Translate

28 декември 2014

Късноантичната крепост на нос св. Атанас край Бяла

27 декември 2014

Археологическите открития в страната за 2014г.

Тази година, въпреки че нямаше много пари за археология, в страната бяха направени някои изумителни открития. Ето част от тях.

Славната канара

В местност „Славната канара” край добричкото село Дебрене, бе открито църковно съкровище, състоящо се от над 1200 старинни монети във византийска амфора от VІ в. Монетите са с ниска номинална стойност, но находката е уникална за България от гледна точка на броя открити монети от един тип на едно място. Амфората е открита на територията на крепост, заемаща площ от над два декара. Археолозите от Регионалния исторически музей в Добрич, се натъкнали още на голям ров, двуметрова крепостна стена и източната порта на археологическия обект. По-рано, по време на земеделска работа, в селото са открити и три римски спати (кавалерийски мечове).

Провадия Солницата най-старият град в Европа

При разкопки в археологическия обект „Провадия Солницата” е разкрита още една стена от късния халколит (петото хилядолетие преди Христа). Стената е с дебелина три метра, но височината все още не е ясна, защото стената е пострадала от земетресение. Твърди се, че тези стени са най-ранните масивни укрепления в Европа. Селището е на  на възраст от около 6500 години.



Древната крепост Мисионис

Уникални за България са и откритията при разкопките в древната крепост Мисионис край гр. Търговище. Археолозите се натъкнали на плочка от северноафриканска керамика, датираща от V в., върху която има изображение на антилопа. Открита е и антична кръчма, прозорците на която били направени от стъкло, както и множество фрагменти от стъклени чаши със столче за вино – признак на лукс и богатство. Друга находка на Мисионис е погребение от ХІV в. на млада заможна дама, която носела огромен за времето си сребърен пръстен с кръст и позлатени сребърни обеци. Самата крепост се простира на площ от над 700 декара.

Древното селище Хераклея Синтика

По време на разкопките в древното селище Хераклея Синтика, разположено край храма на Ванга в местността Рупите, група от български и американски археолози се натъкнала на древна базилика, която ще бъде основно проучена през следващата година. Други открития там са три търговски обекта, функционирали между ІІІ и V в., мраморна и керамична украса, театрални маски, част от инфраструктурата на древния град и други.

Върнати монети от Италия

В края на археологическия сезон в България още една добра новина зарадва страната. Италия върна на България 593 антични и средновековни монети, изнесени от иманяри и конфискувани от италианските карабинери. Разбира се, стойността на монетите, оценени на около 50 000 евро не може да се сравни със стойността, която имат те за националното ни културно наследство. В началото на годината, други над 3600 археологически ценности, заловени в български търговци на панаир във Верона, бяха върнати в България. Този добър жест е пример за това как сътрудничеството в тази сфера помага както за правилното съхранение на културни и исторически ценности, така и за намаляване на престъпността в световен мащаб.


22 декември 2014

Уникални римски постройки и средновековен некропол бяха открити в Поморие



Находките бяха открити при разкопките за водния цикъл



Културни пластове от две епохи бяха открити по време на археологическо проучване във връзка с изпълнението на проекта за водния цикъл на Поморие. Проучването се осъществи по Договора за сътрудничество между Община Поморие и Националния археологически институт при Българската академия на науките.

Археолозите изследваха трасето по ул. „П. Р. Славейков”, при кръстовището с ул. „Мусала“, което попада в Зона А от територията на недвижимата културна ценност „Античен град Улпия Анхиало – Палеокастро”. Екипът, който ръководи разкопките бе в състав: доц. д-р Олег Александров от Великотърновския университет – научен ръководител и Пламен Дойчев (докторант към катедра „Археология“ на ВТУ) – зам. научен ръководител.

Общата дебелината на проучения културен пласт е 2,50 м. Първоначално археолозите попадат на некропол от епохата на Средновековието. Проучени са общо 30 гроба с погребален обред според християнския канон. Гробовете бяха лишени от находки, като в запълнителя на гробните ями се откриваха отделни материали от периода Х – ХІ в.

Под нивото на некропола са открити градежи от късната античност (ІV – VІ в.). Предстоят изследвания, но най-вероятно става дума за помещение от сложен комплекс. Подовото ниво, начинът на градеж, и като цяло подемният материал подкрепят тази теза. Приблизителната ориентация на помещението е север-юг. Засечени са източната и западната му стени, които са изградени  с ломени камъни.

Най-интересната част от проучваното помещение е наличието на многоцветна подова мозайка. Общата разкрита до този момент площ на помещението с подова мозайка възлиза на около 20 кв. м. За съжаление площта на мозайката е по-малка (около 15 кв. м), заради разрушенията, причинени от вкопаванията на гробове и ями от епохата на Средновековието.

Тя е изградена от кубчета с приблизителни размери от 1 кв. см. Използвани за пет цвята. Композицията включва изцяло геометрични компоненти. Между пиластрите се забелязват триъгълници с различни цветове, а в южна и северна посока от тях се разгъват пана, ограничени от многоцветна рамка. Паната включват преплитащи се кръгове, листа, повеи, ромбове и други мотиви. Разкрита е само част от композиционните пана, но може да се очаква, че мозайката се развива на метри в северна и южна посока. По-нататъшното проучване на този етап, обаче, е невъзможно в южна посока заради наличието на съвременно строителство, а в северна е силно затруднено заради наличието на високоволтова ел. мрежа в този участък.

Датировката на мозайката е в края на ІV – V в. Предвид откритите находки, стратиграфска позиция, начин на изработка и сюжетна композиция, с голяма доза сигурност може да се каже, че е създадена при управлението на император Теодосий ІІ (408-450 г.).

Заради силната фрагментарност и практическа невъзможност за нейната експонация на място, Експертната комисия към Министерство на културата направи предписание откритата до този момент част от подовото покритие да бъде демонтирана от специалист-консерватор, реставрирана и експонирана в подходяща музейна среда.

След извършения демонтаж, проучването продължи в дълбочина от още 1 м. В пласта се констатираха структури от римската епоха (ІІ – ІІІ в.), включващи разрушения от улица и сграда. Имайки предвид наличието на богата мраморна украса, архитектурни детайли и прозоречни стъкла, най-вероятно става дума за представителна сграда с обществени функции.

Благодарение на взаимодействието между археологическия екип и Община Поморие, към момента многоцветната подова мозайка от късноримската епоха е демонтирана от специалист-консерватор и пренесена в Исторически музей- Поморие за съхранение и последваща реставрация, експонация и социализация.

Както римската сграда, така и по-късната подова мозайка са свидетелства за благоденствието и високата позиция, която заема Улпия Анхиало (дн. Поморие) в системата на Римската, а по-късно и на Византийската империя.

Автор: Флагман.бг., снимки: Община Поморие


Златен пръстен, представящ Ротондата „Анастасис"

21 декември 2014

Колона от храм на Зевс е открита в Созопол


Kolona_Zevs

База за колона от храм на Зевс е открита в Созопол, научи Черноморие. Колоната е от I век преди новата ера. Надписът на нея гласи, че Тиберий Юлий Проко дарява колоната на храма. "Находката е от много ранен период на римското присъствие по тези земи. Намерената база за колона потвърждава откритията от 2008 година, когато бе намерен подобен храм", коментира пред Черноморие Димитър Недев директор на Археологическия музей в Созопол. Колоната, която е открита сега е била преизползвана за градежа на вход на римска вила и археолозите попадат на нея при разкопки до градския стадион в града. Вилата е построена от романизирани траки. "Тук се споменава и името на жрец Реметалк, който е свързан с тракийската династия. По онова време титла жрец и цар не се е давала случайно", обясни Недев.

Скалите проговарят - филм на Елена Димитрова

Мегалити и антични светилища във фотосите и проучванията на доц. Любомир...

Археологическите находки в Бургаско през 2014г.

Улпия Анхиало


Строителни дейности на частен терен в местността “Кротиря” разкриха нови артефакти, свързани с важни исторически факти от миналото на Улпия Анхиало.  Разкрит е западният некропол на римския град от II-III в. Проучени са повече от 2 дка площ,  като на тази територия са регистрирани 85 гробни съоръжения – 1 зидан гроб, 82 погребения в обикновени гробни ями и две по-особени структури, съдържащи останки от препогребване. 

Практикуваният погребален ритуал е трупополагане, без спазване на конкретна ориентация на погребаните индивиди, което е рядко срещано явление за некропол, функциониращ сравнително кратко време. Погребалният инвентар е твърде интересен и разнообразен. Почти всеки гроб съдържа по една монета, поставена обикновено в устата или върху горната половина на скелета – т.н. харонов обол. Според тогавашните вярвания покойниците е трябвало да заплатят на лодкаря Харон за превоза си през реката на забравата Лета в Царството на сенките.



Най-старата монета откривана в България

Археологическа находка, тежаща едва 0,63 грама, постави нов рекорд в българската археология. Това е най-старата монета, откривана в България, която е на 2650 г. и е открита от водолаз само на метър дълбочина край бреговете на Созопол. Изработена е от златно-сребърна сплав, а предполагаемият й произход е държавата Лидия в Мала Азия, където са създадени първите монети в човешката история.

Раннохристиянски храм в Крайморие

Раннохристиянски храм е едно от откритията при археологическите разкопки на полуостров Форос до квартал Крайморие през тази година.  Еекип от РИМ-Бургас с ръководител Милен Николов напълно проучи монументален епископски раннохристиянски храм от края на V - началото на VІ в. в крепостта Порос, п-в Форос, кв. Крайморие. Той е с дължина 19.5 м и ширина 14 м и по план представлява едноапсидна трикорабна базилика с притвор. Напълно запазена е голяма част от подовата настилка - релефни керамични плочи с врязана украса.

Римско пристанище на п-ов Форос

Оживено пристанище е бил п-ов Форос. Освен това мястото е било гъсто населено, тъй като заливът тук е спокоен. Най-ранните градежи тук са от ІІІ в., но в по-късен етап полуостровът е бил укрепен.  Входът на пристанището е бил на запад и северозапад, сочат археологическите проучвания.

При проучването на крепостната стена частично са разкрити 280 м от трасето й. Фундирана е върху кореновата скала, която е залята с хоросан. Крепостната стена е почти изцяло запазена до височина 1.3 м. Градежът е от ломени камъни, споени с бял хоросан. Прави впечатление, че стената е много широка. Това показва, че за укрепването на Форос са вложени много финансови средства и че тук са живели хора с висок стандарт.

Разкритите правоъгълни кули са общо 4, като две от тях са с по-големи размери 10х10 м. Любопитен факт е, че те са разположени на еднакво разстояние една от друга - на 54 м. Според археолозите това потвърждава факта, че крепостта е римска, тъй като римляните са известни с точните пропорции в строителството. 

Западно от една от кулите са разкрити и гробове от християнски некропол на дълбочина около 70-95 см. В тях има фрагменти от белоглинена керамика от ХІ-ХІІв., което дава основание да се смята, че некрополът датира между ХІІ и ХІІІ в. 



В Северозападната част на п-ова има голяма сграда с хипокауст, дълга 20 и широка 12.5 м. Зидовете й с ширина около 70 см са от каменни блокчета, споени с бял хоросан. Въз основа на откритите монети се смята, че сградата е от ІІІ-ІV в. Над нея се намират други 3 сгради от VІ в., датирани с монети от императорите Юстин І до Тиберий Константин.

При съоръжението "Гарда", в най-западната част на п-ова, където разкопките не са завършени, е установено наличието на културен пласт и археологически структури. Досега тук са открити основите на една жилищна и две административни сгради. Тук има няколко питоса. Открита е и монетна находка от 7 бронзови фолиса, от които две са определени н на император Юстин и съпругата му София и на император Фока и жена му Леонтия.  До тях непосредствено е  открит и оловния печат, вероятно патриаршески, от началото на VІІ в. 

От сградите освен монети е открит добре запазен фолис на император Йоан Цимисхий. Сред находките има средновековна керамика от V-VІ и ХІ-ХІІ в., амфора с гребенчата украса, чревенолакова  купа,  апликация от ризница, керамичен балсамирий, пръст от бронзова статуя, игли за рибарска мрежа, щампована червенолакова керамика от Африка с бягащи кучета, стъклени чаши и сервизи, рисувана украса, близо 200 златни, сребърни и бронзови монети. 

Св. Богородица на п-ов Форос

Оловен печат с изобразена на лицето му Света Богородица, на гърдите й - Младенеца, а отстрани - кръстове, е открит в крепостта на п-в Форос. От другата му страна е изобразен кръст с монограм, чието възможно четене е "На Фотиос". Печатът е датиран с монетното съкровище на 7 бронзови монети, най-късните от които са изсечени при император Фока.  В света са известни само 3 такива печата, а в България такъв досега не е откриван. 

Вилата на Порос

През лятото на 2014 г. екип от РИМ Бургас с ръководител Милен Николов продължи археологическите проучвания на откритата през 2013 г. богата римска вила, разположена на самия западен бряг на полуостров Форос до бургаския квартал Крайморие. Луксозната сграда е част от огромния археологически комплекс на крепостта Порос, включващ крепостна стена, жилищни квартали, административни и пристанищни постройки, епископска базилика и некрополи. 

В резултат на проведените археологически разкопки се установи, че римската вила е построена през първата половина на ІІІ в. От нея са разкрити напълно 4 помещения, всички от които са с хипокаустно отопление. Колонките на отоплителното съоръжение под пода на сградата, между които е циркулирал загретият от пещта въздух, са два типа – издялани от камък и във вид на глинени тръби. 



Археолозите са убедени, че римската вила е била изключително луксозна. За това свидетелстват откритите мраморни плочки и рамки на прозорците в различни формати, с които са били облицовани стените отвътре. Сградата е била измазана отвън с много фина замазка, която е била боядисана в т. нар. „помпеанско червено” – цветът, с който са били покрити богатите сгради на римския град Помпей в Италия.

Тук беше направено поредното сериозно откритие за 2014 г. Между двете сгради се откри отлично запазена външна тоалетна (латрина) с прилежащия й отходен канал, който се е изливал в морето. 

Средновековна порта в Ахтопол

При разкопки в средновековната крепост Агатополис в Ахтопол, археолози откриха порта като тези в Преслав, Плиска и Дръстър. Археологическите проучвания се правят в двора на т. нар. бивше гръцко училище в града.

На площ от 330 кв. м проучвателите са открили участък от крепостната стена с дължина 32 метра, две външни и две вътрешни кули и прохода на една от портите на античния град. Според ръководителя на археологическото проучване д-р Андрей Аладжов от Националния археологически институт с музей към БАН, най-близките аналогии на портата на Ахтопол се откриват в ранносредновековните български градове Плиска, Преслав и Дръстър.
По думите му това е свидетелство за голямото значение на Ахтопол за владетелите на Първото българско царство. При разкопките са открити още керамика и монети. 

Царски дом в Бродилово

Владетелски тракийски дом е открит край село Бродилово, Община Царево. Ръководител на разкопките е Деян Дичев и научен консултант Даниела Агре от НАИМ при БАН.  Той е с площ от 1,5 декара и е ограден от крепостна стена с дебелина от 2,40 м. Самата стена е запазена на 1-1.5м. височина. При разкопките е разкрита част от охранителната кула, която е разположена в най-достъпната част към обекта. Във вътрешността на къщата са били разположени жилищните и стопански постройки. Там са най-интересните археологически находки. Домът е бил опожарен най-вероятно при военни действия, тъй като цялата покъщнина е била затрупана под останките на срутените покрив и стени от жилищата. Запечатала се е една интересна ситуация непокътната над две хилядолетия. В едно от помещенията бе открит олтар (жертвеник). 

Около него се разкрили много керамични съдове местна изработка и голямо количество вносна гръцка керамика - кантроси, лекит, амфори; мегарски чаши с богата орнаментика от растителни мотиви и такива с изображения на хора и др. Някои от съдовете са били пълни със зърно, жито, просо и др. На места са складирани купища от железни заготовки, явно за изработка на оръдия на труда и оръжия. Сред най-интересните находки от обекта са меч тип - махайра и един меч тип - ромфея (характерен тракийски меч използван в периода III-I век пр.н.е.). "Мечовете от типа ромфея са сред най-рядко срещаните в България, като до сега такива са откривани главно в Родопите", разказа ръководителя на обекта Деян Дичев.

Според археолозите домът е съществувал от края на ІІ до началото на І в.пр.Хр., когато е опожарен и унищожен. Вероятно това са събитията около войните между Рим и Митридат VI, които се водят в тази част на Балканите. По това време се сформира и едно от най-мощните тракийски царства – това на астите, чиято история без съмнение е свързана и с новооткрития владетелски дом край Бродилово, както и с проучвания подобен дом край Синеморец. Тези два обекта са съществували по едно и също време и вероятно при едно и също военно събитие са били унищожени. И двата дома са били на много богати и влиятелни владетели. За това свидетелства откритото в дома край Синеморец изключително монетно съкровище.



Печатът на цар Петър


През октомври се подновиха археологическите проучвания на крепостта Русокастро, спрени през предходните две години поради липса на средства. Те бяха организирани от РИМ-Бургас, с научен ръководител бургаският археолог Милен Николов. 

По време на разкопките жителите на с. Желязово предоставиха на екипа доста находки, открити от тях при земеделската им работа. Една от тях е от особена важност. Тя е открита при обработка на градина на около 400 м от кулата-кладенец. Става въпрос за оловен печат-моливдовул, на българския цар Петър (927-969 г.). На лицето на печата е изобразен Иисус Христос с ореол, в който е вписан кръст, а на опакото – българския владетел със съпругата си Мария. Печатът е един от най-добре запазените, открити изобщо до този момент, и първият, намерен в Тракия. Всъщност на юг от Стара планина има открит само един печат – от крепостта Кракра при гр. Перник. В Южна България единствено Бургаския музей вече притежава такава находка. 

Амулети и бижута от човешки кости в Каблешково

Амулети и бижута от човешки  черепни кости, каменен скиптър, едни от най-големите известни кремъчни пластини – символ на престиж за онова време . Това са древни находки от разкопките на праисторическото селище от енеолита /V хил. год пр. Хр./ Козарева могила край Каблешково. 

Тази година археолозите са открили нова сграда, в която има керамична пещ. Това е доказателство, че селището е разполагало с много голяма работилница за керамика, или дори с цял комплекс. По това време имало обичай в гробовете на починалите да се слагат съвсем нови керамични съдове и тези работилници е възможно да са осигурявали точно това. В некропола са открити и странни ями, върху които се предполага, че е имало и някакъв покрив. Археолозите са на мнение, че там са оставяли мъртъвците преди да бъдат погребани, за да не стоят в селището.    

Амулетите, направени от човешки черепи, са се считали за форма на почит към предците. В гробове от ранния и късния енеолит са намерени глинени съдове и оръдия от мед и кремък, каменен скиптър и едни от най-големите кремъчни пластини. 

В селището е открита голяма грънчарска работилница с пещи за печене на керамика, пълни със съдове. Това дава основание да се предполага ранна форма на специализирано керамично производство, предназначено за търговски обмен. 
До много интересни открития стигнаха археолозите и при разкопките край некропола. Те откриха единадесет гроба четири, от които антични /III в. преди Хр./  и седем енеолитни / V хил. преди Хр./. Костите в два от античните гробове са деформирани в следствие на заболяване от сифилис, но при проучването е установено, че смъртта не е настъпила в следствие на сифилиса, а в по-късен етап, което дава нови сведения за напредъка на медицината в тази епоха. При погребания в един от тези гробове е установена силна деформация при единия долен крайник, а под него са намерени железни скоба и шайба, което е още едно доказателство за напредналото нивото на медицината. 



Друга любопитна и рядка находка е откритата в устата на един от погребаните - дребна бронзова монета. Тя е на келтския владетел Кавар, управлявал между 219 и 200 г. пр. Хр. в Тракия.  
 
Сред проучените гробове от късния енеолит нова интересна информация за обредите от тази епоха дава друг от гробовете.  Погребаният там е бил положен свит настрани.  След вдигането на костите, при вдигането на фрагментирания череп се установи, че част от черепните кости от лявата страна липсват. Те са открити, погребани в друга по-малка яма.  Върху един от фрагментите има перфорирана след смъртта дупчица. Тази находка може да се свърже с находките на черепни амулети - рондели, открити в селището. 

Те са направени от изрязани с формата на кръг парчета от човешки черепи с пробити в центъра дупки за окачане. Обработени са много добре, което предполага, че са правени от свежа кост. Това са първите такива находки от България,  но подобни находки са известни от Западна и Средна Европа още от деветнадесети век.


Античен тракийски град под Дебелт

Тракийският град Добелт е съществувал на територията на днешното село Дебелт още през 7 век преди Христа, каза доц. Петър Балабанов, който  проучва останките от траките в археологическия резерват Деултум- Дебелт.  Намерени са основи на къщи, които са били елементарни, вкопани в склона.  Според археолога те точно отговарят на описанието на един гръцки хроникьор за бедните градчета в северна Гърция по това време. 

Доц. Балабанов е сигурен, че това селище, с името Добелт е съществувало поне от 7 в. пр.н. е, но досега не е имало никаква информация за него.  „Наличието на тракийски град в Дебелт ще наложи да се преосмислят редица положения в историческата наука за развитието на селищната структура в Югоизточна България, за ролята на гръцките колонии, за пътищата на културна интеграция между траки и гърци ”,  казва той. 

„Независимо, че няма злато и сензационни находки, в чисто научно отношение това е истинска сензация”, твърди доц. Балабанов.  На мястото на античния град са намерени гръцки амфори и други съдове, които свидетелстват за търговия между траките и гърците. 

19 декември 2014

На първо място сме по иманярство в Европа

Капацитетът на служителите на МВР, които се борят с престъпността, свързана с културно-историческото наследство, е може би най-важна - колкото по-висок става, толкова по-добре за нас. Това каза доц. д-р Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей при БАН за проекта “Повишаване на административния капацитет на служителите от МВР за превенция и разкриване на престъпления, свързани с културното наследство на Република България”. 4

„В Европа сме първенци по иманярство и е факт, че през последните години има значителен прогрес”, категоричен е той. Доц. д-р Людмил Вагалински изрази желание да бъде направена изложба за спасените артефакти, която би била добре за публичното мнение и даде пример с Археологическия музей в Солун, където има такива изложени спасени артефакти. Той заяви, че в Закона за културното наследство, който е най-променяният закон в България, е „вкарана тихомълком една поправка, според която археолозите бяха натоварени с охраната на археологическите обекти”. Според него, основният въпрос е кой охранява и се грижи за археологическите обекти и заяви, че това са общините, които продължават да нехаят за това, което е на тяхната територия. „Те се сещат за тези обекти, само когато трябва да направят някакъв проект и да вкарат пари в общината”, посочи директорът на на Националния археологически институт с музей при БАН. Той призова да се мисли по този въпрос, защото не се знае кой е стопанинът и апелира за още по-тесни контакти със специалистите. „Няма постоянна колекция в българските музеи, която да е застрахована и това е работа на държавата. Музеите нямат този ресурс да ги застраховат”, добави още той и призова да се вземат мерки. 

Автор: Константин Тодоров


Прочети повече на: http://www.novini.bg/news/255997.html

Изследователи откриха състава на римския бетон

Пантеонът, пазарът на император Траян и Колизеумът в Рим издържат на проверката на времето вече почти 2000 години. Изследователи са открили “тайна” съставка на римския бетон, която обяснява издържливостта му, и смятат, че съвременните инженери биха могли да използват рецептата, пише "Дейли мейл".
Учени от Калифорнийския университет в Бекърли са използвали рентгенови лъчи, за да изследват римски хоросан, съдържащ вулканична пепел. В бетонните стени на пазара на Траян, изграден около 110 година сл. Хр., този хоросан свързва елементи с размерите на мъниста от вулкански туф и тухли.
Оказва се, че вулканичната пепел създава кристални структури, които пречат на малките пукнатини да се уголемят. Друго откритие на американските изследователи е, че използването на кристали на минерала стретлингит предотвратява корозията.
Римският бетон показва по-добри качества и по отношение на екологичността си. Производството на повечето модерни бетонни смеси включва процес на нагряване до 1450 градуса по Целзий, при който в атмосферата се отделя огромно количество въглерод. За разлика от това, римският хоросан, който е смес от приблизително 85% вулканична пепел, вода и вар, се втвърдява при значително по-ниски температури. Следващата цел на научния екип е да адаптира римските техники към съвременното производство на бетон.

Учени откриха над милион мумии в египетска гробница

Археолози са открили гробище в Египет с над 1 милион мумифицирани тела, съобщи в. „Дейли Мейл”. Вече са извадени повече от 1700 мумии, които са запазени в пустинята на град Фаюм на около 60 км южно от Кайро. Според ръководителите на разкопките е възможно да има повече от милион мумии, погребани в саркофази, издълбани във варовикови скали на до 23 метра дълбочина.
Според учените мумиите са били погребани пред около 1500 години между 1 и 7 век от новата ера, когато Египет е бил под владението на Римската и Византийската империи.
разкопки
Снимка: Проф. Кери Мюлщайн
За разлика от повечето мумифицирани останки, открити в Египет, тези са намерени в масови гробове и вероятно са на обикновени хора. Вътрешните органи на умрелите рядко са били премахвани, като роля в мумифицирането е изиграла сухата почва.
„Сигурни, че тук са погребани повече от 1 милион души. Мястото е огромно и доста претъпкано”, коментира пред сайтът „Live science” един от откривателите на находката професор Кери Мюлщайн.
Сред мумиите открили и такава на мъж, който е висок повече от 210 см. Телата били разделени според цвета на косата им. русите хора били погребани в едната част на гробището, а тези с червена коса – в другата.
Учените нарекли гробницата Фаг Ел Гамус, което значи „Пътят на водния бивол” заради името на намиращ се наблизо път. Археолозите от университета в Юта разкопават мястото и намиращата се там пирамида от близо 30 г.
Въпреки че в гробовете са погребвани обикновени хора, а не богаташи при разкопките са открити изключително красиви и запазени платове, стъклария и дори цветни терлици за дете.
„Имаме свидетелства, че близките на детето са се опитали да изпълнят по-голямата част от процеса по мумифициране на тялото. Палците, ноктите, мозъкът и езикът са много добре запазени. А гривните по ръцете ни карат да мислим, че детето е било момиче, но не можем да сме сигурни. Личи си, че близките са направили всичко по силите и възможностите си, за да изпълнят ритуала по мумифициране”, казват учените.
пирамида, гробница Египет
Снимка: Проф. Кери Мюлщайн
Засега учените не са разбрали от откъде са дошли телата. Близкото селце е твърде малко, за да е имало толкова голямо гробище, а древният град Филаделфия, който се намира също в близост, си има собствено погребално място.
До гробището има малката пирамида, която е построена преди повече от 4500 години. Тя е по-стара от мумиите с около 2 хилядолетия.

Гробница в Амфиполис беше включена в “Топ 10 открития на 2014

Прочулата се през последните месеци Гробница в Амфиполис беше включена в “Топ 10 открития на 2014 г.” Списъкът на най-значимите открития бе публикувана в archaeology.org, водещ сайт в областта на археологията. Откриването на най-голямата гръцка гробница в Каста Хил е значително събитие, не само за гърци, но и за световната общност. Редакционният екип на archaeology.org открои десетте най-големи открития на годината и коментира откритието в Амфиполи: “Откакто откриването на най-голямата известна гробница в Гърция беше обявено през август, почитатели на археологията по целия свят нямат търпение за всяка новина от там. Гробницата Амфиполи, която датира от времето на Александър Велики, е отличен пример за това как археологията може да покорява общественото въображение и лесно спечели място в нашия списък на Топ 10 открития на 2014 г. Гробницата на Амфиполи е бил открита в северната част на Гърция през август 2014 г. Оттогава екип от гръцки археолози начело с Катерина Перистери успяха да разкопаят четири камери. През последните четири месеца те откриват красива мозайка, два сфинкса, охраняващи входа на гробницата, две кариатиди (колони във формата на женски статуи – бел. авт.) и разбира се скелет на човек, който е погребан в гробницата през епохата на Александър Велики. 


Списъкът на 10-те най- значими археологически открития се допълва с: подземните тайни Стоунхендж във Великобритания; едно от най-големите римски съкровища от монети, намирани някога в Обединеното кралство; открития, свързани с началото на будизма в Непал; Неандерталски генетични открития в Израел; корабокрушението Еребус в Канада; потъналата византийска базилика в Турция; откритието за мумифициране преди фараоните в Обединеното кралство; Крепостта на Синия Зъб   в Дания; и най-накрая „Ная” – 13000 годишен скелет на местно американско момиче в Мексико.

В Египет откриха гробница на съпругата на фараон

Гробницата на съпругата на фараон от епохата на Рамзес бе открита в Луксор от египетски и френски археолози, оповести египетското министерство на паметниците на културата, цитирано от Франс прес.
Изследванията продължават, за да се открие името на фараона, за когото е била омъжена погребаната в гробницата жена, се казва в комюнике на министерството.
Епохата на Рамзес обхваща две древноегипетски династии - 19-ата (1314 - 1200 г. пр. Христа) и 20-ата (1200 - 1085 г. пр. Христа).
В гробницата са открити фрагменти от 20 погребални статуетки, върху които е изписано името на царицата - Каромама.
Това ще допринесе да се разберат повече неща за тази важна личност, поясниха от министерството, отбелязвайки, че досега са открити малко находки, свързани с въпросната царица - статуя с бронзово покритие, която се намира в Лувъра в Париж, вази и статуетки.
Източник: http://vesti.bg

12 декември 2014

Дамите от древния град Мисионис са носели малки гребени в косите си

Древни гребени от кост от град Мисионис

Дамите от древния град Мисионис край Търговище са носели малки гребени в косите си и са ги използвали, за да придържат сложните си прически.
Това разказва археологът проф. Николай Овчаров, който заедно със своя колега Ангел Конаклиев представи окончателните резултати от проучванията на късноантичното селище на пресконференция в Исторически музей в Търговище.
Овчаров и Конаклиев за първи път показаха едни от най-интересните си находки от Мисионис - три гребенчета, изработени от кост, които според професора са истинско произведение на изкуството.
Освен разкопки в древния град започва и реставрация на античните сгради. Археолозите разкриха, че общината е осигурила 100 хиляди лева за възстановяването на древна базилика.

Източник: в-к Новинар

09 декември 2014

Археолози картографираха град без разкопки

Археолози картографираха средновековния град Стария Сарум, който е затрупан вече 700 години, без разкопки съобщи в. "Мирър", цитиран от БТА. Те направиха план на сградите и улиците на града край Солсбъри с нови рентгенови технологии. Учените откриха серия от масивни структури, вероятно големи отбранителни стени, както и основите на десетки къщи, а също и свободно пространство, използвано за събиране на хора или ресурси. Радарът регистрира и пещи за тухли за храна. Градът е процъфтявал през XI в., но след това е изоставен и постепенно е затрупан. Стария Сарум е съществувал още 400 г. пр. н. е. Той е окупиран от римляните след нашествието през 43 г. Упадъкът му започва, когато на 6 км възниква друг град Новия Сарум, който прераства в сегашния Солсбъри. Вероятно старият град е бил прекалено малък и твърде изложен на природните стихии. Екипът от университета на Саутхамптън е използвал за изследването магнетометрия, радар, томограф, уред, отчитащ съпротивлението.


Прочети повече на: http://www.novini.bg/news/253842.html

Учени отвориха саркофаг на египетска мумия на 2500 години

Учени от музея "Фийлд" в Чикаго отвориха дървения саркофаг на древноегипетска мумия на 2500 години, съобщава Асошиейтед прес.

Деликатната операция била извършена под ръководството на специалиста от музея Джей Пи Браун.

Учените извадили за анализ и консервация мумията на Миниридис, син на свещеник.
Тя трябва да бъде специално подготвена за участие за предстоящата изложба "Мумиите: Картини от отвъдното", която ще бъде открита през месец септември догодина в Природонаучния музей на Лос Анджелис.

През 2016 година пък ѝ предстои гостуване в Природонаучния музей в Денвър.
Музеят "Фийлд" притежава мумията от 1920 година, припомня агенцията. Тя била получена като дар от Чикагското историческо дружество. Тя е част от богатата колекция на музея, съставена от 30 мумии от Египет.

"Винаги има опасност артефактът да бъде повреден, коментира Браун. Поради тази причина се опитваме нашият контакт с мумията да бъде сведен до стриктния минимум".

Още преди отварянето на саркофага е било ясно, че мумифицираните останки на детето са били повредени. Това проличало от предварителна рентгенова снимка.

Долните крайници били откъснати и отчасти отвити от ленените бинтове. Покровът и маската били посукани и изместени настрани. Всичко това трябва да бъде поправено, преди мумията да потегли към изложбата.

Източник: БТА     


08 декември 2014

Археолози откриха почти изцяло запазен огромен древен изкуствен водоем в Рим




Археолози работят на мястото на древния водоем.
РУМЕН МИХАЙЛОВ, „МОНИТОР”, ИТАЛИЯ
При разкопки покрай строителството на станция за новата линия на метрото на Рим археолози откриха почти изцяло запазен огромен древен изкуствен водоем. Античното съоръжение се намира до известната катедрала „Сан Джовани ин Латерано”, дължината му е 70 метра, широчината - 35 м, а дълбочината - над 2 метра. Огромният басейн бил облицован с непромокаема мазилка от ситно счукана печена глина, забъркана със специален хоросан.

„Това е най-големият древен водоем, сътворен от човешка ръка, който е откриван досега”,  обясни проф. Росела Реа, шеф на съставения само от дами археологически екип. Според известната изследователка на античния Рим водоемът бил построен през III век от новата ера на територията на селскостопански чифлик. Той се намирал непосредствено до крепостните стени на столицата на империята, тоест съвсем близо до сегашния център на Рим. Водата от басейна резервоар служела предимно за поливане. Друга част от живителната течност най-вероятно е била предназначена за битови нужди на близките квартали, за което свидетелстват и разкрити тръбопроводи.

Водоемът е бил открит на дълбочина 20 метра, тъй като при строителни работи през вековете е бил заравян на няколко пъти с дебели пластове пръст и останки от разрушени сгради. Според проф. Реа древният изкуствен водоем обаче няма да може да бъде разкрит  изцяло и запазен, тъй като площта му надхвърля тази на новата метростанция, а тя не може да бъде построена на друго място.

източник: в-к Монитор
Снимка: АНСА

Откриха изображение на известно божество

Учени от университета в Мюнстероткриха в хода на разкопки в Югоизточна Турция барелеф от римската епоха с изображение на божество.

Специалистите засега се затрудняват да определят кой бог изобразява античната скулптура.
Археоложките работи се водят до турското градче Дюлюк. На това място учените вече са попадали на оръдия от епохата на неолита и на останки от култово съоръжение от железния век.
В античната епоха там се е намирал град Долихе, който през II–III век от н.е. е бил център на култа към Юпитер Долихен, божество, в което се съчетавали чертите на римския Юпитер и семитския Баал. Вероятно върху него са оказали влияние и вярванията на народите от Древна Анатолия и елементи от зороастризма.
Юпитер Долихен често е изобразяван върху бик, а негов атрибут е била двуострата брадва. Смятало се, че той повелява бури и че е дарил желязото на хората.
Благодарение на римските легионери култът към Юпитер Долихен се е разпространил далеч извън пределите на Мала Азия – негови светилища са съществували на териториите на съвременна Италия, Румъния, Унгария, Австрия и Германия.
В хода на сегашния сезон немските археолози изследвали построен на мястото на древния град Долихе средновековен сирийски манастир „Св. Соломон“ (Мар Соломон), открит от учените през 2010 година. На една от манастирските стени е намерена издялана плоча с античен барелеф. Размерът му е метър и половина, горната му част е отчупена.
Брадатото божество е показано израстващо от листата на растение. То се опира с ръка на дълго стъбло. Отдолу са изобразени полумесец, цвете с осем венчелистчета и две звезди. Изобразен е и дълъг вълнообразен рог.
Някои черти на изображението (положението на ръцете, формата на брадата) сочат, че то е направено в началото на I хил. пр.н.е. „Това явно е бог, но в момента ни е трудно да кажем точно кой“, казва археологът Михаел Бльомер.

07 декември 2014

СВЕТЪТ ПРИЗНА: България е земята на най-древната цивилизация!

Американската наука призна, че най-древната цивилизация в Европа е процъфтяла на територията на България и част от Балканите от 6200 г. до 4500 г пр.н.е.
Едно изследване на професор Дейвид Антони:
Неочакван фурор предизвика в Ню Йорк изложбата “Изгубеният свят на Стара Европа”, писа “The New York Times”. Дълго преди разцвета на Гърция и Рим, дори много по-рано от възникването на първите градове в Месопотaмия и Египет, в долното течение на Дунава и Предбалкана е живял народ, изпреварил своето време в търговията, изкуството и техниката. В последните дни на 2009 г. много американски специализирани издания, а и 

ежедневници отбелязват, че в периода на своя разцвет цивилизацията „Стара Европа“ е била едно от най-развитите места на света. Отбелязват още, че през 1972 г. край Варна е открит Варненският некропол и неговото халколитно съкровище.

Също така и комплексът в Дуранкулак, който е основно неолитно селище със своите 1 200 гроба, които съдържат най-голямото праисторическо съкровище в Югоизточна Европа. Обитателите на Северозападното Черноморие са били високо развита общност, чиито традиции са навлезли в културното наследство на тракийската етнокултурна общност и по-късните древногръцки цивилизации, най-старата от които около 2700–1120 пр. Хр. е Микенската цивилизация. Дъглас Бейли от Университета в Сан Франциско пише в каталога на изложбата "Изгубеният свят на Стара Европа“ следното:

Способността да създават, използват и разбират символичните предмети като статуетки, определя хората като такива. Тази способност обединява нас съвременните хора с хората от неолита и художниците от палеолита.
 
Свидетелство за това са експонатите - златни, медни и керамични образци като гривни, статуетки и съдове, които по думите на Мишел Луи Сефериад, антрополог от Националния център за научни изследвания във Франция, са обгърнати с древни мистерии, култове и митове. Пак по нашите земи са открити и НАЙ-СТАРИТЕ ПИСМЕНИ ЗНАЦИ В СВЕТА.
От селищната могила край село Караново е изкопан глинен печат, чиято възраст се определя на 3000 – 3500 г. пр.н.е. Приблизително от този период са и находките от Трансилвания /Румъния/ и край Винча /Сърбия/. Още по-стари са знаците върху малко глинено съдче, намерено край село Градешница /Врачанско/ – от 3500 – 4000 г. пр.н.е.! За сравнение ще посоча, че шумерската писменост, считана доскоро за най-стара в света, е 

възникнала към 3100 г. пр.н.е., а египетската – около 3000 г. пр.н.е.

Сега и Европа започна да забелязва тези факти. Нови открития доказват нещо наистина сензационно: Балканите са люлката на цивилизацията, тези земи са били обитавани от една високо развита култура, която е много по-стара от месопотамските цивилизации, пише Дойче веле. Харалд Харман в своята книга „Загадките на Дунавската цивилизация” доказва, че Балканските земи са били обитавани от цивилизация, която развива първата писменост. Харман нарича тази култура, обитаваща земите на днешна Сърбия, 

Македония, България, Румъния, Гърция, като и части от Украйна и Унгария, „староевропейска”.

Според археологическите открития нейната поява може да бъде отнесена към 7 хил. пр. Хр. Харман твърди, че думи, които досега са били считани за старогръцки, всъщност са „староевропейски“ и се използват и до днес – камина, маслина, керамика, метал, химн и др. Писмеността на Дунавската цивилизация се е появила 2000 години преди тази на шумерите. Харман потвърждава,това,което отдавна знаем,че най-старото злато в света е намерено на територията на днешна Варна. Според съвременните методи и технологии за датиране то е правено някъде през 4 500 г. пр. Хр., което означава, че е с 2000 години по-старо от златото, намерено в Египет.