Translate

27 октомври 2012

Треска за злато погубва Рацария


50 хиляди иманяри всеки ден дупчат България, обладани от треска за злато, възмути се във вчерашния си брой в. "Вашингтон пост". И публикува обширен материал на "Асошиейтед прес", посветен на разграбването на римската перла край Дунав - Рациария. Символът на иманярската алчност, която поглъща около $40 млн. всяка година, според "Вашингтон пост". Прочутата столица на крайбрежна Дакия, най-забележителният римски град на Балканите, днес е жалка развалина. Осеяна с изкопи на всички посоки, купища пръст и едвам пробиващи бурени между тях. Рациария не просто е забравена, тя е унищожена. Някога самото й име е предизвиквало възторг у археолозите. През 1957 г., при едно разораване с трактори за садене на лозе, са били открити уникални керамични и метални находки, части от скулптурни фигури. Тогава саденето е било спряно, а на терена е пратен научният сътрудник от БАН проф. Велизар Велков. Той направил сондажи, резултатите от които надминали всички очаквания. Разкопките започнали на следващата година и продължавали всяко лято. През 1978 г. в тях участвал и екип от университета на Болония - Италия. Водел го проф. Донанкарло Сузини. Така - до 1991 г., когато проучванията на терена секнали. Държавата се оттеглила от разкопките поради липса на средства. Случайно или умишлено, освободила място на мафията, която изнася антики. Ако някой иска да види какво е това иманярска страст или истерия, да дойде в Рациария. Вече 20 г. в античния град се копае ударно и масово. В началото на ден земята ровят по 500 души, боботят трактори и булдозери - по 20-30 на брой. Не всички копачи са иманяри - повечето са наемници на иманяри. Сред тях има и деца. И те знаят, че земята на това място крие съкровища. Колкото по-надълбоко ровиш, толкова по-голямо съкровище излиза. Вече и официално се говори, че на полицаите е плащано яко, за да си траят Конкретни имена обаче не излизат. Днес ровенето е единично, най-много по 2-3. В бюлетина на областната дирекция на МВР често се появява информация за иманярско престъпление: "Ф.И., 23 г., и В.М., на 26 г., са арестувани при разкопки в Рациария. Иззети са два металотърсача. Срещу тях е образувано досъдебно производство". Задържането за 24 ч обаче не спира иманярския набег - на следния ден там може да се видят други хора. Двадесетина са осъдени - обикновено условно - да полагат общественополезен труд. Петима излежават малки присъди в затвор, защото са хванати втори път и условните стават ефективни. Според археолога Анна Йоцова всичко ценно в Рациария вече е извадено. Някога тя е участвала в разкопките и познава устрема на археолозите да открият повече пространство, да проучат стени, сгради, скулптури, плочи, монети. Така са идентифицирали западната и северната крепостна стена. Изследвали са сгради. За едната се знае, че е била резиденция на управителя на Крайбрежна Дакия. Под тухлен под от друга е извадено златно съкровище - накити. Какво е откривано след това - не се знае. Само от време на време става ясно от криминалните новини, че на музеите са предадени ценни антики, открити в багажа на заминаващи от страната български граждани. Тогава специалисти като Анна разбират, че Рациария има още богатства. Глава на лъв, саркофази с ценни релефи на които е изобразена римската вълчица, части от статуи, монети с императорски образи, вази, солници и т.н. са спасени за поколенията. Но каква част са те от общото количество нелегално изнесени от страната, никой не може да каже. Пак поради липса на средства Регионалният исторически музей във Видин не планира и не извършва разкопки в античния град. Едва преди 3 г. археоложката докторантка в Софийския университет Красимира Лука започва да проучва части от града. И за пръв път в по-новото време алармира за унищожаването му, за немарата на държавата. През октомври 2011-а тя попада на главната улица и разкрива няколко метра от нея. През тази година тя събира екип от студенти от различни университети на Европа и Америка да работят в Арчар и привлича за делото и един от най-големите познавачи на римската история у нас - проф. Румен Иванов. Екипът стои повече от месец в селото, но разкопки така и не започват. При това той не иска пари от държавата, а си ги е осигурил от други източници. Четири молби за разрешително за започване на разкопките, което издава само Националният археологически институт с музей (НАИМ), така и не получават отговор. Според директора му - доц. Людмил Вагалински, в искането не е написано какво точно ще се търси, какви проучвания ще се правят. Така частните разкопки се провалят. Държавата не си дава историята, но и няма средства за нея Все пак проф. Иванов успокоително обяви, че докато е бил в Рациария, е установил, че иманярите са работили на дълбочина до 2 м. Римският пласт е на 3,5-4 м. Т.е. има смисъл да се правят разкопки, ако обаче се разбие монополът на НАИМ. Според доц. Вагалински сега по-важното е античният град да се опази, което е работа на съдебните и правоохранителните органи. През 2007 г. в Арчар е открит полицейски участък, но иманярските набези не са спрели и за миг. Хората копаят сутрин рано или вечер късно, копаят и през почивните дни, когато полицаите си отдъхват.

Първолета Цветкова

03 октомври 2012

Уникални писалки от времето на цар в Симеон откриха археолози Преслав


Уникални писалки от времето на цар Симеон откриха археолози до Патриаршеската базилика в старопрестолен Преслав. Средствата за писане са използвани от книжовници на прочутата в Средновекието Преславска книжовна школа и с тях са създадени първите български ръкописи. 11-те медни писци и двете бронзови токи за книги са били събрани на топка, когато археолозите ги откриват до пещ от 10 век, което без съмнение ги датира от времето на Златния век на българската книжнина. Проф. Николай Овчаров: - Такава находка в България не е откривана, защото всяка от тях е като конусче с различен диаметър на дупчицата в края. Това е също като перата, топва се в мастилото и съответно под тази дупчица се появява съответната линийка. Според Овчаров това означава, че съвсем наблизо е бил скрипториумът – мястото, където са писани и оформяни орнаментиката на книгите и миниатюрите. Близо до това място, но в културен пласт от 13 век, археолозите попадат на зидана каменна камера, в която в полуседнало положение е погребан епископът на Преслав. Автор: Здравка Русева

Олтар на 2 400 години откри експедиция на проф. Николай Овчаров при разкопките на Перперикон.

Олтар на 2 400 години откри експедиция на проф. Николай Овчаров при разкопките на Перперикон. Според археолога това е липсващото звено в доказателствата, че прочутият в целия античен свят храм на Дионис се е намирал в скалния град на траките. Данните досега сочат, че там се е намирал един от най-големите в Европа култови комплекси, съществувал в продължение на повече от 6 хиляди години. Олтарът е открит в северната част на Акропола на Перперикон на дълбочина от близо 5 метра. Той се намира непосредствено до античен храм, който ще бъде проучен следващото лято. Глиненото съоръжение, на което са правени огнено-винени ритуали, е съществувало от 10 до 6-ти век преди новата ера и се използвало активно, защото се е налагало многократно да бъде възстановявано от древните хора.

Откриха монетно съкровище в Синеморец


Монетно съкровище, заровено до стената на крепостна кула, беше открито край Синеморец. Над 200 сребърни тетрадрахми са били поставени в глинен съд, запечатан с оловна плоча. Откритието няма аналог в родната археология и има изключителна научна стойност за тезата, че нашето Черноморие е играло значителна роля в културата и търговията на древния свят. Керамичният съд с монети е намерен между скалите до кулата на Дома на тракийския владетел Кортодзунтос, който беше разкрит през 2008-ма година и за когото се предполага, че е владеел вътрешността на Странджа през трети век преди новата ера. Съкровището тежи повече от 4 кг и е било запечатано с оловна пластина, за да остане непокътнато след напускането на владетеля, каза ръководителят на разкопките Даниела Агре. Монетите са от втори век преди Христа и са изключително добре запазени. Даниела Агре, ръководител на разкопките: „Съкровището е изключително важно не само заради това, че такова голямо количество елинистически монети се откриват при разкопки за пръв път.” Проф. Иван Карайотов, нумизмат: „Тези монети са намерени на археологическия обект и това също е една уникална ситуация. Монетите са доста скъпи и ако бяха попаднали в колекционерите, те щяха да ги разфасоват и да ги разпръснат.” Когато се обработят всички монети, ще стане ясно коя е първата и коя е последната, не е изключено да се фиксира дори и точна година, каза още проф. Карайотов. Сред тях има такива с лика на Александър Велики, Лизимах, Антиох, Селевкт, Никатор и Мостис. Научна сензация предизвиква и фактът, че монетите на Мостис представляват най-голямата откривана колекция на тракийския цар досега в света.

Откриха монетно съкровище край Велики Преслав


Монетно съкровище откриха археолозите Казимир Попконстантинов и Росина Костова при разкопки в средновековен манастир край Велики Преслав. Уникалната находка датира от края на 12 век и началото на 13 век. Тя съдържа 101 медни монети с изображенията на византийските императори Исак Ангел и Алекси III Ангел. Наш екип присъства в момента на откриването на съкровището. Докато проф. Попконстантинов ни разказваше за проучването си на манастира на Чергобиля Мостич, в този момент металотърсача започна да реагира. Проф. Казимир Попконстантинов, археолог: - Вероятно вие носите този късмет. До този момент във ваше присъствие ние откриваме едно съкровище от медни монети от 13 век, т.нар. корубести монети. До този момент открихме 13 монети, а те вероятно ще се увеличат още. Монетното съкровище е лежало 9 века скрито в североизточточния ъгъл на манастирската сграда, която е била част от християнски комплекс на площ от 20 декара. Това е единственият манастир от Първото българско царство, за който учените знаят на кого е принадлежал - а именно на Чергобиля Мостич, дясната ръка на царете Симеон и Петър. Проф. Казимир Попконстантинов, археолог: - Самият храм е единственият, който е построен с предварително оформени реликварии за съхраняване на мощи. Манастирът се е намирал на няколкостотин метра от средновековната столица Преслав. В 60-годишната история от проучването му, са открити керамични надписи на 10 светци, чийто мощи са вградени в северния реликварий. Автор: Здравка Русева