Translate

21 декември 2010

Доказано: Крепостна стена е пазила Бургаските минерални бани


©
В миналото Бургаските минерални бани са били толкова важни, известни и посещавани, че край тях се е образувал цял град, заобиколен с крепостни стени. Това предположение на учените се потвърди от последните археологически открития.
Подробности за работата на обекта тази година съобщи н.с. Цоня Дражева, която ръководи разкопките там. В пресконференцията, организирана по този повод, участие взе и зам.-кметът Йорданка Ананиева. Община Бургас подкрепя този проект финансово от самото му начало. През 2010 г. институцията осигури 50 000 лв.

"Ще предложим на местния парламент средствата за следващата година в най-лошия случай да са пак толкова", ангажира се зам.-кметът Ананиева. Идеята на местната власт е обектът да се превърне в туристическа атракция, където човек има какво да разгледа, има къде да се снима за спомен. Паралелно с археологията, в района на Бургаските минерални бани скоро започва изграждането на нов спортен басейн. Там ще бъде развита и базата за балнеолечение и рекреационен туризъм.

"След три години проучвания най-после беше разкрита крепостната стена на града и северният й вход", съобщи Цоня Дражева по време на пресконференцията, провела се в сградата на Исторически музей - Бургас. Така бяха потвърдени сведенията на византийския летописец Прокопий от трактата му за строителната дейност на император Юстиниян І /527-565г./, където се споменава, че той за първи път защитил с крепостна стена града Акве калиде и прочутите му бани.

Откритата крепостна стена е с дебелина 2,60 м., а при северния вход достига до 4,85 м. Тя е с монолитен градеж от обработени каменни блокове и редове от тухли, споени с хоросан. Стената ограждала крепостта от всички страни, но най-добре запазена е североизточната й част.
Тази година близо до входа са открити пет оловни печата, с които са били подпечатвани документи от кореспонденцията на военни и административни лица през Х-ХІ век. Разчитането на длъжностите им - императорски протоспатарий, хартуларий и генимат /чиновник, който събира държавните налози, данъци/ - показва, че крепостта е имала важно военно и административно значение. Тя се е намирала на главния път през Балкана /от север/ към византийската столица Константинопол. Това се потвърждава и от исторически сведения на византийските хронисти.
Ана Комнина например пише, че през 1093 г. византийският император Алексий І Комнин води война с нахлуващите от североизток кумани. За да спре нападенията им по Черноморския път към столицата Константинопол, той разполага част от войската си да охранява проходите в най-източната част на Стара планина. Друга армия императорът


оставя в стратегически резерв в крепостта Терми /античната Акве калиде.

При тазгодишните разкопки е открит малък бронзов печат с латински надпис, който вероятно е свързан с престоя в средновековната крепост и баните на латинските рицари на Хенри Фландърски през 1205 г.

Проучванията на голямата църква от VІ - ХІV в. в централната част на крепостта, дава нови сведения за важността на града и като религиозен център. Тук е открит рядък вид бронзов кръст - "енколпион" от ХІ в., донесен от Ерусалим.

През 2010 г. приключи проучването на останките от дъното на пресъхналия стар извор. Открити са над 200 антични монети, накити и култови предмети. Най-ценните находки са тракийска култова брадвичка от сребро и камея от пръстен с гравиран царски орел в хералдична поза.

Интересни резултати дава разчитането на монетите, 2/ 3 от които са автономни бронзови монети, сечени в близките антични градове: Аполония - Созопол и Месембрия - Несебър. Очевидно е, че въпреки честите военни спречквания между тях, гражданите им еднакво ценяли лечебните извори на Аква калиде и почитали техните покровителки - Трите нимфи.
Проучването и запазването на минералните бани край Бургас, които са просъществували без прекъсване цели седемнадесет века, продължава и следващата година.

източник: Burgas24.bg

18 декември 2010

Крепост доказа храма на Дионис в Перперикон


Експеримент със "скалния котлон"
Проф. дин Николай Овчаров

Както за всички обекти с държавно финансиране, археологическото лято 2010 на Перперикон започна доста мъчително. През юли вече закъснявахме с три седмици от графика, а субсидията за разкопки още не беше пристигнала. Тогава решихме да започнем единствено със средства, набрани от входните такси за посещение на скалния град. Те не бяха много, но все пак годината нямаше да бъде пропусната. Слава Богу, само след дни правителството разбра значението на паметник като Перперикон и в края на месеца финансирането бе уредено в рамките на миналогодишните размери. А това бе страшно необходимо, защото в продължение на два сезона решавахме задачата за изясняване на връзката между основното укрепление, Акропола, и Двореца светилище, намиращ се непосредствено южно под него. Този проблем е изключително важен, защото чрез неговото решаване можеше да се докаже или отхвърли хипотезата за съществуването на хълма на прочутия храм с прорицалище на Дионис.
За да се проучи всичко това, трябваше да бъдат изкопани над 10 м пръст и камъни, натрупани от времето и като рампи от предишни разкопки. Усилията ни обаче бяха възнаградени многократно. Оказа се, че двата архитектурни ансамбъла са свързани в единна фортификационна система. Източно от охраняваната от две масивни кули Южна порта на Акропола крепостната стена се спуска директно на юг и след поредица от чупки се слива с укрепителните съоръжения на Двореца светилище. Тя е с дебелина близо 3 м и на места е запазена до 4 м. Градена е със суха зидария и в техниката "опус имплектум" с вътрешен пълнеж от едри камъни. Двете лица пък са оформени от масивни дялани блокове. Според категоричните ни наблюдения в различни участъци крепостната стена е била построена във втората половина на III в.
Това съвсем не е случайно. Именно в този период повечето римски градове получават фортификационни съоръжения. Укрепяването е следствие от зачестилите варварски нашествия. Със своите мощни крепостни стени Перперикон се очертава като най-силната твърдина от този период в Родопите. Причината се крие във факта, че тя е охранявала златодобива в района и е пазела култовите и представителните сгради, построени доста преди III в. Ясно доказателство за това са многобройните извивки, които стената прави, за да може да пази тези постройки. А вкарването на Двореца светилище в общата фортификационна система силно е нарушило способността за защита на Перперикон. 
Строителите е трябвало да спуснат зидовете почти отвесно по склона
далеч на юг под удобния за отбрана скален венец. Този факт потвърждава идеята, че на Перперикон се е намирал описаният от редица антични автори храм на Дионис. Ще припомня, че точно в Двореца светилище през 2004 г. открихме овалната зала с огромен каменен олтар, отговаряща пряко на техните сведения.
През 2010 г. започнахме и североизточния сектор на Акропола. През III в. там също са построени дебели до 3 м крепостни стени, а ъгълът е защитен с масивна кула. В този дял също се наблюдава интензивно антично градоустройство, последвано от също толкова интензивно средновековно строителство. В античните сгради се откриват издялани в камъка лавки, постаменти, легла за делви. Уникално е отоплителното съоръжение, което разкрихме в една от постройките. Журналистите го нарекоха "първия котлон", защото наистина наподобява на днешните печки. Отдолу е оформено пространство, в което се е слагала жар, а отгоре - две кръгли отверстия, където са влизали дъната на гърнетата. При направения експеримент се оказа, че конструкцията е много сполучлива и течността в съдовете се нагрява изключително бързо.
2010 година бе богата на находки основно от Античността и Средновековието. Сред тези от Античността трябва да се отбележи прекрасното изображение на полугола жена, изпълнено върху керамична лампа от III в. Тя е наметната с ефирен воал и е предадена във вихъра на екзотичен танц. Лампата спада към т.нар. атическо производство от периода. Най-неочаквано този артистичен персонаж бе допълнен от друго изображение, датирано хилядолетие по-късно. Върху фрагмент от художествена керамика от ХIII в. видяхме образа на най-ранния известен от нашите земи кукер. Човекът е наметнат с меча кожа, на главата му е муцуната на животното, а самият той скача в ритъма на древния и идващ още от вакханалиите танц.
От историческа гледна точка най-важен е един оловен византийски печат. Моливдовулите от Перперикон вече станаха 12, като най-ранният е на император Анастасий (491-518). Сред тях са печати на множество видни ромейски сановници и епископи. Намерени са и заготовки, показващи, че от Перперикон също са отговаряли на писмата, които са получавали. Оловните византийски печати са своеобразни визитни картички и показват значението на града през епохата на Средновековието.
Въпросният печат е на патриция Теодоракан, който е бил от арменски произход и е известна историческа личност. Това е първият негов моливдовул, който въобще се открива. От хрониките обаче знаем, че Теодоракан е изиграл решителна роля в епичните сражения между византийския император Василий II Българоубиец и цар Самуил. През 999 г. василевсът го назначава за стратег на Филипопол (Пловдив) със задача да събере армия за решително настъпление на север. През 1000 г. именно Теодоракан е човекът, който заедно с Никифор Ксифиа води имперските войски и завладява окончателно старите български столици Плиска и Преслав. Явно загубеното днес писмо, скрепено с печата на филипополския стратег, е било заповед, с която се е нареждал наборът на войници за похода срещу България.

източник:  в-к Стандарт

15 декември 2010

Разкази от Помпей

Разказите на скелетите от Помпей
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Останките от римския град Помпей, унищожен при изригването на Везувий през 79 г., продължават да разкриват интригуващи и неочаквани подробности за живота в Рим – от диетите и здравеопазването до пропастта между бедни и богати.
Мазето на голям селскостопански склад в малкото предградие Оплонтис било пълно с нарове. За много жители на Помпей, които търсели спасение от изригналия вулкан, то явно се видяло стабилно и сигурно, пише ВВС.
Около 50 души се скрили тук. Знае се, че са го направили, защото през 1980 г. археолози откриха добре запазените им скелети.
Те били застигнати от отломките и горящите газове на мястото, където се надявали, че ще се спасят. Знаем как са загинали, знаем и какво ги е убило. Но тези скелети могат да разкажат и удивителни неща за това как са живели хората в Помпей.
За начало – например ние често си представяме, че римляните и хората в миналото са били по-ниски от нас. Е, не и тези хора. Практически те са по-високи, отколкото населението на Неапол днес.
Също така си мислехме, че римляните са умирали млади. И това се оказва мит, както показват скелетите. Между тях има много старци и хора на средна възраст.
Истината е, че опасното време е било детството. Всички болести, срещу които сега има ваксини или се лекуват лесно с антибиотици, тогава са били безпощадни убийци.
Едва половината от родените са доживявали 10-годишна възраст. Но ако си успял да оцелееш дотогава, можело да очакваш продължителност на живота, измерима с тази в наши дни.
Инфекциозните болести са оставили следи в зъбите на тези хора в детска възраст, много от скелетите в мазето го показват – визуалната история на болестите, от които са оцелели.
Има и други, още по-любопитни и поразителни открития. В скелетите на близнаци са открити почти със сигурност знаци за придобит по рождение сифилис. Ако това се окаже вярно, поставя под съмнение досегашната идея, че болестта е донесена при завръщането в Европа от Новия свят на Христофор Колумб и неговите моряци през XV век. Сега ще трябва да спрем да обвиняваме Колумб и американците за сифилиса. Но откритието ни разказва дори повече за античното римско общество и римските фамилии, отколкото си мислим, както отбелязва Фабиян Канц – виенски археолог, който е изследвал костите. Двете деца с вроден сифилис трябва да са се нуждаели от много медицински грижи, разказва ученият. Самият факт, че са оцелели, говори за мрежите за подпомагане в римския свят. Имало е семейства, които са искали и са били в състояние да посветят време, внимание и умения за отглеждането на две много болни деца. Тези 54 скелета обаче разкриват и друга страна на римското общество. Още в момента, в който ги изкопали, археолозите разбрали, че те са разделени на две групи.
Едната група в единия край на помещението е само тела, без никакво имущество. Другите, в другия край на помещението, загинали сред пари, злато, бижута и всякакви ценни предмети. Един от тези скелети бил открит с почти най-голямото количество пари, намерени на едно място в Помпей. Не огромно състояние, по мащабите на плутократите в столицата Рим, все пак Помпей бил малко градче, но все пак значително имане.
И какво е обяснението за тези две групи? Е, археологията не е точна наука. Може тези, които нямали нищо, просто да са се паникьосали и да са бягали, а богатите да са имали осигурен подслон.
А може да са били крадци, които са събрали плячка, бягайки от Помпей. Не може да се знае със сигурност, но по-вероятно е, че това са две групи граждани на града – бедни и богати.
Интересно е дали могат да се намерят разлики в самите скелети. Дали например бедните са се хранили по-лошо? Отговорът е – не.
Изучаването на град Помпей и областта около него дават представа за това какъв е бил животът на бедни и богати.

източник: Днес.бг

06 декември 2010

Иманяри разграбиха античен град

От МВР разпространиха подробности за вчерашната акция, при която беше разкрита незаконна търговия с културни ценности и нелегални разкопки в района на археологически обект в античния град „Нове".При операцията на ГДБОП сазадържани 12 души.

Организатор на схемата е бил63-годишният Б.Б. от Русе, за когото четирима душиизвършвали незаконните разкопки. Намерените археологически ценности възрастният мъж пласирал на познати търговци, които ги купували, а после препродавали или изнасяли в чужбина. 
При акцията антимафиотите задържали част от участниците в незаконния бизнес в хотел във Велико Търново, в момента, в който те разглеждали и уточнявали цените на доставената стока. На място е задържан 63-годишният русенец
В полицейския капан попаднали и двамата дилъри М.К. от Варна и Л.О. от Свищов - вече осъждани за незаконна търговия с културно исторически ценности. Сред задържаните са още петима незаконни търговци от Плевен, София и Ловеч на възраст от 45 до 55 години. 
На територията на Свищов са заловени и четиримата помощници на Б.Б., извършвали нелегалните разкопки в района на археологическия обект античен град „Нове".
На различни адреси в Свищов, В.Търново, Русе и Първомайци са открити 250 антични сребърни монети и 2380 бронзови, близо 400 различни накити - апликации, филбули, пръстени, средновековни кръстове, както и 5 антични керамични съда. При претърсването са иззети и четири металотърсача.
Срещу десет от задържаните е взета полицейска мярка „задържане под стража" за срок от 24 часа. Работата по документирането на цялостната престъпна дейност на групатапродължава.

източник: News.bg
















Популярни публикации

Моят списък с блогове

Архив на блога