Translate

04 октомври 2013

Откриха тракийски конник в Несебър

©

Изключително добре запазен оброчен релеф на тракийски конник бе открит преди дни в Несебър. Едва започнали, археологическите проучвания на северния бряг на полуострова, на ул. "Крайбрежна", зарадваха с много важна находка екипа на доц. Анелия Божкова и Петя Кияшкина. При сваляне на ребро, в насипа, бе открит релеф на тракийски конник с четириредов посветителен надпис на старогръцки език. След обичайната формула "На добър път" надписът продължава с името на посветителя Папиас, син на Хераклейдас.
В четириъгълното дълбоко релефно поле е изобразен конник в ход надясно с развято наметало. Конят е повдигнал предния си ляв крак по посока на каменен жертвеник и дърво, около което се извива змия.

Това е първият релеф на тракийски конник, който се открива в рамките на самия античен град. Досега са известни няколко подобни паметници от района, но те са от землищата на Свети Влас, Кошарица и Горица. Паметникът се датира във втори век и е доказателство за почитането на тракийския Херос в антична Месамбрия през римската епоха. Новооткритият релеф е в отлично състояние и в най-близко време ще намери своето място в археологическата експозиция на Музей "Старинен Несебър".

21 август 2013

Пръстен убиец изскочи на Калиакра


Уникален пръстен с кухина за отрова откриха археолозите на нос Калиакра. Бижуто от края на XIV век намери екипът на доц. Бони Петрунова.
Находката е от бронз, за да не бие на очи. Има дупчица, която е изкуствено направена. Може да се напълни с отрова, която да се изсипе съвсем незабележимо в чаша. Пръстенът е мъжки и най-вероятно е носен на малкия пръст на дясната ръка, предполага д-р Бони Петрунова. Тя смята, че това е първото бижу за убийства, намерено в България. Находката е открита на място, където са живеели аристократи. Нямам никакво съмнение, че дупката е умишлено поставена, коментира археоложката. Халката не е носена непрекъснато, слагала се е при определени цели и необходимост, каза археологът. Според нея пръстенът е доказателство, че още през XIV век са се извършвали убийства, по всяка вероятност с политически характер, като са се ползвали отрови. Сред предположенията за доставката на отровните билета, както и на самото бижу е оживената търговия на деспотството на Добротица с Венеция и Генуа. Петрунова допуска, че е възможно отровите да са били доставяни и от Испания, с която тогавашното деспотство също е имало добри търговски отношения. Според нея е най-голяма вероятността пръстенът да е свързан с конфликта между Добротица и неговия син Иванко Тертер, тъй като е известно, че те са били със силна омраза помежду си. Това е най-старият случай на доказано серийно убийство.

Виржиния Георгиева
източник: в-к Стандарт

Царски гроб на 64 века


Край скелетите няма и следа от погребални дарове или нормалния за това време погребален ритуал. Убийците са искали душите на тези хора никога да не намерят покой, да не могат да се преродят, обясни за "Стандарт" проф. Васил Николов. Той подчерта, че масов гроб от края на халколита се открива за първи път у нас. Археолозите попадат на ямата в последния ден на миналогодишния сезон. Затова работата по находката започва едва сега. Старт на сезона в Провадия даде дискусия на "Стандарт" от кампанията "Чудесата на България".
Заедно с проф. Николов в проучването участва и световноизвестната проф. Катлийн Максуини, биоархеолог от университета в Единбург.
Зъбите на всички са в изключително добро състояние, което показва, че са били от богат род, каза още проф. Николов. Най-вероятно семейството е станало жертва на битка за солта. В края на каменно-медната епоха Провадия-Солницата е била процъфтяващ център за добив на сол, средище на велика цивилизация. Стената на цитаделата е била нещо немислимо не само за времето си, но и за хилядолетия след това - над 3,5 метра висока, с дебелина 2,4 метра. Това е първата каменна крепост в Европа, каза проф. Васил Николов. В праисторическото време солта е била по-ценна от златото днес. В края на каменно-медната епоха обаче настъпват климатични промени, започва засушаване и добивът на сол намалява до пълното му изчезване към 4300 г. пр.Хр. Това, според учените, е и причината за изчезването на халколитната култура. Краят й е белязан от брутални кръвопролития за сол и храна.
В петък проф. Николов и проф. Максуини ще извадят скелетите от ямата. От дъното й се подават още кости и учените предполагат, че гробът пази още древни тайни. Проф. Максуини ще определи пола на децата, вероятно ще разкрие и други подробности за масовото убийство. Екипът ще направи ДНК експертиза, за да установи дали покойниците са били наистина семейство.

Екатерина Николова
източник: в-к Стандарт

21 юли 2013

Изложба Бургаският залив - кръстопът на древни цивилизации и култури.

Имах уникалната възможност да посетя тази изложба, която се провежда в гр. Бургас от 10 юли до 30 Август в културен център "Морско казино", зала А. Г. Коджакафалията, всеки ден от 10:00 до 19:00, като входа е свободен.  

В последните два археологически сезона на Бургаската селищна могила се установиха осем нива на непрекъснато обитаване за период повече от 1400 години. Показаните керамични образци са малка, но представителна част от върховите постижения на керамичното производство от посочените епохи. Идолът и антропоморфните украси по съдовете са примери за духовния свят и религиозните вярвания на нашите праисторически предци.

След праисторията първите обитатели, които познаваме от историческите извори са траките. Тяхвната култура е оставила на територията на Бургаско, малко но ясно видими следи. Те са открити в многобройните надгробни могили, планински крепости и по полуостровите, където от 7 - 6 в. пр. н. е. се настаняват елинските заселници.

Вероятно стрелите - пари са отражение на ранните търговски контакти между елини и траки, защото са открити на п-в Атия, естествено място за търговски обмен между племената на скирмианите и елините, които населявали съседния п-в Аполония (дн. Созопол).

През 6 - 4 в. пр. Хр. Аполония придобива облика на класически добре благоустроен град с обществени сгради, защитен с крепостни стени. Тук са изградени храмовете на Зевс, Дионис, Посейдон, Гея, Афродита Сирийска и Хеката. Античните автори споменават храна на бога покровител на града - Аполон, украсен с 13 м. висока статуя изработена от елинския скулптур Каламис. В същия период се отнася, червенофигурния кратер, представляващ Дионисиева сцена, открит в некропола на Аполония. Бог Дионис е изобразен като Посейдон с тризъбец.

През 5-4 в. пр. Хр. започват да циркулират същинските монети, които са открити в големи количества на територията на Бургаския регион. Представа за засиления търговки обмен с близки и далечни центрове на античния свят дават универсалните обменни валути - статерите от електрон на град Кизик (на южния бряг на Мраморно море) и особено статерите на македонските владетели Филип II и Александър III Велики. Към тези монети трябва да се причислят и тетрадрахмите сечени от приемниците на Александър Велики до края на елинистическата епоха.

Със завладяването на Балканите от римляните се поставя началото на присъединяването на Тракия Римската империя. Добри администратори и строители, римляните започват да създават свои опорни пунктове по главните пътни артерии на империята. С такъв характер е и римската колония Деултум при дн. с. Дебелт. От края на 2 - началото на 4 в. геостратегическото значение на колонията нараства. Във връзка с укрепването на източните граници, императорите от династията на Северите посещавали югоизточните части на Балканите и били почитани с надписи, статуи и възпоменателни монетни емисии. Такава са и откритите бронзова глава и китка от монументална статуя на Септимий Север. 

По същото време находки от земите непосредтвено на запад от Бургаската низина ни предоставят ценна информация за ежедневния бит и вярванията в отвъдния живот на икономически замогналите се тракийски обитатели. Откритите находки в надгробните им могили от карнобатския край воечатляват с майсторска изработка и вкус. Изделията на торевтикат и металопластиката, намират паралели сред най - добрите образци от останалите римски провинции от периода - 2 - 3 в.

През цялата антична епоха функционира наскоро проученият обект Акве Кадиле (при дн. с. Банево). Там, около естествен извор на минерална вода, с течение на вековете се появвяват светилище, бански комплекс, селище с некропол а през късната античност и средновековието и яка крепостна защитна стена. 










































Археологически резерват Несебър

Археологически резерват Мадара

Откриха медни монети от времето на император Теодосий II


 
393 медни монети от V век след Христа, отсечени при управлението на император Теодосий Втори
393 медни монети от V век след Христа, отсечени при управлението на император Теодосий Втори, откриха археолози в непосредствена близост до една от 17-те кули на Коваческо кале край Попово.
Находките са били в две кожени кесии, а жилището, в което са открити, е опожарено през втората половина на 5-ти век след Христа. Монетите са намерени под дебел пласт от керемиди, рухнали заедно с опожарената дървена конструкция и част от стените на жилището.

Двете монетни находки са най-големите, откривани досега на територията на укрепения град и са третата и четвъртата по ред за тазгодишните проучвания.
Те, както и другите две, открити преди около месец, ще хвърлят допълнителна светлина върху времето на най-катастрофалното, за градовете на късната Римска империя и за Ковачевско кале, нашествие на хуните на Атила.

Източник: в-к Новинар

02 юли 2013

Започнаха разкопки на връх Шилото край Бургас

Източник: News.Burgas24.bg 14:06 / 01.07.2013



©
Екип археолози започна разкопки на най-високата точка в Бургас - хълмът "Шилото" край к-с "Меден рудник". На обекта работят: научен ръководител - гл.ас. д-р по археология Мартин Гюзелев - РИМ Бургас, зам.-научен ръководител - Константин Господинов - РИМ Бургас, Тодор Марваков - Музей "Старинен Несебър", Кристиан Христов - СУ "Св. Климент Охридски" и Иванка Славова - СУ "Св. Климент Охридски". За първи път културни останки на Шилото се споменават от Павел Делирадев, който пише буквално: "на самия хълм има следи от малко селище, крепост или светилище със заличени от времето белези". Това кратко описание дава основание за множество научни догадки.

През 60-те години на миналия век обектът е значително разрушен от военните, които изграждат там ракетна площадка, склад за горива и смазочни материали, укрития. За около тридесет години те променят до голяма степен формата на хълма, като заравняват билото му. В началото на 90-те Шилото е демилитаризирано, но досега там не е провеждана теренна работа от специалисти. Въпреки това в РИМ - Бургас чрез дарения и откупки са постъпили интересни артефакти, открити на хълма - фрагменти от оброчни релефи на Тракийския конник - главното божество на траките от римската епоха до християнизацията, мраморна глава на жена, две мраморни ръце.

Най-значителната находка е откритата през 1994 г. еднометрова статуя на бог Аполон, която се намира в НИМ-София. В момента тя е на разположение на бургаските любители на древността в археологическата експозиция на РИМ - Бургас.

През 2008 г., след сигнал за извършване на нерегламентирани изкопни дейности, екип от Археологическия музей в Бургас посещава хълма, където сред изкопите от багер и булдозер са открити фрагмент от торс на крилато животно, част от основата на релеф на Трак

ийския конник с надпис на старогръцки, както и фрагмент от надпис, от който е частично запазено личното тракийско име Авлудзен. Всички те датират от римската епоха.

Следите от човешко присъствие на хълма Шилото със сигурност датират от класическата древност, когато регионът е бил под силното икономическо и културно влияние на античния черноморски полис Аполония. През римската епоха вече с голяма доза увереност може да се говори за светилищен център.

Разкопките на хълма Шилото се извършват с логистичната и финансова подкрепа на Община Бургас. Вече няколко години поред тя подпомага археологическите разкопки на други два големи обекта - Аква Калиде на Минералните бани и древната фортификационна система близо до Крайморие.

Разкриването и подходящото експониране на бургаските старини е важна част от общинската стратегията за развитие на туристическия продукт през следващите години.

25 януари 2013

Още 4 крепости във Виа Понтика



Вицепремиерът Симеон Дянков и главният редактор на в. "Стандарт" участваха в дискусията "Чудесата на България" в Бургас
БУЛФОТО
Русокастрон, Деултум и още две крепости в Обзор влизат в туристическия проект "Виа Понтика". Това съобщи министърът на финансите Симеон Дянков по време на дискусията на в. "Стандарт" в рамките на кампанията "Чудесата на България". На кръглата маса в Бургас вчера седнаха учени, археолози, кметове на морски общини и представители на държавни институции и на бизнеса. Участниците във форума бяха единодушни, че кампанията "Чудесата на България" и проектът "Виа Понтика" са предизвикали фурор и са поставили началото на истинския културно-исторически туризъм в България.
По време на дискусията вицепремиерът постави и пет задачи, които трябва да бъдат свършени в рамките на тази година. Първата си заръка той отправи към археолозите. В рамките на месец те трябва да му представят план за бъдещите разкопки, както и разчет за финансирането им. Втората му повеля бе отправена към в. "Стандарт" и шефа на НИМ Божидар Димитров. Те трябва да издадат две книги - първата е научна за откритията по "Виа Понтика", а втората - пътеводител за старините по маршрута.
Третата задача получи архитект Росен Вълков, който е и председател на Националния институт за недвижимо културно наследство. Той трябва да каже колко пари и хора са му нужни, за да се дадат бързо разрешителни за плановете на археолозите. Четвъртата си заръка Дянков отправи към зам. икономическия министър Иво Маринов и кметовете от региона. Тяхна ще е отговорността през лятото да има билбордове по магистрала "Тракия" и по морето, които да рекламират маршрута "Виа Понтика". Последната задача финансист номер едно даде на всички - догодина България да се похвали не само с изпълнението на проекта, но и с двойно повече туристи.
10 млн. лв. ще отпусне финансовото министерство за разкопки и консервация по проекта "Виа Понтика" тази година. Над 6 милиона от тях ще получат обектите по Южното Черноморие. В този транш е предвидено финансиране за Деултум и Русокастрон. На север ще започне работа и по римските терми във Варна, като сумата за тях и другите предложени за финансиране обекти ще е около 4 млн. лв. Дянков съобщи, че според изчисленията, направени във финансовото министерство спрямо 2011 г., през изминалата година около 20% от туристите по Южното Черноморие са дошли специално заради проектите около "Виа Понтика". Летовниците са посетили не само Созопол, но и Китен и Царево.
"От сутринта (бел. ред. вчера) бях в Созопол, видях се с част от хотелиерите там. Те казаха, че има комплекси, които са отворени цяла година. Това се случва за първи път. А нашата идея е точно такава - все повече и повече да удължаваме сезона. Целта е Бургас да стане целогодишен културен и туристически център", обясни Дянков.
Главният редактор на в. "Стандарт" Славка Бозукова благодари на местните и държавните власти за подкрепата, която оказват на кампанията "Чудесата на България". "В Бургаска област бяха открити най-много архитектурни ценности миналото лято. Тук се крият много реликви", заяви тя и даде за пример откритието на мощите на св. Йоан Кръстител, което се превърна в световна сензация. Тя изтъкна още, че благодарение на кампанията "Чудесата на България" културно-историческият туризъм е станал държавен приоритет.
Стела НИКОЛОВА