Бронзовата епоха във вътрешността на България Бронзовата епоха в Българските земи

Катинчаров, Румен. Проучвания на бронзовата епоха в България (1944-1974). – Археология, ХVІІ, 1975, кн. 2 1-17.

Преди Втората световна война нашите праисторици са се натъкнали на културни наслоявания от бронзовата епоха в селищните могили при селата Кирилово, Старозагорско (Петър Детев. Селищната могила в с. Свети Кирилово, Старозагорско. – ГНМ, VІІ,1942, 237-243.)

Петър Детев е направил сондажно проучване на могилата в Свети Кирилово. Селото се намира на 12 км. западно от Стара Загора и е разположено в южните поли на т. н. Сърненогорие. Могилата с диаметър в основата около 200 м. и горе наполовина 100 м. е висока 10 м. Разположена е в една малка котловина в покрайнините на плодородното Старозагорско поле. Интересно е, че тук е имало продължителен живот продължил и да наши дни. Светикириловската могила се намира в центъра на днешното село и върху нейната равна площадка по времето на Детев (1932 г.) селяните си били направили хорище. Още тогава по повърхността се откривали керамични фрагменти от съдове и много каменни сечива, които селяните наричали “Гръмнати камъни”. С тях бабите правели магии, парнували, както се изразявали на местния диаликт. За мене е изключително интересно съвпадението между българската народна представа кристализирала в израза “гръмнати камъни”, която буквално съвпада с френското название на палеолитните сечива “Pierres de foudre”. Буди удивление обстоятелството как се получава така, че обикновените хора на хиляди километри едни от други – в средна България и западна Франция без да има никакъв езиков контакт или друг духовен контакт между тях употребяват едни и същи понятия за едни и същи предмети. Това е не само удивително. То ни говори за духовна близост между хората, живеещи раздалечени един от друг и донякъде обяснява как се получава така, че едни и същи интелектуални продукти и в ново време се получават в различни страни, едновременно, като понякога до тях се стига по едни и същи пътища, понякога по съвсем различни.

Но да се върнем на селския мегдан в Свети Кирилово, Старозагорско, който всъщност представлява една селищна могила от ранната бронзова епоха.

Разкопките на по-късния пловдивски праисторик през 1932 г. са имали само сондажен характер, но те изключително са обожатили сбираката на Старозагорския музей.

Детев не е успял да установи точната стратиграфия на могилта, но повечето от откритите съдове се отнасят към меднокаменната епоха. Все пок той тук се натъква и на материали от бронзовата епоха. Естествено той не открива бронзови сечива. Сред находките има много керамични съдове и фрагменти, костени и каменни сечива, глинени тежести за стан и само една четериръба медна игла, дълга 11 см., която се открила на 3 м. дълбочина.

При Светикириловската могила представлява интерес и отношението на селяните към нея. Петър Детев е записал легендата, разказвана през 30-те години на ХХ век за нея. Според тази легенда в могилата бил заровен храм. Той бил голям и богато украсен и бил храм на плодородието. В него всяка година среще Гергьовден идвала, за да бъде пренесена в жертва, бързонога крава (според друга версия сърна) със златни крака и рога. След жертвоприношението кравата, като баснословната птица феникс, възкръсвала и хуквала в полето на паша. Заедно с нея там отивало и плодородието. Веднаж кравата се завърнала срещу Гергьовден уморена. Без да почакат да си почине старите Светикириловци я заклали, принасяйки я в жертва. След този обряд тя пак възкръснала и изчезнала, но този път в гората. И плодородието се скрило в тъмните гори тилилейски. Оттогава до ден днешен кравата на плодородието не се е зъвърнала в Свети Кирилово. За да съхранят храма доката се върне кравата (сърната) на плодородието, той бил заровен и над него била издигната могилата, превърната впоследствие в хорище, където се провеждали с хора и ръченици селските празници.

Културни пластове от бронзовата епоха има и в могилата при село Веселиново, Ямболско (Миков, Васил. Селищна могила от бронзовата епоха до село Веселиново. – ИАИ, ХІІІ,, 1939, 195-227.). Тази могила е влязла в археологическата литература благодарение на разкопките на Васил Миков проведени през 1935 г. Тя се намира на около 2 км. югозападно от с. Веселиново (Азап-кьой) в местността Малево днепосредствено до левия бряг на река Тунджа. Висока е 5.30 м.. Основата й има елипсовидна форма с диаметри 80/120 м.

За първи път един любител е открил тук материали, които са били изнесени в чужбина. През 1927 г. учителят от Ямболската гимназия Захари Измирев провел с учениците си разкопки и обогатил гимназиалната музейна сбирка. Когато Васил Миков се запознал с тези материали вниманието му се изострило, защото керамиката се отличавала рязко от познатат енеолитна керамика. Затова той настоял пред Археологическия институт и провел разкопки.

Това са едни от първите в България разкопки на обект от бронзовата епоха и благодарение на професионалния опит на Васил Миков за първи път един обект от тази епоха е разкопан методично и е установена сравнително точно неговата стратиграфия.

След като преминава през един пласт от средновековната епоха ХІІ – ХІV век изследователят се натъква на значителни праисторически останки. В пласта между 40 и 60 см. вече има значително количество от разрушени глинобитно къщи, глинени мазилки, фрагменти от разрушени глинени подове. Започват да се откриват и фрагменти от характерни за бронзовата епоха глинени съдове. Това са дръжки с цилиндрична форма и малки цилиндрични крачета на глинени съдове. В пластовете между дълбочина 60 см и 1 м. Миков попада на следи от къщи. Запазени добре се откривали огнищата и много плидки съдове с характерни за бронзовата епоха улейчета около ръбовете на устието. Други съдове били снабдени с чучурки и с дръжки.

Подобна керамика продължава да се открива и в по-долните пластове. На 1.40 м. дълбочина Миков открива много уров. Дори на по-голяма дълбочина в стратиграфско ниво между 2 и 2.20 м. е бил открит един съд с характерното за бронзовата епоха улейче.

В последния пласт на максимална дълбочина 5.30 м. Миков открива следи от няколко къщи със съвършено разрушени огнища и отново фрагменти от глинени съдове с цилиндрични дръжки и крачета. В този пласт е имало и малки съдове с по една висока дръжка, аналогични на съдовете от могилата при Свети Кирилово. И в този пласт се откриват много каменни брадвички и чукове, костни предмети и кости на животни.

След разкопките на селищната могила при с. Веселиново Васил Миков за първи път успява да констатира разликите, настъпващи в керамиката през трите фази на бронзовата епоха. Той изтъква обстоятелството, че освен познатите от други селищни могили форми на съдове на всички дълбочини във Веселинова се намират съдове с цилиндрични дръжки, горният край на които зъвършва с цилиндричен израстък или широка пъпка и съдове, които имат по четири цилиндрични крачета.

Плитките паници, снабдени с по едно улейче при ръба на устието и съдовете с чучурче и малка дръжка се срещат само в най-горните пластове, а малките, почти остродънни съдчета с високи дръжки се откривали само в най-долните слоеве.

Във Веселиновската Малева могила Миков се натъква на няколко добре запазени къщи. По вид и конструкция те почти не се различават от жилищната архитектура от каменно медната епоха. Миков констатира, че при жилищата от бронзовата епоха продължават се поставят по-дебели колове в ъглите и по тънки по самите стени. Между тях се правела плетеница от тънки пръти, отвън и отвъгре измазани с глина, смесена със слама. За да бъде мазилката по-устойчива, тя била изпичана отвътре и отвън и сега от прътите и коловете нищо не останало, но за техния размер ние съдим по очертанията на гнездата, оставени от прътите и коловете. За плана на къщите се съди по дупките на коловете, които опитното око на праисторика археолог трябва да внимава точно да фиксира и да ги разчисти с нож, за да установи реалната им дълбочина. Заключението, че къщите през бронзовата епоха като през енеолита са имали правоъгълен план се прави не само на базата на резултатите от разкопките, но това може да се види и от многобройните глинени модели, достигнали до нас. В селищната Малева могила край Веселиново, Ямболско Васил Миков установил размери на правоъгълните къщи 4.50 до 5 м. дължина и от 3.80 до 4 м. широчина. Разкритите останки от къщи са били разположени в относителен безпорядък. Относителен защото почти всички са имали входове откъм изток или югоизток. Другото заключение на разкопвача е, че тези жилища са били наполовина вкопани във земята. Нещо, което се среща и при жилищната архитектура на медно-каменната епоха.

Постепенно в стротелството се прокрадва и използването на камъка. Във Веселиново били открити ъглови камъни при основите и по един камък от двете страни на вратата. На много места е била открита in situ, макар и фрагментирана , подовата замазка на жилищата. Миков не е успял да установи каква форма са имали покривите на Веселиновските праисторически жилища и дали те са имали прозорци. До огнището той е открил един кух глинен предмет с форма на пресечен конус и предполага, че това е бил коминът на къщата. В някои от жилищата от по-горните пластове са били открити места за ръчните каменни мелници, хромелите.

Във всички идентифицирани отделни жилища са били открити огнища. Не е станало ясно обаче дали във всяка къщо огнището е било разположено в ъгъла. Направен е извод обаче, че в жилищните хоризонти до дълбочина 2 м. от повърхността на могилата огнищата са били правени много по-грижливо, отколкото в по-долните пластове. Те имали обикновено почти елипсовидна или кръгла форма и диаметри от 70 до 90 см. и обградени с перваз от глина с дебелина 10 – 12 см. и височина от 6 до 12 см.

В по-горните пластове огнищата са били устроени по следния начин: Най-долу върху здравата основа бин насипан един тънък около 2 – 3 см пласт от дребен чакъл, върху който била полагана също толков дебел глинен пласт, над него следва съвсем тънък слой от пясък и най-отгоро отвоно глинена мазилка с дебелина до 2.5 см.. По-дълбоко разположените във Веселиновските пластове огнища на дълбочина от 1.80 до 3.40 м. били направени по същия начин. Разликата се състои само в това, че вместо чакъл и пясък били използвани на аналогичните места фрагменти от глинени съдове на пластове от 3 до 5 см.

Огнищата от Веселиновската селищна могила приличат на повечето огнища в селищните могили до с. Завет, община Сонгурларе и прочутата могила Юнаците, Пазарджишко.

След Втората световна война в България са разкопани десетки обекти – некрополи и селища от бронзовата епоха. Това са праисторическото селище при село Михалич, Хасковско. Пластове от бронза са засвидетелствани в пещерата Магура, Видинско, Еменската пещера, Великотърновско, Деветашката пещера, Ловешко, Табашката пещера до гр. Ловеч, селищните могили при Караново, Маноле, Пловдивско, с. Биково, Сливенско, с. Капатан Димитриево, Пазарджишко, Казалък, Нова Загора, с. Балей, Видинско, на некрополите до Берекетската селищна могила край Стара Загора, при град Бяла Слатина и с. Търнава, Врачанско, с. Орсоя, Монтанско и др.

Комплексна бронзовата епоха е била изследвана от българо-съветска праисторическа експедиция. В периода 1961 – 1971 г. тя изследвала културния пласт от бронзовата епоха при село Езеро, Сливенско.

Тези мащабни изследвания на бронзовата епоха в България дават сериозни резултати при изясняване на на този праисторически период – бронзовата епоха не само в нашите земи, но и на цяла Югоизточна Европа и до голяма степен на Централна Европа..

Натрупаният значителен материал преди всичко дава възможност за разрешаване въпроса за периодизацията на бронзовата епоха, за изясняване в детайли на връзките на Балканския полуостров с бронзовите култури в Егейско-Анатолийските области.

Проучванията на многократно споменаваната Карановска могила дадоха възможност на нашите праисторици да определят точното място на ранната бронзова епоха в общата стратиграфска скала на селищните могили в България (Миков, Васил. Культура неолита, енеолита и бронзы в Болгарии (по данным раскопок за последние годы). СА, !_%/, кн. 1, 47-55.). Благодарение на тази скала стана възможно да се преодолее грешката на Миков при фиксирането на стратиграфските пластова в селищната могила при с. Веселиново. Той е допуснал в резултат на неправилна методика да обедини в една епоха материали отнасящи се към неолита и към бронзовата епоха.

Международната експецичия на могилата при с. Езеро позволява да се постигне една по-точна периодизация на ранната фаза на бронза. Придобитият от разкопките огромен материал показал, че голяма част от намерените у нас каменни и метални оръдия на труда и оръжия, основи на жилища с общи дълги стени, глинени съдове, накити, погребения и др. намират точни аналогии сред материалите, открити в раннобронзовите селища в Северозападна Анатолия и Егейските острови, обстоятелство, което свидетелствува за близост не само на отделни елементи, но и за единна линия в общото развитие, за родство между раннобронзовите култури в Югоизточна България и Егейскоанатолийската област. От културата Езеро се вижда, че културата, застъпена в селищата при с. Михалич и Деветашката пещера, не може да се отнесе към най-ранната фаза от бронзовата епоха у нас.

В Езеро е установен един по-ранен етап, в който се срещат материали предхождащи културата Михалич и най-ранните хоризонти на Троя І. Това дава възможност да се постави въпросът за наличието на дотроянски период в развитието ранната бронзова епоха в днешна Тракия и да се опровергае неправилното мнение, са изоставали в културно-историческото си развитие в сравнение с основните центрове на раннобронзовите култури в Северозападна Анатолия и Егейския свят. Дебелите културни пластове в селощната могила Езеро и установяването на непрекъснатост (континюитет) в развитието на раннобронзовата култура превърнаха Езеро в еталон, който има голямо значение за периодизацията и хронологията на бронзовата епоха не само в днешните български земи, но и цялата Балкано-Дунавска област.

За изясняване на този проблем голямо значение имат и разкопките на селищната могила в гр. Нова Загора. Откритите в нея най-долни строителни хоризонти с комплексите от находки, откривани в тях показват тясна връзка между селището в Нова Загора и това в Езеро и са тяхно продължение, ато се проследява сигурно засвидетелствана приемственост. Това дава възможност, че именно в селището от бронзова епоха в Нова Загора се открива нов етап, продължение на бронзовата култура, засвидетелствана в Езеро. Това всъщност е следващият, по-късен етап в развитието на бронзовата култура на територията на днешна Югоизточна България. Този по-късен етап, засвидетелствуван в Нова Загора е отнесен от Румен Катинчаров към Средната бронзова епоха (1900 – 1500 години пр. Хр.)

За установяване точните характеристики на късния (последния) етап на бронзовата епоха в днешна Югоизточна България Катинчаров приема за еталон разкопките на селищната могила при село Маноле, където сравнително най-ясно се проследява непрекъснатостта в развитието на културата от средната към късната бронзова епоха (Детев, Петър. Селищната могила Разкопаница. – ИАИ, ХVІІ, 1950, 171-190.).

Поради ограничения характер на проучванията в днешна Северна България засега е невъзможно да се направи една по-цялостна периодизация на културата през бронзовата епоха. Проведените в началото на 70-те години на ХХ век разкопки в пещерата Магура, Деветашката пещера, Табашката пещера и праисторическото селище при село Балей, Видинско дадоха възможност на Румен Катинчаров да проследи етапите на развитието на бронзовата епоха и в днешна Северна България.. Според него важни в това отношения са изследванията в пещерата Магура. Откритите в долния културен пласт тук цели и фрагментирани глинени съдове имат аналогии сред керамичния комплекс от началото на бронзовата епоха в Югоизточна България. Така се открива близостта между бронзовите култури в днешна Северозападна България и днешна Тракия. Тя се състои в еднаквата техника на изработка, еднакви или флизки форми на керамични съдове и еднаква украса. По цвят и основни белези на повърхността съдовете от Магура са почти идентични със съдовете, характерни за културата Коцофени (Cotofeni), отнасяна от румънските археолози към преходния период между халколита и ранната бронзова епоха. (Berciu, D. Contribuţii la problemele neoliticului în Romania noilor cercetări. Bucuresti, 1961, p. 338).

За изясняване периодизацията на бронзовата епоха в Северозападна България голямо значение имат разкопките на праисторическото селище при село Балей. Сред материала открит в това селище особено внимание заслужават бронзовите предмети. В Балей за първи път е открита куха бронзова брадва (дълж. 8.5 см.). Тя датира в ХІІІ в. пр. Хр. Благодарение на нея с по-голяма сигурност може да се твърди, че разпространената в обширна територия по двата бряга на Дунав от Тиса и Драва до устията на Двт и Искър култура, характеризираща се с изключително разнообразна по форма и украса инкрустирана керамика, се отнася към края на бронзовата епоха.

Принос за изясняване периодизацията на бронза в Северна България имат и разкопките в Деветашката пещера. Сред намерените в нея археологически материали се срещат глинени съдове, които по форма и украса са твърде близки до керамиката от Югоизточна България. Именно това позволява да се постигнат основни реперни точки в периодизацията на голямо пространство в Балканодунавската област.

Резултатите от разкопките нанесоха значителни корекции в хронологията на бронзовата епоха. Стана неприемливо, че бронзовата в България е започнала в началото на ІІ хилядолетие пр. Хр. На базата на синхронното развитие на културите в днешните български земи и Егейско-анатолийската област през тази епоха и на направените изследвания на овъглени зърнени храни и дърво по радиокарбонния метод Ъ14 в лабораторията на Централния институт по стара история и археология при Германската академия на науките в бившата ГДР е установено, че бронзовата епоха у нас обхваща времето от втората четвърт на ІІІ-тото хилядолетие пр. Хр. до началото на последната четвърт на ІІ-то хилядолетие пр. Хр. Бронзовата епоха се дели на три основни периода: ранен – 2 75 – 1 900 г. пр. Хр.; среден – 1 900 – 1 500 пр. Хр.; и късен – 1 500 – 1 200 пр. Хр. Всеки от посочените периоди притежава характерни само за него черти и елементи, които стоят в основата на тази нова периодизация (Георгиев, Г. Ил. Н. Я. Мерперт. Разкопки многослойного поселения у села Езеро близ города Нова Загора в 1963. – ИАИ, ХХVІІІ, 1965, с. 155).

След като най-долните строителни хоризонти в селищната могила при Езеро предхождат културата Троя І и при обстоятелството, че в Езеро е сигурно установен хумусен слой между пластовете от халколита и бронзовата епоха и той се отнася към бронзовата епоха, не е изключена у нас тя да е настъпили дори преди 2 750 г. Проучванията на бронза са на такъв етап, че това не може да се счита за сигурно доказано.

На територията на Югоизточна България селищата от ранния и средния период на бронзовата епоха продължават да се изграждат върху старите селищни могили, възникнали още през неолита и халколита като например селищните могили при Езеро, Караново, Биково, Капитан Димитриево, Юнаците, Веселиново и др.

При изясняване на въпросите за устройството и характера на селищата от бронзова епоха еталонът е отново праисторическата могила при Езеро. Установено е, че най-ранното селище от ранната бронзова епоха е било оградено от каменна стена с дебелина 1 50 м. Лицевите й страни са изградени от големи необработени каменни блокове. Пространството между тях е запълнено с дребни и по-едри ломени камъни, смесени с пръст. В резултат на увеличение на населението се наложило построяване на жилища извън стената. Необходимостта от защита наложили изграждане на още една стена, която е по-масивна от първата и обхваща ялото подножие на могилата. С построяването на новата стена селището се превърнало в силна крепост. Укрепленията от бронзовата епоха се различават от халколитните селища, които били укрепявани обикновено със землени валове и дървени палисади. Населението обаче продъжило да расте и в близост до селищната могила възникнали малки неукрепени поселения, чийто обитатели поддържали постоянна връзка с централното селище и при опасност намирали надеждна защита зад неговата двойна укрепителна система. При това положение значителна площ от горната най-добре защитена площадка била заета от стопански съоръжения, пещи и зърнохранилища, предназначени не само за самите обитатели на централното селище, но и за неселението от околните квартали.

В Езеро са налице и редица елементи на планирано изграждане на селището. Жилищата се откриват, наредени в правилни редици или групирани и подчинени на една ориентировка. При това устройство центърът на селището оставал свободен. Широки, незастроено проходи са водели от него към входовете на отбранителната каменна стена.

Укрепването на селищната могила при Езеро не може да се счита за изключение. Останки от такива стени са открити и на други раннобронзови и среднобронзови селища в Югоизточна България (Михалич, Казанлък, Свети Кирилово и др.).

По всяка вероятност значителна част от по-големите селища, обитавани през ранната и средната бронзова епоха били укрепени по този начин.

Освен в нашите земи през този период както в някои близки, така и в по-далечни територии (Егейско-анатолийската област, Причерноморието и др.) се срещат подобни каменни укрепления, които са доказателство не само за наличието на общи черти в куртурата, но и за известна общност и еднаквост в културно-историческото развитие на населението, обитавало тези територии..

В днешна Северозападна Българи вероятно поради по-неустойчива стопанска дейност с преобладаване на скотовъдството в едни райони о земеделието в други и поради набезите на прийждащи нови групи племена селищата през ранната бронзова епоха не са дълготрайни. Тук те възникват върху естествено защитени възвишения (селищата при с. Градец, Цар Петрово, Макреш и др. във Видинско).

Освен тези селища тук продължават да се използват и пещерите (Магура, Еменска пещера и др.). А те от само себи си са защитени като обиталища.

Към ранния, а може би към следващите периоди на бронзовата епоха се отнасят и значителна част от наколните селища, открити във Варненското езеро, чийто материали обогатиха българската археология със значителни колекции от много добре запазени оръдия на труда, оръжия и предмети на бита, а също така и дървени предмети.

Трайните селища в днешна Югоизточна България продължават да съществуват и през ІІ-то хилядолетие пр. Хр.. С изключение на Деветашката пещера в Северна и Югозападна България не е проучено нито едно селище от средната бронзова епоха.

От направените през втората половина на ХХ век проучвания се установи , че през късната бронзова епоха с изключение на някои единични случаи (селищните могили до гр. Русе и с. Маноле, Пловдивско) животът върху селищните могили е бил прекъснат. Новите селища са възникнали в равнините и долините в съседсво с реки и извори и са заемали твърде голяма площ. Ако се съди по техните останки, открити главно в Северна България (селищата при Балей, Ново село, Връв, Арчар, Видинско и Върбица и Вълчитрън, Плевенско, Новград, Русенско и др., може да се твърди, че през късната бронзова епоха разтоянията между жилищата са сравнително по-големи. Тези селища губят характерната за по-ранните периоди компактност, разпростират се на по-големи площи и жилищата са по-далече едно от друго.

Наред с този вид селища на някои трудно достъпни места върху възвишенията в планинските области са възникнали укрепени с дебели каменни стени селища, които датират от края на бронзовата епоха. Останки от такава крепост са открити върху височината “Градището”, недалеч от село Таваличево, Кюстендилско.

През втората половина на ХХ век археологическите разкопки в България ни донесоха много нови данни за жилищната архитектура. През ранния период жилищата са имали сравнително по-лека конструкция. Те са били изградени от забити дървени колове с преплетени пръти и с глинена обмазка със слама за здравина. Планът като в предходната епоха продължава да бъде правоъгълен. В Края на ранната бронзова фаза обаче се появяват жилища, на които срещуположната на входа стена е дълбоко извита и прилича на апсида. Дължината им е между 7 и 11 м и широчината от 3.50 до 5 м. Вътрешна преградна стена ги е разделяла на две помещения, едното от които е използвано за живеене, а другото за стопански нужди.. Интериорът им бил съвсем еднообразен. Във всяко жилище е имало пещ, изградени на място зърнохранилища, площадки за сушене на зърното, ръчни мелнички и др.

Пещите обикновено са били изграждани съвсем близо до задната стена срещу входа на жилището. Те са имали подковообразна, елипсовидна или кръгла форма и диаметърът им понякога достигал до 2 м. Сводът им е бил изграден с помоща на преплетени дървени пръчки. Кръглите огнища са били заобиколени с нисък бордюр, украсен отгоре с дълбоки ямички.

През средната бронзова епоха се срещат жилища както със слабо трапецовидна форма (разм: дълж. от 5.60 до 6.40 м. широчина от 5.40 до 6.25). Дължината на жилищата с дъговидно извита стена обикновено е около 13 м., а широчината около 5.15 м. Именно тези дълги жилища са били разделени на две. Планове на жилища с апсидна задна стена освен у нас (селищните могили пре с. Езеро и с. Маноле) са известни и от археологически обекти от бронзовата епоха в съседните страни (Гърция и Сърбия).

Жилищната архитектура от късната бронзова епоха не е добре позната, защото обекти от това време са разкопавани малко и данни почти липсват. Можем хипотетично да се представим, че и през този период традициите от средната бронзова епоха продължават. Поради устойчивата строителна традиция, датираща още от неолита в нашите земи, тази хипотеза сигурно съдържа голям процент истина.

През бронзовата епоха в земите на днешна България окопното земеделие остава на заден план и основен способ на производство става орното земеделие. При него започва де се използва като впрегатен добитък говедото. Приема се, че най-старите рала са били само от дърво. С тях почвата била само разрязвана. Това всъщност е една половинчата оран. Все пак това е било нова крачка в развитието на земеделието.

Наред с новия начин на оран през бронзовата епоха настъпва промяна и в начините на прибирането на реколтата. През късната бронзова епоха се появяват бронзови сърпове и това е за тази епоха голям напредък. Бронзовите сърпове вече имат форма близка до тези, които ние познаваме от нашето близко минало. Затова трябва да бъдем сигурни, че бронзовия сърп значително е облекчил земеделския труд през втората половина на ІІ-то хилядолетие пр. Хр.

За напредъка в развитието на земеделието говори и големия брой ръчни каменни мелници (хромели) и преди всичко многобройните зърнохранилища, изграждани на място.

Традицията продължава и в разнообразието на сортовета, наследени през пронзовата епоха от предходните епохи. Продължава да се отглежда еднозърнест и двузърнест лимец, леща, фий и бакла. От пшеницата най-напред е бил отглеждан едрозърнестият лимец. Обикновената мека пшеница също е била известна в Южна България през бронзовата епоха. Наред с нея продължава отглеждането на покритите пшеници.

През бронза в храната на човека земеделието започва да донася и храни с белтъчини. Тогава започва отглеждането на бурчака. Семена от бурчак са открити в селищната могила при Веселиново. Това е първото легуминозно растение, което оказва влияние върху почвата с грудковите си азотфиксиращи бактерии. Бурчакът е бил ценен и поради по-голямата си студоустойчивост и с неговата невзискателност към почвите. Той вирее и върху по-слаби почви.. Сега бурчакът се среща в нашите земи в дива форма, той по-скоро е подивял. За него Аристотел казва, че е прекрасна храна за добитъка и че кравите увеличават млеконадоя като го ядат.

Намерените в Езеро семки от грозде показват морфологично изменение в сравнение с откритите в неолитните селища при с. Чавдар, Софийско и в гр. Казанлък гроздови семки. Това свидетелствува, че лозарството е претърпяло развитие между неолита и бронза. по днешните Български земи.

Намерените в опожарените жилища овъглени жълъди, черупки от лешници, костилки от трънки и дренки и семки от къпини показват, че населението и през бронза е продължило да събира горски плодове.

През бронзовата епоха скотовъдството се оформя като напълно самостоятелен и важен отрасъл в стопанството. Големият брой животински кости, открити в проучените досега селища, показва, че през тази епоха са били отглеждани различни видове домашни животни – говедо, овца, коза, свиня и куче. Значителният костен матерал, придобит от Езеро, даде възможност да се коригират някои по-ранни схващания за скотовъдството през ранната бронзова епоха. Установи се, че в сравнение с халколита говедото отстъпва първото място в животновъдното стопанство на дребните преживни животни, предимно овцата. Свинята запазва второ място, кото има само незначителни количествени промени.

Развитието на скотовъдството се изразява не само в увеличение броя на видовете животни, но и в по-рационалното им използване. Сега те заемат особено важно място в храната на населението. Благодарение на скотовъдството жизненото равнище и материалната сигурност значително се повишили.

Използването на говедото като тегловна сила и изобщо като впрегатно животно се развило и усъвършенствало. За превози може би вече се е използвал и конят, който за първи път като опитомено животно се появява в нашите земи пре бронзовата епоха.. Той обаче все още се среща изключително рядко.

Засега са известни две породи говедо – дребно, на което се натъкваме по-рядко при изследване но костния материал и едро, което е значително разпространено.. Този факт косвено говори за висока степен на уседнал живот. Само уседналия живот би могъл да даде такива резултати в животновъдството, защото то има нужда от запаси за зимата., които е невъзможно да се натрупат при чергарски начин на живот.

От намерените в селищата главно в боклучните ями животински кости се установява, че през бронзовата епоха ролята на лова става все по ограничено.. Убивани са главно турове, елени, сърни и глигани, които са имали сравнително най-голямо значение за задоволяване на част от нуждите от месна храна. Обитателите на селищата били принудени да се занимават с лов и за защита на своите посеви и стада от нападение на някои диви животни. Убивани са вълци, мечки, лисици и диви зайци. Вижда се, че населението е практикувало лов предимно на едър дивеч..

Незначително количество на кости от риба и риболовни принадлежности говори за слабо практикуване на риболова през бронзовата епоха.

През втората половина на ХХ век особено важни са проучванията в областта на металургията. Тя именно е дала мощен тласък на стопанското развитие през бронзовата епоха, всъщност първата същинска метална епоха след каменните епохи и смесената каменномедна епоха.

За изучаване на производствената дейност на населението особено важни са и направените през последната четвърт на ХХ век проучвания в областта на металургията, която е дала мощен тласък на стопанското развитие през бронзовата епоха.

Откритите в нашите земи древни рудни разработки, останките от старото бронзолеярство и голямото количество медни и бронзови предмети са доказателства за местното добиване на медна руда и изобщо за развита металургични. Установено е развитието на ранна металургия на мед. Някои изследователи дори са на мнение, че в Българските земи металургията на медта предшествува металургията в Егейския свят. (Rendfrew, C. The Autonomy of the South-East European Coper Age. – Proceeding of the Prehistoric Society, 1969, p. 31).

Направените досега изследвания дадоха възможност да се запознаем до известна степен с методите на добиване на рудата. Но за да се изяснят по-пълно въпросите, свързани с металургията, е крайно необходимо разширяването на проучванията на древните меднодобивни разработки, които имат голямо значение за изясняване на въпроса за местната суровинна база, която е снабдявала с необходимия метал непрекъснато развиващата се металургия и е доставяла по всяка вероятност суровина и в някои съседни области (според Евгени Черных).

За изясняване на металургичната технология голям интерес представлява и отдавна откритият край град Етрополе фрагмент от пещ за топене на медни руди (Davies, O. Ancient Mining in the Central Balkans. – Revue internationale des Etudes Balcaniques, III, 1938, p. 4141). По форма и големина тази пещ е напълно аналогична на откритата в Митерберг (Австрия) пещ за топене на медна руда, която се отнася към бронзовата епоха (Коняров, Г. З. Принос към историята на рударството и металургията в България.. София, 1953, с. 162).

Особено внимание заслужава откритието, че първите оръдия на труда, изработени от сплав на мед с арсен, се появяват в нашите земи още през втората четвърт на ІІІ-тото хилядолетие пр. Хр. (Черных, Е. Н. Спектрален анализ на металните находки от праисторическото селище до с. Езеро (предварителни данни). – Археология, ХІІІ, 1971, кн. 1, с. 56). Тази сплав е характерна за ранната бронзова епоха в Югоизточна Европа и Кавказ (Черны.х, Е. История древнейшей металургии Восточной Европы. Москва, 1966, с. 51 и 91). През следващите периоди на тази епоха оръдията на труда и оръжията са изработвани от сплав на мед с калай (Черных 1966 с. 91).

Установено е също така, че металните предмети първоначално били отливани в отворени калъпи, при което излетите в тях оръдия са имали високо съдържание на меден окис върху горната повърхност, което значително намалява във вътрешната част на предмета (Rendfrew 1938, p.31). През средната бронзова епоха предметите започват да се изливат в затворени калъпи, състоящи се от два, а за по-сложните предмети от три и повече части. Разтопеният метал е бил наливан вече през специалин малък отвор в съединените и здраво свързани части на калъпа. Новият технологически процес на изливане е изтласкал окончателно предишното студено коване на метала. В резултат на тези постижения през бронзовата епоха се създава голямо разнообразие от метални изделия, в които вече напълно целесъобразно се изпол пластичността и другите технически качество на бронза.

Намерените в селищните могили при с. Езеро и Нова Загора калъпи за отливане на оръдия на труда и оръжия говорят за наличието на развито бронзолеярство в Югоизточна България през Ранната и Средната бронзова епоха. Големият брой калъпи за отливане на разнообразни метални предмети, открити в нашите земи (с. Побит камък, Разградско (Миков. В. Материали от последния период на бронзовата епоха в Северозападна България. – Археология, ХІІ, 1970, кн. 3, с. 59 и сл.), село Сокол, Сливенско (Койчев, Н. Колективна находка на калъпи за бронзови брадвички и върхове на бронзови копия в семлището на село Сокол, Новозагорска околия. – ИАИ, ХVІІ, 1950, с. 218-221), Врачанско, Хасковско, Сливенско (Бацова-Костова. Праисторически селищни могили около Сливен. – Археология, ХІІІ, 1971, 61-67). и др.. Тези находки свидетелстват за значителните успехи на металургията през късния период на бронзовата епоха. Новата технология е осигурявала изливането на цяла серия предмети и е осигурявала изливането на сечива с по-сложни форми. Намерени са и калъпи, в които са изрязани повече форми. В едновременно са отливани по няколко бронзови предмета.

Голямото количество много добре изработени и разнообразни бронзови предмети, а също така и откритите през разглеждания период колективни находки (с. Върбица, Плевенско (Ковачева, Т. Нова колективна находка от бронзовата епоха при с. Върбица, Плевенски окръг. – Археология, ІХ, 1967, кн. 2, 51-59), село Лесура, Врачанско (Николов, Б. Колективна находка от края на бронзовата епоха от село Лесура, Врачанско. – Археология, VІІІ, 1966, кн. 3, 48-53), село Суворово, Варненско (Мирчев, М. Археологически паметници от Сталинско. – ИВАД, ІХ, 19531, с. 113, обр.134), с. Сокол, Силистренско (Hänsel. Eine datirte Rapierklinge mykenischen Typs von der unterem Donau. – PZ, 1973q 481 2 S. 200-206) и др. недвусмислено показват, че на територията на днешна България са съществували значителни металургични центрове. Колективните находки се явяват показател за вътрешнообщинната специализация в областта на металургичното производство. Често се намират калъпи, слитъци, недовършени и счупени бронзови изделия, приготвени за претопяване. Естествено е да се предположи, че още в самото начало на възникването на металургията в родовете, общините и отделните племена са отделили хора, специализирали се в това сложно производство. Разработването на рудните находища, строителството на пещи за топене на руда, получаването на дървени въглища, точното смесване на металите, приготвянето на калъпите и отливането в тях на оръдия на труда, оръжия и наките, разбира се, не са били по силата на всеки член на колектива. За всичко това се е изисквал производствен опит. Обстоятелството, че колективните находки от бронзови предмети и калъпите им са локализирани в отделни райони райни, също така показва, че металургията е специализирано, а не повсеместно домашно производство.

За съжаление все още остава открит въпросът за снабдяването на населението в нашитеземи с калай. Засега на Балканския полуостров не е открита калаена руда, експлоатирана през бронзовата епоха. По всяка вероятност калаят е доставян чрез обмяна от други по-отдалечени области.

Големият прогрес в технологията на бронзолеярството, постигнат в края на бронзовата епоха в българските земи, е едно от съществените условия, необходими за появата на металургията на желязото.

Освен данните за металургията в по-голямата част от проучените селища е установено наличието и на редица други производства.

Намерените останки от суровини, останки от производство, недовършени предмети на различни стадии на тяхното изработване говорят за изготвянето на каменни, кремъчни, костени и рогови оръдия на труда и оръжия в самите селища.

Голямо развитие през бронзовата епоха е получило грънчарското производство. От глина са били изработвани съдове, тежести за стан, прешлени за вретено и др. Настъпилите през бронзовата епоха промени се проявяват най-силно в керамиката. Типичните за халколита съдове с малки изключения се заменят от нови. Изчезва и характерната за халколита графитна украса. Глинените съдове през бронзовата епоха са работени на ръка или по всяка вероятност с помощта на примитивен грънчарски кръг (Техника на керамичното производство през праисторическата епоха в България. – ИАИ, ХХІХ, 1966, с. 178 и сл).

Керамиката през ранната бронзова епоха е представена от съдове с най-различна форма и предназначение – паници с прав, слабо или силно завит навътре ръб на устието, урни, чаши и кани с равно или слабо скосено устие, аскоси, амфоровидни съдове с две дръжки, съдове със сферично тяло, цилиндрично тяло и профилиран навън ръб на устието, снабдени с една или две плоски дръжки. Те имат сивочерна добре загладена и по-рядко полирана повърхност. Значително част от тях са били орнаментирани с релефна, врязана, набодена или щампована украса, която има изключително геометричен характер. Орнаментът е разположен обикновено в горната половина на съдовете и в повечето случаи подчертава някои техни части.

През Средната бронзова епоха редица форми, типични за ранния й период, се срещат съвсем рядко или напълно изчезват. Тогава се появяват елегантните чаши и кани с косо отрязани устия, снабдени с по една висока дръжка, горният край на която завършва с конусовиден или цилиндричен израстък, а също така и чашите с остри или заоблени дъна, чийто край на устието е пирамидално заострен. Те имат кафява или лъскавочерна повърхност. Понякога остродънните чаши са украсени с врязан или щампован орнамент, инкрустиран с бяла материя (Миков, Юнацитем Детев, П. Характерни черти на глинените съдове от бронзовата епоха. – ГМПО, ІІ, 1956, 100-109).

По-голямата част от глинените съдове, характерни за средния период на бронзовата епоха в Южна България, продължават да се употребяват и през късния й период. Появяват се дълбоки съдове, снабдени с две високи дръжки, които излизат направо от ръба на устието и завършват при най-издутата част на тялото. Те имат черна лъскава повърхност и повечето са без украса.. За изясняване керамиката през този период голямо значение имат разкопките на селищната могила при село Маноле (Детев, П. Селищната могила Разкопаница. – ИАИ, ХVІІ, 1950, обр. 123, 124 и 126) и намерената в Пловдив (Детев, П. Колективна находка от глинени съдове в Пловдив. – Археология, VІ, 1964, кн. 4, 66-70) колективна находка от глинени съдове, в която са застъпени голям брой съдове с различна форма и предназначение. Те намират много по-близки аналогии със съдове, открити на север от Стара планина и р. Дунав (гр. Зимнича, Румъния – Alexandrescu, A.D. La nécropole du bronze recent de Zimnicea (dép. de Teleorman. – Dacia, N.S XVII, 1973, 77-97, pl.. VIII-IX), отколкото с керамиката в Егейскоанатолийската област.

Глинените съдове в Северозападна България през късната бронзова епоха се характеризира с изключително богата врязана или щампована геометрична украса – пояси, ленти, триъгълници, меандри, кръгове, спирали, гирлянди и др. инкрустирани с бяла материя.

Големият брой глинени тежести за стан и прешлени за вретено свидетелствува за наличието на домашни занаяти като предачество и тъкачество. Очевидно е, че през бронзовата епоха занаятчийската дейност все повече се усложнявала. Отделила се категория хора, която е притежавала вече значителен опит и умения при изработването на определен вид предмети.

Известен напредък имат и историческите изследвания на този период. На базата на поселищната система и археологическите находки в обобщителни исторически изследвания се правят заключения, за един напредък на родовата общинна. На базата на отрития в на сечива в самите жилища се заключава, че наред с общината вече има и лична собственост.

Въвеждането на бронза като материал за изработване на оръдия на труда по един естествин начин е повишило производителността на труда. Освен повече зърно настъпва напредък и в скотовъдството и натрупването на богатства все още не в пари, но в добитък. Затова на латински език думата за богадство и за добитък е една и съща – pecunia. и първите домонетни форми от епохата на Късния бронз имат формата на опъната волска кожа. Освен това в пасажите в Илиада и Одисея, отнасящи се до бронзовата епоха, всичко се оценява във волове.

Ускорено се развиват и занаятчийските производства. Предпоставките за второ голямо разделение на труда се увеличават и от елементарно домашно производство на предмети постепенно се преминава към специализирано занаятчийско производство.

През тази епоха не само излишъците от общото производство, но и продуктите на специализираните производства били предназначени за размяна и търговията постепенно става постоянно явление.

Откритите през последните години погребения от бронзовата епоха дават възможност да проследим сравнително по-добре настъпилите причени в обществото.

В раннобронзовите некрополи от Берекетската селищна могила (при Стара Загора), град Девня (Иванов, Ив. Енеолитно селище и гробове от бронзовата епоха при гр. Девня. – ИНМВ, VІІІ, 1971, 246-252.) и село Търнава, Врачанско, както с по-богат или по-беден, така и лишени от какъвто и да било погребален инвентар. Сред проучените 78 гроба в некропола до Берекетската селищна могила се откроява един, в който наред с по-големия брой великолепно изработени глинени съдове е бил поставен и нож, изработен от мед (в Старозагорския музей).

Съотношението между малобройните сравнително “богати” и многобройните “бедни” гробове допринаса твърде много за изясняване на социалната структура на обществото през ранната бронзова епоха. Гробовете с беден инвентар, или без инвентар косвено свидетелствуват за социалното положение на погребаните. Гробовете с по-богат инвентар са принадлежали вероятно на глави на богати семейства, издигнали се вече над останалите членове на общината.

Показател за по-нататъшното натрупване на излишъци и за нарастване на имущественото неравенство през късната бронзова епоха е както големия брой колективни находки от бронзови предмети, така и Вълчитрънското златно съкровище (Миков, В. Златното съкровище от Вълчитрън, София 68 стр.). Те имено свидетелстват за наличието на имуществено неравенство, и за социална диференциация, настъпваща през този период.

Натрупването на продукти, което в различните общини е ставало неравномерно, е довело до засилване на междуобщинните и междуплеменните стълкновение. Появила се необходимостта от определена организациа. Предполага се, че заловените при военни стълкновения пленници вече не са били убивани, както по-рано. Те били превръщани в роби, които работели в стопанството на победителя. Така се появява патриархалното домашно робство.

Развитието на стопанството е станало предпоставка за търсене на по-телни контакти със съседни и далечни племена. Между племената, които са близки по произход и имат общи граници започнали да възникват племенни съюзи. Археологическите материали от късната бронзова епоха, разпространени в Северозападна България, Югозападна Румъния и североизточна Сърбия говорят за вече обособена етническа група с напълно еднаква материална и духовна култура.

През този период в ръцете на родовите старейшини, жреци и военни предводители започнали да се натрупват богатства.

Българската археология е напреднала и в изучаване на погребалния ритуал през бронзовата епоха. Той е свързан с представите на населението за задгробния живот. В селищните могили при с. Езеро, Нова Загора и Казанлък са открити гробове до едногодишна възраст. Погебенията са извършени в жилищата или на различни места в селището. Скелетите на децата са силно свити и са поставени направо в яма или в специално приготвена за целта глинена урна. Този начин на погребване на деца е известен още от неолита и има обширен ареал, обхващащ Тесалия, Мала Азия, Палестина, Средна Азия и други територии. Съществува мнение, че това са ритуални погребения, които свидетелстват за определен култ към мъртвите, за единство в представата за земното и отвъдното съществуване. Това е отражение на колективната психика на родовото общество. В представите на родовия човек реалния свят се слива с имагинерния, между тях няма рязка граница. Затова именно покойниците се полагат в самия дом, под огнището. За да продължи да живее покойника заедно с живите.

Откритите в най-долните хоризонти на културния пласт от бронзовата епоха в Езеро хокерни погребения на възрастни могат със сигурност да се отнесат към началото на тази епоха. С изключение на едно от погребенията, в което са намерени мъниста от денталиум и мраморно мънисто, останалите са лишени от гробен инвентар.

Некрополът до Берекетската селищна могила показва, че и през ранната бронзова епоха са съществували специални места извън селищата, където са погребвани мъртвите. Всички скелети са свити, като повечето от тях лежат на лявата страна с глава на юг. Често до главите им са поставяни късчета червена охра. Освен глинени съдове съвсем рядко в някои гробове са поставени и предмети от мед. Умрелите в некропола при град Девня са полагани на дясната страна и са имали различна ориентация. Единият от гробовете е бил ограден с камъни и покрит с каменна плоча. В него са намерени три глинени съда, а в останалите гробове е имало само по една паница.

Най-старите засега могилни погребения, засвидетелствани на територията на Северна България, погрешно датирани през Средната и Късната бронзова епоха, се отнасят към нейния ранен период. В насипите върху ниски възвишения могили е имало по едно централно и няколко вторични погребения. Централните погребения са извършени в квадратни или правоъгълни ями, понякога облицовани с дървета и покрити отгоре с плътно наредени една до друга дървени греди. Умрелите са били полагани по гръб с опънати ръце и силно свити в коленете крака, на лявата или на дясната страна със свити крака и ръце.. В повечето случаи скелетите са оцветени с червена охра, с която вероятно е бил намазан целия труп на покойника. Повечето са лишени от гробен инвентар (Попов, Рафаил. Могилни гробове при село Ендже. ИАИ, VІ, 1932, 89-116; Миков, Васил. Последни могилни находки. – В: Мадара, І, 1934, 429-438: Idem Стари могилни гробове при Калугерица и Кюлевча. – Мадара, ІІ, 1936, 3-10) . Както по гробни съоръжения, така и по ритуал тези погребения представляват ново явление, което няма връзка с културите, развили се в българските земи през халколита и в самото начало на бронзовата епоха. По характер те са много близки на най-ранните могилни погребения в Северното Черноморие. Това обстоятелство говори за проникване на отделни групи степни племена, принадлежащи на древноямната култура, и то на сравнително ранен етъп от нейното развитие.

В откритите през последните години надгробни могили при село Търнава отсъства първоначалната примитивност,характерна за най-старите степни групи. В обряда са се запазили все още някои степни традиции, но сред сравнително богатия и разнообразен гробен инвентар има глинени съдове, чиито форми са несвойствени за източноевропейските степи. Те са характерни както за централноевропейските, така и за егейско-анатолийските раннобронзови култури. Тук наред с трупополагането за пръв път е засвидетелствано и трупоизгаряне, което не е характерно за степите.

Намерените в съседство с някои от гробовете необработени камъни, кости от животни (главно от говедо) и късове от глинени съдове показват, че по време на погребението е извършен обряд, посветен на умрелия.

Могилни погребения с хокери, в някои от които има късчета червена охра, се срещат и в Южна България, но, изглежда, те са от по-късен етап от развитието на бронзовата епоха (Гетов, Л. Могилни погребения при с. Долно Сахране, Старозагорско. ИАИ, ХХVІІІ, 1965, 203-229; Буюклиев, Хр. Две раннотракийски могилни погребения от Старозагорско. – Археология, VІ, 1964, кн. 4, 61-65; Бацова, Ел. Митьо Кънчев. Новооткрити тракийски погребения в Новозагорско. – Археология, ХVІ, 1974, кн. 1, с 50).

Вижда се, че в началото на бронзовата епоха са съществували както могилни, така и плоски погребения. Към могилните се отнасят редица погребения, открити в Северна България. Плоските или безмогилните погребения са разпространени в Егейско-Анатолийската област и главно в Централна Европа. Няма съмнение, че както погребенията от некропола при Берекетската селищна могила, така и тези от Езеро се отнасят към традицията на плоските гробове, а погребенията в село Търнава в това отношение представляват известно смесване на различни елементи и традиции.

Засега у нас е известно само едно силно разрушено хокерно погребени, което въз основа на гробния инвентар може да се отнесе към Средната бронзова епоха. То е открито в град Ловеч (Китов, Г. Павел Павлов. Гробна находка от бронзовата епоха в Ловеч. – МПК, ХІІІ, 1973, кн. 2 4-9). Заедно с покойника е погребано и куче. Гробът е бил покрит с поставени в куполовиден ред обли речни камъни. Освен глинени съдове в гроба са намерени бронзова кама, златен нит, предназначен за прикрепване на дръжката от нетраен материал към камата и златна спирала.

Разкопките при с. Орсоя, Ломско потвърдиха, че през Късната бронзова епоха в Северозападна България погребенията са извършвани в големи некрополи чрез трупоизгаряне. Изгорените кости и пепелта са поставяни в урни, покрити с глинени паници. В урните и около тях като гробен инвентар са поставяни глинени чаши, кани, паници, човешки и животински фигурки, богато украсени и инкрустирани с бяла материя. В някои от урните е имало и глинени модели на култови брадвички, мъниста от камък, бронзови накити и ножчета (Филипов, Тр. Керамика и идолна пластика от къснобронзовия некропол при с. Орсоя, Михайловграски окръг. – Археология, ХVІ, 1974 13-18).

Какви са били връзките и отношенията със съседните области?

Връзките и взаимоотношенията на нашите земи с Анатолия имат далечни традиции. Още през VІ хилядолетие пр. Хр. те са изиграли известна роля в процеса на появата на производителното стопанство на територията на България и на Европа изобщо.. До началото на Бронзовата епоха културният обмен с Егейския свят и особено със Северозападна Анатолия не е така силно проявен. През ранния период на Бронзовата епоха обаче голяма част от откритите у нас материали имат абсолютно точни аналогии сред находките, намерени в раннобронзовите селища в Анатолия и на Егейските острови (Мерперт, Н. Я. К вопросу о связях Анатолии и Фракии в раннем бронзовом веке. – Sbornik Narodnihi Muzea v Praze, XX, 1966, ½ p. 109-115; Idem Ранний бронзовой век в Южной Болгарии. – Actes du Premier Congrès International des Etudes Balkaniques et Sud_Est Européennes, II, 1969, с. 237 и сл и 250 и сл.). Това обстоятелство показва, че през този период по двата бряга на Егейско море се е развивала единна култура. Земите южно от Стара планина не са имали разграничетелна линия с егейската култура. Тази област, включително и Халкидическият полуостров, била зентър, където се събирали културните влияния от юг и север. Тези влияния са били взаимни, защото наред с многобройните елементи, общи за нашите земи и Егейско-Анатолийската област, в съответните културни пластове на селищата от ранната бронзова епоха у нас се разпространява и някои елементи, характерни за раннобронзовите култури както в Средното (Баден, Костолац) и Долното Подунавие (Коцофени, Черна Вода ІІІ, Глина ІІІ, Фолтещи), така и в Северното Черноморие.

Културата през средния период на бронзовата епоха в България е имала сравнително самостоятелно развитие. През този период тя оказва значително влияние ну културите в съседните земи (културата Бубани-Хум ІІІ в Сърбия).

Материалите и по специално съдовете от късната бронзова епоха намират много по-близки аналогии със съдовете, открити на север от Стара планина и р. Дунав (Alexandrescu,A.D. o.c.), отколкото с тези от Северозападна Анатолия. Самостоятелното развитие на културата в нашите земи, което започва през Средната бронзова епоха се задълбочава и обхваща много по-голяма територия.

През късната бронзова епоха контактите между българските земи и континентална Гърция се активизират. От двете страни на Стара планина са изработвани бронзови мечове и върхове на копия, които имат точни паралели само сред микенското въоръжение. Същото важи и за двойните брадви, които у нас се откриват заедно с кухи бронзови брадви. Ясно е, че отношенията между Тракия и ареала на микенската култура не са били еднородни по характер и са действали с различна сила през отделните фази на бронзовата епоха.

В процеса на тези взаимоотношения територията на днешна България е изиграла ролята на най-важно звено, свързващо Егейско-анатолийския район със земите на средното и долното течение на Дунав и Централна Европа.

Установеният по време на археологическите разкопки континюитет както между отделните периоди от развитието на бронзовата епоха, така и между края на бронзовата и началото на желязната епоха дава основание за считаме, че носители на културата през бронзовата епоха в България са били тракийските племена.

Въпреки постигнатите успехи, пред изследователите на бронзовата епоха у нас стоят още доста неизяснени важни въпроси. За тяхното разрешаване трябва да се започне едно системно, целенасочено изследване във всички райони на територията на България, която е все още крайно неравномерно изследвана.

За по-пълното разкриване на племената структура на траките през тази ранна фаза на развитието им трябва да се разграничат по-ясно отделните култури и техните локални варианти. Трябва по-задълбочено да се анализира и изследва проблемът за произхода на населението от бронзовата епоха, абсолютната хронология на епохата, разселването на племената или по-точно разграничаване на къснобронзовите материали от тези на първата фаза на ранножелязната епоха. Необходим е интердисциплинарен подход и непрекъсната сверяване на резултатите от археологическите проучвания с тези на лингвистите, а при датирането на материалите с физиците, разработили нови по-точни методи за датиране на базата на периода на разпадане на С14 и на промяната на земния магнетизъм. Не са за пренебрегване и биолозите, анализиращи в исторически аспект промените в биосферата на земята.

Селищната могила при село Юнаците, известна още като “Плоската могила”, се намира в Северозападна Тракия и е най-голямата в Западна България. Васил Миков прави първото сондажно проучване на паметника през 1939 година. Резултатите от тези разкопки са оценени още тогава от европейската наука, в резултат на което трайно се налага терминът “Култура Юнаците”.

През 1976 година на могилата започват редовни археологически разкопки, ръководени от Археологически институт с музей – БАН, София и Исторически музей – Пазарджик. От 1983 г. в екипа се включва Института по археология при Руската академия на науките, Москва. За 25 археологически сезона селищна могила Юнаците дава изключително ценни сведения за праисторията на Балканите и цяла Югоизточна Европа. От 2002 г. на могилата започна работа българо-гръцка археологическа експедиция, с участието от българска страна на Археологическия институт с музей – БАН, Регионален исторически музей – Пазарджик и от гръцка – Център за гръцка и римска археология-Атина.

Селищната могила е своеобразен музей на открито и е включена в системата на международния културен туризъм.