Улпия Анхиало
Строителни дейности на частен терен в местността “Кротиря” разкриха нови артефакти, свързани с важни исторически факти от миналото на Улпия Анхиало. Разкрит е западният некропол на римския град от II-III в. Проучени са повече от 2 дка площ, като на тази територия са регистрирани 85 гробни съоръжения – 1 зидан гроб, 82 погребения в обикновени гробни ями и две по-особени структури, съдържащи останки от препогребване.
Практикуваният погребален ритуал е трупополагане, без спазване на конкретна ориентация на погребаните индивиди, което е рядко срещано явление за некропол, функциониращ сравнително кратко време. Погребалният инвентар е твърде интересен и разнообразен. Почти всеки гроб съдържа по една монета, поставена обикновено в устата или върху горната половина на скелета – т.н. харонов обол. Според тогавашните вярвания покойниците е трябвало да заплатят на лодкаря Харон за превоза си през реката на забравата Лета в Царството на сенките.
Най-старата монета откривана в България
Археологическа находка, тежаща едва 0,63 грама, постави нов рекорд в българската археология. Това е най-старата монета, откривана в България, която е на 2650 г. и е открита от водолаз само на метър дълбочина край бреговете на Созопол. Изработена е от златно-сребърна сплав, а предполагаемият й произход е държавата Лидия в Мала Азия, където са създадени първите монети в човешката история.
Раннохристиянски храм в Крайморие
Раннохристиянски храм е едно от откритията при археологическите разкопки на полуостров Форос до квартал Крайморие през тази година. Еекип от РИМ-Бургас с ръководител Милен Николов напълно проучи монументален епископски раннохристиянски храм от края на V - началото на VІ в. в крепостта Порос, п-в Форос, кв. Крайморие. Той е с дължина 19.5 м и ширина 14 м и по план представлява едноапсидна трикорабна базилика с притвор. Напълно запазена е голяма част от подовата настилка - релефни керамични плочи с врязана украса.
Римско пристанище на п-ов Форос
Оживено пристанище е бил п-ов Форос. Освен това мястото е било гъсто населено, тъй като заливът тук е спокоен. Най-ранните градежи тук са от ІІІ в., но в по-късен етап полуостровът е бил укрепен. Входът на пристанището е бил на запад и северозапад, сочат археологическите проучвания.
При проучването на крепостната стена частично са разкрити 280 м от трасето й. Фундирана е върху кореновата скала, която е залята с хоросан. Крепостната стена е почти изцяло запазена до височина 1.3 м. Градежът е от ломени камъни, споени с бял хоросан. Прави впечатление, че стената е много широка. Това показва, че за укрепването на Форос са вложени много финансови средства и че тук са живели хора с висок стандарт.
Разкритите правоъгълни кули са общо 4, като две от тях са с по-големи размери 10х10 м. Любопитен факт е, че те са разположени на еднакво разстояние една от друга - на 54 м. Според археолозите това потвърждава факта, че крепостта е римска, тъй като римляните са известни с точните пропорции в строителството.
Западно от една от кулите са разкрити и гробове от християнски некропол на дълбочина около 70-95 см. В тях има фрагменти от белоглинена керамика от ХІ-ХІІв., което дава основание да се смята, че некрополът датира между ХІІ и ХІІІ в.
В Северозападната част на п-ова има голяма сграда с хипокауст, дълга 20 и широка 12.5 м. Зидовете й с ширина около 70 см са от каменни блокчета, споени с бял хоросан. Въз основа на откритите монети се смята, че сградата е от ІІІ-ІV в. Над нея се намират други 3 сгради от VІ в., датирани с монети от императорите Юстин І до Тиберий Константин.
При съоръжението "Гарда", в най-западната част на п-ова, където разкопките не са завършени, е установено наличието на културен пласт и археологически структури. Досега тук са открити основите на една жилищна и две административни сгради. Тук има няколко питоса. Открита е и монетна находка от 7 бронзови фолиса, от които две са определени н на император Юстин и съпругата му София и на император Фока и жена му Леонтия. До тях непосредствено е открит и оловния печат, вероятно патриаршески, от началото на VІІ в.
От сградите освен монети е открит добре запазен фолис на император Йоан Цимисхий. Сред находките има средновековна керамика от V-VІ и ХІ-ХІІ в., амфора с гребенчата украса, чревенолакова купа, апликация от ризница, керамичен балсамирий, пръст от бронзова статуя, игли за рибарска мрежа, щампована червенолакова керамика от Африка с бягащи кучета, стъклени чаши и сервизи, рисувана украса, близо 200 златни, сребърни и бронзови монети.
Св. Богородица на п-ов Форос
Оловен печат с изобразена на лицето му Света Богородица, на гърдите й - Младенеца, а отстрани - кръстове, е открит в крепостта на п-в Форос. От другата му страна е изобразен кръст с монограм, чието възможно четене е "На Фотиос". Печатът е датиран с монетното съкровище на 7 бронзови монети, най-късните от които са изсечени при император Фока. В света са известни само 3 такива печата, а в България такъв досега не е откриван.
Вилата на Порос
През лятото на 2014 г. екип от РИМ Бургас с ръководител Милен Николов продължи археологическите проучвания на откритата през 2013 г. богата римска вила, разположена на самия западен бряг на полуостров Форос до бургаския квартал Крайморие. Луксозната сграда е част от огромния археологически комплекс на крепостта Порос, включващ крепостна стена, жилищни квартали, административни и пристанищни постройки, епископска базилика и некрополи.
В резултат на проведените археологически разкопки се установи, че римската вила е построена през първата половина на ІІІ в. От нея са разкрити напълно 4 помещения, всички от които са с хипокаустно отопление. Колонките на отоплителното съоръжение под пода на сградата, между които е циркулирал загретият от пещта въздух, са два типа – издялани от камък и във вид на глинени тръби.
Археолозите са убедени, че римската вила е била изключително луксозна. За това свидетелстват откритите мраморни плочки и рамки на прозорците в различни формати, с които са били облицовани стените отвътре. Сградата е била измазана отвън с много фина замазка, която е била боядисана в т. нар. „помпеанско червено” – цветът, с който са били покрити богатите сгради на римския град Помпей в Италия.
Тук беше направено поредното сериозно откритие за 2014 г. Между двете сгради се откри отлично запазена външна тоалетна (латрина) с прилежащия й отходен канал, който се е изливал в морето.
Средновековна порта в Ахтопол
При разкопки в средновековната крепост Агатополис в Ахтопол, археолози откриха порта като тези в Преслав, Плиска и Дръстър. Археологическите проучвания се правят в двора на т. нар. бивше гръцко училище в града.
На площ от 330 кв. м проучвателите са открили участък от крепостната стена с дължина 32 метра, две външни и две вътрешни кули и прохода на една от портите на античния град. Според ръководителя на археологическото проучване д-р Андрей Аладжов от Националния археологически институт с музей към БАН, най-близките аналогии на портата на Ахтопол се откриват в ранносредновековните български градове Плиска, Преслав и Дръстър.
По думите му това е свидетелство за голямото значение на Ахтопол за владетелите на Първото българско царство. При разкопките са открити още керамика и монети.
Царски дом в Бродилово
Владетелски тракийски дом е открит край село Бродилово, Община Царево. Ръководител на разкопките е Деян Дичев и научен консултант Даниела Агре от НАИМ при БАН. Той е с площ от 1,5 декара и е ограден от крепостна стена с дебелина от 2,40 м. Самата стена е запазена на 1-1.5м. височина. При разкопките е разкрита част от охранителната кула, която е разположена в най-достъпната част към обекта. Във вътрешността на къщата са били разположени жилищните и стопански постройки. Там са най-интересните археологически находки. Домът е бил опожарен най-вероятно при военни действия, тъй като цялата покъщнина е била затрупана под останките на срутените покрив и стени от жилищата. Запечатала се е една интересна ситуация непокътната над две хилядолетия. В едно от помещенията бе открит олтар (жертвеник).
Около него се разкрили много керамични съдове местна изработка и голямо количество вносна гръцка керамика - кантроси, лекит, амфори; мегарски чаши с богата орнаментика от растителни мотиви и такива с изображения на хора и др. Някои от съдовете са били пълни със зърно, жито, просо и др. На места са складирани купища от железни заготовки, явно за изработка на оръдия на труда и оръжия. Сред най-интересните находки от обекта са меч тип - махайра и един меч тип - ромфея (характерен тракийски меч използван в периода III-I век пр.н.е.). "Мечовете от типа ромфея са сред най-рядко срещаните в България, като до сега такива са откривани главно в Родопите", разказа ръководителя на обекта Деян Дичев.
Според археолозите домът е съществувал от края на ІІ до началото на І в.пр.Хр., когато е опожарен и унищожен. Вероятно това са събитията около войните между Рим и Митридат VI, които се водят в тази част на Балканите. По това време се сформира и едно от най-мощните тракийски царства – това на астите, чиято история без съмнение е свързана и с новооткрития владетелски дом край Бродилово, както и с проучвания подобен дом край Синеморец. Тези два обекта са съществували по едно и също време и вероятно при едно и също военно събитие са били унищожени. И двата дома са били на много богати и влиятелни владетели. За това свидетелства откритото в дома край Синеморец изключително монетно съкровище.
Печатът на цар Петър
През октомври се подновиха археологическите проучвания на крепостта Русокастро, спрени през предходните две години поради липса на средства. Те бяха организирани от РИМ-Бургас, с научен ръководител бургаският археолог Милен Николов.
По време на разкопките жителите на с. Желязово предоставиха на екипа доста находки, открити от тях при земеделската им работа. Една от тях е от особена важност. Тя е открита при обработка на градина на около 400 м от кулата-кладенец. Става въпрос за оловен печат-моливдовул, на българския цар Петър (927-969 г.). На лицето на печата е изобразен Иисус Христос с ореол, в който е вписан кръст, а на опакото – българския владетел със съпругата си Мария. Печатът е един от най-добре запазените, открити изобщо до този момент, и първият, намерен в Тракия. Всъщност на юг от Стара планина има открит само един печат – от крепостта Кракра при гр. Перник. В Южна България единствено Бургаския музей вече притежава такава находка.
Амулети и бижута от човешки кости в Каблешково
Амулети и бижута от човешки черепни кости, каменен скиптър, едни от най-големите известни кремъчни пластини – символ на престиж за онова време . Това са древни находки от разкопките на праисторическото селище от енеолита /V хил. год пр. Хр./ Козарева могила край Каблешково.
Тази година археолозите са открили нова сграда, в която има керамична пещ. Това е доказателство, че селището е разполагало с много голяма работилница за керамика, или дори с цял комплекс. По това време имало обичай в гробовете на починалите да се слагат съвсем нови керамични съдове и тези работилници е възможно да са осигурявали точно това. В некропола са открити и странни ями, върху които се предполага, че е имало и някакъв покрив. Археолозите са на мнение, че там са оставяли мъртъвците преди да бъдат погребани, за да не стоят в селището.
Амулетите, направени от човешки черепи, са се считали за форма на почит към предците. В гробове от ранния и късния енеолит са намерени глинени съдове и оръдия от мед и кремък, каменен скиптър и едни от най-големите кремъчни пластини.
В селището е открита голяма грънчарска работилница с пещи за печене на керамика, пълни със съдове. Това дава основание да се предполага ранна форма на специализирано керамично производство, предназначено за търговски обмен.
До много интересни открития стигнаха археолозите и при разкопките край некропола. Те откриха единадесет гроба четири, от които антични /III в. преди Хр./ и седем енеолитни / V хил. преди Хр./. Костите в два от античните гробове са деформирани в следствие на заболяване от сифилис, но при проучването е установено, че смъртта не е настъпила в следствие на сифилиса, а в по-късен етап, което дава нови сведения за напредъка на медицината в тази епоха. При погребания в един от тези гробове е установена силна деформация при единия долен крайник, а под него са намерени железни скоба и шайба, което е още едно доказателство за напредналото нивото на медицината.
Друга любопитна и рядка находка е откритата в устата на един от погребаните - дребна бронзова монета. Тя е на келтския владетел Кавар, управлявал между 219 и 200 г. пр. Хр. в Тракия.
Сред проучените гробове от късния енеолит нова интересна информация за обредите от тази епоха дава друг от гробовете. Погребаният там е бил положен свит настрани. След вдигането на костите, при вдигането на фрагментирания череп се установи, че част от черепните кости от лявата страна липсват. Те са открити, погребани в друга по-малка яма. Върху един от фрагментите има перфорирана след смъртта дупчица. Тази находка може да се свърже с находките на черепни амулети - рондели, открити в селището.
Те са направени от изрязани с формата на кръг парчета от човешки черепи с пробити в центъра дупки за окачане. Обработени са много добре, което предполага, че са правени от свежа кост. Това са първите такива находки от България, но подобни находки са известни от Западна и Средна Европа още от деветнадесети век.
Античен тракийски град под Дебелт
Тракийският град Добелт е съществувал на територията на днешното село Дебелт още през 7 век преди Христа, каза доц. Петър Балабанов, който проучва останките от траките в археологическия резерват Деултум- Дебелт. Намерени са основи на къщи, които са били елементарни, вкопани в склона. Според археолога те точно отговарят на описанието на един гръцки хроникьор за бедните градчета в северна Гърция по това време.
Доц. Балабанов е сигурен, че това селище, с името Добелт е съществувало поне от 7 в. пр.н. е, но досега не е имало никаква информация за него. „Наличието на тракийски град в Дебелт ще наложи да се преосмислят редица положения в историческата наука за развитието на селищната структура в Югоизточна България, за ролята на гръцките колонии, за пътищата на културна интеграция между траки и гърци ”, казва той.
„Независимо, че няма злато и сензационни находки, в чисто научно отношение това е истинска сензация”, твърди доц. Балабанов. На мястото на античния град са намерени гръцки амфори и други съдове, които свидетелстват за търговия между траките и гърците.
Няма коментари:
Публикуване на коментар