Новооткрита базилика в Аула на Омуртаг преобърна хипотезите на археолозите

Новооткритата базилика № 5 в Аула на Омуртаг, разположен близо до село Хан Крум между старите столици Велики Преслав и Плиска, преобърна досегашната хипотеза на археолозите за функциите на комплекса, който доскоро беше смятан за изцяло военно укрепление. По думите на археолога, ръководещ разкопките на обекта от 2008 година насам, Кремена Стоева храмът датира от последните десетилетия на IX век.

"Комплексът е многопластов и в него се откриват структури от няколко исторически епохи. Той добива известност след находка на Вера Антонова още през 50-те години на миналия век. В него са открити и четири раннохристиянски църкви от IV-V век", обясни Кремена Стоева и подчерта, че става дума за много важна старобългарска крепост.
Тя обясни, че църквата се отнася за времето след приемането на християнството у нас, което пък променя виждането на археолозите за функциите на Аула. По думите й това е била голяма трикорабна базилика, вероятно с външен притвор.
"Съпоставяйки я с известни храмове от същото време, можем да кажем, че тя има сходства с Голямата базилика и други църкви в Плиска, както и църквата при село Черноглавци. Ето защо смятаме, че това е един от най-ранните старобългарски храмове, построен по времето на княз Борис през 80-те години на IX век ", каза още Стоева.
По думите й под базиликата пък екипът й се е натъкнал и на късноантичен некропол от IV-V век. "Най-вероятно има и още един храм, който още не сме локализирали, тъй като наличието на некрополите, особено християнските, го подсказва", допълни Стоева. "Нашите дирения оттук нататък ще бъдат насочени към изясняване функциите на Аула. Предстоят обаче години проучвания", добави тя.
Проучването на обекта през тази година се осъществи с финансирането на Археологическия музей във Велики Преслав, Министерството на културата и помощта на доброволци.

Откриха Източната порта на Велики Преслав

Екипът на археолога Георги Майсторски откри Източната порта на старата българска столица Велики Преслав след четиригодишно проучване, съобщава БТА. 

До момента е имало само догадки за съществуването на отбранителното съоръжение. "Сега имаме преки доказателства, знаем точните параметри на портата", съобщи Майсторски. 

По думите му подобно по важност откритие в Преславската крепост няма от десетилетия. Всички предишни изследователи на втората българска столица, сред които Карел Шкорпил, проф. Димитър Овчаров и проф. Рашо Рашев, са предполагали къде точно се намира Източната порта, уточни Майсторски. 

Той отбеляза, че към момента се знае, че портата е била на пътя за Цариград. Под нея е минавала малка река, която е пресичала крепостта, но на моменти е ставала буйна. 

Когато Преслав вече не е бил столица, крепостната стена не е била поддържана и реката е разрушила отбранителното съоръжение. Тогава теренът около Източната порта е бил отводнен и подравнен от местното население, за да се използва преминаващият от там път, което затруднява днешното проучване.

Резултатите от проучването и още подробности ще бъдат представени на 13 ноември от 11.00 часа на пресконференция в Шумен.

Прочети още на: http://www.dnes.bg/stranata/2014/11/05/arheolozi-otkriha-iztochnata-porta-na-veliki-preslav.244382

ГРАДОУСТРОЙСТВЕН ОБЛИК НА СРЕДНОВЕКОВНИЯ ГРАД ЧЕРВЕН

Средновековният град Червен се намира до днешното с. Червен на 30 км южно от гр. Русе. Той е бил изграден върху висок скален рид, разделен на две от седловина, който се вдава като нос в дефилета но р. Черни Лом, която го опасва от три страни. Писмените сведения за Червен са твърде оскъдни. За първи път имета но града се среща в летописа, известен като „ Видението на пророк Исая „ от ХІ в. В него се казва, че Червен е бил създаден с градовете Несебър и  Щип от Петър Делян. Според този легендарен по характер летопис Червен още по това време се развива като селище от градски тип. В Синодика на цар Борил ( 1211 г. ) фигурират имената на трима червенски митрополити, споменати след митрополитите на Преслав и пред тези на Ловеч, Средец,  Дръстър и др.  Името на този град срещаме и в житието на Теодосий Търновски, пребивавал в един от манастирите до Червен. Поемата на византийския поет Мануил Фил, който описва похода на пълководеца Михаил Глава Тарханиот срещу Ивайло, дава първото сведение за заемане на Червен. По сведения на турския хронист Мехмед Нешри от началото на ХVІ в. Червен е бил превзет от турците при похода на великия везир Али паша през 1388 г. За града се говори и в турски документи от следващите векове.       Червен е град с многовековна история. Първи траките създават свое селище в V в. пр. н. е . , в най- високата част на рида, което продължило да съществува и по времето на римското владичество. През ранновезантийската епоха на това място била изградена мощна крепост през времета но император Юстиниан. Тя била защитена от здраво изградени стени, които са запазени на височина до 5 м . Те са били използвани и за защита на ранносредновековното селище, а през ХІІ – ХІV в. Били включени в новата укрепителна система. Скалният терен, който служел за основа на всяко ново строителство, е бил основно почистван. Заличават се постепенно следите на предходните селища, които се установиха преди всичко въз основа на частите от глинени съдове , монети и незначителни останки от строежи, запазени край крепостните стени, където единствено се натрупал културен пласт. До нас са достегнали риунити на град с утвърдени нови форми на забележителна обществена и жилищна архитектура и солидна отбранителна крепостна система. Изграждането на Червен, както и на други градове в епохата на зрелия феодализъм е непосредствено свързано със  социално. Икономическите условия и политическата обстановка. Те се отразяват както върху архитектурата на отделните строежи, така и на целия градоустройствен облик на града. Червен се е състоял от три части, които възникнали една след друга. Цитаделата на града е била главното ядро. Тя била разположена на най- високата част на рида. Градът се разпрострял на запад и заел целия рид. В подножието му, извън крепостта и край реката, възникнали занаятчийски квартали. Червен със своите отделни части е представлявал единен организъм. Проведените археологически проучвания на цитаделата и в града показаха, че градът бил застроен по предварителен градоустройствен план, подчинен преди всичко на топографските условия. Тези природни даденосте са и причина той по двоя външен вид и планово решение да се различава от другите градове, проучени досега у нас, от това време.                                                           Градът бил защетин от високи до 12 м крепостни стени от запад, изток, север и юг, където е било по- достъпно. При крепостните порти, разположени по надлъжната ос на града, на източната и западната страна на цитаделата и на западната крепостна стена се издигали бойни кули, които засилвали още повече отбранителната мощ на града. В пряка връзка с укрепителната система на Червен е откритото водоснабдително съоръжение, което е единствено така добре запазено у нас. То се намира в южното подножие на цитаделата, непосредствено до реката. В подземието на охранителната кула има кладенец, откъдето извежда изграден от клиновидни квадри тунел, висок 2.40 м , с шахтовиден отдушник на тавана. Тунелът преминава в коридор, който достига подножието на отвесната скала. По нея ся изсечени стъпала, водещи до югоизточния ъгъл на замъка. Поради силния наклон на терена стъпалата са изградени в тунела и коридора. Основното предназначение на водоснабдителното съоръжение е било да осигурява вода на цитаделата по време на обсада. Затова то е било солидно укрепено.

Определяща роля за планировката на Червен има уличната мрежа, която съставя скелета на общия градоустройствен план . В основата на уличната мрежа стоят главната- транзитна улица, която преминава през цялата дължина на града, и няколко улици се отделят от нея и пълзят по склона и отново се вливат в нея. Така създадена, тя се оботатявала от постоянно растящата разклонена система от къси слепи прави улички, водещи във входовете на сградите. Трасетата на улиците са различно врязани в скалния терен. Почти навсякъде е спазена една и съща ширина на улечното платно- за главните до 1.80 м и за късите от 1л40 до 1.60 м. По средата на платното, в наклонените участъци, са изрязане плитки стъпала за улеснение на движението.