Първата работа на Октавиан Август след като станал единовластен господар на Рим била да постави задача на творците да го прославят. Той отбягвал да се нарича император. През републиканския период това било прости една военна длъжнос в тежки моменти за Отечеството. Август предпочитал званието “Принцепс”. Тя едвала от израза Princeps senatus както се наричал първият от списъка на сенаторите. Едноличният господар правел и други обходни маневри, за да хвърли прах в очите на римското общество. В началото на своето управление той предприел серия от действия и издал редица разпоредби, в които се фиксирало възстановяването на старите добродетели от първите векове на републиканския Рим. Едновлемено с това архитектите и скулпторите трябвало да строят храмове и да ваят статуи, които да прославят и обожествяват принцепса. И титлата Augustus от съществително нарицателно се превърнала в съществително собствено, присъдена на Октавиан. И той останал в историята като Октавиан Август. Самият термин augustus има значение “щастливец”, по-скоро човек, роден под щастливо знамение. Смята се ,че augustus идва от augur - член на колегията на авгурите, които съобщават на простосмъртните римляни волята на боговете. И от “авгур” - “аугустус” т. е. удостоен от боговете с щастлива съдба, по християнска “благословен”, на гръцки се казва “себастос” - възвеличен от боговете.
Още в началото на императорската епоха римляните се прекланят пред идеалните образи на гръцката класика и не само правят копия на гръцки класически образци, но започват да подражават на стла им. Дори оригиналния римски портрет в края на І в. пр. Хр. е повлиян от гръцкия маниер на идеализация. Това с особена сила се е проявило в прочутата статуя на Август, открита при Прима порта в Рим.
Август, принцепсът е представен като пълководец, който държи реч пред войската. На постамента, при краката на владетеля има статуя на Амур, яздещ делфин. Този атрибут е свързан с богинята Афродита и чрез неговото представяне, скулпторът подчертава божествения произход На Август. Той е от рода на Юлиите, възхождащ към Еней. А нали Еней е син на самата Афродита. Върху релефът на ризницата на Август изобразява парт, който връща на римлянин някога плененото знаме с орел на върха. Всичко това е обстоятелствен разказ за достойнствата на владетеля и се прави в името на неговата прослава.
Още преди пълното съзряване на римската империя (Imperium Romanum) Август е показан като “Баща на Отечеството (Pater Patriae), както подмазвачески са го наричали сенаторите. Тази статуя, както приемат специалистите е съзвучна със стиховете на придворния Августов поет Хораций: Юпитер, мятащ мълнии, както вярваме ний е цар на небето. Тук, на земята към боговете причислява се Август, покорил за рим британци и страшните перси”.
При Август в Рим се строят изключително много храмове, дворци и алтари, украсени с релефи и статуи. Самият принцепс казва: “Заварих Рим глинен и го оставям мраморен”. Най-интересен и най прочит е т. н. “Алтар на мира” (Ara pacis augusta). Той прославя Авгест като миротворец
Докато по време на Републиката храмовете, според древните автори, били украсявани с теракотни плочи, обичай наследен от етруските, то Олтара на мира, построен в Рим в 9 г. пр. Хр. е целия от мрамор.
Фризът на Олтара на мира, възстановен след извършването на извънредно трудни и грижливи разкопки, сега ни е представен в цялото си великолепие. Той овековечава в мрамор церемонията на самото посвещаване. Най-отгоре виждаме императорът със семейството му и голяма процесияя, съставена от магистрати, жреци, сенатори, които ще извършат жиртвоприношение на боговете. Лицата им са изобразени достатъчно достоверно, за да можем да ги разпознаем, сравнявайки ги със статуи и монети от това време. Тук присъстват всички, дори децата на императорското семейство, между които са Гай Цезар и Луцей Цезар. По-големият, проникната от тържественния момент пристъпва сериозен напред, зад него по-маският е сякаш разсеян и една усмихната девойка го подканя да се съсредоточи.
Върху Олтара на мира могат да се видят образци на основните типове релефи, получили развитие в римското изкуство: исторически, които изобразяват конкретно събитие, алегорични, в които се използват сюжети от митове и персонификации. Така един от релефите изобразява жена с две даца. Това се тълкува като изображение на богинята Телус (Tellus, Telluris майката Земя) парсонификация на самата Римска империя. Върху долния пояс са разположени много релефи с растителни мотиви, които ще продължат да бъдат използвани като украса на здания през цялата императорска епоха.
Към края на господството на Юлиево-Клавдиевата династия обаче се забелязва упадък на вкуса. Постъпката на Калигула, който отрязал главата на статуята на Зевс Олимпийски, за да постави своята е показателна именно за проява на лош вкус. Показателна е и постъпката на Нерон, който заповядал да бъде позлатена статуята на Александър Македонски, изваяна от прочутия Лизип. Позлатяването обаче безнадежно повредило великата творба.
Плиний Стари разказва, че при управлението на Нерон умението да се отливат статуи от бронз западнало. Описвайки произведения на изкуството Плиний огорчено отбелязва загубата на ходожествен вкус през втората половина на І в. след Хр. Упадъкът на нравите ивкусовете става характерно още за времето на Август. Римлянинът от Августовата епоха започва да се стреми преди всичко да блесне с богатството си. Затова Овидий казва: “Ние ровим земята, за да намерим в нея злато, вместо да я орем, за да има жътва”.
През епохата на Август художниците започнали да скриват пороците на империята и да ги крият под красивата маска на републиката
В портрета на Нерон от Националния музей в Рим е разкрита не само хладната жестокост на императора, но в него се оглежда и страшното време на управлението на ттози деспот. В лицето на Нерон скулпторът е доловил нещо жестоко и направо зверско.
Един женски портрет от Капитолийския музей в Рим със своята висока и сложна прическа принадлежи към най-добрите образци на портретната пластика от епохата на Флавиите. Извити къдрици като пищна карана украсяват главата на римлянката. При третирането им няма еднообразно повторение и това създава впечатление, че пред нас е една маса от истинска коса. Композиционното построение на портрета е безупречно. Леко наклонената глава стои върху стройна напрегната шия. Обработвайки повърхността на мрамора е успял да предаде изключителната гладкост на женската кожа и естествената набухналост на прическата
Към времето на Флавиите се отнася Арката на Тит, сина на Веспасиян. Тя е издигната в чест на потушаването на въстанието на йудеите в Йудея. Ту е украсена с релефи. На един от тях е изобразен триумфатора, съпровождан от войници, на друг тържественото пренасяне на трофеите, завладени в Иерусалимския храм. Процесията с тежкия златен седмосвещник е показана вървяща не по плоскостта на релефа, а като че ли излиза от него
В монументалната скулптора през последните десетилетия на І в. след Хр. стремежът към разкош и желанието да се блесне с богатство достигнало безгранични размери. Домициан (81 - 96 г. малко преди края на века разрешавал да му се поставят само златни статуи. Той направил в Рим толкова много порти и арки, че на една от тях, гражданин, на когото му писнала написал: “Достатъчно!” и този графит е достигнал до наши дни.
Статуята на император Нерва (96 - 98 г.) представяла императора предрешен като самия Юпитер, седнал на скала. Точно такава е полуголата фигура на върховния римски бог, който държи жезъл и трябва да е бил с лавров венец. Друга несъобразност в случая е, че портретната глава на възрастния вече император стои върху могъщото младо тяло на Юпитер.
През епохата на Траян (98 - 117 г.) живописната натруфеност на скулптората от времето на Флавиите отстъпила на едно опростяване на формите, на една пестеливост при представяне на образите и сдържаност на композициите. Суровата републиканска чистота на нравите отново станала привлекателна за римляните и скулпторите започнали да се стремят към яснота и лаконичен пластически изказ.
Тези реминисценции на републиканското изкуство са особено ярко демонстрирани в портрета на самия Траян. При него преобладават големите изобразителни плоскости, разделени рязко едно от друга.. Лаконично са предадени косите, спускащи се върху челото. Лицето е напрегнато и волево.
В чест на победата на императора над даките в Рим, на Форума на Траян била издигната неговата колона. Тя била увенчана със статуята на императора. Кубическият постамент на колоната е украсен с релефи, на които са изобразени военните трофеи. В постамента била поставена урната с праха на Траян. Релефи от пароски мрамор обвиват колоната отдолу догоре и от всички страни. Колоната е висока 27 м. Изображенията на тях разказват за Траяновия поход в Дакия и прославят победите на римското оръжие. В тях с големи подробности са отразени големи събития от двата похода на Траян в Дакия. Тук може да се види римска крепост, обсадена от даките, стражеви римски кули, преминаване на римска войска през Дунава. Показани са обсадните машини, използвани от римляните, завоювани дакийски селища, пленници даки и сцени от боевете. В релефите обаче не могат да се видят убити римски войници, смъртта засяга само варварите даки
Наследникът на Траян император Хадриян (117 - 138 г.) минавал за голям елинофил. Той много пътешествувал, обичал да посещава Гърция и там бил посветен в елевзинските мистерии. Дори приел името на Зевс Олимпийски. Хадриан толкова прекалил с увлечението си по гръцките паметници и по гръцката култура, че, когато починал сенаторите искали да не му се дава титлата божествен “Divus”.
В скулпторните паметници от времето на Хадриан ярко се чувства стремежа към класицизиране и подражание на гръцката изкуство. Все пак дори и в самите портрети на Хадриян, в осанката му, в едва забележимия скептицизъм се усеща римския привкус на творбите.
Същите особености носят и многобройните портрети на любимеца на императора Антиной. В статуите и бюстовете на любимеца скулпторите съвсем тенденциозно се стремят да се върнат към яснотата и хармонията на класическите гръцки образци. Но и тук римската се отпечатва. Те не могат да избегнат по-голямата чувственост, изразена чрез набухналите сочни устни, гъстите кичури коса, прекомерната гладкост на нежната кожа
Към края на ІІ век римската скулптора все повече се психологизира. Портретите все повече започнали да изразяват душевни състояния, характерни за тази епоха на криза: тревога, тъга, задълбоченост в себе си и т. н. В портретите особена изразителност започва да се въплъщава в очите- Персонажите като че ли не забелязват околната действителност.
Даже търсената голяма патетика в конната статуя на самия Марк Аврелий (161 - 180 г.) пълководецът войн е показан угрижен и вдълбочен в неразрешимите си проблеми.
Майсторите от втората половина на ІІ век все по-често започнали да употребяват свредела при обработката на повърхността на камъка. Със свредел скулпторите виртуози се научили да представят естествените къдри на косата и показвайки пищната прическа, контрастираща с гладките повърхности постигали големи зрителни ефекти.
Релефите от триумфалната колона на Марк Аврелий са посветени на победата му над племето на маркоманите. Този паметник няма вече силата на простотата от колоната на Траян. Паметникът на Марк Аврелий е характерен с многоплановост и усложненост на релефите, с динамиката и сложните ракурси на движението. Тревожното, пълно с напрежение от битката се усеща от контраста на светлосенките, получен чрез дълбокото вдълбаване със свредел.
През ІІ век се усилва влиянието на Рим в провинциите и в местното изкуство, което се развива там. През следващия ІІІ век това влияние в още по-голяма степен се засилва. И се проявява в провинциите Гърция, Сирия, Египет, Галия, Германия и в северните балкански провинции Македония, Тракия, Мизия.
Забележителни са творбите на скулпторите, работили в провинциите Галия и Германия. В градовете на днешна Южна Франция има триумфални арки и колони, които са богато украсени с релефи, скулпторни портрети, статуи, изпълнени по сюжети от гръцката и римската митология.
