Ивановските скални църкви

Край Бобошево се руши средновековна църква

АРХИТЕКТУРА НА ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

ТЪРНОВГРАД ~ ЦАРЕВГРАД ~ ТЪРНОВ столица на Второто българско царство.

Първите заселища върху територията на днешно Търново датират от ІV-V в. и са намерени в Царевец, Трапезица и Момина крепост. На Царевец се създава късноантично селище, което през ранновизантийската епоха в VІІІ в. се оформя като голям, укрепен град. След освобождението от византийско владичество фамилията на Асеневци, чиито владения вероятно са се намирали недалеч от Търново, построява своя дворец на хълма Царевец. Тук се е издигал дворецът на българските царе през цялото време на съществуване на Второто българско царство (1186-1393), като е бил дострояван и разширяван многократно.

Общ план на двореца в Царевград Търнов, столица на Второто българско царство, с всички разкрити до днес археологически находки от тракийско време до края на ХІV в.

Крепостна стена е ограждала целия хълм Царевец. Главният вход в североизточния й ъгъл е бил охраняван от една кръгла и една четириъгълна кула. Имало е и втори вход в крепостта от юг, също така добре укрепен. На много места средновековните крепостни стени стъпват върху ранновизантийските укрепителни зидове.

Когато Търново става столица на държавата, в неговата територия се включват крепостите-селища Трапезица и Момина крепост, а между Трапезица и Царевец се развива т.нар. “нов град” (днес Асенова махала), също ограден с крепостна стена, в който се е намирал кварталът на дубровнишките търговци и евреите.

Между Царевец и Трапезица бил манастирът “Великата Лавра”, царският манастир, свързан с името на цар Иван Асен ІІ (1218 -1241). На мястото му са открити останки от древни заселища (ХІІІ-І в. пр.Хр.), вероятно на тракийските племена кробизи, обитавали тези области. Крепостно строителство на местото на манастира е съществувало още през Първото българско царство. Разцветът на манастира обаче съвпада с царуването на династията Асеневци, когато съхранявали в него верски и държавни светини. В манастира се пазели мощите на Св. архиепископ Сава и пак там са погребвани владетели на Второто българско царство. През ХІV в. в близост до църквата “Св. четиридесет мъченици” бил построен мавзолей за видни боляри. Самата църква, наречена в чест на битката при Клокотница (9 март 1230 г.), е своеобразен мемориал, тъй като в наоса й са вградени колоните с възпоменателни надписи на хан Омуртаг и на Иван Асен ІІ, по време на чието царуване е построена. В нея бил погребан най-младият от братята Асеневци - Калоян.

Главният храм на манастира “Великата Лавра” в Търновград, посветен на “Св. 40 мъченици” и победата при Клокотница в 1230 г.

Църквата “Св. Димитър” се намира на десния бряг на Янтра в подножето на Трапезица. Свързана е с едно от най-значителните събития на българската история, освобождението от византийско владичество и възобновяването на българската държава. Построена от болярите Петър и Асен, вероятно върху земи от тяхното владение. През есента на 1185 г. в нея било прогласено възобновяването на българската държава и на независимата българска църква. В началните десетилетия на Второто царство църквата била царска и в нея се коронясвали българските царе.

Църковната сграда е построена върху стари културни пластове. Най-долният от тях е тракийски от ранножелязната епоха. Неколкократно разрушавана, днес църквата е възстановена въз основа на археологични проучвания и по аналогия с други църкви, запазени от този исторически период. Оригинална е само източната фасада, оцеляла при земетресението през 1913 г., когато много от средновековните и възрожденски паметници са били разрушени.

Църквата “Св. Петър и Павел” е построена през ХІV в. Тя е кръстовидна, с купол върху свободно стоящи колони. Една двойка колони отделя пространството на олтара от това на наоса. Входовете са три. В цялата сграда се долавя свободата, с която местните строители интерпретират константинополските влияния. Църквата е изписана през ХV в. и според Никола Мавродинов е последен представител на блестящата търновска живописна школа. Претърпяла доста поражения през дългото си съществуване, днес тя е реставрирана с максимално възможно приближаване до оригинала.

Патриаршеският манастир “Св. Троица” е построен под западните скатове на Арбанашкото плато по време на Второто българско царство. През ХІV в. през царуването на Иван Александър и Иван Шишман се превръща в книжовно-просветно средище. Патриарх Евтимий събира в него ученици на Теодосий Търновски и други видни книжовници и реализира замислената от него реформа на Кирило-Методиевата писменост. По време на завладяването на Търново манастирът, който е патриаршески, е ограбен и разрушен.

Град Мелник е основан според някои около І -ІІ в., но най-старите следи сочат като начало на селището ІХ в. До ХІV в. централна зона е било платото “Св. Никола”, наричано още “Славова крепост”. В града е запазена единствената средновековна “болярска” къща. Мелник е използван за заточение на византийски велможи след честите преврати в Константинопол. Бил е столица на Алекси Слав (1209-1230), който основал обширно самостоятелно княжество. До началото на ХХ в. (1905 г.) е имало запазени около 20 от съществуващите през средновековието 40 семейни параклиси. Археологически разкопки са провеждани в: средновековното ядро на платото, манастирите в града, средновековната крепост и църквата Св. Николай в нея, която според едни автори датира от ХІІІ-ХІV в., според други от времето на Западното българско царство, ХІ в.

Най-цялостна представа за укрепените селища на Второто царство дава средновековния град Червен, разрушен от османските войски и останал необитаем до днес, така че средновековната структура не е нарушена от по-късни наслоявания, както това е в селищата, продължили своя живот. Разположен на 30 км от Русе, градът е заобиколен от меандрите на река Черни Лом, която му е служила като защитно съоръжение, но въпреки това е заобиколен от крепостни стени с кули. Замъкът на владетеля има П-образна форма и е служил за укрепление на вътрешния жилищен двор, в който е и семейната църква, кръстокуполна по тип и богато украсена. Жилищата на гражданите, главно занаятчии, са били от леки материали и не са запазени.

Църквата “Св. Пантелеймон”, известна като Боянската църква, е построена в подножието на Витоша. Днес тя се състои от три части. Най-старата, датираща от Х в., е квадратна в план, с централен купол. Нейната западна част е преустроена, когато в 1259 г. севастократорът на Боянската област - Калоян, построява двуетажна църква-гробница, съединена с първоначалната църква в общ обем. Третото преустройство датира от ХІХ в. (1845 г.) и се е състояло в прибавянето на двуетажна сграда към западната стена на Калояновата църква. Днес вторият етаж е премахнат, за да може да се разкрие средновековната структура и вградените в нея антични фрагменти.

Църквата е била изписвана няколко пъти. В нея са разкрити четири пласта стенописи с изключително високи художествени качества, поради което тя е призната за световен паметник на културата.

Храмът “Св. Пантелеймон” в Бояна, известен като “ Боянската църква”. Сградата обединява три части от три строителни периода: Х, ХІІІ и ХІХ в.

Град, богат със средновековни паметници, достигнали до наши дни в относително добро състояние, е Несебър, древната Месамбрия.

Основан от гръцки колонисти по време на разселването им по черноморското крайбрежие, градът заема остров с площ от 25 хектара, свързан със сушата с насип-път, дълъг 400 м, който създава илюзията, че островът е неделима част от сушата. Местоположението му е давало предимство при отбрана срещу нападенията, с които е богата неговата хилядолетна история. Най-добре запазено е архитектурното му наследство от средновековието.

Средновековният Несебър е своеобразно явление в градския живот на Балканите. За разлика от много други селища той безболезнено изживява прехода от късната античност към ранното средновековие и по-късно турското нашествие, като запазва винаги положението си на голям градски център с активен стопански живот. За това помага неговото географско местоположение, връзките му с много от големите търговски центрове в Средиземноморието и Мала Азия и съхранените традиции и елементи на градски живот, оставяни ненакърнени от неговите завоеватели, за да бъдат използвани при възстановяване на нормалното стопанско развитие в завладените от тях територии.

Крепостната система се е състояла от стена, опасваща целия остров, с една главна порта от запад срещу провлака. Около портата имало шест кули. През средновековието тази част била неколкократно разрушавана и реконструирана - в края на V в. или първата половина на VІ в., в края на VІ в., първата половина на VІІ в., третата реконструкция била извършена в последната четвърт на ІХ в. и последователно, в началото на ХІV в. и в края му.

През втората половина на ХІІІ в. Несебър се наложил като един от най-важните центрове на венецианската и генуезката търговия в Черно море

Месемврия е митрополитско седалище от времето на Никейския събор в 325 г., което обяснява активността на храмовото строителство през всички исторически периоди от нейното минало.

След създаването на българската държава ролята на Несебър като пристанищен център на византийците силно нараснала, затова градът и неговата област се управлявали от архонт. На 4 ноември 812 г. градът бил превзет от хан Крум, но през 863 г. Византия отново го завладява. Премиваващ последователно от българска във византийска власт няколко пъти, Несебър през средновековието се превърнал в територия, където високо развитата култура на византийската столица е прониквала в архитектурата и изкуството, взаимодействала е с местните традиции и е била предавана във вътрешността на Полуострова.

Градът е включен в пределите на България от Симеон Велики през време на войната от 894-927 г. и останал български до 971 г. От това време е църквата ”Св. Йоан Кръстител”. След голямо земетресение в 1063 г. бил обновен и станал цветущ верски, политически и пристанищен център.

През царуването на Иван Александър Несебър се ползвал с големи привилегии. Както манастирите, така и храмовете на града били възобновени и били построени два нови: “Пантократор” и “Св. Йоан Алитургетос”.

Храмът, посветен на Христос Пантократор, се намира в центъра на селището. По архитектурен тип принадлежи към кръстокуполните църковни сгради, но наосът му е подчертано издължен. В централното поле върху четири колони се е издигал купол върху висок барабан. Апсидата е триделна, от запад има обширен притвор. Външната архитектура е изключително богата. Всяка фасада е самостоятелно оформена и украсена с аркатурни фризове, слепи ниши, редуващи се пояси от тухли и бял камък и разноцветни керамични елементи. Църквата е реставрирана (куполът е реконструран от проф. арх. П. Карасимеонов), добре укрепена конструктивно и е едно от украшенията на града.

“Св. Йоан Неосветени (Алитургетос) се намира в близост до пристанището на града. Тя е най-яркият представител на т.нар. живописен стил - симбиоза между архитектурна форма и декоративна керамична украса. Пострадала при многобройните нападения над града, днес църквата е укрепена конструктивно, но за съжаление в ущръб на автентичния й вид. По планова структура е била кръстокуполна, като куполът е много по-изявен отколкото в “Пантократор”. В този смисъл представлява развитие на архитектурния тип. Най-богато е решението на източната й фасада. На запад пред наоса има надлъжно решен неголям притвор.

“Св. Стефан” (Новата митрополия). Трикорабна базилика. Запазена почти изцяло в първоначалния си вид, с изключение на западната част, накърнена при пристрояването през ХІХ в. на нов притвор. Вероятната датировка е ХІІ в., въпреки че стенписната украса датира от ХІV в. Стенописите в притвора са нови. Иконостасът е късно средновековен.

Към представителните паметници на “живописния стил” от ХІІІ-ХІV в. се причисляват още църквите Св. Архангели Михаил и Гавриил” и “Св. Петка (Параскева)”.

“Хрельовата кула” е един от най-добре съхранените паметници от ХІV в. в днешния Рилски манастир. Тя е построена от протосеваст Хрельо Драговол, владетел на Струмска област.

Както е известно, монашеското братство на манастира се формира още в началото на ХІ в. от пустиножителя и светеца покровител на българския народ Св. Йоан Рилски. Обителта сменя няколко пъти своето място и остава ненапълно изяснено кога се построяват първите сгради на манастира на мястото, където се намира днес. Хрельо Драговол построява кулата като укрепление и едновременно като място за обитаване в 1335 г. Тя има пет етажа, като на най-високият се намира параклисът Преображение Господне със стенописи от времето на построяването, а в подземния етаж има тъмница. Архитектурата на кулата е монументална и сходна с укрепителните кули на атонските манастири от същото време.

До кулата е била построена и църква, т.нар. Хрельова църква, просъществувала до ХІХ в. Старите щампи позволяват да се възстанови първоначалния й образ на еднокорабна сграда с по-късно пристроени два притвора. От нея са запазени входните, резбовани двери.

автор: М. Коева

литература:

1. Архитектурното наследство на България. С., 1988.
2. Архитектурата на Българското възраждане. // СТИГА при БАН, С., 1975.
3. Бербенлиев, П. Архитектурното наследство по българските земи. С., 1987.
4. Василиев, А. Черковното строителство в София до Освобождението. // Юбилеен сборник на Дружество “Ив. Денкоглу”, 1898-1939. С., 1939.
5. Василиев, А. Църкви от по-ново време в Несебър и Созопол. // Извори на Народния музей в Бургас. С., 1950, Т. I.

Останки от антично лозе откриха на разкопките на Некропола в Созопол

Останки от антично лозе откриха на разкопките на Некропола в Созопол, съобщи ръководителя на разкопките Кристина Панайотова. Тя уточни лозето и античните гробове не са били по едно и също време, като мястото което в момента се изследва първо е било древно гробище, а след това лозе, не са съществуващи едновременно.

Панайотова шеговито отбеляза, че лозето означава че всъщност няма нищо ново под слънцето и мястото е било добре за засаждане на такъв род култури още повече че преди то да бъде застроено в по-ново време наистина е представлявало градини със смокини, череши и друг вид култури. На Некропола до сега археолозите са открили около 11 гроба от втората половина на 5 в началото на 4-ти век пр. Хр. Тези гробове са били открити с характерните дарове за епохата - съдове за благовония, предмети свързани с тоалета т.е стригели. По думите й интересното на тези стригели е че те са били не само бронзови, но и железни.

ИЗТОЧНИК: Burgas24.bg

Селищна могила Дядово

АРХИТЕКТУРА НА ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Първата българска столица Плиска се е намирала на около 25 км от днешния град Шумен. Укрепителната й система се състои от три концентрични пояса: землен вал, каменна крепостна стена и вътрешна тухлена стена.

Земленото укрепление очертава т.нар. външен град с размери около 25 хек. В него са разкрити до днес повече от 30 сгради. В близост до външния град е открит манастир, в който е и най-голямата църковна сграда - Голямата базилика.

План на т.нар. ”Голяма базилика”, построена вероятно по времето на княз Борис І (852-864-889), в първата българска столица Плиска.

Храмът е с размери 99/29,50 м. Плановата му схема е на класическа трикорабна базилика. Има атриум, почти равен по големина на наоса, с колонади по дългите страни. Нартексът е триделен, тесен и обхващащ цялата ширина на храма. Неговите подразделения отговарят на потребностите на византийския дворцово-църковен ритуал. Той е разделен от две редици колони на три части.

Олтарът е триделен, с три абсиди. Над протезиса и диаконикона вероятно са се издигали кули.

Както размерите, така и елементите на плановата схема правят храма класически пример за ранно средновековна базиликална църква. Някои от проучвателите изказват мнение, че е една от седемте съборни църкви, издигнати според хрониките от княз Борис І, след приемане на християнството през 865 г. за официална религия в Българската държава.

Каменната стена огражда “Вътрешния град”. В него са били разположени тронната зала, дворцовата църква и богати жилища.

Тухлената стена оформя правоъгълен двор, в който са дворците на българските владетели. Големият дворец е с размери 52/26,50 м, в план е правоъгълен и построен върху значетелно по-голямо и по-старо здание (т.нар. дворец на хан Крум). Намерените фрагменти от колони, капители и други архитектурни и декоративни детайли позволяват да се приеме, че сградата е била монументална и богато украсена.

Малкият дворец е служел за жилище на хана и неговото семейство.

автор: Маргарита Коева

Велики Преслав

Втората столица на Първото българско царство се намира на река Тича, където по времето на хан Омуртаг били построени дворец и крепост. Тя е установена от цар Симеон (893-927) по времето, когато България е в апогея на своето политическо и културно развитие.

Крепостта на Преслав, подобно на Плиска, се състои от външна и вътрешна укрепителна система. Вътрешната крепост се намира почти в средата на Външния град. Формата й е Г-образна, с кръгли кули в ъглите и квадратни по протежение на стените.

Дворците били построени върху високо плато. Запазени са внушителни останки от дворцов комплекс, състоящ се от две монументални сгради: Голям дворец, построен от крупни каменни блокове, и Западен дворец. Тронната зала била трикорабна и имала също три отделения. Находките потвърждават описанието на Йоан Екзарх, което говори за монументалността и за богатата архитектура на дворците.

На висока тераса в близост до дворците на Велики Преслав била разположена “Златната църква”, блестящ паметник на църковната архитектура на Първото царство и уникален паметник на българската архитектура въобще.

“Златната църква” в Преслав, издигната през царуването на Симеон І (864-913-927), блестящо постижение на църковната архитектура на Първото българско царство.

Плановата схема съчетава централна ротонда, правоъгълен нартекс с две кръгли кули и обширен атрий, обграден от колонади. Ротондата с диаметър 10,50 м има дълбока, полукръгла абсида. Амвонът е в центъра на помещението, под купола. Стените са разчленени от 12 полукръгли ниши, пред които се издигат също 12 монолитни мраморни колони. Необичайният план, свободното очертание на вътрешните и външни стени, последователността при групиране на архитектоничните елементи и живописният силует отразяват разцвета на българската архитектура от “Златния век”.

Според хронистите два от седемте катедрални храма, които княз Борис І заповядал да бъдат издигнати след официалното покръстване на държавата, били в западните български земи. Изказвани са предположения, че това са храмовете “Св. Ахил” на Преспанското езеро и “Св. София” в Охрид. Както единият, така и другият паметник имат вековен живот и могат да бъдат причислявани и към архитектурата на Първото, и към архитектурата на Второто българско царство.

Църквата посветена на “Св. Ахил” е издигната на остров в езерото и напомня големите базилики от V и VІ в. както по планова схема, така и по стилистика. Тя е с размери 48/23 м, трикорабна с надлъжно развит нартекс. Средният кораб е почти два пъти по-широк от страничните, от които го отделят масивни стълбове. Централната абсида представлява завършек на средния кораб, а протезисът и диакониконът са оформени като самостоятелни куполни помещения с абсиди, свързани с бемата с отвори в стените. Покритието на останалите части е било дървено.

Неопределено и спорно е и датирането на съборната църква на Охрид “Св. София”. В строителството й се различават три основни периода, и многобройни преправки. Последните проучвания и реставрационни работи представят пред нас трикорабна базилика с три абсиди, средната от които петостенна отвън, със засводен, напречно развит, вътрешен нартекс и втори, подобен на него екзонартекс, фланкиран от две кули, които великолепно завършват западната фасада. Стълбовете, които разделят трите кораба, са неравномерно отдалечени, което подсказва наличието на напречен кораб и купол над централното поле.

Храмът “Св. София” в Охрид.

Периодът на Първото царство е характерен и с построяването на многобройни манастири. Той завършва през 1018 г., когато след военните удари на Византия пада под нейна власт и Западното българско царство.

Времето на византийското владичество прибавя към българското архитектурно наследство един от най-големите манастири - Бачковският, със запазената от този период църква-гробница, църквата в Земенския манастир, църкви и параклиси около днешния Асеновград, но не променя вече предначертания ход на българското архитектурно развитие.

Църквата на “Асенова крепост” между Станимахос (днешния Асеновград) и Бачковския манастир.

литература:

1. Архитектурното наследство на България. С., 1988.
2. Архитектурата на Българското възраждане. // СТИГА при БАН, С., 1975.
3. Бербенлиев, П. Архитектурното наследство по българските земи. С., 1987.
4. Василиев, А. Черковното строителство в София до Освобождението. // Юбилеен сборник на Дружество “Ив. Денкоглу”, 1898-1939. С., 1939.
5. Василиев, А. Църкви от по-ново време в Несебър и Созопол. // Извори на Народния музей в Бургас. С., 1950, Т. I.

Казанлъшката гробница

Събраха имането на одрисите

Златните фиали от Долно Атанасово

Фото Красимир Свраков

Навярно малцина у нас знаят какво е това рамфея. Сега любознателните не само могат да видят това древно оръжие на траките, но и да разберат как се използвало. Няма нужда да се ровят в книгите или в интернет. Достатъчно е да посетят новата експозиция на Националния исторически музей "Съкровищата на одриските воини". Изложената рамфея вероятно е била използвана в много битки. Дългото 1,4 м острие еднакво добре е вършило работа и като копие за ръкопашен бой, и като меч, обяснява един от експертите в НИМ д-р Лазар Гичев. Той е категоричен, че използването на рамфеята изисква изключителна подготовка, което от своя страна дава основание да се говори за съществуването на тракийска бойна школа.

Но и самата изложба е уникална като цяло, защото е резултат от обединените усилия на 8 музея - НИМ, националния археологически и тези от Пловдив, Сливен, Стара Загора, Ямбол, Казанлък и Нова Загора. С една дума от земите на древното царство на одрисите - най-голямото и мощно тракийско племе.

Посетителите на музея в Бояна могат да се запознаят с общо над 300 изключително интересни предмета, принадлежали на одриската аристокрация и открити предимно в надгробни могили.

А че одрисите са били наистина могъщ и богат народ, свидетелстват изложените предмети. За прадедите ни златото, среброто и бронзът не са били лукс, а бит. Достатъчно е само да се видят находките от Златиница, Ямболско. Те произхождат от гроба на тракийски принц от IV в. пр. Хр., и се показват за първи път събрани на едно място. Гостите на НИМ ще могат да разгледат отблизо златен венец с апликации, пръстен-печат, наколенник, два невероятни ритона от сребро, уникална желязна ризница със защитна яка, сребърни апликации, шлем и копие.

Друг акцент в изложбата е бронзовият шлем на цар Севт III, открит от покойния археолог Георги Китов в гробницата под могилата Голяма косматка, Казанлъшко. На лицевата част на шлема е изписано името на известния одриски владетел на старогръцки.

Голям интерес се очаква и към намерените в Сливенско златни нагръдник и фиала, както и част от златна огърлица от некропола на тракийския град Кабиле до Ямбол.

Истинско бижу са и бронзовите наколенници от могилата Голяма Косматка.

За първи път се излагат и двете златни фиали, открити отдавна край село Даскал Атанасово, Старозагорско. Те са били три, но едната е изчезнала, а от втората се е запазила само малка част. Другото парче се е превърнало в златни пломби, докато находката е спасена от археолозите.

Уникални са и лабрисите - двойните брадви от местността Кози грамади в Средна гора. Най-малката от тях е позлатена, и е изпълнявала ролята на царски жезъл при различните церемонии. Спонсор на изложбата, която ще гостува в НИМ до края на октомври, е фирма RED DEVIL CATERING.

източник: в-к Стандарт

РАННА ХРИСТИЯНСКА АРХИТЕКТУРА (IV-VII В.)

Паметници, илюстриращи най-ярко настъпилите след Миланския едикт промени в духовния живот на населението на днешните български земи, са: църквата Св. София в Сердика, ”Голямата базилика “ в Месемврия, ”Червената църква” край Перущица.

Храмът “Св. София” в Сердика, най-голямата християнска базилика, построена на Балканския полуостров през V в., в основите на която има останки от две по-ранни църкви. План.

Храмът “Св. София” - общ изглед днес.

Централно-куполната, т.нар. “Червена църква”, край днешна Перущица, датираща от VІ в. Общ изглед.

Базиликата “Св. София” в София е придобила вид, близък до съществуващия днес, през VІ в. Тя е трикорабна базиликална сграда с внушителни размери за времето си 46,5/23/16,10 при височина на купола 19,70. В основите на сградата са запазени субструкциите на две също базиликални църкви от ІV и V в., времето, когато Сердика е била средище на християнството и създаващото се тогава изкуство на източноправославния свят. Наличието на напречен кораб - трансепт се счита за иновация в църковното строителство на времето в тази част от света. На пресечницата между централния кораб и трансепта се издига купол. Стълбовете, които разделят трите кораба, са масивни. Апсидата е една. Нартексът обхваща цялата ширина на сградата, като от юг и север завършва с елипсовидни помещения, над които са се издигали кули.

Храмът до ХV в. е бил действащ. През ХVІ в. е превърнат в джамия, но след сериозни разрушения от земетресения бил изоставен. През 30-те години арх. Ал. Рашенов прави първата реставрация. По негов проект се изработва и сега съществуващият иконостас. През 1989 г. арх. Васил Китов предприема реставрационни и консервационни работи, които придават на сградата вида, в който може да бъде видяна днес с цялата си внушителна монументалност.

Св.София в Константинопол - еталон за източноправославен храм

През VІ в., когато в Сердика се построява най-представителната трикорабна базилика във византийския свят, в центъра на Византия, Константинопол, бива издигната църквата, която се превръща в еталон, тъй като чрез нея се развива нов символизъм, първо равнище на византийската литургична интерпретация, получило вербален израз в Мистагогията на Максим Изповедник по-късно (ок. 630 г.). Това е един от редките случаи, когато архитектурата изпреварва с един век писаното слово, за да въплъти и предаде чрез своя “език” идеи и за да формира понятия, на които богословието все още не е намерило точен вербален изказ.

Създатели на храма са Исидор от Милет и Антимий от Трал. Строителството започва в 532 г., а храмът е осветен през 537 г.

Архитектурата на храма “преразказва” космологията на християнството, обединявайки я с идеята за божествения произход на императорската власт. В композиционните елементи и връзката между тях са вложени смислови значения, които стават основополагащи за източното православие.

Композиционната схема на храма има за свои прототипове базиликата на Максенций и Пантеона (храма на всички богове) в Рим, както и куполните базилики в Мала Азия. Тя съвместява октогонална и трикорабна схеми, т.е. прототипа на мартириум и църква за народа. Октогонът е силно разтеглен по надлъжната си ос, а колоните на трикорабното пространство са превърнати в мощни стълбове, които носят големия централен купол с диаметър почти 32 м и двата полукупола, покриващи образуваната в план елипса.

Храмът “Св. София” в Константинопол, издигнат между годините 532 и 537 г. Придобил славата на “идеален” православен храм и приет като еталон за храмово строителство в източноправославния свят. Вътрешно пространство.

“Св. София” в Константинопол - план.

автор: Маргарита Коева

литература:

1. Архитектурното наследство на България. С., 1988.
2. Архитектурата на Българското възраждане. // СТИГА при БАН, С., 1975.
3. Бербенлиев, П. Архитектурното наследство по българските земи. С., 1987.
4. Василиев, А. Черковното строителство в София до Освобождението. // Юбилеен сборник на Дружество “Ив. Денкоглу”, 1898-1939. С., 1939.
5. Василиев, А. Църкви от по-ново време в Несебър и Созопол. // Извори на Народния музей в Бургас. С., 1950, Т. I.

Иванко убиецът на Асен погребан в Асеновград?

ДНК експертиза на скелета на почти двуметров мъж, прободен в гърба и погребан под стените на Асеновата крепост, ще поиска кметът на Асеновград д-р Христо Грудев.

Само сравнителна ДНК експертиза на находката и скелета на Цар Калоян във Велико Търново може да докаже родството и оттам дали открития преди три години средновековен гроб и човешки останки в него са действително на Иванко убеца на Асен, съобщи Грудев и допълни, че общината е готова да финансира скъпото изследване.

Предполагаемият скелет на Иванко се пази и до момента в кашон в градския исторически музей.

Върху интересната находка бе намерена и монета с датировка на сечене 1208-1230 година, а последните категорични данни за Иванко са от 1200 година, когато е бил в Станимъка, примамен от византийския император да се върне от крепостта край Кричим. Кога и къде умира и къде е погребан Иванко, не е известно.

източник: News.bg