21 юни 2014
Откриха луксозна римска крайпътна станция край Троян
Подчертаният лукс на комплекса може да бъде оприличен с богат днешен петзвезден крайпътен мотел. Снимка: НИМ
Археолози от Националния исторически музей, водени от доц. д-р Иван Христов, откриха отдавна търсената римска крайпътна станция Состра - на пътя Ескус – Филипополис. Станцията е била важен пункт за почивка на високопоставени лица /включително на императорски особи и на техните роднини/, които са преминавали по пътя от Ескус /днешното село Гиген, Плевенско / за Филипополис /Пловдив /, съобщи директорът на НИМ Божидар Димитров.
До този момент от крайпътния комплекс са открити и проучени античен мавзолей, некропол, укрепен лагер /кастел /, светилище на Тракийския конник, сгради от цивилното селище /викус /, трасе от античен път. Изброените структури маркират плътно застроена площ от 6 кв. км в долината на река Осъм в землището на троянското село Ломец, което е предпоставка Состра да бъде определена, съгласно съвременната историческа терминология, като селище с полуградски статут.
Останките от крайпътната станция са открити в махалата Ломешки ханчета, в близост до водослива на река Ломешка с Осъм. Става дума за три големи, верижно подредени, помещения в североизточната част на станцията, която, според предположенията на учените, е имала обща площ от 2 декара.
Помещенията са били отоплявани от различни разновидности на т. нар. хипокаустна система, при която топлият въздух затопля не само подовете на сградите, но и стените им. Към тях е бил построен басейн за топла вода /калдариум/, запазен до естествената си височина от 1.20 м.Той разполага със седалки и пейки в ниши /екседри/.
Иван Христов е открил и сложна система от зидани с тухли канали, по които е течала вода, която е била пренасочвана от минаващата наблизо река Осъм. На дъното на един от каналите са открити ценни предмети, сред които теракотена глава на бог Пан, костни игли, част от златен накит, множество монети.
Подчертаният лукс на комплекса може да бъде оприличен с богат днешен петзвезден крайпътен мотел.
Освен добре запазени, постройките са и добре датирани с изключително запазена монета на императрица Фаустина Млада, отсечена в град Филипополис. Тя е поставена от неизвестен майстор в бетона на пода на южно от басейна помещение, с цел да се датира построяването на комплекса – около 169 г. Известно е, че именно съпругът на Фаустина - император Марк Аврелий, възстановява със собствени средства старите крайпътни станции, изградени по римски образец при управлението на император Нерон.
В средата на III век готите за първи път опожаряват станцията и свидетелство за това е малка колективна находка от бронзови монети, отсечени от градските управи на няколко града в провинция Долна Мизия и Тракия.
Намериха римски мост от II век след Христа до Лъвов мост
Римски мост от II век след Христа откриха археолози при ремонта на кръстовището до Лъвов мост. Ценната находка ще се запази в тревните площи до бул. "Сливница".
Това е единственото място в столицата, където все още са останали находки от римско време, обясни археологът д-р Александър Станев от Музея за история на София. Той следи откриването на антики при ремонта. Това е вторият подобен мост, който специалистите откриват у нас. Първият е бил намерен случайно при строежа на брега на река Марица в Пловдив, но не е съхранен. Този обаче ще бъде запазен.
Римският мост вероятно е бил част от по-голям комплекс, обясни д-р Станев. Всички останали места по трасето на строителството са проучени, но други находки сега не са открити. Заради строителството след Освобождението по-старите пластове не са запазени, обясни археологът.
За да не се навреди на находката обаче, строежът на кръговото кръстовище е малко затруднен. За по-бавния ремонт допринасят и редица други обекти като новото метро, самият Лъвов мост, коритото на река Владайска и издигнатите в непосредствена близост сгради. Проблем за строителите се оказаха и проливните дъждове от началото на пролетта.
Наталия Малчева
източник: в-к Стандарт
Това е единственото място в столицата, където все още са останали находки от римско време, обясни археологът д-р Александър Станев от Музея за история на София. Той следи откриването на антики при ремонта. Това е вторият подобен мост, който специалистите откриват у нас. Първият е бил намерен случайно при строежа на брега на река Марица в Пловдив, но не е съхранен. Този обаче ще бъде запазен.
Римският мост вероятно е бил част от по-голям комплекс, обясни д-р Станев. Всички останали места по трасето на строителството са проучени, но други находки сега не са открити. Заради строителството след Освобождението по-старите пластове не са запазени, обясни археологът.
За да не се навреди на находката обаче, строежът на кръговото кръстовище е малко затруднен. За по-бавния ремонт допринасят и редица други обекти като новото метро, самият Лъвов мост, коритото на река Владайска и издигнатите в непосредствена близост сгради. Проблем за строителите се оказаха и проливните дъждове от началото на пролетта.
Наталия Малчева
източник: в-к Стандарт
23 януари 2014
Некропол от V в.пр.Хр. откриха археолозите в Созопол
©
|  |
Макар и да са имали податки за много артефакти в района на ул. "Републиканска" в Новия град, археолозите остават приятно изненадани от богатите археологически пластове, на които се натъкват по време на работата си. В сектор от 180 метра са открити 20 погребения и керамични съдове ,бронзови стригали и парчета керамика от чернофигурна и червенофигурна керамика. В четирите гроба археолозите попадат на запазени големи съдове- сиви и амфори. Интересните открития са датирани към V в.пр.Хр. Този участък се оказва некропол, където са извършвани погребения от най- древни времена до средата на 19 век. , като освен трупополагане, археолозите откриват и изгаряне на трупове, чийто останки са погребани в глинени съдове. Детски погребения разкриват древния ритуал , при който са полагани около трупа керамични съдове, на някои от погребенията съдовете предварително са начупени и поставени над главата и до краката на погребаното лице. Открити са близо 40 цели съда и стригали,с които древните аполонийци са почиствали тялото си след спорт или по време на баня, а в случая със кожения уред са обработвали тялото на починалия.
Това, което е уникално при последните археологически разкопки са съдовете от червено фигурна и черно фигурна керамика, сподели Явор Иванов. Червенофигурната керамика е позната и има открити екземпляри ,които са познати на широката публика. Чернофигурната керамика е изключително ценна, защото много рядко се среща, обясни Явор Иванов. Тя е била "модерна" и се е използвала масово поне два века преди откритите в археологическите пластове на некропола. Две керамики наистина са впечатлили археолозите.На едната чернофигурна керамика е изобразена млада жена, която пече хляб,за която ръководителят на археологическите разкопки твърди, че има само една подобна в света и тя се намира в Лувъра. Друг древен съд впечатлява с рисунката си на две момчета с ловни дрехи и кучета. Всички открития по време на археологическите разкопки са изследвани, ценните се реставрират.
Археолозите продължават своята работа по ул."Републиканска" в посока пл. Черно море. Те ще продължат да търсят артефакти и в района на общинската сграда, след като започнат строителните дейности за полагане на колектора по проекта за водния цикъл на Созопол. Другият участък, който ще обследва екипът е в района на къмпинг "Златна рибка".
Това, което е уникално при последните археологически разкопки са съдовете от червено фигурна и черно фигурна керамика, сподели Явор Иванов. Червенофигурната керамика е позната и има открити екземпляри ,които са познати на широката публика. Чернофигурната керамика е изключително ценна, защото много рядко се среща, обясни Явор Иванов. Тя е била "модерна" и се е използвала масово поне два века преди откритите в археологическите пластове на некропола. Две керамики наистина са впечатлили археолозите.На едната чернофигурна керамика е изобразена млада жена, която пече хляб,за която ръководителят на археологическите разкопки твърди, че има само една подобна в света и тя се намира в Лувъра. Друг древен съд впечатлява с рисунката си на две момчета с ловни дрехи и кучета. Всички открития по време на археологическите разкопки са изследвани, ценните се реставрират.
Археолозите продължават своята работа по ул."Републиканска" в посока пл. Черно море. Те ще продължат да търсят артефакти и в района на общинската сграда, след като започнат строителните дейности за полагане на колектора по проекта за водния цикъл на Созопол. Другият участък, който ще обследва екипът е в района на къмпинг "Златна рибка".
| Източник: News.Burgas24.bg |
04 октомври 2013
Откриха тракийски конник в Несебър
©
| |
Изключително добре запазен оброчен релеф на тракийски конник бе открит преди дни в Несебър. Едва започнали, археологическите проучвания на северния бряг на полуострова, на ул. "Крайбрежна", зарадваха с много важна находка екипа на доц. Анелия Божкова и Петя Кияшкина. При сваляне на ребро, в насипа, бе открит релеф на тракийски конник с четириредов посветителен надпис на старогръцки език. След обичайната формула "На добър път" надписът продължава с името на посветителя Папиас, син на Хераклейдас.
В четириъгълното дълбоко релефно поле е изобразен конник в ход надясно с развято наметало. Конят е повдигнал предния си ляв крак по посока на каменен жертвеник и дърво, около което се извива змия.
Това е първият релеф на тракийски конник, който се открива в рамките на самия античен град. Досега са известни няколко подобни паметници от района, но те са от землищата на Свети Влас, Кошарица и Горица. Паметникът се датира във втори век и е доказателство за почитането на тракийския Херос в антична Месамбрия през римската епоха. Новооткритият релеф е в отлично състояние и в най-близко време ще намери своето място в археологическата експозиция на Музей "Старинен Несебър".
Това е първият релеф на тракийски конник, който се открива в рамките на самия античен град. Досега са известни няколко подобни паметници от района, но те са от землищата на Свети Влас, Кошарица и Горица. Паметникът се датира във втори век и е доказателство за почитането на тракийския Херос в антична Месамбрия през римската епоха. Новооткритият релеф е в отлично състояние и в най-близко време ще намери своето място в археологическата експозиция на Музей "Старинен Несебър".
източник: http://news.burgas24.bg/457181.html
01 септември 2013
21 август 2013
Пръстен убиец изскочи на Калиакра
Уникален пръстен с кухина за отрова откриха археолозите на нос Калиакра. Бижуто от края на XIV век намери екипът на доц. Бони Петрунова.
Находката е от бронз, за да не бие на очи. Има дупчица, която е изкуствено направена. Може да се напълни с отрова, която да се изсипе съвсем незабележимо в чаша. Пръстенът е мъжки и най-вероятно е носен на малкия пръст на дясната ръка, предполага д-р Бони Петрунова. Тя смята, че това е първото бижу за убийства, намерено в България. Находката е открита на място, където са живеели аристократи. Нямам никакво съмнение, че дупката е умишлено поставена, коментира археоложката. Халката не е носена непрекъснато, слагала се е при определени цели и необходимост, каза археологът. Според нея пръстенът е доказателство, че още през XIV век са се извършвали убийства, по всяка вероятност с политически характер, като са се ползвали отрови. Сред предположенията за доставката на отровните билета, както и на самото бижу е оживената търговия на деспотството на Добротица с Венеция и Генуа. Петрунова допуска, че е възможно отровите да са били доставяни и от Испания, с която тогавашното деспотство също е имало добри търговски отношения. Според нея е най-голяма вероятността пръстенът да е свързан с конфликта между Добротица и неговия син Иванко Тертер, тъй като е известно, че те са били със силна омраза помежду си. Това е най-старият случай на доказано серийно убийство.
Находката е от бронз, за да не бие на очи. Има дупчица, която е изкуствено направена. Може да се напълни с отрова, която да се изсипе съвсем незабележимо в чаша. Пръстенът е мъжки и най-вероятно е носен на малкия пръст на дясната ръка, предполага д-р Бони Петрунова. Тя смята, че това е първото бижу за убийства, намерено в България. Находката е открита на място, където са живеели аристократи. Нямам никакво съмнение, че дупката е умишлено поставена, коментира археоложката. Халката не е носена непрекъснато, слагала се е при определени цели и необходимост, каза археологът. Според нея пръстенът е доказателство, че още през XIV век са се извършвали убийства, по всяка вероятност с политически характер, като са се ползвали отрови. Сред предположенията за доставката на отровните билета, както и на самото бижу е оживената търговия на деспотството на Добротица с Венеция и Генуа. Петрунова допуска, че е възможно отровите да са били доставяни и от Испания, с която тогавашното деспотство също е имало добри търговски отношения. Според нея е най-голяма вероятността пръстенът да е свързан с конфликта между Добротица и неговия син Иванко Тертер, тъй като е известно, че те са били със силна омраза помежду си. Това е най-старият случай на доказано серийно убийство.
Виржиния Георгиева
източник: в-к Стандарт
Царски гроб на 64 века
Край скелетите няма и следа от погребални дарове или нормалния за това време погребален ритуал. Убийците са искали душите на тези хора никога да не намерят покой, да не могат да се преродят, обясни за "Стандарт" проф. Васил Николов. Той подчерта, че масов гроб от края на халколита се открива за първи път у нас. Археолозите попадат на ямата в последния ден на миналогодишния сезон. Затова работата по находката започва едва сега. Старт на сезона в Провадия даде дискусия на "Стандарт" от кампанията "Чудесата на България".
Заедно с проф. Николов в проучването участва и световноизвестната проф. Катлийн Максуини, биоархеолог от университета в Единбург.
Зъбите на всички са в изключително добро състояние, което показва, че са били от богат род, каза още проф. Николов. Най-вероятно семейството е станало жертва на битка за солта. В края на каменно-медната епоха Провадия-Солницата е била процъфтяващ център за добив на сол, средище на велика цивилизация. Стената на цитаделата е била нещо немислимо не само за времето си, но и за хилядолетия след това - над 3,5 метра висока, с дебелина 2,4 метра. Това е първата каменна крепост в Европа, каза проф. Васил Николов. В праисторическото време солта е била по-ценна от златото днес. В края на каменно-медната епоха обаче настъпват климатични промени, започва засушаване и добивът на сол намалява до пълното му изчезване към 4300 г. пр.Хр. Това, според учените, е и причината за изчезването на халколитната култура. Краят й е белязан от брутални кръвопролития за сол и храна.
В петък проф. Николов и проф. Максуини ще извадят скелетите от ямата. От дъното й се подават още кости и учените предполагат, че гробът пази още древни тайни. Проф. Максуини ще определи пола на децата, вероятно ще разкрие и други подробности за масовото убийство. Екипът ще направи ДНК експертиза, за да установи дали покойниците са били наистина семейство.
Заедно с проф. Николов в проучването участва и световноизвестната проф. Катлийн Максуини, биоархеолог от университета в Единбург.
Зъбите на всички са в изключително добро състояние, което показва, че са били от богат род, каза още проф. Николов. Най-вероятно семейството е станало жертва на битка за солта. В края на каменно-медната епоха Провадия-Солницата е била процъфтяващ център за добив на сол, средище на велика цивилизация. Стената на цитаделата е била нещо немислимо не само за времето си, но и за хилядолетия след това - над 3,5 метра висока, с дебелина 2,4 метра. Това е първата каменна крепост в Европа, каза проф. Васил Николов. В праисторическото време солта е била по-ценна от златото днес. В края на каменно-медната епоха обаче настъпват климатични промени, започва засушаване и добивът на сол намалява до пълното му изчезване към 4300 г. пр.Хр. Това, според учените, е и причината за изчезването на халколитната култура. Краят й е белязан от брутални кръвопролития за сол и храна.
В петък проф. Николов и проф. Максуини ще извадят скелетите от ямата. От дъното й се подават още кости и учените предполагат, че гробът пази още древни тайни. Проф. Максуини ще определи пола на децата, вероятно ще разкрие и други подробности за масовото убийство. Екипът ще направи ДНК експертиза, за да установи дали покойниците са били наистина семейство.
Екатерина Николова
източник: в-к Стандарт
06 август 2013
01 август 2013
Абонамент за:
Публикации (Atom)