В равните полета на Добруджа е скрита и много от древната история на страната ни. Едно от забравените чудеса е древният римски град Залдапа, чиито улици са буквално на сантиметри под настоящото ниво, разказва директорът на Регионалния исторически музей в Добрич Костадин Костадинов. За първи път миналата година музеят започна разкопки на древния град, простиращ се на площ от над 100 ха. Само за месец и половина работа екипът от археолози от Добрич, Варна и Силистра откриха уникална по размери епископска базилика.
Залдапа е най-големият град във вътрешността на Добруджа и е бил сред главните в римската империя. Бил разположен на главния път между Марцианопол и Доросторум. За първи път обаче археологически разкопки на града, криещ много тайни за историците, но пък явно добре познат на иманярите, започнаха миналото лято, когато Министерството на културата отпусна 40 хил. лв., а община Крушари, на чиято територия е градът, осигури от собствения си бюджет 10 хил. лв. Бързо трудът им даде плодове с разкриването на голяма базилика. "Известно е, че по това време епископските центрове на територията на днешна България са били 21, а митрополиите в късната античност, откогато датира и градът Залдапа, са били 5 на брой. За сравнение - днес са 15. Това показва колко значима роля е имал градът за територията на Долен Дунав - част от Римската империя по нашите земи", разказва Костадинов.
Екипът, който и тази година ще работи на обекта, е в състав доц. Валери Йотов от варненския музей и колегата му от Силистра проф. Георги Атанасов, Йото Йотов и Десислава Христова от музея в Добрич. Обектът се намира в близост до село Абрит и е отдавна известен на науката, като
дълго време се е мислело, че това е град Абритус
и по тази причина е дошло и името на селото. С откриването обаче на Абритус край Разград се стига до извода, че това е древният град Залдапа, разказват още историците.
Причината да започнат едва ли не спешно разкопки е сигнал за иманярски набези. Огледът на историците ги навежда на мисълта, че иманярите са попаднали на голяма антична сграда и така се стига и до първите археологически разкопки на обекта. "Градът е известен и с това, че е бил родно място на един от най-големите бунтовници срещу Римската империя в късната античност - Виталиан, който пред 514 г. - преди 1500 г., вдига въстание срещу император Атанасий Първи Библиотекар. Въстанието трае няколко години, като Виталиан дори обсажда Константинопол. Въстанието е потушено, но Виталиан се е самопровъзгласил за император - макар и за кратко. Ние се надяваме и продължаваме да се надяваме да открием някакви артефакти, свързани с него. Може би косвено доказателство за това негово бунтовническо движение е намерената колона от червен мрамор" - разказва Костадинов. Миналата година по време на разкопките проф. Атанасов бе споделил, че Залдапа е отбелязан в историческите източници и като епископска резиденция във втората половина на VI век в един списък на епископиите, публикуван от Жан д'Русе - известен френски специалист. Разкритата епископска базилика професорът сравнява с най-големите храмове от това време - в Одесос, Томи (дн. Констанца) и в Истрия. "Параметрите на храма са впечатляващи - основната й част е 37 м, широка е 21 м. Това е най-широката раннохристиянска базилика, по-широка е от тази в Одесос и Марцианопол", казва още проф. Атанасов. Сред оригиналните елементи на мащабната находка той отделя внимание и на мощните фундаменти, изградени с хоросан, дълбоки над 1.5 м, което според него говори, че сградата е била двуетажна. "Тя е трикорабна, едноабсидна с триделен притвор. На страничните кораби е имало и абсида. Много мощни кораби - 1.30 м, което показва голяма височина на църквата. Тази базилика има
рядка по красота и финес олтарна преграда
Те обикновено са с големи мраморни плочи. Забележителното тук е, че тази е ажурна, като брюкселска дантела, изплетена и изрязана от мрамор, който като се измие, става прозрачен. Има само един аналог - единствено в голямата базилика на Истрия - най-богатия град в Добруджа, той е гръко-римски, това е втората олтарна преграда, която е така изпълнена в християнския свят", разкри миналата година проф. Атанасов, а Костадинов добави, че до турското нашествие на Балканите всички иконостаси в църквите са били мраморни. "Дървото влиза след турското нашествие, защото те не са оставили нито една църква непоругана по пътя си и са ги разграбвали и чупили иконостасите им. Освен това ислямът е забранил пищните украси в църквите - мрамор, злато и сребро, и така навлиза дървото, а златните и сребърни кандила се заменят с медни, като сребърни украси на места започват да се появяват чак в XVII в. отново в църквите", казва Костадинов.
За колоната от червен мрамор, която бе намерена по време на работата на обекта, историците разказват, че това е колона от червен мрамор с бели ивици - много красив, и се е използвал за големи катедрали, като е наричан още кралска бреча. Находището на този червен мрамор се е намирало на около 50 км от Константинопол - добивал се е в Мала Азия. Когато персите и арабите след това завладяват териториите, в които се е добивала едно време порфирата, добивана в Египет - знаковият мрамор, ползван от императорите, то този материал е бил заменен от бреча каролина. Такива колони са се поставяли в храмовете, в които се е черкувал императорът и тъй като Виталиан се е самопровъзгласил за такъв, а и голяма част от Източната Римска империя го е признавала за владетел, предполагаме, че е възможно епископската базилика, която разкрихме, да е останала с тази колона вследствие на мимолетното императорстване на Виталиан, казва Костадинов. Той разкрива още, че градът носи тракийско име, като допълва, че това е рядък феномен, защото римляните са давали свои имена на завладените градове и крепости. Според някои името на града - Залдапа,
означава жълта или лековита вода
което се свързва с многобройните извори в района, част от които съществуват и днес и са слабо минерални, разказва още директорът на добричкия музей, като добавя: "Думата "апа" е тракийска и е запазена и до днес в румънския език и означава вода". Историците предполагат, че градът датира от III-IV столетие пр. н.е., разцветът си е достигнал през III в. от н.е. Два пъти е бил нападан - от готи и хуни, като е възстановен в средата на VI в. от Юстиниян и упадъкът му идва в началото на седми век - между 602-610 г., когато е бил разграбен от авари и славяни и повече не е бил възстановяван, казва още Костадинов. Сред любопитните находки, разкрити миналото лято, Костадинов споделя, че точно върху базиликата са попаднали на прабългарско жилище, а до това време се е твърдяло, че след периода си на съществуване градът не е бил обитаван. "Намерихме типична степно-номадска керамика, което доказва, че градът е бил обитаван и в по-късно време", казва историкът.
Сред интересните находки са четири мраморни гълъба, за които се предполага, че са били част от украсата на амвона. Намерени са и над 800 монети, кръстове, търговски печати, култови предмети, много мраморни елементи.
Кметът на община Крушари Димитър Стефанов се надява благодарение на големия исторически обект районът да се развие и икономически и да стане привлекателно място за туристи. Още повече, че предстои откриването на най-новия граничен пункт с Румъния, който е между селата Северняк от българска страна и Добрин - от румънска.
"Общината съвместно с РИМ подадохме заявление до Министерство на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство, с което искаме да се даде статут на Залдапа като недвижима културна ценност от национално значение. Чакаме всеки момент да излезе протоколът за това, но проблемът е, че обектът все още няма акт за собственост - той е държавен, но не е актуван, за да се определи на кое подразделение на държавата принадлежи. Това е пречка, защото без такъв акт не може да се кандидатства по проекти. Използвам страниците на в. "Стандарт", за да апелирам да бъде по-скоро издаден такъв акт за собственост и то на общината, тъй като общините имат повече възможности и са амбицирани. Идеята е Залдапа да се превърне в обект на природен и културно-исторически туризъм", заяви Костадинов.
По стъпките на римските легионери в Троянския Балкан
Крепостта "Состра", базиликата "Св. Георги" и антична магистрала очакват туристите
Пътуване по древен римски път, посещения на минерални извори, разглеждане на останки от старинни крепости, опознаване на природните красоти на Централна Стара планина. Всичко това ще бъде предлагано по атрактивен начин чрез осъществяването на нов проект - "Виа Траяна Балканика", идеята за който е на кмета на Троян Донка Михайлова. Главната цел e общината да се развива и утвърждава като конкурентна дестинация за целогодишен туризъм.
Всичко това стана въмжно, след като на заседание на междуведомствената комисия и на специализирания експертен съвет към Министерството на културата бе решено да бъде предложено на министъра на културата римската крайпътна станция "Состра" до село Ломец и раннохристиянската базилика "Св. Георги" до село Дълбок дол да получат статут на паметници от национално значение. Те се намират в границите на изключително добре запазен античен комплекс, разположен на важния за Римската империя път, свързващ Дунав при село Гиген и Филипополис. Този комплекс е сред най-бързо развиваващите се туристически дестинации в Северна България през последното десетилетие.
"Состра" - едноимената крепост и крайпътната станция - е проучвана от археологически екип под ръководството на доц. д-р Иван Христов - зам.-директор на НИМ. В близките месеци археолозите ще проучат останките от станцията, обслужвала римската държавна поща, римски императори и висши магистрати, преминавали през Хемус по споменатия древен път. Всички старини ще бъдат запазени на открито под специална защитна конструкция, като така ще бъде увеличена експозиционната площ с археологически паметници на "Состра". Предвижда се изграждането и на археологическа база в новозакупен от общината имот, в който през миналия сезон д-р Христов откри цялостно запазен римски басейн и основи на сгради с подово отопление.
Археологическите проучвания ще продължат през лятото в земеделски парцели срещу главната порта на крепостта "Состра". Те са с лице към съвременния главен път Ловеч - Троян и за тях в Община Троян са изготвили подробен устройствен план за изграждането на път, паркинг и посетителски център за туристите.
Третият паметник, който съвсем скоро ще получи категорията "от национално значение", е най-добре запазеното трасе от римския път в района на курорта Беклемето в близост до Троянския проход. Трасето е истинска антична магистрала, широка 7 м, с осова линия, с банкети и инфраструктура като наблюдателни кули и сгради, обслужващи търговския трафик в прохода през античността.
Партньори на програмата за проучвания и опазване на римското наследство в Троянския край са НИМ, Ротари клуб и Музеят на занаятите в Троян.
Копирано от standartnews.com
