Един от главните центрове на политическия и религиозния живот на древните траки е бил край днешния археологически резерват "Сборяново".[1] Обхваща територията на един от най-забележителните центрове на религиозен и политически живот в древна Тракия. Той функционирал през желязната епоха (I хил. пр.н.е) в земите на гетите и преживял най-висок разцвет в нейното начало (IX-VII в.пр.н.е) и в ранно елинистическата епоха. Планировката му е подчинена на концепция, която търсела хармонията между природата и съграденото сред нея и човешката ръка. В центъра на средището, обхващало хиляди квадратни километра, в долината на живописната река Крапинец и на двата й бряга били разположени няколко светилища и изградени култови съоръжения. В периферията, в най-високите места се намирали над 100 могили. [2]
Той е най- очарователният археологически парк на България. Изключителното стратегическо значение и мистичната природа са предопределили уникалното развитие през хилядолетията на този къс земя, намиращ се само на 5 км. от гр. Исперих.
Не случайно тук се издига и включената в Списъка в световното културно и природно наследство към ЮНЕСКО, Свещарска тракийска царска гробница.[3]
Гробницата е разкрита по време на археологически разкопки на голямата Гинина могила /есента на 1982г./, издигаща се в северния край на могилния некропол, разположен на 2,5 км западно от с. Свещари. Тя се намира в югоизточния сектор на могилата, с вход, обърнат на югоизток. Състои се от коридор и три камери с правоъгълен план, покрити със свод във форма на пълен полукръг. За разлика от широко разпространените в Тракия през IV и ІІІ в. пр. н. е. куполни гробници, най-ярки представители на които са гробницата при Мезек и Казанлъшката гробница, Свещарската гробница принадлежи на друг архитектурен тип, почти неизвестен досега от вътрешността на Тракия. С правоъгълния план на камерите и полуцилиндричното засводяване гробницата показва характерни черти на гробните паметници от елинистическата епоха. Полуцилиндричният свод, който бележи нов, по-съвършен етап в развитието на античния свод, намира приложение главно в гробничната архитектура и при портите през втората половина на IV в., като става преобладаващ през III в. пр. н. ера. Този тип гробница се възприема широко и в древна Македония, а отделни гробни паметници са засвидетелствувани по Черноморското крайбрежие и Южна Русия.
Към входа на Свещарската гробница води коридор, дълъг 4,06 м, широк 1,85 м и висок 2,15 м, изграден от големи каменни блокове. От двете си страни входът е фланкиран с две правоъгълни колонианти, които не са Монолитни, а се състоят от няколко блока. Капителите са украсени с рисувана в синьо и червено йонийска кима, под която върху гладка лента са врязани малки розети, също оцветени. Розетите на вътрешната страна на западния капител не са довършени, а са очертани само с пергел и червена точка в центъра. Над капителите лежи голяма, релефно обработена архитравна плоча, украсена с фриз от букрании, осем- и седемлистни двойни розети и гирлянда. Украсата й също не е завършена. Напълно са обработени само западният край на фриза с началото на гирляндата, първият букраний и първата розета. Този декоративен мотив се явява в началото на елинистическата епоха и е засвидетелствуван в украсата на храмове и други обществени сгради от началото на III в. пр. н. е. в Пергам, Самотраки и др. През същия период добиват голяма популярност антовите колони и капители. Със своята прецизна изработка и орнаментални мотиви, разположени на трите видими страни, антовите капители от входа на Свещарската гробница намират точни паралели и в Мала Азия, в Александрия, където са използувани главно в гробните паметници и в гробницата Большая Близница в Южна Русия, датиращи също от началото на III в. пр. н. е. Недовършването на украсата говори, че владетелят, в чиято чест е построена, е починал преди нейното окончателно завършване. Корпусът на гробницата от Свещари има дължина 7,20 м и ширина при фасадата 6,23 м. От преддверието, което е по-широко от коридора, се влиза в разположената от север централна гробна камера и в странично, по-малко помещение, разположено от източната страна на преддверието. Входовете, горе по-тесни, а долу по-широки, са обрамчени с релефен кант, оцветен в червено, който прави декоративна чупка в горната си част. В гробниците от Македония, Александрия и Южна Италия се откриват идентични входове, което показва една обща елинистическа мода. Сводовете имат различна височина, като най-висок е този на гробната камера (4,55 м), а най-нисък – на страничната. Стените са изградени от големи, гладко одялани блокове, прилягащи плътно един към друг. За свръзка в гробната камера са използувани и железни скоби, споени с олово. Подът на гробницата е настлан с големи каменни плочи, върху които стъпват стените. Под натиска на тежестта им и изглежда поради нездравия терен подът не е хоризонтален, а леко издигнат по средата. Интересна подробност в плана на Свещарската гробница е наличието на странично помещение, което почти винаги липсва в македонските и южноруските гробници, оформени само от преддверие и гробна камера. Почти непознат е и отворът (прозорецът), който се явява в гробницата до входа между преддверието и страничното помещение. Може би тези различия се дължат на влиянието на местната строителна традиция и на изискванията на тракийския погребален култ.[4] Над входа към гробната камера в гробницата, личи още един прозоречен отвор, зазидан в последствие. За неговата функция може да се предположи, че точно в деня на зимното слънцестоне, в този един единствен ден в годината, когато слънцето преминава през най- южната точка на еклиптиката си, неговата светлина трябвало да прониква в недрата на могилата, във вътрешността на гробницата, която е изградена така, че оста й има точна ориентация спрямо зимното слънцестоене, когато проникващите слънчеви лъчи огрявали именно сцената на обезсмъртяването. Гетите, практикуващи тайните обреди на обезсмъртяването, свързвали цикъла на живота с този на космоса. След смъртта, душата на покойника, според вярванията им, поемала пътя към небето и може би всяка година, в деня на зимното слънцестоене, тя се завръщала обратно на земята, за да се предели в друго тяло и да възкръсне за нов живот.[5] В гробната камера са открити две погребални каменни легла – по-голямо на северната стена срещу входа и по-малко на източната стена. И те принадлежат на тип, широко разпространен през елинистическата епоха и използуван предимно за погребения. Украсата на по-малкото легло не е завършена. В долната част тя е очертана само с тъмна боя и представлява палмети и спирали – декоративен мотив, добре познат от украсата на гръцките и македонските погребални легла. Двете легла свидетелстват, че гробницата е фамилна.[6] Те били предназначени за владетеля и неговата съпруга. При откриването на гробницата, скелетите на царствената двойка са намерени в преддверието, заедно с два на жребци до тялото на мъжа и един на кобила до тялото на жената. Следа от остър предмет в черепа на младата жена дава основние да се предполага, че тя е била принесена в жертва и погребана заедно със съпруга си.[7]
Вътрешното оформление на гробната камера е изпълнено в духа на елинистическата мода в архитектурата, при която чрез живопис, щукатура, релефи или каменни архитектонични елементи – колони и архитрав, вътрешната декорация на гробницата пресъздава колонади или имитира стени на жилища. В Свещарската гробница четири дорийски полуколони, долепени до стените в предната част на гробната камера, и една полуколона в ранен коринтски стил в средата на северната стена поддържат архитрав с регули и фриз от метопи и триглифи. Може би и тук е представена колонада па портик, ограждащ двора на хероон. Според религиозните представи на гърците херооните, разположени под открито небе, се ограждали с невисоки стени, често украсени с живопис и скулптура. Този мотив е познат от редица елинистически гробници, чиято декорация изобразява архитектурно или чрез фрески хероони. От разрушените архитектурни детайли, разпръснати в трите помещения на гробницата, са реконструирани почти изцяло фасада на гробна едикула, оформена от две правоъгълни колони, увенчани с изящни капители тип „софа”, корниз и фронтон, оцветен в червено с глава на мезуда в тимпана. Едикулата е била затворена с три каменни врати, имитиращи украса на дървени порти (Порти от този тип са известни от много елинистически гробници. Те се състоят от две крила. Липсата на едно крило в нашата гробница означава, че портите са били преизползувани.). Към украсата на едикулата принадлежат може би и двете каменни статуетки на млади жени, които са могли да служат като акротерии. Тази фасада е била поставена пред голямото каменно легло, като е достигала до корниза, отделящ антаблемана от свода. По този начин са били закрити леглото и три от женските фигури на северната стена, а се е виждала само сцената, изпълнена в живопис в люнета. Фасадата без съмнение символизира входа към самото светилище, в което се е помещавал гробът (в случая гробното легло),в който е бил положен хероизираният покойник. Сюжетът на живописта идва да подкрепи това предположение. Главната тема без съмнение има култов характер и представя сцена на хероизация, т. е. обожествяване на знатен тракиец след смъртта му. Конникът, който всъщност изобразява покойника, отправил се към отвъдния свят, получава златен венец от богинята и се превръща в херос. [8]
Вътрешното оформление на гробната камера е изпълнено в духа на елинистическата мода в архитектурата, при която чрез живопис, щукатура, релефи или каменни архитектонични елементи – колони и архитрав, вътрешната декорация на гробницата пресъздава колонади или имитира стени на жилища. В Свещарската гробница четири дорийски полуколони, долепени до стените в предната част на гробната камера, и една полуколона в ранен коринтски стил в средата на северната стена поддържат архитрав с регули и фриз от метопи и триглифи. Може би и тук е представена колонада па портик, ограждащ двора на хероон. Според религиозните представи на гърците херооните, разположени под открито небе, се ограждали с невисоки стени, често украсени с живопис и скулптура. Този мотив е познат от редица елинистически гробници, чиято декорация изобразява архитектурно или чрез фрески хероони. От разрушените архитектурни детайли, разпръснати в трите помещения на гробницата, са реконструирани почти изцяло фасада на гробна едикула, оформена от две правоъгълни колони, увенчани с изящни капители тип „софа”, корниз и фронтон, оцветен в червено с глава на мезуда в тимпана. Едикулата е била затворена с три каменни врати, имитиращи украса на дървени порти (Порти от този тип са известни от много елинистически гробници. Те се състоят от две крила. Липсата на едно крило в нашата гробница означава, че портите са били преизползувани.). Към украсата на едикулата принадлежат може би и двете каменни статуетки на млади жени, които са могли да служат като акротерии. Тази фасада е била поставена пред голямото каменно легло, като е достигала до корниза, отделящ антаблемана от свода. По този начин са били закрити леглото и три от женските фигури на северната стена, а се е виждала само сцената, изпълнена в живопис в люнета. Фасадата без съмнение символизира входа към самото светилище, в което се е помещавал гробът (в случая гробното легло),в който е бил положен хероизираният покойник. Сюжетът на живописта идва да подкрепи това предположение. Главната тема без съмнение има култов характер и представя сцена на хероизация, т. е. обожествяване на знатен тракиец след смъртта му. Конникът, който всъщност изобразява покойника, отправил се към отвъдния свят, получава златен венец от богинята и се превръща в херос. [8]
Тя пристъпва към него, следвана от четири жени, носещи различни дарове. Фигурите са с удължени пропорции като тези в Казанлъшката гробница. На главата, зад ухото на конника се вижда нещо като рог. По подобен начин е представен Александър Македонски върху тетрадрахми на Лизимах, сечени след 297 г. Графиката е изпълнена в тъмносиньо-черна гама, а оцветяване липсва. Личат само червеният акцент върху украсата на седлото и десетте изваяни жени.[9] По всяка вероятност художествената композиция е изпълнена от двама художници. Единият, придържащ се твърдо към канона на тогаващната художествена традиция, изпълнява процесията от жени, носещи гробните дарове, а вторият- новаторът, който изобразил владетеля на кон - следващите го двама оръженосци и богинята, подаваща златния венец. Тук художникът изобразява образите на хората и коня в реалистичен стил, който за първи път се използва от него в античността. И това е новаторският подход на тракийският живописец, изпреварил с много столетия появата на реалистичната живопис в света. Нито един от нашите естети не е коментирал този факт, но той не е убягнал от погледа на някои чужди специалисти в тази област.[10] В такъв случай конникът от Свещарската гробница е най-ранното изображение в тракийското изкуство на конник-бог, прототип на “тракийския херос”.[11]
Идеята за хероизацията, позната в средиземноморския свят още от ранната архаика, добива голямо значение през елинизма. Този мотив се открива както в украсата на елинистически гробници (например Мустафа паша в Александрия, в някои македонски гробници), така и в гръцката и южноиталийската вазова живопис. Живописта в Свещарската гробница е положена върху тънък слой бяла варова мазилка. Въведен е композиционният принцип, при който фигурите са разделени в две групи. Макар че голямата женска фигура, изобразяваща богиня, съвпада с вертикалната ос на гробницата и може да се счита за център, действието като че ли се разгъва около конника. Облечена в дълъг хитон и химатион, прехвърлен през лявото й рамо, богинята пристъпва към конника, комуто поднася златен венец. Зад нея следва процесия от четири жени, облечени в дълги безръкавни, високо препасани хитони, които носят различни дарове: тоалетна кутия с двустрехов капак и ойнохое, полуотворена касетка за скъпоценности, голям метален съд и вероятно трикрака масичка. Удължените пропорции на фигурите, дрехите и даровете намират паралел в големия фриз на Казанлъшката гробница. Художникът от Свещарската гробница е предал умело формите на тялото, които прозират под тънката дреха, и динамиката на движението, особено изразително при втората женска фигура от дясно на ляво. Конникът е облечен с къса дреха, наметнат с хламида. В лявата си ръка държи поводите на коня, а дясната, леко свита в лакътя, е протегната напред към богинята. Зад конника вървят двама мъже, вероятно оръженосците му. Първият, с шлем на главата, носи на лявото си рамо дълго копие, а с дясната, спусната надолу ръка придържа ножницата на меча, от която виси портупеен ремък. Вторият мъж, облечен с дреха до коленете, държи в дясната си ръка щит. Ясно са очертани поводите на коня, ремъкът в основата на шията му и селото, от което се спускат четири дълги висулки, оцветени червено. Под конника и двамата мъже теренът е означен с хоризонтална линия, докато жените се изкачват по издигащ се постепенно подиум. Композицията е добре обмислена, с усет за симетрия и равновесие. Фигурите и реалните са изпълнени с лекота и увереност и въпреки известна примитивност в рисунъка на някои детайли, живописта издава ръката на един много добре школуван художник. Контурите са предадени с надебелени линии и по-често чрез защриховане - прийом, който е използуван и за моделиране на фигурите и дрехите. Рисунката, изпълнена в тъмносиньо-черна гама като графика, не е била довършена. Художникът не е успял да я оцвети, а само е акцентирал с червена боя украсата на седлото. В сюжета, композицията и стила живописната украса на Свещарската гробница намира най-близък паралел в големия фриз на Казанлъшката гробница, с която са били изградени почти едновременно, в началото на III в. пр. н. е. Следвайки духа и модата на елинистическата архитектура, за която е характерно търсенето на живописни ефекти чрез използуването на различни видове декорация, Свещарската гробница, освен рисувана, има и оригинална скулптурна украса. В рамките на колонадата от интериора на гробната камера сполучливо е вместен фриз от десет женски фигури, с което е получен съвършен синтез между архитектура и скулптура. Върху висок цокъл от ортостати със сложен профил, отгоре са разположени десет каменни пана от извънредно мек жълтобял варовик, на всяко от които е изваяна по една женска фигура във висок релеф. Фигурите са разпределени по три на източната и западната стена и четири на северната, където вертикалната ос е подчертана с поставената в средата полуколона. Жените, високи около 1,20 м, са представени фронтално, в тържествена йератическа поза.Облечени са в дълъг до земята безръкавен хитон, препасан с коланче под гърдите. Под коланчето се спуска пола, декоративно оформена като обърната чашка от три акантови листа. Двата външни листа завършват с красиво извити нагоре волути, а третият, спуснат надолу, е с подвит навън връх.
Лицата на жените са обрамчени с тъмнокафяви коси, разделени на път в средата, с падащи върху раменете плитки. На главите си имат калатос. Краката са обути в тесни обувки. Косите, очите и някои детайли от дрехата, калатоса и обувките са оцветени в охрово жълто, тъмнокафяво, синьо, червено и лилаво. Гърдите са подчертани пластично. С различната обработка на дрехата скулпторът е предал характера на материята, от която са изработени отделните части на облеклото. Ръцете, свити в лакътя, са вдигнати нагоре, като че ли поддържат архитрава, подобно на кариатиди. Повтарящият се жест на вдигнатите ръце придава особен ритъм и изразителност на композицията. При жените в северните ъгли на гробната камера е вдигната само едната ръка, с което се създава впечатление за външна и вътрешна връзка между отделните фигури, като че ли изпълняват някакъв ритуал, свързан с погребалните церемонии.[12] Независимо от еднаквата поза и трактовката на дрехата, лицата са различни и всяко от тях е индивидуализирано, а не типизирано, каквато е художествената тарадиция в тази епоха. Всяка една от кариатидите е отделна личност, със свои типични черти на образа. Това е новаторски подход на местния майстор, разчупващ традицията, поддържана хилядолетия наред.[13] Наред с идеализираните лица на млади момичета са представени почти реалистични портрети на зрели жени със своеобразна изразителност. Вдигнатите нагоре вежди, големите широко отворени очи с розови контури и спуснатите надолу краища на устните създават впечатление за печал и суровост. Изразителността на лицата е съчетана с опростена, архаизираща трактовка на тялото и небрежно изпълнение на някои негови части, особено на ръцете, които са големи, груби, с разтворени палци. Биха могли да се разграничат отделни майстори, които са работили релефите. Това личи от сравнението на пропорциите на фигурите, формата на лицата, на ръцете и на детайли от украсата на дрехата. Блоковете са били предварително скулптирани в ателието и след това монтирани в гробницата. Тук намясто са се наложили поправки, вероятно за коригиране размерите на някои от блоковете.
Какво е било предназначението на женските фигури в гробницата – функционално или декоративно? Каква е била символичната им стойност? Жените от Свещарската гробница, най- вероятно, не са имали функционално предназначение да носят тежестта на архитрава, а култово, което не е изключвало и техния декоративен характер. Образът на жена с крака във вид на змии или растения, чийто иконографски тип е създаден в района на Източното Средиземноморие, е широко разпространен мотив през елинистическата епоха.[14] В този случай, те се явяват като божествени носителки на култа към мъртвите и може би олицетворяват силите на съдбата, които отвеждат хероизитаните мъртавци в отвъдния свят.[15]
Новооткритите женски фигури от Свещарската гробница несъмнено ще допринесат да се изяснят по-пълно същността и аспектите на женските образи в тракийското изкуство. Изобщо гробницата предлага нови възможности за разрешаване на важни въпроси както от изкуството, така и от идеологията и религията на траките.
Погребалният ритуал, съвършената строителна техника и богатата украса са доказателство, че в гробницата са погребани местен владетел и неговата съпруга в началото на III в. пр. н. е. Нейното значение нараства и от обстоятелството, че се открива на север от Балкана, в област, населявана в древността от севернотракийските племена – гетите. Тя не е изолирано явление в района на Свещари. В околностите на селото се издигат няколко големи могилни некрополи, а в съседство с тях – здраво укрепени тракийски селища, в едно от които трябва да търсим столицата на погребания владетел. Вече имаме всички основания тук да локализираме нов важен политически и културен център на гетите, който е бил включен тясно в сферата на културни взаимоотношения с останалия елинистически свят. Изграждането на гробницата съвпада с върха на политическата и военната мощ на гетите в началото на III в. пр. н. е., период, за който намираме богата информация и в античните извори[16].
Идеята за хероизацията, позната в средиземноморския свят още от ранната архаика, добива голямо значение през елинизма. Този мотив се открива както в украсата на елинистически гробници (например Мустафа паша в Александрия, в някои македонски гробници), така и в гръцката и южноиталийската вазова живопис. Живописта в Свещарската гробница е положена върху тънък слой бяла варова мазилка. Въведен е композиционният принцип, при който фигурите са разделени в две групи. Макар че голямата женска фигура, изобразяваща богиня, съвпада с вертикалната ос на гробницата и може да се счита за център, действието като че ли се разгъва около конника. Облечена в дълъг хитон и химатион, прехвърлен през лявото й рамо, богинята пристъпва към конника, комуто поднася златен венец. Зад нея следва процесия от четири жени, облечени в дълги безръкавни, високо препасани хитони, които носят различни дарове: тоалетна кутия с двустрехов капак и ойнохое, полуотворена касетка за скъпоценности, голям метален съд и вероятно трикрака масичка. Удължените пропорции на фигурите, дрехите и даровете намират паралел в големия фриз на Казанлъшката гробница. Художникът от Свещарската гробница е предал умело формите на тялото, които прозират под тънката дреха, и динамиката на движението, особено изразително при втората женска фигура от дясно на ляво. Конникът е облечен с къса дреха, наметнат с хламида. В лявата си ръка държи поводите на коня, а дясната, леко свита в лакътя, е протегната напред към богинята. Зад конника вървят двама мъже, вероятно оръженосците му. Първият, с шлем на главата, носи на лявото си рамо дълго копие, а с дясната, спусната надолу ръка придържа ножницата на меча, от която виси портупеен ремък. Вторият мъж, облечен с дреха до коленете, държи в дясната си ръка щит. Ясно са очертани поводите на коня, ремъкът в основата на шията му и селото, от което се спускат четири дълги висулки, оцветени червено. Под конника и двамата мъже теренът е означен с хоризонтална линия, докато жените се изкачват по издигащ се постепенно подиум. Композицията е добре обмислена, с усет за симетрия и равновесие. Фигурите и реалните са изпълнени с лекота и увереност и въпреки известна примитивност в рисунъка на някои детайли, живописта издава ръката на един много добре школуван художник. Контурите са предадени с надебелени линии и по-често чрез защриховане - прийом, който е използуван и за моделиране на фигурите и дрехите. Рисунката, изпълнена в тъмносиньо-черна гама като графика, не е била довършена. Художникът не е успял да я оцвети, а само е акцентирал с червена боя украсата на седлото. В сюжета, композицията и стила живописната украса на Свещарската гробница намира най-близък паралел в големия фриз на Казанлъшката гробница, с която са били изградени почти едновременно, в началото на III в. пр. н. е. Следвайки духа и модата на елинистическата архитектура, за която е характерно търсенето на живописни ефекти чрез използуването на различни видове декорация, Свещарската гробница, освен рисувана, има и оригинална скулптурна украса. В рамките на колонадата от интериора на гробната камера сполучливо е вместен фриз от десет женски фигури, с което е получен съвършен синтез между архитектура и скулптура. Върху висок цокъл от ортостати със сложен профил, отгоре са разположени десет каменни пана от извънредно мек жълтобял варовик, на всяко от които е изваяна по една женска фигура във висок релеф. Фигурите са разпределени по три на източната и западната стена и четири на северната, където вертикалната ос е подчертана с поставената в средата полуколона. Жените, високи около 1,20 м, са представени фронтално, в тържествена йератическа поза.Облечени са в дълъг до земята безръкавен хитон, препасан с коланче под гърдите. Под коланчето се спуска пола, декоративно оформена като обърната чашка от три акантови листа. Двата външни листа завършват с красиво извити нагоре волути, а третият, спуснат надолу, е с подвит навън връх.
Лицата на жените са обрамчени с тъмнокафяви коси, разделени на път в средата, с падащи върху раменете плитки. На главите си имат калатос. Краката са обути в тесни обувки. Косите, очите и някои детайли от дрехата, калатоса и обувките са оцветени в охрово жълто, тъмнокафяво, синьо, червено и лилаво. Гърдите са подчертани пластично. С различната обработка на дрехата скулпторът е предал характера на материята, от която са изработени отделните части на облеклото. Ръцете, свити в лакътя, са вдигнати нагоре, като че ли поддържат архитрава, подобно на кариатиди. Повтарящият се жест на вдигнатите ръце придава особен ритъм и изразителност на композицията. При жените в северните ъгли на гробната камера е вдигната само едната ръка, с което се създава впечатление за външна и вътрешна връзка между отделните фигури, като че ли изпълняват някакъв ритуал, свързан с погребалните церемонии.[12] Независимо от еднаквата поза и трактовката на дрехата, лицата са различни и всяко от тях е индивидуализирано, а не типизирано, каквато е художествената тарадиция в тази епоха. Всяка една от кариатидите е отделна личност, със свои типични черти на образа. Това е новаторски подход на местния майстор, разчупващ традицията, поддържана хилядолетия наред.[13] Наред с идеализираните лица на млади момичета са представени почти реалистични портрети на зрели жени със своеобразна изразителност. Вдигнатите нагоре вежди, големите широко отворени очи с розови контури и спуснатите надолу краища на устните създават впечатление за печал и суровост. Изразителността на лицата е съчетана с опростена, архаизираща трактовка на тялото и небрежно изпълнение на някои негови части, особено на ръцете, които са големи, груби, с разтворени палци. Биха могли да се разграничат отделни майстори, които са работили релефите. Това личи от сравнението на пропорциите на фигурите, формата на лицата, на ръцете и на детайли от украсата на дрехата. Блоковете са били предварително скулптирани в ателието и след това монтирани в гробницата. Тук намясто са се наложили поправки, вероятно за коригиране размерите на някои от блоковете.
Какво е било предназначението на женските фигури в гробницата – функционално или декоративно? Каква е била символичната им стойност? Жените от Свещарската гробница, най- вероятно, не са имали функционално предназначение да носят тежестта на архитрава, а култово, което не е изключвало и техния декоративен характер. Образът на жена с крака във вид на змии или растения, чийто иконографски тип е създаден в района на Източното Средиземноморие, е широко разпространен мотив през елинистическата епоха.[14] В този случай, те се явяват като божествени носителки на култа към мъртвите и може би олицетворяват силите на съдбата, които отвеждат хероизитаните мъртавци в отвъдния свят.[15]
Новооткритите женски фигури от Свещарската гробница несъмнено ще допринесат да се изяснят по-пълно същността и аспектите на женските образи в тракийското изкуство. Изобщо гробницата предлага нови възможности за разрешаване на важни въпроси както от изкуството, така и от идеологията и религията на траките.
Погребалният ритуал, съвършената строителна техника и богатата украса са доказателство, че в гробницата са погребани местен владетел и неговата съпруга в началото на III в. пр. н. е. Нейното значение нараства и от обстоятелството, че се открива на север от Балкана, в област, населявана в древността от севернотракийските племена – гетите. Тя не е изолирано явление в района на Свещари. В околностите на селото се издигат няколко големи могилни некрополи, а в съседство с тях – здраво укрепени тракийски селища, в едно от които трябва да търсим столицата на погребания владетел. Вече имаме всички основания тук да локализираме нов важен политически и културен център на гетите, който е бил включен тясно в сферата на културни взаимоотношения с останалия елинистически свят. Изграждането на гробницата съвпада с върха на политическата и военната мощ на гетите в началото на III в. пр. н. е., период, за който намираме богата информация и в античните извори[16].
Всички правителства след 1982г. са виновни, че са крили това безценно богатство от очите на обществеността, тъй като това е третият паметник в света, одобрен за паметник от световно значение с пълно единодушие от всички участници в заседанието на ЮНЕСКО. Този факт е много значителен, и сам по себе си говори какво е значението на Свещарската гробница за световната култура. Тя заедно с Казанлъшката и Стрелченската гробница се явява не само забележителен паметник на тракийската култура п/з ранния период на елинизма, но и на елинистическото изкуство изобщо.
За посетители е открита едва от 2000 г. след реставрация, проточила се петнадесет години. Влизането става под строг режим, като се допускат не повече от петнадесет души. Заради небрежното отношение към нея през първите години на откриването й, част от цветовете, които са били далеч по-ярки, са започнали да избледняват.
автор: Д. Тодорова
[1] Илиев, Б. и Кънев, А. Текето Демир баба- железният баща в Сборяново. София, 2006г.
[3]Илиев, Б. и Кънев, А. Текето Демир баба- железният баща в Сборяново. София, 2006г.
[4] Чичикова, М. Свещарската гробница – архитектура и декорация. София, 1988г.
[5] Илиев, Б. и Кънев, А. Тепето Демир баба- железният баща в Сборяново. София, 2006г.
[6] Чичикова, М. Свещарската гробница – архитектура и декорация. София, 1988г.
[8] Чичикова, М. Свещарската гробница – архитектура и декорация. София, 1988г.
[10] Стефанов, Й. Загадките на историко- археологическия резерват Сборяново. В. ТЪрново, 2004г.
[11]Чичикова, М. Свещарската гробница – архитектура и декорация. София, 1988г.
[12] Чичикова, М. Свещарската гробница – архитектура и декорация. София, 1988г.
[13] Стефанов, Й. Загадките на историко- археологическия резерват Сборяново. В. Търново, 2004г.
[14] Чичикова, М. Свещарската гробница – архитектура и декорация. София, 1988г.
[15] Дончева, Ив. Лекционен курс
[16] Ал. Фол. Тракия и Балканите през ранноелинистическата епоха. С., 1975г.
1 коментар:
Добавка: гробниците са разположени като няколко съзвездия (като пирамидите), като има повтарящи се съзвездия.
Ето най-сериозната книга: http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=20707
Публикуване на коментар