АНКАРА, 6 август. /Корр. ТАСС Кирилл Жаров/. В Анталия американскоо-турска група от археолози откри добре запазена каменна глава на медузата горгона.
Както беше съобщено от министерствоот на културата и туризма на република Турция, възрастта на находката е датирана от 2-3 век от н.е.
Разкопките се провеждат в района на античния град Антиохия Ад Крагум или "Малката Антиохия". В тях участват специалисти от американския университет от щата Небраска и турският университет в град Ушак.
Специалистите се занимават с изучаване на развалини от храма. Главата на медузата горгона е намерена сред отломки от колони и стени. Предполага се, че е била разположена в храма. Лицето на горгоната се е съхранило добре, а в косите й ясно се виждат змиите, неотлъчния елемент на това митологично същество. Находката е предадена на реставратори, като след реставрацията ще бъде изложена в експозицията на музея в град Аланя.
Изгубен за около 1600 години митичния град, за който се счита, че е станал жертва на няколко поредни земетресения и големи прилични вълни, е преoткрит през 1992 г. от археолога Франк Годдио и неговия екип при археологически разкопки край бреговете на днешна Александрия. На близо 8 метра дълбочина са намерени структури, принадлежали на тогавашните главни герои Клеопатра, Юлий Цезар, Марк Антоний и Гай Октавий.
Този мултикултурен музей се е съхранил на дъното на Средиземноморския бряг благодарение на дебелия слой пясък и седименти, които са предпазили експонатите му от корозивното действие на солената вода. Подводния град все още не е част от туристическите атракции в Александрия, тъй като продължава да е обект на изследване от археолози.
Археологическа експедиция, завърнала се от непристъпен район на джунглите на Хондурас, обяви, че е открила руини от град-държава на неизвестна до момента на науката цивилизация, населявала Централна Америка. Слуховете за мистичния древен град съществуват още от времето на испанските конкистадори, а в местните легенди той е известен под името „Градът на маймунския бог”, а също и като Златният град. Смята се, че той е бил обитаван от процъфтяваща цивилизация, изчезнала безследно преди повече години. За откритието разказва Fox News.
В състава на експедицията, натъкнала се на митичния град са били учени от САЩ и Хондурас, инженер, антрополог, етноботаник и 16 бойци от хондураските спецчасти, които са отговаряли за безопасността на изследванията. Районът е толкова опасен, че експедицията е била придружавана и от двама експерти по оцеляване - бившите британски разузнавачи Стив Съливан и Андрю Ууд. Следите от древната цивилизация са намерени в района Москития, покрит с непроходими джунгли. Учените са изследвали и картографирали руини от крепостни стени, площади, пирамиди и могили. Смята се, че съоръженията са били изградени от неизвестна индианска култура, чийто разцвет е бил преди 1400 години. След изчезването й, градът е бил покрит с гъста растителност и затова е останал толкова дълго време скрит в сърцето на джунглата, известна с непристъни планини, блата и реки.
Учените открили и 52 артефакта, в тона число каменни тронове, фрески с изображения на змии и грифони, а също и каменна глава на „човек-ягуар”, за която се предполага, че е фрагмент от скулптура, изобразяваща шаман в изменено състояние на съзнанието. Всички находки са документирани, като са оставени на мястото им. Точното местоположение на древния град се пази в тайна, за да не бъде опустошен от иманяри.
Изгубеният град провокира въобръжението на откривателите от столетия. Местният индиански фолклор го описва като приказно красиво място, подобно на Райската градина, други вярвания разказват за „Златен град.” Смята се, че за първи път следи от него са забелязани от американският авантюрист Тиъдър Мурд, прелитайки със самолет над района, начело на експедиция през 1940 година. Той обаче умира в авиокатастрофа, преди да успее да разкрие и документира точното местоположение на града.
Основните научни хипотези гласят, че развалините принадлежат на легендарния Бял град, за когото Ернан Кортес пише на император Карл. Конкистадорът споделил с императора, че според местните жители, на територията на днешен Хондурас се крие господарство, равно по богатство на това на ацтеките.
В Долината на царете, Луксор, е открита гробница, посветена на египетския бог на смъртта Озирис. Откритието е обявено от Min Project, водещ археологическите разкопки, и египетското Министерство на антиките.
Структурата на гробницата съответства на описанието на гробницата на Озирис в египетската легенда и вероятно се явява точно нейно копие. Тя е била създадена по време на 25-ата династия (760–656 г. пр.н.е.) или 26-ата (672–525 г. пр.н.е.). Други открити гробници от този период имат сходни елементи с мистичната гробница.
Освен това през 1902–1903 г. е открита гробница, получила названието Озирион, която също прилича на описваната в легендите гробница на Озирис. Озирион е построена при фараон Сети I, управлявал Египет през 1294–1279 г. пр.н.е.
В наскоро откритата гробница централно място заема статуя на бога. Тя се намира в храмова стая със сводест таван, пред нея има шахта, която се спуска на дълбочина 9 метра в друга камера. В тази стая има още една шахта с дълбочина 6 метра, която също води в друга, още по-дълбока камера, се казва в сп. Luxor. Залата е обкръжена от пет колони.
Озирис е изолиран на своеобразно островче, което се възвисява над другите части на камерата. Според египетската митология Озирис е управлявал света на мъртвите, след като е бил убит от своя брат Сет.
Сет убил Озирис, за да се качи на трона. Изида, жената на Озирис, го съживила и им се родил син, който след това предизвикал Сет. В някои версии на мита Изида била принудена да събира Озирис парче по парче, тъй като Сет разчленил тялото му и разхвърлял частите далеч една от друга.
От дясно на ляво: Изида, съпругът ѝ Озирис и техният син Хор. Артефакт от времената на 22-ра династия.
Wikimedia Commons
Хор, синът на Озирис от Изида, обикновено е изобразяван с глава на сокол. Той станал противник на Сет и удържал победа над него. Боговете решили, че никой няма право да владее трон, спечелен в резултат на убийство, и не подкрепили Сет.
Гробницата на Озирис се явява част от сложен комплекс, чиито разкопки са провеждани на два етапа. През есента на тази година започва третият етап от археологическите разкопки.
Пантеонът, пазарът на император Траян и Колизеумът в Рим издържат на проверката на времето вече почти 2000 години. Изследователи са открили “тайна” съставка на римския бетон, която обяснява издържливостта му, и смятат, че съвременните инженери биха могли да използват рецептата, пише "Дейли мейл".
Учени от Калифорнийския университет в Бекърли са използвали рентгенови лъчи, за да изследват римски хоросан, съдържащ вулканична пепел. В бетонните стени на пазара на Траян, изграден около 110 година сл. Хр., този хоросан свързва елементи с размерите на мъниста от вулкански туф и тухли.
Оказва се, че вулканичната пепел създава кристални структури, които пречат на малките пукнатини да се уголемят. Друго откритие на американските изследователи е, че използването на кристали на минерала стретлингит предотвратява корозията.
Римският бетон показва по-добри качества и по отношение на екологичността си. Производството на повечето модерни бетонни смеси включва процес на нагряване до 1450 градуса по Целзий, при който в атмосферата се отделя огромно количество въглерод. За разлика от това, римският хоросан, който е смес от приблизително 85% вулканична пепел, вода и вар, се втвърдява при значително по-ниски температури. Следващата цел на научния екип е да адаптира римските техники към съвременното производство на бетон.
Археолози са открили гробище в Египет с над 1 милион мумифицирани тела, съобщи в. „Дейли Мейл”. Вече са извадени повече от 1700 мумии, които са запазени в пустинята на град Фаюм на около 60 км южно от Кайро. Според ръководителите на разкопките е възможно да има повече от милион мумии, погребани в саркофази, издълбани във варовикови скали на до 23 метра дълбочина.
Според учените мумиите са били погребани пред около 1500 години между 1 и 7 век от новата ера, когато Египет е бил под владението на Римската и Византийската империи.
Снимка: Проф. Кери Мюлщайн
За разлика от повечето мумифицирани останки, открити в Египет, тези са намерени в масови гробове и вероятно са на обикновени хора. Вътрешните органи на умрелите рядко са били премахвани, като роля в мумифицирането е изиграла сухата почва.
„Сигурни, че тук са погребани повече от 1 милион души. Мястото е огромно и доста претъпкано”, коментира пред сайтът „Live science” един от откривателите на находката професор Кери Мюлщайн.
Сред мумиите открили и такава на мъж, който е висок повече от 210 см. Телата били разделени според цвета на косата им. русите хора били погребани в едната част на гробището, а тези с червена коса – в другата.
Учените нарекли гробницата Фаг Ел Гамус, което значи „Пътят на водния бивол” заради името на намиращ се наблизо път. Археолозите от университета в Юта разкопават мястото и намиращата се там пирамида от близо 30 г.
Въпреки че в гробовете са погребвани обикновени хора, а не богаташи при разкопките са открити изключително красиви и запазени платове, стъклария и дори цветни терлици за дете.
„Имаме свидетелства, че близките на детето са се опитали да изпълнят по-голямата част от процеса по мумифициране на тялото. Палците, ноктите, мозъкът и езикът са много добре запазени. А гривните по ръцете ни карат да мислим, че детето е било момиче, но не можем да сме сигурни. Личи си, че близките са направили всичко по силите и възможностите си, за да изпълнят ритуала по мумифициране”, казват учените.
Снимка: Проф. Кери Мюлщайн
Засега учените не са разбрали от откъде са дошли телата. Близкото селце е твърде малко, за да е имало толкова голямо гробище, а древният град Филаделфия, който се намира също в близост, си има собствено погребално място.
До гробището има малката пирамида, която е построена преди повече от 4500 години. Тя е по-стара от мумиите с около 2 хилядолетия.
Прочулата се през последните месеци Гробница в Амфиполис беше включена в “Топ 10 открития на 2014 г.” Списъкът на най-значимите открития бе публикувана в archaeology.org, водещ сайт в областта на археологията. Откриването на най-голямата гръцка гробница в Каста Хил е значително събитие, не само за гърци, но и за световната общност. Редакционният екип на archaeology.org открои десетте най-големи открития на годината и коментира откритието в Амфиполи: “Откакто откриването на най-голямата известна гробница в Гърция беше обявено през август, почитатели на археологията по целия свят нямат търпение за всяка новина от там. Гробницата Амфиполи, която датира от времето на Александър Велики, е отличен пример за това как археологията може да покорява общественото въображение и лесно спечели място в нашия списък на Топ 10 открития на 2014 г. Гробницата на Амфиполи е бил открита в северната част на Гърция през август 2014 г. Оттогава екип от гръцки археолози начело с Катерина Перистери успяха да разкопаят четири камери. През последните четири месеца те откриват красива мозайка, два сфинкса, охраняващи входа на гробницата, две кариатиди (колони във формата на женски статуи – бел. авт.) и разбира се скелет на човек, който е погребан в гробницата през епохата на Александър Велики.
Списъкът на 10-те най- значими археологически открития се допълва с: подземните тайни Стоунхендж във Великобритания; едно от най-големите римски съкровища от монети, намирани някога в Обединеното кралство; открития, свързани с началото на будизма в Непал; Неандерталски генетични открития в Израел; корабокрушението Еребус в Канада; потъналата византийска базилика в Турция; откритието за мумифициране преди фараоните в Обединеното кралство; Крепостта на Синия Зъб в Дания; и най-накрая „Ная” – 13000 годишен скелет на местно американско момиче в Мексико.
Гробницата на съпругата на фараон от епохата на Рамзес бе открита в Луксор от египетски и френски археолози, оповести египетското министерство на паметниците на културата, цитирано от Франс прес.
Изследванията продължават, за да се открие името на фараона, за когото е била омъжена погребаната в гробницата жена, се казва в комюнике на министерството.
Епохата на Рамзес обхваща две древноегипетски династии - 19-ата (1314 - 1200 г. пр. Христа) и 20-ата (1200 - 1085 г. пр. Христа).
В гробницата са открити фрагменти от 20 погребални статуетки, върху които е изписано името на царицата - Каромама.
Това ще допринесе да се разберат повече неща за тази важна личност, поясниха от министерството, отбелязвайки, че досега са открити малко находки, свързани с въпросната царица - статуя с бронзово покритие, която се намира в Лувъра в Париж, вази и статуетки.
Археолози картографираха средновековния град Стария Сарум,
който е затрупан вече 700 години, без разкопки съобщи в. "Мирър",
цитиран от БТА. Те направиха план на сградите и улиците на града край Солсбъри
с нови рентгенови технологии. Учените откриха серия от масивни структури,
вероятно големи отбранителни стени, както и основите на десетки къщи, а също и
свободно пространство, използвано за събиране на хора или ресурси. Радарът
регистрира и пещи за тухли за храна. Градът е процъфтявал през XI в., но след това
е изоставен и постепенно е затрупан. Стария Сарум е съществувал още 400 г. пр.
н. е. Той е окупиран от римляните след нашествието през 43 г. Упадъкът му
започва, когато на 6 км възниква друг град Новия Сарум, който прераства в
сегашния Солсбъри. Вероятно старият град е бил прекалено малък и твърде изложен
на природните стихии. Екипът от университета на Саутхамптън е използвал за
изследването магнетометрия, радар, томограф, уред, отчитащ съпротивлението.
При разкопки покрай строителството на станция за новата
линия на метрото на Рим археолози откриха почти изцяло запазен огромен древен
изкуствен водоем. Античното съоръжение се намира до известната катедрала „Сан
Джовани ин Латерано”, дължината му е 70 метра, широчината - 35 м, а дълбочината
- над 2 метра. Огромният басейн бил облицован с непромокаема мазилка от ситно
счукана печена глина, забъркана със специален хоросан.
„Това е най-големият древен водоем, сътворен от човешка
ръка, който е откриван досега”, обясни
проф. Росела Реа, шеф на съставения само от дами археологически екип. Според
известната изследователка на античния Рим водоемът бил построен през III век от
новата ера на територията на селскостопански чифлик. Той се намирал
непосредствено до крепостните стени на столицата на империята, тоест съвсем
близо до сегашния център на Рим. Водата от басейна резервоар служела предимно
за поливане. Друга част от живителната течност най-вероятно е била
предназначена за битови нужди на близките квартали, за което свидетелстват и
разкрити тръбопроводи.
Водоемът е бил открит на дълбочина 20 метра, тъй като при
строителни работи през вековете е бил заравян на няколко пъти с дебели пластове
пръст и останки от разрушени сгради. Според проф. Реа древният изкуствен водоем
обаче няма да може да бъде разкрит
изцяло и запазен, тъй като площта му надхвърля тази на новата
метростанция, а тя не може да бъде построена на друго място.
Учени от университета в Мюнстероткрихав хода на разкопки в Югоизточна Турция барелеф от римската епоха с изображение на божество.
Специалистите засега се затрудняват да определят кой бог изобразява античната скулптура.
Археоложките работи се водят до турското градче Дюлюк. На това място учените вече са попадали на оръдия от епохата на неолита и на останки от култово съоръжение от железния век.
В античната епоха там се е намирал град Долихе, който през II–III век от н.е. е бил център на култа към Юпитер Долихен, божество, в което се съчетавали чертите на римския Юпитер и семитския Баал. Вероятно върху него са оказали влияние и вярванията на народите от Древна Анатолия и елементи от зороастризма.
Юпитер Долихен често е изобразяван върху бик, а негов атрибут е била двуострата брадва. Смятало се, че той повелява бури и че е дарил желязото на хората.
Благодарение на римските легионери култът към Юпитер Долихен се е разпространил далеч извън пределите на Мала Азия – негови светилища са съществували на териториите на съвременна Италия, Румъния, Унгария, Австрия и Германия.
В хода на сегашния сезон немските археолози изследвали построен на мястото на древния град Долихе средновековен сирийски манастир „Св. Соломон“ (Мар Соломон), открит от учените през 2010 година. На една от манастирските стени е намерена издялана плоча с античен барелеф. Размерът му е метър и половина, горната му част е отчупена.
Брадатото божество е показано израстващо от листата на растение. То се опира с ръка на дълго стъбло. Отдолу са изобразени полумесец, цвете с осем венчелистчета и две звезди. Изобразен е и дълъг вълнообразен рог.
Някои черти на изображението (положението на ръцете, формата на брадата) сочат, че то е направено в началото на I хил. пр.н.е. „Това явно е бог, но в момента ни е трудно да кажем точно кой“, казва археологът Михаел Бльомер.
Макар че територията на Ливан е заселена от човека от древни
времена, циклопските храмове с високи арки и масивни колони – най-старите
свидетели на древна архитектура – са били изградени едва през Античността.
За
ливанския град Баалбек, или Хелиополис, е известно от IV в. пр.н.е., когато тук
е пристигнал Александър Македонски. Днес в Баалбек се водят активни
археологически разкопки. Целта на един от проектите, ръководени от Факултета по
ориенталистика на Немския археологически институт, е търсенето на информация за
древни технологии за добив и транспортиране на мегалити, пише
"МегаВселена". Съдейки по съхранили се руини от периода на римското
владичество, от 27 г. пр.н.е. до II в. от н.е., на територията на града е имало
активно строителство на три големи и няколко малки храма.
Съвременните
изследователи са поразени от размаха на античните архитекти. За светилището на
Храма на Юпитер са използвани блокове с дължина над 19 метра. До наши дни се е
съхранила само част от съоръженията, състояща се от шест колони и 27 гигантски
блокове. Материалът за съоръжението е добиван в околностите на Хелиополис.
Наскоро откритият монолит с тегло приблизително 1650 тона е най-големият от
известните строителни блокове. Той достига 19,6 метра дължина, 6 метра
ширина и 5,5 метра височина. Открит е частично закопан в непосредствена близост
до още един гигант – блока Хаджар ал Хибла с тегло поне 1000 тона.
За учените
остава загадка технологията на придвижване и поставяне на толкова огромни
камъни. В бележка на експедицията се подчертава: „Тъй като той има относително
гладка повърхност, блокът е можело да бъде преместван. Освен това върху камъка
няма следи от опити той да бъде разрязан на части.“ Варовиковата кариера се намира
на половин километър от храмовия комплекс и част от монолитите, включително
новооткритият, така и не са били доставени там. Според изследователите
активното строителство на територията на Баалбек може да е било извършено дълго
преди пристигането на Александър Македонски по тези земи.
Статуя от кредата, висока 10 см. , олицетворяваща жена с оформени извивки, беше намерена във Франция.
Археолозите смятат, че находката е на 23 000 години или от ерата, в която живели кроманьонците. Статуята е намерена в град Амиен, Северна Франция. "Откритието е от изключително международно значение", заявиха археолозите, които открили "Венера" на 4 метра дълбочина, предаде БГНЕС.
Около стотина такива статуетки са намирани в Европа, като във Франция с открити 15 подобни находки, най-често в югозападните части на страната.
Археолози са разкопали древен гробен комплекс в китайския гр. Куча. Той се е намирал на западната граница на Древен Китай и е играл важна роля в търговията по Пътя на коприната.
Много гробници не един път са сменяли "собствениците си", съобщи сп. Chinese Cultural Relics, цитирано от "Лайв сайънс".
Гробният комплекс в Куча е от 300 г. Разкопките тук са започнали през 2007 г. и се ръководят от Синцзянския институт за културни ценности и археология.
Учените са открили общо 10 гробници, 7 от които представляват масивни съоръжения от кирпич.
В една от тях, в M3 са намерени петроглифи с изображения на митологични същества, т.нар. Съ сян (четири знака на зодиака).
Гробниците са били разграбени още в древността, не са останали надписи, затова китайските археолози не знаят към коя прослойка на обществото са се числили погребаните в тях хора.
Анализ на костите обаче е показал, че гробниците са били използвани по няколко пъти: в някои погребения са откривани тленни останки на повече от десет души.
През IV век Куча е бил богат град-държава на западната граница на Китай. Той се присъединява към Китай по време на управлението на династията Тан (VII век).
Френски археолози откриха женска
скулптурка отпреди 23 хиляди години и я представиха на медиите в град Амиен,
предаде Франс прес, цитирана от БТА. Венерата от палеолита по мнението на
специалистите е истински шедьовър за времето си и откритието е от световна величина.
Във Франция не бе правена подобна находка от 50 години. Фигурката бе
открита по време разкопки в квартала "Ренанкур" в северния град Амиен
на четири метра дълбочина. Археолозите се натъкнали на пясъчник, чиито отломки
не им се сторили естествени. Една от тях се оказала именно праисторическата
Венера.
Въглероден анализ позволил
точната датировка на артефакта, който е от епохата на кроманьонците,
разпростираща се от 29 000 до 21 000 години пр. Хр. Статуетката е с височина 12
сантиметра и изобразява жена с голям бюст и тазови части. С тези елементи
се символизира плодовитостта.
Досега са били открити около
100 статуетки от тази епоха, най-вече в Русия и Централна Европа. Във Франция
са били направени около петнайсетина находки от този тип.
На снимката–Вилендорфската Венера– 22-24
000 г. пр. н.е.
3D модели на уши позволиха на археолозите да разберат явяват
ли се статуите портрети на реални жители на Древен Китай. Група археолози от Лондонския
университетски колеж направиха 3D модели на ушите на воините от Теракотената
армия, която съпровожда гробницата на китайския император Цин Шихуан.
Изследването трябвало да отговори на въпрос, който отдавна вълнува учените –
действително ли всеки от почти 8-хилядите теракотени воини е „излят по калъп“,
или те са сглобени от отделни детайли като конструктор. Съдебната медицина
сочи, че ушите при различните хора силно се различават по форма. Те може да се
използват за идентификация на личността като отпечатъците на пръстите.
Археолозите направили 3D модел на лявото ухо на 30 статуи. Те били заснети от
различни ракурси, а след това създали модели на ушите и измерили повърхността
на всяко. Статистическият анализ показал, че в тази извадка нямало две еднакви
уши. При това степента на изменчивост била близка до тази, която се наблюдава у
живите хора. Съдейки по тези измервания, Теракотената армия прилича на серия
портрети на реални воини, казва археологът Маркос Мартиньон-Торес, пише
"МегаВселена".
Археолозите подчертават, че това са предварителните
резултати от изследването. По-точна информация може да се получи, ако се
увеличи извадката. Освен това на анализ ще бъдат подложени и лицата на
теракотените воини. Император Цин Шихуан (259–210 г. пр.н.е.) е смятан за
обединител и реформатор на Древния Китай. Той е въвел единно законодателство,
унифицирал писмеността, системата от мерки и паричните единици. При него било
завършено строителството на Великата китайска стена. Теракотената армия е
открита през 1974 г. случайно. Около 8000 воини трябвало да съпровождат
императора в задгробния живот. Повече от 30 години отишли за строителството на
гробницата. Смята се, че съоръжението е изисквало повече от 700 000 души
работна ръка. Автор: Борислава Замфирова
Прочети повече на: http://www.novini.bg/news/251935.html
Група
археолози от Еврейския университет в Йерусалим и Израелското управление по
древността направиха интересно откритие. Те се натъкнаха на две построени през
Х век преди новата ера сгради, едната от които вероятно е била царски дворец.
Съоръженията се намират в укрепения град Хирбет Каяфа. Селището е съществувало
по времето на цар Давид и се свързва с библейския град Шаараим, пише
actualno.com.
Изследователите са на мнение, че една от сградите е била двореца
на цар Давид, а другата е изпълнявала ролята на огромен царски склад. Общата
площ на двореца е била около 1000 квадратни метра, коментират археолозите.
Около двореца са намерени останките от различни постройки. В някои от тях са
открити следи от металообработване, керамични съдове и съдове, изработени от
алабастър, които са били внесени от Египет. Дворецът се е намирал в центъра на
града, а всички останали жилища са били разположени по-ниско от него. От
местоположението му се открива много добра гледка към Средиземно море,
разположено на запад, и към Йерусалим и Хеврон, намиращи се на изток. За
съжаление голяма част от двореца е била разрушена 1400 години по-късно при
строителството на укрепления от византийския период.
Втората сграда, за която
се смята, че е била складово помещение, е имала колони. Размерите й са били
15х6 метра. Съоръжението се е намирало в източната част на града и се е
използвало в качеството на хранилище, поясняват учените. Според тях, тук са се
съхранявали запаси, събирани от жителите на Юдея.
За произхода на складираните
в помещението вещи археолозите съдят по откритите от тях печати, с които били
маркирани стотиците големи съдове, намерени в останките от древния склад. Знае
се, че град Хирбет Каяфа е бил разрушен по време на една от битките, провеждани
с филистимците, през 980 г. преди новата ера. Разкопки тук се провеждат вече 7
години.
Според Библията цар Давид е управлявал Израил и Юдея и е баща и
предшественик на цар Соломон. Известен е с историята за легендарната му битка с
Голиат – един от най-силните войни на филистимците, с когото никой не смеел да
влезе в двубой. Единствено Давид, все още невръстно дете, се осмелил да се
изправи срещу него и му нанесъл смъртоносен удар с прашка.
Археолози откриха отпечатъци от стъпки на 5000 години в пресъхнал фиорд на шведския остров Лоланд, съобщи Лайв сайънс. Стъпките вероятно са на рибари, опитващи се да спасят направените речни прегради в буря. Ако се съди по размера, те са били поне двама. Пясък е запълнил отпечатъците по глинестото дъно и така те са се запазили до наши дни. Преди 5000 години равнището на Балтийско море се е покачвало заради топящите се ледници в Северна Европа. Хората са преграждали фиордите с дървен материал и след прилив са събирали задържаната риба. Освен стъпките, археолозите са открили черепи от домашни и диви животни на брега. Вероятно те са дарове, направени от местни хора, посочва БТА. Археолозите изследват района преди строежа на подводен тунел, който ще свързва полуостров Лоланд с германския остров Фемарн.
Прочети повече на: http://profit.bg/news/Arheolozi-otkriha-otpechatutsi-ot-stupki-na-5000-godini/nid-131053.html
Пирамида на повече от 2000 години е била открита в селището Майрана, разположено в източния боливийски департамент Санта Крус, съобщи археологът Данило Дракит, цитиран от Пренса Латина и ТАСС.
Стъпаловидната пирамида се състои от три кръгли секции с различен диаметър. Към нея водят пет входа, главният от които е разположен на южната ѝ страна. Основата на съоръжението е с площ от 2 хектара.
Специалистите твърдят, че в резултат на експертизата на откритите на това място керамични чирепи е определена възрастта.
Пирамидата е на повече от 2000 години и се отнася към една от древните амазонски култури. Пирамидата се намира близо до обекта Форт Самайпата, включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Изследователят Данило Дракит е съобщил, че строителството на пирамидата може да е било свързано с Форт Самайпата и с други археологически паметници, намиращи се в долините на Санта Крус. Дракит е уточнил, че камъкът, от който е изградена пирамидата, не е от местен произход.
Гръцките археолози намериха скелет в гробницата от времето на Александър Велики край Амфиполис, предаде Би Би Си. Тя е най-голямата, откривана в Гърция досега, и очакванията за забележителни открития са огромни. Скелетът е мъжки и е на изтъкната личност, вероятно генерал. Според спекулациите може да става дума за член на семейството на Александър или за някой от най-приближените му помощници.
