Финикийската писменост

Писмеността възниква около 12 век пр.н.е. във Финикия, простираща се по източното крайбрежие на Средиземно море, на териториите на съвременните Ливан и Израел. Финкийците били търговски народ и създаването на звукова писменост е улеснило комуникацията с търговските партньори с други народи като египтяни, сирийци, хети, елини; Предполага се, че точното място на възникването и е Библос.

Вследствие от експанзията на древните финикийци и основаването на колонии особено по крайбрежието на Средиземно море, писмеността се е разпространила и по тези нови земи. Една от важните колонии в северозападна Африка, Картаген, по-късно изградила своя собствена империя, която използвала абджада. Писмеността изчезва окончателно около 7 век от н.е. в пунически диалектен вариант именно на територията на Картаген.

Финикийският абджад се състои от 22 букви, повечето от които са развили по няколко различни форми. Писмеността е пример за чист абджад, тъй като всички букви служат за представяне на съгласните звукове от финикийския език (класифициран като семиткси език) и липсва отбелязването на гласните. Посоката на писане е отдясно наляво, като редовете се изписват отгоре надолу. Като повечето древни писмености, разстояние между отделните думи не се е оставяло, въпреки че в някои по-късни надписи думите биват разграничавани с точки.

От финикийската писменост произлизат еврейската, арабската и гръцката азбука и техните "дъщерни" писмености, между които са кирилицата, латиницата и арменската азбука и др. Може да бъде казано, че изнамирането на финикийската писменост е от общочовешко значение

източник: Bg-wikipedia.org

Редактор: Г. Георгиева

Археолози разбулват тайните на маите

Изкуството на етруските - 2 част

При етруските много високо съвършенство са постигнали и майсторите на лети бронзови фигури. Етруските проявявали особено пристрастие към изобразяване на зверове и фантастични животни. Около 480 г. пр. Хр. неизвестен майстор е създал статуята на химера. Тя е представена като коза с лъвска глава и змийска опашка. Като го гледаш това чудовище имаш чувството, че чуваш зловещия му рев. Образът на огнедишащата Химера, създаден от древните гърци, в съзнанието на етруските въплъщавал страшната стихия на подземното царство. (Химерата -Xнmaira - била баснословно огнедишащо чудовище, което живеело в малоазийската област Ликия. Тя имала глава на лъв, тяло на коза и опашка на дракон. Според Хезиод, Химайра била дъщеря на Тифон и Ехидна и имала тру глави - лъвска, козя и драконова. Тя била убита от героя Белерофонт.

Към паметниците на етруското изкуство се отнася и прочутата в историята на Рим статуя на Капитолийската вълчица. Митовете разказват, че двамата братя-близнаци Ромул и Рем, които, според легендата, основали Рим в 754 г. пр. Хр. били откърмени от вълчица. В памет на това събитие на Капитолия ,дин от седемте хълма р Рим, в края на VІ и началото на V в. пр. Хр. била издигната статуя. Скулпторът е вложил голяма наблюдателност при изобразяването на звяра. С голямо майсторство е моделирано тялото, пластично са моделирани хълбоците и крайниците на животното. Устата на вълчицата е изразително отворена, в лапите се чувства напрегнатост. Този паметник ни помага да разберем, че етруските майстори са били отлични анималисти.

Като древните египтяни и като нашите траки етруските украсявали стените на могилните си гробници със сложни живописни композиции по стените. Те имат гробници или изсечени в скалите, или изградени от камъни и засипани с могилен насип. Вътрешните им помещения често имитират стаи от домовете на етруската аристокрация.

Стенната живопис в гробниците дава ярка представа за живота, нравите и религията на етруските. На стените са изобразени митологични сцени, атлетически състезания в чест на покойника, погребални угощения.

Създадени в периода VІ - V в. пр. Хр. фреските на етруските майстори са великолепни произведения на античната декоративна живопис. В тях естествено се чувства влияние на изкуството на Гърция, но те имат преимуществото сами да говорят за себе си и освин това да ни дават представа как всъщност са изглеждали ранните гръцки образци, защото те не са достигнали до нас.

Най-добрите образци етруска стенна живопис са се съхранили в гробниците близо до Тарквиния, където, както се приема, е работила цяла школа от талантливи художници.

Фреските ни позволяват всъщност да надникнем в дома на етруската аристокрация, където слуги и роби са заети със всекидневната си работа. Един полугол мъж кълца със сатър месо, юноша бърза да гребне вино от един по-голям съд, слугите носят подредени с ястия и плодове блюда, за да ги поставят върху масата на пиршеството.

В парадното помещение (триклиниума) върху легла са полулегнали мъж и жена. Пред тях има ниски масички с чаши за пиене. Одеждите на персонажите са от пъстри платове. Те са заобиколени от канделабри, от резбована мебел и красиви съдове. Всичко това създава чувство за празничност. Аристократите се забавляват като гледат шутове-джуджета, танцьори и музиканти.

Разцвета на културата на етруските обхваща периода VІІ - ) в. пр. Хр. Оттогава нататък започва упадък на етруските градове. Борбата с многочислените племена на Италийския полуостров, постоянните войни и социални разправии подронили тяхното политическо могъщество. В 474 г. обединеният флот на южноиталийските гръцки градове нанесъл поражение на етруските и на техния отдавнашен съюзник африканския град Картаген. От V в. пр. Хр. ролята на силна държава з Западното Средиземноморие поела Сиракуза. Сиракуският флот започнал да притеснява търговските пътища на етруските. В края на V в. пр. Хр. се появил нов опасен съперник - Рим и през първата половина на ІV в. Южна Итрурия попаднала под неговата власт. По-късно същата съдба постигнала и другите етруски градове. Но тяхната култура като най-забележителна на Италийския полуостров намерила продължение на своето развитие именно в по късната култура на републиканския Рим.

Изкуството на етруските - 1 част

Учените още спорят относно произхода на етруските. Те все още не са прочели задоволително точно и техния загадъчен език. Много съвременни изследователи, опирайки се на свидетелства на древни историци и на самите особености на етруската култура, считат, че етруските са дошли на Италийския полуостров от Мала Азия в ІХ - VІІІ в. пр. Хр. Истинският разцвет на оригиналната култура на етруските обаче е постигнат на местно, италийска почва и се вгражда в основите на по-късно развилата се римска култура.

Етруските се славели като опитни земеделци. Те пресушавали блата и ги превръщали в плодородни земи. Освен това широко използвали иригационни съоръжения за напояване. Етруските били опитни мореплаватели и водели оживена търговия с Египет, Финикия и Катаган, а също така к със съседните градове във Велика Гърция, Испания и Сицилия.

В писанията на древните гърци се споменават грозни етруски пирати, на които даже се приписва изобретението на абордажната кука. В VІІІ - VІ в. пр. Хр. Етрурия разпростирала влиянието си върху цялото Западно Средизимноморие. Най-значителните градове на етруските израснали на търговските пътища. Това са Цере, Тарквиний, Вей, Волсиний и Клузий. Те били обкръжени от мощни крепостни стени с кули. Пътищата, мостовете и каналите на етруските свидетелствуват за високо развита техника. От тях по-късно се възхищават забележителни римски автори.

Начело на градовете-държави на Етрурия стояли царете и тяхната приближена аристокрация. От нейните среди се излъчвало жречеството. Аристократите често използвали своите отряд от наемници, за да осъществяват нападения върху съседни земи, за да придобиват плячка и да вземат роби от тяхното население. Към VІ в. пр. Хр. възникнал съюз между 12-те най-големи градове на Етрурия. Религиозен център на тази федерация станал храма на бога Волтумний, който бил разположен близо до град Волсиния. Там ежегодно се провеждали празненства и свещенослужителите на етруските градове избирали върховен жрец.

От VІ в. пр. Хр. насетне близките гръцки колонии започнали да въздействат върху етруските с ускорено темпо. Етруските заимствали гръцката азбука, театралното изкуство и митологичните представи на древните гърци. По техен образец те започнали да секат златни монети. Аристократите на Етрурия се увличали по чернофигурните и червенофигурните вази. Не случайно именно в етруските гробници са открити много великолепни произведения на гръцката керамика.

Както гърците етруските се прекланяли пред 12 богове, но в тяхното религиозно схващане особена роля играели боговете на смъртта и на задгробния живот. Те гадаели по мълниите, по полета на птиците и вътрешностите на жертвените животни.

Главно място в пантеона на етруските заемала триадата на върховните богове - Юпитер, Юнона и Минерва. Те били почитани във всички градове под техните етруски имена. В тяхна чест се строели храмове с три помещения (цели).

Учението на етруските за мирозданието било разработено от жреците и имало сходство к гръцките легенди, но в още по-голяма степен с вавилонските сказания за сътворението на света.

Погребалните традиции на етруските също са близки до източните вярвания и религиозно практики. С тях са свързани най-ранните паметници на етруското изкуство - погребалните теракотови урни със скулпторни композиции върху капаците. Те датират от края на VІІ - началото на VІ в. пр. Хр. В тях се запазвали изгорените тленни останки на покойниците. Най-често тези капаци били украсявани с фигури на войни или с изображения на човешки глави. Масивна глава на мъж с груби черти може да се види на урната, открита близо до град Кюзи. При нея майсторът е пропуснал несъществените детайли и е предал основните индивидуални черти на лицето: изпъкналите скули, късия нос, широко разположените очи, стиснатите устни и тежката квадратна брадичка. Лаконизмът на художествените средства още повече усилва суровата сила, която скулпторът е изразил чрез външния вид на покойника.

В Етрурия имат широко разпространение теракотовите, керамичните саркофази с фигурни изображения върху капака. На саркофаг, открит в Цере от втората половина на VІ в. пр. Хр. е изобразена семейна двойка знатни етруски. Опирайки се на възглавници те лежат на трапезно легло и участват в т. н. cena funebris. Мъжът е поставил интимно ръката си върху рамото на жената. Техните тържествени пози и условни жестове са многозначителни и изразяват аристократическо достойнство. Торсовете им са предадени обемно, а покритата с дрехи част на тялото е третирана плоско. Лицата на покойниците са оживени от едва забележима усмивка, която по нещо наподобява това, което нарекохме “архаична усмивка, когато говорехме за архаичната пластика у гърците. Тези прийоми на етруския скулптор явно говорят, че той е под силно гръцко влияние.

Храмовата архитектура на етруските по много неща се отличава от гръцката. Видяхме как архитектите на древна Елада през VІ - V в. са строяли предимно периптери от варовик и мрамор. Етруските много по-слабо употребявали твърди материали.. Камъкът се използвал само за фундаменти. Сантрачите ги правели от дървени греди, а вертикалните стени от кирпич. Храмовите били разполагани на високи подиуми, към които водела стълба с много стъпала. Централната фасада се акцентирала с дълбок портик.

Етруските богато украсявали своите култови съоръжения с многоцветни, полихромни релефи, със статуи от теракота, разпространени в периода на архаиката и на други места в античния свят. Според преданието етруските се научили да правят статуи от обожествена глина от гръцки майстори, дошли от Коринт в средата на VІІ в. пр. Хр. В VІ в. теракотовата пластика достигнала необикновено съвършенство. Най-прочути били скулпторите от град Вейи. Един от тях, знаменитият Вулка бил поканен в Рим, за да изпълни скулпторната украса на храма на Юпитер Капитолийски. Това станало на границата на VІ - V в. пр. Хр..

Вулк бил творецът и на декоративната пластика на храма на Аполон във Вейи. Покривът на зданието бил увенчан от акротерии, сред които била и многофигурната композиция, представяща сцената - спорът на Херакъл с Аполон за елена. От нея са се запазили торса на Херакъл, главата на Хермес, туловището на елена, част от статуята на Артемида и по-голямата част от фигурата на Аполон, в цял ръст - един прекрасен образец на етруската пластика. С твърда и решителна крачка бога на светлината и изкуството се е устремил напред. Под тънката одежда прозира мускулестата фигура на Аполон. Чертите на лицето му са правилни и то е озарено от радостна, божествена усмивка- Тя и моделировката на гънките на дрехите му го сближава с образците на гръцката пластика. Но, когато сравняваме Аполон от Вей с архаичните куроси, не е трудно да забележим, че той е представен в движение, докато куросите са статични. Ако елинските ваятели са отделяли внимание преди всичко на пропорционално построената фигура, на нейната архитектоника, то етруските майстори явно са търсели преди всичко изразителни пози на фигурата.

През VІІ - VІ в. пр. Хр. майсторите-грънчари на Етрурия са създали оригинална керамика, която се разпространила почти във всички средиземноморски области. Амфори, кани и чаши, направени на грънчарско колело били така изпичани, че печената глина придобивала черен цвят. Тази техника се нарича “букеронеро”, което по италиански означава “черна земя”. (Напоследък някои млади български археолози започнаха да употребяват този термин, визирайки сивочерната тракийска керамика).

Характерна украса за етруската керамика са матовата, излъскана повърхност, имитираща метален блясък и релефните фигурки на животни и птици.

Етруските владеели и ювелирното изкуство. Те правели огърлици от кехлибар и покривали обеците с миниатюрни златни зрънца. Можели да украсяват златните гривни с ажурен филигран, който е изграден от тънки златни нишки. Тези произведения на етруските бижутиери се ценяли чак в далечна Северна Африка. Като един прекрасен образец на високо майсторство археолозите посочват украшенията на жена, открити в Пренесте в гробница от края на VІІ в. пр. Хр. Ето един от експонатите. Върху една неголяма златна пластинка майсторът изкусно е припоил 137 златни фигурки: изображения на сфинксове, птици с глави на девойки, харпии, лъвове и коне. Всяка фигурка е изпълнена от две половинки и е украсена със златни зрънца. Редовете от зверове и чудовища се редуват и запълват повърхността на пластинката. Богатството на образите и играта на светлосенките създава ярък декоративен ефект.

Ацтеките

През 7-ми век се развила и културата на толтеките, продължаваща тенденциите, започнати от предшествениците им. Религиозните обряди се усложнявали и се създали сложни социални взаимоотношения, които се запазили до появяването на ацтеките по тези земи.

Ацтеките били едно от многото скитнически племена, бродещи из северните и централните части на Мексико.

Според една легенда, е трябвало да се заселят там, където видят орел, кацнал на кактус, държащ в ноктите си змия (този символ е вложен сега в герба на Мексико).

На такова място бил основан главният им град Теночтитлан. Ацтекските градове-държави възникнали на обширното плато, където днес е разположена столицата на Мексико. Постепенно тези градове-държави били обединени и благодарение на завоевателните походи, територията се разширила от северните области на днешно Мексико, до границата с Гватемала. Ацтеките създали големи библиотеки с пиктографски книги - кодекси, в които се описвали религиозни обряди и исторически събития. Европа научила за ацтеките от Бернал Диас, участник в експедицията на Ернан Кортес, който ги описал ярко и обстоятелствено в книгата си "Historia verdadera de la conquista de Nueva Espaa". Империята на ацтеките престанала да съществува в 1521 година при управлението на последния император Монтесума II, когато конкистадорите на Кортес в съюз с племената, враждуващи с ацтеките, нахлули в столицата Теночтитлан и я разрушили до основи.