Translate

29 януари 2010

Микенско злато в Габровския музей

ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Микенско злато е открито в Стара планина. Уникален златен нагръдник, открит на височина 2276 м в Централния Балкан, извади на показ Историческият музей в Габрово. Безценната находка се показва за пръв път, макар че бе открита преди 10 години. Тогава диригентът на Габровския камерен оркестър Иван Стоянов, който е запален планинар, за рождения си ден се качил на връх Голям кадемлия, където намерил златното съкровище.
Предметът привлякъл вниманието му в една от снежните преспи и той го прибрал. Първоначално решил, че това е захвърлена консервна кутия, но все пак решил да се консултира с археолози в Габрово. След разговор с археолога Росен Йосифов станало ясно, че "консервната кутия" е самородно злато, от което неизвестен майстор е изковал нагръден знак.
Диригентът дарява златната находка на музея в Габрово и дори отказва възнаграждението, което му е предложено от историците. Според една от хипотезите знакът, който е от 23 карата злато и тежи 7,62 грама, най-вероятно е бил носен на гърдите от тракийски жрец. През ХIII век преди Христа на връх Голям кадемлия, който е част от връх Триглав в Стара планина, е имало тракийско светилище, на което са били извършвани церемонии от различен характер. Изкованото злато много напомня на златните предмети, открити в шахтовата гробница в Микена.

източник: В-к Стандарт

26 януари 2010

Римският амфитеатър в Тарагона



Испанският град Тарагона (Tarragona) е разположен на брега на Средиземно море. Столица е на една от четирите провинции на автономна област Каталуния. Възниква през III в.пр. Хр като първия римски град на Иберийския полуостров.

През октомври 2000г. ЮНЕСКО включва в Списъка на световното културно наследство комплекса “Римска Тарагона” – архитектурен ансамбъл, състоящ се от постройки, създадени по време на римското управление. Едно от най-интересните и добре запазени съоръжения е амфитеатъра на Tarraco (така се наричал града в онази епоха).
На територията на Каталуния има само двe постройки от този тип – в Тарагона и в Емпуриа (дн. в провинция Жирона), но тарагонския амфитеатър е по-голям. Бил построен през II в.сл.Хр. на мястото на малък некропол и имал елипсовидна форма.

На неговата арена се разигравали драматични битки между гладиатори – най-скъпите роби в Римската империя, боеве между хора и свирепи зверове, публични екзекуции. Постройката е разположена в естествена котловина, извън ограниченото пространство на градските крепостни стени, на мястото, където града “слиза” в Средиземно море. Тази диспозиция позволявала максимално използване на предимствата на природната среда.
Амфитеатърът в града разполагал с места за около 14 000 души, разделени на три части, в съответствие със социалния статус на населението. Размерите на първото ниво на овалното съоръжение са 109,5 м дължина (такъв е и диаметъра на арената за борби с бикове в Тарагона) и 86,5 м широчина. Самата арена е с дължина 61,5 м и широчина 38,5 м - много близки до размерите на арената на амфитеатъра в Ним. Пространството, на което се провеждали игрите било отделено от местата на публиката с двойни стени с височина 3,25 м. Целта била да се предпазят зрителите от първите редове от злополуки. На арената се издигал подиум, който допълнително отделял участниците в зрелищата от публиката. Под него били разположени многобройни сценографски елементи, които се използвали при различните видове боеве, провеждани на арената. Тук имало и един малък храм на богиня Немесис (Немезида), покровителката на гладиаторите. Той бил богато украсен с цветни рисунки.
В началото на III в сл. Хр. , през 218г. амфитреатърът бил реконструиран. За това говори намерената в горната част на подиума плоча с надпис, посветен на Хелиогабал (Елагабал), императора, при чието управление била извършена реформата.
Близостта на постройката до морето позволявала арената да се наводнява и зрителите да се забавляват и с други зрелища: пресъздаване на морски сражения.
На 21 януари 259 г. на арената били изведени Фруктус – първия епископ на Тарагона, и двама дякони – младежите Авгури и Евлоги. Християните били жестоко изтезавани и накрая изгорени живи пред очите на тълпата. Това са и първите мъченици за вярата в града. По-късно, в средата на V в. в тяхна памет в единия край на арената била построена базилика, от която днес могат да се видят основите. Църквата имала три кораба, около нея възникнало малко гробище.
По време на мюсюлманската обсада на града, мястото било напълно изоставено. Чак през XII в, когато се поставило началото на усилено заселване на Тарагона, върху съществуващите основи била построена църквата “Санта Мариа дел Милагро”, бързо разрастнала се в манастирски комплекс. Днес тези сгради не съществуват.



публикувано от: ILIANA
дата: 2009-07-20 16:55:00


източник: http://www.e-psylon.net/dot/index.php?item=article&action=view&article_id=2076
 

23 януари 2010

Трапезица бранела проходите в Балкана

Проф. дин Николай Овчаров

По време на тазгодишната кампания той успя да разкрие неизвестна по-рано порта, намираща се на югозападната тераса на хълма. Преди разкопките на това място е личала само висока 4-5 м могила. Постепенно под кирките на работниците се оформя входното съоръжение, откъдето по изсечени в скалите стъпала се слизало към околните квартали. Тук стената на крепостта е дебела 2,7-2,8 м и е изградена много прецизно с две лица от обработени плочи. Вътрешността е запълнена от ломени речни камъни, споени с обилно количество хоросан.
Някога над портата се е извисявала стражева кула, висока до 15-18 м. Сега в най-запазения участък на прохода зидовете са оцелели до 3 м. Той е застлан с калдъръм, който от вътрешната страна преминава в широка и водеща към центъра на крепостта улица. По средата му е оформен канал, откъдето дъждовната вода се е оттичала по склона. Два каменни отстъпа подсказват, че входът се е затварял с двукрила врата от масивни дървени греди. Изкачването към бойната пътека на крепостната стена пък е ставало по стълбище с оцелели днес девет стъпала. На същото място оградният зид е съхранен до 3,5 м, което е един от най-запазените участъци от цялото укрепление.
При разкопките археологът попада на множество любопитни находки - конски подкови, шпори, метална тока с глава на пантера, позлатена коланна апликация. Много интересна е фигурката от моржова или слонова кост, използвана при игра на шах. От гледна точка на историята обаче най-важно е малкото съкровище от 30 медни и посребрени монети, скрито в издълбан в основите на стената тайник.
Всички монети са сечени от византийските императори Мануил I Комнин, Андроник I Комнин и Исак II Ангел, управлявали през последните десетилетия на ХII в.
Освен археолог, Константин Дочев е и най-известният в България специалист по средновековни монети. Професията му позволява да стигне до интересни заключения. Той изчислява, че скритата сума се равнява на 1/6 от стойността на византийската златна единица, перперата. Според него това е седмичната заплата на един добър средновековен зидар. Възможно е монетите да са сложени ритуално за по-голяма здравина на стените. Ученият обаче не изключва нещо много по-обикновено, като например това да са парите на работник, скрил заплатата си от своята съпруга.
Константин Дочев смята, че парите са сложени в зида около 1187-1190 г. Това означава, че по време на въстанието на братята Асен и Петър срещу ромейската власт през ноември 1185 г. портата и цялата крепост вече са били построени. Този извод го води към интерпретация на историята, която се отличава от досегашните становища.
Според археологическите проучвания животът на хълма Трапезица е започнал в V хил.пр.Хр. По-късно той е бил обитаван от траките, а след новата ера там е съществувало неукрепено селище. Възвишението е било изоставено от хората през V в., за да бъде то превърнато в мощна крепост във втората половина на ХII в.
По мнението на Константин Дочев това се случило към края на управлението на византийския император Мануил I Комнин (1143-1180). За да предпази Византия от варварските нашествия от север, той създал нови административни центрове. Така се повишил статутът на селището, съществувало на територията на съвременно Велико Търново. Неговият началник получил титлата "севаст" и вероятно е обитавал хълма Царевец, където са намерени негови оловни печати. С новопостроените стени пък Трапезица се оформила като типична военна крепост и своеобразна цитадела. От самото начало тя била замислена като преграда срещу евентуални варварски атаки от север през удобните планински проходи. За това свидетелства дори местоположението на хълма край меандрите на Янтра. Съвсем неслучайно се утвърдил топонимът "Трапезица", идващ от наименованието на една категория население във Византия. Трапезитите били задължени като повинност и срещу заплащане да отбраняват от врагове крепостите на империята.
След освобождението на България отначало твърдината запазила своите военни функции. Донесените в Търновград скъпоценни мощи на най-големия наш светец, Иван Рилски, били положени в новопостроена църква именно в най-здравата крепост на столицата. Константин Дочев предполага, че точно зад яките стени на Трапезица през първата половина на ХIII в. са били пазени и високопоставените пленници като императора на Латинската империя Балдуин и солунския самодържец Теодор Комнин.
Нещата започнали да се променят след гражданската война от 1277 г., когато цар Константин Асен е бил детрониран от узурпатора Ивайло. Трапезица се превърнала в жилищен квартал, макар и не толкова гъсто застроен като Царевец. Според археолога повечето от многобройните открити църкви са били построени през ХIV в. по времето на царете Иван Александър и Иван Шишман. Хълмът е станал място за религиозно поклонение. Чумните епидемии намалили значително населението на квартала, но все пак към края на управлението на Иван Александър то все още наброявало към 2000-2500 жители. Османското нашествие и мощно земетресение в началото на ХV в. обезлюдили Трапезица и прекъснали хилядолетния живот.

източник: В-к Стандарт

Правят 3D експозиция на врачанско съкровище

Враца. Учени снимат български "Аватар". Екип на проф. Валерия Фол от Националния център по тракология към БАН прави уникално за страната ни триизмерно заснемане на съкровището от Могиланската могила във Враца. Това става с апаратура за лазерни фотографии, подобна на тази, с която е реализиран кинохитът на Джеймс Камерън "Аватар". В момента се щракат находките от гробницата, в която е била погребана тракийска принцеса. Техниката за 300 000 е финансирана по европейски проект на просветното министерство за популяризиране на културно-историческото наследство, съобщи ръководителят на екипа д-р Ружа Попова. Проектът се реализира съвместно с музея във Враца. В триизмерната експозиция ще попаднат венецът от 205 г чисто злато, напомнящ лаврови клонки, с който е била украсена главата на принцесата от племето трибали, златните й обеци с фигурки на свинксове и растителни орнаменти, 47 златни апликации, сребърният наколенник на владетеля с богата златна украса, шлем, сребърни канички и фиали. Идеята е да се осъществи виртуално посещение на 65-метровата гробница и находките в нея по възможно най-атрактивния и фантастичен начин. За зрелищното триизмерно пресъздаване на тракийското наследство ще бъде отделена специална зала във Врачанския музей. Ще се направи и сайт за популяризирането му по света, в който лазерните фотографии ще бъдат придружени и с по-популярни текстове за широката публика.
Райна Тошева

източник: в-к Стандарт

16 януари 2010

Крадец ли е бил откривателят на Тутанкамон

Тъкмо се зазорявало, когато Хауард Картът отворил с щанга вратата на гробница в Долината на кралете в Египет. С треперещи ръце той приближил свещ в цепнатината, от която се процедил въздух на 3300 години.

Сцената, която се разиграла през ноември 1922 година, се смята за звездният час на археологията. Хауард Картър открил гробницата на Тутанкамон.

В нея били намерени над 5000 предмета – от мебели до шишета за парфюм.

„Невижданите богадства” разкрили за науката Тутанкамон – роден през 1340 година преди Христа, той се качил на трона още като дете. Починал, когато бил на 18 години.

Блясъкът на откритието озарил и откривателя. Египтолози го нарекли „човек на честта, изпълнен с идеализъм”.

Може да се окаже обаче, че това не е вярно, пише германският „Шпигел”. Документи показват, че е манипулирал снимки, фалшифицирал е документи за откритието и е измамил египетските власти.

След откритието си Картър искал да занесе колкото се може повече от златната плячка в Англия и САЩ.
Намеренията му обаче срещнали съпротива.

Въпреки че по това време страната била под британски протекторат, управлението на древните открития бело в ръцете на французин.

Междувременно започнала борбата на Египет за свобода.

От противопоставянето планът на откривателя се провалил – златното наследство на фараона останало в Кайро.

Картър и хората му си тръгнали с празни ръце - поне официално. В действителност обаче явно не е така.

В няколко музея има обекти, за които сега се оказва, че са принадлежали към съкровищата на Тутанкамон.

Последният пример е фигурка от бял фаянс в Лувъра. Когато египтологът Кристият Лоебен посетил наскоро музея на Сена, не повярвал на очите си.

„На статуята стои името на Тутанкамон. Може да идва само от неговата гробница”, разказва ученият.

В Канзас сити също надушили нелегални експорани. Става въпрос за златни орнаменти. Изследване доказало, че те са били част от яка, която лежала директно върху кожата на мумията.

В Германия също има предмети на Тутанкамон. Директор на музей в Саксония, който пожелал анонимност, казал пред „Шпигел”, че притежава сини фаянсови маниста.

„Картър ги събрал при напускането на гробницата и по-късно ги подарил на секретарката си”, обяснява произхода на манистата настоящият им притежател.

Източник: Днес БГ

В Израел откриха най-древния надпис

Израелски археолози откриха надпис на иврит на 3000 години, който е най-древното ивритско свидетелство в писмена форма, предаде БГНЕС.

Керамичната плочка с пет знаменити строфи на древен иврит бе намерена 30 км западно от Ерусалим в долината, където според Светото писание се е състояла прочутата битка между цар Давид и Голиат.

Израелските учени се опитват да разшифроват написаното, но до момента не са постигнали консенсус. Някои археолози считат, че надписът описва социални явления и призовава властите да се грижат за робите, вдовиците и сираците, да им осигуряват защита и справедливост, и да не се обиждат бедните и неевреите.

При направения въглероден анализ на глинената плочка е установено, че надписът може да бъде датиран към 10 век преди новата ера, тоест той е по-стар с 1000 години от Кумранските свитъци от Мъртво море.

Това от своя страна свидетелства, че първите книги от Свещените писания са били написани със 700 години по-рано от времето, което се предполагаше досега.

Част от израелските експерти препоръчват да не се бърза с окончателното датиране на надписа, но потвърждават, че самò по себе си явлението е значително научно откритие.


източник: http://dnes.bg">Dnes.bg

06 януари 2010

Анхиало Anchialus (Поморие, обл. Бургас)


Thracia

Strab. VII, 319; Anonym. Peripl. Ponti Euxini (Diller), p. 136; Men Perg. Peripl (Diller I, p. 156; Plin. Nat. Hist. 4, 11, 45; Ovid. Trist. I, 10, 35; Pomp. Mela, 2,2, 22; Hist. Aug. Vita Claudii, 12, 14; Iord. Get. 108-109; Tab. Peut. (Mesambria XII, Anchialis XII); Amm. Marc, 22, 8, 43; 27, 4, 12; Procop. De aed. 3, 7, 18-19; Hierocles, Syn, 635, 9-14; Ioannes Mal. Chron. 13; Theoph. Sym. Historiae, I, 3, 5; IGBR I, p. 323-324, Nr 368-377; IGBR V, 5130-5134.

Анхиалос е емпорион на Аполония, възникнал в близост до богатата на сол Поморийска лагуна. За първи път името на селището (Agxiáloß, Anchialos) се споменава в едни декрет, открит сред развалините на Истрия. Той датира от първата половина на ІІ в. пр. Хр. (IGBR I(2) и с него аполонийците дават проксения на истрийския наварх Хегесагорас, син на Монимос, който имал големи заслуги за възвръщането на крепостта Анхиалос във владение на Аполония. Този малък град станал ябълка на раздора и предизвикал война между дорийската колониия Месамбрия и йонийската Аполония – метрополия на Анхиалос. (IGBR I(2), 388bis). Към ранната история на селището се отнася една кана от последната фаза на ранножелязната епоха и две чернофирнисови купи, открити в акваторията на Поморие. В близката до градището околност има открити и други халщатски материало. Един посветителен надпис, от който става ясно, че Пасиксенос, син на Антефилос е поръчал скулпторна група на Сарапис и Изида като здравеносни божества също датира от ІІ в. пр. Хр. и беше открит сред римското градище на Анхиалос, което се намира в м Палеокастро, до новия квартал на Поморие между Соленото езеро и морския бряг. Оттук произхожда и базата за статуя на Дионис, издигната от стратега Гайос Юлиос Аполониос, син на Ептайкентос от Бизия през 13-надесетата година на управлението на бизийския тракийски цар Реметалк ІІ т. в 38 г. след Хр. Това е станало по времето на император Калигула, когато Аполониос вече е станал римски гражданин. Този факт е съваршено ясен, защото върху другите по-ранни надписи той носи името “Аполониос, син на Ептайкентос” и само в надписа от градището Палеокастро името му се допълва със съставките “Гайос Юлиос”.

Надписът на Гайос Юлиос Аполониос е изключително важен за историята на Анхиалос, защото той датира точно от времето, когато градът е бил център на стратегия в зорато на римската императорска епоха, когато бизийските тракийски царе са били васали на Рим. Освен изключително важен за нас е фактът, че посвещението на Дионис се откри в градището на Анхиало. Заедно с посвещението на Сарапис и Изида това е доказателство, че и ранният Анхиалос се е намирал в м Палеокастро. Трудно е обаче да достигнем до културните наслоявания от този период, защото при разкопки на около 2 м дълбочина се попада под морското равнище и бликналата вода затруднява изследванията.

Още един посветителен надпис от старата метрополия Аполония допълва тракийската прозопография на Анхиалос. В него срещаме името на жената на стратега Аполоний Леонтó (Leontý)и нейния баща Авлудзенис (Aulouzeniß). Това име фигурира и в един надпис от Анхиалос с посвещение на Аполон (IGBR I(2), 374). Вече е налице и непубликуван надпис, открит в светилището на Аполон Карсенос край Бургас, изписан върху поставката на статуя на облечен Аполон, така както той е представен върху вотивния релеф на Авлудзен. Кам тези богати прозопографски данни от пъривите десетилетия на І в. след Хр. се добавя и името на жрицата “Лесескепра”, което четем върху чифт златни обеци от богатото могилно погребение, открито в некропола на Анхиалос през 70-не години на ХХ век. Всичко това красноречиво говори, че още през периода на ранната римска империя Анхиалос като център на стратегия придобива средищно значение и с пълно основание може да се смята, че поетът Публий Овидий Назон, след като пресякал Тракия по пътя от Темпира по долините на Хеброс и Тонзос, именно в пристанището на Анхиалос отново се е качил на борда на кораба, за да достигне далечния северен Томис, за да се изпълни волята на Октавиан Август.

През този период Анхиало кантрамаркира бронзови монети на Реметалк ІІ със собствена контрамарка АГХ в лигатура – още еднин признак, че градът започва да се откроява сред старите гръцки колонии Месамбрия и Аполония, защото е предпочетен от бизийските царе и издигнат като център на стратегия.

Възходът на гръда продължава и при династията на Флавиите и неговата повторна иногюрация като градски център се осъществява при управлението на Траян (98-117 г.) и тогава той получава името Ulpia Anchialos. Вероятно територията на бившата стратегия Анхиалос по естествен начин е наследена от по-късната градска територия, разширена при управлението на Хадриан (117-138 г. пр. Хр. На север границата с хората на свободния град Месамбрия трябва да е вървяла по долното течение на днешната река Ахелой. Косвено за това ни говори надписът на Юлия, дъщерята на Нейкиос (IGBR I(2), 345), открит в землището на село Ахелой на десния бряг на едноимената река. Южната граница с Деултум би трябвало да върви по северния бряг на езерото Вая или Бургаското езеро, западната граница между Анхиалос и Аугуста Траяна трудно може да бъде фиксирана, но според М. Лазаров това сигурно е река Тунджа. Основание за това заключение му дава името на една от филите на Анхиало, което деректно е сварзано с имета на река Тонзос. Според епиграфски данни четирите фили на Анхиалос насели имената: Egeliejß, §Hrwjß, Ba[kxì?]ß, Tonz[hj]ß. Според Б. Геров докато от териториите на старите черноморски градове не били набирани войници, то от голямата територия на Анхиало в римските легиони постъпвали много траки и преселници от други краища на империята.

Римският Анхиалос е заемал площ от около 120 – 140 ха и е бил разположен в старата местност Палеокастро, която сега в по-голямата си част е застроена от новия квартал на Поморие. Градът се е простирал от Соленото езеро до брега на морето и от северното кръстовище на изхода от Поморие към Несебър и Слънчев бряг до средата на разтоянито, което го отделя от изхода за Бургас. От брега на морето започва източната крепостна стена, коато е засичана зад западната ограда на манастира Свети Георги. На север от манастира тази стена се губи под плитките води на Соленото езеро и трудно може да бъде проследена. Затова площа на Анхиалос трудно може да бъде точно фиксирана.

М. Лазаров е предприел доста мащабни разкопки в градището на Анхиало през 1966 г. и ги е продължил до началото на 70-те години на ХХ век По-късно на същото място е копано само през един археологически сезон, а през различни години след 1980 тук е имало спасителни разкопки.

Разкрити са две пресичащи се под ъгъл от 108° улици. Едната от тях има широчина 8.70 м и с 18° на север се отклонява от направелението изток-запад. Изледователят приема, че това имено е decumanus maximus на Анхиалос. Двете улици са застлани с голуми дялани плочи от андезитен туф с размери 0.70 /1.30 Х 1.40/2.20 м и дебелина 0.20/0.30 м. Фугите между блоговете са грижливо паснати със завидна плътност. Блоковете са монтирани върху надлъжни стени, иззидани от камък и предназначени за по-голяма устойчивост на уличната настилка. От двете страни на улиците са разположени широки тротоари, чийто ниво е по-високо с 30 см от това на уличното платно. Под тротоарите са открити канали, предназначени за отвеждане на дъждовните води. Те са застлани с тухли и стените им са обмазани с хидрофобна замазка. Има и отвори за изтичане на водата в каналите.

Прокопаването на магистрален водопровод предизвика спасителни разкопки през 1979 г. Тогава беше разкопан сектор от северозападната крепостна стена на Анхиало, отстояща на около 50 м от прелеза на ж п линията на шосето Бургас – Слънчев бряг. Стената е облицована с големи квадри от андезитен туф от вътрешната и външната страна и има широчина 2.80 м. Между квадрите имплектон на розов хоросан. Разкрити бяха основите на една кула и беше установено, че крепостната стена има мощни контрафорси с дължина 1.5 м от вътрешната страна. Върху крепостнвата стена беше открита малка колективна находка от бронзови монети на Юстин І и Юстиниан І. Последната монета датира от средата на VІ в. и находщ(ката може да се свърже с аварското нашекствие през втората половина на VІ век. При спасителните разкопки се натъкнахме на една улица изградена по същия начин като разкритите улици при редовните разкопки. Натъкнахме се и на голям склад от късноантични амфори, които може би са запълвали голямо помещение. В изкопа за водопровод имаше и солидни стени от представителни обществени сгради и на много места се натъкнахме на средновековни гробове. Косвено соказателство, че старото градище не е било вече обитавано през средновековието. През 80-те години на ХХ в. спасителните разкопки бяха продиктувани от предствоящо строителство. Беше разкрита пещ за керамика и основите ня няколко сгради. Натъкнахме се и на основите на югозападната крепостна стена пред портата на тогавашния склад на Вторични суровини. В некропола през 70-те години бяха открити две корита от саркофази от андезитен туф, използвани вторично през късната античност многократно, поставени с дъното на горе. В късата страна на единия имаше правоъгълен отвор и се откриха три скелета и монети от ІV в, а отворът на другия беше пробит стихийно в дългата страна и в него имаше само три скелена. Този сектор от некропола на Анхиалос се намира пред входа на поморийското военно подделение, недалече от Винзавода. В друг сектор на некропола, недалече от Куполната гробница, източно от нея през 1973 г. беше разкрито погребение на жена със златни обеци, гривни от бронзова тел и бронзова монета на Септимий Север, сечена в Анхиалос. Недалече от това погребение през 80-те години на ХХ век беше открита засводена гробница

Шкорпил, К. и Х. 1890/91, 108-117, Обр. 28-35; Мушмов, Н., 1912, 2770-2972; Велков, Ив. 1919/20, с 151, Обр. 113; Ангелов, Б., 1939 с. 9; Иречек, К., 1974, с. 850-859; Огненова, Л., Лазаров, М. 1962, 195-203; Лазаров, М., 2000, 13-42; Стефанов, Д. 1972; Велков, В., 1959; Петров, Т., Венедиков, Ив., Кузупов, Б. 1960; Василева, Д., 1973, с. 55 и сл; Съселов, Д. 1974, 303-311; Балабанов, П., 1976, 28-32; Балабанов, П., 1979, 23-32; Михайлов, Г., 1967, 31-48; Михайлов, Г., 1980, 21-44, Геров, Б., 1980, с. 31; Стоянов, Т., 1980, 105-106; Карайотов, Ив., Бонева, Ил., 1989, 86-87; Бонева, Ил., 1990, 93-94; Бонева, Ил., 1991, 76-77; Бонева-Паские, Ил, 1995, 37-42; Стоянов, Т., 1993, 17-25; Ботева, Д., 1997, 119-124; Кияшкина, П. 2000, 106-116; Карайотов, Ив., 2006, 39-47; Paraskeuopulos, Th., 1888:; Strack, M., 1912, 203-306,Taf. V-VIII; Gerov, B., 1970, 123-132; Frel, J., Lazarov, M., 1963, 65-71; Varbanov, Iv., 2005, Nr. 28-802; Balabanov, P. 1980, 137-139; Karayotov, Iv. 1979, 388-389; Karayotov, Iv., 1983, 263-269; Karayotov, Iv. 2000, 219-226; Karayotov, Iv., 2001, 258-267; Karayotov, Iv., 2001а 431-437; Opperman, M. 2004, S. 11, 31, 90, 93, 122, 179-180, 183, 198, 201, 220, 232-233,235, 258-259, 261, 278, 281, 284285, 287, 288, 290-291, 296, 298-300,303, 308,333; Opperman, M. 2006, S. 48, 57, 236, 238.

Откриха реликви на маите