Селищна могила Дядово

АРХИТЕКТУРА НА ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Първата българска столица Плиска се е намирала на около 25 км от днешния град Шумен. Укрепителната й система се състои от три концентрични пояса: землен вал, каменна крепостна стена и вътрешна тухлена стена.

Земленото укрепление очертава т.нар. външен град с размери около 25 хек. В него са разкрити до днес повече от 30 сгради. В близост до външния град е открит манастир, в който е и най-голямата църковна сграда - Голямата базилика.

План на т.нар. ”Голяма базилика”, построена вероятно по времето на княз Борис І (852-864-889), в първата българска столица Плиска.

Храмът е с размери 99/29,50 м. Плановата му схема е на класическа трикорабна базилика. Има атриум, почти равен по големина на наоса, с колонади по дългите страни. Нартексът е триделен, тесен и обхващащ цялата ширина на храма. Неговите подразделения отговарят на потребностите на византийския дворцово-църковен ритуал. Той е разделен от две редици колони на три части.

Олтарът е триделен, с три абсиди. Над протезиса и диаконикона вероятно са се издигали кули.

Както размерите, така и елементите на плановата схема правят храма класически пример за ранно средновековна базиликална църква. Някои от проучвателите изказват мнение, че е една от седемте съборни църкви, издигнати според хрониките от княз Борис І, след приемане на християнството през 865 г. за официална религия в Българската държава.

Каменната стена огражда “Вътрешния град”. В него са били разположени тронната зала, дворцовата църква и богати жилища.

Тухлената стена оформя правоъгълен двор, в който са дворците на българските владетели. Големият дворец е с размери 52/26,50 м, в план е правоъгълен и построен върху значетелно по-голямо и по-старо здание (т.нар. дворец на хан Крум). Намерените фрагменти от колони, капители и други архитектурни и декоративни детайли позволяват да се приеме, че сградата е била монументална и богато украсена.

Малкият дворец е служел за жилище на хана и неговото семейство.

автор: Маргарита Коева

Велики Преслав

Втората столица на Първото българско царство се намира на река Тича, където по времето на хан Омуртаг били построени дворец и крепост. Тя е установена от цар Симеон (893-927) по времето, когато България е в апогея на своето политическо и културно развитие.

Крепостта на Преслав, подобно на Плиска, се състои от външна и вътрешна укрепителна система. Вътрешната крепост се намира почти в средата на Външния град. Формата й е Г-образна, с кръгли кули в ъглите и квадратни по протежение на стените.

Дворците били построени върху високо плато. Запазени са внушителни останки от дворцов комплекс, състоящ се от две монументални сгради: Голям дворец, построен от крупни каменни блокове, и Западен дворец. Тронната зала била трикорабна и имала също три отделения. Находките потвърждават описанието на Йоан Екзарх, което говори за монументалността и за богатата архитектура на дворците.

На висока тераса в близост до дворците на Велики Преслав била разположена “Златната църква”, блестящ паметник на църковната архитектура на Първото царство и уникален паметник на българската архитектура въобще.

“Златната църква” в Преслав, издигната през царуването на Симеон І (864-913-927), блестящо постижение на църковната архитектура на Първото българско царство.

Плановата схема съчетава централна ротонда, правоъгълен нартекс с две кръгли кули и обширен атрий, обграден от колонади. Ротондата с диаметър 10,50 м има дълбока, полукръгла абсида. Амвонът е в центъра на помещението, под купола. Стените са разчленени от 12 полукръгли ниши, пред които се издигат също 12 монолитни мраморни колони. Необичайният план, свободното очертание на вътрешните и външни стени, последователността при групиране на архитектоничните елементи и живописният силует отразяват разцвета на българската архитектура от “Златния век”.

Според хронистите два от седемте катедрални храма, които княз Борис І заповядал да бъдат издигнати след официалното покръстване на държавата, били в западните български земи. Изказвани са предположения, че това са храмовете “Св. Ахил” на Преспанското езеро и “Св. София” в Охрид. Както единият, така и другият паметник имат вековен живот и могат да бъдат причислявани и към архитектурата на Първото, и към архитектурата на Второто българско царство.

Църквата посветена на “Св. Ахил” е издигната на остров в езерото и напомня големите базилики от V и VІ в. както по планова схема, така и по стилистика. Тя е с размери 48/23 м, трикорабна с надлъжно развит нартекс. Средният кораб е почти два пъти по-широк от страничните, от които го отделят масивни стълбове. Централната абсида представлява завършек на средния кораб, а протезисът и диакониконът са оформени като самостоятелни куполни помещения с абсиди, свързани с бемата с отвори в стените. Покритието на останалите части е било дървено.

Неопределено и спорно е и датирането на съборната църква на Охрид “Св. София”. В строителството й се различават три основни периода, и многобройни преправки. Последните проучвания и реставрационни работи представят пред нас трикорабна базилика с три абсиди, средната от които петостенна отвън, със засводен, напречно развит, вътрешен нартекс и втори, подобен на него екзонартекс, фланкиран от две кули, които великолепно завършват западната фасада. Стълбовете, които разделят трите кораба, са неравномерно отдалечени, което подсказва наличието на напречен кораб и купол над централното поле.

Храмът “Св. София” в Охрид.

Периодът на Първото царство е характерен и с построяването на многобройни манастири. Той завършва през 1018 г., когато след военните удари на Византия пада под нейна власт и Западното българско царство.

Времето на византийското владичество прибавя към българското архитектурно наследство един от най-големите манастири - Бачковският, със запазената от този период църква-гробница, църквата в Земенския манастир, църкви и параклиси около днешния Асеновград, но не променя вече предначертания ход на българското архитектурно развитие.

Църквата на “Асенова крепост” между Станимахос (днешния Асеновград) и Бачковския манастир.

литература:

1. Архитектурното наследство на България. С., 1988.
2. Архитектурата на Българското възраждане. // СТИГА при БАН, С., 1975.
3. Бербенлиев, П. Архитектурното наследство по българските земи. С., 1987.
4. Василиев, А. Черковното строителство в София до Освобождението. // Юбилеен сборник на Дружество “Ив. Денкоглу”, 1898-1939. С., 1939.
5. Василиев, А. Църкви от по-ново време в Несебър и Созопол. // Извори на Народния музей в Бургас. С., 1950, Т. I.

Казанлъшката гробница

Събраха имането на одрисите

Златните фиали от Долно Атанасово

Фото Красимир Свраков

Навярно малцина у нас знаят какво е това рамфея. Сега любознателните не само могат да видят това древно оръжие на траките, но и да разберат как се използвало. Няма нужда да се ровят в книгите или в интернет. Достатъчно е да посетят новата експозиция на Националния исторически музей "Съкровищата на одриските воини". Изложената рамфея вероятно е била използвана в много битки. Дългото 1,4 м острие еднакво добре е вършило работа и като копие за ръкопашен бой, и като меч, обяснява един от експертите в НИМ д-р Лазар Гичев. Той е категоричен, че използването на рамфеята изисква изключителна подготовка, което от своя страна дава основание да се говори за съществуването на тракийска бойна школа.

Но и самата изложба е уникална като цяло, защото е резултат от обединените усилия на 8 музея - НИМ, националния археологически и тези от Пловдив, Сливен, Стара Загора, Ямбол, Казанлък и Нова Загора. С една дума от земите на древното царство на одрисите - най-голямото и мощно тракийско племе.

Посетителите на музея в Бояна могат да се запознаят с общо над 300 изключително интересни предмета, принадлежали на одриската аристокрация и открити предимно в надгробни могили.

А че одрисите са били наистина могъщ и богат народ, свидетелстват изложените предмети. За прадедите ни златото, среброто и бронзът не са били лукс, а бит. Достатъчно е само да се видят находките от Златиница, Ямболско. Те произхождат от гроба на тракийски принц от IV в. пр. Хр., и се показват за първи път събрани на едно място. Гостите на НИМ ще могат да разгледат отблизо златен венец с апликации, пръстен-печат, наколенник, два невероятни ритона от сребро, уникална желязна ризница със защитна яка, сребърни апликации, шлем и копие.

Друг акцент в изложбата е бронзовият шлем на цар Севт III, открит от покойния археолог Георги Китов в гробницата под могилата Голяма косматка, Казанлъшко. На лицевата част на шлема е изписано името на известния одриски владетел на старогръцки.

Голям интерес се очаква и към намерените в Сливенско златни нагръдник и фиала, както и част от златна огърлица от некропола на тракийския град Кабиле до Ямбол.

Истинско бижу са и бронзовите наколенници от могилата Голяма Косматка.

За първи път се излагат и двете златни фиали, открити отдавна край село Даскал Атанасово, Старозагорско. Те са били три, но едната е изчезнала, а от втората се е запазила само малка част. Другото парче се е превърнало в златни пломби, докато находката е спасена от археолозите.

Уникални са и лабрисите - двойните брадви от местността Кози грамади в Средна гора. Най-малката от тях е позлатена, и е изпълнявала ролята на царски жезъл при различните церемонии. Спонсор на изложбата, която ще гостува в НИМ до края на октомври, е фирма RED DEVIL CATERING.

източник: в-к Стандарт

РАННА ХРИСТИЯНСКА АРХИТЕКТУРА (IV-VII В.)

Паметници, илюстриращи най-ярко настъпилите след Миланския едикт промени в духовния живот на населението на днешните български земи, са: църквата Св. София в Сердика, ”Голямата базилика “ в Месемврия, ”Червената църква” край Перущица.

Храмът “Св. София” в Сердика, най-голямата християнска базилика, построена на Балканския полуостров през V в., в основите на която има останки от две по-ранни църкви. План.

Храмът “Св. София” - общ изглед днес.

Централно-куполната, т.нар. “Червена църква”, край днешна Перущица, датираща от VІ в. Общ изглед.

Базиликата “Св. София” в София е придобила вид, близък до съществуващия днес, през VІ в. Тя е трикорабна базиликална сграда с внушителни размери за времето си 46,5/23/16,10 при височина на купола 19,70. В основите на сградата са запазени субструкциите на две също базиликални църкви от ІV и V в., времето, когато Сердика е била средище на християнството и създаващото се тогава изкуство на източноправославния свят. Наличието на напречен кораб - трансепт се счита за иновация в църковното строителство на времето в тази част от света. На пресечницата между централния кораб и трансепта се издига купол. Стълбовете, които разделят трите кораба, са масивни. Апсидата е една. Нартексът обхваща цялата ширина на сградата, като от юг и север завършва с елипсовидни помещения, над които са се издигали кули.

Храмът до ХV в. е бил действащ. През ХVІ в. е превърнат в джамия, но след сериозни разрушения от земетресения бил изоставен. През 30-те години арх. Ал. Рашенов прави първата реставрация. По негов проект се изработва и сега съществуващият иконостас. През 1989 г. арх. Васил Китов предприема реставрационни и консервационни работи, които придават на сградата вида, в който може да бъде видяна днес с цялата си внушителна монументалност.

Св.София в Константинопол - еталон за източноправославен храм

През VІ в., когато в Сердика се построява най-представителната трикорабна базилика във византийския свят, в центъра на Византия, Константинопол, бива издигната църквата, която се превръща в еталон, тъй като чрез нея се развива нов символизъм, първо равнище на византийската литургична интерпретация, получило вербален израз в Мистагогията на Максим Изповедник по-късно (ок. 630 г.). Това е един от редките случаи, когато архитектурата изпреварва с един век писаното слово, за да въплъти и предаде чрез своя “език” идеи и за да формира понятия, на които богословието все още не е намерило точен вербален изказ.

Създатели на храма са Исидор от Милет и Антимий от Трал. Строителството започва в 532 г., а храмът е осветен през 537 г.

Архитектурата на храма “преразказва” космологията на християнството, обединявайки я с идеята за божествения произход на императорската власт. В композиционните елементи и връзката между тях са вложени смислови значения, които стават основополагащи за източното православие.

Композиционната схема на храма има за свои прототипове базиликата на Максенций и Пантеона (храма на всички богове) в Рим, както и куполните базилики в Мала Азия. Тя съвместява октогонална и трикорабна схеми, т.е. прототипа на мартириум и църква за народа. Октогонът е силно разтеглен по надлъжната си ос, а колоните на трикорабното пространство са превърнати в мощни стълбове, които носят големия централен купол с диаметър почти 32 м и двата полукупола, покриващи образуваната в план елипса.

Храмът “Св. София” в Константинопол, издигнат между годините 532 и 537 г. Придобил славата на “идеален” православен храм и приет като еталон за храмово строителство в източноправославния свят. Вътрешно пространство.

“Св. София” в Константинопол - план.

автор: Маргарита Коева

литература:

1. Архитектурното наследство на България. С., 1988.
2. Архитектурата на Българското възраждане. // СТИГА при БАН, С., 1975.
3. Бербенлиев, П. Архитектурното наследство по българските земи. С., 1987.
4. Василиев, А. Черковното строителство в София до Освобождението. // Юбилеен сборник на Дружество “Ив. Денкоглу”, 1898-1939. С., 1939.
5. Василиев, А. Църкви от по-ново време в Несебър и Созопол. // Извори на Народния музей в Бургас. С., 1950, Т. I.

Иванко убиецът на Асен погребан в Асеновград?

ДНК експертиза на скелета на почти двуметров мъж, прободен в гърба и погребан под стените на Асеновата крепост, ще поиска кметът на Асеновград д-р Христо Грудев.

Само сравнителна ДНК експертиза на находката и скелета на Цар Калоян във Велико Търново може да докаже родството и оттам дали открития преди три години средновековен гроб и човешки останки в него са действително на Иванко убеца на Асен, съобщи Грудев и допълни, че общината е готова да финансира скъпото изследване.

Предполагаемият скелет на Иванко се пази и до момента в кашон в градския исторически музей.

Върху интересната находка бе намерена и монета с датировка на сечене 1208-1230 година, а последните категорични данни за Иванко са от 1200 година, когато е бил в Станимъка, примамен от византийския император да се върне от крепостта край Кричим. Кога и къде умира и къде е погребан Иванко, не е известно.

източник: News.bg

Нови съкровища търсят край Сливен

СЛИВЕН. Екипът на археолога Диана Димитрова ще подновява проучванията на тракийските могили край Сливен. От кметството са осигурили 60 000 лв. Началото на експедицията положи покойният Георги Китов преди 4 г. Още при първите разкопки бяха открити златна маска на тракийски владетел, пръстен с печат, златни фиали, сребърни ритони и други уникални находки. По-голямата част от тях вече са изложени в историческия музей в града.

Георги Мангинов

източник: в-к Стандарт

Светилищата, основани от траките, са свещени места и до днес

В началото на юли започват разкопките в района на тракийските могили в Свещари. По-късно ще продължат и започналите миналата година проучвания на тракийското светилище на Дионис на връх Острец, край Велинград. Това каза за радио „Фокус”-Шумен археологът ст.н.с. д-р Диана Гергова. През това археологическо лято тя ще работи освен в Сборяново и на връх Острец и на селищната могила Дядово. „Искаме да превърнем този обект в едно прекрасно духовно място. Както и в Свещари, свещените места, светилищата, основани от траките са свещени места и до наши дни. Както в Свещари имаме натрупване на орфизъм, християнски паметници, след това на мюсюлмански, на Острец също има едно прекрасно съчетание и доказателства как тракийската вяра преминава в християнството”, коментира д-р Диана Гергова. По думите й, тракийското светилище на Острец има 1500-годишна история, а открития миналата година железен жезъл със змийски глави свидетелства, че това наистина е светилище на Дионис. Д-р Диана Гергова изрази надежда да се пристъпи към подготвяне на обекта за консервация и експониране и превръщането му в обект за културен туризъм. „Както гетите са пророци в „Сборяново”, така това е територията на бесите, пазили някого светилището и прорицалището на Дионис”, обясни д-р Диана Гергова. Проучванията в Свещари и на Острец, са свързани със събирането на материални доказателства за нивото на тракийската религия, организацията на религиозния живот и влиянието на траките.
В края на август, началото на септември, д-р Диана Гергова ще продължи работата си на селищната могила Дядово, в сътрудничество с българо-японска експедиция.

Ивелина ИВАНОВА

източник: Агенция Фокус

Отвориха за посетители уникалната могила от Караново

Археологическият комплекс „Източна могила - Колесница и гробница на тракийски аристократ от 1 в. сл. Хр." бе официално открит за посетители. Той се намира в с. Караново, Нова Загора.

От днес посетителите на Източната могила могат да видят оригиналната тракийска колесница и точно копие на бронзовите апликации, които са разположени на мястото на откритието.

Една от най-интересните и важни находки е тракийската колесница четириколка, с впряг от два коня и куче, открита през есента на 2008 година.

Колата се отличава с големия размер на колелата - диаметър 1, 20 м.

Запазените следи от дърво дават представа за нейната конструкция и общ изглед. Впечатляваща е декорацията от бронзови апликации на коша на колата. Още по-богато са украсени ярема и сбруите на конете, посочват от ОББ, които са участвали дейно в проекта за откриване и реставриране на тракийските находки в Източната могила.

Археологическите открития са в изключителна близост до главния път към Южното Черноморие и се очаква да привлекат много български и чуждестранни туристи.

На събитието присъстваха Тодор Чобанов, зам.-министър на културата, проф. Валерия Фол, д.и.н., Веселин Игнатов, археолог, Евгени Димитров, председател на Сдружение „Културни проекти" и Николай Грозев, кмет на Община Нова Загора.

източник: News.bg

Работата по всички започнати обекти в Преслав ще продължи под формата на сондажни проучвания

Велики Преслав. Работата по всички започнати обекти на територията на средновековен Преслав и околностите му ще продължат, но са в много намален обем заради липса на финансови средства и са под формата на сондажни проучвания. Това каза за радио „Фокус”-Шумен Александър Горчев, директор на Археологическия музей във Велики Преслав. Министерството на културата на този етап няма сключени договори с Археологическия институт за извършване на системни археологически разкопки за цялата територия за Преслав. Към момента три екипа на Археологическия институт работят по проект, свързан с научни изследвания между института и Министерството на образованието, младежта и науката. В продължение на 10-12 дни сондажни проучвания е извършил екип, воден от ст.н.с. Стойчо Бонев, в югозападния ъгъл на т.нар. вътрешна крепост. Към финала са сондажните проучвания в района на дворцовия център, където екипът на ст.н.с. д-р Маргарита Ваклинова изследва малко като обем и квадратура пространство. Те са с малко хора, но все пак успяха до този момент да засекат някои структури, жилища, сгради от различни периоди от съществуването на Преслав, като се започне от 12-13 век до долу, до същинския царствения град, през 9-10 век, каза още Александър Горчев. Сондажни проучвания се извършват и в т.нар. манастир на Чъргубиля Мостич от екип, воден от проф. Казимир Попконстантинов. „Сега, когато има повсеместна криза, кризата се отразява и при музеите и тяхната дейност. По-голямата част от нашите средства идват или от проекти, или от Министерството на културата, от наши собствени средства или от спонсори, които към настоящия момент, за съжаление, са да не кажа никакви, но клонят към 0,01 процент”, заяви Александър Горчев.

Ивелина ИВАНОВА

източник: Агенция Фокус