Translate

27 ноември 2010

Златото на Търново


Сребърен позлатен пръстен-печат с изображение на грифон
Проф. дин Николай Овчаров

И тази година разкопките край търновската църква "Св. св. Петър и Павел" се превърнаха в една от сензациите на археологическо лято 2010. Икономическата криза и необичайните проливни дъждове позволиха да работим едва 18 пълноценни дни. През тях довършихме терена около църквата "Св. Иван Рилски" и изцяло се съсредоточихме към работата в двора на "Св. св. Петър и Павел". Въпреки трудните условия, отново се убедихме, че там разкриваме най-богатия манастир на Второто българско царство.
Буквално дни след началото на разкопките вече се радвахме на най-голямото средновековно монетно златно съкровище, откривано досега във Велико Търново. Досега златни съкровища с по 3 и 4 монети са намирани при археологически разкопки на хълма Царевец. При нас това е вече второто, като първото открихме още през 2008 г. в храма "Св. Иван Рилски". Новата находка се състои от седем екземпляра и бе намерена на десетина метра от сградата на църквата и едва на 30-40 см дълбочина. Монетите са били в кесия, която е изгнила и те са се залепили една с друга. Находките са сечени в Никейската Византийска империя и по време на управлението на Йоан III Ватаци (1222-1255). Това са перпери със съдържание 20 карата и тежина на всяка около 4,5 грама. На едната страна е изобразена Св. Богородица, която коронясва със златен венец никейския император, а от другата е показан Исус Христос на трон. Върху монетите има и надраскани грубо с острие букви "К" и "М". Според нас това са инициалите на сарафите, през чиито ръце те са минали.
Върху едната от монетите е обозначено цяло име на кирилица - "Смилоу", т.е. "на Смил".
Това е уникален пример за отбелязване на собственост върху такъв вид паметници. Очевидно откриваме името на притежателя на цялото съкровище. А това е твърде важно, защото според известния нумизмат Константин Дочев златните монети са били закопани в земята между 1246 и 1254 г. Такова наблюдение свързва находката с драматичния преврат в Търновград в края на лятото през 1246 г. Тогава мнозина от униатите са подложени на гонения и дори убити. Не е изключено Смил да е бил един от тях, който е заровил на плитко парите си по време на размириците. Вероятно той е загинал в междуособиците, защото не се е върнал да си прибере скъпоценните монети.
Както и през предишните години, находките валяха една след друга. В горните пластове на некропола отново се намираха множество сребърни пръстени и други накити от ХVI-ХVIII в. После следваха откритията, свързани с възхода на Търновград от ХIII-ХIV в. Много любопитно бе откриването на сребърен позлатен прешлен за вретено с изящна врязана украса. Той е единствен по рода си и ни припомни преданията за царкинята, която предяла със златна хурка. Може би в народните приказки все пак има доза истина? В няколко гроба пък бяха намерени и самите кости на търновски болярки от ХIV в. Главата на едната бе покрита със златовезана кърпа, каквито използвали при погребалните обреди. Жената беше положена със златните си обеци, тежащи по 2.5 г. В друго погребение видяхме рано починало момиченце с миниатюрни сребърни обички. Върху тялото с някаква неясна днес ритуална цел пък бе сложена трета. Забележителни са и двата масивни сребърни наушника с характерно търновско производство, красели някога прическата на високопоставена дама.
В самия край на проучванията за 2010 г. открихме и най-интересния женски гроб. В него бе погребана девойка на възраст между 14 и 16 г. Тя носеше златния си пръстен и златни обеци, от които е запазена едната. При изработката й са използвани всички видове бижутерски техники като отливане, изчукване, ажур, гранулация. От двете страни на накита са изобразени два двуглави орела. До този момент са известни само два подобни примера, открити при археологически разкопки в Република Македония и Силистра. Доказано е, че те са дело на едно и също ателие, което вероятно е работело само по специални поръчки в Константинопол. На първата обеца е инкрустиран монограм с името на византийската императорска фамилия Палеолози, а на другата - такъв на българския царски род Тертери.
Върху новооткрития екземпляр липсва монограм. Самите двуглави орли обаче са достатъчни, за да се направят важни заключения. През ХIV в. те са символ на владетелско достойнство в православните дворове. Само самодръжците и техните престолонаследници са могли да ги носят върху пурпурните ботуши и възглавници, върху които стъпват церемониално. А, както се разбра по-горе, най-високите санове като кесари, деспоти и севастократори са имали право да ги изобразяват по дрехите и накитите си. Така че откритата обеца не само показва знатния произход на девойката, но може да я свърже по родствена линия дори с царствената династия на Шишмановци.
Няколко от находките на 2010 г. илюстрират облеклото на българските благородници от ХIII-ХIV в. Едната е 8-грамова мъжка халка, носена на едното ухо. Тя не притежава украса, но е изработена от масивно злато. Преди 30 г. подобно украшение бе открито при разкопките на Дворцовата базилика във Велики Преслав. Историкът Пламен Павлов убедително доказа, че още от времето на Първото българско царство такива накити са инсигнии на висши боляри, свидетелстващи за произхода им.
Друго забележително откритие е бронзовата тока, на която е изобразен разярен лъв. Тя е от т.нар. рангови колани, които навлизат като западна мода сред българските боляри през ХIV в. Документите показват, че православните владетели ги поръчвали в италиански и дубровнишки работилници, а после ги дарявали на своите приближени.
Може би най-важен е сребърният позлатен пръстен-печат с изображение на грифон
С него са били подпечатвани върху восък писмата на някой виден търновски аристократ. Забележително е, че според учените грифонът е бил герб на основателя на последната управляваща българска царска династия, Михаил III Шишман.
Разбира се, целта на археологическите разкопки не са само златни и сребърни предмети. Продължи проучването на архитектурните останки от манастира през различни периоди на съществуването му. То е силно затруднено от асфалтовия път, унищожил голяма част от обителта. Освен влиятелни светски аристократи, в нея са погребвали монаси и висши духовници. Североизточно от църквата "Св. св. Петър и Павел" се обособи цял такъв сектор в некропола. Най-интересно бе погребението на мъж в полуседнало положение и без никакви предмети по него. Православната традиция ясно сочи, че така са полагани в земята единствено епископите.
източник: в-к Стандарт


25 ноември 2010

МВР хвана иманярите в кюстендилско



Сребърен ритон, антични предмети с различни изображения и 74 старинни монети са иззети от общо шест адреса в областния град и две кюстендилски села, съобщиха от МВР.
Културни ценности и металотърсачи са иззети при проведена специализирана полицейска операция „Иманярите".
Претърсванията за извършени в Кюстендил и селата Жабокрът и Пиперков чифлик.
От шестте проверени обекта са иззети антични предмети с различни изображения - сребърен ритон, бронзова статуетка, античен нож, бронзова лампа, античен керамичен съд, бронзов балсамарий, пръстен от същия метал.
Сред намереното са и 73 монети от различни исторически периоди, както и фрагменти от бронзови предмети с различно предназначение. 
От пет от обектите са иззети общо пет металотърсача.
Предметите са иззети от А.Д./32 г./, В.А./35 г./, М.Х./32 г./, И.Д./45 г./ и Е.О./24 г./.
Първите двама са известни на полицията.

източник: News.bg


20 ноември 2010

Болярско злато и свети мощи ознаменуват 2010 година

Проф. дин Николай Овчаров

Тазгодишното археологическо лято всъщност стартира през зимата. Строежът на софийското метро наложи археолозите да започнат работа още в снега. В пространствата край ЦУМ се намират най-важните части от антична Сердика и средновековен Средец. Бе приятна изненада, когато се откриха развалините на църква със запазени фрагменти от стенописи, датирана в ХIII-ХIV в. Недалеч пък излязоха останките от главната антична улица, широка цели 6 м.
Праисториците също се радват на важни открития. Край димитровградското село Ябълково екипът на доц. Красимир Лещаков продължи изучаването на уникално селище от ранната новокаменна епоха. Неговата архитектура и вътрешно устройство показват зараждането на първите градове преди 9000 години. При разкопките се оказа, че още в каменната ера са познавали бирата, която правели от специален сорт кисели ябълки. С нея обилно са поливали храната, състояща се от разнообразно месо, включително култивирани птици. На трапезата не липсвали деликатеси като миди и охлюви.
Проф. Васил Николов отбеляза четвъртата година от началото на проучванията си в селищната могила край Провадия. Там той регистрира най-ранното солодобиване на Стария континент отпреди 7400-7000 години. Благодарение на усъвършенствания метод чрез изпаряване на разсол в дълбоки керамични съдове жителите на селището просперирали. Чрез него те натрупали огромно богатство, илюстрирано от съкровищата в намиращия се недалеч Варненски халколитен некропол. За да се предпазят от нашественици, хората изградили мощна укрепителна система. Но 4550 г. пр. Хр. селището пострадало от земетресение, което е най-ранното регистрирано в Европа. 
Няма как българската земя да не е благодатна за античниците. В Несебър или древната Месамбрия доц. Анелия Божкова отново попадна на удивителни гробове от некропола на гръцкия полис. Сред находките е невероятната бронзова хидрия от IV в.пр.Хр. с украса от венци и изображения на митологични герои. Не по-малко интересен е незнайно как запазеният дървен ковчег отпреди 23 века.
Делото на покойния Георги Китов успешно се продължава от съпругата му Диана Димитрова. И тази година експедиция ТЕМП проведе разкопки край Сливен, въпреки сериозните финансови трудности. В Крастава могила до с. Драгоданово археолозите разкриха култови площадки от II в. с фрагментирани глинени лампи, стъклени съдове и огнища. Встрани бе разчистен богат гроб на аристократка, която вероятно е била и лечителка. С нея са погребани накитите и атрибутите й - златен пръстен с гема, златни обеци и висулки, три бронзови легена и патера. В Русчова могила при с. Трапоклево пък бяха проучени други два гроба от II в.
През последните години археологията на късната античност и Средновековието набира скорост и излиза от сянката на тракийските съкровища. Водените от мен екипи във Велико Търново и на Перперикон имаха забележителни резултати в тази област. Разкошните златни бижута от некропола край църквата "Св. св. Петър и Павел" вече трета поредна година показват блясъка на българската аристокрация през ХIII-ХIV в. 
Във Варна бяха подновени разкопките на раннохристиянската църква в местността Джанавара на квартал "Аспарухово". Археолозите доказаха, че във втората половина на VI в. наоколо се оформя манастир, унищожен при нашествията на авари и славяни в 586 г. Разкрита бе винарната с амфори, глинени делви и каменна преса за изстискване на гроздето. Не по-малко интересно бе намереното в крепостта Кастрици на територията на резиденция Евксиноград съкровище от 166 сребърни монети. Върху тях се вижда образът на цар Иван Александър (1331-1371) със сина му Михаил.  
В друга черноморска твърдина, тази на нос Калиакра, екипът на доц. Бони Петрунова разчисти останките на най-голямата до този момент средновековна църква. Край нея се развива обширен некропол, в който са погребани видни местни първенци. Сред находките от разкопките са забележителни сребърните пръстени и обеци, оръжието, бронзов кръст, както и златната византийска перпера от ХIV в.
При обзора няма как да не обърна внимание и на откритието, което предизвика спорове в българската общественост. При разкопките на средновековния манастир на о-в Свети Иван край Созопол беше открито алабастрово сандъче с мощи. Според съпътстващ надпис на гръцки език те са на св. Йоан Предтеча - патрон на обителта. В последвалата еуфория по нелеп начин бе замесено моето име, макар категорично да отказвах изявления по въпроса. Аз самият съм откривал свети реликви при своите разкопки и имам представа колко е голяма емоцията. Същевременно като историк знам, че през Средновековието е съществувала цяла индустрия за създаване на реликви. Както сполучливо бе казал големият италиански писател Умберто Еко, ако се съберяха всички известни късчета от Светия кръст, ще се окаже, че Христос е бил разпънат не на две греди, а на цяла гора от дървета. Вярата в мощи е личен избор на всеки човек. 
Стана ми обаче неприятно, че покрай споровете за тяхната автентичност се забрави огромното значение на този манастир през Средновековието. Аз съм работил там преди 20 години и добре познавам уникалната архитектура. През септември имах възможност да видя новите проучвания, които ми показа бургаската археоложка Цоня Дражева. Пожелавам на Созопол паметникът да бъде реставриран и да се превърне в стълб на културния туризъм там.

източник: в-к Стандарт

08 ноември 2010

Прокурори прибраха перуанска корона



В частния музей на Михаил Тенев са изложени десетки предмети от перуанската култура
ФОТО ГЕОРГИ МАНГИНОВ
СЛИВЕН. Уникална колекция с антики от Перу иззе прокуратурата от сливенски колекционер. Собственикът й Михаил Тенев събира античните предмети от 12 години. Пред дни обаче обвинителят Николай Соларов от Върховна касационна прокуратура обяви, че колекцията е незаконна, а България има споразумение с Перу и трябва да го изпълнява. 
"Това е абсурд, тези керамики съм ги купувал от различни хора в Южна Америка", скочи собственикът им, който работил като инженер-геолог в Аржентина, Перу, Боливия и Куба. "Когато минавах границата, митничарите ги видяха и нямах проблеми", припомни Тенев. Около колекцията му се зашумя преди година, когато инженерът показа в частен музей корона на перуанския принц отпреди 1700 години. На главата си я е носил синът на владетеля на Сипан. Основата й е от сребърна сплав, а около нея са разположени ритуални фигури, изработени от тюркоаз и лазурит. Те са принадлежали на културата на племето мочика. "При първото показване обвинителят Атанас Попов от Окръжна прокуратура в Сливен излезе със заключение, че короната на перуанския принц може да остане при мен. Въпреки това по-късно дойдоха и я иззеха", обясни още Тенев. Сега обаче прокуратурата ще изяснява произхода на находките на колекционера и начина, по който са купени и внесени в България. 
Георги Мангинов

източник: в-к Стандарт

01 ноември 2010

Изровили с булдозер двуметровата римлянка

 Четирима са изровили с булдозер двуметровата антична статуя на жена, която бе спасена от продажба на черно. Иманярите са две двойки братя. Николай, на 49 г., и Павел (39 г.) Павлови са от с. Гиген, където е била намерена антиката. Сделката за мраморната римлянка бе осуетена от акция на ГДБОП и плевенската полиция в петък. Статуята била скрита заровена в земята в двора на по-малкия брат.
Захари К., на 46 г., и брат му, който е в чужбина, са помагали при изкопаването с машината си. Те са от град Гулянци. 49-годишен мъж от врачанското с. Михайлово и 59-годишен от Пордим са били посредници. Двамата я купували за друг човек, който на свой ред смятал да я препродаде. Той е българин. Вече са повдигнати обвинения на петимата, хванати на място преди да си стиснат ръцете за 50 хиляди лева. Те ще бъдат съдени за държане на предмети с културна и историческа стойност и за опита им за тяхното отчуждаване. В двата случая максималните наказания са 6 г. затвор, съобщи вчера Искра Ганева от окръжната прокуратура в Плевен. До задържането й групата е била следена от полицията, която имала оперативна информация за находката.
Мраморната римлянка била транспортирана по тъмно преди 3 години до жилището на Павел в ремарке на лека кола. Това станало доста внимателно и статуята почти не е увредена, похвали ги археологът от плевенския исторически музей Петър Бънов. Жената е била обезглавена още в древността, смята той. Експертът е категоричен още, че това не е богиня, както се смяташе първоначално, защото жената е с празни ръце. Липсват задължителните атрибути, които винаги се поставят при извайването на  божествата, твърди той.
Според Бънов статуята е от II-III век и е стояла на гроба на знатна римлянка от големия град Улпия Ескус край днешното с. Гиген. Това потвърждават и иманярите при разпитите. Местонахождението на статуята е в посока на съседното с. Брест, където в древността имало некропол и вили. Статуята била заснета на видеоклип и неведнъж била показвана на тайни сбирки на колекционери и прекупвачи у нас.  Първоначално за нея искали 50 хиляди евро, но накрая иманярите склонили за половината пари. Те възнамерявали отново да я снимат с камера заедно с "днешен" вестник. Според специалисти на аукцион в Германия цената на подобни статуи достига до 500 хил. евро. Най-разпространеният път за изнасянето на едрогабаритни антики през границата е по Дунав с шлеп.
Тартор на иманярската група е Николай Павлов, известен като Николашко. Той вече е съден за иманярство. Известен е с това, че закупил терени в землището на селото и ги разкопава в търсене на ценни находки. Всички иманяри били оборудвани с металотърсачи. При обиска в домовете на братя Павлови в с. Гиген били открити още много ценни предмети, включително 200 монети, статуетки и златни накити, подчерта прокурорката Искра Ганева. Част от парите са древни фалшификати, но те също имат историческа стойност. Друга ценна част от иманярската колекция са комплект хирургически инструменти на римски доктор.
Евгени Горанов
 източник: В-к Стандарт