праисторическото изкуство в България

От България не са известни палеолитни паметници на изкуството, имаме само сечива. Не е изключено един ден да бъдат открити. Напоследък горната граница на българския палеолит беше значително отдалечена във времето. Докато преди приемахме, че човекът се е появил у нас преди около 70 хиляди години, сега праисториците говорят вече за 150-200 хиляди години (Радунчева,2) Рисунките в една от галериите на пещерата “Магура” при с. Рабиша, Видински окръг са датирани от бронзовата епоха и за тях ще говорим отново по-късно. Специално изследване на праисторическото изкуство в България е разработено от ст.н.с. Анна Радунчева. Книгата е луксозно издание на София прес на чужди езици, издадена е още през 70-те години. Зрителна представа за праисторическите шедьоври може да се получи и от богато илюстрирания том I от академичната История на България.

Анна Радунчева е систематизирала материала от почти всички български музеи и по-изчерпателно е засегнала паметници, открити при разкопките на селищната могила при село Караново, Новозагорско. Това всъщност е най-яркият праисторически обект в България и по неговите културни напластявания вече повече от половин столетие се синхронизират почти всички резултати и открития от нови обекти. Другият важен обект, засегнат в книгата, това е т. н. Азмашка могила в Стара Загора, където сега са експонирани жилища от новокаменната епоха, Дипсиската могила при Нова Загора и селищните могили при Капитан Димитриево, Пазарджишко, Биково и Мулдава, Пловдивски окръг, Яса-тепе в самия Пловдив, Балбунар, Русенско, Завет, Бургаско, Чавдар,Софийско, Голямо Делчево, Варненско, Виница, Шуменско, селищната могила в Казанлък, Градешница, Врачанско и пещерите “Магурата”, Видинско и “Имамова дупка” , Смолянско.

В обхвата на праисторическото изкуство в България попада периода от началото на 5-тото хилядолетие пр. н. е до края на 2-то хилядолетие пр. н.е.

Сега, както казахме, можем да говорим само за развитие на изкуството в българските земи от новокаменната епоха насам. И то даже не от най-ранната й фаза, която се нарича безкерамичен неолит, а от малко по-късната, която започва у нас през 5-тото хилядолетие пр. Хр., както отбелязах.

Новокаменната епоха е най-забележителна с въвеждането на земеделието и скотовъдството. Споменах вече, че в историческата наука се употребява терминът “неолитна революция”, който произтича именно от преодоляването на етапа, когато човек е преди всичко ловец и той вече става земеделец и пастир. Някои племена дълги векове остават чужди на земеделието. Това са т. нар. “пастирски племена”, които и през средновековието, по време на великото преселение продължават да се движат динамично, търсейки пасища за стадата си, а понякога специализирайки се и в грабителските набези, които блокират живота на уседналите земеделски племена.

Една друга “революция”, осъществена през неолита е изобретяването на керамиката. И от керамика започват да се правят не само обикновени съдове за бита, но и такива, които обслужват култа към плодовитостта и към плодородието. Най-ранният период от тази епоха се нарича безкерамичен неолит. Тази негова фаза не е позната в България. Тук ние се сблъскваме само със съдове, които вече са хубаво изпечени и още от самото начало - богато орнаментирани.

Естетичното чувство на древния грънчар намира въплъщение преди всичко във формата и орнаментирането на съдовете, които търпят значителни промени във всеки период от праисторията. Тези промени понякога стават бавно, а понякога внезапно, без видима, или по-скоро доловима причина, така че почти е невъзможно да се установи връзка с по-древната културна традиция на предците. В това обаче едва ли може да се види някакъв бунт на по-младите поколения, насочен срещу по-старите.

Българският неолит се подразделя на три периода: ранен, среден и късен.

Ранния неолит обхваща края на 6-тото хилядолетие пр. Хр. и самото начало на 5-тото - наричат го в литературата Караново I. За този период са характерни стройни, високи съдове с форма на лале. Луковицата на растенията също е била образец за неолитния майстор. Най-същественото в декорацията е употребата на бяла и яркочервена боя. Бялата боя е получена от глина с такъв цвят. Любим орнамент е волутата в съчетание със зигзагообразни прекъсната линии. Неолитният майстор показва завидно владеене на геометричните орнаменти. Неговите произведения и до днес са предмет за подражание, особено от художниците модернисти. Получава се така, че най-старото е най модерно. Изследователите поставят ударение върху използването на стилизираната човешка ръка като орнамент. Понякога изпълняван в цвят, а понякога, на по-грубите съдове, в релеф. Това донякъде ни отправя към живописта на палеолита, където също се срещат изображения на разперени длани. Този мотив може да се види и върху антични паметници, като фронтона на куполната гробница в местността “Мишкова нива”, върху много надгробни плочи от Среднострумието, където се обяснява с необходимост от вендета и т. н. Раннонеолитната керамиката в различните части на днешна България има характерни особености. Така например в Северозападна България, в Деветашката пещера, близо да Ловеч е открит съд с бял пречупен кръст на червен фон. При друг случай казахме, че този знак е символизирал животворното слънце.

Най-интересното е, че през този ранен период се открива всъщност най-хармоничната и най-завършената като форма керамика. Откъде идва тази естетическа сила на неолитния човек. Защо той изведнъж започва да прави шедьоври без да има пред себе си никакви образци? Изглежда причината се крие в това, че той тогава е една частица от природата, която като че ли е нейно продължение. Той още е напълно идентичен със самата природа и както тя съумява да твори хармония, така и човешкото същество все още не й отстъпва по съвършенство. Затова още древните по инстинкт употребяват за тези времена словосъчетанието “златен век”. Каквито и висоти да достигне човечеството, колкото и съвършени апаратури да направи, шедьоврите на неолитната керамика винаги ще стоят като един висок жалон почти в началото на неговия път към съвършенство.

Особено внимание трябва да отделим на антропоморфните съдове, които се появяват още през най-ранната фаза на неолита. Те са характерни с прецизната си схематичност и с инстинктивната си архитектоника, която може да ни развълнува и днес.

Съдовете с антропоморфна форма и съдовете с изображение на ръка явно имат култов характер. С тях са били извършвани някакви възлияния, вероятно свързани с култа към предците и към плодородието, за което те биха били застъпници. В още по-голяма степен свързани с примитивните религиозни форми са глинените статуетки, които ние наричаме идоли с една християнска надменност. Дали Господ ще ни я прости? Мисля, че когато говорим за хората отреди 7 - 8 хиляди години трябва да проявяваме поне малко благоговение, защото става дума за хора отпреди потопа. Те са толкова близо до общата ни библейска прамайка Ева.

От ранната фаза на неолита ни е известна само една мраморна фигурка на жена и няколко от глина. Още тук трябва да кажем, че през неолита за идоли се използува преимуществено глината като материал, през меднокамената епоха продължава да се използва глината, понякога камък, но вече се въвеждат и костените идоли и имаме даже златни. Поразява ни обстоятелството, че през ранната бронзова епоха почти отсъствува идолна пластика. Срещаме я едва в края на бронза и то преобладаващо по течението на Долния Дунав.

Но да се върнем на една забележителна глинена фигурка на жена, открита в Карановската могила и принадлежаща към ранната фаза на неолита. Тя е висока само 11.5 см. Главата е слабо заоблена, лицето има правоъгълна форма, липсва врат. Тялото обаче е доста грижливо изработено. Бюста е моделиран чрез две изпъкнали полукълба, разположени неестествено високо и много близо едно до друго. Изследователите приемат, че в това изображение не е вложена идеята за плодородието, защото коремът е плосък. Само седалищната мускулатура е прекомерно преувеличена. задната част на статуетката е моделирана грижливо. Гърбът е заоблен, леко маркирана е талията. Краката са разделени от дълбока врязана линия. И при други фигурки ваятелят от неолита също влага голямо умение при моделирането на седалищните части. Рядко се подчертават половите органи, но той е силно подчертан при една фигурка от центъра на София. Върху някои глинени съдове от неолита има изобразени човешки фигурки. На ранната фаза принадлежи един зооморфен съд - елен, който с изяществото си напомня полеолитните рисунки на елени от пещерите на Франция, за които говорихме в началото (№112). Той е открит в селищната могила при с. Мулдава, Пловдивско. Не е изключено по времето, когато неолитният човек вече е бил земеделец и скотовъдец, в определени тотемни реликти все още да се проявява неговото богато ловно минало.

В края на неолита се появяват оцветени глинени фигурки. От Карановската могила има един идол, който по архитектоника донякъде напомня т. н. Цикладски идоли (№68).

Каменномедната епоха е изключително богата в нашите земи. Като я споменем веднага трябва да се сетим за сензационния Варненски златен некропол.

Керамиката от този период е богато орнаментирана с преди всичко врязана и релефна украса. Почти липсват ярките, контрастиращи с приглушени неолитни цветове. Много по-разнообразни са формите. Има повече антропоморфни и зооморфни съдове. Някои от орнаментите биха могли да имат стойност на пиктограми - т.е на някакви обозначения идоли са. Забележителен е един култов светилник, открит в селищната могила при с. Градещница, Врачанско. Той е украсен със схематични човешки торсове (фиг.53). От това време имаме глинени модели на жилища, които също могат да се свържат с някакъв култ.

По-разнообразна става идолната пластика. Освен глинени и каменни вече имаме изключително много костени идоли, като по-ранните са призматични, по-късните са плоски и украсени с врязани линии и точки. През енеолита има изключително много глинени животински изображения. Една колективна находка е намерена в Бургаския квартал “Изгрев”. Сега, както казах, има и златни идоли. Един от първите златни идоли е открит в селищната могила при с. Кошарица, недалеч от курорта “Слънчев бряг, десетилетия преди сензационното откриване на Варненския халколитен некропол, който поради многото злато започна да се нарича още “златен”.

На късния енеолит принадлежи комплектът от идоли, миниатюрни масички, столове, съдове и някакви култови предмети, които формират една цяла култова сцена. Фигурите и съдчетата са покрити с магически орнаменти и няма съмнение, че този комплект е бил използван за ритуали, сигурно насочени към измолване на плодородие и благоденствие. Този култов комплект е открит в селищната могила при село Овчарово Търговишко (История на България, с.87). На това време принадлежи глиненият печат с пиктограми от Караново (ИБ,стр.89) Възможно е те да имат магическо съдържание, но кой знае. Така се мислеше и за паметници от критското линеарно “Б” писмо. Като го разчетоха обаче Вентрис и Чадвиг стана ясно, че повечето текстове имат така да се каже счетоводен характер. В тях става дума в повечето случаи за стопански неща, а не за богове.

Бронзовата епоха няма толкова богата идолна пластика. Но от това време са графичните рисунки в пещерата “Магура” при с. Рабиша, Видински окръг (ИБ,с.106). От този период е и огромното златно съкровище от Вълчитрън, Плевенско, което тежи 12.425 кг. Тези съдове се свързват с култови церемонии и се датират от XIII -XII в пр. Хр., т ест принадлежат към късната фаза на бронзовата епоха, когато в нашите земи вече са се заселили древните траки.