Translate

08 декември 2014

Откриха изображение на известно божество

Учени от университета в Мюнстероткриха в хода на разкопки в Югоизточна Турция барелеф от римската епоха с изображение на божество.

Специалистите засега се затрудняват да определят кой бог изобразява античната скулптура.
Археоложките работи се водят до турското градче Дюлюк. На това място учените вече са попадали на оръдия от епохата на неолита и на останки от култово съоръжение от железния век.
В античната епоха там се е намирал град Долихе, който през II–III век от н.е. е бил център на култа към Юпитер Долихен, божество, в което се съчетавали чертите на римския Юпитер и семитския Баал. Вероятно върху него са оказали влияние и вярванията на народите от Древна Анатолия и елементи от зороастризма.
Юпитер Долихен често е изобразяван върху бик, а негов атрибут е била двуострата брадва. Смятало се, че той повелява бури и че е дарил желязото на хората.
Благодарение на римските легионери култът към Юпитер Долихен се е разпространил далеч извън пределите на Мала Азия – негови светилища са съществували на териториите на съвременна Италия, Румъния, Унгария, Австрия и Германия.
В хода на сегашния сезон немските археолози изследвали построен на мястото на древния град Долихе средновековен сирийски манастир „Св. Соломон“ (Мар Соломон), открит от учените през 2010 година. На една от манастирските стени е намерена издялана плоча с античен барелеф. Размерът му е метър и половина, горната му част е отчупена.
Брадатото божество е показано израстващо от листата на растение. То се опира с ръка на дълго стъбло. Отдолу са изобразени полумесец, цвете с осем венчелистчета и две звезди. Изобразен е и дълъг вълнообразен рог.
Някои черти на изображението (положението на ръцете, формата на брадата) сочат, че то е направено в началото на I хил. пр.н.е. „Това явно е бог, но в момента ни е трудно да кажем точно кой“, казва археологът Михаел Бльомер.

07 декември 2014

СВЕТЪТ ПРИЗНА: България е земята на най-древната цивилизация!

Американската наука призна, че най-древната цивилизация в Европа е процъфтяла на територията на България и част от Балканите от 6200 г. до 4500 г пр.н.е.
Едно изследване на професор Дейвид Антони:
Неочакван фурор предизвика в Ню Йорк изложбата “Изгубеният свят на Стара Европа”, писа “The New York Times”. Дълго преди разцвета на Гърция и Рим, дори много по-рано от възникването на първите градове в Месопотaмия и Египет, в долното течение на Дунава и Предбалкана е живял народ, изпреварил своето време в търговията, изкуството и техниката. В последните дни на 2009 г. много американски специализирани издания, а и 

ежедневници отбелязват, че в периода на своя разцвет цивилизацията „Стара Европа“ е била едно от най-развитите места на света. Отбелязват още, че през 1972 г. край Варна е открит Варненският некропол и неговото халколитно съкровище.

Също така и комплексът в Дуранкулак, който е основно неолитно селище със своите 1 200 гроба, които съдържат най-голямото праисторическо съкровище в Югоизточна Европа. Обитателите на Северозападното Черноморие са били високо развита общност, чиито традиции са навлезли в културното наследство на тракийската етнокултурна общност и по-късните древногръцки цивилизации, най-старата от които около 2700–1120 пр. Хр. е Микенската цивилизация. Дъглас Бейли от Университета в Сан Франциско пише в каталога на изложбата "Изгубеният свят на Стара Европа“ следното:

Способността да създават, използват и разбират символичните предмети като статуетки, определя хората като такива. Тази способност обединява нас съвременните хора с хората от неолита и художниците от палеолита.
 
Свидетелство за това са експонатите - златни, медни и керамични образци като гривни, статуетки и съдове, които по думите на Мишел Луи Сефериад, антрополог от Националния център за научни изследвания във Франция, са обгърнати с древни мистерии, култове и митове. Пак по нашите земи са открити и НАЙ-СТАРИТЕ ПИСМЕНИ ЗНАЦИ В СВЕТА.
От селищната могила край село Караново е изкопан глинен печат, чиято възраст се определя на 3000 – 3500 г. пр.н.е. Приблизително от този период са и находките от Трансилвания /Румъния/ и край Винча /Сърбия/. Още по-стари са знаците върху малко глинено съдче, намерено край село Градешница /Врачанско/ – от 3500 – 4000 г. пр.н.е.! За сравнение ще посоча, че шумерската писменост, считана доскоро за най-стара в света, е 

възникнала към 3100 г. пр.н.е., а египетската – около 3000 г. пр.н.е.

Сега и Европа започна да забелязва тези факти. Нови открития доказват нещо наистина сензационно: Балканите са люлката на цивилизацията, тези земи са били обитавани от една високо развита култура, която е много по-стара от месопотамските цивилизации, пише Дойче веле. Харалд Харман в своята книга „Загадките на Дунавската цивилизация” доказва, че Балканските земи са били обитавани от цивилизация, която развива първата писменост. Харман нарича тази култура, обитаваща земите на днешна Сърбия, 

Македония, България, Румъния, Гърция, като и части от Украйна и Унгария, „староевропейска”.

Според археологическите открития нейната поява може да бъде отнесена към 7 хил. пр. Хр. Харман твърди, че думи, които досега са били считани за старогръцки, всъщност са „староевропейски“ и се използват и до днес – камина, маслина, керамика, метал, химн и др. Писмеността на Дунавската цивилизация се е появила 2000 години преди тази на шумерите. Харман потвърждава,това,което отдавна знаем,че най-старото злато в света е намерено на територията на днешна Варна. Според съвременните методи и технологии за датиране то е правено някъде през 4 500 г. пр. Хр., което означава, че е с 2000 години по-старо от златото, намерено в Египет.

Пет последователни селища едно върху друго откриха археолози в праисторическата могила в Юнаците

Източник: Агенция Фокус

Пазарджик. В резултат на проучванията на праисторическата селищна могила в Юнаците успяхме да установим, че има пет последователни селища едно върху друго. Това каза за Радио „Фокус” – Пазарджик ръководителят на разкопките доц. Явор Бояджиев. Със сигурност те ще се увеличат, защото още не сме стигнали основата на могилата. Явно самото обитаване е доста по-продължително отколкото се смяташе до сега без съществени прекъсвания на живота. Успяхме да установим нещо доста интересно от научна гледна точка. Това е едно жилище направено от сурови тухли с нивелиращи греди между тях. Това е една конструкция, която се използва и до днес и я има в много от българските села. това е нещо, което е било познато и през халколитната епоха, каза също Бояджиев. Той допълни, че обсегът на проучванията е разширен. Открити са съоръжения от по-късни епохи. Това, което още през халколита е направено е използвано като основа за изградените през по-късните епохи стени. Със сигурност имаме едно многохилядолетно използване на могилата, уточни Бояджиев.
Ваня НИКОЛОВА

06 декември 2014

Археолози откриха най-големия монолит в историята

Макар че територията на Ливан е заселена от човека от древни времена, циклопските храмове с високи арки и масивни колони – най-старите свидетели на древна архитектура – са били изградени едва през Античността. 

За ливанския град Баалбек, или Хелиополис, е известно от IV в. пр.н.е., когато тук е пристигнал Александър Македонски. Днес в Баалбек се водят активни археологически разкопки. Целта на един от проектите, ръководени от Факултета по ориенталистика на Немския археологически институт, е търсенето на информация за древни технологии за добив и транспортиране на мегалити, пише "МегаВселена". Съдейки по съхранили се руини от периода на римското владичество, от 27 г. пр.н.е. до II в. от н.е., на територията на града е имало активно строителство на три големи и няколко малки храма.

 Съвременните изследователи са поразени от размаха на античните архитекти. За светилището на Храма на Юпитер са използвани блокове с дължина над 19 метра. До наши дни се е съхранила само част от съоръженията, състояща се от шест колони и 27 гигантски блокове. Материалът за съоръжението е добиван в околностите на Хелиополис. Наскоро откритият монолит с тегло приблизително 1650 тона е най-големият от известните  строителни блокове. Той достига 19,6 метра дължина, 6 метра ширина и 5,5 метра височина. Открит е частично закопан в непосредствена близост до още един гигант – блока Хаджар ал Хибла с тегло поне 1000 тона. 

За учените остава загадка технологията на придвижване и поставяне на толкова огромни камъни. В бележка на експедицията се подчертава: „Тъй като той има относително гладка повърхност, блокът е можело да бъде преместван. Освен това върху камъка няма следи от опити той да бъде разрязан на части.“ Варовиковата кариера се намира на половин километър от храмовия комплекс и част от монолитите, включително новооткритият, така и не са били доставени там. Според изследователите активното строителство на територията на Баалбек може да е било извършено дълго преди пристигането на Александър Македонски по тези земи.


Автор: Борислава Замфирова

Прочети повече на: http://www.novini.bg/

Археологът доц. д-р Мирко Робов откри изображение на Давидовата звезда в църква № 21 на Трапезица.

Археологът доц. д-р Мирко Робов откри изображение на Давидовата звезда в църква № 21 на Трапезица. Находката е върху керамичен съд, открит в олтарната част на храма.
“Хексаграмите определено не са в традиционния орнаментален репертоар при производството на сграфито-керамика от столично Търново, тъй като става въпрос само за единични находки. Другите две са от двореца на Царевец. Те обаче не са разчетени като еврейски символи, а просто като хексаграми. Че Давидовата звезда е еврейски символ в столично Търново, не може да се твърди със сигурност, защото няма данни затова. По същата причина не може категорично и да се отхвърли. Просто проблемът не е изследван. Интересен обаче е фактът, че две от тези находки са от двореца на Царевец, а третата – от храм на Трапезица”, обясни доц. Робов.

Специалистът от търновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН провежда разкопки в югоизточния сектор на крепостта. Проучваният от него обект се намира на по-малко от 10 м от църква № 4, която е разкрита при разкопките на Васил Берон през 1884 г. Църква № 21 е изградена преди средата на XIII век и е съществувала до края на Второто българско царство.
З. ДИМИТРОВА


05 декември 2014

Откриват изложба „Нумизматичен салон 2014"

В навечерието на Никулден Регионален исторически музей Стара Загора открива изложба „Нумизматичен салон 2014". Изложбата се посвещава на първия нумизмат, работил в музея, Димитър Николов (1924-2007 г.), по повод 90 г. от рождението му. Той е автор на научни статии в областта на нумизматиката, посветени на съкровищата от римски републикански монети от селата Православ и Медово, на римска монетна находка от с. Свобода, Старозагорско, на колективни находки с монети на Парион, Тракийски Херсонес и Аполония Понтика от района на комплекса Марица изток и др.
Изложбата включва монети от археологическите разкопки, проведени през 2012 г. на обект „Пробив" на територията на античния град Августа Траяна (източно от форума). Представени са антични, късноантични и ранносредновековни монети.
Представят се 50 римски монети, постъпили в музея в началото на 2014 г. Интерес предизвикват и восъчните отливки на рядко срещани монетни типове, подготвени за изработка на фалшиви монети. От даренията се открояват монетите на Рескупорид I, Боспор Кимерийски и Августа Траяна, както и на цилиндровия печат от древен Вавилон.
Автор на изложбата е д-р Мариана Минкова. Изложбата ще бъде открита на 4 декември от 17:30 ч. в малка изложбена зала на РИМ - Стара Загора.

04 декември 2014

С изложба ще отбележим 65 години от откриването на Панагюрското златно съкровище

Мария МАСЛЕВА
zlato
С изложба ще почетем 65 години от откриването на Панагюрското златно съкровище. Събитието ще се състои в Историческият музей в петък (5 декември 2014 година) от 17:00 часа. Заедно с изложбата ще бъдат наградени и участниците от общинския конкурс „Траките, древни и мистични“, който се проведе в две части. Първата част включваше мултимедийна презентация за тракийското изкуство, митология и ритуали, а втората – пластика и рисунка, свързани с тракийското изкуство.

Панагюрско златно съкровище е откритото на 8 декември 1949 г. В местността „Мерул“ от тримата братя Павел, Михаил и Петко Дейкови- тухлари и каменари по професия.
Панагюрско златно съкровище, множеството археологически находки, както и уникалните гробни съоръжения открити край Стрелча и Старосел, са доказателство за високата материална и духовна култура на местните тракийски племена. 
Съкровището, изработено от злато и е с общо тегло от 6 кг. 164 гр. Култовият сервиз се състои от 9 съда: фиала, амфора и ритони, по външните стени, на които са изобразени сцени от трако – гръцкия пантеон.
Съкровището е принадлежало на все още неизвестен владетел на племето одриси от края на IV и началото на III век пр. Хр.

В четири зали в Лувъра ще бъдат представени 1628 експоната от фондовете на 17 български музея

Източник: 3 декември 2014 г. Агенция Фокус

София. Поради големия медиен интерес към предстоящата през 2015 година тракийска изложба в музея Лувър в Париж, Министерството на културата предоставя информация за основните параметри на изложбата, институциите и специалистите, които са ангажирани с това важно културно събитие. Това съобщиха от пресцентъра на Министерство на културата.
Изложбата на тракийската култура в Лувъра „Епопеята на тракийските царе: Археологически открития в България” (”L’Epopée des rois thraces. Découvertes archéologiques еn Bulgarie’’) ще бъде, безспорно, най-значимото събитие в културния календар на България през 2015 г. Тя ще бъде представена от 15 април до 20 юли 2015 г. в залите на самостоятелното „крило Ришельо” в непосредствена близост до пирамидата. 

Този проект стартира преди няколко години с активното участие на министър Вежди Рашидов. През 2011 г. президентът на Лувъра Анри Лоарет посети лично редица музеи и археологически обекти в България и беше обсъдена идеята за изложбата. В началото на 2012 г. между Министерство на културата на Р. България и Музея Лувър беше подписано споразумение за 5-годишно съвместно сътрудничество. През 2014 г. беше подписано и писмо-споразумение с Лувъра, с което се договориха периодът на провеждане на изложбата и кураторите на двете страни.

В четири зали ще бъдат представени общо 1628 експоната от фондовете на 17 български музея и 20 експоната от Лувъра и 11 други музеи и културни институции в чужбина, сред които – от Британския музей, музеите в Неапол и Бари, Глиптотеката в Копенхаген, от музея Прадо и др. Концепцията на изложбата и подборът на експонатите са направени от трима френски и двама български куратори. От българска страна това са: проф. д-р Тотко Стоянов от катедрата по Археология при СУ „Св. Кл. Охридски” и доц. д-р Милена Тонкова, ръководител на Департамента по тракийска археология при Националния археологически институт с музей при БАН. От френска страна са сегашният президент на Лувъра – д-р Жан Люк Мартинез и специалистите от Департамента по гръцка, етруска и римска древност д-р Александър Баралис и д-р Негин Матийо. Предстои да бъде подписан и окончателният договор за реализиране на изложбата между Министерство на културата на Република България и Музея "Лувър".

С най-много експонати в изложбата в Лувъра ще са представени археологическите колекции на Националния археологически институт с музей - БАН, на Националния исторически музей, на Регионалния ахеологическия музей в Пловдив и Историческия музей в Казанлък. С изключително представителни експонати ще участват и регионалните музеи във Враца, Варна, Русе, Ловеч и Бургас и общинските музеи в Септември, Несебър и Созопол. Отделни находки ще бъдат предоставени от музеите в Шумен, Исперих, Карнобат, Хасково и Стрелча. Фокус на изложбата е Одриското царство. За пръв път ще бъде представен пълният гробен инвентар на богатите погребения на тракийски аристократи от некрополите при Дуванли, Калояново-Чернозем и Маломирово-Златиница, които илюстрират формирането на Одриското царство, икономическата мощ на владетелите му от V до началните десетилетия на ІІІ век пр. Хр. За разлика от предишните тракийски изложби, включващи главно предмети от благодни метали, в тази изложба за първи път гробните камплекси са представени в тяхната цялост, за да се демонстрират всички елементи на тракийските погребални обичаи – инсигнии на властта, комплекти от банкетни съдове - метални и глинени, защитно и нападателно въоръжение, украса на конската амуниция, накити и аксесоари, и дори дребни глинени предмети с магическо предназначение. Централната част на изложбата ще показва царското погребение в могилата „Голямата Косматка” край Шипка, считана за гроб на Севт ІІІ. Бронзовата глава на царя – уникален шедьовър на античната скулптура, е най-важният акцент на предстоящата експозиция. До нея ще бъдат представени шлемът с името на царя и неговите наколенници, разкошният златен венец, богато инкрустираните със злато меч и ножница, златна чаша, сребърна и бронзова кани, амфори за вино, златните апликации от конска амуниция, нишките от златотъкан килим, изящната пиксида с форма на мида от сребро с позлата, стригила, алабастрони, части от ризница и оръжия. Части от архитектурната и живописната декорация на гробниците от Стрелча и Мъглиж и фотоси от Казанлъшката гробница ще допълнят представата за разнообразните като форма и украса гробници на одриската аристокрация, за чието създаване са били ангажирани вещи архитекти и художници. Наред с богатите и представителни гробни комплекси на тракийските знатни аристократи за пръв път ще се акцентира и върху градската култура. Ще бъдат представени два основни градски центъра от земите на Одрисите – градът при Ветрен, известен като емпорион Пистирос, търговски и занаятчийски център, обитаван от траки и гърци, и Севтополис – столицата на Севт ІІІ, пример за възприемането в Тракия на елинистическото градоустройство, архитектура и бит. Друг важен момент в изложбата са археологическите свидетелства за възприемането и използването на гръцкия език, както от царската канцелария - каменни плочи с официали договори от Пистирос и Севтополис, така и от населението на тези селища - фрагменти от глинени съдове с графити с тракийски и гръцки имена и кратки текстове.Специално място е отредено и на инструментите на майсторите-занаятчии, торевти и ювелири, открити във всяко значително тракийско селище от земите на одриси, гети и трибали.

Представени са и политическите и културните центрове на могъщите съседи на одрисите – гетите на североизток и трибалите на сверозапад. Фотоси на царската гробница с Кариатидите и артефакти от града ще представят столицата на гетите Хелис и аристократичния й некропол, проучвани през последните 30 години в резервата Сборяново. Царственият инвентар на гробница ІІ от Могиланската могила във Враца, представен в максимална цялост, ще илюстрира мощта на трибалските царе от времето на сблъсъка им с Филип ІІ и Александър Велики.
Изкуството на гети и трибали ще бъде представено с известните съкровища от Рогозен, Борово и Летница, с находки от Могиланската могила, както и с новооткритото златно съкровище – гробен дар от Свещари.
В изложбата е отредено място на крайбрежните гръцки градове, неделима част от територията и културата на Тракия. Представени са различни гробни находки от некрополите на Одесос, Месамбрия и Аполония. Скулптура, теракоти, рисувани гръцки съдове, златни накити, апликации от слонова кост за саркофаг ще представят многоликия живот в гръцките колонии и техните контакти с Вътрешна Тракия.
В центъра на четвъртата зала, показваща многообразието на тракийската култура, ще блести златното Панагюрско съкровище.

Важен дял от изложбата е визуализирането на тракийските религиозни представи и ритуални практики – видяни както чрез митологичния разказ върху съдовете от Рогозенското съкровище и апликациите от съкровището от Летница, така и чрез малките „магически“ предмети от глина от гробните комплекси от могилата Мушовица и Могиланската могила.

За посетителите на изложбата се подготвя богато илюстриран каталог, който ще бъде издаден от Лувъра. Погледът към Тракия е дело на 50 автори, от които 38 специалисти от България, както и учени от Франция и други страни, изследователи на тракийската култура. Голяма част от текстовете вече са предоставени, в ход е и заснемане на експонатите от фотографа на Националния исторически музей.
По време на гостуването на тракийската изложба в Париж се планира в България да бъдат открити две реципрочни изложби, представящи експонати от Лувъра. Дейностите по организация на изложбата в България се осъществяват под ръководството на проф. Божидар Димитров, от служителите на Националния исторически музей и назначената за целта работна група. 


Кой се намира в гробницата от времето на Александър Велики?

Кой се намира в гробницата от времето на Александър Велики?
© снимки: БГНЕС  

Загадката за "стопанина" на гробната могила в Амфиполис продължава да разпалва фантазията и да възбужда световен интерес, като международните медии не спират да излизат с публикации за голямото откритие там.
Гръцкият в. "Етнос" се позовава на статия на сп. "Форбс", озаглавена с въпроса: "Кой се намира в гробницата (от времето) на Александър Велики".
В статията се казва, че могилата, която мнозина свързват с Александър Велики, започва да разкрива тайните на почти половин век, откакто там се правят разкопки. На входа на гробницата бяха открити монети с лика на Александър Велики, сфинксове и триметрови женски статуи - Кариатиди, както и скелет на "стопанина", който предстои да бъде идентифициран.
Хипотезите обаче валят като из ведро в Гърция поради факта, че след като АлександърВелики не е там, тъй като се знае, че е погребан в Александрия, вероятно в гробницата е погребана неговата съпруга Роксана или неговата майка Олимпия. Местните познават района като гробницата на царицата. Възможно е обаче там да е погребан и някои знатен генерал. Търпение, изследванията ни ще дадат отговор, каза ръководителката на археологическия екип Катерина Перистери, пише "Форбс". Списанието описва величието на гробницата, но и се спира на опита на британски войници да откраднат гигантския лъв, който някога е украсявал върха на гробната могила, както и тонове мраморни късове. Според публикацията те не могли да ги задигнат, тъй като били нападнати от българи и австрийци, като са изоставили много от мраморите.
Археолозите откриха могилата през 60-те години, но разкопките започнаха през 2012 г., тъй като никой не вярваше, че там има нещо, пояснява Катерина Перистери, според "Форбс".
Източник: БТА

Археологически музей-Варна | Varna museum of Archaeology