Римската живопис

Още римския историк Плиний Стари, живял през 1 век е нарекъл живопистта “знаменито изкуство”. То според него се използвало от народите, за да запечатат за потомците велики събития и образи на прославени граждани.

Античните литературни източници съдържат имената на много художници от римската епоха, но повечето картини, за които ни говорят те не са се запазили. Оцелели са обаче много фрески в домовете, дворците и гробниците в Рим и значителна част от стенописите, открити при археологически разкопки в градовете Помпей, Херкулан и Стабий. Макар и повредени от пукнатини и понякога с избелели цветове, тези фрески и днес поразяват посетителите с великолепните декоративни композиции, с богатството на сюжетите и с разнообразието на художествените приоми. Тези изображения разкриват мисленето на древните художници и вкусовете на поръчителите. Друго достойнство на римската живопис от от І в. пр. Хр. - І в. след Хр. се крие в обстоятелството, че в много случаи тези фрески възпроизвеждат още по-древни гръцки образци. И по този начин те допълват нашите знания и за по-ранната безвъзвратно изгубена за нас живопис. На гръцки художници от дългия период от V до І в. пр. Хр.

Римляните след като завоювали през ІІ - І в. пр. Хр. Гърция и елинистическите държави Пергам, Египет и царството на Селевкидите в Предна Азия не само поробвали техните жители и грабели градовете, но и пренасяли в Рим с кораби най-ценните художествени творби: картини, статуи и мозайки. В Рим те се излагали на обществени места форуми,, храмове и т. н.

Изкуството на Римската република до І в. пр. Хр. било на много по-ниско равнище от гръцкото. Както римската скулптора, така и живописта на римляните били съвършено бедни. Но след като гръцките образци станали модел за подражание от римляните нещата се променили. Римските майстори започнали да заемат сюжети, образни решения и живописни маниери от гръцките художници. Понякога те просто копирали или копирали, внасяйки нови елементи творбите на големите гръцки майстори от предходните епохи.

Така например повторение на гръцки шедьоври на Зевксис и Тимант от V в. пр. Хр. е фреската “Бебето Херакъл, душещ змия” И “Жертвоприношението на Ифигения. Сега, благодарение на римляните, ние можем да ги видим сред стенописите на Помпей. Някои оригинални гръцки произведения на изкуството станали собственост на гръцки робовладелци. За пример може да послужи огромната, сега широко известно мозайка, пренесена по всяка вероятност от Александрия или от островите на Егейско море и поставена на пода на частен дом в Помпей. Като оригинал за мозаиста е послужила картината на гръцкия художник Филоксен от края на ІV в. пр. Хр., изобразяваща битката на Александър с персийския цар Дарий.

Стремежът да се подражава на великото, пълно с обаяние гръцко изкуство, да се копират картини и статуи бил естествено само едната страна на римската художествена дейност. Римляните през периода от І в. пр. Хр. до ІV в. след Хр. създали все пак свое изкуство. То се проявило, както отбелязах в архитектурата, в реалистичния портрет - живописен и скулптурен, в релефите повествуващи с документална точност за исторически събития и в забележителната монументално-декоративна живопис.. Пътят на развитието на тази декоративна живопис може да се проследи подробно на базата на фреските от Помпей, Херкулан и Стабий.

Тези три цветущи драдове на брега на Неполитанския залив престанали да съществуват в 79 г. след Хр. в резултат на земетресение и изригване на вулкана Везувий. В Помпей са загинали стотици граждани и роби, които не успели навреме да побягнат от природното бедствие. Заедно със земетръсните вълни над града се стоварили и малки разтопени късчета пемза, после започнали да се спускат плътни облаци пепел, в който хора и животни са се задушили и накрая завалял дъжд от вряла вода, който ги сварил.

Живописните паметници от Помпей са дали възможност на изследователите да различат четири, стила, които според мястото на намирането се наричат помпеански.

Първият декоративен помпеански стил е наричан още “инкрустиращ”. Той съответствал на скромния бит на римлянина от ІІ в. пр. Хр. Тогава жителите на Помпей строяли малки домове със скромна украса. На стените на вътрешните помещения с мазилка изпълнявали обемно вички архитектурни детайли: цокълът, ,колониите, плочниците, корнизът, отделните квадри от зидарията и после всичко оцветявали, имитирайки в цвят и рисунка отделните камъни. Това всъщност било подражание на вътрешните помещения в дворците и богатите домове от еленистическата епоха, където залите били облицовани с разноцветни мрамор.

Към І в. пр. Хр. римската република се разширила. Много богати граждани, оценявайки красотата на гръцките майстори започнали да си поръчат украса в домовете. Най-напред се започнало с фрески, на които имало нарисувани архитектурни изображения: фасади на здания, колонади и между колоните постепенно започнали да изобразяват човешки фигури.

Вторият декоративен помпеански стил е значително обогатен в сравнения с първия. Към него се отнасят фреските в т. н. “Вила на мистериите”. Това е един наистина богат помпеански дом, които се състои от 60 стаи и се намира отвъд градските крепостни стени на Помпей. Вилата е била наречена така от археолозите поради сюжета на големия, многофигурен фриз, разположен на стените на едно от помещенията. В една неголяма зала (7 Х 5 м.) с висок, имитиращ мрамор цокъл, на фона на яркочервена стена със зелени пиластри (стълбове) са групирани 29 фигури почти в натурална величина. Главната част на цялата композиция е посветена на мистериите в чест на бога на виното Дионис. Тук виждаме самият Дионис ,лениво облегнат на коляното на съпругата си Ариадна, и цялата им свита от стари силени, млади сатири, менади и жени, участващи в мистериите. Особено впечатляваща е младата жена и жадно взрения в нея стар силен. Един млад силен с театрална маска в ръце го дразни и предизвиква. Грозна крилата богиня, размахва над плещите си дълга пръчка, за да шибне оголения гръб на коленичила девойка, чийто лице изразява покорност и страх. Тя е длъжна да понесе мъченията, за да стане пълноправна участничка в мистериите. Като контраст на патетичния образ на девойката и седящата редом матрона с изплашено лице художникът е изобразил художникът е изобразел изящна, безгрижна танцьорка.

Всички действащи лица са осветени от еднаква мека светлина, като че ли струяща от тавана. Превъзходно е нарисувано оголеното тяло и изключително е красива цветовата гама на одеждите. Участниците в мистерията така са изобразени, че все едно наистина се намират в стаята. Предполага се, че тази композиция е подражание на изгубен елинистически оригинал.

В Херкулан към този стил се отнася забележителната фреска “Тоалет на жрица.

От 30 г. пр. Хр. започва нов период в историята на Рим, но вторият помпеански стил продължава да господства.

Третият помпеански стил се формира през второто десетилетие на І в. след Хр. значи при управлението на Тиберий (14 - 38 г. след Хр. Декоративните композиции от този стил се състоят от множество леки ажурни съоръжения наподобяващи тънки решетки, от неголеми картини, поставени в рамки, поставени върху гладка едноцветна плоскост, разчленена не с монументални колони и пиластри, а с крехки, обвити с гирлянди и ленти поставки, някои ги наричат “канделабри”. Ювелирно нанесените цветове, орнаментите, миниатюрните сценки и натюрморти предполагат разглеждане от близко разстояние. Всичко това придава уютност и интимност на стаята.

Четвъртият помпеански декоративен стил е въведен през втората половина на І в. след Хр. Тогава били построени невиждани преди това по величие и великолепие императорски дворци, грандиозният амфитеатър Колизеума, още един форум, големи терми. По-разкошно става и обзавеждането на частните домове Четвъртият стил е много по-сложен и пищен. Той съединява перспективните архитектурни построения от Втория стил с богатата орнаменталност на Третия стил.

Майсторите на този стил създават нови декоративни мотиви и рисуват по стените ту фантастично пищния портал на дворец, ту разположени по плоскостите на стените многофигурни сюжетни картини, редувайки ги с “прозорци”, през които се виждат части от великолепни архитектурни съоръжения. Понякога в горната част на стените художниците рисуват галерии и балкони с човешки фигури, като че ли гледащи от високо присъстващите в стаята.

Живописта на Помпей и Херкулан отдавна е заела почетно място в историята на изкуството. На нея са посветени многочислени изследвания на учени от различни страни.