Археологическите находки в Бургаско през 2014г.

Улпия Анхиало

Строителни дейности на частен терен в местността “Кротиря” разкриха нови артефакти, свързани с важни исторически факти от миналото на Улпия Анхиало.  Разкрит е западният некропол на римския град от II-III в. Проучени са повече от 2 дка площ,  като на тази територия са регистрирани 85 гробни съоръжения – 1 зидан гроб, 82 погребения в обикновени гробни ями и две по-особени структури, съдържащи останки от препогребване. 

Практикуваният погребален ритуал е трупополагане, без спазване на конкретна ориентация на погребаните индивиди, което е рядко срещано явление за некропол, функциониращ сравнително кратко време. Погребалният инвентар е твърде интересен и разнообразен. Почти всеки гроб съдържа по една монета, поставена обикновено в устата или върху горната половина на скелета – т.н. харонов обол. Според тогавашните вярвания покойниците е трябвало да заплатят на лодкаря Харон за превоза си през реката на забравата Лета в Царството на сенките.

Най-старата монета откривана в България

Археологическа находка, тежаща едва 0,63 грама, постави нов рекорд в българската археология. Това е най-старата монета, откривана в България, която е на 2650 г. и е открита от водолаз само на метър дълбочина край бреговете на Созопол. Изработена е от златно-сребърна сплав, а предполагаемият й произход е държавата Лидия в Мала Азия, където са създадени първите монети в човешката история.

Раннохристиянски храм в Крайморие

Раннохристиянски храм е едно от откритията при археологическите разкопки на полуостров Форос до квартал Крайморие през тази година.  Еекип от РИМ-Бургас с ръководител Милен Николов напълно проучи монументален епископски раннохристиянски храм от края на V - началото на VІ в. в крепостта Порос, п-в Форос, кв. Крайморие. Той е с дължина 19.5 м и ширина 14 м и по план представлява едноапсидна трикорабна базилика с притвор. Напълно запазена е голяма част от подовата настилка - релефни керамични плочи с врязана украса.

Римско пристанище на п-ов Форос

Оживено пристанище е бил п-ов Форос. Освен това мястото е било гъсто населено, тъй като заливът тук е спокоен. Най-ранните градежи тук са от ІІІ в., но в по-късен етап полуостровът е бил укрепен.  Входът на пристанището е бил на запад и северозапад, сочат археологическите проучвания.

При проучването на крепостната стена частично са разкрити 280 м от трасето й. Фундирана е върху кореновата скала, която е залята с хоросан. Крепостната стена е почти изцяло запазена до височина 1.3 м. Градежът е от ломени камъни, споени с бял хоросан. Прави впечатление, че стената е много широка. Това показва, че за укрепването на Форос са вложени много финансови средства и че тук са живели хора с висок стандарт.

Разкритите правоъгълни кули са общо 4, като две от тях са с по-големи размери 10х10 м. Любопитен факт е, че те са разположени на еднакво разстояние една от друга - на 54 м. Според археолозите това потвърждава факта, че крепостта е римска, тъй като римляните са известни с точните пропорции в строителството. 

Западно от една от кулите са разкрити и гробове от християнски некропол на дълбочина около 70-95 см. В тях има фрагменти от белоглинена керамика от ХІ-ХІІв., което дава основание да се смята, че некрополът датира между ХІІ и ХІІІ в. 



В Северозападната част на п-ова има голяма сграда с хипокауст, дълга 20 и широка 12.5 м. Зидовете й с ширина около 70 см са от каменни блокчета, споени с бял хоросан. Въз основа на откритите монети се смята, че сградата е от ІІІ-ІV в. Над нея се намират други 3 сгради от VІ в., датирани с монети от императорите Юстин І до Тиберий Константин.

При съоръжението "Гарда", в най-западната част на п-ова, където разкопките не са завършени, е установено наличието на културен пласт и археологически структури. Досега тук са открити основите на една жилищна и две административни сгради. Тук има няколко питоса. Открита е и монетна находка от 7 бронзови фолиса, от които две са определени н на император Юстин и съпругата му София и на император Фока и жена му Леонтия.  До тях непосредствено е  открит и оловния печат, вероятно патриаршески, от началото на VІІ в. 

От сградите освен монети е открит добре запазен фолис на император Йоан Цимисхий. Сред находките има средновековна керамика от V-VІ и ХІ-ХІІ в., амфора с гребенчата украса, чревенолакова  купа,  апликация от ризница, керамичен балсамирий, пръст от бронзова статуя, игли за рибарска мрежа, щампована червенолакова керамика от Африка с бягащи кучета, стъклени чаши и сервизи, рисувана украса, близо 200 златни, сребърни и бронзови монети. 

Св. Богородица на п-ов Форос

Оловен печат с изобразена на лицето му Света Богородица, на гърдите й - Младенеца, а отстрани - кръстове, е открит в крепостта на п-в Форос. От другата му страна е изобразен кръст с монограм, чието възможно четене е "На Фотиос". Печатът е датиран с монетното съкровище на 7 бронзови монети, най-късните от които са изсечени при император Фока.  В света са известни само 3 такива печата, а в България такъв досега не е откриван. 

Вилата на Порос

През лятото на 2014 г. екип от РИМ Бургас с ръководител Милен Николов продължи археологическите проучвания на откритата през 2013 г. богата римска вила, разположена на самия западен бряг на полуостров Форос до бургаския квартал Крайморие. Луксозната сграда е част от огромния археологически комплекс на крепостта Порос, включващ крепостна стена, жилищни квартали, административни и пристанищни постройки, епископска базилика и некрополи. 

В резултат на проведените археологически разкопки се установи, че римската вила е построена през първата половина на ІІІ в. От нея са разкрити напълно 4 помещения, всички от които са с хипокаустно отопление. Колонките на отоплителното съоръжение под пода на сградата, между които е циркулирал загретият от пещта въздух, са два типа – издялани от камък и във вид на глинени тръби. 



Археолозите са убедени, че римската вила е била изключително луксозна. За това свидетелстват откритите мраморни плочки и рамки на прозорците в различни формати, с които са били облицовани стените отвътре. Сградата е била измазана отвън с много фина замазка, която е била боядисана в т. нар. „помпеанско червено” – цветът, с който са били покрити богатите сгради на римския град Помпей в Италия.

Тук беше направено поредното сериозно откритие за 2014 г. Между двете сгради се откри отлично запазена външна тоалетна (латрина) с прилежащия й отходен канал, който се е изливал в морето. 

Средновековна порта в Ахтопол

При разкопки в средновековната крепост Агатополис в Ахтопол, археолози откриха порта като тези в Преслав, Плиска и Дръстър. Археологическите проучвания се правят в двора на т. нар. бивше гръцко училище в града.

На площ от 330 кв. м проучвателите са открили участък от крепостната стена с дължина 32 метра, две външни и две вътрешни кули и прохода на една от портите на античния град. Според ръководителя на археологическото проучване д-р Андрей Аладжов от Националния археологически институт с музей към БАН, най-близките аналогии на портата на Ахтопол се откриват в ранносредновековните български градове Плиска, Преслав и Дръстър.
По думите му това е свидетелство за голямото значение на Ахтопол за владетелите на Първото българско царство. При разкопките са открити още керамика и монети. 

Царски дом в Бродилово

Владетелски тракийски дом е открит край село Бродилово, Община Царево. Ръководител на разкопките е Деян Дичев и научен консултант Даниела Агре от НАИМ при БАН.  Той е с площ от 1,5 декара и е ограден от крепостна стена с дебелина от 2,40 м. Самата стена е запазена на 1-1.5м. височина. При разкопките е разкрита част от охранителната кула, която е разположена в най-достъпната част към обекта. Във вътрешността на къщата са били разположени жилищните и стопански постройки. Там са най-интересните археологически находки. Домът е бил опожарен най-вероятно при военни действия, тъй като цялата покъщнина е била затрупана под останките на срутените покрив и стени от жилищата. Запечатала се е една интересна ситуация непокътната над две хилядолетия. В едно от помещенията бе открит олтар (жертвеник). 

Около него се разкрили много керамични съдове местна изработка и голямо количество вносна гръцка керамика - кантроси, лекит, амфори; мегарски чаши с богата орнаментика от растителни мотиви и такива с изображения на хора и др. Някои от съдовете са били пълни със зърно, жито, просо и др. На места са складирани купища от железни заготовки, явно за изработка на оръдия на труда и оръжия. Сред най-интересните находки от обекта са меч тип - махайра и един меч тип - ромфея (характерен тракийски меч използван в периода III-I век пр.н.е.). "Мечовете от типа ромфея са сред най-рядко срещаните в България, като до сега такива са откривани главно в Родопите", разказа ръководителя на обекта Деян Дичев.

Според археолозите домът е съществувал от края на ІІ до началото на І в.пр.Хр., когато е опожарен и унищожен. Вероятно това са събитията около войните между Рим и Митридат VI, които се водят в тази част на Балканите. По това време се сформира и едно от най-мощните тракийски царства – това на астите, чиято история без съмнение е свързана и с новооткрития владетелски дом край Бродилово, както и с проучвания подобен дом край Синеморец. Тези два обекта са съществували по едно и също време и вероятно при едно и също военно събитие са били унищожени. И двата дома са били на много богати и влиятелни владетели. За това свидетелства откритото в дома край Синеморец изключително монетно съкровище.



Печатът на цар Петър

През октомври се подновиха археологическите проучвания на крепостта Русокастро, спрени през предходните две години поради липса на средства. Те бяха организирани от РИМ-Бургас, с научен ръководител бургаският археолог Милен Николов. 

По време на разкопките жителите на с. Желязово предоставиха на екипа доста находки, открити от тях при земеделската им работа. Една от тях е от особена важност. Тя е открита при обработка на градина на около 400 м от кулата-кладенец. Става въпрос за оловен печат-моливдовул, на българския цар Петър (927-969 г.). На лицето на печата е изобразен Иисус Христос с ореол, в който е вписан кръст, а на опакото – българския владетел със съпругата си Мария. Печатът е един от най-добре запазените, открити изобщо до този момент, и първият, намерен в Тракия. Всъщност на юг от Стара планина има открит само един печат – от крепостта Кракра при гр. Перник. В Южна България единствено Бургаския музей вече притежава такава находка. 

Амулети и бижута от човешки кости в Каблешково

Амулети и бижута от човешки  черепни кости, каменен скиптър, едни от най-големите известни кремъчни пластини – символ на престиж за онова време . Това са древни находки от разкопките на праисторическото селище от енеолита /V хил. год пр. Хр./ Козарева могила край Каблешково. 

Тази година археолозите са открили нова сграда, в която има керамична пещ. Това е доказателство, че селището е разполагало с много голяма работилница за керамика, или дори с цял комплекс. По това време имало обичай в гробовете на починалите да се слагат съвсем нови керамични съдове и тези работилници е възможно да са осигурявали точно това. В некропола са открити и странни ями, върху които се предполага, че е имало и някакъв покрив. Археолозите са на мнение, че там са оставяли мъртъвците преди да бъдат погребани, за да не стоят в селището.    

Амулетите, направени от човешки черепи, са се считали за форма на почит към предците. В гробове от ранния и късния енеолит са намерени глинени съдове и оръдия от мед и кремък, каменен скиптър и едни от най-големите кремъчни пластини. 

В селището е открита голяма грънчарска работилница с пещи за печене на керамика, пълни със съдове. Това дава основание да се предполага ранна форма на специализирано керамично производство, предназначено за търговски обмен. 
До много интересни открития стигнаха археолозите и при разкопките край некропола. Те откриха единадесет гроба четири, от които антични /III в. преди Хр./  и седем енеолитни / V хил. преди Хр./. Костите в два от античните гробове са деформирани в следствие на заболяване от сифилис, но при проучването е установено, че смъртта не е настъпила в следствие на сифилиса, а в по-късен етап, което дава нови сведения за напредъка на медицината в тази епоха. При погребания в един от тези гробове е установена силна деформация при единия долен крайник, а под него са намерени железни скоба и шайба, което е още едно доказателство за напредналото нивото на медицината. 



Друга любопитна и рядка находка е откритата в устата на един от погребаните - дребна бронзова монета. Тя е на келтския владетел Кавар, управлявал между 219 и 200 г. пр. Хр. в Тракия.  
 
Сред проучените гробове от късния енеолит нова интересна информация за обредите от тази епоха дава друг от гробовете.  Погребаният там е бил положен свит настрани.  След вдигането на костите, при вдигането на фрагментирания череп се установи, че част от черепните кости от лявата страна липсват. Те са открити, погребани в друга по-малка яма.  Върху един от фрагментите има перфорирана след смъртта дупчица. Тази находка може да се свърже с находките на черепни амулети - рондели, открити в селището. 

Те са направени от изрязани с формата на кръг парчета от човешки черепи с пробити в центъра дупки за окачане. Обработени са много добре, което предполага, че са правени от свежа кост. Това са първите такива находки от България,  но подобни находки са известни от Западна и Средна Европа още от деветнадесети век.


Античен тракийски град под Дебелт

Тракийският град Добелт е съществувал на територията на днешното село Дебелт още през 7 век преди Христа, каза доц. Петър Балабанов, който  проучва останките от траките в археологическия резерват Деултум- Дебелт.  Намерени са основи на къщи, които са били елементарни, вкопани в склона.  Според археолога те точно отговарят на описанието на един гръцки хроникьор за бедните градчета в северна Гърция по това време. 

Доц. Балабанов е сигурен, че това селище, с името Добелт е съществувало поне от 7 в. пр.н. е, но досега не е имало никаква информация за него.  „Наличието на тракийски град в Дебелт ще наложи да се преосмислят редица положения в историческата наука за развитието на селищната структура в Югоизточна България, за ролята на гръцките колонии, за пътищата на културна интеграция между траки и гърци ”,  казва той. 

„Независимо, че няма злато и сензационни находки, в чисто научно отношение това е истинска сензация”, твърди доц. Балабанов.  На мястото на античния град са намерени гръцки амфори и други съдове, които свидетелстват за търговия между траките и гърците. 

Римският амфитеатър в Тарагона

Испанският град Тарагона (Tarragona) е разположен на брега на Средиземно море. Столица е на една от четирите провинции на автономна област Каталуния. Възниква през III в.пр. Хр като първия римски град на Иберийския полуостров.

През октомври 2000г. ЮНЕСКО включва в Списъка на световното културно наследство комплекса “Римска Тарагона” – архитектурен ансамбъл, състоящ се от постройки, създадени по време на римското управление. Едно от най-интересните и добре запазени съоръжения е амфитеатъра на Tarraco (така се наричал града в онази епоха).
На територията на Каталуния има само двe постройки от този тип – в Тарагона и в Емпуриа (дн. в провинция Жирона), но тарагонския амфитеатър е по-голям. Бил построен през II в.сл.Хр. на мястото на малък некропол и имал елипсовидна форма.

На неговата арена се разигравали драматични битки между гладиатори – най-скъпите роби в Римската империя, боеве между хора и свирепи зверове, публични екзекуции. Постройката е разположена в естествена котловина, извън ограниченото пространство на градските крепостни стени, на мястото, където града “слиза” в Средиземно море. Тази диспозиция позволявала максимално използване на предимствата на природната среда.
Амфитеатърът в града разполагал с места за около 14 000 души, разделени на три части, в съответствие със социалния статус на населението. Размерите на първото ниво на овалното съоръжение са 109,5 м дължина (такъв е и диаметъра на арената за борби с бикове в Тарагона) и 86,5 м широчина. Самата арена е с дължина 61,5 м и широчина 38,5 м - много близки до размерите на арената на амфитеатъра в Ним. Пространството, на което се провеждали игрите било отделено от местата на публиката с двойни стени с височина 3,25 м. Целта била да се предпазят зрителите от първите редове от злополуки. На арената се издигал подиум, който допълнително отделял участниците в зрелищата от публиката. Под него били разположени многобройни сценографски елементи, които се използвали при различните видове боеве, провеждани на арената. Тук имало и един малък храм на богиня Немесис (Немезида), покровителката на гладиаторите. Той бил богато украсен с цветни рисунки.
В началото на III в сл. Хр. , през 218г. амфитреатърът бил реконструиран. За това говори намерената в горната част на подиума плоча с надпис, посветен на Хелиогабал (Елагабал), императора, при чието управление била извършена реформата.
Близостта на постройката до морето позволявала арената да се наводнява и зрителите да се забавляват и с други зрелища: пресъздаване на морски сражения.
На 21 януари 259 г. на арената били изведени Фруктус – първия епископ на Тарагона, и двама дякони – младежите Авгури и Евлоги. Християните били жестоко изтезавани и накрая изгорени живи пред очите на тълпата. Това са и първите мъченици за вярата в града. По-късно, в средата на V в. в тяхна памет в единия край на арената била построена базилика, от която днес могат да се видят основите. Църквата имала три кораба, около нея възникнало малко гробище.
По време на мюсюлманската обсада на града, мястото било напълно изоставено. Чак през XII в, когато се поставило началото на усилено заселване на Тарагона, върху съществуващите основи била построена църквата “Санта Мариа дел Милагро”, бързо разрастнала се в манастирски комплекс. Днес тези сгради не съществуват.



публикувано от: ILIANA
дата: 2009-07-20 16:55:00

източник: http://www.e-psylon.net/dot/index.php?item=article&action=view&article_id=2076
 

ПЕЩЕРНИТЕ РИСУНКИ ОТ КЪСНИЯ ПАЛЕОЛИТ В ПЕЩЕРАТА АЛТАМИРА (ИСПАНИЯ) И ПЕЩЕРАТА ЛАСКО (ФРАНЦИЯ). ВИЛЕНДОРФСКАТА МАДОНА И ДРУГИ ПЛАСТИЧНИ ПАМЕТНИЦИ ОТ

Периодизация на палеолита: Ориняк - 40 - 30 хиляди години пр. Хр.; Солютре - 35 -25 хиляди години пр. Хр. и Мадлен - 25 - 12 хиляди години пр. Хр. Всъщност това са наименования на селища или местности. Ориняк идва от първите археологически комплекси от тази култура, открити в Aurillac, Горна Гарона. На него са кръстени много палеолитни фигурки, открити на други места. Друг един термин, използван за характеристика на палеолитния стил идва от селището Гравет в Дордона, пак Франция. Редица фигурки се наричат Граветински (Gravettien). Това са археологически понятия. На тях съответствуват наименованията на отделните геологически етапи на последния ледников период. Появата на изкуството става през последния четвърти етап на ледниковия период, който се на нарича Вюрм (Würm)

За най-древен пластичен паметник се смята каменната статуетка от Вилендорф (Willendorf), Австрия, която датира от периода на ранния полеолит, наричан в Европа още Граветиен (Gravettien), който праисториците отнасят в периода между 27 000 и 19 000 г. пр. Хр. Тази варовикова статуетка, получила името Вилендорфска Венера, е открита още през 1908 г. и представлява гола жена със силно подчертани части на тялото, от които зависи нейната плодовитост. Това силно преувеличение на формите се възприема като символ на желанието реалността да бъде колкото е възможно по-плодовита. Палеолитният художник не се интересува от чертите на лицето и изцяло ги е скрил в прическата. Вилендорфската Венера се намира в Музея по естествена история във Виена. В Ермитажа, Петербург има колекция от повече от 150 костени женски фигури от палеолита (Любимов,25). Те произхождат от различни части на бившия Съветски съюз. При тях отделни части на тялото също са рязко преувеличени, както при Вилендорфската Венера. Руският историк на изкуството казва за тези ”сибирски Венери”: “Не грация, не стройност и нега на младото женско тяло иска да предаде първобитният художник с впечатлителна душа, а строга геометрична линия и обеми, сила, натовареност, животворящата сила на родоначалницата и охранителката на племенното огнище”. Същият автор приема една датировка за тези статуетки, изработени от бивни на мамонт, около 40 - 30 хиляди години пр. Хр. Едната от тях се нарича “Костенковата или Воронежката Венера”, друга такава фигурка от Ермитажа е намерена в Малта, чак в Иркутска област. Една друга фигурка, изключително стройна и издължена, с характерна качулка е намерена близо до стоянката Бурет на река Ангара.
В Средна Европа статуетки от типа Граветиен произхождат от селището Павлов в Моравия. Тук са намерени фигурки, датирани с радиокарбонния метод в 24 800 пр. Хр. Този радиокарбонен метод, който се базира върху разпадането на изотопа на въглерода С14 е открит от англичанина Либи (F.W.Libby). В литературата са описани около 60 женски статуетки. Те са открити в различни ловни стоянки от гравитиенския период в Украйна, Моравия, Австрия, Германия, Белгия и Франция. Вече споменахме, че те отиват и отвъд Урал.
Освен женски фигурки палеолитният човек е скулптирал и животни. Познати са изображения на мамути, на мечки. Една теракотова глава на лъвица е открита в Долни Вестовиц в Моравия. При нея има ясно моделирана рана зад ухото, която може да е резултат от ритуално действие, или да е знак, че лъвицата е убита. Добре изследвана е една стоянка на ловци в Предмостие в Централна Моравия. Тук е открито схематично изображение на жена с триъгълна глава и с неимоверно развит таз. Това силно схематизирано изображение на жена всъщност ни кара да се колебаем, когато оценяваме изкуството от този период. Дали натурализма на статуетките е основен белег на стила в примитивната общност, или геометричния схематизъм на паметника от Предмости. Английският историк на изкуството Поуъл (T.G.E. Powell) прави сравнение между една теракотова женска фигурка от Долни Вестовиц и гравюрата от Предмости. Те са намерени на 90 км една от друга. Глинената фигурка има тежки провиснали гърди, пищен ханш и белези на бременност. Една врязана лента в горната част на бедрата подчертава възглавничката от тлъстини. Краката и раменете обаче са с нормални пропорции. Врязаните линии, очертаващи подробностите на главата, я сближават с графита от Предмостие, където преувеличаването на бюста и ханшовете е същото като при пластичната фигурка от Долни Вестович.
Палеолитният човек, макар да е първотворец като че ли е научен, той изведнъж става майстор на шедьоври, които и до днес ни удивляват и събуждат естественото ни човешко самочувствие. Защото колкото и да се развиват особено пластичните изкуства, първичността на тези първи образци завинаги остава един синтезиран модел, натоварен с едни от първите прояви на човечност и устременост към обобщение, което придвижва нашите предходници към идеята за божественото.

Пещерата Алтамира се намира в Кантабрийските планини в Испания. Още през 1879 г. тук са били открити идеално запазени палеолитни рисунки от Мадленската епоха (Magdalenien). Откривателят им се казва Марчелино де Саутуоло (Marcelino de Sautuola). Сред рисунките преобладават бизоните, сърните и глиганите. Те са с височина между 1.40 и 2 м. Самите им форми следват стриктно извивките на скалата и цветовете им и до днес са запазили целия си блясък. Правейки стилов анализ изследователите констатират два стила на интерпретация в хронологическите граници на периода от 15 000 г. до 13 000 г. пр. Хр. Черните рисунки покриват галериите на пещерата по дължина и съставят по-старата група, а цветните рисунки от тавана са по-късни.
Към тази Магдаленска епоха, обхващаща палеолита от 15 000 до 8 000 г. се отнасят още рисунките в пещерите: Arcy-sur-Cure, Chancelade, les Combarelles, Etiolles, Font-de-Gaume, Lascaux, Marsoulas, Montespan, Niaux, Pincevent, Rouffignac, Salutre-Poilly, Tuc-d’Audoubert.
Т. н. “Сикстинска капела на праисторията” се намира във Франция в областа Дордона (Dordogne) община Montignac. Открита е през 1940 г. и е изследвана от абатът Брьой (l’abbe Breuil) и от абатът (abbe Glory). В галериите на пещерата Ласко са изобразени големи рогати животни - бикове и крави, които достигат до 5 м. дължина. Изобразени са още бизони, както в Алтамира, коне, елени, диви козли. Има и много знаци. Тези рисунки имат и една особеност - те не само са нарисувани в цвят, но са и врязани в скалата, като следват естествената й форма. Една от най-забележителните сцени се намира в т. н. “кладенец”. Това е композицията представяща един човек, обърнал се към бизон, на който му се влачат вътрешностите. Тя всъщност маже да се възприеме като ловна сцена Принадлежат на същата Магдаленска или Мадленска палеолитна епоха като рисунките в Алтамира, но се отнасят към ранния й период или по-точно към петте столетия между 15 000 и 14 500 пр. Хр. В стилово отношение Ласко отбелязва апогея в развитието на праисторическите изображения на животни. Затова възприемането на този паметник като “Сикстинска капела на праисторията” е съвсем резонно. Трябва да добавим, че под рисунките са били открити примитивни лампи, копия и елементи от украса. Именно това е конкретното доказателство, че в Ласко е практикувана хомеопатичната магия. Мадленският човек тук е имитирал ловни действия, надявайки се с това да си подсигури един успешен действителен лов.
През 1948 г. тази “Сикстинска капела” на праисторията била открита за посещения, обаче многобройните посетители предизвикали промяна в микроклимата вътре в пещерата и това довело да нейното затваряне за публика през 1963 г. Впоследствие в непосредствена близост била направено едно точно копие, отворено и до днес.

Областта Горна Дордона (haute Dordogne) е характерна с богатите на риба реки Гарона, Лот и тук се намират изключително много пещери, дали убежище на палеолитния човек. Тук освен пещерни рисунки са открити и изображения, гравирани върху кост, като един елен върху кост и две сърнички върху друга кост от музея в Saint-Germain.
В своята четиритомна история на изкуството Ели Фор пише:
“Фреската в пещерата е впрочем първата видима следа от религията, която отсега нататък ще следва своя общ път с изкуството. Като него тя е родена от контакта със забележителното и със света. В началото всичко за примитива е естествено и свръхестественото се появява само след знанието. От този момент религия - това е чудото, това, което човек не знае, което не е постигнал и по-късно това, което иска да знае и да постигне - своя идеал.” По нататък Ели Фор достига до крайност и твърди: “Религията не е породила изкуството, напротив изкуството я развива и я вмества насилствено в човешката сетивност, придавайки реалност и конкретност на радващите го и ужасяващи картини, в които пред него се явява Вселената….Никога човешкото общество няма да бъде в едно и също тяло с околната среда, както племената на ловците на елени. Ловът и риболовът са едновременно средство и цел на живота и това грубо съществуване продължава и през нощта в пещерата, която съставлява част от земната кора и от която човекът трябвало да изгони лъвът и мечката. Разказите на ловците, въпросите на децата, работата на художниците, на обработващите камък и дърво, жените, всичко е продължение на гората и водите, на кожите, проснати като постели на пода, костените сечива, растителните влакна, леглата от сухи листа, снопите от сухи клони и сталактитите от свода със стичащи се като перли капки”. В тази атмосфера човек е създал своя първи анималистичен пантеон, първите тотеми свързани с определени животни и първите табута, регламентиращи живота на зараждащото се човешко общество. Дори и да го наричаме племенно, то вече започва да живее по определен регламент и първите творби на изкуството изобразяват неговите насъщни за този етап богове - животните, предизвикали неговия религиозен анималистичен елан (възторг) и Венерите с богати плодоносни части на тялото, които впоследствие ще се развият като въплъщения на Великата майка на боговете (Magna Mater Deorum).
Мезолит - 12 - 8 хиляди години пр. Хр.
След Мадлена, т.ест късния палеолит, следва една епоха, която в съветската школа, пък и ние в България наричаме мезолит. Това е преходното време между старокаменната и овокаменната епоха. Като отличителен белег, като голяма промяна, изиграла роля, за да настъпи това “ново време” се счита изобретяването на лъка. Ако в нашата наука се употребява термина “неолитна революция”, за да се подчертае огромния скок, направен от човечеството след откриване на земеделието и скотовъдството, то и изобретяването на стрелата, което се приема че е станало около 12 хиляди години пр. Хр., също е един значителен скок в развитието на човечеството. Много от западноевропейските автори не употребяват термина “мезолит” (това е отразено и в енциклопедиите). Там направо от “Мадлен” през 8 хилядолетие се преминава към новокаменна епоха.
Какво е най-характерното за изкуството по време на мезолита. Тогава човек в още по-висша степен започва да осъзнава многообразието на околния свят, анималистичните му представи се усложняват. Към това време изглежда възхождат много от сюжетите за животни, достигнали до нас с приказките. Космогоничните представи на различните племена стават все по-сложни и проявяващи тенденции към по-голяма всеобхватност. В изкуството през мезолита се заражда многофигурната композиция, в която човекът все повече започва да играе главна роля. В една или друга степен неговите представи вече се придвижват към идеята, че той именно е “венецът на природата” която ще се прогласи по-късно в богослужебните книги.
Специалистите още не могат да прокарат граница между живописта на мезолита и неолита. От това време освен фрески до нас са достигнали и т. нар. петроглифи - изображения, издълбани върху камък. И живописните и петроглифните паметници са широко разпространени в доисторическата епоха. Известни са техни струпвания почти навсякъде в Африка, Испания, Узбекистан, Азербайджан, Онежкото езеро и в Сибир. Това изкуство вече има по-прагматичен характер. Испанските и африканските цикли са характерни с ловните си сцени, при които ловците вече са въоръжени с лъкове. Мезолитният художник много прецизно улавя движението, неговата линия е точна. Той вече не употребява цветове, но за сметка на това проявява изключителни умения на график, на които много сегашни майстори на този жанр могат да завидят.
Към новокаменната епоха се отнасят едни от най-сензационните художествени паметници, открити през XX в. на границата между Сахара и Фецан и на територията на днешен Алжир. Това е едно планинско плато, което сега е напълно сухо и брулено от пустинните ветрове. Тук се издигат само голи скали и в подножието им купчини камъни, резултат от ерозията на скалите. Анализът на семената, открити при разкопките обаче, показва, че преди няколко хилядолетия тук е имало буйна растителност.
В пещерите, в подножието на стърчащите скали и върху самите скали френският археолог Анри Лот, през 50-те години на XX век откри 15 хиляди рисунки, създадени в периода VI - I хилядолетие пр. Хр. За откривателя и за целия свят това е нещо удивително. В този безлюден сега масив, където няма къде да се подслониш от парещите лъчи на африканското слънце, да се натъкнеш на такова чудо на цивилизацията. Само модерната съвременна техника на цветно снимане сега ни дава възможност да се запознаем с изкуството на тези отдавнашни пастирски племена.
Един цветущ и ярко оцветен свят се открива пред нас. Той ни разкрива, че тук някога е имало тучни пасища и угоени стада. Пастири със стройни тела, които пасат угоените си крави. Телата на хората и на животните са нарочно удължени в стремежа към декоративност и изящество. Симфония от тонове червеникавокафяви (керемидени), черни, червени и жълти със златисти преливания. Една фантастична стилизация, преследваща магически цели. Една тържествено достолепна рогата танцьорка, може би богиня, е разперила ръце в разкошните си дрехи. Наблизо могат да се видят силни бикове и грациозни антилопи, бягащи от ловците, или просто разхождащи се, жирафи гъмжат навсякъде в пещерите и по откритите скали. Изтънени като нишки танцуващи фигурки, ловци с ликове на зверове, фигури с маски, подобно на нашите кукери, лъкове и стрели се редуват в едно непрекъснато шествие. Бойни колесници, понесли се с всичка сила напред, неудържими движения и изведнъж спокойно пасящи стада.
Някакви човекоподобни същества с подчертана кръглост на главите. Може би това са магьосници. Някои по-находчиви търсачи на сензации дори ги идентифицираха като допотопни космонавти, дошли на земята да накажат хора като развратниците от библейските градове Содом и Гомор и по някакъв неведом начин да донесат нов космически ред на вечно терзаещото се човечество. Или може би тези хора с нещо като антени на главите са символи на някакви тайнствени сили, доловени от неолитния човек. Едва ли всичко в Тасили Ажер (или Нажер) ще бъде някога напълно разгадано и обяснено. Все още изследването е в началото си и както казах пред него се изправят много трудности. Във всеки случай Тасили контрастира на монументалните и ярко оцветени изображения от пещерата Ласко. В Тасили ние се натъкваме на нещо, което непрекъснато се движи, непрекъснато тече, но този буен размах не зачерква миналото, т.е. старите рисунки, а се отправя към нови пространства, завладявайки нови участъци от скалите и от пещерните галерии. Тази картинна галерия в африканската пустиня е уникална и ненадмината. Тя ни връща в един отминал свят, илюстрирайки периода на примитивните религии, когато племенните жреци са свещенодействали, за да измолят от духовете и боговете благоденствие на племето си. Сред това изумително богатство от мотиви могат да се видят даже едногърди амазонки. Негроидни жени с по една гръд с изящни профили. Някои от изследователите прокарват паралел между Тасили и изкуството на бушмените, а на мене ми идва на ума факта, че на източния край на Сахара в оазиса Фаюм хилядолетия след Тасили ще припламне традицията на фаюмския портрет, от който, както ще видим, по-късно ще се роди християнската икона.