Translate

31 август 2009

Намериха стан на 63 века

Враца. Тъкачен стан на 63 века е открит в крепостта Калето при Мездра в последните дни на разкопките. Археологът Георги Ганецовски от врачанския исторически музей го изровил от 3 метра дълбочина. Примитивната конструкция за изработване на първите платове преди повече от 6000 години е от вертикален тип с каменни тежести. Нишката се промушвала в дупки, издълбани в тежестите, и така древните майсторили тъканите си. Компания на сензационната находка прави отлично запазена глинена пещ и каменна плоча, която се нагрявала до 800 градуса. Върху нея е изпичан хляб като в подниците, познати ни от бита на българите през средните векове и Възраждането.
Райна Тошева

източник: в-к Стандарт

29 август 2009

Рицария

Рациария - един от най-големите римски градове в провинция Горна Мизия, а след 272 год. главен град на провинция Крайбрежна Дакия (днес развалини край с.Арчар, Видинско). Възниква край по-старо селище на мизите. Птолемей го отбелязва като град на мизите във връзка с настаняването на на военен гарнизон там в нач. На І век. Тук римляните организират и една от най-важните станции на Дунавската флотилия, поради отличните природни условия за пристанище. Името се извежда от “рациария” - вид плавателен съд по реките.
В средата на І век тук лагерува ала (помощна конна войска), съставена от гали, а между 86 г. и нач. На ІІ век - ІV Флавиев легион. При имп. Траян Рациария е изходен пункт за военната експанзия в Дакия. Тогава военното селище получава статута на колония. През ІІ-ІІІ век Рациария се превръща в център на обширна градска територия и достига голям икономически и културен разцвет. Широко развито е занаятчийското производство, особено златарството и каменоделството. Открити са богато украсени саркофази, статуя на “Почиващ Херакъл”, богато украсени надгробни плочи, както и богати частни домове с многоцветни мозайки. Рациария е важен кръстопът, пресечен от Крайдунавския път и пътя, който минава през Найсос за Алесио. След 270 год. Рациария, като главен град на провинция Крайбрежна Дакия, е най-значителният икономически, административен и стратегически център в днешна СЗ България. Той е важна крепост на Долнодунавския лимес и пристанище на части от дунавската военна флотилия.
За периода от ІV до средата на V век Рациария е “голям и многолюден град”. Тук е на лагер ХІІІ Близнаков легион. В града се намира голяма “фабрика” за производство на оръжие. Той е важен епископски център, където работи известният християнски деятел Паладий. Разрушенията от хуните са възстановени при императорите Анастасий и Юстиниан. При първия е направена градската порта. Градът отново е разрушен в края на VІ век от аварите.
При разкопки в Рациария са открити монументални обществени и култови сгради, западната крепостна стена и западната порта, останки от вили в околността, части от римски и късноримски некропол, много надписи и скулптури.

28 август 2009

Перперикон

Откриха загубен римски фалос

ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Миниатюрен бронзов макет на фалос беше открит по време на разкопки в древния римски град Никополис ад Иструм. На находката се натъкна археологът Павлина Владкова, която с още 20 студенти разкопаваха древното римско селище. Според нея миниатюрният фалос е бил използван като украшение и е носен на колана от някой римски войник, който го е загубил. Предметът е бил намерен върху една от плочите на древна римска улица съвсем непокътнат. Подобни украшения са били носени като символ на плодородието и мъжествеността и войниците са ги прикрепяли към части от дрехите си, за да им дават мъжественост не само в битките, но и в леглото. Амулетът понякога е бил закачан и на входа на светилища на специални канделабри, за да могат божествата по-лесно да приемат войнишките молитви.
Иван Иванов

източник: В-к Стандарт

Археолози откриха стъклен медальон с лика на Исус Христос

Стъклен медальон с изображение на Исус Христос Пантократор от средата на 14-ти век намериха варненски археолози в крепостта Кастрици
край Евксиноград. Това е поредната ценна находка през тази седмица след
съкровището с османски сребърни монети, открито при разкопките там.

Според археолозите подобни медальони са известни само от големи световни католози и са изключителна рядкост за нашата страна.

Медальонът е открит в подовото ниво на една от големите сгради в крепостта в пласт от втората половина на ХІV век.

Валентин Плетньов-директор на РИМ-Варна, ръководител на екипа: " При почистването на медальона и заедно с консултацията, която направихме, се оказа, че това е така нареченият меден емайл. Материал, всъщност стъкло, което е произвеждано във Византия след ХІІІ век нататък за изработването на такива медальони, които се вграждат в ценни църковни утвари."

Медальонът е с диаметър около 4 см и с висок релеф. На него е изобразен Исус Христос с нимб и с благославяща ръка, държащ евенгелието. Няма данни подобна находка да е открита у нас досега. Предполага се, че медальонът е византийска изработка, внесена от Константинопол в България. Археолозите откриха и средновековна теглилка за монети със сребърен грош от втората половина на 14-ти век.

източник: БНТ

26 август 2009

откриха първите надписи на перперикон

За първи път след десетгодишни разкопки на Перперикон бяха открити епиграфски паметници – това са каменни надписи, които хвърлят нова светлина върху историята на скалния град, обяви днес екипът на проф. Николай Овчаров. Датирани са от няколко епохи, като най-ранните са от късната античност – 4-5 век, а най-късните - от 16-17 век на Средновековието.

Археологическите факти, събирани досега, се осмислят чрез надписите – те съдържат имена на хора - занаятчии, търговци, управители от различни епохи на Перперикон. Най-добрият български специалист по антична епиграфика проф. Василка Герасимова е разчела името на Юлиус Тейменос, преселник от богатите римски провинции в Мала Азия, както и надгробен надпис от същата епоха – 4-5 век. Перперикон е бил значим икономически и търговски център, важен за златодобива на Балканите, развитието му е изпреварило поне със 100 години другите градски центрове на скални върхове – такива са изводите на експертите. На третия камък се разчита името Козма и се датира към 16-17 век.

Проф. Николай Овчаров – археолог: "Така че за този надпис, който имахме големи съмнения да не е съвременен, всъщност се оказа надпис, свидетелстващ за един от най-важните и слабо осветени периоди от историята на Перперикон."

Християнското име Козма е първото документално свидетелство, което заедно с разкритата преди 2 години църква, показва какво население е живяло по тези места до 17 век. Открит е и оловен печат с името на византийски сановник, за който се предполага че е син на прочутия Григорий Бакуриани, основател на Бачковския манастир.
Автор: Петя Тетевенска

източник: БНТ

25 август 2009

Намериха сребърни монети край Варна

Съкровище от османски сребърни монети откриха варненски археолози на
територията на резиденция "Евксиноград". Находката е намерена при проучване на жилище в крепостта на средновековния град Кастрици. От откритите фрагменти от битова керамика се предполага, че сградата е била обитавана през втората половина на 14 век.

Според археолозите съкровището вероятно е било скрито под пода на жилището.

Валентин Плетньов - директор на РИМ-Варна и ръководител на разкопките
"Вероятно в някаква торбичка е стояло, едно малко съкровище от
37 сребърни акчета, с висока проба на среброто. Обикновено са такива.
Сечени по времето на султан Мурад I и при неговия наследник Баязид, и две
монети от наследникът на Баязид - Емир Сюлейман, до 1404 година".

При разкопките през това лято са открити повече от 200 монети, които прекрасно илюстрират търговията по черноморското крайбрежие през Средновековието. Любопитно е, че за разлика от повечето средновековни градове Кастрици не е опожарен при османското нашествие. Според учените той е напуснат от своите жители в началото на 15 век.

Валентин Плетньов:
"Вероятно градът постепенно е изоставен, защото намираме цели керамични
съдове. Около огнищата намираме по 4 до 5 съда - паници, блюда кани,

При проучванията тази година археолозите откриха бронзов кръст и сребърни пръстена с надписи.
Автор: Деян Урумов - РТВЦ-Варна

източник: БНТ

23 август 2009

Никополис ад Иструм

Никополис ад Иструм - Римси и ранновизантийски град, основан от имп. Траян по случай победите му над даките през 101-102 и 105-106 г. в провинция Тракия. В края на ІІ век градът преминава към провинция Долна Мизия. Развалините му се намират при с. Никюп, Великотърновско. Градът има правоъгълен план с дъговидна извивка на североизток. Планиран е по т.н. ортогонална система: прави улици, ориентирани по световните посоки и пресичащи се под прав ъгъл. Всички улици са постлани с варовикови плочи. Под тях минават глиненият водопровод за питейна вода, която идва по зидан акведукт от пещерата при с. Мусино, Великотърновско, и зиданият канал за нечистите води. Комплексът на градския площад се състои от две части: източна и западна. Тържественото влизане е ставало от запад през пропилеи в коринтски стил, построени между 145 и 161 г. по решение на Градския съвет и Народното събрание на града. От пропилеите през малък правоъгълен перистилен двор в йонийски стил се излиза на агората. Южно от двора е разположен одеонът, който се състои от сцена, полукръгла орхестра и каменни седалки за зрителите (350-400 души). Долният етаж на трите му страни е зает от магазини. На север от двора се намира булевтерионът - сградата на Градския съвет, западно от който се простира голяма правоъгълна обществена сграда. Агората е почти квадратна. Четирите й страни са обиколени от монументални варовикови колонади в йанийски стил. Източната и южната част са заети от магазини. Върху варовиковите плочи на агората личат местата на множество бронзови статуи. Северната част на агората е заета от гражданска базилика. На изток се намира важна обществена сграда, наречена в гръцки строителен надпис термоперипатос, построена през 184-185 г. по времето на имп. Комод. На север от агората се намират различни обществени и жилищни сгради: баня, палестра и др. На юг от агората са разкрити жилищни сгради с йонийска колонада от северната страна. По време на управлението на Марк Аврелий градът е защитен с каменна крепостна стена. Разкрити са северната, източната и южната порта. През ІV-VІ век градът е разширен в ЮИ посока. Градът бележи икономически и културен разцвет при Траян, Хадриан, Антонините и Северите - 98-235 г. Той сече собствени бронзови монети от Антонин Пий до Гордиан ІІІ. Върху тях са изобразени забележителни обществени сгради от града. Официалният език и старогръцки, но има и надписи на латински език. Почитани са божества от гръко-римския и отчасти от тракийския пантеон. Некрополите на града се простират извън крепостните стени.
Градът загива от нашествието на аварите и славяните в нач. На VІІ век. След известно прекъсване на територията му възниква старобългарско селище.

Съкровища и гробници

21 август 2009

Археологически находки край сливенското село Крушаре

Нов римски гроб откриха тази сутрин археолозите от експедиция “ТЕМП” в сливенското село Крушаре. Както снощи първи Ви съобщихме, екипът на Диана Димитрова най-напред се натъкна на уникален златен венец и на още ценни предмети в гроб от римската епоха в съседство с новоткрития.

Диана Димитрова, археолог в НАИМ при БАН: "Искам да кажа, че в Китова могила това е гроб номер 6, не е втори гроб. Имаме пет вторични гроба от повърхността без материали и вероятно това е централният гроб от началото на ІІІ век след Христа, гроб на знатна тракийка от Римската епоха. - Ценен златен венец открихте вчера, разкажете ни малко повече за него. - Това е един ритуален венец. Листенцата са ромбоидни и са пръснати между долните крайници - между таза и глезените. По-ценни са една златна огърлица с висулка, която много точно датира гроба в началото на ІІІ век, имаме две златни гривни от усукана масивна тел, две златни обици различни по тип, две златни пластини, едната от които е била около левия глезен с две женски изображения, две женски глави. Това са златните предмети засега. Надяваме се да има още."

източник: БНТ

Нов римски гроб откриха на "Китова могила"

Едно погребение от преди 18 века разкри неочаквани досега представи за траките и по-скоро за тракийките. Археологическият екип на покойния Георги Китов откри в една от могилите около сливенското село Крушаре гроб на жена, която за времето си е успяла да заслужи изключително признание на победител. Гробът е от трети век и освен тази неочаквана легенда и блясъка на злато, изненадва и с още невиждани досега неща.

Тя е била много висока и грациозна, изключително красива. Ако се съди по изображенията на златната пластина, която е носела на левия си глезен. Златото всъщност блести отвсякъде - златен е герданът, усукан с кехлибарен наниз, златни са и гривните на китките и над лакътя, изключителна изработка са и обеците й. Едно обаче никога не е било част от дамските атрибути - златният венец, положен върху тялото й.

- Венецът не е ли атрибут на мъжете?
Диана Димитрова - ръководител археологическа експедиция ТЕМП: "Ами да, странно е, обаче вероятно общественото положение на тази жена е било доста високо и тя е имала някаква по-специална функция в тракийското общество от римската епоха от трети век."

- Това не е ли за царе, за владетели?
Георги Мавров - реставратор: "Не само за царе и владетели, а за победители, а една жена може да бъде победител, така че може да носи и венец."

Диана Димитрова: "Може да е съчетавала повече от една функции и затова да е погребана с тези почести. Значи жените все пак са реабилитирани през римската епоха от траките."

С какво тази изключителна жена е спечелила възхищението на съвременниците си - възможно е и да не разберем. Но винаги ще дразни въображението ни. Но поне със сигурност може да се каже едно - и през римската епоха местното население е било достатъчно силно икономически, за да си позволи подобно погребение.

А на мен най-интересно ми е, че ще можем скоро да помиришем цяла една епоха. Или най-малкото да разберем на какво са ухаели тракийките. Защото в краката на тракийката стоят 2 шишенца с благоуханни масла. При това абсолютно смайващо - те са пълни. Изключителен шанс да усетим миналата епоха с още едно от сетивата ни. А това мъничко шишенце пък крие вероятно сълзите на знатната дама. Лакримите - събирали сълзите, за да докажат пред останалите колко много някой жали за нещо или някого. До шишенцето със сълзи, отново невиждано досега, стои стъклен ритон. Не златен, не сребърен - а стъклен.

- Какво би казал Китов?
Диана: "Е, би се зарадвал и би пил от този ритон, като го измие, което ще направим и ние."

Тази могила, една от десетките в равнините около Сливен, била без име. Затова още в началото я кръстили Китовата - в памет на покойния археолог. И който и да питаш, ще ти отговори, че Китов отново се е намесил и им дарил тази загадка.

Археологически находки в България 1992-2008
Автор: Мария Чернева

източник: БНТ

Археолози от Враца откриха римска крепост "Валве"

Край Враца археолози откриха изгубената римска крепост "Валве", за която съобщава известният в древността историк Прокопий Кесарийски. Старинните хроники и новите находки показват, че укреплението е било построено край прохода Вратцата да охранява медните мини в планината.

При тазгодишните разкопки археолозите откриха оловна пломба на император Юстиниян от VІ век, с която са запечатвани изключително ценни товари от столицата Константинопол. На това място обаче живот е имало и 10 века по-рано - през ІV век преди Христа тук е била столицата на тракийското племе трибали.

Д-р ст.н.с. Нарцис Торбов, археолог: "Според мен в Северозападна България на територията на тракийското племе трибали може да се говори вече за Планината на тракийските владетели, която е била разположена в прохода Вратцата. Съществува пряка връзка между богатите погребения в Могиланската могила и тракийското селище в местността Градище."

В археологическата експедиция за първи път тази година участват и 20 студенти от Софийския университет. С тяхна помощ ще бъде разкопан културният пласт от времето на траките, който е бил скрит под средновековните зидове и е запазен от иманярските набези.

До разкопките сред стръмните каменни сипеи води нова екопътека и така историческата местност вече е достъпна за повече хора.

източник: БНТ

При разкопки в Червен откриха погребение на джудже

Необикновено погребение на мъж с несъразмерно нисък ръст откриха при разкопки археолози в средновековния град Червен. Една от версиите е, че джуджето е придворния шут от свитата на Червенския болярин. На останките се натъкнали две британски студентки, които участват в разкопките по програма за летни стажове.

Джуджето било погребано между цитаделата и останалата част на селището. Освен него, в гроба имало и други малки кости.

Стоян Йорданов – ръководител на разкопките: "Монетата в устата му датира, че това погребение е от началото на 13 век. Любопитно и трудно за обяснение е, защо костите са малки. Или са детски или на джуджета. Но това са кости на възрастни с малки размери."

Според археолога, скелетът е на 30-35-годишен мъж с височина около 90 сантиметра.
Нетипичното е, че вместо пищно, като за шут, той е погребан отделно - извън градското гробище. Друга хипотеза за необичайното погребение е именно ниският ръст на мъжа. В средновековието на малките хора не се гледало с добро око, страхували се от тях и ги смятали за „белязани от бога”. Мистерията около малките кости тепърва ще се разплита.
Автор: Кремена Николова

20 август 2009

Съкровища от България 2

Откриха шута на червенския болярин

РУСЕ. Археолози откриха гроба на шута на червенския болярин. Уникалната находка е на британските студентки Вивиан и Кимбърли. Те са на стаж в екипа на Стоян Йорданов, който проучва средновековния град. Двете момичета намериха могила на джудже. Първоначално решили, че гробът е детски. При огледа на черепа обаче се установило, че погребаният мъж е на възраст 30-35 г. Костите му са добре запазени, височината му е била 90 см. Бил с голяма глава и много малко тяло.
Мястото на гроба е необичайно, обясни Стоян Йорданов. Той е извън градското гробище - до разрушена малка църква, но не влиза в двора й. Археолозите уточняват, че така са се погребвали онези, за които се е смятало, че застрашават общността на живите. Според фолклорните вярвания на т.нар. педя човек се гледало като на "белязан" от Бога. Хората се страхували от джуджетата. По разположението на гроба археолозите смятат, че мъжът е бил християнин. Монета до него пък показва, че е живял в края на ХIII век.
Многобройни са сведенията как малките хора са били използвани за забавления през Средновековието. Досега за Червен се знае, че е бил най-големият железодобивен център в Североизточна България, търгувал с Влашко, имал е множество грамотни хора, монаси и военни.
Цветелина ТЕРЗИЕВА

източник: в-к Стандарт

Учени изпревариха багерите на Св. Кирик

Археолози спънаха апетитите на наши и чужди инвеститори към созополския остров Св. Кирик. За четирите месеца, през които работи експедицията на учените от БАН, са открити пет древни храма. Заради останките от античните зидове строителство на хотели и казина там е абсолютно немислимо. Плановете на мастити бизнесмени да превърнат островчето в мини Лас Вегас са на път да се сгромолясат тотално. До момента са проучени едва 4 дка от цялата площ на острова, които се оказали застроени с храмове, светилища и акрополи. Останалите 79 дка със сигурност крият още ценни находки. При нормално осигуреното финансиране археолозите ще приключат работа най-рано в средата на 2112 г. - заяви ръководителят на експедицията Кръстина Панайотова. Екипът й не очаква да открие прословутата 13-метрова статуя на Аполон, защото според хрониките на древноримските историци колосът отдавна е напуснал днешните български земи. Древните извори разказват, че римският завоевател Марк Локул веднага след като превзел някогашната Аполония, свалил от острова бронзовата статуя и я отнесъл в Рим. Изображението на бога е било изложено на най-високото място - хълма Капитолия, но по-късно изчезнало и днес следите му са безвъзвратно изгубени. "Съвременните историци предполагат, че красивата статуя на бог Аполон най-вероятно е била претопена през средните векове за оръжия, каквато съдба е сполетяла много от древните паметници. За съжаление на Св. Кирик няма никаква статуя на бог Аполон и никой от нас не очаква да се случи чудо и тя да се появи", заяви шефката на разкопките на острова Кръстина Панайотова. За сметка на това обаче тя и колегите й са разкрили уникални храмове. Единият е от архаическата епоха, а друг е датиран от елинистическата. От двата храма са запазени изключително добре основите и част от стените. АРхеолозите са открили още и кръгъл храм "Толос", както и един олтар. Находките говорят, че целият остров е бил смятан за свещено и сакрално място. Св. Кирик е бил духовно средище с огромен храмов комплекс в продължение на 24 века. Първите храмове тук са построени през VI в. пр. Хр., а последните датират от края на XIX в., когато е била разрушена църквата "Св. Троица". Предполагаме, че най-вероятно на острова се е намирал и Акрополът", заяви Кръстина Панайотова. Според нея през римската епоха е съществувало и светилище на тракийския Херос. През късната античност пък е имало християнска базилика с кръщелна. Археолозите са открили до основите на християнския храм и некропол. В него са били оставени богати дарове. До момента са открити златни, бронзови и сребърни накити.
Стела Николова

източник: В-к Стандарт

17 август 2009

Анхиало

Анхиало (Поморие) - Намира се в м. Палеокастро при дн. Поморие. Споменато е за пръв път от Страбон като “градче на аполонийците”, поради което се приема, че Анхиало е създаден към края на V век пр.Хр. като колония на съседна Аполония. Според един декрет, намерен в Истрия, към средата на ІІ век пр.Хр., Анхиало е важно селище, укрепено с крепостни стени, за което водят война Аполония и Месамбрия. Разрушена до основи, крепостта е отново издигната и през 9 година е видяна от Овидий. Намерените три надписа на Аполоний, стратег на Реметалк ІІ, показват, че Анхиало е център на стратегия. Присъствието на сравнително многоброен тракийски елемент в града се потвърждава както от древните автори, така и от обширния тракийски могилен некропол. Особено впечатлява богатото погребение на знатна тракийка и поморийската куполна гробница. Някои открития на подводната археология дават основание да се предполага, че селището възниква още през късната бронзова епоха. За трак. му произход говорят и тълкуванията на името.
При император Траян Анхиало получава статут на град, с административно устройство като останалите западнопонтийски градове. Арх. разкопки показват, че градът е построен на площ над 100 хектара по т.н. Хиподамова система. Територията на Анхиало е разширена по времето на имп. Хадриан. Тя граничи на запад с територията на Августа Траяна и стига до р. Тонзос, на север се разполага до територията на Месамбрия, а на юг - до територията на Деултум. Пристанището на Анхиало е най-големият вносно-износен пункт на римската провинция Тракия.
Анхиало сече бронзови монети от времето на имп. Антоний Пий до Гордиан ІІІ. Около 209-211 г. градът организира специални тържества Себерия Нимфия, отбелязани върху няколко емисии монети. Те са се провеждали периодично до времето на Гордиан ІІІ. Анхиало е разрушен от готите през 270 г. С реформите на имп. Диоклециан е включен в провинция Хемимонт. Играе значителна роля по време на бунта на Виталиан Тракиеца. При голямото нашествие на авари и славяни през 584 г. е завладян и оплячкосан, а крепостните му стени - разрушени. Градът е възстановен и продължава да съществува и през средновековието

Гроб на знатна тракийка е открит край Сливен


Гроб на знатна тракийка бе открит при разкопки на Китова могила край сливенското село Крушаре, съобщи ръководителката на проучванията Диана Димитрова.

Според специалистите погребението датира от края на II и началото на III век след Христа.

При разкопките е намерен и тракийски бронзов канделабар - пръчка на три крачета за лампи и стъкленица с неизвестна течност.

По думите на археоложката предметите са изключително редки и ценни.

Открито е и сандъче със златни накити - огърлица, две гривни и венец със златни пластинки с женски изображения.

Намерените находки ще бъдат подложени на специална реставрация, обясни Димитрова.

Проучванията на Китова могила са започнали в началото на август, като до сега са разкрити още пет гроба, в които не е открито нищо.

Обектът е кръстен в чест на големия български учен и археолог професор Георги Китов.

“Предстои проучване на две нови могили”, съобщи Диана Димитрова, но отказа да ги назове поради опасността от иманяри.

източник: Dnes.bg

13 август 2009

Филипополис

Тракийското му име е Пулпудева. В неговото развитие могат да се проследят два периода - до и след Филип ІІ Македонски. През 341 г. пр.Хр. македонският цар преустройва старото тракийско селище, настанява там гарнизон и дава името си на града. Филипопол е с изгодно географско и стратегическо положение. Поради наличието на три скалисти хълма, през римската епоха е познат като Тримонциум - Трихълмие. Археологическите разкопки на един от трите хълма Небеттепе доказват съществуването на ранно тракийско селище. Откритите материали - укрепителна система, култово съоръжение, керамика и др. говорят за съществуването на древен тракийски религиозно-култов и политически център, който играе важна роля в живота на местните племена векове преди похода на Филип ІІ в Тракия. Филипопол е кръстопът по артерията Сингидунум - Бизантион и на тази от Ескус за Егейско море. Друг древен път свърза Филипопол с Черно море и продължава на запад през района на днешния Пазарджик към долината на р. Стримон. За политическия живот на града в предримско време е известно малко. След бурните събития през елинистическата епоха, когато градът участва активно във вътрешния тракийски политически живот, през 183 г.пр.Хр. Филип V отнема Филипопол от траките и настанява там гарнизон. Македонското присъствие обаче се оказва временно и нетрайно и много скоро след това траките си възвръщат поселението. Обикновено горните събития се свързват с името и царуването на царя на одрисите Севт ІV. Малко преди включването на Тракия в Римската империя Филипопол е резиденция на последните тракийски царе.
През римската епоха и по специално през ІІ в. укрепителната система на града е подсилена и подобрена. През 250 г. готите под предводителството на Книва, заедно със скарпите, превземат и опожаряват Филипопол. През 551 г. Нарзес стратег на император Юстиниан се сражава с хуните край града. Филипопол сече собствени монети от времето на император Домициан до император Елагабал. Резиденция е на тракийско провинциално събрание с локални градски фили. Филипопол е един от центровете на ранното християнство на Балканите. Известни са няколко некропола с богати находки, многобройни обществени сгради, храмове, добро водоснабдяване, бани, статуи, амфитеатър.

09 август 2009

Августа Траяна

Августа Траяна е античен град създаден на мястото на тракийския град Берое (дн. Стара Загора). Основан е в началото на ІІ в. (вероятно през 106 г.), във връзка с административната реформа на имп. Траян. От края на III в. лат. наименование е изоставено u e възстановено mpak. име Берое. Августа Траяна заема ok. 50 ha площ u представлява неправилен правоъгълник. При имп. Mapk Аврелий градът е опасан с каменна стена, в която има u тухлени пояси. По това време Августа Траяна е водоснабдена u канализирана. Уличните платна са постлани с големи плочи от местен камък. По същото време са строени градските терми (бани), a вероятно u някои от храмовете, кoumo ca изобразени върху монети u om koumo ca запазени детайли. При имп. Комод (176-192) е оформен градският площад. Той има овална форма, заема ok. 2 gekapa площ u през него минава декуманус максимус. В средата му е намерен постамент за koннa статуя (вер. на имп. М. Аврелий), a в северната му част има мраморен аудиториум (място за слушатели) с девет cegaлкu. Горе аудиториумът е завършвал с тераса u величествена koлoнaдa. Целият форумен комплекс, заедно с част om декуманус максимус, e разкопан и консервиран. Omkpumu ca много гръцки надписи u само mpu ca на латински език. B единия се съобщава за построяването на аугустеум, посветен на Александър Север. Многобройни ca намерените статуи. релефи u предмети на малката nлacmuka. B околностите на Августа Траяна има няколко gecemku светилища с многобройни плочки на Тракийският конник u други божества. През III в. Августа Траяна e разрушена. B нач. на IV в. kpenocmнume й стени ca удебелени. Вътре в града ca извършени значителни промени. Разрушени ca cmapume езически храмове u ca строени църкви. B новите nocmpойкu ce появяват мозаечни подове. Забележителни ca мозайките зад дн. Народната onepa u nog Централната пощенска палата. Tyk e omkpuma u част om дворец с голям вътрешен двор, мозаечни подове u мраморни облицовки на стените. Той, kakmo u целия град, е наново разрушен към средата на V в. В нач. на VII в., след нови опустошения, приключва ант. история на Августа Траяна До реформите на имп. Диоклециан (284-305) Августа Траяна е административен център в провинция Tpakuя, която достига на изток go дн. Туидас, на юг go Pogonume. на запад go дн. гр. Чирпан, а на север прехвърля билото на Хемус u onupa go дн. гр. Дряново (go III B.). През този nepuog градът ce ползва с автономия.
Управлява ce om съвета на gekypuoнume, булето(гpagckuя съвет), и народното събрание. Изпълнителната власт ce предоставя на избрани органи - съветът на архонтите, начело с протоархонт. Августа Траяна участва в съюза на градовете в Тракия. Голяма част om територията u e предоставена на gekypuoнume, koumo организират робовладелски стопанства - вили. Tyk ca omkpumu повече om 50 вили, между които u тази npu Чаталка. Августа Траяна сече бронзови монети в периода om имп. Галиен (253-268) go имп. М. Аврелий (268-270). През града минават два om главните държавни пътища: отклонение om Диагоналния път om Филипополис за Анхиало на Черно Mope u om Константинопол през Августа Траяна за Нове на брега на Истрос. Реформите на Диоклециан ограничават територията и автономията на града.

08 август 2009

находки край търново

Готи по търновските земи

Доказателства за присъствието на готски племена по търновските земи намериха археолозите в района на античния римски град Никополис ад Иструм. Специалистите се натъкнаха на древни керамични съдове и монети от края на четвърти век. Ценните находки ще бъдат реставрирани и изложени в залите на историческия музей във Велико Търново.

До сега за присъствието на готи в Никополис ад Иструм се предполагаше единствено в исторически документи и справки. Днес вече има категорични археологически доказателства, че племето е обитавало и търновските земи.

Д-р Павлина Владкова, ръководител на разкопките:
– Не става дума за един или два предмета, а за десетина съда. Гърнета с излъскани ивици – това е специална техника за украса. Изключително се радвам, защото това доказва присъствието на този етнос тук в града!

Медальон от трети век с изображения и надпис на старогръцки е другото голямо откритие на младите археолози.

Д-р Павлина Владкова, ръководител на разкопките:
- Произведение на изкуството – не познавам друг такъв медальон! Олово, с изображение на два пауна, а пауните са символи на Хера. Тук в Никополис, гръцкият пантеон от божества са били на почит.

Първите проучвания на археолозите в района на античния римски град започнали преди повече от сто години. И до днес на бял свят продължават да се отркиват уникални и важни за историята находки.

Автор: Зорница Илиева, Велико Търново

източник: БНТ

06 август 2009

Археолози откриха гробница от времето преди империята на инките

Археолози от Националния културен институт на Перу откриха гробница от времето преди империята на инките. Откритието стана при разкопки в Салапунку - археологически обект, който се намира в района на столицата на инките Мачу Пикчу.

Франсиско Киспе от изследователския екип съобщи, че в гробницата са намерени човешки останки. Археологът смята, че те са на жена от културата Килке, процъфтявала преди империята на инките. Хипотезата на Киспе се потвърждава и от откритите при разкопките керамични съдове и кости от преживни животни и птици.

Край Каблешково откриха най-старата пещ за керамика на Балканите

ай-старата пещ за керамика на Балканския полуостров е открита след 10-годишни разкопки в археологическия резерват "Козарева могила" край град Каблешково. Преди дни беше разкопано енеолитно селище - център на грънчарска промишленост. Според археолозите това е голямо научно откритие, което доказва началото на истинската цивилизация.


Глинените съдове са отлично запазени и впечатляват със своята изчистена форма и финна изработка. Археолозите за пръв път се натъкват на пещи в самото селище, а не извън него. Според учените това е знак за своеобразно "индустриално" производство на различни глинени съдове.


Доц. Петя Георгиева - ръководител на разкопките: "Това е най-ранната сигурна пещ от енеолита, която е унищожена по времето на правене на керамика. Явно и в рамките на селището е имало някаква специализация - един е правел едно, друг е правел друго, явно е имало такива, които са били по-добри на моделирането на съдове, други - на орнаментирането, но като цяло са живеели като един колектив."


Откритият древен грънчарски център е уникален и е поредното доказателство, че 5 хиляди години преди Христа цивилизацията се е зародила точно по нашето крайбрежие. До сега белег на цивилизацията по нашите земи беше най-старото обработено злато, открито край Варна. Керамичните пещи край Бургас ще дадат основание на археолози и историци за нови разкрития.
Автор: В. Григоров

източник: БНТ

Археологическите проучвания край Татул


Близо до село Татул в община Момчилград времето е запазило една от най-големите загадки на историята – скална пирамида с изсечени в нея два каменни саркофага. Според българските археолози в света не е откривано подобно съоръжение. Още преди век е изказана хипотезата, че това е гробницата на Орфей, но едва сега с помощта на средства от Европейския съюз учените успяха да разгадаят тайната на скалния връх.

Преди пет години с малка сума, събрана от дарения на български фирми, професор Николай Овчаров започна разкопки край Татул. Постепенно от земята се показа цял култов комплекс с десетки изсечени в скалите помещения и античен мавзолей.

Проф. Николай Овчаров: „Татул е най-голямото или може би най-добре запазеното светилище в Родопите след Перперикон, защото той е голям скален град, но пък тук имаме хероон – мавзолей на обожествен в древността тракийски владетел. Когато започнахме разкопките през 2004 година, това беше една планина, на която се виждаше само скалната пирамида зад мене. За нея имаше много хипотези, но именно след проучванията, които направихме с един много голям колектив от антични археолози, праисторици, средновековни археолози, ние успяхме да разберем цялата история на това светилище. Тя е изключително интересна, зародила се в 6-то хилядолетие преди новата ера и продължила чак до 12 век от новата ера.”

Преди три години община Момчилград кандидатства и спечели проект по програма ФАР – Трансгранично сътрудничество за близо 300 хиляди евро. Това даде възможност археолозите да завършат изцяло проучването на върха.

Проф. Николай Овчаров: „Ползата е огромна, защото Перперикон и Татул, това са два взаимодопълващи се обекта, ни дадоха възможност да проникнем в нещо, в което българската археология и история се луташе в продължение на цял век. А именно – как се е зародила тази мегалитна култура, удивляваща толкова много хора, по какъв начин и кога са започнали да се обработват скалите. Оказва се, че това е къснобронзовата епоха, времето на Критската култура, на Минойската култура, на Троянската война, преди 3200–3300 години, по-късно продължила през цялата античност. Храмът, който разкрихме тук, е такъв, с който би се гордял всеки елинистичен град от това време.”

Не само учените, но и хората от община Момчилград, имаха полза от проекта. С европейските средства беше направена консервация на цялото светилище, построени бяха път до него и паркинг, поставени бяха табели, пейки и кошчета за отпадъци. Само до преди пет години в село Татул беше истинско събитие, ако се появи външен човек. Сега в почивните дни минават между 500 и 1000 души.

Репортер: "Откъде идват хора?"

Фами Салим – охранител на Татул: "Ами най-вече от Варна, София, Бургас. Има и чужденци много - от Швеция, от Холандия, от Англия. Има и рускини много, от Украйна и от Молдова идват."

Дори и в делнични дни загадъчното светилище привлича туристи.

Репортер: "Хареса ли ви Татул?"

Йорданка Анастасова: "Да, светилището е много добре устроено и въпреки че е малко отдалечено от София, е много хубаво и мястото е много силно според нас."

Доц. Анастасов: "Искам да ви кажа, че като инфраструктура това не е малко, което е направено и парите, отпуснати от ЕС, си заслужават. Тъй като на практика имаме прекаран път, имаме прекаран ток, паркинги, ВиК инсталации и така нататък. Неща, които са необходими, а на повечето други обекти ги няма. А тук са налице."

Над 350 хиляди туристи годишно посещават Перперикон и Татул. Кметът на Момчилград Ердинч Хайрула се опитал да убеди местните хора, че от това може да се печели. Например като се приготвят и продават месни специалитети – къпана баница, баклава, катми. Но е ударил на камък.

Ердинч Хайрула, кмет на община Момчилград: "Ами понеже в нашия район хората са много гостоприемни и дори това може да звучи като шега, но като им предложих, те казват как може да продаваме на гостите храна, те са гости. Не, казвам им, те са туристи."

Ефектът от европейските средства в културно-историческия туризъм вече се усеща. За последните три години в района на Кърджали и Момчилград са построени над 15 нови хотела. За разлика от Черноморието тук свободни места няма. Районът се превърна в предпочитана туристическа дестинация. Така в Кърджали научиха важен урок

Проф. Николай Овчаров: "Парите могат да бъдат влагани по един правилен начин и те ще бъдат репери в нещо, което българите тепърва ще усетят, а именно културно- исторически туризъм на една страна, която е сред трите страни с най-много паметници в Европа.”
Автор: Красимир Ангелов, Валя Апостолова

източник: БНТ

05 август 2009

Археолози откриха разкопки на манастир край Мелник

Манастир от 13 век, построен от деспот Алексий Слав, превърнал Мелник в столица на обширна своя държава, обхващаща днешна Южна България и част от Македония и Гърция, откриха археолози в района на курортния град.

Манастирът "Света Богородица Пантенаса" е разположен на площ от 2 декара. Според археолозите обектът е емблематичен за историята на манастирското строителство в България през 13-14 век заради големия брой документи, които са запазени за него. Поклонническата зона е с необходимите манастирски сгради - на игумена, трапезария, библиотека. Специален камък, върху който се писало с калем, свидетелства за съществуването на книжовна преписваческа школа.

Ст. н. с. д-р Виолета Нешева - археолог в Националния археологически институт - София: "В тази половина, в която се намираме в момента, се е помещавала болница. Един много интересен паметник, за който имаме сведения два века по-късно от грамота на Константин Драгаш, също владетел на Мелник в края на 14 век, който придава този манастир във владение на Атон, за да бъде съхранена болницата, която е имала много важно значение за населението на Мелник."

Ценни монети открити край с. Ябълково




Изключително ценни златни монети от съкровището на византийския император Василий Втори - Българоубиец бяха открити край хасковското село Ябълково. На монетите, сечени в двора на Василевса през 11 век, са изобразени императорът и престолонаследникът, а от обратната страна - Исус Христос. Съкровището е открито от екипа на доц. Красимир Лещаков.

Златните монети не са били в обръщение, а част от съкровище, най-вероятно скрито в района на средновековното селище край Ябълково, смятат учените.

Доц. д-р Красимир Лещаков - ръководител на археологическата експедиция: "Намерихме две златни монети, които са с уникално добре запазен релеф, и мисля, че ще красят всеки един музей в света."

От 10 години екипът археолози работи тук, където вече е разкрито най-старото неолитно селище на Балканите. Последните находки доказват, че тук е имало живот от преди 8 хилядолетия. ДНК-анализи на костите сочат, че хората по тези земи са били много красиви.

Доц. д-р Красимир Лещаков - ръководител на археологическата експедиция: "...Изключително красиви хора, малко под средния ръст са били високи, имаме скелети на мъже, които са около метър и 80 - 85, дамите са били метър и 60, с много изтънчени черти, нежни кости и вероятно много добри представители на средиземноморската раса."

Археолозите ще проучват неолитното селище до октомври. Следващата година теренът трябва да е напълно изследван и освободен, защото от тук ще минава автомагистрала "Марица".

източник БНТ

Почнали да строят Хеопсовата пирамида през 2470 г. пр. н. е.


Учени установиха рождения ден на Хеопсовата пирамида, известна и като Великата пирамида.

Оказа се, че нейното строителство е започнало на 23 август 2470 г. пр.н.е., твърди губернаторът на провинцията Гиза Сеид Абдел Азиз.

Затова 23 август ще стане “национален ден” на провинцията, а изображението на пирамидата ще украси герба на Гиза.

Датата на началото на строителството е определена от група изследователи “в условията на строга секретност”, каза още губернаторът.

Египтологът Захи Хауас обаче се съмнява във възможностите да се определи точната дата на строежа на най-старата и най-голямата от трите пирамиди в Гиза.

В древността височината на Хеопсовата пирамида е достигала почти 147 метра, но в настоящето върхът й е разрушен и най-високата и точка е 138.8 метра.

източник: DNES BG

Colonia Flavia Pacis Deultensium

Нейните развалини сега се намират при село Дебелт. Водопроводът на този значителен през древността град е започвал, според братя Шкорпилови, в землището на Русокастро. Между Русокастренска река и граничния окоп “Еркесия” някога са били запазени глинени тръби от това забележително съоръжение, което било от тръби с диаметър 20 см и деб. 3 см. В края на миналия век тези първи български археолози, чехи по националност, установили, че водопроводът е дълъг около 8 км и достига до “Долното градище” на Дебелт. През известни интервали по него имало резервоари, широки 3 и дълбоки 1.5 м. Един такъв резервоар бил документиран в гората на село Ливада, Суватите по онова време (Шкорпилови, 1885,94). При разкопките през 80-те години до градската порта, от която започва главната улица с посока изток - запад беше открита една от обществените чешми, захранвани от русокастренския водопровод (Азманов, 1998,11).
Плиний Стари изрично отбелязва, че на ветераните е предоставено и правото да владеят територията между две реки и “заблатената територия”, която образуват - Develton cum stagno, quod nunc Deultum vocatur veteranorum - “Девелтон с блатото, който днес Деултум наричат ветераните” (Plin.Nat.Hist,4,45). Сведението на Плиний е ценно и с това, че той ни дава старото тракийско име на мястото. Съвременните езиковеди смятат, че “Девелтон” означава “Двублатие” (Todorov, 1980, 199-204). Дали в случая става дума само за долните течения на Средецка и Русокастренска река или обозначението се простира още по-надалеч и достига средната Бургаска лагуна - Вая. Като се има предвид, че ветераните са получавали по 50 югера обработваема земя (около 150 дка) и без да ни е известно колко са били те на брой, ние предполагаме, че голяма част от пространство между Вая и Мандренското езеро е била предоставена на ветераните от VIII Августов легион. Не може да се изключи възможността за съществуването и на поземлени участъци, принадлежащи на светилището на Аполон Карсенски, което се е намирало на връх “Шилото” между бургаския квартал “Меден рудник” и село Черни връх. В подножието на върха има и стари минни разработки - един огромен открит рудник експлоатиран през ранножелязната епоха и по време на римското владичество в Тракия.
Малка е вероятността границата между територията на Анхиало и Деултум да е преминавала по средата на езерото Вая. Това би породило спорове при използването на големите рибни ресурси и затова много по-сигурно е, че северният бряг на езерото, където е открит краткият, но многозначителен надпис F(ines) C(oloniae) D(eultensium) (Шкорпилови, 1892, 88), е бил северната граница между териториите на Анхиало и Деултум. Южната, както ще видим, е минавала при село Пънчево, а западната трудно може да се фиксира. Сигурно е обаче, че землищата на Русокастро, Новоселци, Тръстиково, Черни връх, Полски Извор, Сърнево, Желязово и Аспарухово са влизали в територията на римската колония Деултум. Проф. Геров приема, че в посока север - юг тази територия се е разпростирала на около 50 км и е обхващала долните течения на реките Русокастренска, Средецка, Факийска и Изворска (Геров, 1980,46).

Откритията на Китов

Намериха пътя на златото

КЪРДЖАЛИ. Пътя на златото, който води към легендарния Виа Игнатия, откриха проф. Николай Овчаров и екипът му. По калдъръма са пренасяни до Рим късовете благороден метал, добиван край Перперикон. Частта от най-главното древно шосе на Римската империя свързвала Рим с Константинопол. Археолозите успяха да реставрират подпорната стена, с която е бил укрепен пътят. По него освен керваните със злато са преминавали легатите и войските, разказа нашенският Индиана Джоунс. Шосето върви покрай река Арда и е било част от комуникациите на Родопите. Изкачва се чрез серпентини и влиза през южното подградие в Перперикон.
Близо до античното трасе екипът на професора попаднал на иманярски изкопи. Оказало се, че е надупчена ковачница, която е обслужвала международния път и подградието. В единия край има идеален кръг, направен от камъни. Съоръжението е с диаметър около 10 метра. В дупките около него са струпани голямо количество желязна шлака и трици, както и въглени. Това навело археолозите на хипотезата, че е производствен център, който е обслужвал транспортирането на златото. За първи път археолозите попаднали и на надписи в древния град. Овчаров очаква те да дадат ранното име на Перперикон, което според негова хипотеза е Пергам.
Гери Василева

източник: в-к Стандарт

04 август 2009

Пауталия

Пауталия(Кюстендил). Античен град, административен, стопански център и културен център на Горнострумската област през римско време. Градската си уредба Пауталия получава при император Траян. Засега най-рано датираният надпис е от 135 г. Името си Пауталия запазва до към 600 г. Надписът от 135 г. е свързан с постройката на базилика под надзора на трима епимелети (уредник по зрелищните игри). Официален език старогръцкия. Археологическите разкопки опровергават схващането, че градът е укрепен по времето на император Каракала. Крепостната стена на Хисарлъка е от ІV в. и е поправена при император Юстиниан. Там както показват изображенията върху монетите на император Септимий Север се намира главният храм на Асклепий. Ако се съди по емисиите и по запазените фрагменти от релефи, статуи и други произведения на изкуствата, които украсяват храмове, бани, базилики и други обществени сгради те са най-често от времето на Северите, когато Пауталия преживява разцвет в икономическото и културното си развитие. Пауталия дължи благосъстоянието си предимно на земеделието, лозарството, обработването на добитите в околността метали и най-вече на занаятчийството.
Монетосеченето на Пауталия (139-217) става в самия град и в доста случаи изображенията върху емисиите възпроизвеждат скулптурни или архитектурни паметници. Развитието на икономиката, привличането на население от различни части на Римската империя, задължителното въвеждане на римския държавен култ и местните условия създават в Пауталия разнообразен и богат религиозен живот отразен в оброчните паметници и в монетите. Топлите минерални извори са причина за широко разпространение на култа към Асклепий и към здравеносните божества Хигия и Телесфор.
Сердика (София) - Името на града произлиза от племенното име серди. Градът води началото си от старо тракийско селище, вероятно от бронзовата епоха. Сердика влиза в пределите на царството на одрисите и е център на стратегия със същото име. Икономиката на града е свързана със земеделие, животновъдство и добив на злато и желязо. Градът е и търговско средище. От 45 год. Сердика и територията й са окончателно под властта на Рим, в границите на провинция Тракия. При император Траян Сердика получава права и уредба на град и името Улпия. Територията на стратегията се увеличава и в средата на ІІ век достига на север до дн. с. Български извор, Тетевенско., на изток - до дн. град Ихтиман, на запад - до Пирот, на юг до пл. Витоша. От времето на Марк Аврелий и на Луций Вер до Галиен Сердика сече монети с изображения на храмове и почитани тук божества, както и на техни статуи. След прекратяване на автономното градско монетосечене тук действа държавна монетарница до 313 год. с прекъсване. След административната реформа на имп. Аврелиан, Сердика става център на новосъздадената провинция Вътрешна Дакия.
Известни са останките на повече от 10 вили рустики около Сердика. Част от тях са разрушени при готските, а други - при хунските нашествия. Развити са били занаятите - металообработване, каменоделство и скулптура, тъкачество, грънчарство, тухларство, хлебарство. От обществените сгради са известни булевтерионът (до хотел Шератон), герузията (под Министерството на културата), съществува гимназион. Уреждали са се игри и състезания, театрални и циркови представления. Засвидетелствувани са култове към Аполон Лечител и Асклепий, към Зевс, Сарапис, Артемида, Дионис, Кибела, Митра, Атина, Херакъл.
Градоустройствената структура на Сердика е с ориентация на улиците по главните посоки на света, но е съобразена и с някои особености на местността. Създадена е още преди завоюването от римляните. След него и особено от ІІ век нататък в града се извършва значително строителство. Изграждат се термите при минералния извор. В центъра се оформя форумът с най-голямата сграда на юг от него - преториумът. В източната и югоизточната част се разполагат богати градски жилища, а в югозападната - граждански базилики. Изгражда се водопроводната система на града. Ширината на улиците е от 5 до 8 м. Настилката е от големи каменни блокове с бордюри по края. Обществените места и частните сгради са украсени със скулптури - статуи на божества, на императори и на заслужили граждани.
Архитектурният облик и украсата на Сердика се изменят от ІV век нататък. При имп. Константин І Велики ЮИ част на града е преустроена в ансамбъл, в който влизат градската резиденция на императора, ротондата в двора на хотел Шератон и др. След унищожавмането на езическите храмове се изграждат раннохристиянски църкви, предимно базилики. През VІ в. се изгражда трикорабната кръстовидна базилика “Св. София”. Некрополите на езическа Сердика са разположени на изток и на север от града, християнските - на изток, югоизток и запад от крепостните стени. Открити са няколко засводени гробници с декоративна живопис.
Най-големият строеж в антична Сердика са крепостните й съоръжения. Първата стена е изградена между 176 и 180 год. Нейното трасе остава неизменно не само през цялата антична епоха, но и през средновековието. Тя е заменена с друга в края на ІІІ век, строена със смесена зидария, с кръгли кули по ъглите и по дължината. Към нея е долепен отвън пояс (V-нач. на VІ век) с петоъгълни кули при портите и триъгълни между кръглите. По същото време вероятно е построена и протейхизма (външно укрепление) на около 20 м от основната крепостна стена. От главните порти са разкрити и запазени източната и западната. Значителна част от градоустройството, някои сгради и крепостната стена, се запазват и използват и през Средновековието.

03 август 2009

Римският град Улпия Ескус

Римският и ранновизантийският град Ескус е разположен в местността Градището, край с. Гиген, Плевенско. Градът е изграден върху плато с неправилна петоъгълна форма, което в южната си част е по – високо. През Късната Античност, градът се разширява в източна посока, така общата му площ възлиза на 28 хектара.

През Античността, някои градове и военни лагери са наричани по името на близко течащата река. Според някои съвременни лингвисти думата има дако – мизийски произход, но повечето от тях смятат, че на тракийски думата означава вода.

За съществуването на Ескус, черпим сведения от множество различни източници. Градът е споменат от много гръцки, римски, византийски и други автори и е отбелязан в различни карти – пътеводители. Такива са: Itin. Ant. Aug. 220, 5 – Oeso leg. V Macedonia, Tab. Peut. – Esco, Cl. Ptol. – Ескус на трибалите, Not. Dign., or., 26 XLII 26 – Auxhillium Martensium, Oesco и др.

В предпровинциална Мизия в Ескус бил настанен V Македонски легион. Това е станало в края на първото десителите на I в. сл. Хр. Мястото се превърнало в основен военен пункт по долния Дунав. В късно Тибериво време или около Ескус стационирала ala Pansiana. Легионът участвал активно в потушаването на тракийските вълнения южно от Стара планина и в събитият при образуването на провинция Тракия през 45 г. V Македонски легион напуснал своя постоянен гарнизон в Ескус между 62 – 71 г. Отначало участвал във военни операции в Армения, после в Юдейската война и накрая бил на кратък престой в град Александрия в Египет. Лагерът обаче не останал празен. Тук временно дошла choros III Gallorum equitata. След завръщането си в Ескус легионът участвал в първата фаза на дакийските войни на Домициан и в мащабните войни на Траян срещу даките през 101 – 102 и 105 -106 г. След 101 гарнизонът напуска Ескус като се отправя към новия легонен лагер в Troesmis до делтата на Дунав в Северна Добруджа.

През I в. сл. Хр. В Ескус е имало три селища с различен статут – лагерът на легиона (castra), цивилното селище на ветераните (canabae) и тракийското село (vicus). През 106 – 112 г. император Траян превърнал Ескус в град с ранг на колония (colonia Ulipia Oescensium) – най – високата степен на провинциално управление. За градската управа на Улпия Ескус узнаваме от намерените латински паметници. Начело са стояли двама duumviri, избирани сред най – видните представители на градската аристокрация. Техният мандат е продължавал година, но можело да бъдат преизбрани и за вотри път. Те принадлежли към конническото съсловие. Били задължени да живеят в града или на не по – далеч от една римска миля (1478 m). На всеки пет години бил установяван имотният ценз на гражданите, даването под наем на градските имоти и сгради. Дуумвирите били длъжни да свикват редовно градския съвет, да реализират взетите решения, да се грижат за поддържане на култа към управляващия император и официалните религиозни култове, да извършват надзор върху магистратите с по – нисък ранг и т.н. Към висшите служители принадлежали aediles, също с мандат от по една година. Те се грижели за реда и спокойствието в града, осигуряване на продоволствието на гражданите с необходимите хранителни стоки, надзор върху обществените бани, над новите строежи и устройването на игри и забавления за жителите на града. Начело н финансовото управление стоял quaestor, който следял за правилното изразходване на общинските средства. Ескус имал градски съвет (ordo decurionum), съставен от съветници, избирани пожизнено, но без парични или други възнаграждения. Техният брой не надвишавал 100 души. Декурионите често поемали доброволно задължението да осигуряват лични средства за построяването на необходимите за града сгради. В Ескус съществували различни обществени организации, като например: сдружението на занаятчиите (collegium fabrorum), колегия за поддържане на култа към императора и други. В града живеели свободни граждани, овобожденци и роби, които се ползвали с различни права и задължения.

Ескус принадлежал отначало към римската провинция Мизия, а след 86г. към Долна Мизия (Moesia Inferior) със столица Tomi (Томи, Томис дн. Констанца). При Аврелиан – Диоклециан градът влизал вече в територията на новооснованата провинция Крайбрежна Дакия (Dacia Ripensis) с главен град Ratiaria (дн. с. Арчар, Видинско).

На 5 юли 328 г. римският император Константин Велики (306 – 337) посетил града и лично присъствал при официалното освещаване на новопостроения каменен мост при Дунав между Oescus и Sucidava на отсрещния бряг.

През раннохристиянската епоха Ескус е епископски център. Споменава се епископ Юлиян 343 г. Върху югоизточната част на ареата на форума са открити останки от малка църква и архитектурни детайли от интериора й.

Ескус претърпял нашествията на готите вероятно през 250 г. и със сигруност през 376 – 378, както и на хуните през 447 г. Градът бил унищожен от аварите и славяните пез 585 г.

Животът в Ескус прекъсва чак до Х век, когато било построено селище, чието име не е известно и което просъществувало чак до турските нашествия през XIV в. Градът отново престава да съществува и потъва в забрава за дълго време.

За първи път развалините при с. Гиген били свързани с античния град Ескус едва в края на XVII в. от италианския Военен инженер граф Луиджи Марсили въз основа на името на града и на сведенията на римските историци.

По – късно руините са посетени и описани от унгареца Феликс Каниц, чеха Карел Шкорпил, българина Борис Дякович и др.

Първите археологически разкопки се провеждат под ръководството на чеха В. Дубровски през 1904-1905, който заема поста на директор на Народния музей в София. Той изследва форумния комлекс и попада на останките от двата храма. Откритията и резултатите от работата на В. Дубровски не са публикувани. След прекъсване от 36 години през 1941 – 1943 г. проучванията в Ескус са възтановени от италианския археолог Антонио Фрова. Той цялостно разкопава една обществена баня, която се намира в непосредствена близост и югоизточно извън града (extra muros). Нейната площ е 3525 кв. м. Става дума за строеж на терми преди готските нашествия от 250 – 251 г., които обаче не са довършени. Друга заслуга на А. Фрова е откриването и частичното разкриване на западната порта на Ескус и проучване на малка част от трасето на главната улица в посока изток – запад decumanus maximus.

Системни археологически разкопки се провеждат в продължение на 23 кампании между 1947 – 1987 г. Главен научен ръководител е професор Теофил Иванов (АИМ – БАН в София с екип, както и колеги от Историческия музей в Плевен). След 1989 ръководството се поема от Г. Кабакчиева (АИМ). Получените резултати имат огромно значение за проучването на долнодунавския регион.

В резултат на разкопките, са добити ценни данни за местоположението, формата, размерите, поселищното развитие, укрепителната система, уличната мрежа, обществените и училищните сгради, икономическия живот, културата, религията и погребалните обичаи на местното население, което се е състояло от траки, италийци /през I - II в./, преселници от Мала Азия, от западните римски провинции и другаде, както свидетелствуват откритите досега латински надписи. Официалният език в града бил латинският. Разкопките са съсредоточени В първоначалния град /наречен от нас условно “Ескус І”/ и то в централната му част, където се простира обширният комплекс на градския площад, и в източното разширение на града /”Ескус ІІ”/. Eckyc I има неправилна форма на петоъгълник с площ от 180 дка, a Ескус II - около 100 дка. Или цялата площ вътре в крепостните стени възлиза на около 280 декара, толкова, колкото e площта на Нове при Свищов, Никополис ад Иструм при с. Никюп, Великотърновски окръг и други римски градове у нас.

Площта на Ескус вътре е разделена на две неравни части: южна – около 1/3 част и северна – 2/3 части. Поради това западната и източната порта са изтеглени в южната третина. Това показва, че районът на “Градището” и десният бряг на Дунав през пролета се наводнявали често и водата е достигала чак до укрепителния фрад. Въпреки неправилната форма на платото римската колония е правилно планиран при т.нар “ортогонална система”. Тя се състои от прави улици с посока изток – запад (decumani) и север-юг (cardines). Двете главни улици са съответно cardo maximus и decumanus maximus, като първата има отклонение североизток – югозапад от сответните посоки, а втората югоизток – северозапад.

Разграничават се три типа улици: 1. Улици с покрит тротоар (porticus) в коринтски или дорийски стил, 2. С тротоари, но без портик, 3. Улици без тротоари. Ширината им е различна в зависимост от тяхното местоположение и значение за града; 6.0 м, 4.5 м, 3.0 м, и др. Платната на уличната мрежа са били постлани с масивни варовикови плочи с неправилна форма и с различна големина. По средата са поставяни най – големите плочи, които покривали дълбоките зидани с камък и бял хоросан канали за извеждането на дъждовните и отпадните води извън града. Върху плочестата настилка днес могат да се видят издълбаните коловози, които се образували от движението на каруци и колесници. Някои пасажи обаче са постлани само с чакъл и пясък.

Уличната мрежа е била снабдена с водопроводна система от глинени и по – рядко от оловни тръби, разположени встрани и по плиткото на каналите за отпадните води. Те достигали до всичките квартали и сгради на града. Главният водоизточник се намира при с. Оряховица, на 20 км южно от Ескус. Акведуктът бил изграден от изпечени тухли, а отвътре стените му са били измазани с хидрофобен хоросан. Друг акведукт от глинени тръби е открит в м. “Доброщина” на 3 км. южно от с. Гиген. В града са разкрити кладенци изградени от кръгли варовикови пръстени или от грубо одялани варовикови камъни.

Градът е бил защитен с каменна стена, изградена в траяново време – през 106 г. или малко след това. Междинните кули са правоъгълни и се намират от вътрешната страна на стената, докато при портите се издава слабо навън и повече навътре, както показват изледванията при западната порта. В отделни сектори е разкрита каменна стена в opus vittatum mixtum, но несъмнено става дума за по – късни преправки.

Средище на обществено – политическия, икономическия, културния и религиозен живот в римската колония Улпия Ескус бил градския площад (forum). Той е ориентиран в посока север – юг и има размери 200 х 97.60 м. Decumanus maximus тангира южната къса страна, а cardo maximus – западната дълга страна. Форумът заемал 1/9 част от цялата площ на римската колония. Северната по – голяма част на форума е заета от площада под открито небе (area) – 96 х 58 м. бил послан с големи правоъгълни плочи, днес запазени добре в североизточния вътрешен ъгъл.

В северния край на комплекса се откриват основите и отчасти стените на трите самостоятелни храма на Капитолийската троица: Юпитер Оптимус Максимус (Iuppiter Optimus Maximus), (I), Юнона (Iuno) (II), и Минерва (Minerva) (III), западно. Те били построени в коринтски стил. Една от характерните черти на архитектурната украса на храмовете е тази, че корнизите под покрива били украсени с релефни палмети, чиито листа не са превързани долу с панделка. Тази особеност се среща през класическата и елинистическата епоха и чак през управлението на Траян (98-117) и отчасти на Хадриан (117 – 138).

Според Т. Иванов храмовете могат да се датират в раннохадрианово време (до около 125г.) Храмът на император Хадриан в Ефес има същата характерна черта и гръцки просветителен надпис в негова чест, датиран между 117 – 123г. Досега в Улпия Ескус са открити и публикувани седем латински надписа, посветени на Iuppiter Optimus Maximus, и два на Minerva. В Националния археологически музей в София се намира мраморно торсо на Атина Минерва, пренесено от Ескус. Все още липсват надписи в чест на богинята Юнона.

Трите страни на ареата на Форума (без северната) на Ескус са били заобиколени от варовикови коринтски колонади , чиито фризове били украсени с релефни бикови глави (bucarnia). Върху вратовете си те носели тежки гирлянди от листа на различни дървета: лавър, дъб и други. Задната страна на фризовете била изпълнена с растителни орнаменти, направени с голяма вещина. Корнизът под покрива имал релефни палмети, чиитолиста не са превързани долу с панделка. Наблюдава се същата особеност, както при споменатите по – горе храмове. Зад портиците се простират обществени сгради с различно предназначение. В една от тях се намирал градския съвет (curia).

Непосредствено на север от трите храма на Капитолийската троица цялостно е разкрита и изследвана Гражданаската базилика (basilica civilis, basilica forensis) на Улпия Ескус, ориентирана изток – запад (дълж. 97.60 м и шир. 23.5 м). Тя е била трикорабна и влизането и ставало от запад, откъм cardo maximus. Всеки кораб имал свой вход. Вътрешните размери на тези базиликални кораби са: дължина 72.60 м и ширина 3.60 м – северният и южният кораб – и 11.60 м средният. Северният кораб имал още един вход в източния край на северната стена. Базиликата била изградена от варовикови блокчета и бял хоросан, измазана отъвн и отвътре с фин хоросан. Северната стена на северния кораб била заета от редуващи се последователно полукръгли и правоъгълни ниши, в които се издигали бронзови и мраморни статуи на римски императори, провинциални управители на Долна Мизия, видни личности и римски божества. В една от нишите е открита мраморна статуя на бог Аполо (Apollo). Южният кораб използва северната външна стена на храмовете на Капитолийската троица.

Голям интерес представлява централният кораб, който имал широк

вход (3.60 м) с дървена двукрила врата. Влиза се в едно правоъгълно предверие, което водело към него. Четирите страни на кораба и трите страни на предверието били на два етажа. Първият етаж имал цилиндрични варовикови коринтски колони и фриз – архитрав. Върху част от фриза на този етаж бил издълбан атински надпис в чест на император Хадриан.

Гражданската базилика била изградена малко след храмовете на Капитолийската троица. Тук по – голяма част от палметите на корнизите имали непревързани долу листа, обаче в края на строителния период се появили първите палмети с превързани листа.

Вторият етаж на предверието “А” и на средния кораб на базиликата в Улпия Ескус има много особено архитектурно устройство. Вместо цилиндрични варовикови колони тук се използвали варовикови стълбове с паралелепипедна форма. Долната им част предсавлявала четирисранен постамент, а горната част – цяла фигура на млада жена. В долната част на етажа, между стълбовете, са изправени отвесни бели варовикови квадратни плочи, които образували парапет. По средата на плочите се виждал кръгъл релефен медальон, който отвън имал пояс от плетеница и втори пояс от яйцевиден орнамент. По средата, върху гладкия фон, изпъквали релефните глави на различни мъже и жени. Отвън плочите били украсени с лезбийска и йонийска кима.

От археологически разкопки е известно, че сградата е пострадала от голям пожар, предизвикан от готското нашествие през 376 – 378 г. Върху пода на предверието “А” е открит дебел пласт о изгоряла и паднала дървена покривна конструкция, а под него множество римски бронзови монети, най – късните от които са от времето на император Валент. Същите опожарявания са констатирани и на други места в Ескус.

В югоизточния ъгъл на Форумния комплекс храмът на Фортуна (templum Fortunae) е цялостно разкрит и проучен. На юг той граничи с decumanus maximus. Планът му е правоъгълен: дължина 50,20 м (север – юг) и ширина 28 м (изток – запад). Състои се от следните компоненти: 1 Южен портик (колонада) с двуреден латински строителен надпис дълъг 26 м; 2. Вътрешен правоъгълен двор с колонада; 3. Храмът на Фортуна; 4. Помещения на север от храма. Целият комплекс бил изпълнен в коринтски стил. Латинският надпис съдържа имената и титлите на римския император Комол (180 – 192) на когото е посветен храмът.

Според съдържанието на надписа храмът бил издигнат със средствата на “сдружението на занаятчиите” (collegium fabrorum) през 190 г. Колонадата на вътрешния двор била украсена с фриз – архитрави изпълнени с релефни бикови глави и гирлянди от лавър. Храмът на Фортуна се състоял от предверие и култово помещение. Южната фасада имала четири коринтски колони. Върху триъгълния фронтон са изобразени две Виктории, които държат лавров венец. Вътре във венеца е имало релефно изображение – вероятно глава на Медуза, която да предпзва от злото. Храмовият комплекс е рзрушен от готите през 376 – 378 г.

Непосредствено на юг от храма на Фортуна се простирала грамадна обществена сграда от която са разкрити само 2100 кв. м., вероятно половината от площта й. В едно от помещенията има многоцветна подова музайка. В центъра й е изобразена театрална сцена в която участват трима актьори с маска и един мъж без маска. Върху белия фон над фигурите се чете надписът MENANΔPOY AXAIOI, т.е. ,,Ахейци на Менандър”. Става дума за прочутия атински писател – комик Менандър. До откриването и през 1948 г. от Т. Иванов, тази комедия не е известна в световната литература. Нейното съществуване е потвърдено през 1961 г. от намирането на папирус в град Oxyrhynchos в Египет, който представлява азбучен списък на произведенията на Менандър.

Избирането на сюжет за театрална сцена е проява на много по-изтънчен вкус. Менандър бил много популярен автор с добър стил от края на IV в. пр.н.е. Той е най-изтъкнатият представител на „новата комедия" в Атина. Пиесата със сюжет, взет от Илиадата, както установяват проучванията, изглежда е играна и през римската епоха. Това говори за познаване на старогръцката литература и култура в този типичен римски град, който продължително време е бил и седалище на римски войски. Комедията „Ахейци” вероятно е представлявала пародийно пресъздаване на тема от Омировата поема, като е представена сцената непосредствено след скарването между вожда на ахейците (гърците) Агамемнон и героя Ахил. Двете средни фигури се тълкуват като стария Нестор и Патрокъл, приятеля на Ахил. Създателят на мозайката е отбелязал с кратък надпис „Менандровите ахейци” от коя пиеса е изобразената сцена. За щастие надписът почти не е пострадал при преустрояването на помещенията в древността и при повредите от по-ново време. Агамемнон, Ахил и Нестор носят маски, но в тях не е много подчертано комичното. Може би то е подсказано и чрез борбата на двата петела за венеца и палмовото клонче в едно от двете тесни правоъгълни полета. В друго са изобразени риби — също обичаен мотив в мозаичните произведения от тази епоха, но тук, близо до Дунава, е възможно съзнателно да е използуван от майстора на мозайката. Петлите, рибите и трите запазени фигури на животни в малките триъгълни полета са изобразени много живо. Централната част на мозайката е изпълнена на високо техническо ниво, с усет за композиция и колорит. Голяма художественост е постигната в прилагането и нюансирането на цветовете. Маските и лицето на Патрокъл са индивидуализирани и показват реалистично виждане в характеристиката на образите. Всичко това е дело на умението и търпението на някой древен майстор, може би преселник от Мала Азия, Сирия или някоя друга римска провинция, а може би и на местен майстор тракиец, или някой грък или от другите народности, съставлявали част от населението на града и в чиито ръце са били занаятите и търговията.

Баните заемат видно място сред обществените постройки в градовете, тържищата и военните лагери. В големите градове се издигали грамадни бани, наречени ,,терми”, които имали многобройни и просторни помещения, свързани с банските процедури и развлеченията на къпещите се.

В югоизточния край на Ескус е проучена една баня (720 кв.м. площ) с необходимите помещения: apodyterium, tepidarium, caldarium, sudatorium, два басейна за топла и хладка вода I figidarium. Банята се датира от IV в. сл. Хр., но е построена врху останките на по – стара сграда със същото предназначение.

Срещу банята се намирали в редица седем правоъгълни магазина. Между двете постройки минава един decumanus.

При археологическите разкопки през 1984 г. е открита и проучена стъкларска работилница. Тя е разположена в югоизточния сектор на Ескус I и заема площ от 472 кв. м. Открити са три частично запазени пещи и тухлено съоръжение, обмазано отвътре с хидрофобен хоросан, интерпретирано засега като съоръжение за вода. Относно датировката й има две становища. Според това на Г. Кабакчиева дейността на работилницата се отнася към последните десетилетия на III в. – първата половина на IV в. Според Р. Иванов това е времето на Хадриан до първата половина на II в. Тази датировка се прави на базата анализ на откритите върху площта на работилницата монети и характеристиката на останалия веществен материал.

На изток от града е изградено разширение (наречено условно Oescus II) площ 10 хектара, имащо правоъгълна форма. Археологическите разкопки показват, че там е имало жилищен квартал на римската колония от времето на Принципата. На 25 – 30 м северно от по – късно изградената североизточна кула № 4 е открита част от масивна жилищна постройка. В едно от помещенията има цветна подова мозайка с изображението на “матаморфозата (превъплащението) на младия Кипарис в дървото кипарис”. Датата е времето на Септимий Север. Крепостната стена на Oescus II е издигната най – вероятно през управлението на Константин Велики (306 – 337). Тя е снабдена с издадени навън от стента кули с подковообразен план. Установени са местата и плановете на северната и източната порта.

Важна била поддръжката на пътищата. Ескус бил важна станция на Крайдунавския път. Друга локална артерия отвеждала към Сердика (София) и Никополис ад Иструм (с. Никюп, обл. Велико Търново). През IV в. имало и местен път до моста на Дунав На всеки 5 години се избирали лица, които преброявали имущественото състояние на гражданите. Богатите граждани не живеели в самия Ескус. В градската територия те имали свои домени с богати вили. Там изкарвали летните горещи месеци и си почивали. В града идвали предимно когато се събирали градските съветници за поредното съвещание. Имало и лица, които раздавали правосъдие и дори отнасяли дела до висшестоящи инстанции.

Мястото на Улпия Ескус в ареала на Долния Дунав било стратегическо важно. Оттатък реката римляните имали изграден форт Сукидава (с. Челей, окр. Корабия). На 5 юли 328 г. бил осветен големият каменен мост между Ескус и Сукидава. Той бил дълъг 1150 м, изграден от монолитни каменни блокове и с дървена платформа отгоре. Негов автор бил архитектът Теофил. Император Константин Велики бил в Никомедия в Мала Азия. Той отвърнал на поканата на провинциалния управител и на управата на града. Константин дошъл лично за освещаването на моста с голямата си свита, като останал няколко денонощия в Ескус за празненствата. Мостът усилил търговските връзки с варварския свят. Укреплението оттатък Дунав го предпазвало от разрушения при набези.

Археологическите разкопки установиха върху площта на Oescus I наличието на българско средновековно селище от X – XIV в. с неизвестно засега име. Жилищата са вкопани в пластовете от късноримската и ранновизантийската епоха. Установени са отчасти техните планове и устройства на основите и стените. Многоброен и разнообразен е керамичния материал, открит върху цялата разкопана площ на Ескус I. Той е аналогичен на находки от други средновековни селища в днешна България. Върху храма на Фортуна са открити каменните основи на малка кръстокуполна църква с притвор от запад. В северния зид на наоса, на нивото на пода, е открита долната част на правоъгълен варовиков блок с издълбан старобългарски надпис, в който се заклеймява някакъв еретик. Засега това е първият и единствен старобългарски надпис с такова съдържание, вероятно от X в. по нашите земи.

Важно значение за датировката на обектите в Улпия Ескус има разкритият нумизматичен материал. По време на археологическите кампании в римската колония между 1970 – 1987 г. са открити над 680 монети, които се съхраняват във Фонда на РИМ – Плевен. Тяхното местонамиране се свързва с разкритите през това време сгради в границите на Ескус I. Позовавайки се на тези от тях, които са датирани точно или с приблизителна точност на основание на хронологическият принцип. Най – ранните монети, които са намерени в Ескус са от времето на Октавиан Август (27 г. пр. Хр. – 14 г. сл. Хр.) и наследниците му от Юлиево – Клавдиевата династия. Единият от екземплярите на Август е от времето на управлението му и се отнася между 12 – 5 г. пр. Хр., а вторият отсечен в негова чест през Тибериево време (14 – 37 г.) От I в. са известни още монети на Клавдий (41 – 54), Нерон (54 – 68), Галба (68 – 69), Веспасиан (69 – 79) и Домициан (81 – 96). Като изключим император Траян (98 – 117), останалите императори са представени скромно. Подобно е и положението с монетите от III в. до началото на IV, където изключение правят тези от времето на Галиен (258 – 268), Аврелиан (270 – 275), и Проб (276 – 282). Сред откритите монети, като количество доминират късноантичните. Сигурно датиране, а и тези от които е било възможно извличането на насочваща информация, принадлежат към IV в. от времето на Константин I, Констанций II, Констанций Гал и Теодосий II. Макар и не малобройна група, данните които ни предотставят, не са достатъчни за разкриване на интересуващите ни промени в архитектурата и градоустройството на Ескус I през синхронния им период. Тяхната положителна роля ще намери своето място в контекста на резултатите от другите видове проучвания.Затруднява и обстоятелството, че не всички обекти са доразкрити окончателно, а тези, чиито план е изяснен се налага проследяване на стратиграфията до девствен терен. Това, разбира се, не навсякъде е възможно поради редица обективни причини. Малко по – ясна ни се струва картинката през ранновизантийския период. Това преди всичко се отнася за VI в. Макар и малко като количество, откритите монети, подкрепени от данните на археологическите находки и тези на характерната за времето строителна дейност, отбелязват вече наличието на значителни промени в онаследената архитектурно – градоустройствена схема на Ескус I. Констатирани са преустройства в големи сгради като тази на форума “за използване през зимата” (...ad usum hiemis), сградата с мозайкаата “Ахейци”, чието разрастване в североизточна посока закрива северната част на кардо-то минаващо от източната й страна и появяването на нови сгради в югоизточня ъгъл на форума.

Тоталното разрушение на архитектурата на ранновизантийския град Ескус I и незачитането на градоустройствения му план е констатирано неопровержимо по археологически път. При изграждането на неговата жилищна и култура архитектура през Средновековието, още в периода на Първото българско царство. Най – ранните нумзматични данни са от около средата и втората половина на X в., а най – късните – от около средата на XIII в. Монети свъразни с българското средновековно монетосечене не са открити.

Нумизматичният материал, открит в Ескус между 1970 – 1987, несъмнено не отговаря, а и не би могъл да отговаря на онова количество, което е циркулирало през различните исторически етапи от съществуването на селището. Затова естествено има редица причини като някои от тях са все още недостатъчното проучване на града по археологически път, излизане от обращение на по – ранните монети, различна степен на развитие на монетното обращение през отделните периоди: завимостта от характера на стопанските отношения и конкретната политическа ситуация, градоустройствени промени, тяхното унищожение или разпиляването им по – късно от намервачите, както и нарушената стратиграфия.

02 август 2009

Български и френски археолози работят по съвместен проект край Момчилград

Древният град Троя е бил създаден от племена, населявали територията на съвременна България. Тази хипотеза ще се опитат да докажат български и френски археолози в съвместен проект. Учените ще използват редки находки от праисторическо селище край Момчилград. Така може да се окаже, че известните антични герои Хектор, Парис и Еней произхождат от Родопите. В рамките на проекта археолозите се надяват да разгадаят и една от закадките на древността, а именно какво се е случило в края каменно-медната епоха и началото на бронзовата.

Праисторическото селище край Момчилград датира от преди 6 000 години и е едно от най-големите в Европа. То е на площ от 80 декара. Къщите на древните хора са били огромни, дори за представите на съвременния човек. Всяко жилище е било около 300 квадратни метра с големи стаи – спалня, кухня, столова, ателиета. Там археолозите откриха много керамика с интересна изработка и украса, характерни за създадената векове по-късно древна Троя. За да докажат хипотезата за произхода на троянците, учените ще изследват тези находки във Франция.

Ст.н.с. Явор Бояджиев:
- Вече имаме основания да смятаме, че има някаква връзка между това население и основоположниците на ранната бронзова епоха като Троя, като най-известен представител.

Репортер:
-Ако се докаже тази хипотеза, това ще промени ли историческите представи за тази епоха?

Ст.н.с. Явор Бояджиев:
- Ще успее да изясни един период, който сега е тъмна дупка за учените. И който предизвиква голям интерес не само в България, но и въобще сред европейските археолози, а това е именно прехода между края на каменно-медната епоха и бронзовата.

“Тъмният” период е продължил близо 800 години и според учените тогава в тази част на Европа не е имало живот. Селището край Момчилград обаче за първи път доказва, че цивилизацията в този край на континента е продължила да съществува. То е било част от най-развития европейски център, а населението му е дало началото на културата на древна Троя.

източник БНТ

Откриха уникална тракийска гробница в село Долно Изворово

Уникална тракийска гробница откриха археолозите край казанлъшкото село Долно Изворово. Експедицията с ръководител д-р Георги Нихризов започна спасителни разкопки, след като преди няколко месеца иманяри се опитаха да разкопаят могилата.

Тракийската куполна гробница се намира под нивото на могилата, в нейната южна периферия дълбоко под земята. Това я прави уникална, защото така разположена тракийска гробница се намира за втори път у нас. Първата беше открита от покойния археолог д-р Георги Китов край Мъглиж. Археолозите са категорични, че куполната гробница е била разрушена още в древността

Д-р Георги Нихризов-ръководител на експедицията: "Изградена от гранитни блокове, много добре одялани, много добре оформени и била промазана с хоросанова штукатура, част от която е запазена на място. Тепърва ще предприемаме мерки за нейното съхраняване."

Проучванията на новата тракийска гробница продължават. Тя ще бъде поставена под засилена полицейска охрана.

Източник: БНТ