В Одрин правят музей на траките

Снимка: БГНЕС

Областният съвет на Одрин е готов с предложение за изграждане на музей на траките, пишат регионалните медии в граничния град.

Комисията по евроинтеграцията настоява пред дирекцията по култура и туризъм музеят спешно да бъде изграден, като разчита на подкрепата на общините. Първоначално идеята бе проучванията на историческите източници и археологическите находки да се извършат съвместно с България, но претърпя провал. "Този музей ще представя историята на големия регион на Балканите, където са живели траките с богата си култура и така ще разберем защо той е наречен Тракия, предаде БГНЕС.

Одринският регион е в сърцето на Тракия, проучван е във времето от археолозите и разкритите паметници са част от историята на човечеството. Всеки паметник е част от мистерията на културното наследство на Одрин и то трябва да се обвърже с настоящето, специално трябва да се акцентира на долмените, каменните олтари, могилите и обелиските", призовава председателят на комисията Йозджан Союпак, цитиран от в. "Худут". Союпак определя траките като познавачи на природните тайни, хора с високи познания в медицината и отлични лечители, с важна информация за небесните и земните сили и ресурси.

"България и Турция са страните, които си поделят наследството на траките, но не успяхме да сближим позициите си в посока съвместни проучвания. България обаче отвори паметниците си за света и реализира 10 млн. евро от посещенията на туристите.

За съжаление, Турция и в частност Одрин, загърбва уникалните исторически доказателства за траките и малко от тях се знаят. След като не успяхме да съберем данни за тези паметници в България, остава да организираме задълбочени и подробни проучвания в границите на Одринска област", уточнява председателят на комисията Союпак.

Източник: в-к Новинар

Откриха скелет в гробницата в Амфиполис

Гръцките археолози намериха скелет в гробницата от времето на Александър Велики край Амфиполис, предаде Би Би Си. Тя е най-голямата, откривана в Гърция досега, и очакванията за забележителни открития са огромни. Скелетът е мъжки и е на изтъкната личност, вероятно генерал. Според спекулациите може да става дума за член на семейството на Александър или за някой от най-приближените му помощници.

Източник: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4425141

Загадки от древността

Публикувано от: Свежа Наука

на: ноември 09, 2014в раздел: Археология, Любопитно

Железния пилон в Делхи

Седем метрова желязна колона с все още неизяснена възраст в Делхи, Индия, известна с устойчивостта си към ръжда. Диаметъра е от 42 см в основата, до 30 при върха, като малко над метър от дължината й е под земята, а тежината й се определя на около 6 тона. Тъй като кулата е неръждаема, е почти невъзможно да се определи възрастта й, и това се прави по изографисаните по нея санскритски текстове, най-ранният от които е от 1052 година пр.н.е.. Мистериите около тази кула започват с високо технологичната изработка, технология за която се предполага, че не е съществувала преди четири хилядолетия. Устойчивостта на корозия е резултат от равномерен слой железен фосфат, който предпазва желязото от ръжда. Последното изследване на колоната през 2009 година е показало равномерна корозия, която обаче се дължи на тълпите туристи.

Линиите в Наска

Вярва се, че са създадени в периода между 400 и 650 година от местни жители, като са се запазили благодарение на мекия климат. Напоследък обаче биват повреждани от туристи.Установяването на това как са направени е лесно, но не и причината за съществуването им. Необяснен остава факта, че могат да бъдат видени по-скоро от птичи поглед, което задава въпроса за кого за били предназначени и дали древните са могли да летят. Разбира се, съществува теорията, че това е правено за боговете, но специфичното им предназначение до момента не е известно.

Капака на саркофага на Пакал

Пакал е вожд на маите през седми век. Известен е със погребалния си саркофаг, на чийто капак според мнозина е изобразен в някакъв вид машина, предполага се летяща. И въпреки, че учените разкодират изобразеното на саркофага като дървета и лотоси, все пак наистина на пръв поглед прилича на някаква машина за придвижване. Странно е също, че мъртвеца не е изобразен в покой, а извършващ активна физическа дейност.

Керамичните фигури Догу

Това са малки статуетки на хора и животни открити в Япония и изработвани само в периода Дзьомон (14 000-400 пр.н.е.). Обикновено са високи до 30 см, и изобразяват предимно женски фигури с огромни очи, тесни талии и широки ханшове. Мнозина разпознават в тях скафандри и друго космическо оборудване изобразено с изключителна детайлност, тъй като по нищо не приличат на обикновени хора.Предназначението им обаче все още остава загадка.

Механизъм от Антикитера

Това е антично устройство, предназначено да изобразява звездни обекти. Находка датира от 70 в пр.н.е. и е невероятно постижение за времето си, тъй като се смята, че подобни изобретения датират от много по-късни времена. През 2007 година е направена работеща реплика. 

Новооткрита базилика в Аула на Омуртаг преобърна хипотезите на археолозите

Новооткритата базилика № 5 в Аула на Омуртаг, разположен близо до село Хан Крум между старите столици Велики Преслав и Плиска, преобърна досегашната хипотеза на археолозите за функциите на комплекса, който доскоро беше смятан за изцяло военно укрепление. По думите на археолога, ръководещ разкопките на обекта от 2008 година насам, Кремена Стоева храмът датира от последните десетилетия на IX век.

"Комплексът е многопластов и в него се откриват структури от няколко исторически епохи. Той добива известност след находка на Вера Антонова още през 50-те години на миналия век. В него са открити и четири раннохристиянски църкви от IV-V век", обясни Кремена Стоева и подчерта, че става дума за много важна старобългарска крепост.
Тя обясни, че църквата се отнася за времето след приемането на християнството у нас, което пък променя виждането на археолозите за функциите на Аула. По думите й това е била голяма трикорабна базилика, вероятно с външен притвор.
"Съпоставяйки я с известни храмове от същото време, можем да кажем, че тя има сходства с Голямата базилика и други църкви в Плиска, както и църквата при село Черноглавци. Ето защо смятаме, че това е един от най-ранните старобългарски храмове, построен по времето на княз Борис през 80-те години на IX век ", каза още Стоева.
По думите й под базиликата пък екипът й се е натъкнал и на късноантичен некропол от IV-V век. "Най-вероятно има и още един храм, който още не сме локализирали, тъй като наличието на некрополите, особено християнските, го подсказва", допълни Стоева. "Нашите дирения оттук нататък ще бъдат насочени към изясняване функциите на Аула. Предстоят обаче години проучвания", добави тя.
Проучването на обекта през тази година се осъществи с финансирането на Археологическия музей във Велики Преслав, Министерството на културата и помощта на доброволци.

Откриха в нива печат с лика на Христос

Уникален печат с лика на Христос отпреди 1000 години бе открит в крепостта "Русокастрон" край бургаското село Русокастро. Според археолозите клеймото е принадлежало на българския цар Петър, управлявал от 927 до 969 година. На уникалната находка се натъкнали местни жители от близкото село Желязово. Те открили царския печат, докато копаели в градината си на около 400 метра от крепостта. "Става въпрос за оловен печат - моливдовул, на българския цар Петър. На лицето на печата е изобразен Иисус Христос с ореол, в който е вписан кръст, а от другата страна е изобразен българският владетел със съпругата си Мария. Печатът е един от най-добре запазените, открити изобщо до този момент. Находката е първата, открита в Тракия", коментира шефът на Историческия музей в Бургас Милен Николов. По думите му на юг от Стара планина е намерен само един подобен печат - от крепостта "Кракра" при Перник. "На практика в Южна България единствено бургаският музей вече притежава такава находка", каза още Милен Николов.
При разкопките в крепостта "Русокастрон" са открити и други ценни находки. Освен богатата колекция от монети археолозите са намерили и няколко бронзови апликации от колани, които категорично се свързват с ранносредновековната българска култура. Тези находки за пореден път потвърдиха голямото значение на Русокастро не само през периода на Второто българско царство, но и през IХ-Х в. Подобни апликации на колани, които са често срещани в Плиска, Преслав и изобщо в Североизточна България, в Южна България се откриват единствено в Русокастренската крепост.
Разкопките бяха подновени преди месец след двугодишно прекъсване.
Проучена бе кулата кладенец в най-ниската част на прохода, която е един от най-монументалните градежи през Средновековието. "Дебелината на стените й са цели 2,9 м. Външните й очертания не са правоъгълни, както е вътрешността на самия кладенец, а са най-вероятно с петоъгълна форма, като челото на кулата опира буквално в главния път, водещ от с. Русокастро към с. Желязово", разказа Милен Николов, който ръководи разкопките.
Тук се откри още една бойна кула с ширина 8,2 м, пред която посредством стъпала се е преодолявала голямата денивелация от Русокастренска река към северната стена на крепостта.

Стела Николова

Източник: в-к Стандарт

"Аква Калиде" продължава да разкрива своите тайни

Интересните находки на археологическия комплекс "Аква Калиде - Термополис" продължават да излизат изпод земята. Там за поредна година текат проучвателни и реставрационни дейности, финансирани от Община Бургас. В началото на този месец стартира трети етап на проучване през настоящата година. Първият е през пролетта - март - април, вторият - през август. Третият има за задача да провери пространството в най-западната част за наличието на археологически структури.

Работата започна с подготовка (отстраняване на останки от съвременни постройки) за същински археологически дейности през последната седмица на месец октомври. Реално разкопките се провеждат от началото на месец ноември. Извършват се сондажни проучвания на площ от около 200 квадратни метра. До днес (10 ноември) в отделни участъци достигнатата дълбочина на културните пластове е 2,80 м. и продължава още надолу.

Само за няколко дни са открити следните находки:

1. Керамика - изцяло преобладава керамика от ранновизантийската епоха - от V-VІІ в., която е в големи количества. Открива се и от османската епоха.

2. Метални находки

- Най-вече монети. До 10 ноември са открити 25 броя. Те са от бронз, сребро и една златна (турска монета от ХІХ в.). Общо преобладават средновековните пари. Продължава намирането на монети от ІV в. - възможно най-масово откривани досега в обсега на целия балнео комплекс, те дават най-добра датировка за изграждането на ранновизантийската баня върху останките от римската. Продължава откриването на монети от същинското средновековие - особено ХІ-ХІІ в. - последните, както и тези, откривани в по-предните години, показват един от най-интензивно използваните периоди на баните и целия район - времето на византийското владичество. Засега по-скромно е намирането на монети от римския период. Открити са и няколко монети от османското владичество - най-вече от ХІХ в. (между които една златна и една сребърна). Пак от ХІХ в. има и една западноевропейска монета.

- Железни и други предмети (пръстени, копчета).

- Две оловни пломби.

За реални археологически проучвания от 3-4 дни, резултатите са добри. До този момент, освен останки от средновековни сгради (които са в процес на проучване) и отделни опожарявания, най-съществено е засичането на средновековен канал (клоака) с ориентация на север.

Източник: http://news.burgas24.bg/524387.html

Забранените археология и история. Майкъл Кремо

Изложба „Археологическо лято 2014“ представят в Пловдивския университет

Катедра „История и археология“ от Философско-историческия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ ще прави изложбата „Археологическо лято 2014“ посветена на 20 години историческо образование в ПУ и 20 години от създаването на катедра „История и археология“.

Експозицията ще се бъде представена на 10 ноември 2014 година от 10:00 часа в Заседателна зала на университета.

Източник: http://kapana.bg/index.php/afish/izlozhbi/item/1385-izlozhba-arheologichesko-lyato-2014-predstavyat-v-plovdivskiya-universitet

Откриха Източната порта на Велики Преслав

Екипът на археолога Георги Майсторски откри Източната порта на старата българска столица Велики Преслав след четиригодишно проучване, съобщава БТА. 

До момента е имало само догадки за съществуването на отбранителното съоръжение. "Сега имаме преки доказателства, знаем точните параметри на портата", съобщи Майсторски. 

По думите му подобно по важност откритие в Преславската крепост няма от десетилетия. Всички предишни изследователи на втората българска столица, сред които Карел Шкорпил, проф. Димитър Овчаров и проф. Рашо Рашев, са предполагали къде точно се намира Източната порта, уточни Майсторски. 

Той отбеляза, че към момента се знае, че портата е била на пътя за Цариград. Под нея е минавала малка река, която е пресичала крепостта, но на моменти е ставала буйна. 

Когато Преслав вече не е бил столица, крепостната стена не е била поддържана и реката е разрушила отбранителното съоръжение. Тогава теренът около Източната порта е бил отводнен и подравнен от местното население, за да се използва преминаващият от там път, което затруднява днешното проучване.

Резултатите от проучването и още подробности ще бъдат представени на 13 ноември от 11.00 часа на пресконференция в Шумен.

Прочети още на: http://www.dnes.bg/stranata/2014/11/05/arheolozi-otkriha-iztochnata-porta-na-veliki-preslav.244382

Откриха саркофаг със 7 скелета, църква и некропол в Поморие

Църква, некропол, саркофаг, част от крепостната стена на Улпия Палеокастро Анхиало и късноантична сграда бяха открити по време на строителните дейности по водния цикъл на Поморие в квартал „Север”.

„Саркофаг на Теофилакт Лагоматис” – тези думи са изписани върху каменния ковчег, който е разкрит на ул. „Гладстон”. Саркофагът е поставен в северното предверие на църква и по палеографски данни надписът се отнася за не по-рано от IX в. – началото на средновековието. Според ръководителя на разкопките Никола Русев църквата вероятно също е от този период и продължава да съществува до X – XI в. По предварителни проучвания, в саркофага са положени костите на поне седем индивида, възрастни мъже и жени и поне три деца.

Отварян е многократно, костите са размествани, освобождавана е площ. Интересно е, че в него има само един череп, други два и част от костите са открити в близост до саркофага, което може би, ще даде сведения за непознат до сега погребален обичай. Около църквата е разкрит некропол, като до момента са намерени около 17 индивида. Всички тези гробове, както и църквата, са вкопани в заварен културен пласт. „За съжаление няма почти никакъв гробен инвентар, който да ни помогне в датирането, но това ще бъде анализирано въз основа на материалите, които са вкопани в пласта” – каза ръководителят на разкопките Никола Русев. В района е открит и бронзов реликварий, който предстои да бъде изследван.

Екипите по изпълнението на проекта за водния цикъл на Поморие се натъкват и на крепостната стена на Улпия Палеокастро Анхиало от римския или ранновизантийския период, на улиците „Оборище” и „Камчия”, в кв. „Север”. За по-голяма устойчивост срещу обсадна разрушителна техника, основите на стената са били положени върху дървени колове, разположени на разстояние и запълнени с трамбована пръст.

На ул. „Славейков”, в кв. „Север” екип, под ръководството на доц. Олег Александров, проучва сграда, която датира към V век. Археолозите са попаднали на керамични предмети, мраморни облицовки и колективна находка от 70бр. медни монети, които в момента се проучват.

Предстои да бъде направена проверка на обектите от комисия при Министерство на културата. След реставрация и  анализ на артефактите, те ще бъдат експонирани в Исторически музей – Поморие.

Източник: http://www.burgas.utre.bg/
Снимки: burgasutre.bg