Египтолог разкри една от най-големите загадки на всички времена

Египтолог разкри една от най-големите археологически загадки на всички времена. Става въпрос за изчезването на 50-хилядна персийска армия в египетската пустиня към 524 г. пр. Христа. Проф. Олаф Капер от университета в Лайден, Холандия, установи, че някои неща са били скрити и това му помогна да разгадае загадката, съобщи Сайънс дейли.

Трябва да е имало пясъчна буря, пише древногръцкият историк Херодот. Той разказва историята за персийския цар Камбис, който влязъл с 50-хилядна армия в египетската пустиня близо до град Тива. Войниците никога не се върнали - били погълнати от пясъчна дюна. Фантастичен разказ, който дълго време бе обект на дебати.

Капер никога не е вярвал в разказаното от Херодот. "От XIX век любители и професионални археолози търсят следи от тази армия. Някои очакваха да открият под земята армия с цялото й бойно снаряжение. Човек обаче не може да умре вследствие на пясъчна буря, камо ли да изчезне цяла армия", заяви египтологът.

Капер предлага съвсем различно обяснение. Той твърди, че армията не може да изчезне, но може да бъде разбита.

"Изследванията ми показват, че армията не е минала просто през пустинята - крайната й цел е бил оазисът Дахла. Там се намирали войските на египетския владетел бунтовник Педубаст Трети. Той хванал в клопка армията на Камбис и по този начин ръководел от оазиса завладяването на голяма част от Египет. По-късно бил коронясан като фараон в столицатаМемфис", поясни египтологът.

Съдбата на армията толкова дълго останала неясна вероятно заради персийския цар Дарий Първи, който удавил в кръв египетския бунт две година след разгрома на Камбис. Дарий Първи обяснил с природно бедствие разгрома на армията на своя предшественик. Така 75 години след събитието Херодот е можел да си вземе бележки единствено въз основа на историята за пясъчната буря.

Капер направил откритието случайно. През последните 10 години той участвал в разкопки в оазиса Дахла заедно с учени от Нюйоркския университет и университета в Лече, Италия. По-рано тази година попаднал на цялостния списък с титлите на Педубаст Трети върху каменни блокове от древен храм. "Така пъзелът се подреди", отбеляза египтологът. „След като комбинирахме тези данни с ограничената информация, която имахме за Педубаст Трети, и с разказа на Херодот, си дадохме сметка какво се е случило".

Източник: БТА

Украински археолози откриха храм на 6000 години

© Thinkstock/Getty Images 

Украински археолози откриха храм на 6000 години с човешки фигурки и останки от принесени в жертва животни в праисторическо селище, съобщи Лайв сайънс.

Храмът е с размери 60 м на 20 м. Той е бил на два етажа, от дърво и глина, заобиколен от двор. Горният етаж е бил с пет помещения. В него са намерени осем глинени платформи, вероятно използвани като олтари. Подът и стените на всичките пет помещения на втория етаж са били декорирани с червена боя, което е създавало церемониална атмосфера. На първия етаж е имало още седем платформи.

Праисторическото селище, където е храмът, е близо до град Небеливка. То се простирало на 238 ха, разкри геофизично изследване. Имало е над 1200 сгради и почти 50 улици.

В Украйна и Източна Европа са намирани и други праисторически селища с такъв размер. Понякога ги определят като принадлежащи към трипилянската култура. Името произхожда от село Трипиля в Украйна, където за пръв път са открити такива артефакти.

По същото време са възникнали ранни градски центрове в Анадола и Месопотамия.

Когато селището е изоставено, сградите, включително и храмът, са били изгорени. Това е било характерно за трипилянската култура.

Украинските археолози работят по храма от шест години.

Източник: БТА

В древна Рациария имало храм на Диана

Изображение на свещената римска вълчица, открито в близост до Рациария. Снимка Ани Петрова

Храм на богинята Диана е имало в древния град Рациария край Видин, съобщи археологът Здравко Димитров, който ръководи проучванията на римската колония.

Преди дни учените попаднаха на две мраморни плочи с височина 1.5 метра, които са датирани от втори век - времето на най-големия разцвет на Рациария. Върху плочите има надписи на латински език, посветени на богинята Диана. Смята се, че те са били поставени в града от управителите на римската провинция Горна Мизия.

Разкопките на античната колония ще продължат до края на октомври и са финансирани от Министерството на културата. Древният град се намира до днешното село Арчар край бреговете на Дунав и през античността е бил столица на провинция. За съжаление голяма част от него е разрушена от иманяри, които от години плячкосват селището.

Източник: в-к Новинар

Гробницата на Севт III ●The tracian tomb of Seuthus III

Старинна порта подобна на тези в Преслав Плиска и Дръстър откриха археолозите в Ахтопол

Старинна порта, подобна на тези в Преслав, Плиска и Дръстър, откриха археолозите в Ахтопол. Находката е част от античната и средновековна крепост "Агатополис". Върху площ от 330 кв. м е разкрит участък от крепостната стена с дължина 32 м. Запазени са основите на две външни и две вътрешни кули, както и проходът на една от портите на античния град. Според археолозите северната порта с двете правоъгълни кули са построени през късноантичната епоха, а през Средновековието са достроени две вътрешни кули, като по този начин е бил оформен окончателният й вид. Изследователите са категорични, че най-близките аналогии на така изградената порта на Ахтопол се откриват в ранносредновековните български градове Плиска, Преслав и Дръстър, което свидетелства за голямото значение, което са отдавали на Ахтопол владетелите на Първото българско царство. Открита е и керамика от късножелязната епоха и  монети от различни периоди. Според учените това означава, че мястото е било интензивно обитавано през дълъг период от време и е претърпяло множество катаклизми. 

Стела Николова

Източник: в-к Стандарт

Приключиха проучванията на луксозната римска вила на морския бряг на п-в "Форос"

През лятото на 2014 г. екип от РИМ Бургас с ръководител Милен Николов продължи археологическите проучвания на откритата през 2013 г. богата римска вила, разположена на самия западен бряг на полуостров Форос до бургаския квартал Крайморие. Луксозната сграда е част от огромния археологически комплекс на крепостта Порос, включващ крепостна стена, жилищни квартали, административни и пристанищни постройки, епископска базилика и некрополи.В резултат на проведените археологически разкопки се установи, че римската вила е построена през първата половина на ІІІ в. От нея са разкрити напълно 4 помещения, всички от които са с хипокаустно отопление. Колонките на отоплителното съоръжение под пода на сградата, между които е циркулирал загретият от пещта въздух, са два типа - издялани от камък и във вид на глинени тръби.Археолозите са убедени, че римската вила е била изключително луксозна. За това свидетелстват откритите мраморни плочки и рамки на прозорците в различни формати, с които са били облицовани стените отвътре. Сградата е била измазана отвън с много фина замазка, която е била боядисана в т. нар. "помпеанско червено" - цветът, с който са били покрити богатите сгради на римския град Помпей в Италия.

Вероятно от средата на ІV в. сградата вече не е била обитавана. В нач. на VІ в. над нея е съществувал комплекс от постройки, от който археолозите проучиха частично две сгради.

Тук беше направено поредното сериозно откритие за 2014 г. Между двете сгради се откри отлично запазена външна тоалетна (латрина) с прилежащия ѝ отходен канал, който се е изливал в морето. Късноантичното съоръжение е демонтирано и ще бъде експонирано в Археологическата експозиция на РИМ-Бургас.

В резултат на проучването на вилата са открити множество находки, между които мраморни плочки и рамки от корнизи, монети, фрагменти от стъклени съдове, цели керамични съдове, върхове от копия и мн. др. В момента те се подготвят за лабораторна консервация.

След приключване на разкопките РИМ-Бургас започна своевременна полева консервация на разкритите структури.
Археологическото проучване, полевата консервация на сградите и лабораторната консервация на находките са финансирани изцяло от Община Бургас. Тя осигури и временна археологическа база - сглобяема постройка, благодарение на което условията за труд бяха на много високо равнище.

Екипът на РИМ-Бургас изразява своята искрена благодарност за оказаната подкрепа.

Предстои след почистването и консервирането на находките те да бъдат представени пред бургаските граждани.

Източник: burgas24.bg

Мисионис търгувал със Северна Африка

Последните открития през този археологически сезон в древния град Мисионис край Търговище доказват, че през V-VI век той е бил център на провинция Мизия. Това обясни проф. Николай Овчаров в София вчера. По думите му, древният град е водил оживена търговия с цялата тогавашна Римска империя - чак до Северна Африка, за което свидетелстват остатъците от керамика и запазеното украшение във форма на антилопа. Като едно от най-интересните нови разкрития археологът посочи каменен блок и по-специално надписа върху него. Макар и надписът от три реда да е трудно четим, на първия ред се разпознава думата "кан", както е било прието да се наричати хановете на стара България. Сред другите интересни находки са лампа във формата на кръст, гребени, апликации, както и запазеният изцяло инвентар на античната кръчма от 80 стъклени чаши, амфори и други атрибути.Мисионис е разрушен, както и много други градове през VI век, най-вероятно от аварите. Но възкръсва през Средновековието като български град под името Косово. Османски извори свидетелстват, че той е превзет от турците през 1393 г след ожесточена съпротива. Според тях, комендантът на крепостта е отговорил на предложението да се предадат с думите: "Няма да предам вярата на царя!". Разкопките в Мисионис тази година се правят с отпуснати от държавата и община Търговище средства. 

Константин Събчев

Източник: в-к Стандарт

Изровиха колан на старобългарски воин

14 бронзови елемента от колана, изровени досега

Фото Авторът

При продължаващите разкопки на крепостта в местността Славната канара край добруджанското село Дебрене археолози за първи път откриха на терен бронзови елементи от колан на старобългарски воин. Пред журналисти археологът Боян Тотев сподели, че до момента има само един такъв открит и той отново е в Добрички район, а другите известни елементи са находки на иманяри, които музеи в страната са откупували. "Този е цялостен и предполагаме, че на мястото, където намерихме вече 14 елемента, ще има и още, както и очакваме да намерим гайката и токата. Те са изработени от бронз, като датировката е от края на IX и началото на X в. Коланът е бил на воин от среден ранг и има два вида апликации - предимно стилизиран трилистник от торевтиката - релефната обработка на художествени изделия от метал. Любопитното тук е, че първоначалният ни оглед показва, че елементите от този колан са от по-ранен период от известните центрове за торевтика в столицата на Първото българско царство", разказа още Тотев.

Крепостта се простира на площ от около 2 дка, като екипът от учени предполага, че тя е възникнала на мястото, за да охранява и защитава разкритата базилика от екипа. Мястото е култово и предположенията са, че в по-долните хоризонти могат да се открият находки от по-ранни периоди, смята и директорът на Регионалния исторически музей Костадин Костадинов. Той дори изрази надежда, че в хода на работата на терен може да се намерят и баптистерии и мартириум - места, където се съхраняват мощи на мъченици и светци. "Надяваме се времето да е с нас и да продължим до края на месеца работата, като до момента сме проучили едва 20 на сто от обекта. Ще продължим и през следващата година, като се започва и подготовката на проект, за да бъде обектът по-достъпен, още повече че срещу мястото се намират и останки от килии на съществувал скален манастир", каза още Костадинов.

Историците подкрепят твърденията си, че крепостта е имала важно значение, тъй като е разкрит и кладенец, който е с дълбочина над 20 м. Освен него в района могат да се видят и редица огромни ями, прокопани с дълбочина над 8 и повече метра, белег за иманярските набези, тъй като множество легенди разказват, че именно тук и в съществувалия насреща скален манастир Вълчан войвода и дружината му са крили златото, което задигали от турските хазни. Крепостта се намира на пътя между Одесос и Дионисополис. Тук археолозите откриха и амфора с монети, за която предполагат, че е църковна лепта. Почистените до момента бронзови монети са от времето на Юстиниян Велики - VI в. 

Виржиния Георгиева

източник: в-к Стандарт

Нова средновековна църква разкриха на Трапезица

Нова средновековна църква разкри на Трапезица великотърновският археолог Мирко Робов. Той попаднал на неизвестния до момента храм, докато довършвал проучването на феодалната сграда, над която работи вече няколко сезона. В югоизточния й край разкопал основите на солиден хоросанов градеж. Изпод него излязла дъговатата извивка на абсидата, която може да води към църква. Тя е с размери 16, 90 на 9 м, което я прави и най-голямата на Трапезица. Храмът е кръстокуполен с две свободни подпори, съвсем типичен за църквите наоколо. Освен арката археологът е разкрил и гробница със семейно погребение и много рядък порцелан. Една от последните находки е фрагмент от съд с украса. Порцеланът е рядък материал за нашите земи по онова време и най-вероятно е внесен от Китай. Заедно с парчетата стъклена посуда от предишния сезон, този фрагмент е още едно доказателство за високия статус на хората, живели в сградата, каза Робов. Археологът е открил и фрагмент от зооморфен съд, с форма на животинска глава, дъно от друг с ясно очертана буква "Б", която е възможно да отвежда към култа към Богородица. Около 100 монети, най-ранната от които е от времето на Исак II Ангел, от зората на Второто българско царство, също са откритие на Робов. 

Иван Иванов

източник: в-к Стандарт

Жреци съпрузи погребани в Свещари

Когато тракиецът е умирал, сред неговите любими жени е настъпвала разпра коя е най-достойната да го придружи в отвъдния свят. Потвърждение на традицията, за която споменава Херодот, вероятно са намерените кости в уникалната гробница, открита преди дни от екипа на проф. Диана Гергова в Свещари. Ритуално погребаните в могила в североизточния некропол, който наричат Царски, вероятно са съпружеска двойка.

В центъра на кръглата яма е типичният за гетите глинен олтар с цветна украса. 

ФОТО Драгомир БОГОМИЛОВ

"Имаме за първи път една нова картина на погребение, свързано вероятно с жрица, но може би на мъж и жена, защото имаме кости на две места", разказа пред "Стандарт" проф. Диана Гергова. Тя все пак уточни, че към тази информация трябва да се отнасяме с доза въпросителна, защото се чакат резултатите от анализите. Предположението, че погребението е на жена, идва от многобройните намерени бижута. Археолозите открили красиви обеци с лъвски глави, както и прекрасно бронзово огледало с желязна дръжка, украсена от своя страна с бронзови орнаменти. Непосредствено до него пък намерили голяма група от мъниста от стъкло, глина и злато, които са принадлежали на огърлица. В центъра й е имало по-голям златен декоративен елемент от ажурна розета. 

В средата на откритата кръгла погребална яма с дълбочина над 5 м е оформен типичният за гетите олтар с цветна украса и близо 200 златни предмета. До него имало съдче, в което били поставени вече овъглени житни зърна, дар към Великата Богиня майка

На олтара бил поставен и единствен по рода си канделабър, свързан с култа към Аполон. Реликвата е от ковано желязо, с добре оформена поставка и ствол, а върхът му представлява палма с цветчета. Предполага се, че върху наподобяващото свещник съоръжение са изгаряни благовония при ритуали.

За това, че погребаният или погребаната в могилата е имал жречески функции, свидетелстват и намерените култови предмети - конус, предмет с формата на прашка и една антропоморфна глинена фигурка. В ямата са открити още бронзов съд и бронзова фиала, две тасоски амфори, няколко тракийски съда, правени на ръка, стъклен балсамарий. Гръцки съдове също присъстват - кантарос, рибно блюдо и по-малки съдинки. Сред уникалните находки има и келтски нож. Намереното съкровище датира от края на IV и началото на III в. пр.н.е.

В момента екипът на проф. Гергова работи по почистването и стабилизиране на канделабъра. За да се защити есхарата (олтарът), предстои консервация.

През последните 3 г. това е поредна находка, свидетелстваща за богатата култура на гетите край Свещари. През 2012 г. бе открито златно съкровище от над 200 предмета. През миналата година пък бяха намерени тракийска колесница и гробница на жрица.

Антония Кюмюрджиева

Източник: в-к Стандарт