Тракийското светилище край Трявна

Проф. Румен Теофилов

---

Край село Черновръх, в местността Елова могила, на 7 км североизточно от центъра на Трявна, иманяри достигат с верижен трактор до невисокия, но стръмен връх. Какво са намерили ние не знаем, но веднага бяха предприети спасителни археологически разкопки. Екипът е от Археологическия музей с институт при БАН (авторът на настоящата статия) и д-р Венелин Бараков (Специализиран музей Трявна). Съдействието при проучванията оказват кметът на Трявна инж. Стефан Данаилов и директорката на музея Юлия Нинова.

Какво показаха разкопките?

Иманярите са започнали да разравят руините на неизвестно досега из този край тракийско светилище. То е било издигнато в чест на главното божество - Тракийския конник, както показват намерените многобройни мраморни оброчни плочки с неговото изображение. Тук населението от околността идвало да се моли и да оставя оброчни дарове. Култовото съоръжение е съществувало почти осем столетия - от времето на Александър Велики (356-323 г. пр.н.е.) та почти до края на IV в.сл.н.е. Разбира се, имало е времена на интензивно посещение, както и периоди на отлив в зависимост от честотата на варварските нашествия в района между Дунав и Балкана. Мястото се намирало недалеч от малкия старопланински тревненски проход, наричан още мъглижки. Тук в далечното минало живеели траките от племето кробизи.

Богомолците идвали на това място с различни молби, в които върховният за тях бог трябвало да се вслуша и непременно да помогне. В проучван пласт от римската епоха шпаклата на археолога Бараков попадна на неизвестен досега за обекта предмет - оловен свитък (той може да бъде отнесен и към по-ранно време). Когато се пристъпи към внимателното му разтваряне, се оказа, че се касае за тънка оловна плочка (5 х 2,5 см) с гръцки букви от двете страни. Това е бил тайнствен амулет. Този атрибут е част от магическо свещенодействие. За амулетите се смята, че имат предпазни свойства и са се използвали от незапомнени времена. Много често се казва, че хората могат да се откажат понякога от своите вярвания, но от суеверията си - никога. От края на I в.сл.н.е. до началото на IV в. античната магия процъфтява из цялата Римска империя. Множество магьосници и техните заклинания (най-вече от Египет, Сирия, Мала Азия и Елада) проникват във всички провинции на огромната империя - от Британия и Галия до Тракия и Северна Африка. Нещо повече - магическите ритуали, символи и дори заклинания до голяма степен се унифицират. Но нека да се върнем към амулетите (някъде се използва и думата талисман). В древния Рим още на втората или третата седмица върху

вратлетата на бебетата се поставяли амулети

След навършването на пълнолетие те се подменяли с други. Жените окачвали такива чудотворни предмети при следните случаи: да могат да забременеят, да износят плода си, да родят здраво дете. Мъжете също носели амулети за здраве и особено за потентност. Често се откриват изображения във формата на фалос. Желанията били основно за здраве, за излекуване от тежки болести, за късмет, за скорошна сватба. В градовете амулетите били използвани дори за печеленето на дело в съда или при развод, колкото и рядко да се осъществявал. При плочките-амулети (изработвани най-често от олово или калай) се изписвало послание-молба до висшестоящия горе. Това ставало посредством вещ в занаята магьосник, който пряко контактувал с божеството. Можело връзката да се осъществи и с някой демон (добър или лош) или с неизвестно свръхестествено същество. Богатите молители използвали плочки от тънко злато или сребро.

Амулетът имал сила, дошла от тази на магьосника

Той пък от своя страна я вземал посредством контакта с божеството. Получателят на амулета трябвало обаче дълбоко в себе си да вярва, че придошлата енергия ще помогне. В текста на плочката (в нашите земи най-често на старогръцки и по-рядко на латински) се изписвало божеството и в кратка форма молбата за здраве или изпълнение на някакво желание. При някои амулети били изписвани само 7-те гласни от старогръцката азбука. С това били означавани седемте планети около земята, както смятали източните астрономи. По този начин магьосникът контактувал с вселенския разум и силите му ставали подвластни. Има и немалко случаи, когато се отбелязвали само "магически букви" или "магически формули", какъвто е и нашият случай край Трявна. Съдържанието знаели само магьосникът и молещият се. Смятали са, че божеството на небето ще разбере тяхното писмено послание. Нашият оловен амулет бил навит на руло и после поставен в капсула, най-често от кожа.

В много случаи имаме намерена плочка амулет с образ - на божество или демон. Около рисунката бил изписван текст-молба, както и магически формули, които не могат да се разтълкуват. Такава била тайната на приносителя.

За амулети можело да се използват дебели червени конци (завързани около китката), малки цветни камъчета в кожени торбички, железни парчета с най-причудливи форми, кости от различни животни. За "класически" амулет се смятал този, изработен от метал, благороден метал или скъпоценни камъни. Философите от александрийската школа смятали, че златото принадлежи на Слънцето, среброто на Луната, оловото на Сатурн и желязото на Марс.

Обикновено осветените в това свещенодействие лица не вземали много пари. Задоволявали се със скромни суми и нещо в натура. За сметка на това те разчитали повече на всекидневния "оборот". Тези магьосници-заклинатели се отличавали от останалите хора. Те странели от околните, а пък и местното население не искало често да се среща с такива люде поради страх от тяхната незнайна всевишна сила. Всички смятали, че тези саможивци имали контакт с далечни планети, божества и демони. Разбира се, такива магьосници имали много знания в сравнение с околните. Те можели да лекуват с билки, да тълкуват според вътрешностите на животни,

да говорят с огъня и небето,

чрез заклинания да разтварят земята.

В светилището бяха открити около стотина мънички бронзови и сребърни камбанки. В Тракия камбанките се появяват още през средата на II хил.пр.н.е., като през ранножелязната и желязната епоха са били разпространени и от двете страни на Балкана. Предполага се, че камбанката има двойно предназначение. От една страна, звукът да служи като магия, която да помогне на болните (особено на децата) и да ги изцери от болестта. Издаваните звуци трябва да стигнат до божеството, към което са предназначени. От друга страна, тези звуци трябва да прогонят злите сили и да стигнат до предназначението си. Те се срещат и в погребалния свят - предимно в детски гробове, по-малко в женски и в редки случаи в мъжки. Предполага се, че те са поставяни с цел преходът от земния свят в отвъдния да бъде осъществен по-леко. Не са малко случаите, когато в гроба се поставят няколко камбанки, вероятно с цел да се усили въздействието на този „амулет" и добрите сили да въздействат по-добре. В погребалния ритуал камбанките служат и за отблъскване на злите сили и същевременно този звук да бъде разпознат по-добре от близките на покойния и да го приобщят към тях. Оставянето на камбанки в светилищата се смята като посвещение към някое божество, в нашия случай към Тракийския конник. Чрез техния звук сякаш посветителят иска да направи връзка с него и да бъдат чути по-скоро молбите му. Върху много от камбанките могат да се забележат концентрични кръгове, разположени от външната страна на тялото (в горната и долната част). Тук много учени виждат соларна символика. Изказва се хипотезата, че камбанките се употребяват като особен предмет, който осъществява връзката земя-небе.

Някои ще попитат откъде това селско тракийско население край светилището е знаело за тези магии и откъде са купували тези ювелирно направени камбанки ? На северозапад от Трявна, на около 20 км по права линия, се намира днешното село Гостилница, Дряновско. Там през римската епоха било съградено

голямото тържище (емпорион) Дискодуратере,

където се е събирал много народ от Мизия и Тракия. Извършвала се разнообразна търговия в натура и пари. Тук идвали всякакви хора от различни краища. Северно от Дискодуратере се простирал римският град Никополис ад Иструм (край с. Никюп, област Велико Търново). Край него минавали шест важни пътя. Тук са живели гърци от Мала Азия, римски граждани, траки и всякакви други. А оттатък билото на Балкана кратък друм отвеждал до големия тракийски център Августа Траяна (Стара Загора).

Намерените находки от светилището от местността Елова могила край Черновръх могат да се видят във витрините на "Музея на тибетското изкуство" в град Трявна.

Източник: в-к СЕГА