Translate

29 април 2015

Добруджа крие императорски град

В равните полета на Добруджа е скрита и много от древната история на страната ни. Едно от забравените чудеса е древният римски град Залдапа, чиито улици са буквално на сантиметри под настоящото ниво, разказва директорът на Регионалния исторически музей в Добрич Костадин Костадинов. За първи път миналата година музеят започна разкопки на древния град, простиращ се на площ от над 100 ха. Само за месец и половина работа екипът от археолози от Добрич, Варна и Силистра откриха уникална по размери епископска базилика.

Залдапа е най-големият град във вътрешността на Добруджа и е бил сред главните в римската империя. Бил разположен на главния път между Марцианопол и Доросторум. За първи път обаче археологически разкопки на града, криещ много тайни за историците, но пък явно добре познат на иманярите, започнаха миналото лято, когато Министерството на културата отпусна 40 хил. лв., а община Крушари, на чиято територия е градът, осигури от собствения си бюджет 10 хил. лв. Бързо трудът им даде плодове с разкриването на голяма базилика. "Известно е, че по това време епископските центрове на територията на днешна България са били 21, а митрополиите в късната античност, откогато датира и градът Залдапа, са били 5 на брой. За сравнение - днес са 15. Това показва колко значима роля е имал градът за територията на Долен Дунав - част от Римската империя по нашите земи", разказва Костадинов.

Екипът, който и тази година ще работи на обекта, е в състав доц. Валери Йотов от варненския музей и колегата му от Силистра проф. Георги Атанасов, Йото Йотов и Десислава Христова от музея в Добрич. Обектът се намира в близост до село Абрит и е отдавна известен на науката, като

дълго време се е мислело, че това е град Абритус

и по тази причина е дошло и името на селото. С откриването обаче на Абритус край Разград се стига до извода, че това е древният град Залдапа, разказват още историците.

Причината да започнат едва ли не спешно разкопки е сигнал за иманярски набези. Огледът на историците ги навежда на мисълта, че иманярите са попаднали на голяма антична сграда и така се стига и до първите археологически разкопки на обекта. "Градът е известен и с това, че е бил родно място на един от най-големите бунтовници срещу Римската империя в късната античност - Виталиан, който пред 514 г. - преди 1500 г., вдига въстание срещу император Атанасий Първи Библиотекар. Въстанието трае няколко години, като Виталиан дори обсажда Константинопол. Въстанието е потушено, но Виталиан се е самопровъзгласил за император - макар и за кратко. Ние се надяваме и продължаваме да се надяваме да открием някакви артефакти, свързани с него. Може би косвено доказателство за това негово бунтовническо движение е намерената колона от червен мрамор" - разказва Костадинов. Миналата година по време на разкопките проф. Атанасов бе споделил, че Залдапа е отбелязан в историческите източници и като епископска резиденция във втората половина на VI век в един списък на епископиите, публикуван от Жан д'Русе - известен френски специалист. Разкритата епископска базилика професорът сравнява с най-големите храмове от това време - в Одесос, Томи (дн. Констанца) и в Истрия. "Параметрите на храма са впечатляващи - основната й част е 37 м, широка е 21 м. Това е най-широката раннохристиянска базилика, по-широка е от тази в Одесос и Марцианопол", казва още проф. Атанасов. Сред оригиналните елементи на мащабната находка той отделя внимание и на мощните фундаменти, изградени с хоросан, дълбоки над 1.5 м, което според него говори, че сградата е била двуетажна. "Тя е трикорабна, едноабсидна с триделен притвор. На страничните кораби е имало и абсида. Много мощни кораби - 1.30 м, което показва голяма височина на църквата. Тази базилика има

рядка по красота и финес олтарна преграда

Те обикновено са с големи мраморни плочи. Забележителното тук е, че тази е ажурна, като брюкселска дантела, изплетена и изрязана от мрамор, който като се измие, става прозрачен. Има само един аналог - единствено в голямата базилика на Истрия - най-богатия град в Добруджа, той е гръко-римски, това е втората олтарна преграда, която е така изпълнена в християнския свят", разкри миналата година проф. Атанасов, а Костадинов добави, че до турското нашествие на Балканите всички иконостаси в църквите са били мраморни. "Дървото влиза след турското нашествие, защото те не са оставили нито една църква непоругана по пътя си и са ги разграбвали и чупили иконостасите им. Освен това ислямът е забранил пищните украси в църквите - мрамор, злато и сребро, и така навлиза дървото, а златните и сребърни кандила се заменят с медни, като сребърни украси на места започват да се появяват чак в XVII в. отново в църквите", казва Костадинов.

За колоната от червен мрамор, която бе намерена по време на работата на обекта, историците разказват, че това е колона от червен мрамор с бели ивици - много красив, и се е използвал за големи катедрали, като е наричан още кралска бреча. Находището на този червен мрамор се е намирало на около 50 км от Константинопол - добивал се е в Мала Азия. Когато персите и арабите след това завладяват териториите, в които се е добивала едно време порфирата, добивана в Египет - знаковият мрамор, ползван от императорите, то този материал е бил заменен от бреча каролина. Такива колони са се поставяли в храмовете, в които се е черкувал императорът и тъй като Виталиан се е самопровъзгласил за такъв, а и голяма част от Източната Римска империя го е признавала за владетел, предполагаме, че е възможно епископската базилика, която разкрихме, да е останала с тази колона вследствие на мимолетното императорстване на Виталиан, казва Костадинов. Той разкрива още, че градът носи тракийско име, като допълва, че това е рядък феномен, защото римляните са давали свои имена на завладените градове и крепости. Според някои името на града - Залдапа,

означава жълта или лековита вода

което се свързва с многобройните извори в района, част от които съществуват и днес и са слабо минерални, разказва още директорът на добричкия музей, като добавя: "Думата "апа" е тракийска и е запазена и до днес в румънския език и означава вода". Историците предполагат, че градът датира от III-IV столетие пр. н.е., разцветът си е достигнал през III в. от н.е. Два пъти е бил нападан - от готи и хуни, като е възстановен в средата на VI в. от Юстиниян и упадъкът му идва в началото на седми век - между 602-610 г., когато е бил разграбен от авари и славяни и повече не е бил възстановяван, казва още Костадинов. Сред любопитните находки, разкрити миналото лято, Костадинов споделя, че точно върху базиликата са попаднали на прабългарско жилище, а до това време се е твърдяло, че след периода си на съществуване градът не е бил обитаван. "Намерихме типична степно-номадска керамика, което доказва, че градът е бил обитаван и в по-късно време", казва историкът.

Сред интересните находки са четири мраморни гълъба, за които се предполага, че са били част от украсата на амвона. Намерени са и над 800 монети, кръстове, търговски печати, култови предмети, много мраморни елементи.

Кметът на община Крушари Димитър Стефанов се надява благодарение на големия исторически обект районът да се развие и икономически и да стане привлекателно място за туристи. Още повече, че предстои откриването на най-новия граничен пункт с Румъния, който е между селата Северняк от българска страна и Добрин - от румънска.

"Общината съвместно с РИМ подадохме заявление до Министерство на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство, с което искаме да се даде статут на Залдапа като недвижима културна ценност от национално значение. Чакаме всеки момент да излезе протоколът за това, но проблемът е, че обектът все още няма акт за собственост - той е държавен, но не е актуван, за да се определи на кое подразделение на държавата принадлежи. Това е пречка, защото без такъв акт не може да се кандидатства по проекти. Използвам страниците на в. "Стандарт", за да апелирам да бъде по-скоро издаден такъв акт за собственост и то на общината, тъй като общините имат повече възможности и са амбицирани. Идеята е Залдапа да се превърне в обект на природен и културно-исторически туризъм", заяви Костадинов.

По стъпките на римските легионери в Троянския Балкан

Крепостта "Состра", базиликата "Св. Георги" и антична магистрала очакват туристите

Пътуване по древен римски път, посещения на минерални извори, разглеждане на останки от старинни крепости, опознаване на природните красоти на Централна Стара планина. Всичко това ще бъде предлагано по атрактивен начин чрез осъществяването на нов проект - "Виа Траяна Балканика", идеята за който е на кмета на Троян Донка Михайлова. Главната цел e общината да се развива и утвърждава като конкурентна дестинация за целогодишен туризъм.

Всичко това стана въмжно, след като на заседание на междуведомствената комисия и на специализирания експертен съвет към Министерството на културата бе решено да бъде предложено на министъра на културата римската крайпътна станция "Состра" до село Ломец и раннохристиянската базилика "Св. Георги" до село Дълбок дол да получат статут на паметници от национално значение. Те се намират в границите на изключително добре запазен античен комплекс, разположен на важния за Римската империя път, свързващ Дунав при село Гиген и Филипополис. Този комплекс е сред най-бързо развиваващите се туристически дестинации в Северна България през последното десетилетие.

"Состра" - едноимената крепост и крайпътната станция - е проучвана от археологически екип под ръководството на доц. д-р Иван Христов - зам.-директор на НИМ. В близките месеци археолозите ще проучат останките от станцията, обслужвала римската държавна поща, римски императори и висши магистрати, преминавали през Хемус по споменатия древен път. Всички старини ще бъдат запазени на открито под специална защитна конструкция, като така ще бъде увеличена експозиционната площ с археологически паметници на "Состра". Предвижда се изграждането и на археологическа база в новозакупен от общината имот, в който през миналия сезон д-р Христов откри цялостно запазен римски басейн и основи на сгради с подово отопление.

Археологическите проучвания ще продължат през лятото в земеделски парцели срещу главната порта на крепостта "Состра". Те са с лице към съвременния главен път Ловеч - Троян и за тях в Община Троян са изготвили подробен устройствен план за изграждането на път, паркинг и посетителски център за туристите.

Третият паметник, който съвсем скоро ще получи категорията "от национално значение", е най-добре запазеното трасе от римския път в района на курорта Беклемето в близост до Троянския проход. Трасето е истинска антична магистрала, широка 7 м, с осова линия, с банкети и инфраструктура като наблюдателни кули и сгради, обслужващи търговския трафик в прохода през античността.
Партньори на програмата за проучвания и опазване на римското наследство в Троянския край са НИМ, Ротари клуб и Музеят на занаятите в Троян.


Копирано от standartnews.com


ПОТЪНАЛИТЕ СЪКРОВИЩА НА АЛЕКСАНДРИЯ

Изгубен за около 1600 години митичния град, за който се счита, че е станал жертва на няколко поредни земетресения и големи прилични вълни, е преoткрит през 1992 г. от археолога Франк Годдио и неговия екип при археологически разкопки край бреговете на днешна Александрия.
На близо 8 метра дълбочина са намерени структури, принадлежали на тогавашните главни герои Клеопатра, Юлий Цезар, Марк Антоний и Гай Октавий. 

Този мултикултурен музей се е съхранил на дъното на Средиземноморския бряг благодарение на дебелия слой пясък и седименти, които са предпазили експонатите му от корозивното действие на солената вода.
Подводния град все още не е част от туристическите атракции в Александрия, тъй като продължава да е обект на изследване от археолози.

Източник:Блиц
20150321.cdxfblcsnr.jpg
20150321.altkooezvj.jpg

20150321.sxzoxkizbj.jpg

Откриват „Дворът на кирилицата” в Плиска

Откриват „Дворът на кирилицата” в ПлискаМодерен културно-исторически комплекс „Дворът на кирилицата" ще бъде открит в Плиска навръх 2 май по повод 1150-годишнината от покръстването на българите. Идейната и пространствената му концепция, както и неговото архитектурно оформление принадлежат на арменския бизнесмен Карен Алексанян.

Композиционният център на комплекса е на покръстителя Цар Борис I. Издигнат е и паметник на светите братя Кирил и Методий. Зад него се издига 12-метров православен кръст, който символизира покръстването на България.

Скулптурите са дело на Бехчет Данаджъ. Буквите пък са ръчно изработени в Армения от камък туф. По тях са работили 12 души под ръководството на популярния арменски майстор Рубен Налбандян

Комплексът включва и галерия, проследяваща всички по-важни моменти, свързани с покръстването на българите. Автори на презентираните в постоянната експозиция картини са Иван Узунов от Велико Търново, Михаила Михайлова от София и Вальо Гюлешев от Търговище.


Друга част от оформлението на комплекса е параклисът на Цар Борис I, който вчера е бил осветен от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан и отец Багдатемос - духовен водач на арменската общност във Варна и Шумен.
„Плиска е родината на кирилицата и е редно тук да има неин паметник. Тя е тръгнала оттук, обиколила е целия свят и най-сетне намери покоя си. Идеята е всички православни християни да могат да идват на поклонения в Плиска", обясни Карен Алексанян.
Входът за посещение на обекта ще бъде свободен на 2 май. През останалите дни той ще е 4 лева.

11 март 2015

Останки на два дървени кораба откриха археолози в шелфа между Шабла и Нос Калиакра

Това съобщи за Радио Варна Преслав Пеев – подводен археолог от Института по океанология към БАН." Български и румънски археолози проведоха шест подводни експедиции в рамките на съвместен проект за проучване на подводното археологическо наследство на Добруджанското крайбрежие. В румънски води, на дълбочина 20-30 метра, са открити две съветски подводници и един немски кораб от Втората световна война, както и няколко търговски кораба, потънали през последните 20-30 години. Находките са вписани в брошура на български, румънски и английски език, с нови маршрути за авантюристичен и подводен туризъм, наред със сухоземни забележителности на Добруджанското крайбрежие, и към тях вече има интерес от няколко  бургаски туристически фирми", каза археологът Преслав Пеев. Това са достъпни, близки и все още непознати места по Добруджанското крайбрежие. Сред ухоземните обекти, включени в брошурата, са Музеят в Констанца, който съхранява богати находки от римско време, античният град Истрия северно от Констанца, село Корбу северно от Констанца има великолепно запазен римски водопровод, който се оттича от кяаменна чешма, наричана от местните „българският извор”, което означава че  е строена от българи.
От България – праисторическата селищна могила край Дуранкулак, фарът на нос Шабла заедно с античното селище Карон Лимен, Камен бряг с местност „Яйлата”, нос Калиакра и Историческият музей в Каварна. "Подводните находки ще са достъпни за водолазни клубове", каза Пеев. По думите му българският шелф е по-леснодостъпен за гмуркания, тъй като само на две морски мили от брега дълбочината достига 20 метра, например пред Яйлата, а по румънското крайбрежие подобна дълбочина е значително по-навътре в морето.
  "Полиметален слитък с формата на разпъната волска кожа е уникална находка в световн мащаб, която може да се види в каварненския исторически музей, по-голямата част от него представлява сплав от злато, сребро и др. метали", припомни Преслав Пеев. Уникален е защото няма друг такъв открит в света. Находката е открита още през 70-те години на 20-ти век в залив, западно от нос Калиакра. Подобна форма има открита на о-в Кипър, о-в Крит и в Египет. Били са широко разпространени по цялото източно Средиземноморие, вкл. Черноморският регион и Балканите. По времето на късната бронзова епоха преди 3200 до 3500 г. Предназначението най-вероятно е домонетна форма, като слитъкът е или кръгъл или с форма на волска кожа. Обикновено са тежали по „един талант”, което е около 26 кг. 

Откриха Златния град?

Археологическа експедиция, завърнала се от непристъпен район на джунглите на Хондурас, обяви, че е открила руини от град-държава на неизвестна до момента на науката цивилизация, населявала Централна Америка. Слуховете за мистичния древен град съществуват още от времето на испанските конкистадори, а в местните легенди той е известен под името „Градът на маймунския бог”, а също и като Златният град. Смята се, че той е бил обитаван от процъфтяваща цивилизация, изчезнала безследно преди повече години.  За откритието разказва Fox News.
В състава на експедицията, натъкнала се на митичния град са били учени от САЩ и Хондурас, инженер, антрополог, етноботаник и 16 бойци от хондураските спецчасти, които са отговаряли за безопасността на изследванията. Районът е толкова опасен, че експедицията е била придружавана и от двама експерти по оцеляване - бившите британски разузнавачи Стив Съливан и Андрю Ууд. Следите от древната цивилизация са намерени в района Москития, покрит с непроходими джунгли. Учените са изследвали и картографирали руини от крепостни стени, площади, пирамиди и могили. Смята се, че съоръженията са били изградени от неизвестна индианска култура, чийто разцвет е бил преди 1400 години. След изчезването й, градът е бил покрит с гъста растителност и затова е останал толкова дълго време скрит в сърцето на джунглата, известна с непристъни планини, блата и реки.
Учените открили и 52 артефакта, в тона число каменни тронове, фрески с изображения на змии и грифони, а също и каменна глава на „човек-ягуар”, за която се предполага, че е фрагмент от скулптура, изобразяваща шаман в изменено състояние на съзнанието. Всички находки са документирани, като са оставени на мястото им. Точното местоположение на древния град се пази в тайна, за да не бъде опустошен от иманяри.
Изгубеният град провокира въобръжението на откривателите от столетия. Местният индиански фолклор го описва като приказно красиво място, подобно на Райската градина, други вярвания разказват за „Златен град.” Смята се, че за първи път следи от него са забелязани от американският авантюрист Тиъдър Мурд, прелитайки със самолет над района, начело на експедиция през 1940 година. Той обаче умира в авиокатастрофа,  преди да успее да разкрие и документира точното местоположение на града.
Основните научни хипотези гласят, че развалините принадлежат на легендарния Бял град, за когото Ернан Кортес пише на император Карл. Конкистадорът споделил с императора, че според местните жители, на територията на днешен Хондурас се крие господарство, равно по богатство на това на ацтеките.

31 януари 2015

Мраморен релеф на бог Митра в Музея за история на София


Музеят на история на София придоби нов експонат -изключително рядък и ценен мраморен релеф на бог Митра. Плочата, която е с отчупена горна част, представлява божеството, поставено в кръгъл медальон и изобразява Митра в момент, в който подготвя жертвоприношение на бик. Това е традиционната втора сцена от мита за Митра, като жертвоприношението се свързва със зараждането на новия живот.

Култът към Митра е изключително разпространен и възниква в Рим. Съществува в продължение на над 300 години от Британия до Черно море и от река Рейн до Нил.

Той се е озовал на родна територия по време на Римската Сердика, както всъщност се е наричала столицата ни във вековете на създаването й. Тогава градът е бил със силна политическа и военна роля, както и с богат религиозен живот.

Зам.-кметът на столицата с ресор култура Тодор Чобанов разказа, че култът към източното божество Митра е бил със силно средище в древна София и подчерта, че той се е смятал за легионерска вяра и според някои изследователи ако в 4 век от новата ера не се е появило християнството, то Рим е щял да бъде империя на митраизма.

Култът към Митра е бил таен, като определена част от него има допирна точка и със зародилото се по-късно християнство - раждането на непобедимото Слънце кореспондира с християнската Коледа. Интересното за фигурата на Митра е, четой поначало не е с божествен произход, а се възприема като човек месия, който извървява пътя до израстването в божество.
Чобанов изтъкна, че релефът ще бъде част от постоянната експозиция на музея, веднага щом той отвори врати. Експонатът е открит случайно в село Герман. Преди местните жители да видят, че на гърба на камъка има изсечени релефи, са го ползвали като каменно стъпало от стълба.

Източник: News.bg

22 януари 2015

Разчитат древни ръкописи залети от Везувий с рентген

Уникални древни ръкописи, намерени в библиотека в залетия от вулкана Везувий римски град Херкулан, вече може да бъдат разчетени, пише в. "Телеграф". Това става възможно с нова техника с рентгенови лъчи, измислена от европейски учени. Вече са разчетени няколко думи и букви от един свитък. Ръкописите са били заровени дълги години под тонове застинала лава, избълвана от Везувий през 79 г. сл. Хр. Те са част от библиотеката на вила "Херкуланиум" са били събиране от тъста на Юлий Цезар. Част от текстовете са от антична Елада, както и е от епохата на формирането на Римската империя. Вилата е открита под застинала лава през 1754 г., а в библиотеката е имало 1800 текста, които обаче нямало как да бъдат разчетени тогава. Според съвременните учени повечето свитъци са изгубени антични исторически книги, романи и философски трудове, основно на епикурейците. 

Откриха гробница посветена на Озирис в Египет

В Египет откриха гробница на Озирис
© Paolo Bondielli/Min Project
В Долината на царете, Луксор, е открита гробница, посветена на египетския бог на смъртта Озирис. Откритието е обявено от Min Project, водещ археологическите разкопки, и египетското Министерство на антиките.
Структурата на гробницата съответства на описанието на гробницата на Озирис в египетската легенда и вероятно се явява точно нейно копие. Тя е била създадена по време на 25-ата династия (760–656 г. пр.н.е.) или 26-ата (672–525 г. пр.н.е.). Други открити гробници от този период имат сходни елементи с мистичната гробница.
Освен това през 1902–1903 г. е открита гробница, получила названието Озирион, която също прилича на описваната в легендите гробница на Озирис. Озирион е построена при фараон Сети I, управлявал Египет през 1294–1279 г. пр.н.е.
В наскоро откритата гробница централно място заема статуя на бога. Тя се намира в храмова стая със сводест таван, пред нея има шахта, която се спуска на дълбочина 9 метра в друга камера. В тази стая има още една шахта с дълбочина 6 метра, която също води в друга, още по-дълбока камера, се казва в сп. Luxor. Залата е обкръжена от пет колони.
Озирис е изолиран на своеобразно островче, което се възвисява над другите части на камерата. Според египетската митология Озирис е управлявал света на мъртвите, след като е бил убит от своя брат Сет.
Сет убил Озирис, за да се качи на трона. Изида, жената на Озирис, го съживила и им се родил син, който след това предизвикал Сет. В някои версии на мита Изида била принудена да събира Озирис парче по парче, тъй като Сет разчленил тялото му и разхвърлял частите далеч една от друга.
От дясно на ляво: Изида, съпругът ѝ Озирис и техният син Хор. Артефакт от времената на 22-ра династия.
Wikimedia Commons
Хор, синът на Озирис от Изида, обикновено е изобразяван с глава на сокол. Той станал противник на Сет и удържал победа над него. Боговете решили, че никой няма право да владее трон, спечелен в резултат на убийство, и не подкрепили Сет.
Гробницата на Озирис се явява част от сложен комплекс, чиито разкопки са провеждани на два етапа. През есента на тази година започва третият етап от археологическите разкопки.

Работници откриха делва, докато ремонтират главната улица във Варна


Източник: Moreto.net   
Сн.: Moreto.net
На поредна находка се натъкнаха работници, участващи в ремонта на градското ларго във Варна, близо до храма "Свети Николай Мирликийски", научи Moreto.net. Докато копаят канали за подземната инфраструктура, те открили огромна делва. Все още не се знае дали съдът е древен или е от османско време, коментира археологът Теодор Роков. Тъй като половината от предмета е в профила на изкопа, изваждането му ще отнеме време, обясни той. Интересното за момента било, че той е открит едва на няколко педи под тротоара.

По думите му, виждащите се над делвата части от зид пък също още не са датирани. Археолозите имат съмнения, че ако тя не е древна е възможно тухлите да са част от стара подложка за кабели. При всички случаи установяването на находката ще отнеме време, категорични са археолозите, които от началото на ремонтните дейности по градското ларго се надяват да открият части от старата крепостна стена, съществувала някога именно в този район на Варна.

Според експертите подобни открития са нормални, след като под централните улици лежат останките от античния Одесос. Досега обаче, при градежа на старата главна улица и при строителството на сгради в района не са откривани артефакти.

Преди дни, докато копаят основите на частна сграда, работници са открили находки от няколко епохи, съобщи още Теодор Роков. И днес екип от археолози работи в участъка, намиращ се зад Дупката. Смята се, че там има основи от антични сгради и части от плочи с надписи. Намерените парчета обаче са прекалено малки и написаното не може да бъде разчетено.

От Регионалния исторически музей отказаха да коментират дали проучването покрай църквата "Свети Никола" ще забави ремонта на така наречения пешеходен ринг, но със сигурност ще отнеме няколко дни.