14 бронзови елемента от колана, изровени досега
Фото Авторът
При продължаващите разкопки на крепостта в местността Славната канара край добруджанското село Дебрене археолози за първи път откриха на терен бронзови елементи от колан на старобългарски воин. Пред журналисти археологът Боян Тотев сподели, че до момента има само един такъв открит и той отново е в Добрички район, а другите известни елементи са находки на иманяри, които музеи в страната са откупували. "Този е цялостен и предполагаме, че на мястото, където намерихме вече 14 елемента, ще има и още, както и очакваме да намерим гайката и токата. Те са изработени от бронз, като датировката е от края на IX и началото на X в. Коланът е бил на воин от среден ранг и има два вида апликации - предимно стилизиран трилистник от торевтиката - релефната обработка на художествени изделия от метал. Любопитното тук е, че първоначалният ни оглед показва, че елементите от този колан са от по-ранен период от известните центрове за торевтика в столицата на Първото българско царство", разказа още Тотев.
Крепостта се простира на площ от около 2 дка, като екипът от учени предполага, че тя е възникнала на мястото, за да охранява и защитава разкритата базилика от екипа. Мястото е култово и предположенията са, че в по-долните хоризонти могат да се открият находки от по-ранни периоди, смята и директорът на Регионалния исторически музей Костадин Костадинов. Той дори изрази надежда, че в хода на работата на терен може да се намерят и баптистерии и мартириум - места, където се съхраняват мощи на мъченици и светци. "Надяваме се времето да е с нас и да продължим до края на месеца работата, като до момента сме проучили едва 20 на сто от обекта. Ще продължим и през следващата година, като се започва и подготовката на проект, за да бъде обектът по-достъпен, още повече че срещу мястото се намират и останки от килии на съществувал скален манастир", каза още Костадинов.
Историците подкрепят твърденията си, че крепостта е имала важно значение, тъй като е разкрит и кладенец, който е с дълбочина над 20 м. Освен него в района могат да се видят и редица огромни ями, прокопани с дълбочина над 8 и повече метра, белег за иманярските набези, тъй като множество легенди разказват, че именно тук и в съществувалия насреща скален манастир Вълчан войвода и дружината му са крили златото, което задигали от турските хазни. Крепостта се намира на пътя между Одесос и Дионисополис. Тук археолозите откриха и амфора с монети, за която предполагат, че е църковна лепта. Почистените до момента бронзови монети са от времето на Юстиниян Велики - VI в.
Виржиния Георгиева
източник: в-к Стандарт
Няма коментари:
Публикуване на коментар