Критска култура

Цикладската и еладската култура преминават по-неотличимо в

микенската цивилизация, която израства върху тях. Докато Крит е обособено

пространство, естествено отделено от образуващия се гръцки свят. Това е причина

отношението между образец и заемка от Крит към Микена да бъде по-наблюдаемо.

Разцветът на критската (минойската) цивилизация се ограничава в епохата на

средния бронз. Изглежда, върху население от типа на лелегите и пеласгите във

втората половина на третото хилядолетие пр. н. е. на Крит се заселват индоевропейци.

След тяхното заселване се развиват критските дворцови центрове,

известни от средноминойския период, започващ към 2000 г. пр. н. е. Кнос, Фес и

Малия са вероятно столици на самостоятелни царства, включващи малки селски

общини. Докато в предишния период се изпитват повече влияния от север, от

еладския свят, сега погледът се ориентира на юг – критяните заемат навярно то

Египет своето писмо, някои елементи в архитектурата и сами стават известни там с

керамиката и дори с името си. За народа кефти и страната Кафтор се знае и във

Вавилония. Голямо земетресение на границата на ХVІІІ и ХVІІ век пр. н. е. слага

край на средноминойския период. Скоро след това върху старите основи в Кнос,

Фест и Малия биват издигнати по-обширни дворци. Разцветът на късноминойския

период е към 1600 г. пр. н. е. Предполага се, че в това време наброяващият към

50 000 жители Кнос установява хегемония над останалите критски центрове. Кнос

владее вероятно морето със своя флот и както се заключава по мита за Тезей, се

опитва да разпростре властта си на север. Критските произведения на бита и

изкуството се ценят и подражават в Микенска Елада и Мала Азия. Едно ново

бедствие, изригването на вулкана на о-в Санторин (към 1500 г. пр. н. е.), съпроводено

от земетръс и гигантски морски вълни, става причина да се прекъсне животът в

критските дворцови центрове. Продължава да е обитаван само Кнос, където около

петдесет години владеят ахейците, за да напуснат острова към 1400 г. пр. н. е.

В случая ни интересуват основните черти на критската култура, послужили като

образец за един вид универсално поведение, което е било нужно на въздигащите се

към самостоятелно културно реагиране елини от Микена, Тива и Тиринт. Защото

културата е набор от образци, които клонят към единно решение на основните

проблеми на ориентирането на човека в света.

Когато говорим за минойска култура, имаме предвид наблюдаемата в опазените

паметници дворцова култура на Крит. За нас е закрита динамиката, пораждала се от

отношението между нея и селската култура на острова. В областта на култа прави

впечатление, че божествата в Крит се почитат на естествени места – в пещери,

горички и по върхове Ако е вярно твърдението, че митичния цар на Кнос Минос се

възкачва на планината Ида за свещенодейстиве в свещена пещера и че той е цар

жрец, могат да се направят връзки с подобни реалии в древна Тракия и да се очертае

около елинския регион пространство с различна култова практика и свързана с нея

идеология. Добавя се предположението, че в Крит се почита най-вече една богиня

от типа на Великата майка. Тя се застъпва в три образа – на богинята със змии, на

владетелката на животните и на господарката на дървото. Дали не е неин син богът

ловец и роденият според един мит тук Зевс и цялата митология на бика, заета от

гърците? Критската религия изглежда ориентирана хтонично и хоризонтално.

Критската култура ни се представя отворена и нестрога и в другите си проявления.

Така, както ни е познат от разкопките, критският дворец е център на

агломерация може би защото морето служи за естествена защита при нападение. Но,

изглежда, действа и принципна културна ориентация – културното и

извънкултурното пространство на Крит не са отделени отчетливо. С това можем да

обясним и лекото проникване на природните форми в границите на цивилизацията.

Площта в кноския дворец е организирана естествено и неусловно. Свободно развит

около голям правоъгълен двор, дворецът е по-скоро без център. Строените по

различно време помещения са като че ли трупани. Строежът не се издига, а се

разстила. Трудно се открива вертикалът на йерархията. Разбира се, хоризонталното

съотнасяне на център и периферия също служи за изразяване на йерархически

отношения. Но центърът в кноския дворец е неясен. И ако е вярно, че в мотива за

критския лабиринт е отразено впечатлението, което е оставял подобен строеж у

склонните към отчетливо съотнасяне на части и цяло елини, имаме в този мотив не

друго, а маркиране на слабата условност, на нецентрираността на критския поглед

към света. Сравнението издава какво не е постигнал този поглед. Същевременно е

редно да подчертаем какво е постигал – една континуалност с видимия природен свят,

особена приземеност, която обяснява защо е така неизявен в критската

култура религиозният момент. В традиционните култури той е толкова по-подчертан,

колкото по-раздалечени и противопоставени са пространствата на природата и

културата. В древния Крит наблюдаваме обратното.

Критската керамика има дълго развитие от края на третото хилядолетие пр. н. е.

до края на минойската култура. Но и в по-ранния период на вазите в стила камарес –

полихромни, със светли шарки върху тъмен фон, и в по-късните от ХVІ век пр. н. е.,

с тъмна, кафява окраска на светла основа, главният изразен елемент са

стилизираните изображения на листа и цветя, на риби, раковини и медузи. Разликата

е, че в по-късната епоха се разширява кръгът на елементите. Под влияние на стенната

живопис изображенията стават по-свободни, нараства изобразителният момент. Но и

когато са стилизирани, мотивите от животинския и растителния свят едва ли са

преносители на по-общо значение. В отворения свят на критската култура на

природата се гледа като че ли неусловно. В тази връзка е показателен градежът на

критските керамични съдове, неподчертаването на частите, преливането им една в

друга. Това е същият атектонизъм, който откриваме в архитектурата на критските

дворци.

Изкуството на фреската се развива към 1600 г. пр. н. е. в разцвета на

късноминойската култура. Вероятно то е египетска заемка, в която не е пренесено

нищо друго освен техниката. Критското фресково изображение е свободно – било

по-чисто декориращо като стената от т. нар. “Мегатрон на царицата”, изписана с

делфини и по-малки риби, било представящо група хора и дори разказ за събитие

като т. нар. “Жени в синьо” или прочутия “Играещ върху бик”, също от двореца в

Кнос. Нашите тълкувания са несигурни. Възможно е маймуните, птиците и котките в

критските фрески, особено фантастичните грифони да са носители на символно

значение. Сцените върху саркофага от Агия Триада представят свещенодействие и

може би това са символни. Но в ред други случаи е трудно да се установи характерът

на представеното – дали означава или изобразява. И все пак за много сцени от

критски фрески може да се твърди, че прадставят несимволно един настоящ свят –

танци, игри на деца, театрални представления и угощения. Струва ни се, че тук се

цени насладата. Може би съвременното впечатление е ефект от налагащото се

сравнение с Египет и по-късната Микенска Гърция? В света на критските фрески се

улавя като че ли настоящето на определени устойчиви форми на живот. От това

предположение следва заключението, че критската вазопис и стенна фреска са

изкуства на декорацията и изобразителността, т. е. изкуство в тесния смисъл на

думата. Подобни заключения не бива да се приемат сигурно. Само в съотношението

със символното значение, налагано от тези изображения, можем да установим

действителния дял на изкуството. Механизмът на тоав съотношение остава закрит за

нас. Затова предложените характеристики имат валидността на предположения.

източник: Богдан Богданов - История на старогръцката култура