 106 сребърни. Сред находките са и 24 сребърни и седем златни пръстена, 20 сребърни и 10 златни обици. Това съобщи вчера археологът проф. Николай Овчаров. Между най-ценните открития той посочи груповата находка от седем златни монети - най-голямата досега у нас. Те са от времето на никейския император Йоан Ватаци и българския цар Иван Асен II. Особено ценна от научна гледна точка e златна мъжка обица, свързана с прабългарския период на нашата държава, както и обица с изображения на двуглави орли - знак за царственост. Тя е принадлежала на жена от династията на Шишмановци. Откритият сребърен пръстен с разярен грифон може би е гербът на цар Михаил Шишман, предполага доц. Хитко Вачев. За пръв път е открит и гроб на викариен епископ на Търновската епархия от втората половина на ХVII век. Нейните граници са съвпадали почти изцяло с границите на царството на Иван Шишман. Средновековният манастирски комплекс "Св. св. Петър и Павел" във Велико Търново ще бъде социализиран чрез проект за 6 млн. лв., защитен от общината с помощта на проф. Николай Овчаров и доц. Хитко Вачев.

Константин Събчев

източник: В-К СТАНДАРТ

Михаил Заимов: Археологически паметници под водата са подложени на постоянните атаки на времетo

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

23 юли 2010 | 14:44 | Агенция "Фокус"

Бургас. Археологически паметници под водата са подложени на постоянните атаки на времето, които са много по-сериозни от тези на сушата. Това каза в интервю за радио „Фокус”- Бургас Михаил Заимов, който е член на организация, която провежда многократни експедиции, като локализира и изследва потънали кораби и подводници. Обектите са подложени на атаки и от страна на рибарските кораби, като често находките се закачат в мрежите им. Михаил Заимов уточни, че археологическите обекти под водата не стават толкова често предмет на иманярски набези, както се случва с паметниците на сушата. „Зависи от мястото. Примерно „Титаник” през цялото време е атакуван от иманяри. Те обаче не са от вида, който ние си представяме, а по-скоро са едни полулегални, които влизат в морето и през цялото време събират артефакти. По света пътува една много любопитна експозиция, която показва артефакти от „Титаник”. Тъй като подводният спорт се практикува в България вече повече от 50 години, голяма част от историческите антични паметници, които са били достъпна за човека на дълбочина около 30 метра, са ликвидирани в момента, но намирането на един античен съд и спускането на голяма дълбочина не е в сферата на възможностите на един конвенционален български иманяр”, обясни подводничарят. По отношение на финансирането Заимов обясни, че организацията се подпомага предимно от спонсори. „Държавата издържа Института за подводна археология, но бих казал, че думата „издържа” е доста силна. Тя едва му позволява да оцелява, което за мен е необяснимо и говори за липса на национално отношение към историята ни, тъй като под водата има точно толкова археологически и исторически паметници, както и на сушата. Това, че когато човек погледне под водата, те не се виждат, не означава, че не са там. Той допълни, че подводната археология изисква изключително скъпо оборудване. „На една по-голяма височина от порядъка на 90 м, там се работи с т.нар. дистанционно управляеми роботи и много се надяваме, че Центърът ще успее да се сдобие с такъв робот за следващи изследвания през 2011 г. Той се управлява от повърхността, има камера, има осветление, движи се между останките и свършва една голяма част от работата и после остават някои фини детайли за леководолазите, тъй като знаете, че нищо не може да замени човешкото око. Естествено, че е скъпо, тъй като това е свързано с придвижване по море, с гориво за лодките, водолазното оборудване е изключително скъпо. За да направим едно 90-метрово спускане, ние носим закачени на себе си 6-7 бутилки, а оборудването тежи над 100 кг. и знанието, което ви трябва, за да придобиете умението не толкова да се спуснете, колкото да излезете живи от тази дълбочина, е минимум 4-5 години сериозна подготовка”, обясни още професионалният гмуркач.
Подводната археология и също толкова значителна, колкото и археологията на сушата и е наивно да се мисли, че археологията и всички исторически паметници са концентрирани само на сушата. „Под водата има също толкова значими археологически проучвания, които могат да бъдат извършени и да бъдат открити също толкова интересни паметници на културата, както и на сушата. В момента ние сме в зората на първите дълбоководни археологически проучвания на българското черноморско крайбрежие. Първите резултати вече са налице, имаме много перспективни точки, които ще проучим това лято и следващото на 2011 година. Вярвам, че ще спомогнем България да се появи на картата на подводните археологически открития и да застане на подобаващо място по същия начин, както тя стои с нейните проучвания на сушата”, посочи подводничарят. По отношение на точки, които изследват подводните археолози, Заимов посочи, че те се избират на базата на сигнали, получени от рибарите. „Тези точки идват по сведения от рибарите, които закачат своите мрежи в процеса на труда си за дъното за някакви обекти, които в последствие ние проверяваме. Някои от тях се оказват впоследствие камъни, други пък – големи дървета, а някои от тях ще се окажат със сигурност потънали кораби”, обясни Заимов. Той допълни, че действията на подводните археолози са концентрирани по пътя на античните гръцки кораби. Заимов обясни, че Западното крайбрежие на Черно море е колонизирано от гръцките преселници 6 - 7 век пр. Хр. „Ние знаем по кои пътища тези кораби са се движели в този период и в момента основно проучваме перспективни точки по тези маршрути. Това е нашата задача в момента.”, каза Заимов.
Божана ПЕТРОВА

Край Шумен изровиха луксозен град на 7000 г.

Добре обособени улици, къщи от сто квадрата на два етажа с топлоизолация, с подова настилка паркет и луксозна керамика. Вип описанието не е от имотна обява, а на открития преди няколко дни уникален праисторически град до шуменското село Иваново, пише "Стандарт".

На площ от 8 дка под могила изследователите са се натъкнали на изключителните находки. Ръководител на разкопките е д-р Явор Бояджиев от БАН. Четириметрова градска стена с дебелина почти метър и защитен ров с дължина 8 метра е пазел древните хора от набезите на вражески племена, поясни д-р Светлана Венелинова от Историческия музей в Шумен. Градът е бил с аристократични порядки, населението е имало афинитет към луксозния живот и пожари са го сривали до основи поне седем пъти, смятат учените.

Най-малко три века е просъществувало селището, като датировката му е от 5500-5800 години преди Христа, сочат проучванията. Трицветната керамика е сигурен знак за луксозния начин на живот по това време, обясняват още учените. Те открили и множество рогови брадви, свредели и предмети за бита от камък, кости, кремък и глина.

изрочник: Dir.bg

Котис I вдигнал чудото на "Кози грамади"

Траките са пили вино в амфори от Тасос

Българският Мачу Пикчу - археологическият обект "Кози грамади" е наречен така, защото както във вярванията на инките, така и в тези на древните траки планината заема особено място. Тя е не само убежище и източник на важни суровини и храни за живота на траките, но е и обиталище на боговете. Разкритата тракийска резиденция е без аналог в Югоизточна Европа. По-точно - нейният надземен храм, изграден от монолитни камъни без свързващ материал между тях. Той е образец на самобитна тракийска архитектура, въпреки че се забелязват и известни гръцки влияния. За това, че става въпрос за владетелска резиденция, свидетелстват разкритите остатъци от амфори за вино от остров Тасос и костилки от маслини. Особено оригинална е перфектната отводнителна система около храма, която, оказа се, работи и при сегашните проливни дъждове.
Освен храма археолозите са разкрили вече и югоизточната флангираща кула, чиято височина е достигала 6 метра.
Най-вероятно резиденцията "Кози грамади" е строена в периода 383-354 пр.н.е. от последния могъщ владетел на Одриското царство Котис I. За нея изрично се споменава в съчиненията на знаменития гръцки философ и оратор Демостен, който описва походите на македонския цар Филип II. Тя е била завзета след тежки сражения през зимата на 342-341 г. пр.н.е., а е била отбранявана от последния владетел от тази династия Терес II. Проф. Валерия Фол, която също взе участие в пресконференцията сред разкопките, също обоснова аргументи в подкрепа на факта: това е една от последните столици на тракийските владетели. Според нея траките са били хора на планината - миньори, скотовъди, златотърсачи. Тя обяснява мястото на резиденцията - нейното планинско положение в полите на Средна гора с развитието на основните отрасли на тракийската икономика. Затова свидетелстват и високото съдържание на олово, което се намира в сечените тук златни монети. То кореспондира с намиращите се наоколо медни, цинкови и оловни руди, които се експлоатират и до ден днешен.
Основен проблем тепърва ще бъде пълната реставрация на комплекса, защото той подлежи на такава поради изключителното количество напълно запазен първоначален строителен материал. Затова обаче, подчерта д-р Иван Христов, са необходими усилията не само на община Хисаря и "Мотопфое", основни спонсори на разкопките, но и на държавата. Обектът би се вписал великолепно в една мащабна туристическа програма, но затова са нужни големи средства, които биха могли да дойдат единствено по линия на европроектите.
Инж. Пенка Ганева, зам.-кмет на община Хисаря, от своя страна обеща, че районното управление в града, ще поеме грижата обектът да не бъде атакуван от иманяри въпреки че поради неговата недостъпност тази опасност е сравнително малка.
Археологическите разкопки приключват следващата седмица. Обектът ще бъде консервиран до следващия археологически сезон.
Костантин Събчев

източник: в-к Стандарт

Свещарската гробница

ГДБОП разби канал за антики

Служители на ГДБОП пресякоха канал за вътрешен трафик на културни ценности, съобщава пресцентъра на МВР.

Извършени са обиски на четири адреса в Ихтиман и в селата Мирово и Стамболово, собственост на Ю.М. на 40 г. - криминално проявен и осъждан за убийство, А.Д. на 56г. и И.Д. на 60 г.

Открити са 4 металотърсача, 29 керамични предмета с праисторическа и антична стойност, римски съд, остриета от антично въоръжение -стрели копия и други, каменна метална бойна топка, сребърни и медни антични монети.

източник: News.bg

Спецполицаи с богата „находка” от културни ценности

© МВР

Служители на ГДБОП задържаха на ГКПП „Калотина" мъж, който е с висящо дело за трафик на културни ценности, съобщиха от пресцентъра на МВР.

Заедно с 52-годишния Н.И. - Геврека в лек автомобил „Пежо" пътувал исловашки гражданин М.А. на 33 г., който е регистриран в полицията у нас за различни престъпления и е с наложеназабрана за влизане в страната ни.

В багажника на колата са откритистатуетка, наподобяваща птица, старинна халка, свещник с изображение на лице, старинна стомна и монета.

Иззети са още лаптоп и мобилен телефон.

В хода на операцията в Хасково и в с. Узунджово са претърсени три адреса, собственост на Н.И., сред които и неговхотел. Там полицаите се натъкнали на още старинни предмети - статуетка, наподобяваща глава на Александър Македонски, ризници, наколенници, налакътници.

От една от къщите му са иззети компютърни конфигурации, две топки хашиш, около 90 таблетки амфетамин и марихуана.

По случая е образувано досъдебно производство.

На Н.И. и М.А. е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража" за 72 часа.

Работата по документирането на престъпната им дейност продължава.

източник: News.bg

Потънал 50-метров ветроход откриха подводни археолози край Созопол

© ЦПА

Дву- или тримачтов ветроход от 18-19 век откриха подводни археолози на 90 метра дълбочина на 26 мили източно от Созопол. Това е най-големият документиран кораб до момента от Центъра за подводна археология, съобщи неговият директор Христина Ангелова. Проучванията се извършват съвместно с Фондация BSTD (Black Sea Technical Diving). Основната им цел е локализирането и идентифицирането на археологически обекти под вода - изключително важно условие за последващи действия, насочени към тяхното опазване от дейности, които биха могли да доведат до тяхното разрушаване.

Обектът е локализиран на 10 юни т.г. на дълбочина 90 метра на 26 мили източно отСозопол с помощта на локатор за страничен обзор. По време на проучването вълнението на морето е било 2 бала, уточниха археолозите. На 27 юни при благоприятни метеорологични условия е било осъществено водолазно спускане на дълбочина 90 метра с престой на дъното от 20 минути. Определен е видът на потъналия съд и е заснет видеофилм, каза Христина Ангелова.

По време на огледа на кораба е установено, че той лежи на равен кил, без крен, на дълбочина 90 метра по посока север-юг. От огледа може да се заключи, че обектът е дву- или тримачтов ветроход - вероятно тип бриг от периода 18-19 век. Дължината на кораба е 50 метра, а максималната му широчина - 7 метра. Максималната височина от грунта до палубата е 4 метра. Видими са бордове над палубата, казаха още археолозите. Корпусът е в добро състояние, умерено обрасъл. Регистрирани са два трюма, но липсва рубка или надстройка. Мачтите са счупени на височина 6-9 метра над палубата. Палубата е в много добро състояние, но щурвалът - вероятно двоен, е на парчета, като все още са видими обръчите.

Първото водолазно спускане до потъналия съд бе осъществено от Владимир Явашев и Росен Желязков по автономен начин, известен като TECHNICAL DIVING с използване на дънни и декомпресациони газове, каза още Христина Ангелова. По време на цялото спускане, водолазите са носили със себе си бутилки с пет различни газови смеси, предназначени за различни дълбочини...

Общата продължителност на водолазното спускане до обекта е била с продължителност 130 минути. Атмосферните условия по време на спускането са били благоприятни - без вятър, вълнение на морето - 2 бала, температура на водата - между 8С на дъното и 24С на повърхността, липса на дънно течение и видимост - 10-15 метра.

За да бъдат осигурени допълнителни и по-подробни данни, които да позволят категоричното определяне на потъналия кораб, със сигурност ще бъдат необходими допълнителни проучвания, смятат археолозите. Екипът, изпълняващ работата по издирването на археологически обекти под вода, се надява, че необходимата информация би могла да бъде събрана с помощта на ново и модерно оборудване, което в скоро време Министерството на културата ще предостави на Центъра за подводна археология.

Засега грижата за подводното наследство на България, което обичайно е във фокуса на най-интересните предавания в световните медии, е в ръцете на шепата ентусиасти от Фондация BSTD (Black Sea Technical Diving), които безвъзмездно помагат на Центъра за подводна археология, заяви Христина Ангелова. Според нея артефактите, открити при експедициите на подводните археолози, могат да привличат много туристи, както това става в Турция, Гърция, Израел и други места.

Източник: News.Burgas24.bg

Римската живопис

Още римския историк Плиний Стари, живял през 1 век е нарекъл живопистта “знаменито изкуство”. То според него се използвало от народите, за да запечатат за потомците велики събития и образи на прославени граждани.

Античните литературни източници съдържат имената на много художници от римската епоха, но повечето картини, за които ни говорят те не са се запазили. Оцелели са обаче много фрески в домовете, дворците и гробниците в Рим и значителна част от стенописите, открити при археологически разкопки в градовете Помпей, Херкулан и Стабий. Макар и повредени от пукнатини и понякога с избелели цветове, тези фрески и днес поразяват посетителите с великолепните декоративни композиции, с богатството на сюжетите и с разнообразието на художествените приоми. Тези изображения разкриват мисленето на древните художници и вкусовете на поръчителите. Друго достойнство на римската живопис от от І в. пр. Хр. - І в. след Хр. се крие в обстоятелството, че в много случаи тези фрески възпроизвеждат още по-древни гръцки образци. И по този начин те допълват нашите знания и за по-ранната безвъзвратно изгубена за нас живопис. На гръцки художници от дългия период от V до І в. пр. Хр.

Римляните след като завоювали през ІІ - І в. пр. Хр. Гърция и елинистическите държави Пергам, Египет и царството на Селевкидите в Предна Азия не само поробвали техните жители и грабели градовете, но и пренасяли в Рим с кораби най-ценните художествени творби: картини, статуи и мозайки. В Рим те се излагали на обществени места форуми,, храмове и т. н.

Изкуството на Римската република до І в. пр. Хр. било на много по-ниско равнище от гръцкото. Както римската скулптора, така и живописта на римляните били съвършено бедни. Но след като гръцките образци станали модел за подражание от римляните нещата се променили. Римските майстори започнали да заемат сюжети, образни решения и живописни маниери от гръцките художници. Понякога те просто копирали или копирали, внасяйки нови елементи творбите на големите гръцки майстори от предходните епохи.

Така например повторение на гръцки шедьоври на Зевксис и Тимант от V в. пр. Хр. е фреската “Бебето Херакъл, душещ змия” И “Жертвоприношението на Ифигения. Сега, благодарение на римляните, ние можем да ги видим сред стенописите на Помпей. Някои оригинални гръцки произведения на изкуството станали собственост на гръцки робовладелци. За пример може да послужи огромната, сега широко известно мозайка, пренесена по всяка вероятност от Александрия или от островите на Егейско море и поставена на пода на частен дом в Помпей. Като оригинал за мозаиста е послужила картината на гръцкия художник Филоксен от края на ІV в. пр. Хр., изобразяваща битката на Александър с персийския цар Дарий.

Стремежът да се подражава на великото, пълно с обаяние гръцко изкуство, да се копират картини и статуи бил естествено само едната страна на римската художествена дейност. Римляните през периода от І в. пр. Хр. до ІV в. след Хр. създали все пак свое изкуство. То се проявило, както отбелязах в архитектурата, в реалистичния портрет - живописен и скулптурен, в релефите повествуващи с документална точност за исторически събития и в забележителната монументално-декоративна живопис.. Пътят на развитието на тази декоративна живопис може да се проследи подробно на базата на фреските от Помпей, Херкулан и Стабий.

Тези три цветущи драдове на брега на Неполитанския залив престанали да съществуват в 79 г. след Хр. в резултат на земетресение и изригване на вулкана Везувий. В Помпей са загинали стотици граждани и роби, които не успели навреме да побягнат от природното бедствие. Заедно със земетръсните вълни над града се стоварили и малки разтопени късчета пемза, после започнали да се спускат плътни облаци пепел, в който хора и животни са се задушили и накрая завалял дъжд от вряла вода, който ги сварил.

Живописните паметници от Помпей са дали възможност на изследователите да различат четири, стила, които според мястото на намирането се наричат помпеански.

Първият декоративен помпеански стил е наричан още “инкрустиращ”. Той съответствал на скромния бит на римлянина от ІІ в. пр. Хр. Тогава жителите на Помпей строяли малки домове със скромна украса. На стените на вътрешните помещения с мазилка изпълнявали обемно вички архитектурни детайли: цокълът, ,колониите, плочниците, корнизът, отделните квадри от зидарията и после всичко оцветявали, имитирайки в цвят и рисунка отделните камъни. Това всъщност било подражание на вътрешните помещения в дворците и богатите домове от еленистическата епоха, където залите били облицовани с разноцветни мрамор.

Към І в. пр. Хр. римската република се разширила. Много богати граждани, оценявайки красотата на гръцките майстори започнали да си поръчат украса в домовете. Най-напред се започнало с фрески, на които имало нарисувани архитектурни изображения: фасади на здания, колонади и между колоните постепенно започнали да изобразяват човешки фигури.

Вторият декоративен помпеански стил е значително обогатен в сравнения с първия. Към него се отнасят фреските в т. н. “Вила на мистериите”. Това е един наистина богат помпеански дом, които се състои от 60 стаи и се намира отвъд градските крепостни стени на Помпей. Вилата е била наречена така от археолозите поради сюжета на големия, многофигурен фриз, разположен на стените на едно от помещенията. В една неголяма зала (7 Х 5 м.) с висок, имитиращ мрамор цокъл, на фона на яркочервена стена със зелени пиластри (стълбове) са групирани 29 фигури почти в натурална величина. Главната част на цялата композиция е посветена на мистериите в чест на бога на виното Дионис. Тук виждаме самият Дионис ,лениво облегнат на коляното на съпругата си Ариадна, и цялата им свита от стари силени, млади сатири, менади и жени, участващи в мистериите. Особено впечатляваща е младата жена и жадно взрения в нея стар силен. Един млад силен с театрална маска в ръце го дразни и предизвиква. Грозна крилата богиня, размахва над плещите си дълга пръчка, за да шибне оголения гръб на коленичила девойка, чийто лице изразява покорност и страх. Тя е длъжна да понесе мъченията, за да стане пълноправна участничка в мистериите. Като контраст на патетичния образ на девойката и седящата редом матрона с изплашено лице художникът е изобразил художникът е изобразел изящна, безгрижна танцьорка.

Всички действащи лица са осветени от еднаква мека светлина, като че ли струяща от тавана. Превъзходно е нарисувано оголеното тяло и изключително е красива цветовата гама на одеждите. Участниците в мистерията така са изобразени, че все едно наистина се намират в стаята. Предполага се, че тази композиция е подражание на изгубен елинистически оригинал.

В Херкулан към този стил се отнася забележителната фреска “Тоалет на жрица.

От 30 г. пр. Хр. започва нов период в историята на Рим, но вторият помпеански стил продължава да господства.

Третият помпеански стил се формира през второто десетилетие на І в. след Хр. значи при управлението на Тиберий (14 - 38 г. след Хр. Декоративните композиции от този стил се състоят от множество леки ажурни съоръжения наподобяващи тънки решетки, от неголеми картини, поставени в рамки, поставени върху гладка едноцветна плоскост, разчленена не с монументални колони и пиластри, а с крехки, обвити с гирлянди и ленти поставки, някои ги наричат “канделабри”. Ювелирно нанесените цветове, орнаментите, миниатюрните сценки и натюрморти предполагат разглеждане от близко разстояние. Всичко това придава уютност и интимност на стаята.

Четвъртият помпеански декоративен стил е въведен през втората половина на І в. след Хр. Тогава били построени невиждани преди това по величие и великолепие императорски дворци, грандиозният амфитеатър Колизеума, още един форум, големи терми. По-разкошно става и обзавеждането на частните домове Четвъртият стил е много по-сложен и пищен. Той съединява перспективните архитектурни построения от Втория стил с богатата орнаменталност на Третия стил.

Майсторите на този стил създават нови декоративни мотиви и рисуват по стените ту фантастично пищния портал на дворец, ту разположени по плоскостите на стените многофигурни сюжетни картини, редувайки ги с “прозорци”, през които се виждат части от великолепни архитектурни съоръжения. Понякога в горната част на стените художниците рисуват галерии и балкони с човешки фигури, като че ли гледащи от високо присъстващите в стаята.

Живописта на Помпей и Херкулан отдавна е заела почетно място в историята на изкуството. На нея са посветени многочислени изследвания на учени от различни страни.

Рилският манастир

Временно се преустановяват разкопките на праисторическото селище край видинското село Балей

с.Балей. Временно се преустановяват разкопките на праисторическото селище и открития некропол край село Балей, каза за радио “Фокус” - Видин Стефан Александров, археолог. Той посочи, че разкопките ще бъдат възобновени през месец септември. „При започване на разкопките не открихме следи от иманяри, но и там никога не е имало, защото в праисторическата епоха няма интересни работи за иманярите”, допълни археологът. Той посочи, че докато са работили на разкопките в Балей служители на ОД на МВР и на Гранична полиция всеки ден са посещавали обекта и са се интересували имат ли проблеми археолозите. Разкопките на археологическия обект от късната бронзова епоха край село Балей започват през 1970 година. Откритото там праисторическо селище и некропол датират от 11 до 16 век преди Христа. „За първи път в историята на проучванията на Северните Балкани се открива и се проучва с научни методи един комплекс, който се състои от селище и прилежащия му некропол”, заяви Александров. Затова е първото събитие в българската археология и се надявам да има и други такива случаи. Археологът посочи, че разкриването на некропола става възможно след като двама жители на Балей в началото на тази година откриват при разкопки в двора си праисторически съдове. „И двамата са участвали като деца и младежи в археологическите разкопки край Балей и знаят за какво става дума. Предават съдовете в Историческия музей и така ние открихме некропола към селището”, допълни Александров.
Анна ЛОЗАНОВА

Източник: Агенция Фокус

Рим - Колизеумът

Сирийски учен възстанови музика на 3500 години

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Сирийският изследовател Зияд Аджан е възстановил осем песни от финикийския "Молитвен химн", написан преди 3500 години на глинена плочка. Нанесените на нея клинописни ноти са най-древният от известните опити за записване на музикална мелодия, съобщава РИА "Новости".

Плочката е от средата на второто хилядолетие пр. Хр. Тя била открита в началото на 50-те години на миналия век в местността Тел Рас Шамра, Северозападна Сирия. Някога там се е намирал един от най-древните градове в света - Угарит.

Той е достигнал разцвета си през средата на второто хилядолетие пр. Хр. По онова време в Угарит е била създадена първата азбука. Според сирийския учен оттогава датират и първите ноти.

През последните 50 години са правени много опити да бъдат разшифровани угарийските нотни записи. Аджан е първият, който е успял да възстанови мелодията и текста на песните.

"Заедно с други изследователи успях да разшифровам знаците и да пресъздам мелодията и текста на химна" - казва Аджан в интервю за РИА "Новости".

Ключ към успеха, по думите на Аджан, е станало разбирането на значението на цифрите, изписани на плочката между нотните знаци. Тези цифри, както и подробните указания за изпълнителя на химна, за акомпаниращия, за това как да бъде настроена лирата, са позволили да се свърже текстът с мелодията.

Наградата за многогодишния труд на учения е станало изпълнението на три от възстановените от него музикални фрагмента - песните "Зазоряване", "Залез" и "Празник в Угарит" от солистите на хора на Националната евангелистка презвитерианска църква от неговия роден град Латакия, разположенна 12 км. от Угарит.

Сега Аджан, който е посветил на разгадаването на древните музикални текстове 30 години от живота си, работи над отстраняването на редица неточности, за да възстанови финикийския химн така, че "абсолютно точно да отговаря на оригинала".

източник: Dnes.bg

Ценни експонати от древна Месамбрия гостуват на изложба в Созопол

Музей "Старинен Несебър" ще представи свои ценни експонати в утрешната археологическа изложба в Созопол, наред с музеите във Варна и Бургас. За несебърските паметници на културата е отредена специална витрина, в която ще бъдат подредени експонати от различни епохи. Изложбата под надслов "Аполония и Черноморските цивилизации" ще бъде открита в Археологическия музей на древния град и представлява един от акцентите в празника на Созопол, който традиционно се отбелязва на 17 юли - Света Марина.

Най-ранните месамбрийски експонати, които ще могат да видят жителите и гостите на Созопол, са от класическата епоха и разказват за живота на първите заселници на Несебърския полуостров. Ще бъдат експонирани още: бронзова хидрия от IV век пр. Хр., скифос с червенофигурна украса от втората половина на V век пр. Хр., както и изключително ценните и рядки кантароси от типа "Св. Валентин", открити при последните проучвания в некропола на Месамбрия. За бита и културата на древните месамбрийци през елинистическата епоха ще разказват керамични съдове, мраморни скулптури, както и бронзови върхове на копия. Теракотова статуетка на Венера от II век със сигурност ще предизвика интереса на специалистите и посетителите на музея. В изложбата е представена и материалната култура на Несебър през Средновековието. Кана и купа със сграфито украса, процесиен кръст са само част от паметниците, представящи Несебър през средните векове.

Изложбата, която се открива утре - 16 юли, ще остане отворена за посетители до средата на месец септември.

Източник: News.Burgas24.bg

РИМСКОТА ПЛАСТИКА ПРЕЗ ПЕРИОДА НА ИМПЕРИЯТА

Първата работа на Октавиан Август след като станал единовластен господар на Рим била да постави задача на творците да го прославят. Той отбягвал да се нарича император. През републиканския период това било прости една военна длъжнос в тежки моменти за Отечеството. Август предпочитал званието “Принцепс”. Тя едвала от израза Princeps senatus както се наричал първият от списъка на сенаторите. Едноличният господар правел и други обходни маневри, за да хвърли прах в очите на римското общество. В началото на своето управление той предприел серия от действия и издал редица разпоредби, в които се фиксирало възстановяването на старите добродетели от първите векове на републиканския Рим. Едновлемено с това архитектите и скулпторите трябвало да строят храмове и да ваят статуи, които да прославят и обожествяват принцепса. И титлата Augustus от съществително нарицателно се превърнала в съществително собствено, присъдена на Октавиан. И той останал в историята като Октавиан Август. Самият термин augustus има значение “щастливец”, по-скоро човек, роден под щастливо знамение. Смята се ,че augustus идва от augur - член на колегията на авгурите, които съобщават на простосмъртните римляни волята на боговете. И от “авгур” - “аугустус” т. е. удостоен от боговете с щастлива съдба, по християнска “благословен”, на гръцки се казва “себастос” - възвеличен от боговете.

Още в началото на императорската епоха римляните се прекланят пред идеалните образи на гръцката класика и не само правят копия на гръцки класически образци, но започват да подражават на стла им. Дори оригиналния римски портрет в края на І в. пр. Хр. е повлиян от гръцкия маниер на идеализация. Това с особена сила се е проявило в прочутата статуя на Август, открита при Прима порта в Рим.

Август, принцепсът е представен като пълководец, който държи реч пред войската. На постамента, при краката на владетеля има статуя на Амур, яздещ делфин. Този атрибут е свързан с богинята Афродита и чрез неговото представяне, скулпторът подчертава божествения произход На Август. Той е от рода на Юлиите, възхождащ към Еней. А нали Еней е син на самата Афродита. Върху релефът на ризницата на Август изобразява парт, който връща на римлянин някога плененото знаме с орел на върха. Всичко това е обстоятелствен разказ за достойнствата на владетеля и се прави в името на неговата прослава.

Още преди пълното съзряване на римската империя (Imperium Romanum) Август е показан като “Баща на Отечеството (Pater Patriae), както подмазвачески са го наричали сенаторите. Тази статуя, както приемат специалистите е съзвучна със стиховете на придворния Августов поет Хораций: Юпитер, мятащ мълнии, както вярваме ний е цар на небето. Тук, на земята към боговете причислява се Август, покорил за рим британци и страшните перси”.

При Август в Рим се строят изключително много храмове, дворци и алтари, украсени с релефи и статуи. Самият принцепс казва: “Заварих Рим глинен и го оставям мраморен”. Най-интересен и най прочит е т. н. “Алтар на мира” (Ara pacis augusta). Той прославя Авгест като миротворец

Докато по време на Републиката храмовете, според древните автори, били украсявани с теракотни плочи, обичай наследен от етруските, то Олтара на мира, построен в Рим в 9 г. пр. Хр. е целия от мрамор.

Фризът на Олтара на мира, възстановен след извършването на извънредно трудни и грижливи разкопки, сега ни е представен в цялото си великолепие. Той овековечава в мрамор церемонията на самото посвещаване. Най-отгоре виждаме императорът със семейството му и голяма процесияя, съставена от магистрати, жреци, сенатори, които ще извършат жиртвоприношение на боговете. Лицата им са изобразени достатъчно достоверно, за да можем да ги разпознаем, сравнявайки ги със статуи и монети от това време. Тук присъстват всички, дори децата на императорското семейство, между които са Гай Цезар и Луцей Цезар. По-големият, проникната от тържественния момент пристъпва сериозен напред, зад него по-маският е сякаш разсеян и една усмихната девойка го подканя да се съсредоточи.

Върху Олтара на мира могат да се видят образци на основните типове релефи, получили развитие в римското изкуство: исторически, които изобразяват конкретно събитие, алегорични, в които се използват сюжети от митове и персонификации. Така един от релефите изобразява жена с две даца. Това се тълкува като изображение на богинята Телус (Tellus, Telluris майката Земя) парсонификация на самата Римска империя. Върху долния пояс са разположени много релефи с растителни мотиви, които ще продължат да бъдат използвани като украса на здания през цялата императорска епоха.

Към края на господството на Юлиево-Клавдиевата династия обаче се забелязва упадък на вкуса. Постъпката на Калигула, който отрязал главата на статуята на Зевс Олимпийски, за да постави своята е показателна именно за проява на лош вкус. Показателна е и постъпката на Нерон, който заповядал да бъде позлатена статуята на Александър Македонски, изваяна от прочутия Лизип. Позлатяването обаче безнадежно повредило великата творба.

Плиний Стари разказва, че при управлението на Нерон умението да се отливат статуи от бронз западнало. Описвайки произведения на изкуството Плиний огорчено отбелязва загубата на ходожествен вкус през втората половина на І в. след Хр. Упадъкът на нравите ивкусовете става характерно още за времето на Август. Римлянинът от Августовата епоха започва да се стреми преди всичко да блесне с богатството си. Затова Овидий казва: “Ние ровим земята, за да намерим в нея злато, вместо да я орем, за да има жътва”.

През епохата на Август художниците започнали да скриват пороците на империята и да ги крият под красивата маска на републиката

В портрета на Нерон от Националния музей в Рим е разкрита не само хладната жестокост на императора, но в него се оглежда и страшното време на управлението на ттози деспот. В лицето на Нерон скулпторът е доловил нещо жестоко и направо зверско.

Един женски портрет от Капитолийския музей в Рим със своята висока и сложна прическа принадлежи към най-добрите образци на портретната пластика от епохата на Флавиите. Извити къдрици като пищна карана украсяват главата на римлянката. При третирането им няма еднообразно повторение и това създава впечатление, че пред нас е една маса от истинска коса. Композиционното построение на портрета е безупречно. Леко наклонената глава стои върху стройна напрегната шия. Обработвайки повърхността на мрамора е успял да предаде изключителната гладкост на женската кожа и естествената набухналост на прическата

Към времето на Флавиите се отнася Арката на Тит, сина на Веспасиян. Тя е издигната в чест на потушаването на въстанието на йудеите в Йудея. Ту е украсена с релефи. На един от тях е изобразен триумфатора, съпровождан от войници, на друг тържественото пренасяне на трофеите, завладени в Иерусалимския храм. Процесията с тежкия златен седмосвещник е показана вървяща не по плоскостта на релефа, а като че ли излиза от него

В монументалната скулптора през последните десетилетия на І в. след Хр. стремежът към разкош и желанието да се блесне с богатство достигнало безгранични размери. Домициан (81 - 96 г. малко преди края на века разрешавал да му се поставят само златни статуи. Той направил в Рим толкова много порти и арки, че на една от тях, гражданин, на когото му писнала написал: “Достатъчно!” и този графит е достигнал до наши дни.

Статуята на император Нерва (96 - 98 г.) представяла императора предрешен като самия Юпитер, седнал на скала. Точно такава е полуголата фигура на върховния римски бог, който държи жезъл и трябва да е бил с лавров венец. Друга несъобразност в случая е, че портретната глава на възрастния вече император стои върху могъщото младо тяло на Юпитер.

През епохата на Траян (98 - 117 г.) живописната натруфеност на скулптората от времето на Флавиите отстъпила на едно опростяване на формите, на една пестеливост при представяне на образите и сдържаност на композициите. Суровата републиканска чистота на нравите отново станала привлекателна за римляните и скулпторите започнали да се стремят към яснота и лаконичен пластически изказ.

Тези реминисценции на републиканското изкуство са особено ярко демонстрирани в портрета на самия Траян. При него преобладават големите изобразителни плоскости, разделени рязко едно от друга.. Лаконично са предадени косите, спускащи се върху челото. Лицето е напрегнато и волево.

В чест на победата на императора над даките в Рим, на Форума на Траян била издигната неговата колона. Тя била увенчана със статуята на императора. Кубическият постамент на колоната е украсен с релефи, на които са изобразени военните трофеи. В постамента била поставена урната с праха на Траян. Релефи от пароски мрамор обвиват колоната отдолу догоре и от всички страни. Колоната е висока 27 м. Изображенията на тях разказват за Траяновия поход в Дакия и прославят победите на римското оръжие. В тях с големи подробности са отразени големи събития от двата похода на Траян в Дакия. Тук може да се види римска крепост, обсадена от даките, стражеви римски кули, преминаване на римска войска през Дунава. Показани са обсадните машини, използвани от римляните, завоювани дакийски селища, пленници даки и сцени от боевете. В релефите обаче не могат да се видят убити римски войници, смъртта засяга само варварите даки

Наследникът на Траян император Хадриян (117 - 138 г.) минавал за голям елинофил. Той много пътешествувал, обичал да посещава Гърция и там бил посветен в елевзинските мистерии. Дори приел името на Зевс Олимпийски. Хадриан толкова прекалил с увлечението си по гръцките паметници и по гръцката култура, че, когато починал сенаторите искали да не му се дава титлата божествен “Divus”.

В скулпторните паметници от времето на Хадриан ярко се чувства стремежа към класицизиране и подражание на гръцката изкуство. Все пак дори и в самите портрети на Хадриян, в осанката му, в едва забележимия скептицизъм се усеща римския привкус на творбите.

Същите особености носят и многобройните портрети на любимеца на императора Антиной. В статуите и бюстовете на любимеца скулпторите съвсем тенденциозно се стремят да се върнат към яснотата и хармонията на класическите гръцки образци. Но и тук римската се отпечатва. Те не могат да избегнат по-голямата чувственост, изразена чрез набухналите сочни устни, гъстите кичури коса, прекомерната гладкост на нежната кожа

Към края на ІІ век римската скулптора все повече се психологизира. Портретите все повече започнали да изразяват душевни състояния, характерни за тази епоха на криза: тревога, тъга, задълбоченост в себе си и т. н. В портретите особена изразителност започва да се въплъщава в очите- Персонажите като че ли не забелязват околната действителност.

Даже търсената голяма патетика в конната статуя на самия Марк Аврелий (161 - 180 г.) пълководецът войн е показан угрижен и вдълбочен в неразрешимите си проблеми.

Майсторите от втората половина на ІІ век все по-често започнали да употребяват свредела при обработката на повърхността на камъка. Със свредел скулпторите виртуози се научили да представят естествените къдри на косата и показвайки пищната прическа, контрастираща с гладките повърхности постигали големи зрителни ефекти.

Релефите от триумфалната колона на Марк Аврелий са посветени на победата му над племето на маркоманите. Този паметник няма вече силата на простотата от колоната на Траян. Паметникът на Марк Аврелий е характерен с многоплановост и усложненост на релефите, с динамиката и сложните ракурси на движението. Тревожното, пълно с напрежение от битката се усеща от контраста на светлосенките, получен чрез дълбокото вдълбаване със свредел.

През ІІ век се усилва влиянието на Рим в провинциите и в местното изкуство, което се развива там. През следващия ІІІ век това влияние в още по-голяма степен се засилва. И се проявява в провинциите Гърция, Сирия, Египет, Галия, Германия и в северните балкански провинции Македония, Тракия, Мизия.

Забележителни са творбите на скулпторите, работили в провинциите Галия и Германия. В градовете на днешна Южна Франция има триумфални арки и колони, които са богато украсени с релефи, скулпторни портрети, статуи, изпълнени по сюжети от гръцката и римската митология.