Откриха гробница с войн и жрица

Част от новото съкровище, което проф. Диана Гергова откри в Свещари. Преди две години тя изрови златото на Котела

ФОТО драгомир богомилов

Ново златно съкровище изскочи в Свещари. Екипът на проф. Диана Гергова откри уникална тракийска гробница, пълна с мистика и златен блясък от епохата на гетските царе. Последната находка е открита под могила 23 на археологическия комплекс "Сборяново". Става дума за ритуално погребение, най-вероятно на жена жрица, обслужвала култа към три божества. Тя е била заровена заедно с мъж войн. Женските кости са открити в глинен съд в източната част на некропола. Там е намерена и огърлица от златни накити и многобройни зрънца мъниста от благородния метал, разпръснати в земята. До момента сме открили около 200 ювелирни предмета от златната находка. В пръстта, която е прибрана за пресяване и изследване в лабораторни условия, лежат още много златни късчета. Открили сме и нишката, на която са били нанизани мънистените зрънца, заедно с глинени и стъклени елементи, служили за култовата украса на жрицата, обясни проф. Гергова. 

Около останките на божествената служителка са намерени и магически предмети, свързани с ритуалната й служба в чест на три божества. Целият жертвен комплекс е издържан в стила на тракийската култура, при която обредите се извършват пред квадратен глинен олтар, обагрен с типичните за траките цветове бяло, черно и червено. Железен канделабър с юнински капители, сглобен с бронзови нитчета, излени в работилницата на древните, свидетелства за тържествените церемонии по погребенията на траките. Такъв тип култови предмети са характерни за почитта към бог Аполон. Затова за учените е особено важно, че са открили артефакти, характерни за древногръцката култура в гробница на тракийското царство. Встрани от олтара е намерена паничка, пълна със запазени до днес житни зърна, както и множество ритуални предмети, използвани от жрицата за магическите й дейности. И друг древногръцки бог, Дионисий, е бил почитан в светилището, обслужвано от знатно погребаната жена. Остатъците от нейната огърлица, които съдържат конусовидни елементи и биконични предмети, са характерни за култа към бога на виното и веселието. От него е повлияна и изработката на намереното там огледало. То е с желязна дръжка, която е служела на древните за забавление по време на игричките на Дионисиевите празници.

Близо до остатъците от женското погребение, в друг глинен съд, са открити и кости на мъж, който е погребан с бойния му нож, изработен в традицията на келтите. 

Според учените става въпрос за уникален погребален комплекс, където е извършен ритуал, съчетал елементите от древните култури на траките и елините.

Станка Христова

Източник: в-к Стандарт

Проучиха останки от базилика на крепостта на Хисарлъка

© РИМ-Кюстендил  

Архитектурните останки на базилика датирана в периода между втората половина на IV до VI в. са проучени при археологическите разкопки на късноантична и средновековна крепост на хълма Хисарлъка над Кюстендил. Останките са разположени на тераса със северно изложение и се намираха под алея изградена от малки и средни речни камъни през 1966 г. От базиликата са запазени, почти изцяло в субструкция, част от апсидата (южната дъга), южния зид с пристенни стълбове и малка част от каменната настилка в югозападния ъгъл на южния кораб. Максималната запазена височина на архитектурните останки е 0,40 м. Градежът на субструкцията е от ломени камъни със спойка от песъклив жълт хоросан.

Първото археологическо проучване на раннохристиянска базилика №1 в късноантична и средновековна крепост на хълма Хисарлъка в гр. Кюстендил е осъществено от акад. Йордан Иванов в периода 1906-1912 г., и резултати са обнародвани. От тях става ясно, че базилика № 1 е трикорабна с приблизителни размери 29,5 х 17 м. 

Близо сто години по-късно във връзка с изграждането на лапидарий с театрон, включващ и експонирането на архитектурни останки на базлика № 1, се наложи да се извършат нови археологически разкопки. Реализиранизирането на последните се осъществи по договор на РИМ-Кюстендил с Министерство на културата от екип с научен ръководител Дойчин Грозданов (РИМ - Кюстендил), зам. ръководител д-р Галина Грозданова (НАИМ-БАН), Орлин Рачев (РИМ-Перник) и Диана Стоянчова (докторант в СУ „Св. Климент Охридски").

Източник: dariknews

Гроб на тракийски цар в “Сборяново”

Нова находка от епохата на траките откриха археолози край Исперих. При разкопки на могила, разположена в източния некропол на историческия резерват "Сборяново", експедицията на проф. Диана Гергова се натъкнала на следи от владетелско погребение от периода на III век пр. Хр. На пет метра под земята са открити две ритуални помещения, едно от които е служило за олтар. В неговия център е намерен железен канделабър, висок 1,5 метра. Той е бил художествено изработен, украсен в горната си част със стилизирани палмови листа. В близост наоколо са открити още две амфори и два керамични съда, пълни с човешки кости. Около тях са открити останки от женски накити, изработени от стъкло и глина, огледало с бронзова рамка, келтски нож и чаши от бронз.

Новите артефакти са част от богатото културно наследство на гетската държава, чиято столица е била разположена близо до днешния Исперих, обясниха археолозите. След като находките бъдат проучени, те ще бъдат изложени в историческия музей в Разград.

Това е третата поред експедиция на проф. Гергова от 2012 г. досега, завършила с успех. Преди 3 г., в края на археологическия сезон, тя откри в недрата на голямата Омуртагова могила златното съкровище на тракийския вожд Котела. Миналата есен проучванията й се увенчаха с откриването на царска колесница с впрегнати в нея два владетелски коня.

Както през миналите археологически лета и тазгодишната експедиция в резервата "Сборяново" се финансира приоритетно с частни средства. Към скромните 10 хил. лв., отпуснати от Министерството на културата, проф. Гергова е прибавила и помощта на японска телевизия, която от години спонсорира научните й изследвания. Средствата за издръжка на студентите археолози пък се осигуряват  от проект, финансиран от Швейцария.

Станка Христова

Източник: в-к Стандарт

Заплетена мрежа от тунели разкриха археолози под Плиска

©

Археологически проучвания разкриват интересни факти за първата българска столица Плиска. Под нея е имало дълга и заплетена мрежа от тайни подземни тунели. Учените продължават да разкриват как са били изградени тези загадъчни съоръжения.

Макар да е проучвана почти 100 години, първата българска столица Плиска все още не е напълно изследвана. Една от загадките са тунелите под древния град. Екипът на археолога Мариела Инкова проучва един от входовете към тайните тунели. Той е уникален, защото е единственият изграден от дърво, и въпреки че е бил опожарен, е запазен и до днес.

"Те са точно разкроени, съобразени са с ширината на входовата част, виждат се фугите между отделните добре подредени нивелирани дъски, които свършват до вертикалните врати, които са били като облицовка на този таен входник", обясни археологът д-р Мариела Инкова.

Обгорелите дъски по входа към тунела са ясно доказателство за опожаряването на града от войските на византийския император Никифор I, който през 811 г. превзема Плиска.

Разкопките на тайния тунел продължават и докато археолозите работят, попадат на оловен печат.

Проучванията на тунелите под Плиска продължават десетилетия, но все още първата българска столица крие много тайни, защото не е разкрита цялата подземна мрежа.

Източник: News.Burgas24.bg

Свещарска гробница

Ново златно тракийско съкровище от Свещари

Уникална по размери епископска базилика откриха археолози в древна Залдапа

Копирано от standartnews.com

Само за месец и половина работа екип от археолози от Добрич, Варна и Силистра откриха уникална по размери епископска базилика. Тя се намира в римо-византийския град Залдапа, който е бил най-големия град във вътрешността на Добруджа и се е намирал на главния път между Марцианопол и Доросторум, съобщи директорът на историческия музей в Добрич Костадин Костадинов. Ръководители на екипа са доц. Валери Йотов от варненския музей и колегата му от музея в Силистра проф. Георги Атанасов.

"Обектът до село Абрит е отдавна известен на науката, като дълго време се е мислело, че това е град Абритус и по тази причина е дошло и името на селото, което се намира недалеч от тук - Абрит. Но с откриването на Абритус край Разград, тогава се стига до извода, че това е древния град Залдапа. Той е известен и отначало е бил на вниманието на румънските археолози и на основателите на българската археология Херман и Карел Шкорпил. Основно Карел Шкорпил е извършвал проучвания, като е ползвал данни и на румънските археолози. По-късно обектът е проучван и от варненски историк и археолог, но най-голямата заслуга е на Сергей Торбатов от Добрич, които има издадена и книга, която се нарича "Залдапа", в която той събра всички известни до един момент данни за Залдапа" - разказа доц. Йотов. През есента на 2011 г. е подаден сигнал в музея в Добрич, че тук има иманярски набези, което е и причината за оглед, при който специалистите хипотетично предполагат, че иманярите са попаднали на голяма антична сграда, което е и основание да се стигне до разкопките днес. Залдапа е с 25 ха укрепена площ и две селища с площ около 15-20 ха, това е агломерация от над 40 ха, казва проф. Атанасов.

"Това е един от големите римски градове, които са атакувани най-безжалостно от иманяри. Това е лошият аналог на Рациария. Това, което е Рациария в Северозападна България, това е тази крепост в Североизточна България. Разкопките бяха буквално наложителни за спасяването на този действително голям център. Залдапа се свързва с бунта на Виталиан, който се обявява тук някъде за император. Този град е отбелязан и като епископска резиденция във втората половина на 6 век в един списък на епископиите, публикуван от Жан д'Русе - известен френски специалист" - заявява професорът. Разкритата епископска базилика той сравнява с най-големите храмове от това време - в Одесос, Томи - дн. Констанца и в Истрия.

"Параметрите на храма са впечатляващи - основната й част е 37 м, широка е 21 м. Това е най-широката ранно християнска базилика, по-широка е от тази в Одесос и Марцианопол" - казва още проф. Атанасов. Сред оригалните елементи на мащабната находка той отделя внимание и на мощните фундаменти, изградени с хоросан, дълбоки над 1.5 м, което, според него говори, че сградата е била двуетажна. "Тя е трикорабна, едноабсидна с триделен притвор. На страничните кораби е имало и абсида. Много мощни кораби - 1.30 м, което показва голяма височина на църквата. Тази базилика има рядка по красота и финес изпълнение олтарна преграда. Пред всички олтари в базиликите е имало мраморни олтарни прегради, които отделят наоса от неговата сакрална част - олтара, където е неговата олтарна маса. Те обикновено са с големи мраморни плочи. Забележителното тук е, че тази е ажурна, като брюкселска дантела, изплетена и изрязана от мрамор, който като се измие, става прозрачен. Има само един аналог - единствено в голямата базилика на Истрия - най-богатия град в Добруджа, той е гръко-римски, това е втората олтарна преграда, която е така изпълнена в християнския свят" - разкрива още от тайните проф. Атанасов. Сред интересните находки е и намерената от екипа колона от бреча каролина - това е червен мрамор с бели ивици - много красив, който се е използвал за големи катедрали и се нарича още кралска бреча.

Копирано от standartnews.com

Намериха амфора с 1202 монети край Добрич

Монетите са с нисък номинал и вероятно са били църковна лепта, събирана от миряните. Снимка Дарик Добрич

Византийска амфора, пълна с бронзови монети, беше открита край добричкото село Дебрене.

Имането било намерено при разкопки на археолози от Регионалния исторически музей в Добрич в местността Славната канара. Амфората е от 6-и век и в нея има общо 1202 монети с нисък номинал. Според учените подобна находка е рядкост за България и толкова монети от този тип досега не са били намирани на едно място.

Керамичният съд вероятно е принадлежал на духовник и в него се е събирала църковната лепта от местните миряни, обясняват археолозите. Предполага се, че парите са били открити по време на варварско нашествие. В края на 6-и век крепостта край Дебрене е била разрушена от авари и славяни.

Учените се натъкнаха още на двуметрови крепостни стени, голям ров, останки от късноантична базилика, както и три римски кавалерийски меча. Смята се, че в местността Славната канара е имало голям религиозен комплекс. В близост до крепостта има и скален манастир, който още не е проучен.

ИЗТОЧНИК: В-к Новинар

Намериха средновековна лечебница

Снимка "Марица"

Уникална малка лечебница с място за вечен покой откриха археолози от Пловдивския университет.

Тя се намира до манастирския комплекс при първомайското село Драгойново, който е бил намерен при студентски разкопки преди няколко години, пише "Марица". Според експертите първите лечебници в Европа възникват през ранното Средновековие и по време на кръстоносните походи. Тогава имало голямо движение на войскови части. Рицари преминавали и по нашите земи.

Следи от кръстоносците останали и при Перперикон. "Крепостите около него свидетелстват за масови движения на кръстоносци към Божи гроб", обясни ръководителят на разкопките доц. д-р Иван Джамбов. Според него такива лечебници към църквите или манастирите не са толкова типични за нашите географски ширини, а по-скоро за Италия и датират от VIII-IХ век.

ИЗТОЧНИК: в-к Новинар

Керамичен съд с изображение на африканска антилопа откри екипът на проф. Николай Овчаров край Търговище.

Новите находки от древния Мисионис.

Керамичен съд от днешен Тунис изникна в древния Мисионис

Керамичен съд с изображение на африканска антилопа в бяг откри екипът на проф. Николай Овчаров и Ангел Конаклиев при разкопките на древния град Мисионис край Търговище.

Учените предполагат, че находката е донесена от земите на днешен Тунис, които преди 15 века все още са били част от Римската империя.

Керамичният предмет е украсен с помощта на техниката "тера сигилата", която е използвана за най-изящните трапезни съдове, дело на римляните. Находката е много рядка за българските земи и показва размаха на търговската дейност в античния Мисионис. Сред откритията на учените има и множество фрагменти от изящни стъклени чаши - голяма рядкост за епохата.

Учените попаднаха и на масивен сребърен пръстен на млада жена от XIV век, която вероятно е била съвременничка на османското нашествие. Освен пръстена жената е носела и позлатени обеци. По това време Мисионис вече е носел името Косово. Той е завладян от турците през 1393 г. след жестока обсада, от която учените вече намериха множество следи.

източник: В-к Новинар