Translate

31 октомври 2014

Археолози откриха древно селище в Аризона

Археолози откриха уникално по размерите си селище в Каменната гора на територията на Националния парк в Аризона в югозападната част на САЩ, съобщиха Ройтерс и Асошиейтед прес.
Служители в парка поясниха, че между 50 и 70 къщи са подредени по такъв начин, че образуват пръстени, които обхващат 26 хектара площ. Наскоро там бе открито селище, разположено върху 6 хектара площ.
Археолозите поясниха, че новооткритото селище е построено преди около 1300 години и включва примитивни къщи, чиито стени са изградени от пясъчник.
По онова време групи хора вероятно са започнали да се заселват заедно в района.
Примитивните домове са открити в пясъчни дюни. Наблизо са намерени също следи от каменни сечива и керамични предмети. Археолозите попаднали на находките в рамките на тригодишни изследвания върху терен с площ над 18 000 хектара, който бе добавен към парка през 2004 г.
Откритите селища са в източната му част.
Източник: БТА

30 октомври 2014

Египтолог разкри една от най-големите загадки на всички времена

Египтолог разкри една от най-големите археологически загадки на всички времена. Става въпрос за изчезването на 50-хилядна персийска армия в египетската пустиня към 524 г. пр. Христа. Проф. Олаф Капер от университета в ЛайденХоландия, установи, че някои неща са били скрити и това му помогна да разгадае загадката, съобщи Сайънс дейли.
Трябва да е имало пясъчна буря, пише древногръцкият историк Херодот. Той разказва историята за персийския цар Камбис, който влязъл с 50-хилядна армия в египетската пустиня близо до град Тива. Войниците никога не се върнали - били погълнати от пясъчна дюна. Фантастичен разказ, който дълго време бе обект на дебати.
Капер никога не е вярвал в разказаното от Херодот. "От XIX век любители и професионални археолози търсят следи от тази армия. Някои очакваха да открият под земята армия с цялото й бойно снаряжение. Човек обаче не може да умре вследствие на пясъчна буря, камо ли да изчезне цяла армия", заяви египтологът.
Капер предлага съвсем различно обяснение. Той твърди, че армията не може да изчезне, но може да бъде разбита.
"Изследванията ми показват, че армията не е минала просто през пустинята - крайната й цел е бил оазисът Дахла. Там се намирали войските на египетския владетел бунтовник Педубаст Трети. Той хванал в клопка армията на Камбис и по този начин ръководел от оазиса завладяването на голяма част от Египет. По-късно бил коронясан като фараон в столицатаМемфис", поясни египтологът.
Съдбата на армията толкова дълго останала неясна вероятно заради персийския цар Дарий Първи, който удавил в кръв египетския бунт две година след разгрома на Камбис. Дарий Първи обяснил с природно бедствие разгрома на армията на своя предшественик. Така 75 години след събитието Херодот е можел да си вземе бележки единствено въз основа на историята за пясъчната буря.
Капер направил откритието случайно. През последните 10 години той участвал в разкопки в оазиса Дахла заедно с учени от Нюйоркския университет и университета в ЛечеИталия. По-рано тази година попаднал на цялостния списък с титлите на Педубаст Трети върху каменни блокове от древен храм. "Така пъзелът се подреди", отбеляза египтологът. „След като комбинирахме тези данни с ограничената информация, която имахме за Педубаст Трети, и с разказа на Херодот, си дадохме сметка какво се е случило".
Източник: БТА

29 октомври 2014

Украински археолози откриха храм на 6000 години

Откриха храм на 6000 години в Украйна
© Thinkstock/Getty Images 

Украински археолози откриха храм на 6000 години с човешки фигурки и останки от принесени в жертва животни в праисторическо селище, съобщи Лайв сайънс.
Храмът е с размери 60 м на 20 м. Той е бил на два етажа, от дърво и глина, заобиколен от двор. Горният етаж е бил с пет помещения. В него са намерени осем глинени платформи, вероятно използвани като олтари. Подът и стените на всичките пет помещения на втория етаж са били декорирани с червена боя, което е създавало церемониална атмосфера. На първия етаж е имало още седем платформи.
Праисторическото селище, където е храмът, е близо до град Небеливка. То се простирало на 238 ха, разкри геофизично изследване. Имало е над 1200 сгради и почти 50 улици.
В Украйна и Източна Европа са намирани и други праисторически селища с такъв размер. Понякога ги определят като принадлежащи към трипилянската култура. Името произхожда от село Трипиля в Украйна, където за пръв път са открити такива артефакти.
По същото време са възникнали ранни градски центрове в Анадола и Месопотамия.
Когато селището е изоставено, сградите, включително и храмът, са били изгорени. Това е било характерно за трипилянската култура.
Украинските археолози работят по храма от шест години.
Източник: БТА

23 октомври 2014

В древна Рациария имало храм на Диана


Изображение на свещената римска вълчица, открито в близост до Рациария. Снимка Ани Петрова

Храм на богинята Диана е имало в древния град Рациария край Видин, съобщи археологът Здравко Димитров, който ръководи проучванията на римската колония.
Преди дни учените попаднаха на две мраморни плочи с височина 1.5 метра, които са датирани от втори век - времето на най-големия разцвет на Рациария. Върху плочите има надписи на латински език, посветени на богинята Диана. Смята се, че те са били поставени в града от управителите на римската провинция Горна Мизия.
Разкопките на античната колония ще продължат до края на октомври и са финансирани от Министерството на културата. Древният град се намира до днешното село Арчар край бреговете на Дунав и през античността е бил столица на провинция. За съжаление голяма част от него е разрушена от иманяри, които от години плячкосват селището.
Източник: в-к Новинар

18 октомври 2014

Старинна порта подобна на тези в Преслав Плиска и Дръстър откриха археолозите в Ахтопол


Старинна порта, подобна на тези в Преслав, Плиска и Дръстър, откриха археолозите в Ахтопол. Находката е част от античната и средновековна крепост "Агатополис". Върху площ от 330 кв. м е разкрит участък от крепостната стена с дължина 32 м. Запазени са основите на две външни и две вътрешни кули, както и проходът на една от портите на античния град. Според археолозите северната порта с двете правоъгълни кули са построени през късноантичната епоха, а през Средновековието са достроени две вътрешни кули, като по този начин е бил оформен окончателният й вид. Изследователите са категорични, че най-близките аналогии на така изградената порта на Ахтопол се откриват в ранносредновековните български градове Плиска, Преслав и Дръстър, което свидетелства за голямото значение, което са отдавали на Ахтопол владетелите на Първото българско царство. Открита е и керамика от късножелязната епоха и  монети от различни периоди. Според учените това означава, че мястото е било интензивно обитавано през дълъг период от време и е претърпяло множество катаклизми. 


Стела Николова

Източник: в-к Стандарт

17 октомври 2014

Приключиха проучванията на луксозната римска вила на морския бряг на п-в "Форос"

През лятото на 2014 г. екип от РИМ Бургас с ръководител Милен Николов продължи археологическите проучвания на откритата през 2013 г. богата римска вила, разположена на самия западен бряг на полуостров Форос до бургаския квартал Крайморие. Луксозната сграда е част от огромния археологически комплекс на крепостта Порос, включващ крепостна стена, жилищни квартали, административни и пристанищни постройки, епископска базилика и некрополи.В резултат на проведените археологически разкопки се установи, че римската вила е построена през първата половина на ІІІ в. От нея са разкрити напълно 4 помещения, всички от които са с хипокаустно отопление. Колонките на отоплителното съоръжение под пода на сградата, между които е циркулирал загретият от пещта въздух, са два типа - издялани от камък и във вид на глинени тръби.Археолозите са убедени, че римската вила е била изключително луксозна. За това свидетелстват откритите мраморни плочки и рамки на прозорците в различни формати, с които са били облицовани стените отвътре. Сградата е била измазана отвън с много фина замазка, която е била боядисана в т. нар. "помпеанско червено" - цветът, с който са били покрити богатите сгради на римския град Помпей в Италия.

Вероятно от средата на ІV в. сградата вече не е била обитавана. В нач. на VІ в. над нея е съществувал комплекс от постройки, от който археолозите проучиха частично две сгради.

Тук беше направено поредното сериозно откритие за 2014 г. Между двете сгради се откри отлично запазена външна тоалетна (латрина) с прилежащия ѝ отходен канал, който се е изливал в морето. Късноантичното съоръжение е демонтирано и ще бъде експонирано в Археологическата експозиция на РИМ-Бургас.

В резултат на проучването на вилата са открити множество находки, между които мраморни плочки и рамки от корнизи, монети, фрагменти от стъклени съдове, цели керамични съдове, върхове от копия и мн. др. В момента те се подготвят за лабораторна консервация.

След приключване на разкопките РИМ-Бургас започна своевременна полева консервация на разкритите структури.
Археологическото проучване, полевата консервация на сградите и лабораторната консервация на находките са финансирани изцяло от Община Бургас. Тя осигури и временна археологическа база - сглобяема постройка, благодарение на което условията за труд бяха на много високо равнище.

Екипът на РИМ-Бургас изразява своята искрена благодарност за оказаната подкрепа.

Предстои след почистването и консервирането на находките те да бъдат представени пред бургаските граждани.

Източник: burgas24.bg

Мисионис търгувал със Северна Африка

Последните открития през този археологически сезон в древния град Мисионис край Търговище доказват, че през V-VI век той е бил център на провинция Мизия. Това обясни проф. Николай Овчаров в София вчера. По думите му, древният град е водил оживена търговия с цялата тогавашна Римска империя - чак до Северна Африка, за което свидетелстват остатъците от керамика и запазеното украшение във форма на антилопа. Като едно от най-интересните нови разкрития археологът посочи каменен блок и по-специално надписа върху него. Макар и надписът от три реда да е трудно четим, на първия ред се разпознава думата "кан", както е било прието да се наричати хановете на стара България. Сред другите интересни находки са лампа във формата на кръст, гребени, апликации, както и запазеният изцяло инвентар на античната кръчма от 80 стъклени чаши, амфори и други атрибути.Мисионис е разрушен, както и много други градове през VI век, най-вероятно от аварите. Но възкръсва през Средновековието като български град под името Косово. Османски извори свидетелстват, че той е превзет от турците през 1393 г след ожесточена съпротива. Според тях, комендантът на крепостта е отговорил на предложението да се предадат с думите: "Няма да предам вярата на царя!". Разкопките в Мисионис тази година се правят с отпуснати от държавата и община Търговище средства. 


Константин Събчев

Източник: в-к Стандарт

16 октомври 2014

Изровиха колан на старобългарски воин


14 бронзови елемента от колана, изровени досега
Фото Авторът

При продължаващите разкопки на крепостта в местността Славната канара край добруджанското село Дебрене археолози за първи път откриха на терен бронзови елементи от колан на старобългарски воин. Пред журналисти археологът Боян Тотев сподели, че до момента има само един такъв открит и той отново е в Добрички район, а другите известни елементи са находки на иманяри, които музеи в страната са откупували. "Този е цялостен и предполагаме, че на мястото, където намерихме вече 14 елемента, ще има и още, както и очакваме да намерим гайката и токата. Те са изработени от бронз, като датировката е от края на IX и началото на X в. Коланът е бил на воин от среден ранг и има два вида апликации - предимно стилизиран трилистник от торевтиката - релефната обработка на художествени изделия от метал. Любопитното тук е, че първоначалният ни оглед показва, че елементите от този колан са от по-ранен период от известните центрове за торевтика в столицата на Първото българско царство", разказа още Тотев.

Крепостта се простира на площ от около 2 дка, като екипът от учени предполага, че тя е възникнала на мястото, за да охранява и защитава разкритата базилика от екипа. Мястото е култово и предположенията са, че в по-долните хоризонти могат да се открият находки от по-ранни периоди, смята и директорът на Регионалния исторически музей Костадин Костадинов. Той дори изрази надежда, че в хода на работата на терен може да се намерят и баптистерии и мартириум - места, където се съхраняват мощи на мъченици и светци. "Надяваме се времето да е с нас и да продължим до края на месеца работата, като до момента сме проучили едва 20 на сто от обекта. Ще продължим и през следващата година, като се започва и подготовката на проект, за да бъде обектът по-достъпен, още повече че срещу мястото се намират и останки от килии на съществувал скален манастир", каза още Костадинов.
Историците подкрепят твърденията си, че крепостта е имала важно значение, тъй като е разкрит и кладенец, който е с дълбочина над 20 м. Освен него в района могат да се видят и редица огромни ями, прокопани с дълбочина над 8 и повече метра, белег за иманярските набези, тъй като множество легенди разказват, че именно тук и в съществувалия насреща скален манастир Вълчан войвода и дружината му са крили златото, което задигали от турските хазни. Крепостта се намира на пътя между Одесос и Дионисополис. Тук археолозите откриха и амфора с монети, за която предполагат, че е църковна лепта. Почистените до момента бронзови монети са от времето на Юстиниян Велики - VI в. 

Виржиния Георгиева

източник: в-к Стандарт

Нова средновековна църква разкриха на Трапезица


Нова средновековна църква разкри на Трапезица великотърновският археолог Мирко Робов. Той попаднал на неизвестния до момента храм, докато довършвал проучването на феодалната сграда, над която работи вече няколко сезона. В югоизточния й край разкопал основите на солиден хоросанов градеж. Изпод него излязла дъговатата извивка на абсидата, която може да води към църква. Тя е с размери 16, 90 на 9 м, което я прави и най-голямата на Трапезица. Храмът е кръстокуполен с две свободни подпори, съвсем типичен за църквите наоколо. Освен арката археологът е разкрил и гробница със семейно погребение и много рядък порцелан. Една от последните находки е фрагмент от съд с украса. Порцеланът е рядък материал за нашите земи по онова време и най-вероятно е внесен от Китай. Заедно с парчетата стъклена посуда от предишния сезон, този фрагмент е още едно доказателство за високия статус на хората, живели в сградата, каза Робов. Археологът е открил и фрагмент от зооморфен съд, с форма на животинска глава, дъно от друг с ясно очертана буква "Б", която е възможно да отвежда към култа към Богородица. Около 100 монети, най-ранната от които е от времето на Исак II Ангел, от зората на Второто българско царство, също са откритие на Робов. 


Иван Иванов

източник: в-к Стандарт

Жреци съпрузи погребани в Свещари

Когато тракиецът е умирал, сред неговите любими жени е настъпвала разпра коя е най-достойната да го придружи в отвъдния свят. Потвърждение на традицията, за която споменава Херодот, вероятно са намерените кости в уникалната гробница, открита преди дни от екипа на проф. Диана Гергова в Свещари. Ритуално погребаните в могила в североизточния некропол, който наричат Царски, вероятно са съпружеска двойка.
В центъра на кръглата яма е типичният за гетите глинен олтар с цветна украса. 
ФОТО Драгомир БОГОМИЛОВ

"Имаме за първи път една нова картина на погребение, свързано вероятно с жрица, но може би на мъж и жена, защото имаме кости на две места", разказа пред "Стандарт" проф. Диана Гергова. Тя все пак уточни, че към тази информация трябва да се отнасяме с доза въпросителна, защото се чакат резултатите от анализите. Предположението, че погребението е на жена, идва от многобройните намерени бижута. Археолозите открили красиви обеци с лъвски глави, както и прекрасно бронзово огледало с желязна дръжка, украсена от своя страна с бронзови орнаменти. Непосредствено до него пък намерили голяма група от мъниста от стъкло, глина и злато, които са принадлежали на огърлица. В центъра й е имало по-голям златен декоративен елемент от ажурна розета. 

В средата на откритата кръгла погребална яма с дълбочина над 5 м е оформен типичният за гетите олтар с цветна украса и близо 200 златни предмета. До него имало съдче, в което били поставени вече овъглени житни зърна, дар към Великата Богиня майка
На олтара бил поставен и единствен по рода си канделабър, свързан с култа към Аполон. Реликвата е от ковано желязо, с добре оформена поставка и ствол, а върхът му представлява палма с цветчета. Предполага се, че върху наподобяващото свещник съоръжение са изгаряни благовония при ритуали.
За това, че погребаният или погребаната в могилата е имал жречески функции, свидетелстват и намерените култови предмети - конус, предмет с формата на прашка и една антропоморфна глинена фигурка. В ямата са открити още бронзов съд и бронзова фиала, две тасоски амфори, няколко тракийски съда, правени на ръка, стъклен балсамарий. Гръцки съдове също присъстват - кантарос, рибно блюдо и по-малки съдинки. Сред уникалните находки има и келтски нож. Намереното съкровище датира от края на IV и началото на III в. пр.н.е.
В момента екипът на проф. Гергова работи по почистването и стабилизиране на канделабъра. За да се защити есхарата (олтарът), предстои консервация.
През последните 3 г. това е поредна находка, свидетелстваща за богатата култура на гетите край Свещари. През 2012 г. бе открито златно съкровище от над 200 предмета. През миналата година пък бяха намерени тракийска колесница и гробница на жрица.

Антония Кюмюрджиева


Източник: в-к Стандарт

15 октомври 2014

Откриха гробница с войн и жрица


Част от новото съкровище, което проф. Диана Гергова откри в Свещари. Преди две години тя изрови златото на Котела
ФОТО драгомир богомилов

Ново златно съкровище изскочи в Свещари. Екипът на проф. Диана Гергова откри уникална тракийска гробница, пълна с мистика и златен блясък от епохата на гетските царе. Последната находка е открита под могила 23 на археологическия комплекс "Сборяново". Става дума за ритуално погребение, най-вероятно на жена жрица, обслужвала култа към три божества. Тя е била заровена заедно с мъж войн. Женските кости са открити в глинен съд в източната част на некропола. Там е намерена и огърлица от златни накити и многобройни зрънца мъниста от благородния метал, разпръснати в земята. До момента сме открили около 200 ювелирни предмета от златната находка. В пръстта, която е прибрана за пресяване и изследване в лабораторни условия, лежат още много златни късчета. Открили сме и нишката, на която са били нанизани мънистените зрънца, заедно с глинени и стъклени елементи, служили за култовата украса на жрицата, обясни проф. Гергова. 

Около останките на божествената служителка са намерени и магически предмети, свързани с ритуалната й служба в чест на три божества. Целият жертвен комплекс е издържан в стила на тракийската култура, при която обредите се извършват пред квадратен глинен олтар, обагрен с типичните за траките цветове бяло, черно и червено. Железен канделабър с юнински капители, сглобен с бронзови нитчета, излени в работилницата на древните, свидетелства за тържествените церемонии по погребенията на траките. Такъв тип култови предмети са характерни за почитта към бог Аполон. Затова за учените е особено важно, че са открили артефакти, характерни за древногръцката култура в гробница на тракийското царство. Встрани от олтара е намерена паничка, пълна със запазени до днес житни зърна, както и множество ритуални предмети, използвани от жрицата за магическите й дейности. И друг древногръцки бог, Дионисий, е бил почитан в светилището, обслужвано от знатно погребаната жена. Остатъците от нейната огърлица, които съдържат конусовидни елементи и биконични предмети, са характерни за култа към бога на виното и веселието. От него е повлияна и изработката на намереното там огледало. То е с желязна дръжка, която е служела на древните за забавление по време на игричките на Дионисиевите празници.
Близо до остатъците от женското погребение, в друг глинен съд, са открити и кости на мъж, който е погребан с бойния му нож, изработен в традицията на келтите. 
Според учените става въпрос за уникален погребален комплекс, където е извършен ритуал, съчетал елементите от древните култури на траките и елините.

Станка Христова

Източник: в-к Стандарт


Проучиха останки от базилика на крепостта на Хисарлъка


Проучиха останки от базилика на крепостта на Хисарлъка
© РИМ-Кюстендил  

Архитектурните останки на базилика датирана в периода между втората половина на IV до VI в. са проучени при археологическите разкопки на късноантична и средновековна крепост на хълма Хисарлъка над Кюстендил. Останките са разположени на тераса със северно изложение и се намираха под алея изградена от малки и средни речни камъни през 1966 г. От базиликата са запазени, почти изцяло в субструкция, част от апсидата (южната дъга), южния зид с пристенни стълбове и малка част от каменната настилка в югозападния ъгъл на южния кораб. Максималната запазена височина на архитектурните останки е 0,40 м. Градежът на субструкцията е от ломени камъни със спойка от песъклив жълт хоросан.















Първото археологическо проучване на раннохристиянска базилика №1 в късноантична и средновековна крепост на хълма Хисарлъка в гр. Кюстендил е осъществено от акад. Йордан Иванов в периода 1906-1912 г., и резултати са обнародвани. От тях става ясно, че базилика № 1 е трикорабна с приблизителни размери 29,5 х 17 м. 
Близо сто години по-късно във връзка с изграждането на лапидарий с театрон, включващ и експонирането на архитектурни останки на базлика № 1, се наложи да се извършат нови археологически разкопки. Реализиранизирането на последните се осъществи по договор на РИМ-Кюстендил с Министерство на културата от екип с научен ръководител Дойчин Грозданов (РИМ - Кюстендил), зам. ръководител д-р Галина Грозданова (НАИМ-БАН), Орлин Рачев (РИМ-Перник) и Диана Стоянчова (докторант в СУ „Св. Климент Охридски").










Източник: dariknews

13 октомври 2014

Гроб на тракийски цар в “Сборяново”



Нова находка от епохата на траките откриха археолози край Исперих. При разкопки на могила, разположена в източния некропол на историческия резерват "Сборяново", експедицията на проф. Диана Гергова се натъкнала на следи от владетелско погребение от периода на III век пр. Хр. На пет метра под земята са открити две ритуални помещения, едно от които е служило за олтар. В неговия център е намерен железен канделабър, висок 1,5 метра. Той е бил художествено изработен, украсен в горната си част със стилизирани палмови листа. В близост наоколо са открити още две амфори и два керамични съда, пълни с човешки кости. Около тях са открити останки от женски накити, изработени от стъкло и глина, огледало с бронзова рамка, келтски нож и чаши от бронз.

Новите артефакти са част от богатото културно наследство на гетската държава, чиято столица е била разположена близо до днешния Исперих, обясниха археолозите. След като находките бъдат проучени, те ще бъдат изложени в историческия музей в Разград.
Това е третата поред експедиция на проф. Гергова от 2012 г. досега, завършила с успех. Преди 3 г., в края на археологическия сезон, тя откри в недрата на голямата Омуртагова могила златното съкровище на тракийския вожд Котела. Миналата есен проучванията й се увенчаха с откриването на царска колесница с впрегнати в нея два владетелски коня.
Както през миналите археологически лета и тазгодишната експедиция в резервата "Сборяново" се финансира приоритетно с частни средства. Към скромните 10 хил. лв., отпуснати от Министерството на културата, проф. Гергова е прибавила и помощта на японска телевизия, която от години спонсорира научните й изследвания. Средствата за издръжка на студентите археолози пък се осигуряват  от проект, финансиран от Швейцария.

Станка Христова

Източник: в-к Стандарт

Заплетена мрежа от тунели разкриха археолози под Плиска



©
Археологически проучвания разкриват интересни факти за първата българска столица Плиска. Под нея е имало дълга и заплетена мрежа от тайни подземни тунели. Учените продължават да разкриват как са били изградени тези загадъчни съоръжения.

Макар да е проучвана почти 100 години, първата българска столица Плиска все още не е напълно изследвана. Една от загадките са тунелите под древния град. Екипът на археолога Мариела Инкова проучва един от входовете към тайните тунели. Той е уникален, защото е единственият изграден от дърво, и въпреки че е бил опожарен, е запазен и до днес.

"Те са точно разкроени, съобразени са с ширината на входовата част, виждат се фугите между отделните добре подредени нивелирани дъски, които свършват до вертикалните врати, които са били като облицовка на този таен входник", обясни археологът д-р Мариела Инкова.

Обгорелите дъски по входа към тунела са ясно доказателство за опожаряването на града от войските на византийския император Никифор I, който през 811 г. превзема Плиска.

Разкопките на тайния тунел продължават и докато археолозите работят, попадат на оловен печат.

Проучванията на тунелите под Плиска продължават десетилетия, но все още първата българска столица крие много тайни, защото не е разкрита цялата подземна мрежа.

Източник: News.Burgas24.bg

06 октомври 2014

Уникална по размери епископска базилика откриха археолози в древна Залдапа

Копирано от standartnews.com

Само за месец и половина работа екип от археолози от Добрич, Варна и Силистра откриха уникална по размери епископска базилика. Тя се намира в римо-византийския град Залдапа, който е бил най-големия град във вътрешността на Добруджа и се е намирал на главния път между Марцианопол и Доросторум, съобщи директорът на историческия музей в Добрич Костадин Костадинов. Ръководители на екипа са доц. Валери Йотов от варненския музей и колегата му от музея в Силистра проф. Георги Атанасов.

"Обектът до село Абрит е отдавна известен на науката, като дълго време се е мислело, че това е град Абритус и по тази причина е дошло и името на селото, което се намира недалеч от тук - Абрит. Но с откриването на Абритус край Разград, тогава се стига до извода, че това е древния град Залдапа. Той е известен и отначало е бил на вниманието на румънските археолози и на основателите на българската археология Херман и Карел Шкорпил. Основно Карел Шкорпил е извършвал проучвания, като е ползвал данни и на румънските археолози. По-късно обектът е проучван и от варненски историк и археолог, но най-голямата заслуга е на Сергей Торбатов от Добрич, които има издадена и книга, която се нарича "Залдапа", в която той събра всички известни до един момент данни за Залдапа" - разказа доц. Йотов. През есента на 2011 г. е подаден сигнал в музея в Добрич, че тук има иманярски набези, което е и причината за оглед, при който специалистите хипотетично предполагат, че иманярите са попаднали на голяма антична сграда, което е и основание да се стигне до разкопките днес. Залдапа е с 25 ха укрепена площ и две селища с площ около 15-20 ха, това е агломерация от над 40 ха, казва проф. Атанасов.

"Това е един от големите римски градове, които са атакувани най-безжалостно от иманяри. Това е лошият аналог на Рациария. Това, което е Рациария в Северозападна България, това е тази крепост в Североизточна България. Разкопките бяха буквално наложителни за спасяването на този действително голям център. Залдапа се свързва с бунта на Виталиан, който се обявява тук някъде за император. Този град е отбелязан и като епископска резиденция във втората половина на 6 век в един списък на епископиите, публикуван от Жан д'Русе - известен френски специалист" - заявява професорът. Разкритата епископска базилика той сравнява с най-големите храмове от това време - в Одесос, Томи - дн. Констанца и в Истрия.

"Параметрите на храма са впечатляващи - основната й част е 37 м, широка е 21 м. Това е най-широката ранно християнска базилика, по-широка е от тази в Одесос и Марцианопол" - казва още проф. Атанасов. Сред оригалните елементи на мащабната находка той отделя внимание и на мощните фундаменти, изградени с хоросан, дълбоки над 1.5 м, което, според него говори, че сградата е била двуетажна. "Тя е трикорабна, едноабсидна с триделен притвор. На страничните кораби е имало и абсида. Много мощни кораби - 1.30 м, което показва голяма височина на църквата. Тази базилика има рядка по красота и финес изпълнение олтарна преграда. Пред всички олтари в базиликите е имало мраморни олтарни прегради, които отделят наоса от неговата сакрална част - олтара, където е неговата олтарна маса. Те обикновено са с големи мраморни плочи. Забележителното тук е, че тази е ажурна, като брюкселска дантела, изплетена и изрязана от мрамор, който като се измие, става прозрачен. Има само един аналог - единствено в голямата базилика на Истрия - най-богатия град в Добруджа, той е гръко-римски, това е втората олтарна преграда, която е така изпълнена в християнския свят" - разкрива още от тайните проф. Атанасов. Сред интересните находки е и намерената от екипа колона от бреча каролина - това е червен мрамор с бели ивици - много красив, който се е използвал за големи катедрали и се нарича още кралска бреча.
Копирано от standartnews.com

Намериха амфора с 1202 монети край Добрич

Монетите са с нисък номинал и вероятно са били църковна лепта, събирана от миряните. Снимка Дарик Добрич

Византийска амфора, пълна с бронзови монети, беше открита край добричкото село Дебрене.
Имането било намерено при разкопки на археолози от Регионалния исторически музей в Добрич в местността Славната канара. Амфората е от 6-и век и в нея има общо 1202 монети с нисък номинал. Според учените подобна находка е рядкост за България и толкова монети от този тип досега не са били намирани на едно място.
Керамичният съд вероятно е принадлежал на духовник и в него се е събирала църковната лепта от местните миряни, обясняват археолозите. Предполага се, че парите са били открити по време на варварско нашествие. В края на 6-и век крепостта край Дебрене е била разрушена от авари и славяни.
Учените се натъкнаха още на двуметрови крепостни стени, голям ров, останки от късноантична базилика, както и три римски кавалерийски меча. Смята се, че в местността Славната канара е имало голям религиозен комплекс. В близост до крепостта има и скален манастир, който още не е проучен.
ИЗТОЧНИК: В-к Новинар

Намериха средновековна лечебница

Снимка "Марица"

Уникална малка лечебница с място за вечен покой откриха археолози от Пловдивския университет.
Тя се намира до манастирския комплекс при първомайското село Драгойново, който е бил намерен при студентски разкопки преди няколко години, пише "Марица". Според експертите първите лечебници в Европа възникват през ранното Средновековие и по време на кръстоносните походи. Тогава имало голямо движение на войскови части. Рицари преминавали и по нашите земи.
Следи от кръстоносците останали и при Перперикон. "Крепостите около него свидетелстват за масови движения на кръстоносци към Божи гроб", обясни ръководителят на разкопките доц. д-р Иван Джамбов. Според него такива лечебници към църквите или манастирите не са толкова типични за нашите географски ширини, а по-скоро за Италия и датират от VIII-IХ век.
ИЗТОЧНИК: в-к Новинар

Керамичен съд с изображение на африканска антилопа откри екипът на проф. Николай Овчаров край Търговище.

Новите находки от древния Мисионис.

Керамичен съд от днешен Тунис изникна в древния Мисионис

Керамичен съд с изображение на африканска антилопа в бяг откри екипът на проф. Николай Овчаров и Ангел Конаклиев при разкопките на древния град Мисионис край Търговище.
Учените предполагат, че находката е донесена от земите на днешен Тунис, които преди 15 века все още са били част от Римската империя.
Керамичният предмет е украсен с помощта на техниката "тера сигилата", която е използвана за най-изящните трапезни съдове, дело на римляните. Находката е много рядка за българските земи и показва размаха на търговската дейност в античния Мисионис. Сред откритията на учените има и множество фрагменти от изящни стъклени чаши - голяма рядкост за епохата.

Учените попаднаха и на масивен сребърен пръстен на млада жена от XIV век, която вероятно е била съвременничка на османското нашествие. Освен пръстена жената е носела и позлатени обеци. По това време Мисионис вече е носел името Косово. Той е завладян от турците през 1393 г. след жестока обсада, от която учените вече намериха множество следи.
източник: В-к Новинар