Строителни материaли в Римската империя

През периода на империята започват да се употребяват много разнообразни строителни материали. Тяхното качество също се подобрило изключително. Тогава били разработени станалите в последствие прочути, кариери в Луни (съвременното Каррара). Освен това от всички краища на голямата империя и особено от Африка, Сирия и Гърция, се транспортирали различни видове цветен мрамор, гранит и порфир. Понякога те извали на Италийския полуостров като готови архитектурни елементи – бази, капители и стволове на колоните. Те са били приготвяни на място. Тези ценни видове камък служели за украса на храмовете, базиликите, дворците и други импозантни сгради във Вечния град. Най-парадните съоръжения като Златния дом на Нерон, форумът на Траян и др. се украсявали вътре със злато, слонова кост и перламутр. Разточителната употреба на скъпи материали е характерна черта на много здания в империята. Именно със своя голям разкош те се отличават от архитектурните паметници от периода на република. Широко разпространение е получил т. н. римски бетон. Той се употребявал навсякъде главно в основите и сводовете За неговото равномерно разпределение се използвали тухлените пояси, които възпрепятствали появата на пукнатини. От двете страни стените се облицовали с камък или с тухли, а сводовете от тухли, които осигурявали отлична връзка с мазилката, покривана после с фрески или с релефни стенни орнаменти

През ІІ в. след Хр. тухлата като облицовъчен материал започнала да измества камъка.. Употребата на цветни тухли и на цветна релефна мазилка също разширявали възможностите за разкрасяване на зданията. Започнала да се употребява разноцветна зидария, която обогатявала външната фактура на сградите

В повечето провинции основен строителен материал бил не бетонът, а дялания камък и това се отнася главно за източните провинции. Бетонът в голямо количество повече се употребявал в западните провинции – Галия, Британия и Испания. Римските строители умеели да се приспособяват към местните условия и широко използвали местните строителни материали. Много технически новости се разпространявали по-късно, отколкото в Италия.. Така например тухлата се разпространила на Италийския полуостров още през І век след Хр., а в Галия започнала да се използва от ІІ век насетне. С изключение на Южна Галия, където тухлата се разпространила още през І век. В Африка масовото разпространение на този строителен материал става през ІІІ век. Някои технически прийоми и след като на Италийския полуостров преставали да се прилагат в провинциите продължавали. В същото време далече от столицата се използвали материали, които в Рим не намирали приложение. Например дървото като строителен материал било много популярно в Британия и Германия.

В периода І – ІV в. в Рим били разработени сводови конструкции с голям обхват и това станало възможно след въвеждане употребата на бетона. През този период се прилагали и се развили по-нататък основните типове сводови конструкции: цилиндричният свод, който е правоъгълен и полукръгъл в плана си, кръстатия свод и куполния свод. Голям успех било съоръжаването на куполни покрития като най забележително е това На Пантеона и освен него централните помещения на Големите Терми, нимфея на Минерва Медика, мавзолеите от ІІІ – ІV век. За облекчение на тежестта на сводовете и куполите римляните използвали леки материали като пемза и кухи керамични съдове, вграждани в зидовете на сводове и куполи.

От края на І век насетне в римското строителство се въвеждат нови пространствени решения, усложнява се планировката на зданията и архитектурните ансамбли. Тогава се въвеждат криволинейни елементи , изискващи необичайни конструкции на сводовото покритие. Най-добър пример в това отношение е вилата на Хадриан в Тибур.

В провинциите засводените конструкции били рядкост. Изключение правела Сирия, където сводовете се употребявали и в обществените и в жилищните сгради. За разлика от Италия, в Сирия сводовете били правени от дялан камък, а не от бетон.

Поп търгува с антики в нета

Свещеник в храма "Св. Успение Богородично" в Оряхово се издъни като тартор на канал за трафик и незаконна търговия с културни ценности. Само за последните няколко месеца 41-годишният отец Дилян Иванов е успял да пласира чрез интернет над 1000 антики. При операция на антимафиотите от ГДБОП и колегите им от Враца и Оряхово, продължила 24 часа, бяха извършени няколко обиска на помещения, в които попът трупал иманярски находки, предимно от с. Лесковец. Претърсена е църквата в Оряхово, в която служи, и фургон в крайдунавския град, както и апартамент в столичния квартал "Младост" и офис на куриерската фирма "Еконт експрес" във Враца, чрез която са пътували пратките. При акцията са иззети 53 римски и тракийски монети, бронзов бюст на Херакъл, мраморна глава на римската богиня Венера, седем пръстена, две гривни, праисторическа каменна брадва, римски апликации с човекоподобна форма, десетки метални и керамични съдове от античността. Попът трафикант се заселил преди осем години в Оряхово. Дошъл с раздрънкана кола и го настанили в бунгало. Сега вече фучи с джип, купил си е къща и автомобил-катафалка, а съпругата и двете му деца демонстрират висок стандарт на живот - разкриват местни хора.

източник: В-к Стандарт

Съкровището от Требинище

През 1916 г. щабът на българската армия взема решение най-изтъкнатите български учени да извършат цялостно проучване на "новоосвободените български земи" - дотогава ходът на Междусъюзническата война се развива с променлив успех за България. В тази група е и Богдан Филов, най-известният тогава български археолог, който по-късно става министър-председател. Два месеца той броди из Македония и прави проучвания в планината Беласица и местата, в които са се разигравали кървавите българо-византийски сражения през 1018 г. Групата случайно попада на некропола край Требинище. Първите разкопки правят войници, отзовани от фронта. На следващата година има още няколко експедиции. След това на същото място се озовават сръбски археолози. В момента находките са разпръснати в музеите в Белград, Скопие и Археологическия музей в София. Тази история заформя мистерия, подобна на прочутата руска Кехлибарена стая. Съкровището от Требинище не бе излагано допреди 2 години, а си стоеше в хранилището на Археологическия музей. В него освен златни и сребърни предмети има и керамика, стъкло, бронз.

Крепостта при нос Св. Атанас в Бяла разкрива древни тайни

Археологическите разкопки около Бяла бяха инициирани от общината и продължиха от 13 юли до 30 септември миналата година. Финансирането беше изцяло от общинския бюджет и бяха проведени от ст.н.с. д-р Валери Йотов от Варненския археологически музей. Археологическите разкопки през миналата година показаха, че откритото и съществувалото на това място е не само от местно и регионално, но и от национално значение. Става дума за откритата раннохристиянска базилика от 5-6 век, която е най-интересният археологически резултат. Това е сграда с масивни зидове от камъни и тухли, които на места са до 150 см високи. Запазените структури показват, че църквата е имала поне два етапа на строителство и няколко преустройства. В базиликата наистина има нещо много уникално и това е една част от притвора. Обикновено в края на 5 век предверията на църквите започват да се разделят на три части. В нито една друга църква от 5-6 век по нашите земи няма такава трета част, представляваща полукръгла абсидна ниша. Има всички основания да предполагаме, че там е имало един допълнителен параклис, който се е ползвал от все още непокръстени-т.е. такива, които е предстояло да приемат християнството.

Това, което се знаеше до този момент за района е, че има една кратка бележка от две-три изречения от 1892 г. в описа на старините по Черноморското крайбрежие на основателите на българската археология, братята Хермингилд и Карел Шкорпил, които споменават, че има на нос Св. Атанас малка антична крепост. Споменава се и за църква, т.е. всичко това е било известно на братята Шкорпил, но те не са правили никакви разкопки. До 70-80-те години на ХХ в. за крепостта не се знае повече. Една оглавена от проф. Михаил Лазаров подводна археологическа експедиция в залива, южно от носа дава допълнителна информация, обобщена в малки статии в популярното тогава списание "Космос". Към времето на ранното средновековие се отнася противодесантния вал, който е преграждал брега между реките Двойница и Панаир дере (между Обзор и Бяла). За съжаление, това интересно съоръжение, за датировката и предназначението на което има различни хипотези към днешния ден е доста разрушено. В насипа на този вал е открит и известния камък с врязани рунически букви/знаци, които се свързват с прабългарската митология. Описвайки вала проф. Рашо Рашев също споменава за укреплението на нос св. Атанас като я определя като "малка късноантична крепост”. Основната причина дълго време да се знае малко за крепостта на носа е обстоятелството, че оценявайки добрата видимост към голяма площ навътре в Черно море в продължение на десетилетия тук е имало военно поделение, което прекратява дейността си преди няколко години. На този първоначален етап на проучване може да се приеме, че крепостта е късноантична (ранновизантийска) и е част от голямата военно-отбранителна система изградена при византийските императори Анастасий и Юстиниян І. Обхваща площ от около 38-40 декара. Укрепителната линия се е състояла от крепостна стена и ров пред нея. Кули и порти на този етап не са локализирани. Недалеч от крепостната стена е имало казармени помещения, едно от които бе частично проучено.

източник: БГ НЕС

АРХИТЕКТУРАТА ПРЕЗ ИМПЕРАТОРСКАТА ЕПОХА

Периодът на гражданските войни от І в. пр. Хр. в Рим зъвършил с идването на власт на Август (30 г. пр. Хр. – г. след Хр.). През 27 г. пр. Хр. Октавиан Август създал т. н. принципат, който е всъщност имперско управление. Времетраенето на империята продължава около пет столетия като ранния период обхваща времето от Август до средата на ІІІ в. след Хр. Той се характеризира с укрепване на абсолютната императорска власт. В началото тя се маскирала с подчертано запазване на някои външни републикански форми. Опозицията на знатните сенатори-републиканци обаче винаги е била жестоко смазвана с терористични действия ( при Тиберий и Нерон, например), а през 68 – 69 г. противопоставянето на императора довело до гражданска война, която завършила със смъкването на Юлиево-Клавдиевата династия и идването на Флавиите.

Историците приемат, че периодът на принципата завършва с династията на Северите (193 – 235 г.). Империята вслед това се превръща в типична военна монархия, която се опира само на грубата сила. Трети век в историята на Римската империя бил време на жестока социална и политическа криза. Тя се проявила най-вече с една непрекъсната борба между претенденти за императорския трон.

Последният период, характерен с известна стопанска стабилизация бил т. нар. период на домината, който започва при управлението на Диоклетиан (284 – 305 г.), при който вече императорът има безгранична абсолютна власт. При управлението на Константин (306 – 337 г.) тази социална система се допълва с признаването на християнството като религия равноправна с другите култове, упражнявани в пределите на империята. Това е станало с Миланския едикт на Константин Велики, издаден през 313 г.

Оттогава насетне започва постепен разпад на империята. Провинциите все повече се обособявали като самостоятелни. Заедно с това източните и африканските провинции запазили едно по-цветущо стопанство. Те не били засегнати от кризата в ІІІ в. толкова много колкото западните провинции.

Архитектурата по време на империята се характеризира с монументалност и пространствен размах на съоръженията. Развитието на сводовите конструкции и употребата на римския бетон като основен строителен материал обусловили именно тази мащабност на зданията, които са много по-големи в сравнение с постройките от републиканския период.

Периодът на империята е времето когато напълно се развили сформиралите се през републиканския период типове съоръжения – лагера, форума, базиликата, термите, театъра, амфитеатъра, цирка, моста и акведукта. Те широко се разпространили по просторния римски свят.

Стандартизацията на елементите и декора и съвършено отработените прийоми на строителна техника позволявали постройките и съоръженията да се завършват в съвсем кратки срокове. От това произтича и необикновено бързото разпространение на римската архитектурна култура. Едва укрепили се в дадена завоювана страна римляните веднага прекарвали там отлични пътища, построявали опорни пунктове, в които можел да се води пълнокръвен живот по римски образец. Там започвали да функционират съоръжения като терми и амфитеатри. Те имено били активни проводници на римската култура, обичаи и идеология, особено в западната част на империята, където нямало други културни традиции. Римската архитектура гъвкаво се приспособявала към местните особености, заемайки определени черти и принципи от строителните традиции на съответните провинции. Процесът на взаимно проникване на културите се реализирал в продължение на целия период на империята. Отначало местните елементи в провинциалните постройки не се забелязвали и е много трудно да се прокара граница между римската архитектура в Италия и провинциите. Постепенно провинциалните особености обаче се усилвали и в края на императорската епоха провинцията започнала да влияе на метрополията.

Най-силно въздействие върху римската архитектура винаги е оказвала Гърция. Елинската култура се усвоявала от Рим постоянно, но в различна степен през различните периоди. Наред с периодите на дълбоко усвояване и преработка на типовете гръцки здания, ордера и декора в основни линии, е имало и периоди на повърхностни увлечения по гръцкото изкуство и еклектични заимствания на отделни негови форми. Установилият се в началото на империята т. н. Августов класицизъм бил официално насаждания стил. Той бил предназначен със своите спокойни идеализирани почти класически форми да прославя съществуващия режим и да обезпечава мир на уморения от граждански войни гражданин. Лозунгът “римски мир” (Pax romana), провъзгласен от Август определил официалната идеология на ранната империя. Той включвал в себе си идеята за ред, възвръщане към простотата на ранната република, към традиционните форми на религия и морал. Строителната дейност на Август била изцяло подчинена на неговата пропагандна политика. Той не само възстановил 82 храма, но и построил ред съоръжения Олтара на Мира на Марсово поле, Триумфалната арка на Август на Римския форум и грандиозен мавзолей.

Археолози откриха връзка на маите с по-ранни култури

Археологически находки от музея в гр. Кърджали

Най-старият експонат в бургаския археологически музей датира от 7 хилядолетие пр. Хр.

Най-старият експонат в бургаския археологически музей датира от 7 хилядолетие пр. Хр. Това каза пред журналисти Цоня Дражева, директор на РИМ-Бургас. Находката е съд, който произхожда от праисторическото селище на 10-ти км. при затворническото общежитие края Бургас. Последните проучвания бяха на едно жилище, което е свързано с производството на ритуални керамични съдове, разказа Дражева. Съдовете изобразяват момче и момиче. Интересна е хипотезата, но най-вероятно там е извършван някакъв ритуал или даропринушение, вероятно при въвеждането на децата в следващата възраст - юношеството, разказа директорът на РИМ-Бургас. „Нашата колекция участва в Националната археологическа изложба и беше една от най-атрактивните и най-научно коментираната, защото не е важно дали имаш злато, а да имаш нещо което досега не е виждано и интерпретирано", обясни тя. В рамките на Европейската нощ на музеите, в която ще се включи и Бургас на 15 май тази година ще бъдат показани находките на остров Св. Иван, които са свързани с манастирската библиотека.

източник: Бургас 24

Археологическите разкопки на бургаските минерални бани започват на 15 юни

Новият археологически сезон в Бургас започва на 15 юни с разкопките на Минералните бани в квартал Банево. Това каза пред журналисти Цоня Дражева, директор на РИМ - Бургас. Предвижда се тържествено откриване на археологическите разкопки, допълни тя. Работата в минералните бани продължава и през тази година. Предвидените средства за археологическите разкопки тази година са 50 хиляди лева. „Все още не сме отворили цялата територия на банята и понеже не можем да работим на запад продължаваме да работим на изток и североизток", разказа Дражева.

Намерението на бургаските археолози е до края на годината да започне проектирането на аварийната консервация на обекта. Миналата година разходваните средства за баните са били 60 хиляди лева. За средновековната крепост „Порос" край Бургас миналата година са вложени 30 хиляди лева, а праисторическото селище на 10-ти км. -10 хиляди лева. Тази година работата по тези два обекта е преустановена. Проектирането на консервацията на крепостта „Порос" е в застой. „Министерството на културата беше заложило в бюджета си 60 хиляди лева за проектиране на консервация и реставрация. За сега обаче нещата са в неизяснено и далечно бъдеще", коментира директорът на РИМ-Бургас.

Разкопки тази година ще има и в крепостта „Русокастро" в Община Камено. Те са планирани за септември-октомври месец. Планирани са и разкопки през август месец или началото на септември на манастира „Свети Йоан Предтеча", който се намира на остров Св. Иван край Созопол. „На остров Св.Иван е разчистен целия двор на манастира и монашеските килии. Трябва да се ограничи достъпа на хора, които действат вандалски, това е най-трудната част и изисква средства", коментира Дражева.

източник: Бургас 24

Созополски бизнесмен посреща туристи в частен музей на брега

Крепостна стена минава край къщата на Арнаутски

Древна византийска сграда у дома - 53-годишният строител от Созопол Кирил Арнаутски е може би единственият българин, който може да се похвали с подобна екстра. Археологическите находки - напълно реставрирани, се намират в приземието на къщата му на брега на морето.
Арнаутски, който е председател на фондация "Созопол", се натъкнал на безценните старини през 1996 г. Две години по-рано той купил имота от 300 кв. метра със стара рухнала къща. Когато решил да строи модерен дом обаче, се оказало, че под руините има ранновизантийска зала от VI в. Арнаутски не се поколебал нито за минута и веднага повикал археолозите. Започнали дълги проучвания и разкопки на терена после се наложило собственикът да промени проекта за къщата си. Той броил и няколко десетки хиляди лв. за проучвателните работи и за консервацията на находките. В крайна сметка археолозите склонили да се построи къща на това място, но така, че византийската зала да се вгради в дома. Така собственикът се сдобил със свой подземен музей. В останалата част от двора пък са открити парчета от старинни керамични съдове и други предмети на бита, които се съхраняват в подземния музей.
Към находките, попадащи в частния имот, има огромен интерес, казва Кирил Арнаутски. Тази година сефтето направила първата група от 70 туристи - англичани и германци, които почиват в Слънчев бряг, навръх Гергьовден. Средно по 10-15 хил. души минават годишно през частния музей. Стопанисването му е поверено с договор на "Созопол тур" ООД, а цените са символични. Индивидуалните туристи плащат по 4 лв. вход, а за групи цената е 2,50 лв. на човек
В непосредствена близост е разкрита и крепостна стена с древна кула. Те граничат с имота на Арнаутски, но са публична държавна собственост. Музеят работи от 6 години и е отворен за посещение всеки ден от 8 до 21 ч. За да се спрат евентуални набези на крадци, собственикът Кирил Арнаутски е осигурил в подземната зала СОТ и жива охрана.
Мъжът е горд, че притежава в дома си истинско съкровище и не се притеснява и от многобройните посетители. "Уникалните старини трябваше да се запазят на всяка цена, те трябва да бъдат видени от колкото може повече хора", казва Кирил Арнаутски.

Елена Димитрова

източник: В-к Стандарт

Меценат спасява римски квартал

Цял римски квартал под тепетата реставрира и консервира собственикът на козметична фабрика Димитър Георгиев. Известният меценат закупи преди време 8 дка в подножието на Стария град. Първоначално пловдивчани заподозряха, че старините ще изчезнат, а на тяхно място ще се издигне поредният МОЛ. Бизнесменът обаче реши друго. "Не съм луд, че да строя МОЛ на пъпа на града. Комплексът Централ-Пловдив има съвсем друга философия", твърди Георгиев. И в момента той финансира доста скъпите проучвания на терена от екип специалисти на местния археологически музей. Идеята му е да реставрира старините и да ги покаже на гостите на града по най-добрия начин.

Първоначалният проект предвиждаше в южното подножие на хълма да се построят 7 основни обекта, от които най-впечатляваща е кулата с височина от 55 метра. Тя трябва да е с два панорамни асансьора и висящ мост към върха на Стария град. Подлез "Археологически" с музея "Трак Арт" пък да бъде продължен с обособяване на експозиционна и паркова зона, търговски център с камерна зала, хотел с 5 звезди, многоетажен паркинг и ново решение на "Понеделник пазар". Намерението на инвеститора била целият ансамбъл от сгради да стане трети основен вход за туристическите групи към Стария град. Веднага след представянето на проекта през 2007 г. обаче започнаха и реакциите срещу строежа. Във Фейсбук се създаде група любители на старините, която поиска информация от кметството за бъдещето на терена. Ентусиастите, чийто брой надхвърли 5000, искат да знаят какво точно ще се строи на мястото на разкопките, спазва ли се на 100% процедурата за съхранение на антиките, кога и по каква процедура мястото е минало в частни ръце.

Хората настояват и да им бъдат предоставени архитектурните планове, по които ще се строи комплексът от сгради.

Преди месец пък стана ясно, че областният управител Иван Тотев ще поиска проектът за 55 метровата кула да бъде преработен.

Около терена от източната страна на бул. "Цар Борис III Обединител" в южното подножие на Стария град от десетилетия има неразбории. През 70-те години на миналия век бе планирано там да се създаде Музей на тракийското изкуство. Строежът започна през 1973 г., след което бе замразен, мястото се превърна в истински пущинак, а през 1997 г. общината го продаде на банка, откъдето го купува Георгиев.

"Нека експертите си кажат думата и после ще измислим как най-добре да покажем находките. Бъдете сигурни в едно: аз съм собственик на имота и няма да го оставя, както го купих - буренясал змиярник, свърталище на наркомани, където дори деца са се раждали", казва Димитър Георгиев, който се слави в Пловдив като човек със специално отношение към старините. Преди време бизнесменът даде пари и за пълната реставрация на храм "Св. Димитър" в Стария град.

Руси Чернев

източник: В-к Стандарт

Изкуството на етруските - 2 част

При етруските много високо съвършенство са постигнали и майсторите на лети бронзови фигури. Етруските проявявали особено пристрастие към изобразяване на зверове и фантастични животни. Около 480 г. пр. Хр. неизвестен майстор е създал статуята на химера. Тя е представена като коза с лъвска глава и змийска опашка. Като го гледаш това чудовище имаш чувството, че чуваш зловещия му рев. Образът на огнедишащата Химера, създаден от древните гърци, в съзнанието на етруските въплъщавал страшната стихия на подземното царство. (Химерата -Xнmaira - била баснословно огнедишащо чудовище, което живеело в малоазийската област Ликия. Тя имала глава на лъв, тяло на коза и опашка на дракон. Според Хезиод, Химайра била дъщеря на Тифон и Ехидна и имала тру глави - лъвска, козя и драконова. Тя била убита от героя Белерофонт.

Към паметниците на етруското изкуство се отнася и прочутата в историята на Рим статуя на Капитолийската вълчица. Митовете разказват, че двамата братя-близнаци Ромул и Рем, които, според легендата, основали Рим в 754 г. пр. Хр. били откърмени от вълчица. В памет на това събитие на Капитолия ,дин от седемте хълма р Рим, в края на VІ и началото на V в. пр. Хр. била издигната статуя. Скулпторът е вложил голяма наблюдателност при изобразяването на звяра. С голямо майсторство е моделирано тялото, пластично са моделирани хълбоците и крайниците на животното. Устата на вълчицата е изразително отворена, в лапите се чувства напрегнатост. Този паметник ни помага да разберем, че етруските майстори са били отлични анималисти.

Като древните египтяни и като нашите траки етруските украсявали стените на могилните си гробници със сложни живописни композиции по стените. Те имат гробници или изсечени в скалите, или изградени от камъни и засипани с могилен насип. Вътрешните им помещения често имитират стаи от домовете на етруската аристокрация.

Стенната живопис в гробниците дава ярка представа за живота, нравите и религията на етруските. На стените са изобразени митологични сцени, атлетически състезания в чест на покойника, погребални угощения.

Създадени в периода VІ - V в. пр. Хр. фреските на етруските майстори са великолепни произведения на античната декоративна живопис. В тях естествено се чувства влияние на изкуството на Гърция, но те имат преимуществото сами да говорят за себе си и освин това да ни дават представа как всъщност са изглеждали ранните гръцки образци, защото те не са достигнали до нас.

Най-добрите образци етруска стенна живопис са се съхранили в гробниците близо до Тарквиния, където, както се приема, е работила цяла школа от талантливи художници.

Фреските ни позволяват всъщност да надникнем в дома на етруската аристокрация, където слуги и роби са заети със всекидневната си работа. Един полугол мъж кълца със сатър месо, юноша бърза да гребне вино от един по-голям съд, слугите носят подредени с ястия и плодове блюда, за да ги поставят върху масата на пиршеството.

В парадното помещение (триклиниума) върху легла са полулегнали мъж и жена. Пред тях има ниски масички с чаши за пиене. Одеждите на персонажите са от пъстри платове. Те са заобиколени от канделабри, от резбована мебел и красиви съдове. Всичко това създава чувство за празничност. Аристократите се забавляват като гледат шутове-джуджета, танцьори и музиканти.

Разцвета на културата на етруските обхваща периода VІІ - ) в. пр. Хр. Оттогава нататък започва упадък на етруските градове. Борбата с многочислените племена на Италийския полуостров, постоянните войни и социални разправии подронили тяхното политическо могъщество. В 474 г. обединеният флот на южноиталийските гръцки градове нанесъл поражение на етруските и на техния отдавнашен съюзник африканския град Картаген. От V в. пр. Хр. ролята на силна държава з Западното Средиземноморие поела Сиракуза. Сиракуският флот започнал да притеснява търговските пътища на етруските. В края на V в. пр. Хр. се появил нов опасен съперник - Рим и през първата половина на ІV в. Южна Итрурия попаднала под неговата власт. По-късно същата съдба постигнала и другите етруски градове. Но тяхната култура като най-забележителна на Италийския полуостров намерила продължение на своето развитие именно в по късната култура на републиканския Рим.

Иманяри с багери рушат антични могили в Студена

Могила от античния период под връх Голема Стобленицав пернишкото село Студена е унищожена почти напълно от иманяри.

За това алармира временно изпълняващата длъжността директор и археолог на Регионалния исторически музей в Перник Василка Паунова, предаде pernik24.bg.

Според Паунова изкопите са като кратер в центъра на могилата и стигат почти до основата й. Сигналът в музея и в полицията за иманярските набези са подали жители на селото.

Силно атакувана е и местността "Градището" в земенското село Горна Врабча. Почти напълно унищожен е некропол в брезнишкото село Кошарево. Той е археологически проучван през 1998 година.

В историческия музей в Перник се намират откритите там дарове с украса от полускъпоценни камъни и сребърен колан. Съсипана е антична надгробна могила в земенското село Одраница, която не е изследвана до момента.

В брезнишкото село Кошарево разкопките продължават две години, но въпреки това иманяри ходят там исистематично копаят с булдозер.

Разкопани са още надгробна могила в село Поцърненци и антично светилище в радомирското село Байкалско.

„Това са само малка част от обектите, които унищожават иманярите", коментира Василка Паунова, която допълни, че за монтирането на ретранслатори на един от мобилните оператори пък е унищожена важна римска крепост и светилище над село Владимир.

източник: News.bg

Изкуството на етруските - 1 част

Учените още спорят относно произхода на етруските. Те все още не са прочели задоволително точно и техния загадъчен език. Много съвременни изследователи, опирайки се на свидетелства на древни историци и на самите особености на етруската култура, считат, че етруските са дошли на Италийския полуостров от Мала Азия в ІХ - VІІІ в. пр. Хр. Истинският разцвет на оригиналната култура на етруските обаче е постигнат на местно, италийска почва и се вгражда в основите на по-късно развилата се римска култура.

Етруските се славели като опитни земеделци. Те пресушавали блата и ги превръщали в плодородни земи. Освен това широко използвали иригационни съоръжения за напояване. Етруските били опитни мореплаватели и водели оживена търговия с Египет, Финикия и Катаган, а също така к със съседните градове във Велика Гърция, Испания и Сицилия.

В писанията на древните гърци се споменават грозни етруски пирати, на които даже се приписва изобретението на абордажната кука. В VІІІ - VІ в. пр. Хр. Етрурия разпростирала влиянието си върху цялото Западно Средизимноморие. Най-значителните градове на етруските израснали на търговските пътища. Това са Цере, Тарквиний, Вей, Волсиний и Клузий. Те били обкръжени от мощни крепостни стени с кули. Пътищата, мостовете и каналите на етруските свидетелствуват за високо развита техника. От тях по-късно се възхищават забележителни римски автори.

Начело на градовете-държави на Етрурия стояли царете и тяхната приближена аристокрация. От нейните среди се излъчвало жречеството. Аристократите често използвали своите отряд от наемници, за да осъществяват нападения върху съседни земи, за да придобиват плячка и да вземат роби от тяхното население. Към VІ в. пр. Хр. възникнал съюз между 12-те най-големи градове на Етрурия. Религиозен център на тази федерация станал храма на бога Волтумний, който бил разположен близо до град Волсиния. Там ежегодно се провеждали празненства и свещенослужителите на етруските градове избирали върховен жрец.

От VІ в. пр. Хр. насетне близките гръцки колонии започнали да въздействат върху етруските с ускорено темпо. Етруските заимствали гръцката азбука, театралното изкуство и митологичните представи на древните гърци. По техен образец те започнали да секат златни монети. Аристократите на Етрурия се увличали по чернофигурните и червенофигурните вази. Не случайно именно в етруските гробници са открити много великолепни произведения на гръцката керамика.

Както гърците етруските се прекланяли пред 12 богове, но в тяхното религиозно схващане особена роля играели боговете на смъртта и на задгробния живот. Те гадаели по мълниите, по полета на птиците и вътрешностите на жертвените животни.

Главно място в пантеона на етруските заемала триадата на върховните богове - Юпитер, Юнона и Минерва. Те били почитани във всички градове под техните етруски имена. В тяхна чест се строели храмове с три помещения (цели).

Учението на етруските за мирозданието било разработено от жреците и имало сходство к гръцките легенди, но в още по-голяма степен с вавилонските сказания за сътворението на света.

Погребалните традиции на етруските също са близки до източните вярвания и религиозно практики. С тях са свързани най-ранните паметници на етруското изкуство - погребалните теракотови урни със скулпторни композиции върху капаците. Те датират от края на VІІ - началото на VІ в. пр. Хр. В тях се запазвали изгорените тленни останки на покойниците. Най-често тези капаци били украсявани с фигури на войни или с изображения на човешки глави. Масивна глава на мъж с груби черти може да се види на урната, открита близо до град Кюзи. При нея майсторът е пропуснал несъществените детайли и е предал основните индивидуални черти на лицето: изпъкналите скули, късия нос, широко разположените очи, стиснатите устни и тежката квадратна брадичка. Лаконизмът на художествените средства още повече усилва суровата сила, която скулпторът е изразил чрез външния вид на покойника.

В Етрурия имат широко разпространение теракотовите, керамичните саркофази с фигурни изображения върху капака. На саркофаг, открит в Цере от втората половина на VІ в. пр. Хр. е изобразена семейна двойка знатни етруски. Опирайки се на възглавници те лежат на трапезно легло и участват в т. н. cena funebris. Мъжът е поставил интимно ръката си върху рамото на жената. Техните тържествени пози и условни жестове са многозначителни и изразяват аристократическо достойнство. Торсовете им са предадени обемно, а покритата с дрехи част на тялото е третирана плоско. Лицата на покойниците са оживени от едва забележима усмивка, която по нещо наподобява това, което нарекохме “архаична усмивка, когато говорехме за архаичната пластика у гърците. Тези прийоми на етруския скулптор явно говорят, че той е под силно гръцко влияние.

Храмовата архитектура на етруските по много неща се отличава от гръцката. Видяхме как архитектите на древна Елада през VІ - V в. са строяли предимно периптери от варовик и мрамор. Етруските много по-слабо употребявали твърди материали.. Камъкът се използвал само за фундаменти. Сантрачите ги правели от дървени греди, а вертикалните стени от кирпич. Храмовите били разполагани на високи подиуми, към които водела стълба с много стъпала. Централната фасада се акцентирала с дълбок портик.

Етруските богато украсявали своите култови съоръжения с многоцветни, полихромни релефи, със статуи от теракота, разпространени в периода на архаиката и на други места в античния свят. Според преданието етруските се научили да правят статуи от обожествена глина от гръцки майстори, дошли от Коринт в средата на VІІ в. пр. Хр. В VІ в. теракотовата пластика достигнала необикновено съвършенство. Най-прочути били скулпторите от град Вейи. Един от тях, знаменитият Вулка бил поканен в Рим, за да изпълни скулпторната украса на храма на Юпитер Капитолийски. Това станало на границата на VІ - V в. пр. Хр..

Вулк бил творецът и на декоративната пластика на храма на Аполон във Вейи. Покривът на зданието бил увенчан от акротерии, сред които била и многофигурната композиция, представяща сцената - спорът на Херакъл с Аполон за елена. От нея са се запазили торса на Херакъл, главата на Хермес, туловището на елена, част от статуята на Артемида и по-голямата част от фигурата на Аполон, в цял ръст - един прекрасен образец на етруската пластика. С твърда и решителна крачка бога на светлината и изкуството се е устремил напред. Под тънката одежда прозира мускулестата фигура на Аполон. Чертите на лицето му са правилни и то е озарено от радостна, божествена усмивка- Тя и моделировката на гънките на дрехите му го сближава с образците на гръцката пластика. Но, когато сравняваме Аполон от Вей с архаичните куроси, не е трудно да забележим, че той е представен в движение, докато куросите са статични. Ако елинските ваятели са отделяли внимание преди всичко на пропорционално построената фигура, на нейната архитектоника, то етруските майстори явно са търсели преди всичко изразителни пози на фигурата.

През VІІ - VІ в. пр. Хр. майсторите-грънчари на Етрурия са създали оригинална керамика, която се разпространила почти във всички средиземноморски области. Амфори, кани и чаши, направени на грънчарско колело били така изпичани, че печената глина придобивала черен цвят. Тази техника се нарича “букеронеро”, което по италиански означава “черна земя”. (Напоследък някои млади български археолози започнаха да употребяват този термин, визирайки сивочерната тракийска керамика).

Характерна украса за етруската керамика са матовата, излъскана повърхност, имитираща метален блясък и релефните фигурки на животни и птици.

Етруските владеели и ювелирното изкуство. Те правели огърлици от кехлибар и покривали обеците с миниатюрни златни зрънца. Можели да украсяват златните гривни с ажурен филигран, който е изграден от тънки златни нишки. Тези произведения на етруските бижутиери се ценяли чак в далечна Северна Африка. Като един прекрасен образец на високо майсторство археолозите посочват украшенията на жена, открити в Пренесте в гробница от края на VІІ в. пр. Хр. Ето един от експонатите. Върху една неголяма златна пластинка майсторът изкусно е припоил 137 златни фигурки: изображения на сфинксове, птици с глави на девойки, харпии, лъвове и коне. Всяка фигурка е изпълнена от две половинки и е украсена със златни зрънца. Редовете от зверове и чудовища се редуват и запълват повърхността на пластинката. Богатството на образите и играта на светлосенките създава ярък декоративен ефект.