Уникален
печат с лика на Христос отпреди 1000 години бе открит в крепостта
"Русокастрон" край бургаското село Русокастро. Според археолозите
клеймото е принадлежало на българския цар Петър, управлявал от 927 до
969 година. На уникалната находка се натъкнали местни жители от близкото
село Желязово. Те открили царския печат, докато копаели в градината си
на около 400 метра от крепостта. "Става въпрос за оловен печат -
моливдовул, на българския цар Петър. На лицето на печата е изобразен
Иисус Христос с ореол, в който е вписан кръст, а от другата страна е
изобразен българският владетел със съпругата си Мария. Печатът е един от
най-добре запазените, открити изобщо до този момент. Находката е
първата, открита в Тракия", коментира шефът на Историческия музей в
Бургас Милен Николов. По думите му на юг от Стара планина е намерен само
един подобен печат - от крепостта "Кракра" при Перник. "На практика в
Южна България единствено бургаският музей вече притежава такава
находка", каза още Милен Николов.
При разкопките в крепостта "Русокастрон" са открити и други ценни находки. Освен богатата колекция от монети археолозите са намерили и няколко бронзови апликации от колани, които категорично се свързват с ранносредновековната българска култура. Тези находки за пореден път потвърдиха голямото значение на Русокастро не само през периода на Второто българско царство, но и през IХ-Х в. Подобни апликации на колани, които са често срещани в Плиска, Преслав и изобщо в Североизточна България, в Южна България се откриват единствено в Русокастренската крепост.
Разкопките бяха подновени преди месец след двугодишно прекъсване.
Проучена бе кулата кладенец в най-ниската част на прохода, която е един от най-монументалните градежи през Средновековието. "Дебелината на стените й са цели 2,9 м. Външните й очертания не са правоъгълни, както е вътрешността на самия кладенец, а са най-вероятно с петоъгълна форма, като челото на кулата опира буквално в главния път, водещ от с. Русокастро към с. Желязово", разказа Милен Николов, който ръководи разкопките.
Тук се откри още една бойна кула с ширина 8,2 м, пред която посредством стъпала се е преодолявала голямата денивелация от Русокастренска река към северната стена на крепостта.
При разкопките в крепостта "Русокастрон" са открити и други ценни находки. Освен богатата колекция от монети археолозите са намерили и няколко бронзови апликации от колани, които категорично се свързват с ранносредновековната българска култура. Тези находки за пореден път потвърдиха голямото значение на Русокастро не само през периода на Второто българско царство, но и през IХ-Х в. Подобни апликации на колани, които са често срещани в Плиска, Преслав и изобщо в Североизточна България, в Южна България се откриват единствено в Русокастренската крепост.
Разкопките бяха подновени преди месец след двугодишно прекъсване.
Проучена бе кулата кладенец в най-ниската част на прохода, която е един от най-монументалните градежи през Средновековието. "Дебелината на стените й са цели 2,9 м. Външните й очертания не са правоъгълни, както е вътрешността на самия кладенец, а са най-вероятно с петоъгълна форма, като челото на кулата опира буквално в главния път, водещ от с. Русокастро към с. Желязово", разказа Милен Николов, който ръководи разкопките.
Тук се откри още една бойна кула с ширина 8,2 м, пред която посредством стъпала се е преодолявала голямата денивелация от Русокастренска река към северната стена на крепостта.
Стела Николова
Източник: в-к Стандарт
Няма коментари:
Публикуване на коментар