Translate

28 юли 2011

Министерството на регионалното развитие и благоустройството одобри проект по програма „Регионално развитие" за консервация и реставрация на Перперикон, който е на стойност 3 844 099 лева.


Министерството на регионалното развитие и благоустройството одобри проект по програма „Регионално развитие" за консервация и реставрация на Перперикон, който е на стойност 3 844 099 лева.
Това съобщи на брифинг кметът на Кърджали инж. Хасан Азис.
Дейностите, които са предвидени, са свързани с укрепителни мероприятия на акропола, свещения дворец и скалния проход към него, изграждане на художествено осветление, както ирехабилитация и укрепване на посетителскатапешеходна мрежа. Освен това са предвидени и интерпретация и анимация на археологическия комплекс, поясни градоначалникът.
По думите му проектът „Перперикон - дом на богове и хора" далеч надхвърля по значимост местните и регионални граници.
Радвам се, че археологическият паметник ще бъде изведен на много по-високо ниво на промотиране не само пред гражданите на България, но и пред много чужденци", каза Хасан Азис.
Според него след приключването на проекта и в предвид предстоящото отваряне на пътя през Маказа, Перперикон ще превърне Кърджали в културно-историческата столица на България.
Стана ясно, че общината е поискала чрез писмо до управителния орган на ОП „Регионално развитие" правото за безвъзмездно управление на археологическия комплекс за срок от 5 години, като в това право партньор на общината е Регионалния исторически музей.

източник: News.bg

09 юли 2011

Българо-британска експедиция отново започна разкопки в древния римски град Никополис ад Иструм



Нова експедиция ще разкрива тайните на родния Помпей
Фото Иван Иванов
Българо-британска експедиция отново започна разкопки в древния римски град Никополис ад Иструм край Велико Търново. Най-добре запазеният археологически резерват у нас бе наречен от специализирано италианско издание Българския Помпей заради значимостта си. Постройка от времето на император Септимий Север проучват това лято в Никополис. "Тя е разположена в западната част на форума и е била декорирана с разноцветна мраморна украса", обясни ръководителят на разкопките Павлина Владкова. Според археолозите сградата е използвана като култова от почитателите на източната богиня Кибела. Очакват се и нови данни за архитектурата на града от времето на неговото създаване - началото на II век след Христа при император Траян. Открита е ранна сграда с подово отопление, улица със запазените бази на колонадата, части от варовикови олтари с украса от волски глави и гирлянди, постамент за конна статуя на император, дребни предмети и монети. 
Иван Иванов

източник: в-к стандарт

05 юли 2011

Намериха ценна находка под връх Кози грамади


Намериха ценна находка под връх Кози грамади
Д-р Иван Христов с находката. Снимка: НИМ

Двуостра желязна брадва с формата на лабрис бе открита от археологическия екип на гл. ас. д-р Иван Христов от НИМ, който работи под връх Кози грамади в Средна гора. Находката е намерена в близост до главната порта на укрепената одриска резиденция, обект на основно проучване от специалистите. 
Това е вторият подобен предмет, открит на тракийския обект. Първият лабрис бе намерен през лятото на 2005 г. в дворцовата сграда в средата на комплекса.
„Новата находка е изключително запазена”, каза д-р Христов. „Тя е дълга 22 см, масивна. За предназначението на сечивото има няколко хипотези. Допуска се, че лабрисът е използван по-скоро за определен вид процесии, отколкото за традиционните битови и военни нужди.
Другата версия произлиза от паралелите, които можем да направим с известни изображения върху македонски стенописи, мозайки както и от стенописите върху Александровската гробница в Тракия, където двойната брадва се носи от участници в т.нар. царски лов. Може да се допусне, че брадвата е използвана ако не от самия владетел, то поне от някой от неговото обкръжение по време на лов.
В този смисъл намирането на желязното оръжие в резиденцията никак не е случайно. Може само да гадаем какво е било всекидневието на аристократичната персона на Кози грамади преди 2400 г., когато горите наоколо са били изключително подходящи за ловуване на различни животни.”
Д-р Христов  обяснява, че терминът лабрис (labrys) има лидийски произход. В митологията е популярен като двуостра брадва на Зевс Лабраундос от о. Крит. Приема се, че първите изображения на лабриси се появяват през II хил. пр. Хр.
В древна Тракия те са известни най-рано от края на бронзовата епоха. За пръв път в балканските земи лабрисът се появява като владетелски символ върху бронзовите монети на одриския цар Амадок в края на V в. пр.Хр.
Лабрисът присъства върху монетните печати и на одриските владетели Амадок Стария, Амадок и Терес II. До този момент в българските земи са известни по-малко от 20 находки с формата на лабрис.
В района на Кози грамади, без да броим откритите одриски царски монети с изображения на лабрис, желязната двуостра брадва е четвъртата форма на лабрис в развалините на резиденцията.
Новата находка ще допълни колекцията на Националния исторически музей с тракийски аристократични инсигнии и ще заеме подобаващо място след реставрация в постоянната експозиция на музея, към която миналата година проучвателят на Кози грамади прибави железен лабрис – скиптър с позлата.

източник: Dnes.bg

02 юли 2011

Болярски накити в златната зала на Великотърновския музей.



Проф. Николай Овчаров показва част от находките, открити под Царевец
Фото Иван Иванов
Изящен сребърен пръстен с бог Аполон от ХV-ХVI в., златописани фрески на светци и куп накити от богати погребения откри при тазгодишните си проучвания в църквата "Св.св. Петър и Павел" археологът проф. Николай Овчаров. Едномесечната експедиция под Царевец приключи с богати находки въпреки обилните дъждове, които спираха работата на археолозите, отчете екипът.
Буквално в последния ден на разкопките от късния некропол изскочи уникален пръстен с позлата. В гробове са открити също множество сребърни обеци и керамика, с които били погребвани търновските първенци в Средновековието. След почистване и реставрация накитите ще попълнят експонатите в създадената Златна зала на Великотърновския музей. Сред съкровищата ще бъдат подредени и златописаните фрески на свети Георги и епископ, които близо 500 г. са били погребани в двора на храма. 
Иван Иванов

източник: в-к Стандарт




24.06.2011 / 11:42

Уникална археологическа находка