Translate

15 август 2012

Нови гробници на Перперикон

Две нови гробници ще бъдат отворени навръх Успение Богородично на Перперикон. Екипът на проф. Николай Овчаров ги откри източно от средновековната църква на скалното светилище. Те са оформени много добре от каменни блокове, които не са отваряни до този момент. Освен гробниците днес ще бъдат показани и около 15 нови гроба, които са разкрити около Катедралата на епископите на Перперикон. В източната част на Акропола се намират църквите от ХIII-ХIV век. Там се очаква да бъде открита резиденцията. Около църквите са некрополите. До този момент археолозите са разкрили над 100 гроба от ХIII-ХIV век. "Само преди седмица ние попаднахме на част от златното съкровище на епископите на Перперикон - 11 златни и шест сребърни монети, които предизвикаха огромен интерес заедно с тези, за които знаем, че преди 20 г. са били извадени от иманярите. Става дума за едно от най-големите монетни съкровища, което някога е било с около почти 50 златни монети", каза проф. Овчаров

Нови открития в района на манастирската църква "Свети Николай Чудотворец" в Созопол

Нови открития в района на манастирската църква "Свети Николай Чудотворец" в Созопол изумиха археолози и туристи. Учените откриха уникална за нашите земи чиния с изрисуван на нея воин светец с тяло на лъв. Находката е от XIII-XIV век. Воинът е представен в пълно въоръжение с щит и меч. Според археолозите става дума за изключително рядка иконография, свързана с персийските и източните традиции. До момента няма намерени предмети с подобно изображение при разкопки у нас. Шефът на археологическия музей в морския град Димитър Недев предполага, че най-вероятно паницата с диаметър 25 сантиметра е вносна. Възможно е да е попаднала тук директно през Константинопол. Средновековната чиния с кентавъра е открита в северната част на притвора на църквата.

03 август 2012

КРЕПОСТТА МОНЯК

На около десетина километра от Перперикон и на още толкова от Кърджали се намира една най-високо разположените крепости в Родопите - Моняк. Тя се издига на високо скално плато, почти непристъпно от запад и юг, на левия бряг на язовир "Студен кладенец". Всеки, който се изкачи до твърдината, остава изумен от прекрасната панорама. В далечината са красивите склонове на Източните Родопи, а ниско долу са водите на Арда, укротени в изкуственото езеро. Крепостта е строена през ХII-ХIII век. Тук се е помещавал военен гарнизон, а хората от селищата по поречието на Арда са търсили убежище по време на нападения. Моняк, или Мнеакос, помни и войните, и мира в Източните Родопи. Не веднъж тя се е оказвала в епицентъра на битката. Крепостта е имала голямо стратегическо значение, защото е пазела прохода Железни врата. Първите сведения за крепостта се отнасят към Третия кръстоносен поход (1189-1192). По време на своя път към Палестина западните рицари превземат с обсадна техника твърдината, която тогава е важна византийска крепост. През последното десетилетие на ХII век Мнеакос отново е под византийски контрол. Рицарите се връщат след Четвъртия кръстоносен поход и завладяването на Константинопол през април 1204 г. Тогава вероятно настаняват в Мнеакос и свой гарнизон. Хронистът маршал Жофруа Вилардуен разказва, че точно тук рицарите са узнали за смъртта на император Бодуен Фландърски. През ХIII и ХIV век Моняк, както и цялата област Ахридос, е гранична територия между Второто българско царство и Византийската империя. Стратегическото местоположение на твърдината я превръща в резиденция на областните управители на Ахридос, сред които са и няколко прочути византийски пълководци. Тя е била толкова непревземаема, добре укрепена и със силен гарнизон, че не се е предала на войските на цар Михаил II Асен. Така става единствената крепост в областта Ахридос, която българският владетел не е успял да покори по време на похода му за отвоюване на района от византийците през 1254 година. През 1343 година обаче непристъпното укрепление пада под мечовете на наемническата орда на Омур бей. Грабителските набези в Ахридос оставят опожарени градове, заличени крепости, ограбени селища и манастири. Много хора са отведени в робство. Векове по-късно археолозите ще открият скелетите на верните защитници на Мнеакос до входната порта - така, както ги е застигнала смъртта. Сега запазената част от външната крепостна стена е с дължина повече от 270 м, а височината й на места достига до 7-8 метра. Изградена е от камъни, споени с вар и пясък. Височината на кулата е около 3-4 метра. Външната крепостна стена опасва хълма от север. В западната част е входът, с по една кула от двете страни. Северната е плътен трапецовиден бастион, а южната е била на няколко етажа. Стената продължава на юг, следвайки очертанията на терена, и достига до непроходим скален отвес с височина над 50 м. На най-високата южна част на платото има цитадела с плътни трапецовидни бастиони по стените и вход, намиращ се приблизително по средата на северната стена. Общата защитена площ е около 50 дка. При проучванията са открити няколко сгради. Едната е във вътрешността на цитаделата. Приземният етаж е вкопан в скалите и вероятно е служил за водохранилище. Друга представителна сграда е разположена на запад под цитаделата. Тя е била на поне два етажа. Приземният етаж е вкопан в скалата, стените са измазани с хоросан. Това вероятно е бил склад за храни, защото там е открито голямо количество керамика. По южната стена е имало полици със съдове, които са паднали на пода при разрушаването. Открити са над 20 цели съда, сред които преобладават стомните и каните. Ирина  Ангелова

КРЕПОСТТА КРАЙ НИКОЛАЕВО

Само на около километър северно от старозагорското градче Николаево - на хълма Асара, се издига отдавна забравена крепост. Някои я наричат "Асара II" по името на хълма и за да се различава от източнородопската крепост със същото име. Други смятат, че по-правилно е да се нарича "Хисара". Трети пък са категорични, че тя е носела друго име, което обаче не е запазено. "Асара II" е втората българска крепост с три реда стени след старопрестолната твърдина Царевец. Според историците тя е била построена през V-VI век от византийците като част от старопланинската крепостна система за охрана на стратегическия проход Хаинбоаз. На хълма Асара се е намирала и легендарната Царска дупка - сега затрупан вход на пещера. Според легендите в миналото пещерата е била таен изход от крепостта и през нея се е стигало до близката река Радова. По време на турските нашествия към Балкана хората са криели тук добитъка си Единственото досега проучване на хълма Асара е правено от археологическия екип на Стефан Лисицов през 1984-1985 г. Той разкрива културни пластове от ранножелязната епоха - I в. пр. н. е., до късния български период - ХIII-ХIV в. На източния склон на хълма са били разкрити и основите на църква с много красив глинен кръст. За съжаление първи до нея се добират иманяри. Същата съдба има и глинен плочник, той също е бил унищожен. По време на археологическите разкопки са били открити множество железни предмети от въоръжение, занаятчийски инструменти, земеделски сечива. Намерени са и много накити от мед, месинг, бронз и сребро. Археолозите попадат и на напълно запазени 5-6 огромни питоса. Няколко от тях са били оставени в крепостта за консервиране и впоследствие разграбени. Другите са били свалени в Николаево, но оцелява един-единствен, който е бил поставен източно от църквата в градчето. Съдбата на останалите големи антични делви е неизвестна. Според местните хора една от тях придавала достолепие в двора на частен дом. От крепостта "Асара" се разкрива невероятна гледка във всички посоки. Имената на двете реки, които слизат от Балкана и я опасват - Радова и Лазова, пък са свързани с една красива и страшна легенда. Двете красиви девойки Рада и Лаза били харесани от турски бей, който поискал да ги отведе в харема си. За да не загубят българското си име и вяра, те решават да се хвърлят от стръмния склон на крепостта. Сплитат дългите си смолисти коси и скачат в бурните води. За великата им саможертва днес напомнят двете реки сестри Радова и Лазова. Автор: Матей Бонев източник: в-к Стандарт

СТУДЕНТИ ТЪРСЯТ ХРАМА НА КИБЕЛА

От няколко дни студенти по археология от Великотърновския университет започнаха проучвания в древното селище Никополис ад Иструм, водени от археолога Павлина Владкова. Тяхната цел е да разкрият останки от първия строителен период, който е в началото на II в., още по-точно - след 110 г., по времето на Траян и Хадриан. Екипът работи в голяма обществена сграда. Според хипотезите тук е заседавала колегията на почитателите на Кибела. Тази богиня е била много популярна в Никополис ад Иструм и региона. Наричали са я Богинята Майка, била е покровителка на плодородието, благоденствието, здравето. Колегията на дендрофорите - хора, които са се занимавали с обработка на дърво, са били главните почитатели на Кибела Никополис ад Иструм се намира на 20 км северно от Велико Търново, разположен върху невисоко плато на левия бряг на р. Росица. Градът е основан от римския император Марк Улпий Траян (98-117) в чест на победата му над даките (106 г.). На мястото, където е разположен, се пресичат важни пътища в Долна Мизия. Единият започва от Одесос (Варна) и през Марцианопол (Девня), Никополис ад Иструм, Мелта (Ловеч) и Сердика (София) се свързва със западните римски провинции. Другият тръгва от Нове (Свищов) и през проходите на Хемус (Стара планина), Кабиле (Ямбол), Византион (Истанбул) и през проливите осъществява връзка с малоазийските провинции на империята. Първоначално Никополис е в границите на провинция Тракия. В началото на 193 г. градът е прехвърлен към провинция Долна Мизия. В градската му територия са разположени селища, вили, тържища. Макар и създаден от римляни, Никополис Ад Иструм притежава всички характеристики на гръцки град - официалният език бил гръцки, начело на градското управление стоял съвет на архонтите, имало градски съвет и народно събрание, всички значими мероприятия и решения се случвали на агората (градския площад), а специална колегия от жреци се грижела за честването на култа към императора и към божествата (не само главните гръцки и римски богове, но и езически). Автор: Иван Иванов източник: в-к Стандарт

НАХОДКИ ОТ ПЛИСКА - 2012 г.

Извадиха стъклени плочки със златни човечета в старата столица Шест стъклени плочки от две части със златни инкрустации излязоха в Плиска. Находките са уникални за българската археология. Подобни плочки има единствено в древен Константинопол и Венеция. Съкровището се появило пред екипа на д-р Андрей Аладжов около 10 ч вчера сутринта. Ученият от Археологическия институт в София проучвал яма от някогашна дървена колона. "На дъното й излезе втора, по-мъничка яма със следи от дърво в нея - явно сандъче, в което бяха шестте плочки", обясни Аладжов. Находките представляват кръгли стъклени плочки с диаметър около 2 см и дебелина половин милиметър. Съставени са от две части - на долната стъклена плочка е инкрустирана човешка фигура от златен лист, а отгоре е залепено друго стъкло.
По всяка вероятност плочките са се използвали за украса на бокали, ковчежета и църковни книги през IХ-Х век. Малко вероятно е да са се носели от хора, тъй като са доста масивни и тежки. По думите на Аладжов, фината изработка не е характерна за родните майстори от онова време. Археологът обясни, че подобни находки са изключителна рядкост за Плиска, тъй като хората са напуснали града организирано при преместването на столицата в Преслав и е логично да са взели всичко ценно със себе си. Според едната версия на учените около колоната е имало спортно съоръжение. Друга теория обаче твърди, че там е имало култова площадка, тъй като са намерени и скелети на ритуално погребани кучета, чиято порода съвпада с тази на четириногото от релефа на Мадарския конник.
Николай ТОТЕВ

Източник: В-к Стандарт - 03.08.2012 г.