25 юли 2013
21 юли 2013
Изложба Бургаският залив - кръстопът на древни цивилизации и култури.
Имах уникалната възможност да посетя тази изложба, която се провежда в гр. Бургас от 10 юли до 30 Август в културен център "Морско казино", зала А. Г. Коджакафалията, всеки ден от 10:00 до 19:00, като входа е свободен.
В последните два археологически сезона на Бургаската селищна могила се установиха осем нива на непрекъснато обитаване за период повече от 1400 години. Показаните керамични образци са малка, но представителна част от върховите постижения на керамичното производство от посочените епохи. Идолът и антропоморфните украси по съдовете са примери за духовния свят и религиозните вярвания на нашите праисторически предци.
След праисторията първите обитатели, които познаваме от историческите извори са траките. Тяхвната култура е оставила на територията на Бургаско, малко но ясно видими следи. Те са открити в многобройните надгробни могили, планински крепости и по полуостровите, където от 7 - 6 в. пр. н. е. се настаняват елинските заселници.
Вероятно стрелите - пари са отражение на ранните търговски контакти между елини и траки, защото са открити на п-в Атия, естествено място за търговски обмен между племената на скирмианите и елините, които населявали съседния п-в Аполония (дн. Созопол).
През 6 - 4 в. пр. Хр. Аполония придобива облика на класически добре благоустроен град с обществени сгради, защитен с крепостни стени. Тук са изградени храмовете на Зевс, Дионис, Посейдон, Гея, Афродита Сирийска и Хеката. Античните автори споменават храна на бога покровител на града - Аполон, украсен с 13 м. висока статуя изработена от елинския скулптур Каламис. В същия период се отнася, червенофигурния кратер, представляващ Дионисиева сцена, открит в некропола на Аполония. Бог Дионис е изобразен като Посейдон с тризъбец.
През 5-4 в. пр. Хр. започват да циркулират същинските монети, които са открити в големи количества на територията на Бургаския регион. Представа за засиления търговки обмен с близки и далечни центрове на античния свят дават универсалните обменни валути - статерите от електрон на град Кизик (на южния бряг на Мраморно море) и особено статерите на македонските владетели Филип II и Александър III Велики. Към тези монети трябва да се причислят и тетрадрахмите сечени от приемниците на Александър Велики до края на елинистическата епоха.
Със завладяването на Балканите от римляните се поставя началото на присъединяването на Тракия Римската империя. Добри администратори и строители, римляните започват да създават свои опорни пунктове по главните пътни артерии на империята. С такъв характер е и римската колония Деултум при дн. с. Дебелт. От края на 2 - началото на 4 в. геостратегическото значение на колонията нараства. Във връзка с укрепването на източните граници, императорите от династията на Северите посещавали югоизточните части на Балканите и били почитани с надписи, статуи и възпоменателни монетни емисии. Такава са и откритите бронзова глава и китка от монументална статуя на Септимий Север.
По същото време находки от земите непосредтвено на запад от Бургаската низина ни предоставят ценна информация за ежедневния бит и вярванията в отвъдния живот на икономически замогналите се тракийски обитатели. Откритите находки в надгробните им могили от карнобатския край воечатляват с майсторска изработка и вкус. Изделията на торевтикат и металопластиката, намират паралели сред най - добрите образци от останалите римски провинции от периода - 2 - 3 в.
През цялата антична епоха функционира наскоро проученият обект Акве Кадиле (при дн. с. Банево). Там, около естествен извор на минерална вода, с течение на вековете се появвяват светилище, бански комплекс, селище с некропол а през късната античност и средновековието и яка крепостна защитна стена.
Откриха медни монети от времето на император Теодосий II
393 медни монети от V век след Христа, отсечени при управлението на император Теодосий Втори
393 медни монети от V век след Христа, отсечени при управлението на
император Теодосий Втори, откриха археолози в непосредствена близост до
една от 17-те кули на Коваческо кале край Попово.Находките са били в две кожени кесии, а жилището, в което са открити, е опожарено през втората половина на 5-ти век след Христа. Монетите са намерени под дебел пласт от керемиди, рухнали заедно с опожарената дървена конструкция и част от стените на жилището.
Двете монетни находки са най-големите, откривани досега на територията на укрепения град и са третата и четвъртата по ред за тазгодишните проучвания.
Те, както и другите две, открити преди около месец, ще хвърлят допълнителна светлина върху времето на най-катастрофалното, за градовете на късната Римска империя и за Ковачевско кале, нашествие на хуните на Атила.
Източник: в-к Новинар
08 юли 2013
02 юли 2013
Започнаха разкопки на връх Шилото край Бургас
|
||||||
През 60-те години на миналия век обектът е значително разрушен от военните, които изграждат там ракетна площадка, склад за горива и смазочни материали, укрития. За около тридесет години те променят до голяма степен формата на хълма, като заравняват билото му. В началото на 90-те Шилото е демилитаризирано, но досега там не е провеждана теренна работа от специалисти. Въпреки това в РИМ - Бургас чрез дарения и откупки са постъпили интересни артефакти, открити на хълма - фрагменти от оброчни релефи на Тракийския конник - главното божество на траките от римската епоха до християнизацията, мраморна глава на жена, две мраморни ръце. Най-значителната находка е откритата през 1994 г. еднометрова статуя на бог Аполон, която се намира в НИМ-София. В момента тя е на разположение на бургаските любители на древността в археологическата експозиция на РИМ - Бургас. През 2008 г., след сигнал за извършване на нерегламентирани изкопни дейности, екип от Археологическия музей в Бургас посещава хълма, където сред изкопите от багер и булдозер са открити фрагмент от торс на крилато животно, част от основата на релеф на Трак
Следите от човешко присъствие на хълма Шилото със сигурност датират от класическата древност, когато регионът е бил под силното икономическо и културно влияние на античния черноморски полис Аполония. През римската епоха вече с голяма доза увереност може да се говори за светилищен център. Разкопките на хълма Шилото се извършват с логистичната и финансова подкрепа на Община Бургас. Вече няколко години поред тя подпомага археологическите разкопки на други два големи обекта - Аква Калиде на Минералните бани и древната фортификационна система близо до Крайморие. Разкриването и подходящото експониране на бургаските старини е важна част от общинската стратегията за развитие на туристическия продукт през следващите години. |
25 януари 2013
Още 4 крепости във Виа Понтика
Вицепремиерът Симеон Дянков и главният редактор на в. "Стандарт" участваха в дискусията "Чудесата на България" в Бургас
БУЛФОТО
По време на дискусията вицепремиерът постави и пет задачи, които трябва да бъдат свършени в рамките на тази година. Първата си заръка той отправи към археолозите. В рамките на месец те трябва да му представят план за бъдещите разкопки, както и разчет за финансирането им. Втората му повеля бе отправена към в. "Стандарт" и шефа на НИМ Божидар Димитров. Те трябва да издадат две книги - първата е научна за откритията по "Виа Понтика", а втората - пътеводител за старините по маршрута.
Третата задача получи архитект Росен Вълков, който е и председател на Националния институт за недвижимо културно наследство. Той трябва да каже колко пари и хора са му нужни, за да се дадат бързо разрешителни за плановете на археолозите. Четвъртата си заръка Дянков отправи към зам. икономическия министър Иво Маринов и кметовете от региона. Тяхна ще е отговорността през лятото да има билбордове по магистрала "Тракия" и по морето, които да рекламират маршрута "Виа Понтика". Последната задача финансист номер едно даде на всички - догодина България да се похвали не само с изпълнението на проекта, но и с двойно повече туристи.
10 млн. лв. ще отпусне финансовото министерство за разкопки и консервация по проекта "Виа Понтика" тази година. Над 6 милиона от тях ще получат обектите по Южното Черноморие. В този транш е предвидено финансиране за Деултум и Русокастрон. На север ще започне работа и по римските терми във Варна, като сумата за тях и другите предложени за финансиране обекти ще е около 4 млн. лв. Дянков съобщи, че според изчисленията, направени във финансовото министерство спрямо 2011 г., през изминалата година около 20% от туристите по Южното Черноморие са дошли специално заради проектите около "Виа Понтика". Летовниците са посетили не само Созопол, но и Китен и Царево.
"От сутринта (бел. ред. вчера) бях в Созопол, видях се с част от хотелиерите там. Те казаха, че има комплекси, които са отворени цяла година. Това се случва за първи път. А нашата идея е точно такава - все повече и повече да удължаваме сезона. Целта е Бургас да стане целогодишен културен и туристически център", обясни Дянков.
Главният редактор на в. "Стандарт" Славка Бозукова благодари на местните и държавните власти за подкрепата, която оказват на кампанията "Чудесата на България". "В Бургаска област бяха открити най-много архитектурни ценности миналото лято. Тук се крият много реликви", заяви тя и даде за пример откритието на мощите на св. Йоан Кръстител, което се превърна в световна сензация. Тя изтъкна още, че благодарение на кампанията "Чудесата на България" културно-историческият туризъм е станал държавен приоритет.
Стела НИКОЛОВА
08 ноември 2012
Ценни находки, открити край Свещари
Ценна находка от златни предмети в дървено ковчеже откриха археолози край село Свещари. Съкровището е открито късно вчера при проучвания на т.нар. "Омуртагова могила" в резервата Сборяново, съобщи ръководителят на археологическия екип проф. Диана Гергова.
По думите на археолога самата находка е уникална - от прекрасни златни накити и апликация към конска сбруя с много хубав златен начелник с конско протоме. Тя е от края на ІV и началото на ІІІ век пр. Хр.
По думите на проф. Гергова става дума за ритуално погребване на една голяма находка от златни предмети, която е била поставена в дървено сандъче.
Предстои да се направят проучвания и след това археолозите ще могат да дадат по-точна дата. Ще бъде направена и отливка на дървеното ковчеже.
Сред предметите има още златна диадема от тип, който за пръв път се открива в нашите земи, с прекрасни релефни изображения на лъвове и на фантастични животни, както и четири многоспирални гривни и един пръстен.
В ковчежето има също много златни копчета, мъниста с женски глави. Според проф.Гергова вероятно всички тези дарове са били обвити в една златотъкана материя, тъй като са открити огромно количество златни нишки.
Археологът обясни, че все още има много работа по могилата и ще се търси начин за адеквагтно финансиране.
Надявам се този път да го получим, защото обектът е много важен и повече не трябва да се отлага довършването на неговото проучване, заяви археологът.
27 октомври 2012
Треска за злато погубва Рацария
50 хиляди иманяри всеки ден дупчат България, обладани от треска за злато, възмути се във вчерашния си брой в. "Вашингтон пост". И публикува обширен материал на "Асошиейтед прес", посветен на разграбването на римската перла край Дунав - Рациария. Символът на иманярската алчност, която поглъща около $40 млн. всяка година, според "Вашингтон пост".
Прочутата столица на крайбрежна Дакия, най-забележителният римски град на Балканите, днес е жалка развалина. Осеяна с изкопи на всички посоки, купища пръст и едвам пробиващи бурени между тях. Рациария не просто е забравена, тя е унищожена. Някога самото й име е предизвиквало възторг у археолозите. През 1957 г., при едно разораване с трактори за садене на лозе, са били открити уникални керамични и метални находки, части от скулптурни фигури. Тогава саденето е било спряно, а на терена е пратен научният сътрудник от БАН проф. Велизар Велков. Той направил сондажи, резултатите от които надминали всички очаквания. Разкопките започнали на следващата година и продължавали всяко лято. През 1978 г. в тях участвал и екип от университета на Болония - Италия. Водел го проф. Донанкарло Сузини. Така - до 1991 г., когато проучванията на терена секнали. Държавата се оттеглила от разкопките поради липса на средства. Случайно или умишлено, освободила място на мафията, която изнася антики.
Ако някой иска да види какво е това иманярска страст или истерия, да дойде в Рациария. Вече 20 г. в античния град се копае ударно и масово. В началото на ден земята ровят по 500 души, боботят трактори и булдозери - по 20-30 на брой. Не всички копачи са иманяри - повечето са наемници на иманяри. Сред тях има и деца. И те знаят, че земята на това място крие съкровища. Колкото по-надълбоко ровиш, толкова по-голямо съкровище излиза. Вече и официално се говори, че
на полицаите е плащано яко, за да си траят
Конкретни имена обаче не излизат. Днес ровенето е единично, най-много по 2-3. В бюлетина на областната дирекция на МВР често се появява информация за иманярско престъпление: "Ф.И., 23 г., и В.М., на 26 г., са арестувани при разкопки в Рациария. Иззети са два металотърсача. Срещу тях е образувано досъдебно производство". Задържането за 24 ч обаче не спира иманярския набег - на следния ден там може да се видят други хора. Двадесетина са осъдени - обикновено условно - да полагат общественополезен труд. Петима излежават малки присъди в затвор, защото са хванати втори път и условните стават ефективни.
Според археолога Анна Йоцова всичко ценно в Рациария вече е извадено. Някога тя е участвала в разкопките и познава устрема на археолозите да открият повече пространство, да проучат стени, сгради, скулптури, плочи, монети. Така са идентифицирали западната и северната крепостна стена. Изследвали са сгради. За едната се знае, че е била резиденция на управителя на Крайбрежна Дакия. Под тухлен под от друга е извадено златно съкровище - накити. Какво е откривано след това - не се знае. Само от време на време става ясно от криминалните новини, че на музеите са предадени ценни антики,
открити в багажа на заминаващи
от страната
български граждани. Тогава специалисти като Анна разбират, че Рациария има още богатства. Глава на лъв, саркофази с ценни релефи на които е изобразена римската вълчица, части от статуи, монети с императорски образи, вази, солници и т.н. са спасени за поколенията. Но каква част са те от общото количество нелегално изнесени от страната, никой не може да каже.
Пак поради липса на средства Регионалният исторически музей във Видин не планира и не извършва разкопки в античния град. Едва преди 3 г. археоложката докторантка в Софийския университет Красимира Лука започва да проучва части от града. И за пръв път в по-новото време алармира за унищожаването му, за немарата на държавата. През октомври 2011-а тя попада на главната улица и разкрива няколко метра от нея. През тази година тя събира екип от студенти от различни университети на Европа и Америка да работят в Арчар и привлича за делото и един от най-големите познавачи на римската история у нас - проф. Румен Иванов. Екипът стои повече от месец в селото, но разкопки така и не започват. При това той не иска пари от държавата, а си ги е осигурил от други източници. Четири молби за разрешително за започване на разкопките, което издава само Националният археологически институт с музей (НАИМ), така и не получават отговор. Според директора му - доц. Людмил Вагалински, в искането не е написано какво точно ще се търси, какви проучвания ще се правят. Така частните разкопки се провалят. Държавата
не си дава историята, но и няма средства за нея
Все пак проф. Иванов успокоително обяви, че докато е бил в Рациария, е установил, че иманярите са работили на дълбочина до 2 м. Римският пласт е на 3,5-4 м. Т.е. има смисъл да се правят разкопки, ако обаче се разбие монополът на НАИМ. Според доц. Вагалински сега по-важното е античният град да се опази, което е работа на съдебните и правоохранителните органи. През 2007 г. в Арчар е открит полицейски участък, но иманярските набези не са спрели и за миг. Хората копаят сутрин рано или вечер късно, копаят и през почивните дни, когато полицаите си отдъхват.
Първолета Цветкова
Абонамент за:
Публикации (Atom)