В резултат на полицейска операция, на бял свят излязоха множество антични и средновековни предмети с художествена и историческа стойност, произхождащи вероятно от района на Нова Загора, става ясно от информация на МВР – Сливен. Акцията е проведена от служители на сектора "Трафик на културно-исторически ценности" в ГДБОП, съвместно с териториалното звено в Сливен. След предварително наблюдение, на 29 април са проверени адреси в столицата и в Нова Загора. При акцията на софийска територия служителите намерили и иззели два антични керамични съда, 9 сребърни римски императорски монети, антична бронзова апликация със сребърно изображение на горгона Медуза и металотърсач. Последващите действия по досъдебното производство /чл.277а, 278 и 278а от НК/ са проведени със съдействието на антимафиоти от Сливен и полицаи от РУ на МВР - Нова Загора. В хода на акцията са претърсени два адреса в Нова Загора. От двете къщи на Р.С./30г./, антимафиотите иззели сериозна сбирка от разнообразни ценности – над 500 антични монети, накити, медальони, керамични фигури и съдове-статуетки, рогове, инкрустирани с метал, бронзова глава – всички от епохата на античността, а също и средновековни артефакти с висока художествена и историческа стойност. Иззет е и магнитометър с висока разделителна способност, ползван за незаконни теренни проучвания. Собственикът на двата имота е задържан с полицейска мярка. Р.С. от Нова Загора е известен като иманяр, но има данни, че е основен дилър и трафикант на движими културни ценности в региона на Югоизточна България, заявиха от полицията.
Топенето на ледници в планините в далечната северна част на Канада е разкрило богата находка от древни сечива, използвани за лов на елени и други животни, съобщи АФП.
Високо в планините Макензи в Юкон археолози са открили приспособление за изстрелване на копия на 2400 години, капан за катерици, използван преди 1000 години, и лъкове и стрели на 850 години.
"Тези ловни оръдия са удивителни. Сред тях има толкова умело изработени елементи, че е трудно да си представи човек как някой ги е правил с камък в ръка", казва ръководителят на учените – Том Андрюс.
Археолозите работят в района от 10 години, след като местни ловци попадат на връх на стрела на 4300 години.
Източник: Dnes.bg
Артефактът е намерен в тор от северни елени, открит в резултат на топенето на ледовете.
На мястото работят и биолози, които изследват животинските екскременти за останки от растения, насекоми, полени и паразити.
През 1965 г. във Враца решават да се построи жилищна кооперация на мястото на насип, който дълги години е стърчал почти в центъра на града. Още при първите копки багерът изважда железни части, за които по-късно се установява, че са от тракийска колесница. Археолозите откриват ограбена в древността гробница и други две, които са сравнително запазени. В по-голямата камера са намерени скелети на възрастен човек и млада жена, както и уникални погребални дарове. Най-ценни сред тях са откритите златен венец, златни обеци и позлатен сребърен наколенник, който изобразява Великата богиня-майка Бендида. Намерени са и две сребърни канички, четири фиали, златни апликации от конска сбруя, бронзови съдове и различни оръжия.
Погребението било изключително богато и това дало основание да се мисли, че то е на тракийски владетел и неговата съпруга. Главата на младата жена била украсена от изящен златен венец, наподобяващ лаврови клонки. Той тежал 205 грама 24-каратово злато. Венецът се допълвал и от масивни златни обеци, украсени в долната част с фигурки на сфинксове и растителни орнаменти. В третия гроб, частично ограбен в древността, били открити скелети на мъж и жена със златни и сребърни канички, златни скъпоценности, предмети от глина, стрели със заострени железни върхове. Златната кана изобразява две колесници, теглени от по четири коня, означаващи двете начала на древния свят - слънцето и земята, соларното и хтоничното. Поради тази причина едната колесница е управлявана от бог Аполон, а другата - от бог Дионис. На дръжката на каничката пък е апликиран Херкулесовият възел.
Богатите находки в съкровището от Могиланската могила утвърждават мнението, че става въпрос за гробница, принадлежала на род от племето на трибалите, което през IV в. пр. н. е. е обитавало земите на днешния Врачански край. Богатите гробни дарове пък са направени в ателиетата на известния тракийски владетел Котис.
Минават 20 години. През 1985 г. трактористът Иван Димитров решава да копае канал в двора си в с. Рогозен, намиращо се на 40 км от Враца, та да напоява по-добре зеленчуците. Изкопал е няколко метра, когато лопатата му се натъква на някаква тава. Открива 42 кани, 22 фиали и една чаша. Иван Димитров не е обхванат от иманярска треска и не се опитва да задели нищо за себе си, а веднага се обажда на кмета, който пък извиква археолозите от Враца. Те откриват втора яма, от която изваждат още 100 сребърни съда.
Фиалите имат най-голям дял сред сребърните съдове от Рогозенското съкровище. Те са 108 на брой и това надхвърля всички скъпоценни фиали, които се намират днес в музеите по света.
Очевидно е, че скъпите съдове са били укривани. Причината вероятно е била грозящата опасност от военните походи на македонския владетел Филип II в земите на трибалите през 341, 339 и 335 г. пр. н. е.
Съкровището от Рогозен с право беше наречено "находката на века" - то е най-голямото, откривано в българските земи, и представлява една огромна колекция от 165 красиво изработени сребърни съда. От тях 31 са позлатени. Всички съдове от Рогозен са с общо тегло 20 кг.
Древногръцки съкровища могат да се видят в много световни музеи, но Рогозенското по направата си е уникално. То е изработено в стил, типичен за тракийското изкуство, който рядко се среща и е чужд на разпространените по света предмети на древногръцките майстори. Върху съдовете са изобразени божества и сцени от интересната, но слабо позната тракийска митология и обредност.
Първият обект, който ще бъде наблюдаван през археологическото лято на тази година е в района на изграждащата се инфраструктура на Дунав мост 2. Това каза за радио “Фокус”- ВидинОля Миланова, археолог в Историческия музей. Тя посочи, че от април до края на тази година ще се работи на откритите три селища от бронзовата епоха, открити в землищата на видинските села Антимово и Покрайна. „Археолози ще наблюдават изкопните работи, които ще се извършват в местността Гриндора, където са се намирали тези три древни селища. Там се намира и надгробна могила”, уточни Миланова. През 2004 г. в местността Гриндора археолози откриха ценни находки от бронзовата епоха, които още не са показвани. Тя посочи, че в момента се работи върху създаването на археологическа карта във връзка с изработването на оценка за въздействието върху околната среда в 30-километрова отсечка, където ще се разширява жп-линията Видин-София. „На картата трябва да се нанесат археологическите обекти, които евентуално ще бъдат засегнати при строителството на жп-линията”, допълни археологът. Ще продължат и разкопките край село Кладоруб в Община Димово, където работи председателят на Българско археологическо сдружение Красимира Лука. Край Кладоруб археолози разкриха римски военен лагер от 1-ви век.
Историческото развитие на древна Тракия било силно и благотворно повлияно от близкото съседство с древна Гърция (Елада) и нейната морска цивилизация. През втората четвърт на І хил. пр.Хр. по тракийските брегове на Егейско море, Пропонтида (Мраморно море) и Евксинския понт (Черно море) възникнали многобройни елински колонии. Най-значителни от егейските колонии били Енос (при устието на Марица), Маронея, Абдера (при устието на Места) и Амфиполис (близо до устието на Струма), както и островните колонии Тасос и Самотраки. На северния бряг на Мраморно море се намирал Перинт, на Босфора – Бизантион (днешният Истанбул). По тракийския бряг на Черно море били разположени Аполония (днес Созопол), Месeмбрия (Несебър), Одесос (Варна), Дионисополис (Балчик), а на добруджанския бряг на днешна Румъния Калатис, Томи и Истрия. Колониите били търговски пристанища, през които преминавала все по-интензивната и взаимноизгодна търговия между тракийските земи и древна Елада. От началото на V в. пр.Хр. водеща роля в тази търговия играела Атина. Понякога тракийците упражнявали политически натиск върху колониите, принуждавайки ги да им плащат данъци или плячкосвали територията им с внезапни нападения. Но най-често взаимната икономическа полза предопределяла толерантно отношение и повечето колонии с времето се превърнали в богати и цветущи градове. Благодарение на продължилите векове постоянни контакти и културен обмен между елини и тракийци, в древногръцката литературна традиция са запазени разнообразни сведения за древна Тракия и нейните обитатели. До известна степен тези сведения компенсират липсата на домашни, тракийски писмени извори. Заедно с проучваните от археолозите материални паметници на тракийската древност те дават възможност да се възкреси, макар и не винаги с достатъчна сигурност и подробни детайли, историята на тракийските земи в древността.
Иманяри рушат стените на уникален храм-кладенец край брезнишкото село Гърло. Бандити с металотърсачи са надупчили древното светилище, за да дирят злато под камъните. В района има желязна руда и фосили и каменните стени пищят. Това подлъгва търсачите на съкровища, оплакаха се археолози. Мегалитният храм е под егидата на ЮНЕСКО. Той е от ХV-ХIV век преди Христа. Открит е в началото на 70-те години на ХХ век от археоложката Димитрина Митова-Джонова. От късната бронзова епоха е и е сравняван с културата на нурагите в Сардиния. Смята се, че той е не само култов обект за почит към божество, но и древна обсерватория. Предполага се, че куполът, под който се е влизало, е бил отворен и при пълнолуние са се наблюдавали звездите и небето. При слънчево затъмнение пък е можело да се видят планетите. Каменните стълби от кладенеца водят до малка кръгла зала със свод. Смята се, че това е храм на шумерския бог на подземните сладки води Енки. Кладенецът се намира върху селище от къснобронзовата епоха. Проучването му в бъдеще ще даде много информация, твърди археоложката Василка Паунова. Според нея трябва да се вземат спешни мерки за опазване на обекта. Около него има късноримска и вероятно елинистична крепост, а в подножието - римски лагер, и целият район може да се оформи като археологически резерват.
Три от всеки четири археологически паметника у нас са изчезнали. Поне по документи - от 100 000 разкрити находки в археологическата карта на България са включени едва 21 000, а в Националния регистър на недвижимите културни ценности - 4000. Прокурори и антимафиоти от месец са по дирите на изчезнали документи от архива на бившия Национален институт по паметниците на културата. В хранилищата му липсват огромно количество документи. Оказва се, че НИПК е издавал разрешения за строителство, довели до унищожаване на част от старините. В архива обаче цари хаос, данните за 30-те хиляди културни паметника в Националния регистър са грешни или непълни. 2/3 от документите не са инвентаризирани и не е ясно какво изобщо съдържат. По тези случаи прокуратурата проверява бившия шеф на НИПК Георги Угринов и други служители от института. На него вече му бе повдигнато обвинение за незаконното строителство до църквата "Св. Йоан" в Несебър.
Баровски вили насред ранносредновековен град - така изглежда днес Улпия Анхиало "Палеокастро" в Поморие. От 2007 г. архитектурният резерват е буквално разграден двор. Тогава комисия на Министерството на културата променя режимите на античното селище и некропола и отменя защитената зона "В". В архива на НИПК не попадат (или изчезват) документите, в които са описани новите граници на териториите. Липсват и данни за мотивите на промените. Ръцете на мераклии и строители обаче са развързани, а НИПК допуска безумни градежи. Това установява проверката на културното министерство в края на 2009 г. Заключенията на експертите разкриват, че в архива липсват основните инструменти за защита на груповите паметници в Поморие. Не е ясно как и защо са намалени защитените територии и как НИПК е провеждал политика за опазване на културните ценности, пише в протокола от проверката. Скандално "почистване" от документи е открито и в архивните папки на Античния форум в Пловдив. Проверяващите не намират три писма на тогавашния шеф на института Георги Угринов, с които разрешава застрояването на форума. До тях се добират обаче от друго място. С едното от 14 юли 2007 г. Угринов еднолично съгласува план за регулация на площад Централен със застрояване на защитената зона "А" на Античния форум. Там новото строителство е абсолютно забранено На 20 февруари 2003 г. шефът на НИПК приема втори вариант на "обемно-устройствено проучване със застрояване". На 6 февруари 2004 г. той "еднолично съгласува скицата с виза за проектиране на идеен проект за изграждане на 5-етажен културен, информационен и търговски център с двуетажни подземни гаражи върху форума и предлага демонтиране на археологическите ценности", установяват експертите. И в трите случая бившият шеф е решавал без обсъждане в Експертния съвет на института, каквото е задължително за паметници с национално значение. Протоколи от Експертния съвет липсват, няма и искания за съгласуване на застрояването на Античния форум. Скандално оскъдно се оказва и досието на исторически резерват "Трапезица" във Велико Търново. Няма нито планове, нито проекти за консервация. Рехава е и документацията на "Доросторум-Дръстър" и късноантичната гробница в Силистра. От проверените 16 групи паметници с национално значение се оказва единствено изрядна документацията на Боянската църква. Досиетата на останалите са били без описи, което е позволявало свободното изнасяне или манипулиране на документи, твърдят експертите. Документите на Националния институт по опазване на недвижимите културни ценности (НИОНКЦ) продължават да се съхраняват на две места - в централната сграда на столичния бул."Княз Дондуков" 16 и в 50-годишна барака в кв. "Изгрев". Националният регистър на недвижимите паметници се пази върху дървени рафтове в помещение на втория етаж в централата, незащитено срещу пожари. Върху стелажите са и досиетата на културните ценности. Фотоархивът е в приземния етаж, а преди наводнение унищожава част от него. Трагична е съдбата на голяма част от архива, който от 20 г. се води "необработен". Оригинални документи на паус, хартия и картон са натрупани в таванските помещения на института с олюпена мазилка и течове от стария покрив. За да се разбере какво съдържа необработеният архив и каква част от него е унищожена, ще трябва сигурно година, твърдят служители в института. Тъжно е и завареното от новото ръководство на института техническо оборудване на архива - 4 компютъра, принтер, неработещ скенер, един дигитален и 5 лентови фотоапарата. "Никой досега не е направил нищо, за да се променят нещата", коментира новият директор на НИОНКЦ Йорданка Кандулкова. Божидар Димитров
За това колко силна е била в началото на империята ориентацията към строга яснота и към спокойния ред на гръцката класика свидетелствува трактатът на римския военен инженер и архитект Витрувий, работил през втората половина на І в. пр. Хр. Витрувий съставил обобщен трактат Десет книги за архитектурата”, който след столетия забрава бил намерен от италианския хуманист Поджо Брачолини в библиотеката на Сен Галенския манастир. Издаден най-напред през епохата на Възраждането, трактатът на Витрувий оттогава насам непрекъснато се издава и се изследва в детайли. В ново време за трактата на Витрувий се е създала обемно научна литература, но различните части на трактата са проучени неравномерно. Най-пълната цялостна разработка и тълкувана още през Възраждането е направена в трактатите на Алберти и други теоретици на възраждането на античната теория за ордера.
По малко внимание в миналото е обръщано към теоретическите положенияв трактата на Витрувий, извлечени от него от съчиненията на най-забележителните древногръцки архитекти, имената на които сам Витрувий привежда в предисловието към Книга Седма в своя трактат. Сред имената на страрите архитекти фигурират Иктин – архитекта на Партенона, строителят на Пирейския арсенал Филон, знаменитият строител на йонийски храмове Хермоген и много други архитекти и описания на съоръжения и книги, построени и написани от тях.
Заедно с това Витрувий отделя внимание на архитектурните постижения на своето време. Така сводовете фигурират у него само като покритие на мазета и като висящи леки сводиове в интериора. Витрувий мълчи обаче за такива важни съоръжения от неговото време като храма на Херкулес в Тибур, театъра на Марцела, Пантеона, термите на Агрипа и т. н. Това се обяснява с увлечението по обяснявана на гръцката архитектура. Витрувий гледа да се позовава преди всичко на гръцкия опит и почти не теоретизира на базата на римския опит.
В “Десетте книги за архитектурата” се разглеждат следните основни въпроси: видове здания, необходимете на архитекта основни категории на античната теория на архитектурата, класификация на най-важните видове съоръжения, а също така и основните въпроси на градостроителството и отбранителните съоръжения (Книга І), строителните материали (Книга ІІ), построяването на йонийските храмове (Книга ІІІ), дорийските и коринтските, а също така етруските и кръглите храмове (Книга ІV), обществени съоръжения: площади)форуми), базилика,, курии, театри и свързаните с тях въпроси на акустиката, бани, палестри, строителството на пристанища (Книга V), частни домове и вили (Книга VІ), вътрешни работи, устройство на подове, мазилки и закрепване на материалите, стенопис, получаване на изкуствен мрамор, видови бои (Книга VІІ), вода за пиене и нейните свойство, водопроводи (акведукти) (книга VІІІ), битова астрономия, измерване на времето и устройство на слънчевите и водни часовници (Книга ІХ), основна механика, подемни механизми, прилагани в строителството, водоповдигачи, прибори за измерване на изминатия път, военно обсадни машини и т. н. (Книга Х).
Редът на изложението в основни линии съвпада с установеното в Първа книга деление на архитектурата – книги І – VІІІ ; на гномикатат. е. теорията на слънчевите часовници е посветена книга ІХ, и на механиката (Книга Х). Обаче строга последователност на изложението в трактата на Витрувий отсъства и при по-задълбочено изследване става ясно, че той е съставен от много разнородни фрагменти.
Широкият обхват на трактата на всички проблеми на архитектурата го превръща в енциклопедия на строителството. Този забележителен труд на Витрувий свидетелства за широкото, реалистично научно мислене на архитекта и е ценен принос в теоретическото наследство на световната архитектура.
