Геофизическото проучване, направено от Петър Зидаров към Лабораторията по архиометрия и експериментална археология при Нов български университет, е показало, че под могилата има селище с квартали. Къщите са ориентирани север-юг, а между тях има улички, широки 1,5-2 метра. Това малко градче от петото хилядолетие преди Христа е било обградено от глинено-дървена палисада. При сондаж, дълъг 20 метра, е разкрита крепостната стена, която е била висока поне 4,5 метра и дебела около 90 см., каза Венелинова. След нея започва ров, широк поне 8 метра. Селището съществува около 300 години през периода 5800-5500 години преди Новата ера. Достъпът до него се е осъществявал от едно-единствено място, където крепостното съоръжение е било най-подсилено. Остава открит въпросът какво е карало хората да живеят на това място, въпреки всичко, което ги е заплашвало. Светлана Венелинова заяви, че отговорът му ще се търси при следващите проучвания на могилата край с. Иваново, община Върбица.
Милен МАРИНОВ
15 август 2010
14 август 2010
ПОДВОДНИ ПРОУЧВАНИЯ В ЗАЛИВА НА КАВАРНА
Благоприятното географско разположение на Каварненския залив, пазен от изток и север от високия Добруджански бряг и лесния достъп по суша до него, предопределят важната му роля на търговско, а и не само на търговско пристанище през почти всички исторически епохи – от II хилядолетие пр. н. е. до късното Средновековие.
Обширната долина с многобройните извори пред залива обуславят непрекъснат поселищен живот от III хил. пр. н. е. до средата на XVII век, когато селището се изнася на Добруджанското плато. Тук през V в. пр. н. е. гръцки преселници от Месамбрия образуват колонията Бизоне, а по-късно, до средата на XVII в., върху нея просъществува Средновековният град.
Обширната долина с многобройните извори пред залива обуславят непрекъснат поселищен живот от III хил. пр. н. е. до средата на XVII век, когато селището се изнася на Добруджанското плато. Тук през V в. пр. н. е. гръцки преселници от Месамбрия образуват колонията Бизоне, а по-късно, до средата на XVII в., върху нея просъществува Средновековният град.
Първите подводни проучвания са направени през 1961 г. под ръководството на Горанка Тончева, като основните задачи на експедицията са локализиране на пристаните от античната и средновековна епохи и очертаване на потъналата част от Бизоне при земетресението от I век пр. н. е. Фиксирани са и два пристана, единият югоизточно пред нос Чиракман и другият в източната част на залива пред морската база. При обследването на южната, потънала част на Бизоне, се попада на тухлен зид на хоросан.
При експедициите, водени от Г. Тончева през 1969 и 1971 г. се открива каменно струпване в източната част на залива на 140 м. от брега и на дълбочина от 3,5 до 7 м., определено като подводен вълнолом през ранновизантийската епоха. През същата 1971 г., при прокарване на път в ската към морската база се разкрива комплекс от 26 пещери – складове за съхраняване на зърно, датиран според откритите материали от ранновизантийската епоха – V – VI век. През следващата година в брега при Чиракман са открити още десетина.
Започнатите през следващата година редовни археологически разкопки на платото на нос Чиракман потвърждават ролята на селището като търговски посредник между местното население и колониите и градовете от Черноморския и Източносредиземноморския свят - през елинистическата, римската и ранновизантийската епохи. Откриваните от крайбрежието пристани срещу тракийските поселения подсказват и може би за директни търговски контакти на търговците с местното население без посредничеството на Бизоне.
През 1979 г. започна системното, подводно архелогоическо проучване на Добруджанското крайбрежие с участието и помощта на ЦМИА – Созопол, Леководолазната школа (ЛВШ) към ВМФ – Варна, Клуба за подводна дейност към НЕК – ЮНЕСКО, Военноморския музей – Варна, морските клубове в Каварна и Шабла и в последните години, от 2000 г. до 2005 г., с Морски клуб „Приятели на морето” – Варна. Дейността продължава до 2005 г. с научен ръководител Асен Салкин от историческия музей в Каварна.
Първата и основна задача на подводните проучвания беше разузнаване на акваторията на Добруджанското Черноморско крайбрежие и фиксиране на пристаните за товаро-разтоварни работи, а втора задача и втори етап – набелязване на обекти за по-обстойно и прецизно подводно проучване. Резултат от системните проучвания на акваторията на Добруджанското крайбрежие беше събраният голям брой каменни котви и каменни щокове от каменно-дървени котви, датирани в хронологическите граници на средата на II хил. пр. н. е. до средата на I хил. пр. н. е. Петрографският анализ, извършен от колектив геолози от ГГФ към СУ ”Св. Кл.Охридски” под ръководството на проф. Живко Иванов, определи значителна част от котвите, изработени от местни породи камък, т.е. факт, който говори за активно каботажно тракийско корабоплаване в горепосочения период.
Намираните котви с три отвора са от породи камък извън нашето крайбрежие, доказателство за осъществени търговски контакти с Източно – Средиземноморския свят. Търговският характер на тези плавания се подсилва и от намерения полиметален слитък в залива на Калиакра с основно съдържание на злато и сребро.
По втората задача като основни обекти се очертаха Калиакра и Каварна. Тук ще засегнем само проучванията на пристанище Каварна. В първите години бяха открити три каменни котви – една с един отвор в пясъка пред ресторант „Чайка” и две с три отвора на дълбочина 2 м. пред мелницата, която ни навежда на мисълта, че през втората половина на II хил.пр.н.е. морето е било навътре в сушата. Керамика в голямо количество от различни исторически епохи – елинистическа, римска, римовизантийска и турска, се откриваше предимно в акваторията между морската база и ресторант „Чайка” т.е. срещу пещерите – складове за зърно. При удължаване на буна № 1 пред морската база при заскаляването извадихме оловен щок и ранна гръцка керамика, вероятно най-ранната стоянка за товаро-разтоварни работи на гръцки търговски кораби т.е. в началото на колонизирането на тракийското селище Бизоне. От втората основна антична стоянка на 7-8 м. дълбочина и на 80 м. пред нос Чиракман намерената в голямо количество керамика опровергава твърдението за скъсяване на нос Чиракман с 300 м. при заметресението от I век пр.н.е. При наблюденията в отвесната челна част на нос Чиракман, попаднахме на разцепен през средата кладенец, стигащ под морското ниво. В останалата пръст извадихме човешки кости, между които един „комплектован” скелет без череп. Антропологическият анализ доказа наличието на останки от два скелета, по костите на които личат следи от посечни рани, незараснали, от които са починали. Извадената многобройна керамика е изцяло от елинистическата епоха. Единственото логично обяснение е, че по време на наказателната експедиция на римския военачалник Марк Лукул през 72 г. пр. н. е. срeщу Черноморските градове, Бизоне е бил превзет, опожарен, а труповете на избитите – хвърлени в кладенците. Средновековна керамика при спусканията не се откри, но пред челната и южната част на Чиракман на 400 м. навътре в морето на дълбочина от 8 – 11 метра в пясъка изровихме няколко железни котви. Явно, средновековните кораби са приставали навътре в морето и пясъкът е покрил евентуални останки от товаро-разтоварни работи.
През 2000 г. вследствие на силно вътрешно течение в акваторията между ресторант „Чайка” и буна № 2 се оголи голямо каменно струпване в близост до повърхността. С участието на водолази от ЛВШ – Варна, и водолази и специалист от морски клуб „Приятели на морето” – Варна, с председател Дарина Иванова, извършихме документиране на този район. Бяха почистени, картирани и заснети няколко десетки обработени камъни. Интересното при много от тях е различната им форма – правоъгълна, трапецовидна, (вероятно каменна пластика от сграда) и наличието на отвори и жлебове по тях. Един огромен каменен блок 60/60 см. с широк отвор през средата и при жлеба, свързан с него, ни загатва за част от водопроводно съоръжение. Всичко това ни навежда на мисълта за някаква обществена сграда, а многобройните фрагменти от питоси говорят за наличието на складови помещения за зърно, паралелно функциониращи с тези от сушата. Изводите от извадения на това място хромел за стриване на зърно, осев камък за врата, обработени каменни блокове, мраморна римска глава, фрагменти от два бронзови подноса, костен животински материал, местна керамика, доказват битова и стопанска дейност в изследваната част. В южната част на каменното струпване има някакво подреждане на камъните, което предполагаме е кейова стена за товаро-разтоварни работи. В близост до това място се откри каменна пушка за привързване на кораби, дръжка от амфора с остро коляно, датирана в средата на I в. и бронзова монета на Хадриан – 117-130 г. – указание, че селището се е съвзело много бързо от заметресението от I в. пр. н. е. и е продължило да играе важна роля като пристанище за експедиране на зърно за Егейското и Черноморското крайбрежие. В подкрепа на това е един гръцки надпис от Дионисополис, определящ границите на земите между Дионисополис, Калатис и тракийския цар Котис III и датиран в 15 г. от н. е. В него пише: „... след като научихме от старите документи, това отсъждаме да е на дионисополците и на откупвачите на Понта, а Афродизиона дионисополците се споразумяха с цар Котис да го използва за изпращане на зърно.”
Афродизион беше локализиран на по 7 км. от Балчик и Каварна под с. Топола на морския бряг и там има същите пещери – складове за зърно, както и в залива на Каварна, един многозначителен факт, че местните търговци поемат ангажимент за снабдяване на тракийските царства от Североизточна България със зърно...
Да се върнем към пристанищното съоръжение в залива на Каварна. По намерените материали се вижда, че то е функционирало през І и ІІ век от н. е., което предполага, че античният пристанищен комплекс от пещери – силози е съществувал през това време. Логично е да предположим, че и подводният вълнолом (ако е вълнолом наистина) е построен през това време и е пазил гореспоменатото съоръжение (или квартал) от източните и югоизточни ветрове.
Не бива да отминаваме факта, че през 50-те години на ХХ в. при построяването на складове за зърно в близост до брега са открити основите на солидна каменна постройка с подово покритие от мраморни плочи, в която е намерена бронзова вотивна ръка на римския войнишки бог Юпитер Долихен (по името на град Долихе в Мала Азия, където култът към Юпитер е много популярен). Този факт създава впечатлението, че на пристанище Каварна е бил изграден храм на бога Юпитер Долихен. Бизоне е най-удобното място за приставане на кораби по Добруджанското крайбрежие и най-краткият път за придвижване на римските войски на североизток.
Логично е, ако са минавали римски войски по този път, да си изградят храм на своя бог – покровител, факт, който е могъл да провокира създаването на едно по-солидно пристанищно съоръжение за приставане на кораби.
Логично е, ако са минавали римски войски по този път, да си изградят храм на своя бог – покровител, факт, който е могъл да провокира създаването на едно по-солидно пристанищно съоръжение за приставане на кораби.
А сега по въпроса за времето на функциониране на съоръжението. По геоложки данни централната и югозападна част на Добруджа се издигат бавно, а източната част потъва, като процесът продължава и през къснохолоценско и историческо време. За такива локални движения на сушата ни съобщава румънският археолог Бану още през 1973 г., като фиксира понижение на морското ниво с 4 м. по Северното Добруджанско крайбрежие, започнало през І и ІІ век от н.е., а след това последвала трансгресия (повишение) на нивото с 4 м., което предполага в редица крайбрежни селища потъвания на квартали и части от сушата.
Подобни локални движения на сушата се наблюдават и при Божурец и Шабленската тузла. При Божурец на 4 м. дълбочина бяха намерени от рапанджия глинен тракийски съд и животински кости, а при Шабла на дълбочина 3,5 м. ни беше показан гроб, ограничен от каменни плочи, неразкрит досега. В Археологическия музей – Варна, е занесен цял керамичен съд (римски тип) от същото място, указание за некропол от римската епоха, потънал. Пред Шабленската тузла беше извадено от водата значително количество животински кости, вероятно от по-ранни епохи.
Всичко това говори за силните и чести локални трансгресивни и регресивни движения на морето, което обяснява и намереният и все още непроучен докрай потънал римски квартал на древния Бизоне.
Поглед към залива на Каварна
Каменна котва с три отвора
Проучваният район при буна №2
Бронзов поднос с украса
Мраморна глава, намерена под водата
Каменна пушка
Керамичен съд с гръцки надпис
Керамика и кости, намерени под водата
Керамика
Керамика
източник: http://www.morskivestnik.com/mor_kolekcii/izsledwaniq/u_7.html
13 август 2010
12 август 2010
Златна монета на 2200 г. бе открита в Израел
Рядка златна монета, датираща отпреди повече от две хилядолетия към 191 г. пр. н. е., е открита при разкопки в северен Израел, съобщи АФП."Монетата е красива и се намира в отлично състояние. Това е най-тежката златна монета с най-висока съвременна стойност измежду всички монети, открити при разкопки в Израел", заяви д-р Доналд Ариел, ръководител на департамента за антични предмети.
Монетата тежи 27,71 грама, докато повечето древни златни монети имат тегло от 4,5 грама.
Тя е била отсечена в Александрия, Египет, по време на царуването на Птолемей V.
Монетата е открита край Тел Кадис, близо до границата с Ливан, от екип от американски археолози от университетите Мичиган и Минесота.
Източник: DNES.BG
11 август 2010
Евксиноград стана рай за археолозите
Правителствената резиденция "Евксиноград" е най-мечтаното място за археологически разкопки. Високите стени и засилената охрана са щит срещу всякакви иманярски набези. В "Евксиноград" през юли археолозите откриха дамски златен пръстен от ХIV век в крепостта Кастрици. Той тежи 8 г, инкрустиран е с полускъпоценен камък и прилича на откритите пръстени на Трапезица във Велико Търново миналата година. При разкопките в бившите царски покои край морето са разкрити казармите на крепостта, медни монети, сечени по времето на деспот Добротица. Разкопките в това райско кътче започнаха от 2005 г. По-рано там бяха намерени скелет, пронизан от стрела, медальони с изображения на Исус Христос, сребърно съкровище и комплект от поне 60 златни накити. Последната находка е каничка със 166 сребърни гроша, открити от варненските археолози начело с шефа на Регионалния исторически музей д-р Валентин Плетньов. Най-вероятно те са били скътани след голяма сделка с жито. Парите са сечени в периода 1366-1371 г. по времето на цар Иван-Александър.
Кръстина Маринова
източник: В-к Стандарт
Град на одрисите край Марица
Уникално смесено тракийско-гръцко селище възкръсва край Марица, близо до град Ветрен. Това е бисер на археологията, тъй като обектът привлича елитни специалисти от Англия, Чехия и България със статута си на пазарен град от времето на Одриската държава, на Котис Първи и неговите наследници, обясниха пред "Стандарт" водачите на трите експедиции. Градът разкрива древни обичаи и ритуали на площ от 100 декара между крепостните си стени. Той е разполагал с канализация, модерни за времето си къщи и търговски обекти около главната улица, обясни водачът на българската експедиция доц. д-р Алексей Гоцев от Националния археологически институт с музей при БАН. Търсим некропол, който може да бъде извън крепостните стени в западна посока, разкри и д-р Зофия Арчибалд от най-големия в Англия археологически университет в Ливърпул. Засега е открито най-важното за обекта - административен надпис на огнище-есхара, на което на гръцки е указан характерът на селището. Намерено е и съкровище от над 500 монети, някои златни, сред които са такива на тракийски владетели, на гръцки полиси и на драхми и тетрадрахми от времето на Филип и Александър Македонски.
Борислав Петров
източник: В-к Стандарт
Абонамент за:
Публикации (Atom)