Пръстен убиец изскочи на Калиакра

Уникален пръстен с кухина за отрова откриха археолозите на нос Калиакра. Бижуто от края на XIV век намери екипът на доц. Бони Петрунова.
Находката е от бронз, за да не бие на очи. Има дупчица, която е изкуствено направена. Може да се напълни с отрова, която да се изсипе съвсем незабележимо в чаша. Пръстенът е мъжки и най-вероятно е носен на малкия пръст на дясната ръка, предполага д-р Бони Петрунова. Тя смята, че това е първото бижу за убийства, намерено в България. Находката е открита на място, където са живеели аристократи. Нямам никакво съмнение, че дупката е умишлено поставена, коментира археоложката. Халката не е носена непрекъснато, слагала се е при определени цели и необходимост, каза археологът. Според нея пръстенът е доказателство, че още през XIV век са се извършвали убийства, по всяка вероятност с политически характер, като са се ползвали отрови. Сред предположенията за доставката на отровните билета, както и на самото бижу е оживената търговия на деспотството на Добротица с Венеция и Генуа. Петрунова допуска, че е възможно отровите да са били доставяни и от Испания, с която тогавашното деспотство също е имало добри търговски отношения. Според нея е най-голяма вероятността пръстенът да е свързан с конфликта между Добротица и неговия син Иванко Тертер, тъй като е известно, че те са били със силна омраза помежду си. Това е най-старият случай на доказано серийно убийство.

Виржиния Георгиева

източник: в-к Стандарт

Царски гроб на 64 века

Край скелетите няма и следа от погребални дарове или нормалния за това време погребален ритуал. Убийците са искали душите на тези хора никога да не намерят покой, да не могат да се преродят, обясни за "Стандарт" проф. Васил Николов. Той подчерта, че масов гроб от края на халколита се открива за първи път у нас. Археолозите попадат на ямата в последния ден на миналогодишния сезон. Затова работата по находката започва едва сега. Старт на сезона в Провадия даде дискусия на "Стандарт" от кампанията "Чудесата на България".
Заедно с проф. Николов в проучването участва и световноизвестната проф. Катлийн Максуини, биоархеолог от университета в Единбург.
Зъбите на всички са в изключително добро състояние, което показва, че са били от богат род, каза още проф. Николов. Най-вероятно семейството е станало жертва на битка за солта. В края на каменно-медната епоха Провадия-Солницата е била процъфтяващ център за добив на сол, средище на велика цивилизация. Стената на цитаделата е била нещо немислимо не само за времето си, но и за хилядолетия след това - над 3,5 метра висока, с дебелина 2,4 метра. Това е първата каменна крепост в Европа, каза проф. Васил Николов. В праисторическото време солта е била по-ценна от златото днес. В края на каменно-медната епоха обаче настъпват климатични промени, започва засушаване и добивът на сол намалява до пълното му изчезване към 4300 г. пр.Хр. Това, според учените, е и причината за изчезването на халколитната култура. Краят й е белязан от брутални кръвопролития за сол и храна.
В петък проф. Николов и проф. Максуини ще извадят скелетите от ямата. От дъното й се подават още кости и учените предполагат, че гробът пази още древни тайни. Проф. Максуини ще определи пола на децата, вероятно ще разкрие и други подробности за масовото убийство. Екипът ще направи ДНК експертиза, за да установи дали покойниците са били наистина семейство.

Екатерина Николова

източник: в-к Стандарт

Археологически комплекс „Ейрене"

Археологически - комплекс Перперикон

Археологически находки в гр. Бяла

Изложба Бургаският залив - кръстопът на древни цивилизации и култури.

Имах уникалната възможност да посетя тази изложба, която се провежда в гр. Бургас от 10 юли до 30 Август в културен център "Морско казино", зала А. Г. Коджакафалията, всеки ден от 10:00 до 19:00, като входа е свободен.  

В последните два археологически сезона на Бургаската селищна могила се установиха осем нива на непрекъснато обитаване за период повече от 1400 години. Показаните керамични образци са малка, но представителна част от върховите постижения на керамичното производство от посочените епохи. Идолът и антропоморфните украси по съдовете са примери за духовния свят и религиозните вярвания на нашите праисторически предци.

След праисторията първите обитатели, които познаваме от историческите извори са траките. Тяхвната култура е оставила на територията на Бургаско, малко но ясно видими следи. Те са открити в многобройните надгробни могили, планински крепости и по полуостровите, където от 7 - 6 в. пр. н. е. се настаняват елинските заселници.

Вероятно стрелите - пари са отражение на ранните търговски контакти между елини и траки, защото са открити на п-в Атия, естествено място за търговски обмен между племената на скирмианите и елините, които населявали съседния п-в Аполония (дн. Созопол).

През 6 - 4 в. пр. Хр. Аполония придобива облика на класически добре благоустроен град с обществени сгради, защитен с крепостни стени. Тук са изградени храмовете на Зевс, Дионис, Посейдон, Гея, Афродита Сирийска и Хеката. Античните автори споменават храна на бога покровител на града - Аполон, украсен с 13 м. висока статуя изработена от елинския скулптур Каламис. В същия период се отнася, червенофигурния кратер, представляващ Дионисиева сцена, открит в некропола на Аполония. Бог Дионис е изобразен като Посейдон с тризъбец.

През 5-4 в. пр. Хр. започват да циркулират същинските монети, които са открити в големи количества на територията на Бургаския регион. Представа за засиления търговки обмен с близки и далечни центрове на античния свят дават универсалните обменни валути - статерите от електрон на град Кизик (на южния бряг на Мраморно море) и особено статерите на македонските владетели Филип II и Александър III Велики. Към тези монети трябва да се причислят и тетрадрахмите сечени от приемниците на Александър Велики до края на елинистическата епоха.

Със завладяването на Балканите от римляните се поставя началото на присъединяването на Тракия Римската империя. Добри администратори и строители, римляните започват да създават свои опорни пунктове по главните пътни артерии на империята. С такъв характер е и римската колония Деултум при дн. с. Дебелт. От края на 2 - началото на 4 в. геостратегическото значение на колонията нараства. Във връзка с укрепването на източните граници, императорите от династията на Северите посещавали югоизточните части на Балканите и били почитани с надписи, статуи и възпоменателни монетни емисии. Такава са и откритите бронзова глава и китка от монументална статуя на Септимий Север. 

По същото време находки от земите непосредтвено на запад от Бургаската низина ни предоставят ценна информация за ежедневния бит и вярванията в отвъдния живот на икономически замогналите се тракийски обитатели. Откритите находки в надгробните им могили от карнобатския край воечатляват с майсторска изработка и вкус. Изделията на торевтикат и металопластиката, намират паралели сред най - добрите образци от останалите римски провинции от периода - 2 - 3 в.

През цялата антична епоха функционира наскоро проученият обект Акве Кадиле (при дн. с. Банево). Там, около естествен извор на минерална вода, с течение на вековете се появвяват светилище, бански комплекс, селище с некропол а през късната античност и средновековието и яка крепостна защитна стена. 

Археологически резерват Несебър

Археологически резерват Мадара

Откриха медни монети от времето на император Теодосий II

 

393 медни монети от V век след Христа, отсечени при управлението на император Теодосий Втори

393 медни монети от V век след Христа, отсечени при управлението на император Теодосий Втори, откриха археолози в непосредствена близост до една от 17-те кули на Коваческо кале край Попово.
Находките са били в две кожени кесии, а жилището, в което са открити, е опожарено през втората половина на 5-ти век след Христа. Монетите са намерени под дебел пласт от керемиди, рухнали заедно с опожарената дървена конструкция и част от стените на жилището.

Двете монетни находки са най-големите, откривани досега на територията на укрепения град и са третата и четвъртата по ред за тазгодишните проучвания.
Те, както и другите две, открити преди около месец, ще хвърлят допълнителна светлина върху времето на най-катастрофалното, за градовете на късната Римска империя и за Ковачевско кале, нашествие на хуните на Атила.

Източник: в-к Новинар

Източната порта на античен Филипопол