Translate

30 септември 2009

СКУЛПТУРА И АРХИТЕКТУРА - 4 Ч. ТВОРЧЕСТВОТО НА МИРОН

Един по-млад създател на фронтони и статуи на Посейдон в Олимпия бил

Мирон. Той бил роден в Елевтер и работил главно в Атика през 60 – 40-те години на V в. пр. Хр.

За творчеството на Мирон и преди всичко за неговите композиционни принципи може да се съди по неговите две бронзови творби, дошли до нас в мраморни римски реплики: Дискохвъргачът и “Атина и Марсий” (Ако се съди по писмените източници на Мирон принадлежали няколко култови статуи, статуята на победителя в бързо бягане Лад и прочутото в древността изображение на телицата, която се превръща в Ио).

В статуята на дискохвъргача преобладава фронталната гледна точка, от която най-пълно се разкрива образа. Но мирон съвършено се отдалечава от правостоящия курос. При него юношата е изобразен в силно движение и то в този момент, когато фигурата е готова да измени положението си и ръката, от която дискът вече се е откъснал се движи в противоположната посока. Другояче казано скулпторът избира този момент, който току що е преминал след като е достигнал своята кулминация. Една фаза в движението, когато настъпва мигновенно равновесие. Този момент дава възможност да се изчерпи в своята зъвършеност целия цикъл на движението. Зрителят е на ясно какво усилие е било вложено при изхвърлянето на диска по въртеливото положение на напрегнатотата фигура.

Не по-малко значителна е и композицията “Атина и Марсий”. Тя е посветена на мита за изобретяването на флейтата. Както си свирела на измислената от нея флейта, богинята Атина забелязала, че бузите й грозно се издуват. Тогава тя, погнусена, хвърлила тръбовидния инструмен, нарушаващ красотата на човешкото лице. От вълшебните звуци обаче бил поразен силена Марсий и той се спуснал да вземе флейтата. В композицията на Мирон тръгващата си Атина гневно се е обърнала към силена, а той изплашен е отстъпил назад. По този начин, съзерцавайки скулпторната група “Атина и Марсий” ни разкрива “конфликт между противоположните сили на характерите”. Благородството на Атина, сдържаща гневния си порив е противопоставено на Марсий, който прави гъвкаво движение на полузвяр и има нехармонично лице. Това всъщност е противостоенето на божественото начало у човека срещу уродливата стихийност на чувственния афект.

Дошлите до нас римски копия на “Дrскохвъргача” и фигурите на Марсий и Атина не могат напълно да ни разкрият пластичния язик на Мирон. За щастие са се съхранили по-стари скулпторни произведения, които подражават на Мирон още от неговото време или от десетилетията малко след него. Една бронзова статуетка например позволява да се усети с по –голяма степен, отколкото римския мрамор, живото движение на Мироновия “Дискохвъргач. Към кръга на Мирон се причислява един голям мраморен релеф, изобразяващ замислената Атина подпряна на копие Творчеството на Мирон е първата проява на изкуството на високата класика. Заедно с това в него се изразява и едно от главните му направления.

29 септември 2009

Скулптура и архитектура в древна Гърция 3 - храмът на Посейдон в Пестум и храмът на Зевс на Олимп

Храмът на Посейдон в Пестум е построен през втората четвърт на 5 в. Пр. Хр. ие добре запазен. Той е с малко тежки пропорции има невисок стилобат, носки, но широки стъпала засилват впечатлението за спокойствие и равновесие на силите. Колоните са сравнително масивни и големия ентазис създава впечатление за напрежение на колонадата.







Храмът на Зевс в Олимпия е построен между 468 и 456 г. Пр. Хр. от архитекта Либон и е най-големия храм в Пелопонес. Той е почти напълно разрушен, на въз основа на разкопките и описанията на древните автори неговият общ вид може да бъде реконструиран. Това е класически дорийски периптирос (съотношение на колоните 6 : 13, построе но твърда порода черупест(мидест) варовик. Пропорциите му се отличават със строгост и яднота. Те обаче се смекчават от пъстрата празнична украса.
Композицията на източния фронтон е посветена на митичното състезание между Пелоп и Еномай. (Пелопс е митологически герой, син на Тантал. Той се състезавал с царя на Писа в Елида Еномай, който болезнено обичал дъщеря си Хиподамия и убивал всичките й кандидати. В състезание с колесници той не само бил победен от Пелопс, но и загинал. След тези перипетии Пелопс станал цар на Елида и впоследствие така разширил властта си, че южната част на континентална гърция получила неговото име и до днес се нарича Пелопонес). Представено е и жертвоприношение, посветено на Гръмовержеца Зевс. (Ил. 187-189б – Зевс. Централната фигура от източния фронтон на храма на Зевс в Олимпия. Мрамор. Около 460 г. Пр. Хр., Олимпия. Музей, Зевс между Пелопс и Еномай, Стеропа, коленопреклонна девойка и конете на Пелопс. Централната и дясната част на храма на Зевс в Олимпия).
Композицията на западния фронтон изобразява борбата на лапитите и кентаврите. Според мита на сватбения пир на цар Перифой присъствали кентаврите. Тези получовеци-полуконе нямали елинско чувство за мярка испособността да се владеят по време на пир. Те се напили и се нахвърлили върху присъстващите жени и момченца. Започнала борба. На композицията на западния фронтон над борещите се тела е простряна ръката на Аполон, който като бог на хармонията усмирява буйстващите пияници. (Ил 190-193 І Лапитянка. Детайл от скулпторната група на западния фронтон на храма на Зевс в Олимпия. Мрамор, Около 460 г. Пр. Хр., Аполон, Хиподамия, Хиподамия и кентавър).
Трябва да се подчертае, че съотношението на образите на двата фронтона е дълбоко премислено. Бурното движение и напрежението на западния фронтон действа като взаимнодопълващ контраст на източния.
Метопите, посветени на подвизите на Херакъл образно и композиционн влизат в общия ансамбъл на храма. Митът за Херакъл през този период се възприемал като едно от въплъщенията на героичния труд на човека при неговата борба с враждебните, стихийни сили. (Ил. 194 а-г – Херакъл и Атлас, Херакъл, носещ на Атина Стимфалските птици, Глава на Атина, Глава на Херакъл; 195а Херакъл и критския бик, 195б Главата на критския бик).
Особено назидателна е сцената – Херакъл, укротяващ критския бик.
Един от най-значетелните паметници, свързани с прехода от ранната класика към високата класика е намерената на дъното на морето през 1928 г. Бронзова статуя на Посейдон (Ил 201, 202 – Кръгът на Агелад. Посейдон. Статуя, открита при нос Артемисион. Бронз. Ок. 450 г. Атина, Национален музей. 202 Детайл). Богът на морето е изобразен застрашително прикрачил надясн с готова за удар ръка, в която той вероятно е държал тризъбец. Сблъскаме се с жива енергия на образа, съчетана с монументална устойчивост на образа. Играта на светлосенки върху бронзовото тяло ярко очертава неговия обем.
(Устройство на храма на Зевс на Олимп)

28 септември 2009

Скулптура и архитектура - 2 ч. (Храмът на Атина Афайа на остров Егина)


Важно място в развитието на изкуството на ранната класика заемат монументалните композиции, влизащи в синтез с ансамбъла на грацкия храм. Това са скулпторите от фронтоните, метопите, фризовете. Тяхната еволюция лесно може да се проследи, когато се съпоставят някои най-значителни и относително добре запазени скулпторно-архитектурни ансамбли.

Един от най-ранните храмове е храма на Атина Афайа на остров Егина, който датира в периода между 500 и 480 г. пр. Хр. По размери храмът е бил неголям. Той има стройни пропорции на колоните, но антаблементът е излишно отежнен (чесло на колоните 6 : 12). Убежището на Атина Афайа е построено от варовик и е покрито с рисувана мазилка. На фронтона храмът е бил украсен с фронтонни скулпторни композиции, посветени на гръко-троянската война. Тази война за гърците в метафорическа форма все едно предвещава стълкновението на Елада с азиатския изток, с персийската деспотия.

Най-добре е запазен западния фронтон на Атина Афайа. (Ил 167 – Храм на Атина Афайа на остров Егина, около 500 – 4800 г. пр. Хр.) Той е по-архаичен. Фигурите върху него са разположени на принципите на огледалната симетрия. Около началото на 5 в. пр. Хр. този принцип влиза в противоречие със сложното, по-живо разбиране за взаимната връзка на фигурите, обединени от общо действие. И действително огледалното повтаряне на фигурите и резкия ритъм на композицията като цяло усилва декоративната изразителност на фронтона и снижава драматическата жизненост на самите статуи. Характерно е, че централната осова фигура на фронтона – богинята Атина стои фронтално. тя е поставена като идол, като участва в тази битка само символично и със своя щит прикрива ахейците от ударите на троянците. (Ил. 173 Статуя на Атина Афайа от западния фронтон на храма на Атина Афайа на остров Егина).

Друг характер има композицията на източния фронтон. Моделировката на статуята тук е по жизнена и енергична. Характерно е различието в трактовката на фигурите на войните, запълващи ъглите на фронтона (Ил. 175а, б – Стрелящия Херакъл. Статуя от източния фронтон на храма на Атина Афайа, 4890 -480 г. Пр. Хр. (два детайла). На западния фронтон войните войните са съхранили на лицето с условната архаична усмивка (Ил. 172в –Ранен войн. Статуя от западния фронтон на Атина Афайа на остров Егина. Мрамор. Около 500 г. Мюнхен, Глиптотека) .

26 септември 2009

Скулптура и архитектура в древна гърция - 1 част

Зараждането на принципите на ранната класика може да се проследи при една от “акрополските кори”. Тя се нарича “Коре Евтидика (№ 686). Тази статуя в много отношения онадвишава скулпторната концепция на архаикота и служи за ярък пример на прехода от архаиката към класиката в атическата скулптора от самото начало на 5 в. пр. Хр. (Ил. 177б – Кора “686” (т. нар. кора Евтидика) от атинския Акропол, Началото на 480 г., Атина, Музей на Акропола. Детайл). Наслаждението, с което скулптора извайва красотата на човешкото тяло се проявява в последователното и заедно с това свободно обобщение на скулпторните обеми. Богатата игра на драпировките не е в противоречие със строго обемната конструкция на тялото. Все пак пластиката на обемите и играта на драпировките все още окончателно не се е сляла. Тези два елемента не се преливат един в друг.

Ясна хармония е присъща и на изключителната бронзова статуя на Аполон от Пьомбина (Ил 183,184 - Т. нар. “Аполон от Пьомбина. Бронз,. Около 475 г. пр. Хр. Париж, Лувъра). В тази пластика се усеща вътрешно движение и напрегнатата динамика на живота.

Новият художествен язик вече се отдалечава от условнастта, задължителна за архаиката. Отначало движението се предава с ъгловатост на формата, с едно юношеско праволинейно подражание на природата.

Патосът на овладяване на движението в реалния свят по своему разрушавал завършения художествен език на архаиката и изкуството постепено започва да се стреми към създаването на нова хармония и целенасоченост.

Типична статия за ранната класика е дошлият до нас бронзов “Кочияш”, който е част от недошла до нас композиция. Това е един от паметниците, при който ваятелят от епохата на ранната класика по нов начин разработва монументалния образ на човека. Въпреки че той предава естествени детайли – вени и нокти на краката, тези подробности не противоречат на сдържаната енергия на движението и на ясната структура на обемите, на суровата монументална фигура като цяло – гънките на тържествената хламида на кочияша напомнят на канелюрите на дорийските колони (Ил 181, 182 - Делфийския кочияшл Бронз. Около 470 г. пр. Хр. Делфи, Музей.).

В кръглата пластика от епохата на ранната класика важно място заемат и въпросите за взаимната връзка между героите, обединени в сюжетна и композиционна общност на действието. Като пример за решаването на този проблем е намиращата се на Акропола група, изобразяваща Хармодий и Аристогитон, почитани в Атина като тираноубийци. Този паметник се илюстрира с римското мраморно копие на скулптората на Критий и Несиот – групата на тези ваятели предшествала изображението на героите, изпълнено в края на архаиката, но отнесено от персите след разгрома на Акропола. ( Ил. 180а Критий и Несиот. Хармодий и Аристогитон. Римско мраморно копие от бронзовия оригинал, датиращ около 477 г. пр. Хр. Неапол, Националния музей.). Тук задачата е решена чрез подчертаване на общото действие, което композиционно обединява фигурите.

Характерът на раннокласическия релеф се проявява в алтарната композиция “Раждането на Афродита”, създадена в Сицилия. Тук ярко се проявява новото осмисляне на първичните митологични сюжети. Централното поле на релефа изобразява раждането на богинята от морска пяна. Движението на издигащата се над водата Афродита и поддържащите я нимфи противостои на ритъма на тънките, като че ли стичащи се надолу гънки (Ил 196 – Раждането на Афродита. Релеф от предната страна на т. нар “Трон Лудовизи”. Мрамор. Около 460 г. пр. Хр. Рим, Национален музей). Тялото на Афродита се откроява във влажния пеплос. То я покрива с тънка мрежа от вълнисти, имитиращи струйки линии, а морския каменак, на който се опират стъпалата на нимфите, напомня за мястото на действието. Техните наведени фигури образуват като че ли затворен кръг, движещата се нагоре Афродита не разкъсва неговата твърда затвореност, защото падащите гънки на дрехата й уравновесяват нейния вертикален устрем. Устойчивото равновесие на цялата композиция е постигнато чрез подвижната хармония на силите, които действат в противоположни направления.

Образната сила на фигурите от страните на трона. Голата девойка-хетера, свиреща на флейта, непринудено се е облегнала назад. Позата на седящата жена, завита в плащ, която се интерпретира като пазителка на домашното огнище е по-сдържана и строга. Двете фигури са обединени и композиционно и образно от Афродита. (Ил 197а, б – куртизанката с флейта, жената пред жертвеник от трона Лудовизи)Те явно се намират под нейна власт и въплъщават различните служения на богинята – свирещата хетера – любовните радости, загарнатата жена – брачните обязаности на жената към дома. Тези релефи показват, че ранната класика от символично или наивно възпроизвеждане на епизодите преминава към разкриване на естетическите и етически основи на митологичните сказания (Фиг 197а,б – Девойка, свиреща на флейта. Релеф от страницата на Трона Лудовизи; Жена пред жертвеник. Релеф от другата страница на Трона Лудовизи).

17 септември 2009

Крепостта Лютица

Абсолютно уникална апликация от тракийска колесница, открита при разкопки край новозагорското село Караново през 70-те години от новозагорския археолог Митьо Кънчев, бе показана на изложба в Мол София днес.

Оттогава до днешни дни апликацията е стояла в складовете на музея, без никой да подозира каква ценност представлява.

За щастие, тази година, археологът Веселин Игнатов, който е направил три от големите открития на тракийски колесници през изминалите години, решава да систематизира и старите експонати в склада на музея.


Тогава рентгенова снимка на ръждясалия метален лист разкрива под корозиралата повърхност уникална декоративна плоча, украсявала тракийска колесница – двуколка.

Находката е датирана от началото на 2 век сл. Хр. и е без аналог в археологическата наука.

Световната археология не разполага с друга подобна апликация на антична кола, комбинация от 3 различни материала – ковано желязо, мед и месинг.

Към апликацията има още две глави на Горгона Медуза и бюст на Херакъл от бронз.

Изработката е с висока художествена стойност.

Откритието става повод за стартирането на проект за реставрацията й и впоследствие – организирането на експозицията.

През декември пък Веселин Игнатов ще покаже макет на самата двуколка, изработен на базата на всичко открито досега.

източник: dnes.bg

нови открития на Перперикон

Най-голямото на Балканите светилище от второто хилядолетие преди новата ера откри археологическата експедиция в скалния град на траките Перперикон. Комплексът от култови съоръжения е разположен на площ от 12 квадратни километра. Досега в него са открити девет олтара, като очакванията са да бъдат намерени още каменни светилища. Многобройните находки от керамика, идоли, оръжия и украшения категорично доказват, че траките са имали своя уникална култура още по времето на Египетската и Критско - Микенската цивилизация.

Каменните светилища са открити по северната страна на планинския връх, върху който е построен Перперикон. Те са добре запазени, откритите край тях находки позволяват за първи път да се опреди с точност възрастта им - 15-14 век преди новата ера. Това е времето на великата Критска цивилизация. Всички олтари са кръгли, с диаметър до два метра.

Проф. Николай Овчаров:
"Върху тях са се правили огнени ритуали. Без съмнение. Всичко това ги определя като олтари тип "бонос" и ги свързва с великата критска култура. Всъщност за първи път в българските земи излиза подобно светилище, няма аналог в нашите земи".

Край олтарите са открити много идоли с човешка форма, брадви, копия, както и тази ценна фибула от 11 век преди новата ера. Практикуваните от траките огнени култове показват, че те са изградили своя уникална цивилизация като най-добре развитите в света през този период.

Автор: Красимир Ангелов - Кърджали
източник: БНТ

03 септември 2009

Археологически находки от н. Калиакра

Уникална монета от 14 век на Иванко Тертер и сребърен грош, контрамаркиран с печат на Добротица, са част от находките, открити тази година на нос Калиакра. Сред интересните открития на археолозите е и скален комплекс от 6-8 век с култови ями и гробници.

източник: БНТ

Нове

Римски военен лагер и голям градски център през късната античност и ранновизантийската епоха в Долна и Втора Мизия. Разположен е на 4 км източно от гр. Свищов. Военният лагер е създаден към средата на І век в съседство със старо тракийско селище. По времето на имп. Клавдий и на Веспасиан Нове е седалище на VІІІ Августов легион, сменен през 69 г. от І Италийски легион, който остава тук до края на античността. Около лагера възниква и се развива цивилно селище, което се слива с гарнизона и се превръща в град, навярно с муниципиална уредба.
Нове се споменава често в изворите във връзка с нападенията на готи, хуни, славяни и авари. През 250 год. е обсаден от готите под предводителството на Книва. Засегнат е и от аварите при похода на хунския вожд Атила. По времето на имп. Зенон Нове е представен за столица на остготския княз Теодорих. През V век е седалище на епископите Петроний, Секундиан и Петър, подчинени на архиепископа на Марцианопол. При Юстиниан са възстановени части от стените му. Градът загива през първите десетилетия на VІІ век.
Нове е разположен на важни търговски и военни пътища: Траяновия път, както и Крайдунавския път.
В резултат на археологическите разкопки е очертан плана на града (площ около 30 хектара), оформен от крепостните стени като петоъгълник. В западната половина е локализиран лагерът на легиона. Изграден в ранния си стадий като дървено-землено укрепление, в нач. На ІІ век лагерът е укрепен с каменни стени с правоъгълни кули. Разкрити са четирите порти, както и двете главни улици. Разкопани са и най-важните сгради на военната архитектура - принципията (административен и културен център) и валетудинариума (болницата), легионерските бани, военни бараки и др. Стриотелната дейност на легиона продължава интензивно през ІІ и ІІІ век. Към този период принадлежат една монументална перистилна сграда край западната крепостна стена, и светилище на Митра, издигнато на юг от лагера.
През ІV век Нове е развит градски център, който преживява голям икономически и културен разцвет. Форумът заема мястото на двора на принципията, а градската улична мрежа е съобразена със старата схема на лагера.
За архитектурния облик на града през късната и ранновизантийската епоха говорят няколко обширни сгради и четири базилики. Най-монументална е епископската базилика.
В Нове са намерени надписи, монети, керамика, произведения на художествените занаяти и изкуството, култови паметници и др.

01 септември 2009

Съкровището на Хан Кубрат

Уникални тракийски находки край Нова Загора

Нови находки извадиха от земята археолозите от групата на Константин Господинов при проучването на тракийското селище край река Блатница на пътя на бъдещото продължение на автомагистрала Тракия, съобщи Булфото.
На обекта от архаична Тракия (VІ – V в. пр. н. е.) откриха стъпки – вероятно от дървени колони, които оформят постройка с размери 40 х 24 м, оградена с ров с диаметър 58 м.
Северно от заграденото пространство има постройка с 4 дълбоки ями на дъното, с начупени глинени съдове, повечето от които с покритие от черна ангоба. От намерените съдове по-голям е броят на трапезната керамика – кратери, амфори, паници, чаши.
В рова е открит скелет на човек легнал по корем с отделен череп. По скелета личат следи от удари с хладно оръжие. Най-вероятно скелетът е попаднал там при засипването на рова, а не при погребение, смятат археолозите.
Теренът на новостроящи се пътища и магистрали задължително се преглежда за археологически находки, преди да започнат строителните работи.

източник: Dir.bg

Откриха уникален култов комплекс на нос Калиакра

Тази година откритията, направени на Калиакра, са повече от едно, съобщи на пресконференция ст.н.с. Бони Петрунова от Националния археологически музей към БАН, която е ръководител на екипа от археолози, съобщи "Фокус".
Сред по-значимите неща са тези, открити в грандиозен скален комплекс, съставен от голям брой гробници, ями и една огромна яма, която все още не е идентифицирана с точно име и която първоначално археолозите са помислили за църква. Възможно е тази култова яма да е играла ролята на своеобразно светилище, подчерта Бони Петрунова. По нейните думи, най-вероятно става въпрос за историческо време, когато нито Балканите, нито Византия подозират идването на голям брой племена, които съставляват основата на създаването на българската държава. Тази година е открита част от ритуално бронзово звънче, както и целият култов комплекс, който се състои от няколко типа гробници. Те са вкопани в скалата и много категорично се разделят като културен модел, каза Бони Петрунова. Едните от тях са типичните византийски гробници със семейни гробници, където са погребани цели семейства, някои вероятно станали жертва на епидемии. Намерено е погребано младо семейство на около 21-22 години, с преплетени пръсти и обърнати една към друга глави. На дясното рамо на бащата е било положено и малко бебе, разказа Бони Петрунова. По думите й другите намерени гробници, от които излизат най-интересните материали, са свързани с култови ями. В тях са били правени изключително интересни поменални обреди, като са били поставяни ритуални съдове, храна и различни дребни предмети за помен на покойниците. Един такъв обред е установен в открит гроб и тепърва предстои анализирането му.
“Сигурното обаче е, че такъв култов комплекс от такъв исторически период няма”, категорична е Бони Петрунова, и този период се свързва със Средновековието, със заселването на племената, преди официалното въвеждане на християнството в българската държава.
Сред най-интересните неща при тазгодишните археологически разкопки на Калиакра е детски гроб, вторично нарушен, където е била извършена магия. Бони Петрунова поясни, че не се притеснява да употреби думата “магия” и подчерта, че тя е доказала вече своя професионализъм. В подкрепа на думите си историкът носеше последната си книга “Съкровищата на България”, за да покаже сериозността на нещата. Има етнографски данни за извършване на такива ритуални действия, заяви Бони Петрунова. Става дума за следното – източният край на гроба е бил преграждан с камъни, така че да се образува спирала и в него е бил поставян дар в специален съд, наречен фиала. Миналата година екип от археолози е открил друга такава фиала в региона. Най-интересното сега обаче са откритите в гроба два остри предмета. Предположенията са, че в региона се е практикувал обред - на мястото на смъртта, където е лежал покойникът, да се забиват остри предмети и по този начин се е правил опит да се прекрати навлизането в живота на злите сили. “Точно това е било направено, за да се спре голямата детска смъртност”, каза Бони Петрунова и допълни, че го доказват многобройните детски погребения, открити в участъка, който се изследва.

източник: Dir.bg