Translate

11 март 2015

Останки на два дървени кораба откриха археолози в шелфа между Шабла и Нос Калиакра

Това съобщи за Радио Варна Преслав Пеев – подводен археолог от Института по океанология към БАН." Български и румънски археолози проведоха шест подводни експедиции в рамките на съвместен проект за проучване на подводното археологическо наследство на Добруджанското крайбрежие. В румънски води, на дълбочина 20-30 метра, са открити две съветски подводници и един немски кораб от Втората световна война, както и няколко търговски кораба, потънали през последните 20-30 години. Находките са вписани в брошура на български, румънски и английски език, с нови маршрути за авантюристичен и подводен туризъм, наред със сухоземни забележителности на Добруджанското крайбрежие, и към тях вече има интерес от няколко  бургаски туристически фирми", каза археологът Преслав Пеев. Това са достъпни, близки и все още непознати места по Добруджанското крайбрежие. Сред ухоземните обекти, включени в брошурата, са Музеят в Констанца, който съхранява богати находки от римско време, античният град Истрия северно от Констанца, село Корбу северно от Констанца има великолепно запазен римски водопровод, който се оттича от кяаменна чешма, наричана от местните „българският извор”, което означава че  е строена от българи.
От България – праисторическата селищна могила край Дуранкулак, фарът на нос Шабла заедно с античното селище Карон Лимен, Камен бряг с местност „Яйлата”, нос Калиакра и Историческият музей в Каварна. "Подводните находки ще са достъпни за водолазни клубове", каза Пеев. По думите му българският шелф е по-леснодостъпен за гмуркания, тъй като само на две морски мили от брега дълбочината достига 20 метра, например пред Яйлата, а по румънското крайбрежие подобна дълбочина е значително по-навътре в морето.
  "Полиметален слитък с формата на разпъната волска кожа е уникална находка в световн мащаб, която може да се види в каварненския исторически музей, по-голямата част от него представлява сплав от злато, сребро и др. метали", припомни Преслав Пеев. Уникален е защото няма друг такъв открит в света. Находката е открита още през 70-те години на 20-ти век в залив, западно от нос Калиакра. Подобна форма има открита на о-в Кипър, о-в Крит и в Египет. Били са широко разпространени по цялото източно Средиземноморие, вкл. Черноморският регион и Балканите. По времето на късната бронзова епоха преди 3200 до 3500 г. Предназначението най-вероятно е домонетна форма, като слитъкът е или кръгъл или с форма на волска кожа. Обикновено са тежали по „един талант”, което е около 26 кг. 

Откриха Златния град?

Археологическа експедиция, завърнала се от непристъпен район на джунглите на Хондурас, обяви, че е открила руини от град-държава на неизвестна до момента на науката цивилизация, населявала Централна Америка. Слуховете за мистичния древен град съществуват още от времето на испанските конкистадори, а в местните легенди той е известен под името „Градът на маймунския бог”, а също и като Златният град. Смята се, че той е бил обитаван от процъфтяваща цивилизация, изчезнала безследно преди повече години.  За откритието разказва Fox News.
В състава на експедицията, натъкнала се на митичния град са били учени от САЩ и Хондурас, инженер, антрополог, етноботаник и 16 бойци от хондураските спецчасти, които са отговаряли за безопасността на изследванията. Районът е толкова опасен, че експедицията е била придружавана и от двама експерти по оцеляване - бившите британски разузнавачи Стив Съливан и Андрю Ууд. Следите от древната цивилизация са намерени в района Москития, покрит с непроходими джунгли. Учените са изследвали и картографирали руини от крепостни стени, площади, пирамиди и могили. Смята се, че съоръженията са били изградени от неизвестна индианска култура, чийто разцвет е бил преди 1400 години. След изчезването й, градът е бил покрит с гъста растителност и затова е останал толкова дълго време скрит в сърцето на джунглата, известна с непристъни планини, блата и реки.
Учените открили и 52 артефакта, в тона число каменни тронове, фрески с изображения на змии и грифони, а също и каменна глава на „човек-ягуар”, за която се предполага, че е фрагмент от скулптура, изобразяваща шаман в изменено състояние на съзнанието. Всички находки са документирани, като са оставени на мястото им. Точното местоположение на древния град се пази в тайна, за да не бъде опустошен от иманяри.
Изгубеният град провокира въобръжението на откривателите от столетия. Местният индиански фолклор го описва като приказно красиво място, подобно на Райската градина, други вярвания разказват за „Златен град.” Смята се, че за първи път следи от него са забелязани от американският авантюрист Тиъдър Мурд, прелитайки със самолет над района, начело на експедиция през 1940 година. Той обаче умира в авиокатастрофа,  преди да успее да разкрие и документира точното местоположение на града.
Основните научни хипотези гласят, че развалините принадлежат на легендарния Бял град, за когото Ернан Кортес пише на император Карл. Конкистадорът споделил с императора, че според местните жители, на територията на днешен Хондурас се крие господарство, равно по богатство на това на ацтеките.