Държавата на долонките

доц. д-р Неделчо Неделчев

Долонките са тракийско племенно обединение, което населявало Тракийския Херсонес, или днешния Галиполски полуостров - европейския бряг на Дарданелите. Тяхната история остава неизследвана археологически и само писмените сведения на античните автори позволяват да се проследи миналото на най-древната известна досега тракийска държава и нейното обществено-политическо устройство.

Хипотезите за ранната история на долонките са засега четири. Според първата, към която се придържат Х. Берве, К. Кинцл, Т. Златковска и др., на земята на долонките в средата на VІ в. пр.н.е. била създадена държавата на атинския род на Филаидите. Според Хр. Данов тази държава била с характер на тракийско-атинско княжество. Ал. Фол счита, че през VІІІ-VІІ в. пр.н.е.започнало действителното оформяне на династическия дом на долонките, под влияние на микенската древност. Д. Попов се придържа към тази теза, като се опитва да я конкретизира чрез царските инсигнии, две копия, с които били изобразявани траките, и с неоспоримата приемственост с предшестващата епоха, “защото тъкмо тази зона, според Омир, излъчва вождове и бойци, които са реални исторически фигури и участват в Троянската война”

Според мен държавата на долонките била създадена като йерархичен полис-република на траките и включените в държавата им второстепенни участници, гръцките градове от полуострова.

Земята на траките-долонки била със стратегическа важност. Населението на техния полуостров имало възможност да контролира търговските и военните пътища между Черно, Мраморно, Егейско и Средиземно море, тъй като към Проливите са се стремили като колонизатори Милет, Атина, Лампсак, Персия, Македония, Рим, България на Симеон І, Турция до Мехмед ІІ и наследниците му, България на Батемберг, Гърция в края на ХІХ и началото на ХХ в. и др. Велики и Местни сили, през всички епохи.

В средата на VІ в.пр.н.е. само западният наследник на великата хетска държава, Лидия, е била съюзник на тракийската държава на долонките към времето на известния с богатството си Крез, и се противопоставяла на колонизационния натиск на гръцките градове. Според Херодот в “История”(VІ, 34, 1-2) траките долонки, които владеели Херсонес, изпратили базилевсите си в Делфи, за да получат предсказание от тамошния оракул за войната (с апсинтиите – б.м. Н. Н.). Предсказателката, старицата Пития, им отговорила да доведат в страната като създател на колония този, който ги покани пръв на гости, когато напуснат светилището. След дълъг преход през Беотия и Атика в Средна Гърция пратениците на долонките били приети едва в Атина от Милтиадес, син на Кипсел от рода на Филаидите, който бил знатен аристократ и политически опонент на тиранията и на атинския тиранин Пизистрат.

Преходният период към политическо общество до създаването на държавата на долонките не е бил предмет на сериозни изследвания. Приема се, че тракийската или атинската държава-княжество възниква с появата на достойни и мъдри управители, или че държавата е продукт на местна, самостоятелна политическа традиция с произход в далечната микенска древност, но не се допуска, че предхождащото я политическо наследство е било военно или родово-демократично. Затова Ал. Фол вижда в мисията на долонките за търсене на тиран само религиозно-политически ход, като противопоставя мнението си на буквалното интерпретиране на текста на Херодот за желанието на траките да си намерят владетел чужденец. Противопоставянето, в което се обръща внимание на местната традиция, е удачно, но датировката на явлението е подчинена на класово-съсловни представи, според които само действителни политически владетели, а не племенни вождове биха могли да са равностойни опоненти на държавните и политически дейци на съседните държави – полиси и монархии. В тази теза представата за слаби тракийски владетели не съществува, но акцентът само върху силните монарси не се потвърждава в нито една генеалогична линия от историята на човечеството. Привеждането на примери от района на Балканския югоизток, за да се покаже принадлежност към “зона” с микенски или от времето на Троянската война държави, няма стойност на доказателство. Аналогичен е и стремежът като реални исторически фигури от Троянската война да се определят героите на епос или приказка. Спорна е и историческата интерпретация на тези образи на хора от митопоетичната древност. Така например, според Омир, в Одисея, ІХ, 197-198 Марон е само жрец: ”Марон, син на Евант, жрец на Аполон”, но според Д. Попов, в “Тракология”, 1999, с. 68: ”Според Омир, на тази територия се издига техният [на киконите - б.м. Н. Н.] град Исмар, ръководен от прочутия цар-жрец Марон”. По аналогичен начин, като цар и жрец, е определен Финей. Вождовете Полтис, Сарпедон и др. са обявени за предводители на “политически организации със стабилен военен потенциал и възможности”, изброени са и мито-поетични царе като Ликурк, който прогонил бог Дионис от царството си, и когото по волята на бога наследяват Харопс и детето от брака на сина му Ойагър с музата Калиопа, Орфей. Опитът военно-племенните предводители на вождества, старогръцките “базилеи”, или децата на богини и полубожества да бъдат обявявани за царе или политически ръководители, е определено неуспешен без въвеждане на исторически обосновани доказателства. Двете копия като знаци на царска власт определено не могат да бъдат защитавана хипотеза – възможно е едното копие да служи за хвърляне, а другото за ръкопашен бой. Ксенофонт съобщава за тояги, с които били чупени копията при тините, което вероятно предполага необходимо резервно оръжие, а не царска инсигния.

Опитът родовоплеменните вождове да бъдат превръщани в царе, за да се преодолее елино-центризмът или римо-центризмът при интерпретацията на древните текстове, на свой ред води до отклоняване от обективността. При това родовоплеменните вождове и представяните от тях общества съвсем не са толкова изостанали и примитивни. Известни са множество примери за предводители на родово-племенни общества, които далеч преди да се насочат към действителна царска власт са били добри пълководци и дипломати. Ирокезите, противниците на французите и съюзниците на англичаните, в определени периоди от време са били наричани “горските римляни”, а един от техните вождове, Канасатего, в Олбани съветва англичаните от тринадесетте английски колонии в Америка да създадат съюз, подобен на техния – бъдещите САЩ!

По съобщението на Херодот (VІ, 36,1), Милтиад(ес), известен като Стария, отпътувал начело на всички, които желаели да го съпроводят, за Тракийския Херсонес и тук “заел” страната на тези, които го били довели – базилевсите на долонките, които го назначили за тиран. Назначаването на тиран означава, че властта не е била узурпирана и че новата за долонките държавна длъжност на изборен и назначаван тиран била с изпълнителен характер. От разказа на Херодот се вижда, че базилевсите на долонките управлявали заедно страната си и имали правомощия да назначат някого за тиран. Завземането или “поемането” на страната означава нейното освобождаване от властта на противници на траките, и те не били враговете им, апсинтите, защото били в самата страна, а могли да бъдат само гърците от градовете в полуострова - от Сестос, Кардиа, Пактия, Елеус и др. От разказа на Херодот се вижда, че по времето на Милтиадес Стария негов враг бил срещулежащият малоазийски гръцки град Лампсак, а съпротивата на местните гърци от Херсонес не била видна. Идването на власт на Милтиадес било през 559 г. пр.н.е. Мидия е завладяна от персите през 546 г.пр.н.е. Във времето между тези две години гърците от малоазийския Лампсак обявили война на Милтиадес, вероятно в подкрепа на съюзниците си от Тракийския Херсонес скоро след “заемането на страната” След като Могъщата Лидия, предвождана от Крез, скоро след създаването на държавата на долонките през 559 г.пр.н.е. поискала от Лампсакийците да освободят пленения от тях Милтиадес, съпротивата на гръцките градове временно замряла.

Съобщението на Херодот за препоръка да бъде доведен създател на колония, или ойкист, е свидетелство за времето на конкретното създаване на държавата на долонките, за обявяване на политическото общество на траките.

След смъртта на Милтиадес Стария наследникът му Стесагор, не много преди персийския поход срещу скитите през 513 г. пр.н.е., отново от рода на Филаидите, също дошъл от Атина. Вероятно след кратко управление той бил убит с брадва според разказа на Херодот от грък, който се представял за политически емигрант, а всъщност бил негов яростен враг. Следователно убиецът не бил емигрант, а от местните гърци. Убийството било извършено според Херодот по време на нова война между долонките и Лампсак и това показва поне едностранна съгласуваност на действията, или очаквания на местните гърци, които не надхвърляли личната разправа.

Докато продължавала войната, траките-долонки повикали трети представител на рода на Филаидите – отново Милтиадес, бъдещия победител на персите при Маратон. Новият изборен тиран имал отряд от наемници, 500 човека. Държавата на долонките устояла на натиска на външните и вътрешни удари, вече без подкрепата на унищожения си малоазийски съюзник, преустановила настъплението на Лампсак към най-ранната тракийска държава, известна досега.

Племето на апсинтите, които се представят като основни врагове на долонките, се среща само в съчинението на Херодот, и то само като мотив за създаването на държавата, но затова пък противоречията между долонките и Лампсак са постоянни. Освен това близостта между името апсинти и името на града противник Лампсак е несъмнена и е възможна грешка на преписвача на Херодотовия текст. Възможно е и авторът на най-ранната история на старогръцки да не е желаел да обяснява започналия конфликт в областта на Проливите с гръцко участие, поради това, че в съчинението му в борбата между “елини” и “варвари” гърците са винаги на страната на справедливостта и под закрилата на богинята със същото име “Дике”. Справедливостта гръцките автори, и конкретно Херодот, приписват и на траките, но ги делят на по-малко справедливи и на “най-справедливи”. Най-справедливи са гетите, “които безумно се противопоставили на персите”, т.е. на завоевателите, които искали да отнемат родовоплеменната им свобода и да ги включат в държавата си. В този случай борбата за Проливите ще се окаже най-ранният известен конфликт между гърци и траки, към времето на 559 г. пр.н.е., който има стратегическо значение за целия регион на Източното Средиземноморие. Този конфликт продължава и в следващите десетилетия с активното участие на Атина, която е жизнено зависима от доставките на зърно от Черноморска Тракия. Военното противопоставяне и периодичните войни между две държави, едната в Азия, другата в Европа, от двете страни на разделящ ги Пролив, може да бъде само с военноморски сили и на лемпсакийците, и на траките долонки.

За да се справи с местните гърци, врагове на тракийската държава, в която били включени, Милтиадес според Херодот се престорил на много болен и поискал прощално да види управителите на градовете, за които Херодот не съобщава, че са били гръцки. Когато те пристигнали да го видят, той ги оковал във вериги и ги изпратил в затвор. След този политически ход третият тиран от Филаидите сключил брак с Хегесипила, дъщерята на базилевса на долонките Олор.

Обществено-политическото устройство на държавата на долонките било тъждествено на обществено-политическото устройство на атинския полис до тиранията на Пизистрат. Херодот съобщава понятията пританейа и Агора във връзка с държавата на долонките. Тези понятия, които са свързвани с атинския политически модел на полиса, отклоняваха вниманието на изследователите от историята на най-ранната известна тракийска държава и от нейния републиканско-полисен модел, който по своята конфедералност напомня политическото устройство на Ранната Римска република. Но тъй като в държавата на долонките на гръцките градове е отредено мястото на зависими от политическата воля на траките конфедерати и изборният тиран бил не на територията на враждебните градове, а на територията на траките, то институцията на народното събрание, на агората, пританея, е била на тракийска територия. Пританеята е постоянно действащ секретариат на Народното събрание и на институцията Буле, която е неин представителен съвет.

Мястото, където била столицата на държавата на долонките, не се посочва. Но мястото, от което управлявали изборните тирани, като при това имали и обществени срещи в сградите на Народното събрание, и това, че Милтиадес ІІ изпратил да извикат управителите на гръцките градове, означава, че столицата на държавата е била на територията не на гръцките градове, а на територията на долонките. Новият избран от траките тиран пристигнал заедно с 500 колонисти-клерухи. Като негова лична гвардия, или като негови сподвижници, те биха създали сериозни имуществени и битови проблеми във всеки град колония, тъй като гръцките градове-колонии не са били многобройни, не е била обширна и владяната от тях територия с обработваеми площи, поради което за разпределената вече земя биха възникнали конфликти при ново преразпределение.

На отредена му от долонките територия бил и домът на изборния тиран, като представител на изпълнителната власт, а най-вероятно и логично е тук да са били и домовете на неговите спътници-клерухи. Това предполага, че на територията на долонките е съществувала отредена за изпълнителната власт територия, намираща се в непосредствена близост до законодателните и административните центрове на държавата.

От “История” на Херодот не става ясно какво е участието на базилевсите на траките във вътрешната и външната политика на страната по време на управляващия изборен тиран, но при всички случаи (на смърт или друга форма на отстраняване от власт), именно траките го връщали обратно, а не гръцките градове, или техни представителни институции. Затова, когато през 513 г. пр.н.е. армията на персийския владетел Дарий І преминала през Тракия, покрай Черно море, на път за земите на отвъддунавските скити, а след това била преследвана от скитите от днешните южноруски степи, Милтиадес ІІ, който участвал в персийския поход, избягал от земята на долонките. В действителност това било напускане на властта и затова Херодот съобщава, че траките долонки го върнали отново.

Обществената структура на държавата на долонките била характерна за републиканските общества, които наследили институциите на родово-племенното общество и ги превърнали в държавни. Родово-племенните, военнодемократични общества, имали следните институции: Изборен вожд, Съвет на старейшините и Народно събрание. В държавата на долонките изборният вожд бил заменен с изборен тиран, съветът на старейшините - от базилевси, които го избирали и назначавали, а народното събрание е представено от траките като множество.

Това множество траки, според Херодот, възстановило Милтиадес ІІ във власт като изборен тиран след персийско-скитската война от 513 г. пр. н.е. Войната започнала с поход на персите срещу скитите, в който като съюзник на Дарий І се включил и Милтиад. Той с трако-гръцките си военни сили охранявал персийския понтонен мост на р. Дунав, а след контранастъплението на скитите, които преследвали персите до Проливите, избягал от държавата и от държавния си пост. Едва след отминаването на опасността от скитско нашествие в страната им, долонките извикали отново Милтиадес за свой управител като изборен и назначаван тиран.

За разлика от управителя си траките долонки имали повече основания да бъдат персийски съюзници, и когато през 490 г. пр.н.е., по време на Втория поход на персите срещу гръцките градове-държави, Милтиадес ІІ се върнал в родината си, за да стане един от гръцките пълководци на Атина, траките преминали на страната на персите. Според Христо Данов те направили това, за да се противопоставят на гърците и да осигурят независимата си политика. Следователно, около времето на първите персийски походи през 492 и 490 г. пр. н. е. Във вътрешната история на държавата на долонките настъпили противоречия, които довели до отстраняването на изборния тиран, отново от съвета на базилевсите, и най-вероятно от самите траки като множество, като народно събрание.

По време на гръко-персийските войни траките долонки били персийски съюзници, а това означава, че получили независимост под покровителството на великата империя. Синът на Милтиадес, Кимон, големият гръцки пълководец, няколкократно атакувал с малки военни сили Тракийския Херсонес и траките, живеещи на полуострова, според Плутарх, което свидетелства за отсъствието на монархически принцип на наследяване на властта при управителите на т.нар. “Княжество на Атина и на Филаидите”.

Към времето на Пелопонеската война отношенията между долонките и Атина остават неясни, но могъщата република, ръководител на Първия атински морски съюз, очевидно усилила позициите си, тъй като племенникът на Перикъл, Алкивиад, вече имал имение в Тракийския Херсонес. Към времето на войната могъщото Одриско царство включило Тракийския Югоизток в своите граници. Това се вижда от описанието на държавата на одрисите от Тукидид, ІІ, 97,1:“Одриското царство се простирало покрай морето от град Абдера към Евксинския понт до устието на р. Истър.” Отново Тукидид (ІІ, 29, 2) съобщава, че много от траките в държавата на Терес запазвали независимостта си: “но голяма част от траките са независими”, т.е. със запазена вътрешна автономия. Включването на долонките в държавата на одрисите и поражението на Атина в Пелопонеската война осигурили на траките свободно развитие през V и първата половина на ІV в. пр.н.е.